Решение по дело №1552/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 122
Дата: 17 февруари 2025 г.
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20244430201552
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Плевен, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дария Ив. М. М.
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Дария Ив. М. М. Административно
наказателно дело № 20244430201552 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на от Р. П. В., ЕГН ********** ,адрес: ул. „****
******* ” № ** , гр. Плевен, срещу НП № 24-0938-001789 от 30.05.2024 год.
издадено от Н. Група ОД МВР Плевен,сектор Пътна полиция Плевен на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 / триста
/лв., за нарушаване състава на чл. 150 ЗДвП.
В жалбата се навеждат съображения в насока незаконосъобразност на
атакувано НП. Сочи се,на въпросната дата и час липсват доказателства да е
извършил визираното в АУАН и НП нарушение.Счита,че същото не е било
установено по категоричен начин. Моли се атакуваното НП да бъде отменено
в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и се представлява от адв. Г. ,които моли съда да отмени НП.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не взема становище.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства,
обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от
връчването на препис от атакуваното НП, произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
1
подлежи на разглеждане по същество,Основателна,макар и не попосочените в
нея мотиви.
По фактите:
В АУАН и атакуваното НП е отразена следната фактическа обстановка:
на 13.05.2024 г. в 16:55 часа, в грПлевен улица Върбишко шосе 3 в двора на
КАТ гр.Плевен път отворен за обществено ползване управлява лек автомобил
"БМВ 320" с рег.№**********, собственост на С. Н. ЕГН ********** , без да
притежава СУМПС. Управлява МПС без да е притежава
СУМПС/неправоспособен/, с което виновно е нарушил/а чл.150 от ЗДвП.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка са преповтаря напълно
от разпитаните в хода на съдебното следствие актосъставител В. В. Й. П. и К.
С. . Актосъставителят, твърди че е видял въпросният ден в двора на КАТ
гр.Плевен жалбоподетелят,че управлява "БМВ 320" с рег.№**********,
собственост на С. Н. ЕГН ********** , без да притежава СУМПС,като същият
не го е видял да управлява , а е викан за съдействие от колегата му В.В. и П.
,което в хода на съдебното следствие твърдят ,че жалбоподателят е избутал от
халето на КАТ автомобила тъй като не е могъл да запали и го позиционирал в
двора на КАТ,но по принцип автомобилът е управляван от друга жена
,съпругата на жалбоподателят Р.В..
Съдът кредитира техните показания като логични,последователни и
съответстващи на останалите в преписката писменни доказателства.
Съдът, след запознаване с материалите по делото и като съобрази
изложеното от фактическа и правна страна в АУАН и НП, счита че същите са
съставени в нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
ЗАНН, установяващи минималните стандарти, които следва да бъдат спазени
при описване на нарушенията.
Фактическата обстановка, касаеща нарушенията е поднесена бланкетно
и объркващо. От същата не става ясно, каква точно е волята на наказващия
орган и какво, точно нарушение се вменява на доверителя ми.
Това е така, тъй като органът издал обжалваното наказателно
постановление е посочил, че жалбоподателят : на 13.05.2024 г. в 16:55 часа, в
гр. Плевен, улица „Върбишко шосе“ № 3 в двора на КАТ гр.Плевен път
отворен за обществено ползване управлява лек автомобил "БМВ 320" с рег.№
**********, собственост на С. Н., ЕГН **********, без да притежава
СУМПС. Управлява МПС без да е притежава СУМПС/неправоспособен/, с
което виновно е нарушил/а чл.150 от ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 150 във вр. с чл. 177, ал.1 т.2 от
ЗДвП следва да се отбележи следното:
Отразявайки от фактическа страна в НП единствено извода, че
жалбоподателят не притежава СУМПС, то наказващият орган не е изпълнили
задължението си да даде пълно, ясно и точно описание на нарушението от
фактическа страна.
2
Всъщност, съвсем бланкетно са посочили това обстоятелство, без обаче
да е отразено от фактическа страна с какво се свързва "без да притежава
СУМПС" - дали е изначално неправоспособен, дали е с временно отнето
СУМПС, като принудителна административна мярка, дали е, защото не
разполага със съответната категория, към която спада управляваното от него
МПС, дали е с изтекъл срок на валидност на СУМПС или е неправоспособен и
СУМПС е отнето, тъй като са изчерпани броя на контролни точки към талона.
Изричното изброяване на отделните хипотези в закона, налага извода, че всяка
от тях има самостоятелно приложно поле и съдържанието им не се
припокрива. Така посочените обстоятелства са от особено значение при
фактическото описание на нарушението и с оглед диференциацията между
разпоредбите на чл. 150 ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
В този порядък, следва да се посочи и че нормата на чл. 150 ЗДвП (
която в АУАН и НП е посочена, като нарушена) не предвижда съставомерен
белег от обективна страна "без да притежава СУМПС". Цитираната норма
посочва, че МПС следва да се управлява от правоспособен водач.
Притежанието на СУМПС е възведено като съставомерен белег на нормата на
чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и то при хипотезата на притежаване на "свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство". Предвид това, дори и да се приеме, че от
фактическа страна актосъставителят и наказващият орган не са допуснали
нарушение, то такова ще бъде налице от правна страна, доколкото въз основа
на отразената фактическа обстановка е следвало да бъде посочена като
нарушена нормата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, а не чл. 150 ЗДвП.
Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач,
жалбоподателя не става ясно дали същият е имал издадено СУМПС, докога е
било валидно ,поради каква причина е отнето с какъв акт.
Притежанието на СУМПС е възведено, като съставомерен белег на нормата
на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и то при хипотезата на притежаване на "свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство".
Ето защо съдът счита ,че НП следва да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно.
Така допуснатите нарушения при съставянето на АУАН и НП, съдът
счита че са от категорията на съществените, водят до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя и водят до необходимост от пълна отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Именно и предвид това, чл. 42, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН
изискват пълно, ясно и точно описание на нарушението от правна страна.
Жалбоподателят следва да е наясно с всички елементи на нарушението, както
от фактическа, така и от правна страна, доколкото организира защитата си,
както по фактическите, така и по правните аспекти на спора. Поставянето му в
положение на неяснота винаги ще води до накърняване правото му на защита,
3
а оттам и до необходимост от отмяна на атакуваното наказателно
постановление и в тази му част.
Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0938-001789 от 30.05.2024 год. издадено от Н.
Група ОД МВР Плевен,сектор Пътна полиция Плевен с което на Р. П. В.
,ЕГН ********** ,адрес: с.******** ул. „**** ******* ” № ** на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 / триста /лв., за
нарушаване състава на чл. 150 ЗДвП ,като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр.
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4