№ 7
гр. Бургас, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20232120203116 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на *** с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от управителя Х.Х. чрез адв. В. Й. против Наказателно
постановление №699681-F697511 от 12.04.2023г, издадено от *** - Директор на Дирекция
„Обслужване” при ТД на НАП - гр.Бургас, с което за нарушение на чл.125 ал.5 ЗДДС на
основание чл.179 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
500 (петстотин) лева.
В жалбата се излагат твърдения за допуснати нарушения на материалния закон като се
счита, че за едно бездействие от страна на жалбоподателя са му наложени две наказания,
което било в противоречие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Дружеството било
санкционирано и по повод неподаване на информация от отчетните регистри към справката-
декларация за един и същ данъчен период, като счита, че тези нарушения нямат
самостоятелен и обособен характер. В условията на евентуалност се иска от съда да приеме,
че нарушението представлява маловажен случай.
В открито съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, редовно призовани,
представител не се явява.
За наказващият орган - Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП -
гр.Бургас, редовно призовани се явява юк. Ч., която моли за потвърждаване на НП и
1
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу годен за обжалване акт и пред
надлежен съд. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и
съдържа изискуемите от закона реквизити, като същата е допустима.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства взети поотделно и в тяхната
съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:
Дружеството *** с ЕИК *** било регистрирано по ЗДДС като юридическо лице от
22.12.2022 г. Като регистрирано по ЗДДС лице, съгласно чл.125 ал.1 ЗДДС имал задължение
да подава справка-декларация за всеки данъчен период включително и за ДЕКЕМВРИ 2022г.
Справката -декларация по чл.125 ал.5 вр. ал.1 ЗДДС е следвало да бъде подадена до 14-то
число на месеца следващ данъчния период, за който се отнася, в случая до 16.01.2023 г.
След изтичане на установения от закона срок, а именно 16.01.2023г. за подаване на
справката-декларация, такава не е била подадена в ТД на НАП-Бургас, след извършване на
съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях справки-декларации по
ЗДДС и приложенията към тях, нарушението било констатирано.
До дружеството била изпратена покана с №242-3/31.01.2023г. за явяване в ТД на НАП
за подаване на СД по ЗДДС и съставяне на АУАН за ненавременното подаване на същата. В
указания срок упълномощено лице се явило и актът бил съставен в негово присъствие.
Възражения в акта не били посочени при предявяването му, както и в срока по чл. 44, ал.1
от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелката Г. са обективни,
последователни и безпротиворечиви. По делото не се събра доказателствен материал, който
да поставя под съмнение така установените факти.
Жалбоподателят не оспорва, че декларацията не е била подадена в срок.
От правна страна:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
съгласно Заповед № 3ЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в
сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В НП като нарушен от жалбоподателя е посочен чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. При
неподаване в срок на процесната декларация, както е в настоящия случай, се осъществява
състава на нарушението по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС. В действителност в НП като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, без да е била направена връзка
2
с ал. 1 на същия член, но видно от НП в обстоятелствената му част изрично е посочено, че
съгласно чл.125, ал. 1 от ЗДДС жалбоподателят е имал задължение да подаде справка
декларация за всеки данъчен период. Ето защо квалифицирането на процесното нарушение
от наказващия орган като такова по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС не представлява съществено
нарушение, което да е ограничило правото на защита на жалбоподателя и същият е бил
наясно с вмененото му нарушение. Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че за
всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз
основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б. Съгласно ал.
5 на същата норма декларацията се подават до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. Т. е. първата алинея на нормата предвижда
задължението за подаване на декларация, а в ал. 5 е посочен определеният законоустановен
срок за изпълнение на това задължение. Следователно двете алинеи се отнасят до едно и
също задължение на задължените по ЗДДС лица, поради което не предвиждат два отделни
състава на нарушение.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е неподаване на справка-
декларация в законоустановения срок по чл. 125, ал.5 от ЗДДС, с оглед на което съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че за едно и също нарушение са
му наложени две санкции поради следните причини: както беше посочено задължението на
жалбоподателя да подава справка-декларация е предвидено в чл. 125, ал.5, във вр. ал.1 от
ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба, за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96,
97, 97а, 99 и чл. 100, ал.1 и 2 от ЗДДС лице подава справка-декларация, съставена въз основа
на отчетните регистри по чл.124. От друга страна в разпоредбата на чл. 125, ал.3 от ЗДДС е
предвидено, че заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и
отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. Т.е освен задължението на
регистрираното лице да подава справка-декларация, има и задължение да подава и
информация от отчетните регистри, заедно със справката декларация. Санкционната
разпоредба за регистрираните лица, които не подадат информация от отчетните регистри е
тази по чл. 181, ал.1 от ЗДДС, а за неподаване в срок на справка-декларация е тази по чл.
179 ал.1 от ЗДДС, предвид което за двете нарушения са предвидени различни санкционни
разпоредби и не е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН.
Като безспорно от фактическа страна се прие от съда, че жалбоподателят в качеството
си на задължено лице не е подал декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период –
месец ДЕКЕМВРИ 2022г. в законоустановения срок до 16.01.2023 г.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС предвижда
наказание "имуществена санкция" в размер от 500 лв. до 10 000 лв. Санкционната норма
правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение. В
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС изрично е предвидено, че подлежи на санкциониране
лице, което не подаде в предвидените срокове процесната декларация. Ето защо
извършеното от жалбоподателя нарушение безспорно попада в обхвата на санкционната
норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС и правилно е приложена от наказващия орган. На
3
дружеството-жалбоподател е наложено имуществена санкция в минимално предвидения
размер от 500 лв. Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. Съгласно § 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) " маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. В случая с процесното нарушение се засягат важни обществени отношения,
свързани с данъчното облагане на задължените по ЗДДС лица и гарантиране на
събираемостта на дължимия данък в републиканския бюджет на страната, поради което
деянието не се характеризира с по - ниска степен на обществена опасност.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно и следва да бъде потвърдено.
В производството представителят на АНО претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № №699681-F697511 от 12.04.2023г,
издадено от *** - Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр.Бургас, с което
на *** с ЕИК *** за нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, на основание чл.179 от
ЗДДС, на *** с ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА *** с ЕИК *** да плати на Национална агенция за приходите сумата от 80
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5