Номер 52829.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно
гражданско дело № 20203100502894 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:42 часа се явиха:
При спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1 от ГПК, на второ четене:
Въззивникът А. П. Т. , редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С.А., клон България, редовно призован, не се явява представител в съдебно
заседание.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх.№ 22879 на 26.10.2020 г. от
адвокат Н.Т., назначена за особен представител на въззивника А. П. Т. , в
която моли да се даде ход на делото и да се гледа в тяхно отсъствие, поради
служебна ангажираност и невъзможност да присъства в съдебно заседание.
Изразява становище по въззивната жалба и по същество на спора. Моли да и
̀
бъде издаден разходен касов ордер за оказаната правна помощ.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх.№ 22861 на 26.10.2020 г. от
юрисконсулт П.П., процесуален представител на въззиваемата страна „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., в която моли да се даде ход на делото и да
се гледа в тяхно отсъствие, поради служебна ангажираност и невъзможност
да присъства в съдебно заседание. Поддържа се подадения писмен отговор на
въззивната жалба и по същество на спора, като претендира да бъде присъдено
1
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ с оглед редовното призоваване на страните,
счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното
Определение № 3347 от 15.10.2020 година, както следва:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№
49082/22.07.2020г. на А. П. Т. , чрез назначения по делото особен
представител адв. Н.К. против Решение № 3071/13.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 5247/2019 г. по описа на ВРС, 47-ми състав, в частите, с които е
прието за установено отношенията между страните, че жалбоподателят дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сгр. 14, следните суми: сумата от 3228.47 лева /три хиляди двеста
двадесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/ - главница по Договор
за потребителски заем № PLUS-15274632 от 25.09.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 02.01.2019 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от
751.14 лева /седемстотин петдесет и един лева и четиринадесет стотинки/ -
договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от 20.12.2017 г.
до 20.04.2019 г.; сумата от 292.35 лева /двеста деветдесет и два лева и
тридесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава, начислено по договора за
кредит за периода от 20.01.2018 г. до 11.12.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 20/2019 г. по описа на
ВРС.
Жалбоподателят излага становище за неправилност и необоснованост за
обжалвания съдебен акт. Счита, че изводът на първоинстанционния съд 1
относно последицата от недоказаността на настъпилата предсрочна
изискуемост е неправилен, тъй като същата представлявала елемент от
2
фактическия състав, обуславящ дължимостта на вземането. Независимо от
обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция
по смисъла на чл.З, ал.1 от ЗКИ, даденото в TP № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС
разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се
съобщи на длъжника, че кредитът е предсрочно изискуем, е принципно и
следва да намери приложение по аналогия. На следващо място, въззивникът
твърди, че са останали недоказани и неоснователни твърденията на ищецът,
че е заплатил дължимата застрахователна премия, поради което счита, че в
посочената част искът, както и акцесорните вземания за възнаградителна
лихва и неустойка, следва да бъда отхвърлени. Наред с гореизложеното, сочи
че първоинстанционния съд не е обсъдил възражението му по отношение
нищожността на клаузите съдържащи се в процесния договор. Въззивникът
излага още, че процесният договор попада в приложното поле на
потребителската защита, а съгласно чл.2, т.67 от Директива 93/1З
националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с
директивите дори те да нямат директен ефект, в какъвто смисъл било
решението на СЕС по делото Von Colson от 1891г. Излага твърдения още, че
при предлагането на типови договори за потребителски кредит е недопустимо
предлагащата ги страна да обвързва потребителя-кредитополучател с размер
на разходите, представляващ 1/2 от главницата, а в настоящия случай клауза
уговаряща годишен размер на разходите в размер на 40.75% от главницата,
което противоречало на чл.143 от ЗЗП. Сочи, че уговорената лихва по
договора значително надхвърля законната такава, което водило до
нищожност на уговорката. По гореизложените съображения отправя искане
за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете в
цялост.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, чрез пълномощника на клона
юриск. П. Палазов, с който изразява становище, че обжалваното решение е
правилно, допустимо и законосъобразно, а подадената срещу него въззивна
жалба е неоснователна. Излага твърдения още, че съгласно Тълкувателно 2
решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 година на ВКС при вземане, произтичащо
от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била
3
надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявлението, последният
дължи изпълнение на падежиралите вноски. На следващо място сочи, че
процесният договор за кредит е сключен след изменението на ЗПК от
25.07.2014 година, по силата на ал. 4 на чл. 19 от който, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, или ГПР не
следва да надхвърля величина от 50.00%. В настоящия случай, това
нормативно заложено правило било изпълнено, тъй като определения в
договора ГПР бил дори по-малък от допустимия в закона - 40.75%, съдържащ
единствено годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 30.10%. В заключение
въззиваемият излага твърдения в смисъл, че за да се приеме, че дадена клауза
противоречи на добрите нрави, следва да липсва императивна правна норма,
която да урежда процесните отношения. По посочените съображения отправя
искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
производството.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ с оглед липсата на възражения от страните,
счита, че следва да бъде приет за окончателен доклада по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за окончателен доклада по делото, изготвен в
разпоредително заседание с Определение № 3347 от 15.10.2020 г.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представената от въззиваемата
страна молба с инкорпориран списък по чл.80 от ГПК следва да бъде
приложена по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
депозираната молба с вх.№ 22861 на 26.10.2020 г. от процесуалния
представител на въззиваемата страна с инкорпориран списък по чл.80 от
ГПК.
4
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете делото за изяснено и от правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ констатира, че с молба с вх.№ 22561 от
21.10.2020 г. въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ е
изпълнила указанията на съда, като е внесла сумата в размер на 264.53 лева,
определена за възнаграждение на назначения на въззивника А. П. Т. особен
представител – адвокат Н.К.Т..
С оглед на гореизложеното, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 264.53 лева на назначения особен
представител адвокат Н.К.Т., представляваща дължимо възнаграждение за
процесуално представителство на въззивника А. П. Т. във въззивното
производство, на основание чл.47, ал.6 от ГПК. /изд. РКО по вносна бележка
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ от 20.10.2020 г. за сумата 264.53
лева/.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5