РЕШЕНИЕ
№ 22013
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110151373 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК във вр. чл. 439 ГПК.
Ищецът М. Д. М. твърди, че срещу нея на 17.08.2016 година по искане на ответника „Т.“
ЕАД е издаден изпълнителен лист от CPC- II ГО, 52 състав, на основание чл.410 вр.чл.411,
ал.З от ГПК на база издадена заповед от 08.07.2016 г. по ч.гр.д.....по описа на 2016 година.
Изпълнителното дело било образувано при ЧСИ - Д. с per.№ ..., като на основание чл. 433
ал.8 ГПК, е прекратено от същата с отбелязване, че последното плащане било извършено на
12.05.2020 година.
По късно Т. отново образувала изпълнително дело при ЧСИ - В. М., като изпълнителният
лист е изтеглен от ЧСИ - Д. и е образувано ново изпълнително производство на 21.06.2023
година с номер ....
В исковата молба се твърди, че за вземането е изтекла погасителна давност тъй като от
17.08.2016 година до образуваното изпълнително дело на ЧСИ В. М., са изтекли повече от
пет години.
Моли съда „ да обезсили издаденият изпълнителен лист, като бъде постановено, че не
дължи сумите по изпълнителното дело на ЧСИ В. М. в размер на главница 1390.49 лева,
както и начислена законна лихва от 12.05.2020 година в размер на 448.21 лева или в общ
размер на 1838.70 лева.
В писмения си отговор ответното дружество оспорва иска със следните твърдения:
Поддържа, че съгласно молбата за образуване вх. № .../28.10.2016г. „Т. С.“ ЕАД е поискала
извършването на изпълнителни действия, като същевременно е възложила на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника
и да определя начина на изпълнението. Сочи, че с оглед направеното пълно имуществено
проучване, едновременно с поканата за доброволно изпълнение, са наложени запори на
1
вземания по банкови сметки на длъжницата открити в Б. „...“ ЕАД (Запорно съобщение изх.
№ ..../15.11.2016г.), както и запор на получаваното от лицето трудово възнаграждение
(Запорно съобщение изх. № .../15.11.2016г.). Посочва, че по повод наложените
обезпечителни мерки, в кантората на ЧСИ е постъпила Молба вх. № .../07.12.2016г. за
разсрочване на задължението на равни месечни вноски в размер на 50 лв. Твърди, че в
рамките на периода 19.12.2016г. - 20.06.2017г. длъжницата е внасяла доброволно суми, всяка
в размер на 100 лв.
Счита, че последваща молба за извършване на изпълнителни действия (запори на банкови
сметки/трудово възнаграждание) е депозирана от дружеството на дата 01.08.2018г. с вх. № ...
Заявява, че с оглед направеното имуществено проучване и въз основа на възложените му
правомощия да определя начина на изпълнение, ЧСИ Д. е наложила запори на вземания по
банкови сметки, по които титуляр е длъжницата М. М., открити в „О. Б. Б.“ АД, Б. „...“ АД и
„Ю. Б.“ АД, запор на пенсия, както и запор на трудово възнаграждение, получавано от „И...“
ЕООД. Сочи, че изготвените запорни съобщения, обективиращи разпореждането на
съдебния изпълнител за налагане на запор върху вземанията на длъжницата, са с изх. № ...,
..../19.09.2018г. В резултат на наложения запор на банковите сметки на длъжницата, открити
в Б. „Д.“ ЕАД, на дата 03.10.2018г. по сметка на СИ е постъпила сумата в размер на 398.27
лв.
Твърди, че на дата 01.02.2020г. взискателят е подал нова молба за извършване на
изпълнителни действия - запори на вземания по банкови сметки/трудови договори, както и
извършване на опис и оценка на движими вещи. Молбата е входирана под № ..../01.02.2020г.
по деловодния опис на ЧСИ У. Д..
Посочва, че с постановление от 24.03.2023г. ЧСИ е прекратил производството по
изпълнителното дело, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, за което взискателят - „Т. С.“ ЕАД,
е бил уведомен със Съобщение изх. № ../24.03.2023г. Изтъква, че с оглед влизане в сила на
постановлението, е изпратена молба от 31.03.2023г. за връщане на оригинала от приложения
по делото изпълнителен лист.
Излага, че с оглед удовлетворяване на вземането по процесния изпълнителен лист, е
депозирана Молба вх. № ../21.06.2023г. по чл. 426 ГПК до ЧСИ В. М., per. № .... Сочи, че въз
основа на така подадената молба е образувано изпълнително дело № ../2023г. с взискател „Т.
С.“ ЕАД и длъжник - М. Д. М., като видно от съдържанието на молбата ответното дружество
е поискало предприемането на конкретни изпълнителни действия, а именно - запор на
вземания по банкови сметки и трудово възнаграждане, а при условията на евентуалност - и
опис, оценка и изземване на движими вещи и изнасянето им на публична продан.
Същевременно са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. С оглед направеното пълно
имуществено проучване, са наложени и съответните обезпечителни мерки на дата
21.06.2023г.
Въз основа на горното изложение ответникът счита, че притезанието не е погасено по
давност. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е приобщен изпълнителен лист от дата 17.08.2016 г.
г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от дата
08.07.2016 г., издадена по ч.гр.д. ...по описа за 2016 година на СРС, 52 състав, с който на
длъжника е разпоредено да заплати на ответното дружество сумите в размер на 1402,14
лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
2
от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
06.06.2016 г. до изплащане на вземането , сумата в размер на 190,12 лева, представляваща
лихва за периода от 30.06.2013 г. до 26.05.2016 г., и сумата в размер на 331,85 лева,
представляваща разноски по делото, от които 31,85 лева държавна такса и 170,73 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
По делото е представено съобщение с изх. № .../22.06.2023 г., с което на основание чл. 507,
ал. 1, вр. чл. 446, чл. 450 вр. чл. 397, ал. 1, т. 2 ЧСИ В. М., с район на действие - СГС е
наложила запор върху банковата сметка в Б. „Д.“ АД, „Ю. Б.“ АД, както и върху пенсията на
длъжника М. Д. М..
Представено е и съобщение с изх. .../22.06.2023 г., с което ЧСИ В. М., с район на действие –
СГС е насрочила извършване на опис на движимите вещи на длъжника М. Д. М..
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна
до следните правни изводи.
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съдът намира предявените искове за допустими. Наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 от
ГПК, с който се оспорва изпълнението. С отрицателния установителен иск за недължимост
на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото
право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в
прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с
отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК в тежест
на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание (заповедното производство), са настъпили факти (с
оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е при
условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които
обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както и настъпването на
обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът свързва
погасяване на вземането по давност.
Погасителната давност е институт, регламентиран в полза на длъжника, който може да се
позове на погасителна давност, ако в определен период от време кредиторът бездейства.
Законът не регламентира приложимата давност за вземанията, за които е издадена Заповед за
изпълнение. Съдът приема, че приложимата давност за парични суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение е общата петгодишна давност при съобразяване на разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Цитираната разпоредба предвижда, че за парични суми, присъдени с
влязло в сила съдебно решение се прилага общата петгодишна давност. Съдът счита, че и по
отношение на вземания въз основа на Заповеди за изпълнение е приложима петгодишната
давност. Съгласно чл. 414 от ГПК длъжникът може да възрази срещу издадената Заповед за
изпълнение, а с изтичането на срока за депозиране на възражение, Заповедта за изпълнение
се стабилизира и вземането може да бъде оспорено или въз основа на нови писмени
доказателства или въз основа на новоузнати обстоятелства. – чл. 424 от ГПК. Предвид това,
че разпоредбата на чл. 424 от ГПК е идентична с разпоредбата на чл. 303 от ГПК, съдът
3
приема, че влязлата в сила Заповед за изпълнение има правни последици, идентични с
правните последици на влязлото в сила съдебно решение. Развитите съображения
мотивираха съда да приеме, че вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение има
последици, с каквито се характеризират вземанията, присъдени по влезли в сила съдебни
решения, т.е. приложимата погасителна давност е общата петгодишна давност.
За да бъде уважена исковата претенция на ищцата, необходимо е да бъде доказано дали има
период, по–дълъг от пет години, без да са предприемани изпълнителни действия. Според
приетото Тълкувателно решение от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №
2/2013 г. по време на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко изпълнително
действие или с всяко действие, което изгражда съответния изпълнителен способ. В същото
Тълкувателното решение от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС, се приема още, че искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. В настоящия случай от представеното съобщение с изх.
№ ..../22.06.2023 г., безспорно се установи, че е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника М. Д. М., както и че е насрочен опис на движими вещи от дата 22.06.2023 г., които
по своята правна същност представляват действия с които се прекъсва давността, но с оглед
на обстоятелството, че по делото няма данни на коя дата е образувано изпълнителното
производство, а издадения изпълнителен лист е от дата 17.08.2016 г. съдът счита, че
петгодишната давност отдавна е изтекла. Отделно от това, за пълнота съдът счита за
необходимо да отбележи, че ответникът „Т. С.“ ЕАД не се е ползвал от издаденото му на
дата 15.05.2024 г. съдебно удостоверение, с което да се снабди с официално удостоверение от
всички съдебни изпълнители, при които е образувано производство с процесния
изпълнителен лист от дата 17.08.2016 г., което да съдържа информация за поисканите и
извършени по всяко изпълнително производство изпълнителни действия, съдът приема, че
не е доказано дали и какви изпълнителни действия са предприемани от страна на
взискателя, които по естеството си да прекъсват давността, поради което и предявеният
отрицателен установителен иск подлежи на уважаване. Както беше посочено в тежест на
ответника е да установи настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с
изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност. Ответникът по
настоящото дело не ангажира доказателства, които да доказват настъпването на
обстоятелства, прекъсващи/спиращи давностния срок. С оглед на гореизложеното искът по
чл. 439 от ГПК подлежи на уважаване изцяло за предявените суми.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
направените от него разноски в исковото производство. Ищецът е представил доказателства
за сторени разноски в размер на 40,00 лева за платена държавна такса, 400,00 лева за
адвокатско възнаграждение и 200,00 лева парична гаранция за издадената обезпечителна
заповед, но доколкото ищецът не претендира разноски, съдът счита, че такива не му се
дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от
ГПК по отношение на „Т. С.“, ЕАД ЕИК ......със седалище и адрес на управление гр. С.,
улица „Я.“ № .... представлявано от А. С. А., че М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ж.к. „Д.“ № .., вх. ...., не дължи сумите от 1402,14 лева, представляваща главница за
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от 12.05.2020 г. в размер на 448,21 лева, сумата от 190,12 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.06.2013г. до 26.05.2016 г., както и сумата
в размер на 331,85 лева, представляваща разноски по делото за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № .../2016 г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав.
4
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5