Решение по дело №1638/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта:	647
Дата:	30 ноември 2022 г. (в сила от 16 декември 2022 г.)
Съдия:	Петя Йорданова Котева

Дело:	20221720201638
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 647
гр. Перник, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
в присъствието на прокурора С. Др. Д.
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720201638 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия В. П. Н. – роден на ****, с постоянен и
настоящ адрес: ***, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
25.11.2020г. в гр. Перник, ул. „Отец Паисий” № 50 съзнателно се ползвал
пред В.Г.Г., служител на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт-гр. Перник, от неистински официални документи -
Трудова книжка № ***г., издадена на името на В. П. Н., на който документ
бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на С.В.С.-
директор на Предприятие за специални механизирани строително-монтажни
дейности-гр. С., и от Удостоверение обр. УП-30 с № ***6г., на който
документ бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на
С.В.С.-директор на Предприятие за специални механизирани строително-
монтажни дейности–гр. С., като от дееца за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316,вр. чл. 308, ал.1 от
НК, за което на основание чл.78а ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност като му налага административно наказание ГЛОБА в
размер на 1000лв (хиляда лева).
На основание чл. 111 вр. с чл.112 ал.4 от НПК веществените
доказателства по делото – оригиналите на Трудова книжка № ***г. и
Удостоверение обр. УП-30 с № ***6г., издадени на името на В. П. Н., ведно с
Заявление за отпускане на пенсия с вх. № Ц2112-13-295 от 25.11.2020г. ДА
1

ОСТАНАТ към делото и да се унищожат с него.
На основание чл. 111 ал.1 от НПК ВРЪЩА НА:
Началника на 4 РУ-СДВР оригинала на един брой заявление за издаване
на документи за самоличност на български гражданин с рег. № ***г. по
описа на група „БДС” при 04 РУ-СДВР от лицето С.В.С., изпратено с
тяхно писмо рег. № ***г.;
Д.В.А., ЕГН ********** един брой печат на „****” ЕООД, предаден от
лицето с протокол за доброволно предаване от 15.11.2021г.
ОСЪЖДА В. П. Н. да заплати по сметка на ОД на МВР Перник сумата
от 381.48лв (триста осемдесет и един лева и 48 стотинки), представляваща
направени разноски в хода на досъдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в 15-
дневен срок, считано от днес, по реда на глава двадесет и първа от НПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение № 647 от 30.11.2022г. по АНД № 01638/2022г. по
описа на Районен съд П.:

Районна прокуратура П. е внесла за разглеждане досъдебно
производство № 71/2021г. по описа на ОД на МВР П., с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл. 78а от НК на обвиняемия В. П. Н. за извършено от
него престъпление по чл.316, вр. чл. 308 ал.1 от НК, тъй като на 25.11.2020г. в
гр. П., ул. „Отец Паисий” № 50 съзнателно се ползвал пред В. Г.Г., служител
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт-гр. П., от
неистински официални документи - Трудова книжка № ***г., издадена на
името на В. П. Н., на който документ бил придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на С.В.С.-директор на Предприятие за
специални механизирани строително-монтажни дейности-гр. С., и от
Удостоверение обр. УП-30 с № ***6г., на който документ бил придаден вид,
че представлява конкретно писмено изявление на С.В.С.-директор на
Предприятие за специални механизирани строително-монтажни дейности–гр.
С., като от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност – престъпление по чл. 316,вр. чл. 308, ал.1 от НК.
Делото е насрочено и разгледано по реда на особените правила на
диференцираната процедура на глава двадесет и осма от НПК
„Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание”.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение. Предлага В. Н. да бъде освободен от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а, ал.1 от НК, като му бъде наложено административно
наказание глоба към минималния размер.
Обвиняемият В. П. Н. в хода на съдебното производство дава
обяснения. Признава се за виновен по предявеното му обвинение и изразява
съжаление за извършеното.
Защитникът на обвиняемия – адв. Н. Ц. от ПАК, пледира лицето да
бъде освободено от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание глоба при условията на чл. 78а от НК в
минималния законоустановен размер.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие
за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият В. П. Н. е роден на ****, където и живее. Има средно
образование и е безработен. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК.
През 2020г. обвиняемият В. П. Н., решил да се снабди с необходими
1

документи, за да се пенсионира, тъй като е инвалидизиран с решение на
ТЕЛК.
В района на клон „Мир” в гр. П., на неустановено дата, той се срещнал
с непозната жена, която му обещала да изготви необходимите за
пенсионирането документи. На следващия ден тя предала на обвиняемия
издадени на негово име, от Предприятие за специални механизирани
строително-монтажни дейности–гр. С., Трудова книжка № ***г. и
Удостоверение обр. УП-30 с № ***6г., които били подписани от С.В.С.-
директор на юридическото лице, с поставен печат на предприятието. В двата
документа било удостоверено, че обвиняемият е работил при този
работодател в периода от 02.01.1993г. до 03.04.1996г. и за същият притежава
осигурителен стаж.
На 25.11.2020г. в сградата на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт-гр. П., находяща се в гр. П., ул. „Отец Паисий” № 50,
пред св. В. Г.Г.–служител в учреждението, В. П. Н. подал Заявление с вх. №
Ц2112-13-295 от 25.11.2020г. с искане да му бъде отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. В същото описал приложените от него
необходими документи, вкл. Трудова книжка № ***г. и Удостоверение обр.
УП-30 с № ***6г., издадени от Предприятие за специални механизирани
строително-монтажни дейности-гр. С., въпреки че при този работодател той
никога не е бил работил. Образуваната пенсионна преписка била
разпределена за проверка на св. Н.А.К.. Запознавайки се с материалите, които
обвиняемия бил приложил към заявлението, в длъжностното лице възникнало
съмнение по отношение на отразените обстоятелства в посочените по-горе
два документа. При предприетите действия за служебно изясняване на
трудовия и осигурителен стаж на Н. било изпратено писмо до „МАРС 97”
ЕООД, като правоприемник на осигурителя Предприятие за специални
механизирани строително-монтажни дейности–гр. С.. В отговор на
извършената проверка било установено, че обвиняемият не фигурира във
ведомостите на осигурителя, тъй като никога не е полагал труд в посоченото
предприятие.
От заключението на вещото лице Б.К. по назначената в хода на
разследването почеркова експертиза се установява, че ръкописните текстове
и подписите в Трудова книжка № ***г. и Удостоверение обр. УП-30 с №
***6г., съдържащи записи на наличен трудов и осигурителен стаж от В. Н. не
са изпълнени от лицата: С.В.С.-директор на предприятието, Д.В.А.-отговорен
счетоводител в същото от м.декември 1989г. до 01.06.2021г., Н.Б.М.-
началник цех „БИТ, работна ръка и подготовка на кадри” в предприятието до
правоприемството му от „МАРС 97” ЕООД и от обвиняемия.
Експертът Е.К. извършил техническо изследване по назначената в хода
на досъдебното производство експертиза на отпечатъците от кръгъл печат на
двата инкриминирани документа и установил, че същите не са положени от
печата, ползван от „МАРС 97” ЕООД, като правоприемник на Предприятието
2

за специални механизирани строително-монтажни дейности–гр. С., който в
хода на разследването е предаден от св.Д.В.А..
По доказателствата:
Съдът прие гореизложената фактическа обстановка като безспорно
установена, като взе предвид следния доказателствен материал:
Не се спори, че обвиняемият В. П. Н. лично е депозирал на
25.11.2020г. подписаното от него Заявление за отпускане на пенсия с вх. №
Ц2112-13-295, към което е приложил необходимите документи, включително
Трудова книжка № ***г. и Удостоверение обр. УП-30 с № ***6г., издадени на
негово име от съответни длъжностни лица от Предприятие за специални
механизирани строително-монтажни дейности–гр. С., манифестирайки своето
недвусмислено желание, че се ползва от тези документи, за да докаже, че
притежава отразения в тях трудов стаж и осигурителен доход.
Заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
почеркова и почерково-техническа експертизи обективно и компетентно
доказват, че подписите, положени от съответните длъжностни лица, както и
ръкописните текстове в двата документа не са изпълнени от същите, а от
лице, което е различно и от обвиняемия Н.. Съдът прие, че посочените
експертизи внасят категорични данни досежно характера на двата
инкриминирани документа като неистински. Изведените изводи от вещите
лица кореспондират със свидетелските показания на В. Г.Г., Д.В.А. и Н.Б.М.
и с кредитираните писмени доказателства, приложени по досъдебно
производство № 71/2021г. по описа на ОД на МВР П..
Гореизброените доказателствени източници еднопосочно,
безпротиворечиво и с категоричност установяват фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на постановлението на Районна
прокуратура П. от 26.10.2022г., поради което и настоящият съдебен състав
счита, че не се налага по-детайлното обсъждане и анализ на
доказателствените материали. Същата не се оспорва и подлага на съмнение и
от страна на обвиняемия и неговия защитник.
От правна страна:
С оглед горното, съдът намери, че обвиняемият В. П. Н. е осъществил
от обективна и субективна страна фактическия състав по чл.316, вр. чл. 308
ал.1 от НК, тъй като на 25.11.2020г. в гр. П., ул. „Отец Паисий” № 50
съзнателно се ползвал пред В. Г.Г., служител на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт-гр. П., от неистински официални
документи - Трудова книжка № ***г., издадена на името на В. П. Н., на който
документ бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на
С.В.С.-директор на Предприятие за специални механизирани строително-
монтажни дейности-гр. С., и от Удостоверение обр. УП-30 с № ***6г., на
който документ бил придаден вид, че представлява конкретно писмено
изявление на С.В.С.-директор на Предприятие за специални механизирани
строително-монтажни дейности–гр. С., като от дееца за самото съставяне не
3

може да се търси наказателна отговорност.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие-обвиняемият
съзнателно се е ползвал от двата неистински официални документи (описани
по-горе), като лично ги е депозирал със своето заявление с вх. № Ц2112-13-
295 от 25.11.2020г. в ТД на НОИ-гр.П.. Инкриминираните документи,
издадени от длъжностни лица на Предприятие за специални механизирани
строително-монтажни дейности–гр. С. с положени отпечатъци от печат на
работодателя, представляват официални документи по смисъла на чл. 93, т.5
от НК, тъй като им е придаден вид, че са издадени от длъжностни лица при
съответния работодател, в кръга на службата им и по предвидения в закона
ред и форма, и едновременно с това са неистински по силата на чл. 93, т.6 от
НК, тъй като всъщност не са били издадени и подписани от съответните лица,
които са имали право и са могли да съставят и подписват такива документи.
Не е спорно по делото, че записите направени в двата документа освен,
че не са автентични, са и с невярно съдържание. За отговорността на дееца по
чл. 316, вр. чл. 308, ал.1 от НК, обаче, е без значение дали инкриминираният
документ е с невярно или с вярно съдържание, тъй като за съставомерността
на деянието е важно да се установи, че записите в официалния документ са
направени от другиго, а не от посочените в документа длъжностни лица,
което категорично е доказано по предявеното обвинение по настоящето дело.
От субективна страна деянието е извършено от В. Н. при форма на
вината пряк умисъл с целени и настъпили вредни последици, тъй като деецът
е съзнавал, че представя пред надлежен орган неистински официални
документи, които произхождат от лица, сочени като техни автори, същите не
са съставени лично от него, но въпреки това ги използва, тъй като
съдържанието на инкриминираните документи го е ползвало в стремежа да
получи пенсия.
Причини за извършване на деянието са ниското правно съзнание на
обвиняемия и пренебрежителното му отношение към установения правов ред.
По вида и размера на наказанието:
Предвид гореизложените правни изводи, съдът призна В. П. Н. за
виновен в това, че е извършил престъпление по чл.316, вр. чл. 308 ал.1 от НК.
При определяне характера на отговорността на обвиняемия, съдът съобрази,
че по отношение на същия са налице материално правните предпоставки
визирани в чл.78а, ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба”. За да достигне
до този извод настоящият състав съобрази, че за престъплението по чл.316,
вр. чл. 308 ал.1 от НК, което е умишлено, е предвидено наказание „лишаване
от свобода” до три години, като от престъпното деяние няма причинени
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, обвиняемият не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК,
поради което и на основание чл. 78а, ал.1 от НК, го освободи от наказателна
4

отговорност за горепосоченото престъпление, като на същото основание му
наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева).
При определяне на този размер съдът взе предвид разпоредбата на чл. 27, ал.2
от ЗАНН, като отчете тежестта на противоправното деяние, подбудите за
неговото извършване и занижената обществена опасност на извършителя,
предвид добрите характеристични данни до настоящия момент,
процесуалното му поведение в хода на наказателното производство с което е
оказал съдействие за разкриване на обективната истина, изразеното от него
искрено съжаление за извършеното, както и липсата на други констатирани
противоправни прояви, с оглед кредитираната по делото справка от
Унифицираната информационна система на РБългария. Като взе предвид и
данните за ниските доходи на В. Н., който е безработен, настоящият състав
счете, че определеният минимален размер на административното наказание
по чл. 78а от НК е съответен на имотното състояние на дееца и в най-голяма
степен ще допринесе за постигане целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
По веществените доказателства:
С оглед завършване на наказателното производство и на основание чл.
111, вр. чл. 112, ал.4 от НПК настоящият състав постанови оригиналите на
Трудова книжка № ***г. и Удостоверение обр. УП-30 с № ***6г., издадени на
името на В. П. Н., ведно с Заявление за отпускане на пенсия с вх. № Ц2112-
13-295 от 25.11.2020г. да останат към делото и да се унищожат с него.
На основание чл. 111 ал.1 от НПК постанови да се върне на началника
на 4 РУ-СДВР оригинала на един брой заявление за издаване на документи за
самоличност на български гражданин с рег. № ***г. по описа на група „БДС”
при 04 РУ-СДВР от лицето С.В.С. (л.56 в досъдебното производство),
изпратено с приложено на л. 82 в досъдебното производство писмо рег. №
***г., а на Д.В.А., ЕГН ********** един брой печат на „****” ЕООД,
предаден от лицето с протокол за доброволно предаване от 15.11.2021г.,
който документ е приложен на л.86 в досъдебното производство.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК
настоящият състав осъди В. П. Н. заплати по сметка на ОД на МВР П. сумата
от 381.48лв (триста осемдесет и един лева и 48 стотинки), представляваща
направени разноски в хода на досъдебното производство. Същата се доказва
от приложените на л. 34 и л.55 два броя сметки за направени разходи по
изготвените експертизи.
Мотивиран от изложеното и в същия смисъл съдът постанови
диспозитива на решението си.

Председател:

5

Съобщи за изтекли лични данни