Решение по дело №894/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 124
Дата: 15 юни 2021 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия: Детелина Костадинова Димова
Дело: 20212100500894
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Бургас , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20212100500894 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435,ал.3 ГПК.
Постъпила е жалба от И.С. С. от гр.Н.,ул.“С.“ №*,вх.*,ет.*,ап.* чрез
адв.Жанета Иванова против постановление за възлагане на недвижим имот
от 02.04.2021г по изп.дело № 195/2008г на ЧСИ Ивелина Божилова ,рег.№800
на КЧСИ ,с което е възложен на обявения за купувач Х. К. Л. следния
недвижим имот: 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№51500.502.15.3.1 по КК и КР на гр.Несебър,със застроена площ 63,05 кв.м.
,избено помещение №6 - 8,30 кв.м. и 3,201% ид.ч. от общите части на
сградата, с предназначение жилище, апартамент, самостоятелния обект се
намира в сграда с идентификатор №51500.502.15.3, разположена в ПИ с
идентификатор №51500.502.15. Излагат се съображения за
незаконосъобразност на обжалваното действие на съдебния изпълнител- ЧСИ
не е извършил проверка дали имотът е несеквестируем ,предвид разпоредбите
на чл.444-чл.445 ГПК; макар да е постановено решение по иск по чл.135 ЗЗД
по гр.д.№137/2019г на НРС, с което е обявен за относително недействителен
по отношение на взискателя на договор за дарение на процесния имот,
съдебният изпълнител следва да обсъди дали са налице условията по
чл.444,ал.7 ГПК и като не е взел предвид ,че изнесеното на публична продан
жилище е единствено за длъжника и се явява несеквестируемо, ЧСИ е
извършил проданта в нарушение на чл.444,ал.7 ГПК.Твърди се ,че при
проданта са допуснати и съществени нарушения относно обявяването й,
1
уведомяването на страните, разгласяването й и самото провеждане.ЧСИ е
нарушил разпоредбата на чл.487 ГПК,като не е изготвил обявление за
проданта в срока по чл.487,ал.1 ГПК; не е поставил обявления на съответните
места ,съгласно изискването на чл.487,ал.2 ГПК; не е публикувал обявлението
на интернет страницата на окръжния съд и на интернет страницата на КЧСИ.
Нарушаването на процедурата по разгласяването е опорочило според
длъжника надлежното й извършване.Купувачът не е представил декларация
по чл.42,ал.2,т.2 ЗМИП и не е внесъл в срока по чл.492,ал.3 ГПК
предложената от него цена.Началната цена, от която е тръгнало наддаването
и крайно занижена и не съответства на средните продажни цени за
района.Моли да се отмени обжалваното постановление за възлагане.
По делото са постъпили писмени възражения от И. Ф. К. от
гр.Поморие, чрез адв.Диана Кръстева,с които се оспорва допустимостта на
жалбата,като се позовава на т.1 и т.8 от ТР №2/2013г на ОСГТК на
ВКС.Освен това сочи, че правото на жалба на основание несеквестируемост
на имота е преклудирано ,тъй като върху продадения имот е наложена
възбрана на 27.11.2019г ,за която длъжникът е уведомен на 02.12.2019г; на
03.12.2021г е уведомен за насрочването на публичната продан ,но и в двата
случая не е подал жалба.По същество счита жалбата за неоснователна-
оспорва се твърдението, че имотът е несеквестируем; че са допуснати
нарушения при оповестяването на проданта; че купувачът не е внесъл
предложената от него цена. Счита,че липсата на декларация по чл.42,ал.2,т.2
от ЗМИП не води до опорочаване на наддавателното предложение, а оценката
на имота не подлежи на самостоятелно обжалване. Моли да се остави без
уважение жалбата и да му се присъдят разноските в производството.
Възражения са постъпили и от обявения за купувач Х. К. Л.,който
също оспорва жалбата като недопустима и по същество неоснователна.Моли
да бъде отхвърлена.
По делото е приложено становище на ЧСИ Ивелина Божилова по
обжалваните действия и копие от изпълнителното дело.
Жалбата е подадена в срока по чл.436,ал.1 ГПК ,против действие на
съдебен изпълнител ,което принципно подлежи на обжалване от длъжника,
съобразно разпоредбата на чл.435,ал.3 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Изп.дело № 195/2008г на ЧСИ Ивелина Божилова е образувано по
молба на взискателя И.К. против длъжник И. С. С., за събиране на парично
вземане в размер на 61 800лв – главница и 3090лв –договорна неустойка за
забава ,по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№94/2008г на ПРС.С
обжалваното постановление за възлагане ,след проведена публична продан
на следния недвижим имот: 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №51500.502.15.3.1 по КК и КР на гр.Несебър,със застроена
площ 63,05 кв.м. ,избено пемещение №6 -8,30 кв.м. и 3,201% ид.ч. от общите
2
части на сградата, с предназначение жилище,апартамент, самостоятелния
обект се намира в сграда с идентификатор №51500.502.15.3, разположена в
ПИ с идентификатор №51500.502.15, същият е възложен на обявения за
купувач Х.Л..
Съобразно даденото в т.1 на ТР №2 по т.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС
задължително за съдилищата тълкувание , длъжникът не може да обжалва
постановлението за възлагане поради несеквестируемост на продадената
вещ. Той може да обжалва постановлението за възлагане само поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Поради това
изложеното в жалбата относно несеквестируемостта на продадения имот не
следва да се обсъжда от съда , тъй като не е основание за обжалване на
постановлението за възлагане.Само за пълнота следва да се отбележи ,че дори
да се възприемат твърденията на длъжника ,че се касае за единствено
жилище, в практиката си ВКС приема,че логиката на несеквестируемостта
се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато
не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане
на неговия кредитор се пристъпи към принудително изпълнение.Целта е да
се гарантира на длъжника,че принудата върху него ще бъде упражнена в
такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да
преживява нормално за в бъдеще.Когато обаче едно лице се разпорежда с
право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията по
чл.444 от ГПК , отчуждителят сам е преценил ,че това право не е сред
необходимите за оцеляването му.В конкретния случай длъжникът се е
разпоредил чрез дарение в полза на трето лице с процесния имот и тази
сделка е била обявена за относително недействителна по отношение на
взискателя с решение № 137/2019г на НРС/ както е посочено в самата жалба/.
Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на
увредения кредитор - ищец, който може да насочи принудителното
изпълнение към върнатото благо, без длъжникът да може успешно да им
противопостави възражение за несеквестируемост – решение №
357/11.05.2010г по гр.д.№100/2010г, решение №170/11.05.2010г по гр.д.№
100/2010г на ВКС, Решение № 456 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1294/2009 г., IV г. о. и др.
В цитираното по –горе ТР ,т.8, е прието ,че при действието на новия
ГПК постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради
това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на
имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от
наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при
обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването са
3
действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни
наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и
действията на страните с право на изкупуване, както и действията на
съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни
наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач
следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до
възлагане не по най-високата предложена цена.С оглед на това възраженията
за нередовно разгласяване на проданта,оценката на имота и началната цена, а
също и невнасянето на цената от купувача/ която всъщност , видно от
копието на изп.дело, е внесена в срока по чл.492,ал.3 ГПК/, също не следва да
се разглеждат от съда.
По възражението за липса на декларация по чл.42,ал.2,т.2 ЗМИП
съдът намира следното: този довод може да се разгледа в аспекта на
ненадлежното наддаване, ако се счете ,че липсата на такава декларация води
до такъв резултат.Прилагането на такава декларация се изисква от
специалния Закон за мерките срещу изпиране на пари и е вменено задължение
за частните съдебни изпълнители,като лица по чл.4 от закона, да прилагат
мерките за комплексна проверка при всяко провеждане на публична продан
по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато крайната цена на
продаваемото имущество е на стойност, равна или надвишаваща левовата
равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута,
независимо дали плащането е осъществено чрез една или няколко свързани
операции.Мерките за комплексна проверка по чл. 10, т. 1, 2 и 4 от закона се
прилагат спрямо купувачa по публичната продан преди влизането в сила на
постановлението за възлагане по чл. 496 от Гражданския процесуален кодекс-
чл.13,ал.1 и ал.2 от ЗМИП.Тъй като в случая цената , на която е възложен
имота е под 15 000евро/ 11 312лева/, не се изисква от закона провеждане от
ЧСИ на мерки за комплексна проверка, вкл. и декларация по чл.42,ал.2,т.2
ЗМИП. От друга страна, настоящият състав счита, че непредставянето на
декларация по ЗМИП от участник в проданта, на който е възложен имота, би
могло да е основание за административнонаказателна отговорност, но не е
основание за незаконосъобразност на постановлението за възлагане поради
ненадлежно наддаване,тъй като липсата й не се отразява на редовността на
наддавателното предложение.
4
По отношение на претендираните разноски от страна на взискателя,
от приложеното копие на изп.дело е видно ,че с разпореждане от 20.05.2021г
/л.725 от делото/,направените разноски във връзка с обжалването на
постановлението за възлагане от страна на взискателя И.К., представляващи
адв.възнаграждение в размер на 200лв, са приети от съдебния изпълнител
като разноски в изпълнението и не се налага повторното им присъждане.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И. С. С. от гр.Н.,ул.“С.“
№*,вх.*,ет.*,ап.* чрез адв.Жанета Иванова жалба против постановление за
възлагане на недвижим имот от 02.04.2021г по изп.дело №
20088000400195/2008г на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№800 на КЧСИ ,с
което е възложен на Х. К. Л., ЕГН **********, следния недвижим имот: 1/6
ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №51500.502.15.3.1 по
КК и КР на гр.Несебър,със застроена площ 63,05 кв.м. ,избено помещение №6
-8,30 кв.м. и 3,201% ид.ч. от общите части на сградата, с предназначение
жилище, апартамент, самостоятелния обект се намира в сграда с
идентификатор №51500.502.15.3, разположена в ПИ с идентификатор
№51500.502.15.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________

Членове:
1._______________________
2._______________________
5