Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова……..............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1897 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск
с правно основание чл. 422 ал.
1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката.
Постъпила е искова молба от “ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София, чрез пълномощник адв.
Р.Д., срещу А.Х.Г., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр.
с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания: 496.44 лева – главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия и 6.70 лева – лихва за забава.
В исковата молба се твърди,
че ищцовото дружество се намира в облигационни правоотношения с ответника,
които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, които са общоизвестни и са
публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона
за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Изтъква се, че
съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа
енергия за периода 17.11.2019 г. до 18.03.2020 г., а от своя страна ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадени от
ищеца фактури.
Посочва
се, че ищецът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД е доставчик на електрическа
енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №
Л-409-17/01.07.2013 г. Дружеството е доставяло на А.Х.Г., с електроснабден
имот, находящ се в ***** с ИТН 300219544945, ел.
енергия за периода от 17.11.2019 г. до 18.03.2020 г., за което е издало отделни
фактури с конкретно посочени дължими суми, а именно: Фактура № ********* от 27.12.2019
г., на стойност 103.54 лева за периода 17.11.2019 г. – 17.12.2019 г.; Фактура № ********* от 27.01.2020 г., на
стойност 170.93 лева за периода 18.12.2019 г. – 16.01.2020 г.; Фактура № *********
от 26.02.2020 г., на стойност 215.32 лева за периода 17.01.2020 г. – 16.02.2020
г.; Фактура № ********* от 27.03.2020 г., на стойност 6.65 лева за периода 17.02.2020
г. – 18.03.2020 г., или обща стойност главница по неплатени фактури – 496.44
лева.
Твърди
се, че така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми,
тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, абонатът разполага с десетдневен срок за
плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който
период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този
срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред, като
според чл. 19, ал. 8 от Общите условия, неполучаването на съобщението не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
Посочва
се още, че на основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е подал заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд-Ловеч, по което е
образувано ч.гр.дело № 562/2020 г. и е издадена заповед за изпълнение. Изтъква
се също, че в съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите
задължения, която съдържа всички претендирани и
посочени по-горе фактури, като по всички тях до момента на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника
не е постъпило.
Ищецът
посочва също, че съгласно действащото законодателство има право и е начислил и
лихвата за процесния период, както следва: 2.36 лева
за периода от 21.01.2020 г. – 08.05.2020 г. за фактура № *********; 2.51 лева
за периода от 20.02.2020 г. – 08.05.2020 г. за фактура № *********; 1.80 лева
за периода от 21.03.2020 г. – 08.05.2020 г. за фактура № ********* и 0.03 лева
за периода от 22.04.2020 г. – 08.05.2020 г. за фактура № *********, или обща
сума лихва за забава – 6.70 лева, считано от 21.01.2020 г. до 08.05.2020 г.
Ищецът
моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че
длъжникът А.Х.Г. по издадената Заповед за изпълнение му дължи следните суми: 496.44
лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 17.11.2019
г. до 18.03.2020 г. и 6.70 лева - законна лихва за забава, считано от 21.01.2020
г. до 08.05.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Претендира
присъждане и на разноските по заповедното и настоящото производство.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат А.М., назначена за особен
представител на ответницата, на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, с който счита,
че предявените обективно съединени искове са неоснователни и недоказани. Излага
съображения, че с представените счетоводни документи не се доказва наличието на
задължения за използване на електрическа енергия в посочения размер. Счита, че процесната сума е произволно начислена, тъй като не са
представени доказателства, от които да е видно, че именно електромерът с
посочения във фактурите фабричен номер, е отчитал потреблението на ел. енергия
в имота на ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В
писмена молба на пълномощника му исковете се поддържат изцяло. Представен е и списък
на разноските.
Ответницата А.Х.Г. не се явява в съдебно заседание, а се представлява от
назначения й особен представител адвокат М., която поддържа становището си по
отговора и моли за отхвърляне на исковете.
От събраните по делото
доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 562/2020 г. по описа на
РС-Ловеч, както и от становищата на страните, чрез процесуалните им
представители, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 4323/21.05.2020 г., от “ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, е било образувано ч.гр.дело № 562/2020 г. по описа на
Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 285/21.05.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника А.Х.Г., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, за следните
суми: 496.44 лева - главница, 6.70 лева - лихва за периода
от 21.01.2020 г. до 08.05.2020 г, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 21.05.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски по делото: 25.00 лева - внесена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 63.00 лева.
От мотивната
част на заповедта е видно, че вземането произтича от неизпълнено задължение от
длъжника, с клиентски № 300219544945, за плащане на
доставена електрическа енергия за периода 17.11.2019 г. до 18.03.2020 г., с
адрес на електроснабдения имот: *****
С Разпореждане № 260409/30.09.2020 г., заповедният съд е
приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок
от получаване на съобщението може да предяви иск срещу длъжника за установяване
на вземането си по издадената заповед.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в
едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото
производство.
От постъпила справка на Община Ловеч с приложена декларация
по чл. 14 ЗМДТ се установява, че ответницата А.Х.Г. е декларирала, че е
собственик по наследство на недвижим имот, находящ се
в гр. Л.*****, с дата на придобиване – 31.12.2012 г.
Като доказателства по делото са представени описаните в исковата молба 4 броя
фактури, издадени от доставчик „ЧЕЗ Електро България“ АД на получателя А.Х.Г.,***,
както следва: Фактура № *********
от 27.12.2019 г., на стойност 103.54 лева, с период на снабдяване с ел. енергия
и разпределението й от 17.11.2019 г. до 17.12.2019 г. и срок за плащане от
27.12.2019 г. до 20.01.2020 г.; Фактура № ********* от 27.01.2020 г., на
стойност 170.93 лева, с период на снабдяване с ел. енергия и разпределението й
от 18.12.2019 г. до 16.01.2020 г. и срок за плащане от 27.01.2020 г. до
19.02.2020 г.; Фактура № ********* от 26.02.2020 г., на стойност 215.32 лева, с
период на снабдяване с ел. енергия и разпределението й от 17.01.2020 г. до 16.02.2020
г. и срок за плащане от 26.02.2020 г. до 20.03.2020 г.; Фактура № ********* от 27.03.2020
г., на стойност 6.65 лева, с период на снабдяване с ел. енергия и
разпределението й от 17.02.2020 г. до 18.03.2020 г. и срок за плащане от
27.03.2020 г. до 21.04.2020 г., всички на обща
стойност 496.44 лева.
От заключенията на вещото лице по
допуснатите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, които съдът
съобразява като компетентно изготвени и неоспорени от страните, се установява,
че вещото лице, след като е проучило документите по делото и извършило справка
в Центъра за обслужване на клиенти на ищеца, офис Ловеч, е констатирало, че
ответницата има открита партида в „ЧЕЗ Електро България“ АД с клиентски № 300219544945 и аб.№ ********** за снабдяване с ел. енергия преди
2010 г. Последното извършено плащане е било на 02.01.2020 г. по фактура от 26.11.2019
г. за периода от 17.10.2019 г. – 16.11.2019 г. в размер на 64.37 лева с ДДС. В
счетоводството на „ЧЕЗ Електро България“ АД процесните фактури са отразени като задължение за плащане
по посочения клиентски номер на ответницата, включени са в дневниците за
продажба в месеца, в който са издадени, и няма отразено извършено плащане по
тях. Дължимата сума като главница по процесните
фактури е установена от вещото лице в размер на сумата 496.44 лева с ДДС, а
размерът на дължимата лихва за забава за процесните
фактури за периода от настъпване на изискуемостта /21.01.2020 г. – по първата
фактура/ до датата на издаване на справката за възникнали задължения /08.05.2020
г./ е общо 6.70 лева.
След извършена справка в „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, вещото лице е установило, че данните от показанията
на консумираната ел. енергия - дневна и нощна, са отчетени посредством
монтирано монофазно СТИ с производител ZPA с
фабричен № N2293423 до 10.12.2019 г. включително и от 11.12.2019 г. – монофазно СТИ, тип HXE 110, производител HEXING,
с фабричен № 18965598, от представител /инкасатор/ на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД и са подадени към „ЧЕЗ Електро България“ АД. Вещото лице е дало
заключение, че двете СТИ са в метрологична годност, като отговарят на
техническите и метрологичните изисквания, определени в Наредбата за средства за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол към Закона за измерванията.
Периодите за отчет на консумираната ел. енергия от ответницата са ежемесечни по
график, съгласно чл. 89 от Правилата за търговия с електрическа енергия.
При така
установената фактическа обстановка съдът счита, че положителният установителен иск по чл. 422 ал. 1 във вр.
с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 107 от ЗЕ, с който е
сезиран от доставчика на ел. енергия, е основателен. От събраните доказателства
по делото, обсъдени по-горе, съдът приема, че
между ищеца “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София и ответницата А.Х.Г.
съществува облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на
електрическа енергия, с място на използване – недвижим имот, собственост на
ответницата, находящ се в гр. Л.*****, като ответницата има качеството на „битов клиент“ по
смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за
енергетиката /ЗЕ/, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а ищецът - на енергийно предприятие по смисъла на §
1, т. 24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява обществено
снабдяване с ел.енергия.
Съгласно чл. 98а ал. 1 от ЗЕ, крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия.
С
Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/ са одобрени Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на “Чез Електро България” АД,
изменени и допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Служебно известно е на съда, че Общите условия на дружеството
са публикувани в централен и местен всекидневник.
Съгласно чл. 98а ал. 4 от ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на
крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
По
делото са приложени действащите Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, като видно е, че същите
уреждат правата и задълженията на страните, както и реда за заплащане на
електрическата енергия и отговорността на страните при неизпълнение на
задълженията им. В чл. 6 от Общите
условия е предвидено, че продавачът продава на потребителите електрическа
енергия по цени и с тарифна структура,
съгласно действащото законодателство. Според чл. 13, т. 1 от Общите условия,
едно от основните задължения на потребителя е да заплаща стойността на
използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени
в тези Общи условия. В чл. 19, ал. 1 и
ал. 2 от същите е посочено, че потребителят заплаща на продавача стойността на
електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на ел. енергията по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от
ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като продължителността на
периода за плащане е 10 дни. Според чл. 19 ал. 8 от ОУ, неполучаването на
съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума
в срок. В чл. 35 е уредена отговорността
на потребителя за неплащане на дължими суми, като изрично е предвидено, че потребител,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за
използваната електрическа енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.
От съвкупната
преценка на доказателствата по делото следва извода, че при възникналите между
страните договорни отношения ищецът е изпълнил своето насрещно задължение да осигури
на ответницата, като клиент, ел. енергия до имота й, находящ
се в гр. Л.*****, за периода от
17.11.2019 г. до 18.03.2020 г. Ответницата обаче не е изпълнила задължението си
по чл.
13, т. 1 от Общите условия на договорите
за продажба на ел. енергия на "ЧЕЗ Електро България"
АД да заплати стойността на използваната в обекта ел. енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия,
поради което се явява неизправна страна.
От заключенията на двете експертизи,
обсъдени по-горе, които съдът възприема като обективно и компетентно изготвени,
се установи, че издадените фактури за начислената ел. енергия в процесния имот за исковия период, на обща стойност в размер
на претендираната сума от 496.44 лева, са надлежно
осчетоводени при дружеството – ищец и
няма отразено извършено плащане по тях. Установи се също, че в рамките
на процесния период консумираната ел. енергия на
адреса е отчитана последователно от две СТИ /едното до 10.12.2019 г.
включително, а другото от 11.12.2019 г./, които са в метрологична годност и
отговарят на техническите и метрологичните изисквания, определени в Наредбата
за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол към Закона за
измерванията, а периодите за отчет на консумираната ел. енергия от ответницата
са ежемесечни по график, съгласно чл. 89 от Правилата за търговия с
електрическа енергия. Следователно, всички доводи на особения представител на
ответницата в обратната насока, се явяват неоснователни.
По изложените
съображения съдът намира, че претендираното вземане
за главница в размер на сумата 496.44 лева за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 17.11.2019 г. до 18.03.2020 г. за електроснабден имот, находящ се в
гр. Л.*****, е ликвидно и изискуемо, поради което предявеният положителен установителен иск относно това вземане следва да бъде
уважен изцяло, като се присъди и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /21.05.2020
г./ до окончателното изплащане на вземането.
С оглед
уважаването на главния иск и тъй като се касае за неизпълнение на парично
задължение, основателен се явява и следва да бъде уважен и акцесорния,
обусловения от него, иск за установяване дължимост на
лихва за забава в претендирания размер от 6.70 лева,
считано от 21.01.2020 г. до 08.05.2020 г., чийто размер и период на забавата на
главното вземане се установи и от заключението на вещото лице. Дължимостта на това обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден произтича не само от разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, но и от чл. 35 от Общите условия на "ЧЕЗ Електро
България" АД, предвиждащ, че
потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата
сума за използваната ел. енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.
При този изход на процеса и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените разноски по настоящото дело, съгласно представения списък и
доказателства за извършването им, а именно: 25.00 лева – държавна такса, 113.00
лева – адвокатско възнаграждение, 300.00 лева – депозит за особен представител
и 260.00 лева – депозит за вещо лице, или
общо разноски: 698.00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и предвид изхода на настоящия исков процес, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а именно: 25.00 лева – държавна такса и 63.00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо 88.00 лева.
На адвокат А.М. от ЛАК следва да се изплати сумата 300.00 лева от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 107 от ЗЕ, по отношение на А.Х.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, и
постоянен адрес:***, че дължи на "ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1784, район "Младост", бул. "Цариградско шосе“ 159,
бл. Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от Леон Връшка и Карел Крал, следните суми: 496.44 лв. /четиристотин деветдесет и шест лева и четиридесет и четири
стотинки/ – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 17.11.2019 г. до 18.03.2020 г. за електроснабден
имот, находящ се в гр. Л.*****, и 6.70 лв. /шест лева и седемдесет
стотинки/ – лихва за забава, считано от 21.01.2020 г. до 08.05.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /21.05.2020 г./ до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 285/21.05.2020
г. по ч.гр.дело № 562/2020 г. по описа на Районен съд-Ловеч.
ОСЪЖДА А.Х.Г., с горните
данни, да заплати на "ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, с горните данни, сумата
88.00 лв. /осемдесет и осем лева/, представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата 698.00 лв. /шестстотин деветдесет и осем лева/,
представляваща разноски в настоящото исково производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат А.М. от ЛАК сумата 300.00
лв. /триста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на А.Х.Г..
Решението подлежи на обжалване пред
Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на
решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 562/2020 г. на
РС-Ловеч, за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: