№ 13
гр. Б., 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120205555 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на
ИВ. Г. В. с ЕГН ********** от гр.Н. ,кв.“Ф.“ №... и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.А.А.
АК-Б. против наказателно постановление №21-0769-004130 от 02.11.2021г., издадено от
началник група към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ –Б., с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 21 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на основание чл. 182
ал.5 вр.ал.1 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателят го обжалва като счита,
че същото е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в НП фактите не отговарят на
фактите в акта. Иска се отмяната му.
За открито съдебно заседание жалбоподателят е призован редовно и се явява лично
Представлява се от упълномощен адвокат. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган-редовно уведомен, представител не се
изпраща.Изразява писмено становище за неоснователност на жалба и молба за
потвърждаване на НП. Не се претендират разноски.
По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и е срещу годен за обжалване акт. Спазен
е срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 5 и 6 от делото). Жалбата съдържа изискуемите от
закона реквизити, подадена е пред териториално и материално компетентен съд и
производството е редовно образувано.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на жалбоподателя
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
1
следното:
Производството е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение серия АА и бланков №777261 за нарушение заснето с мобилна
радарна система СПУКС „ARH CAM S1“ с фабричен № 11743D1, снимка №0030674 с
приспадната допустима грешка от -3% и показана на водача при връчването на акта (лист 8
от делото).
На 16.09.2019г, в 15,21 часа, в Б., на път ПП І-9 км 232+700, в посока от ПВ С. към
ПВ С., водач на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А 8“ с рег.№ ... управлявал с
наказуемата скорост от 137 км/ч, при максимално допустимата скорост в населеното място
въведена със знак В-26 от 80 км/ч. Скоростта била фиксирана и заснета с автоматизирано
техническо средство за скорост СПУКС „ARH CAM S1“ с фабричен № 11743D1, снимка
№0030674 с приспадната допустима грешка от -3%. След установяване собственика на
лекия автомобил (лист 10 от делото), същият бил поканен да се яви в сектор ПП–Б. за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение или попълване на
декларация по чл.188 от ЗДвП. На 18.06.2019 г се явила собственичката на лекия автомобил-
М. И. Д. с ЕГН ********** и вписала в декларация по чл.188 от ЗДвП, че на 16.09.2019г
нейният автомобил бил предоставен за ползване на жалбоподателя ИВ. Г. В. като посочила
адреса му и № на СУМПС. На същата дата 22.06.2020г бил поканен жалбоподателят да
напише сведение, в което (лист 15 от делото) заявил, че не може да посочи за конкретната
дата дали той е управлявал автомобила, (минала е вече една календарна година), но ако му
покажат видеозаписа ще може да посочи. Още в същия ден на В. била връчена покана за
съставянето на акт за установяване на административно нарушение (лист 13 от делото). На
27.07.2020г на жалбоподателя му бил съставен АУАН серия АА и бланков №777261 (лист 8
от делото). В акта не било описано, че това нарушение е извършено в условията на
„системност“ (съгласно §1 т.62 от ПЗР на ЗДвП въпреки, че това е можело да бъде
проверено служебно от актосъставителя. Актът бил връчен на 16.09.2021г на
жалбоподателя, който като го прочел възразил, като в декларация по чл.188 от ЗДвП
посочил, че на 16.09.2019г процесният л.а. бил управлявана не от него, а от свидетелката А.
Г. А.а с ЕГН ********** (лист 19 от делото). В същия ден деклараторката А.а потвърдила
това в отделна декларация. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят подал писмени
възражения по акта. В тях посочил, че не е управлявал на датата 16.09.2019г процесния
автомобил и с възраженията представил и сведения изготвени от свидетеля А.а.
Като взел предвид възражението, акта и останалите писмени доказателства
находящи се в административнонаказателната преписка, административнонаказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление №21-0769-004130 от 02.11.2021 г. В
него при пълна идентичност на фактическата обстановка както в акта и с добавяне на
обстоятелство, че процесното нарушение жалбоподателят извършил при условията на
системоност, тъй като вече е бил наказван с електронни фишове –три на брой за нарушения
извършени от влизане в сила на първото наказание за същото по вид нарушение.
С оглед новото обстоятелство е променена и правна квалификация на
2
административнонаказващата норма в такава по чл.182 ал.5 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП. По този
начин на жалбоподателя В. е наложена глоба в размер на 1500 лева ( в двоен размер от тази
по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП-750 лева) и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 6
месеца. НП е било връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 24.11.2021 г (лист 6
от делото).
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Т.А. и Г.С. като ги счита за безпристрастни.
По желание на жалбоподателя съдът допусна в качеството на свидетел А.а, която и
пред съда заяви, че на 16.09.2019г е управлявала процесния автомобил даден й за ползване
от жалбоподателя. Съдът кредитира тези показания като ги счете за безпристрастни.
В това производство съдът прави преценка по правилността и законосъобразността
на воденото до този момент административнонаказателно производство.
Нарушението е било заснето с мобилна камера за видеоконтрол. Същата е била
преминала последваща проверка и е била технически изправна (лист 23 от делото).
Системата за видеоконтрол представлява одобрен тип средство за измерване от 24.02.2010 г.
видно от удостоверение находящо се на лист №24 от делото. В настоящия случай, макар че
нарушението е констатирано без участието на контролен орган, е съставен акт за
установяване на административно нарушение, тъй като санкцията на чл.182 ал.5 вр.ал.1 т.6
ЗДвП предвижда две кумулативни наказания–глоба и лишаване от право да се управлява
МПС. Недопустимо е в този случай издаването на електронен фиш, тъй като той се издава в
случаите, ако за нарушението в ЗДвП е предвидено само наказанието глоба. Към момента
на извършване на административното нарушение в закона не е имало изискване за
поставянето на знак Е-24 –изискване на чл.165 ал.2 т.6 и т.7 и ал.3 от ЗДвП вр. чл.7 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г за условията и реда за използване на автоматизирани
техническо средства и системи (отменен в сила от 16.01.2018 г ).
Съдът приема, че нарушението е доказано по несъмнен начин.
По несъмнен начин е установен субектът на административнонаказателна
отговорност. Жалбоподателят В. е декларирал, че не може да посичи на 16.09.20219г в 15,21
часа кой е управлявал процесния автомобил.
В разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП (в редакцията й от ДВ бр.101 от 2016г в
сила от 21.01.2017г) действала по време на нарушението, предмет на настоящото
производство, е била предвидена санкция глоба в размер на 750 лева. Следва да се
отбележи, че за извършеното нарушение предвидените в закона административни наказания
са определени като вид, размер и метод за изчисляване по абсолютен начин, поради което за
административните органи и за съда не съществува правна възможност да ги обсъждат, нито
да ги намаляват. Неправилно е приложен обаче материалния закон като
административнонаказаващият орган е приел, че е налице системност и това е отразено само
и единствено в НП, поради което е допуснато съществено нарушение на процесуалните
3
правила.
В хода на административнонаказателното производство е нарушено правото на
защита на санкционираното лице, което винаги представлява съществено нарушение на
процесуалните правила.
Това е така, защото в АУАН липсват констатации за осъществен, квалифициращ
признак на състава на нарушението- системност.
Налице са обаче доказателства за осъществен състав на нарушение по чл. 182, ал.
1, т. 6, пр. 1 от ЗДвП. Фактите, въз основа на които може да се направи извод за
съставомерност са изложени както в АУАН, така и в наказателното постановление, и срещу
тези факти санкционираното лице е имало възможност да се защитава, и в
административнотаказателното и в съдебното производство.
При това положение, съдът, на осн. чл. 84 от ЗАНН следва да приложи
разпоредбата на чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК и наказателното
постановление да бъде изменено, като вместо наложените с него административни
наказания глоба в размер на 1500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок
от шест месеца, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, се определи
административно наказание глоба в размер на 750 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП, а лишаването от право да управлява МПС следва безусловно да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Извършеното нарушение е установено с мобилна радарна система, за която по
делото са налични доказателства, че е одобрен тип средство за измерване и технически годна
да отчита всички параметри на измерването.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски,
но тъй като такива не са били заявени изрично, съдът не се произнася.
Мотивиран от горното, Б.кият районен съд, V наказателен състав, на основание
чл.63 ал.1 предложение второ и трето от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №21-0769-004130 от 02.11.2021г., издадено
от началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция –Б. с което на ИВ. Г. В. с ЕГН
********** от гр.Н. ,кв.“Ф.“ №... и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.А.А. АК-Б., в
ЧАСТТА му, в която за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182 ал.5 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лева, като я НАМАЛЯВА от 1500 лева на 750 (седемстотин)
лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-0769-004130 от 02.11.2021г от
02.01.2021г., издадено от началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция –Б. с което на
ИВ. Г. В. с ЕГН ********** от гр.Н. ,кв.“Ф.“ №... и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.А.А.
4
АК-Б., в ЧАСТТА му , в която за нарушение на чл. 21 ал.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182 ал.5 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0769-004130 от 02.11.2021г.,
издадено от началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция –Б. в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд–гр.Б. в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5