Решение по дело №311/2019 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 22
Дата: 14 февруари 2020 г.
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20194410200311
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 14.02. 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета  година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

 

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_311_ по описа на съда за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

                                          

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Образувано е по жалба от „*******" АД, със седалище и адрес на управление: с Вардим, общ. Свищов, обл. Велико Търново, ЕИК: *****, представлявано от изпълнителния директор С. И. Д.,

срещу наказателно постановление №199/12.08.2019г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2400 лв. на основание чл.144, ал.2 от Закона за защита на растенията, за нарушение на чл. 112 от ЗЗР.

С жалбата са изложени съображения за нарушение на материалния и процесуалния закони и съдопроизводствените правила, които го опорочават.

Сочи, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва точно и конкретно описание на евентуално извършеното нарушение, както и обстоятелството кога е било извършено и по какъв начин. Нито един от констатиращите документи не установявало кога е извършено нарушението.

Твърди, че АУАН бил съставен изцяло в отсъствието на представляващ дружеството извършител.

Счита, че непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му и неточното посочване на нарушените разпоредби нарушавало изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на наказателното постановление и предвид императивния им характер обосновавали извод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Твърди, че така описаната в акта фактическа обстановка не отговаряла на действителното правно положение, както и че не е установено по безспорен начин извършеното нарушение.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон обжалваното наказателно постановление.

          Ответната страна по жалбата – Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен не се представлява.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Същата е депозирана в срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 27.06.2019г. против жалбоподателя е съставен АУАН затова, чe на 15.05.2019г. при проверка на обект полета с БЗС **** с площ 864.3 дка и БЗС *** с площ 954.6 дка в землището на с.П., във връзка подадена жалба за подмор на пчели от група пчелари и Заповед №РД-07-32/14.05.2019г. на директора на ОД „Земеделие” Плевен е установено с КП 002972/15.05.2019г. при оглед на място, че посочените по – горе полета да засети с царевица, която не е поникнала.  Установено било, че полетата се стопанисват от „***” АД и че землището на с. П. граничело със землищата на с. Стежерово и с. Божурлук. Съгласно жалбата на пчеларите на 13.05.2019г. в с. Петокладенци, с. Стежерово и с. Божулрук имало масово отравяне на пчелни семейства. В кметство с. Петокладенци имало постъпило по електронната поща уведомително писмо на 13.05.19г. за третиране на площи с царевица със „стомп” и „глифозат” (хербициди) в периода от 13.05.19 г. до 15.05.19 г. от 8:00 до 22:00 ч. По данни на жалбоподателите те не са били уведомени за третирането. Взета била проба от плевелната растителност в полетата за установяване на остатъчни количества пестициди.   От изискания за проверка дневник за проведени химични обработки на „Сортови семена Вардим” АД в землището на с. Петокладенци било установено, че полетата, от които са взети пробите, както и всички останали полета, стопанисвани от фирмата в землището са засети с царевица и третирани на 20.05.19г. с Тайфун СЛ – хербицид с активно вещество глифозат. Съставен бил констативен протокол №002983/29.05.19г. след анализа на растителната проба било установено, че в двете полета бил внесен инсектицид, съдържащ установеното активно вещество, като това не било отразено в дневника за проведени химични обработки. При анализа на взета проба от умрели пчели било установено, че смъртността на пчелите не е свързана с третирането на полетата, засети с царевица. Прието е в АУАН, че въпреки това дружеството – жалбоподател е нарушило нормативните разпоредби, като не била уведомила за употребата на продукти за растителна защита по съответния законов ред кметствата в с. Петокладенци, с. Стежерово и с. Божурлук, както и собствениците на регистрираните пчелини в трите села.     

В показанията си свидетелят актосъставителят сочи, че на 15.05.19 г. е направена проверка на място. Проверени били всички пчели, за да се установи смъртността им. От кметствата на селата Петокладенци, Стежерово и Божурлук им били предоставени уведомителни писма, но не за този период – 13, 14 и 15 май. Жалбоподателите, които забелязали, че на 13.05. има пръскане и се съмнявали че са отровени пчелите им ги завели за вземане на растителни проби от землището на с. Петокладенци.  

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган издал обжалваното наказателното постановление, с което наложил на основание чл.144, ал.2 от ЗЗР на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 2400 лв. за нарушаване на чл.112 от ЗЗР от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на актосъставителя и свидетелите, както и писмени доказателства - НП№199/12.08.2019г., АУАН №0000022/27.06.2019г., констативен протокол, приложената жалба, колективно заявление, заповед от 14.05.2019г., протокол за вземане на проби от растения и растителни продукти, заключение към констативен протокол и др. писмени доказателства, които бяха кредитирани.

Съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление, както и АУАН не съдържат конкретна дата на извършване на нарушението, а е посочена дата на извършената проверка. Съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В издаденото наказателно постановление  липсва дата на извършеното нарушение. АНО е посочил освен датата на издаване на НП, още датата на извършване на проверка от контролните органи на ОДБХ - Плевен, но не е посочена конкретната дата, на която дружеството е извършило административното нарушение, за което е санкционирано.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочени в чл. 57 от ЗАНН, вкл. и датата на извършване на нарушението.

Изискването за посочване на дата е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само с посочване на точна дата може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН, която установява сроковете, в които може да се състави АУАН и тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на нарушението, като в нея са определени и сроковете за издаване на наказателното постановление. Тези срокове са преклузивни, и изтичането им е абсолютна пречка да се образува административнонаказателно производство, респ. абсолютно основание да се прекрати вече образуваното такова. С тяхното изтичане се погасява правото на субектите, оправомощени от закона, да осъществяват наказателно преследване.

Съдът намира, че дори формално да е налице нарушение по чл. 112, от ЗЗР, то същото представлява маловажен случай.

Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС, преценката на административно наказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

В административнонаказателното производство преценката относно наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините, довели до извършването му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи отговорността обстоятелства.

Нарушението е извършено за първи път, като няма данни жалбоподателят да е бил санкциониран за други нарушения на Закона за защита на растенията.

В случая липсват настъпили вредни последици. Установено е, че са изпратени уведомителни писма за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности. Установява се от заключение към констативен протокол от 15.05.2019г., че смъртността на пчелите не е причинена от отравяне с продукти за растителна защита (инсектициди), съдържащи активното вещество тиаметоксам, установено при анализа на радтителната проба.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Липсва преценка от наказващия орган за наличие или липса на маловажен случай.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършеното административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма е въпрос само на законосъобразност.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

Предвид изложеното, съдът

 

                                                        РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №199/12.08.2019г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен, с което на от „*******" АД, със седалище и адрес на управление с. Вардим, общ. Свищов, обл. Велико Търново, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор С. И. Д., е наложена на основание чл.144, ал.2 от Закона за защита на растенията имуществена санкция в размер на две хиляди и четиристотин лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: