№ 45
гр. Пазарджик, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500695 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №1023 от 23.09.2022г.
постановено по гр.д.№20225220101604 по описа на същия съд за 2022г., е
осъден Г. Т. П. , ЕГН-**********, с адрес с.В., обл.Пазарджик, ул.“13-та“ №6,
да заплати на основание чл.45 ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД, на К. А. П.,
ЕГН-**********, с адрес с.В., обл.Пазарджик, ул.“10-та“ №7, сумата от
3500лв, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди-болки и страдания/стрес, страх за живота, безсъние, безпокойство,
изнервеност/, настъпили от престъпление по което ответникът е осъден с
влязла в сила присъда по НОХД №562/2019г. по описа на РС-Пазарджик,
ведно със законната лихва от 12.08.2017г. и до окончателно изплащане на
сумата, като е отхвърлен като неоснователен иска за разликата над уважения
размер от 3500лв и до пълния му претендиран размер от 5000лв. Със същото
решение ответникът Г. Т. П. е осъден да заплати на ищеца К. А. П. съдебно
деловодни разноски в размер на 350лв съразмерно с уважената част от иска,
както и държавна такса по сметка на РС-Пазарджик размер на 140лв.
1
Решението се обжалва в осъдителните му части от ответника Г. Т. П., с
въззивна жалба с вх.№20759 от 17.10.2022г., в двуседмичния срок по чл.259
ал.1 от ГПК. Единствените доводи развити в жалбата са, че решението е
несправедливо, че жалбоподателят няма доходи за разлика от П. и че и П. е
пострадал от нанесен му побой. Моли да се отмени решението и се отхвърли
изцяло иска на П.. Прилага удостоверение за получавана от жалбоподателя
пенсия и трудов договор.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
ответника по иска Г. Т. П. от с.В., обл. Пазарджик, с вх.№20759 от
17.10.2022г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.45 ал.1 от Закона за
задълженията и договорите/ЗЗД/ във връзка с чл.52 от същия закон, за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки
и страдания в резултат и следствие от извършен деликт-престъпление.
В исковата си молба против Г. Т. П. от с.В., обл.Пазарджик, ищецът К.
А. П. от същото село, чрез адв.Л. Л. поддържа, че двете страни са били на
банкет на 12.08.2017г. от 14.00ч. проведен в читалището на с.В.,
обл.Пазарджик състоял се след ловен излет на дружинката в селото, на който
присъствали 30човека. Ответникът бил употребил по-голямо количество
алкохол и седял на противоположния край на масата, а ищецът седял до
председателя на ловната дружинка-Е.Т.Н., като в близост се намирали и
други ловци-М.А.К., В.Н.Х. и К.Ч.. Твърди се, че на масата се употребявало
алкохол, но че ищецът по принцип не употребявал такъв. В един момент
ответникът П. започнал да обижда ищеца П. като недоволствал защо не му е
донесъл студена бира. Думите му били отминати без внимание от ищеца,
преценил, че ответникът след употребения алкохол не е в състояние да
направи трезва преценка за действията си. В заключителната част на банкета
и по време на прибирането на чашите и посудата от масите, в което се
включил и ищецът, ответникът се приближил до него започнал да го псува и
обижда, бил видимо повлиян от изпития алкохол, като хаотично и
несвързано недоволствал от отношенията между ловците в дружинката. В
2
един момент, се приближил прекалено близо до ищеца и размахвал ръце за
да го удари, при което последният го отблъснал и П. паднал на пода до
масата. Станал и си тръгнал без да каже нито дума. По-късно минал покрай
дома на К. П. и казал на баща му в присъствие на съпругата на ищеца, че
„Твоят син ме удари три юмрука, но аз съм много отмъстителен и ще си
отмъстя!“. Бащата на ищеца набрал телефонния му номер и го упрекнал, К.
П. пристигайки у дома си разбрал какво се е случило, както и че казаното от
П. не отговаряло на истината поради което се обадил на председателя на
ловната дружинка Е.Н. за да дойде у дома му и да обясни на баща му за
случилото се. Твърди се, че Е.Н. посетил дома на ищеца и обяснил на баща му
какво в същност се е случило, като разговорът се провел на двора, при което
двамата били предупредени от съпругата на ищеца Б.Г.В., че пред дома им
стои Г. П.. Било около 20.00ч., като бащата на ищеца излязъл пред дома си с
намерение да успокои П. и инцидентът да приключи спокойно, като
ответникът само повтарял: “Къде е, бе!“ вероятно имайки предвид К. П..
Последният също излязъл навън, като навън била и Б.В., а до входната врата
била Е.П. с внука си , както и Е.Н.. Твърди се, в този момент ответникът Г.
П., който бил гол до кръста извадил личния си газов пистолет „Зораки“, модел
914, като бръкнал в десния си джоб на шортите си, които се били смъкнали
под тежестта на оръжието надолу към колената му; насочил пистолета към
гърдите на К. П. и извикал “Сега ще те трепя!“. Ищецът посочва, че в този
момент той се е намирал на около метър половина разстояние от ответника
П.. От тази закана на П. ищецът П. изпитал силен страх, тъй като не знаел, че
оръжието е газово и очаквал във всеки един момент да прозвучи изстрел, да
бъде прострелян и убит. Ищецът твърди, че макар в този момент да е бил
много изплашен, инстинктивно скочил към Г. П. и хващайки ръката му,
държаща пистолета я отклонил надолу към земята; че в същия момент на
помощ му се притекли майка му и баща му, които бутнали П. на земята, а
ищецът К. П. изтръгнал пистолета и го бутнал на страни. Веднага ищецът се
обадил на тел.112 и съобщил за инцидента, и помолил да бъдат изпратени
полицейски служители, обадил се и на кмета на селото Петър Стоянов Г.,
пристигнал в рамките на 5/пет/ минути. Твърди се, че в този момент
ответникът П. седял на пейката пред дома на П., като присъстващите
разказвали на кмета за случилото се и последният видял и пистолета на
земята. След 40/четиридесет/минути пристигнал и полицейски автопатрул от
3
служителите В.Л. и С.С.. Твърди се, че междувременно П. си тръгнал, но К.
разказал на полицаите за действията му, показал и оръжието лежащо на
земята пред дома му. Полицаите и кметът се отправили към дома на П.,
провели разговор и установили, че той действително притежава газов
пистолет „Зораки“, модел 914, 9мм, със сериен номер .., официално
регистриран в РУ-Пазарджик, след което било иззето от последните газовото
оръжие. Твърди ищецът, че докато полицаите са намирали пред дома на П.,
П. отново се върнал, повторно се държал агресивно и направил скандал отвън
през дома на П., наложило да дойде втори полицейски патрул и да бъде
отведен П. в полицейското управление на гр.Пазарджик и задържан за
24часа. Счита ищецът, че с действията си ответникът Г. П. е извършил
престъпление по чл.144 ал.3 от НК, като насочвайки към гърдите на К. П.
пистолет, за който пострадалият няма представа, че е газов и му се заканил с
убийство с думите “ Сега вече ще те трепя“, като тази негова закана
възбудила у ищеца основателен страх за осъществяването й. Твърди се, че за
настъпилото събитие ищецът сигнализирал РП-Пазарджик-вх.№2737 от
11.09.2019г. и образувано досъдебно производство №132/2018г., по което
било повдигнато обвинение на ответника за престъпление по чл.144 ал.3 във
връзка с ал.1 от НК, като с влязла на 30.01.2020г. присъда по НОХД
№562/2019г. РС-Пазарджик признал Г. П. за виновен в извършване на
престъпление спрямо К. П. по чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК и му
наложил наказание лишаване от свобода от 1г. и 6месеца като на основание
чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието било отложено за срок от 3г. и
че по наказателното дело не бил предявен за съвместно разглеждане
граждански иск.
Твърди се, че в резултат на отправената закана с убийство от страна на
ответника Г. П. по отношение на ищеца П. последният претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в силен моментен психически стрес,
явяващ се пряка и словесна закана с убийство подкрепена с насочване на
пистолет, както и страхови изживявания за отнемане на живота по време и
след извършване на деянието, получени нарушения в съня, на емоционалния
тонус и загуба за известен период на апетит. Твърди се, че причинените на К.
П. неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
извършеното от ответника Г. П. и цитирано престъпление по чл.144 ал.3 във
връзка с ал.1 от НК , за което е налице влязла в законна сила присъда и че за
4
действията си причинителят носи гражданска отговорност по чл.45 от ЗЗД.
Моли да се осъди ответника Г. Т. П. да заплати на К. А. П. за причинени
неимуществени вреди парично обезщетение в размер на 5000лв ведно със
законните лихви считан от датата на увреждането-12.08.2017г., като се
коментира и значението на влязлата в сила присъда на наказателния съд по
чл.300 от ГПК относно дали е извършено престъпление, неговата
противоправност и виновността на дееца.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника с
вх.№13608 от 30.06.2022г./л.131/.
Поддържа, че предявеният иск е допустим и основателен, но по размер
не съответства на принципа за справедливост въведен в чл.52 от ЗЗД, който
моли да бъде определен по справедливост, като предявява насрещно вземане
под формата на възражение в размер на 5000лв с което моли да се прихване
вземането на ищеца. Твърди, че през същия ден преди да отправи закана за
убийство към ищеца, за което е бил осъден, ищецът му нанесъл леки телесни
повреди оценени на 5000лв, по приложено съдебно-медицинско
удостоверение №156-I /2017 от 14.08.2017г., издадено от д-р Б.Х.П.,
изразяващи се в разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане по лицето
и тялото, охлузвания на крайниците. Обяснява, че след излета на ловната
дружинка на 12.08.2017г., в която членуват и двамата К. и Г., вечерта се
събрали на малък банкет в центъра на селото и всички били подпийнали. След
„щурава разправия“ между двамата и „възможна докачка“ от страна на
ответника, ищецът се нахвърлил на ответника с удари и го повлачил по
земята, при което последният отишъл да се разправя с бащата на ищеца,
където станало „леко пиянски скандал“, и без да се замисли ответникът се
заканил на ищеца с убийство, „каквото реално намерение не е имал“.
Ответникът се оплакал на следващия ден на сестра си Ц.Г., която го
посъветвала да не се съдят и да правят такива лоши работи, защото са съседи
и винаги са си помагали, при което ответникът Г. П. решил да я послуша, за
които обстоятелства моли да се разпита синът й и негов племенник К. Т. Г..
Поддържа, че ищецът не е бил толкова много уплашен от заканата му с
убийство защото след случката винаги е бил на работа и не е представял
болнични листове за отсъствие поради тази причина.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
5
следното:
Страните по спора ищецът К. А. П. на 40години и ответника Г. Т. П.,
на 65г. възраст, живеят в едно и също населено място-село В.,
обл.Пазарджик и са членове на ловната дружинка при селото.
Установява се, че двамата са били на организиран ловен излет на
12.08.2017г. в деня на откриването ловният сезон на пъдпъдъци, гургулици,
гривяк, горски бекас и обикновена бекасина в събота - 12 /дванадесети/
август-ден събота, съгласно Заповед /писмо/ на изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието,
храните и горите, инж. Григор Гогов, с изх.№ ИАГ-533 от 28.07.2017г.
публикувана на сайта на Агенцията, както в българския печат-ежедневници -
в.“Марица“, в.Труд, „ВГ Лов“ и други, и разпратено до всички
заинтересовани страни-Директорите на Регионалните дирекции по горите,
Директорите на държавните горски предприятия, Председателите на УС на
БЛРС и на НЛРС-СЛРБ, с конкретни указания за начина на провеждане на
лова индивидуален и групов, нормите на лов и техника на безопасност при
боравене с ловно оръжие, както и документалното оформяне на лова,
формите на организиран ловен туризъм от чуждестранни ловци и други.
Установява се от доказателствата по делото, че след приключването на
съботния ловен излет, ловната дружинка си е организирала банкет в
читалището на с.В., на което са присъствали и страните по делото-ищецът К.
П. и Г. П.. Няма спор, че двамата ловци се познават много добре, заедно
ловуват при групов лов и живеят в едно населено място. Не се установява
преди дата 12.08.2017г. двамата да са имали влошени междуличностни
отношения, респективно ако е имало такива същите да не са отшумяли с
времето. Не се установява по време на ловния излет между двамата ловци да е
възникнало някакво напрежение, стълкновение или отправяне на клевети и
обиди един към друг. На мястото на банкета страните не са се намирали един
до друг, а са били на срещуположните краища на масата.
По делото няма разпитан свидетел -пряк очевидец, който да установи
какви са били отношенията между ищеца и ответника по време на самия
банкет и дали е възникнало и какво напрежение и с каква интензивност между
двамата и дали е било потушено на място.
Според свидетелката Б.Г.В., на 40г., намираща се във фактическо
6
съжителство с ищеца К. П., същата е очевидец на инцидента разиграл се пред
къщата на ищеца привечер на 12.08.2017г. Свидетелката свидетелства, че по
това време е разговаряла със свекър си А. П. като в този момент пристигнал
ответника Г. П., като заявил пред двамата, че са били заедно с К. на банкета,
имали са разправии по между си и К. го е ударил. А. П. се обадил на сина си
К. за да се прибере у дома си да разкаже какво се е случило и започнал да го
навиква. Свидетелката обяснява, че К. отговорил, че това не е така, обадил се
на председателя на ловната дружинка Е.Н. за да потвърди и да каже, че не е
имало такова нещо, каквото се твърди от Г.. Между временно в дома на
ищеца пристигнал и председателя Е.Н., който разказал какво се е случило.
Свидетелката не съобщава какво е разказал на място председателя на ловната
дружинка за спречкването между двамата на банкета. Свидетелства, че при
повторното пристигане на ответника пред дома на ищеца, е видяла Г. П. пиян,
само по къси панталони и гол до кръста, като видимо в джоба имало нещо,
защото панталоните му били увиснали надолу. За идването на ответника
свидетелката съобщила на К. и на А., двамата мъже излезли навън пред
вратата и Г. П. извадил пистолет и го насочил към К., като му казал“ Е, сега
ще те утрепя!“. Свидетелката посочва, че в този момент разстоянието между
двамата било около метър и половина. Свидетелства, че инстинктивно К. се
хвърлил към Г. за да му избута пистолета от ръката. Намесил се и бащата на
ищеца А. за да го бутне, при което ответника Г. П. паднал на асфалта, на
земята и започнал да се търкаля, защото бил много пиян. Свидетелката се
обадила на полицията и на кмета, между временно ответникът първоначално
седял пред дома на ищеца, а по-късно си отишъл и след малко се върнал и
започнали пак скандали пред полицията и кмета. Свидетелката не съобщава
за съдържанието на скандалите предизвикани от Г. П.. Бил извикан още един
полицейски патрул, като при пристигането на място ответникът си бил
отишъл, и кмета и полицията отишли при него. Свидетелката обяснява, че е
възприела заканата и пистолета от близко разстояние 2-3метра. Предполага,
че К. много се е уплашил в тази ситуация, и че след това бил известно време
много уплашен. Свидетелката не съобщава въз основа на какви външни
проявни форми, признаци или поведение и действия на К. П. прави
генералния извод, че ищецът много се е уплашил в този момент и как точно
тази уплаха е въздействала върху ищеца. Ищецът споделил със свидетелката,
че е много уплашен, защото не е знаел какъв е пистолета -истински или
7
газов, какъвто се оказал в последствие. Обяснява свидетелката, че К.
нервничел, ставал през нощта, не е можел да спи нощем, като не
конкретизира продължителността на тези проявни форми за денонощие,
тяхната цикличност и продължителност в часове и дни. Свидетелката
установява, че ищецът се притеснявал няколко месеца, но не конкретизира
външните проявни форми на притеснителността, колко време са продължили
за денонощие или е било едно непрекъснато, трайно и постоянно състояние.
Ищецът спрял да се храни, мълчал и все повтарял какво е можело да му се
случи. Майката на ищеца се опитала да му дава сол и вода против страх, като
не става ясно дали като краен резултат му ги е дала и какъв е бил резултат от
това. Обяснява, че на следващия ден майката на ищеца е ходила да му баят,
като е носила дрехи на К. на баяч от селото. Свидетелката не установява, че
ищецът лично е ходил с майка си на такива баения. Категорична е, че след
инцидента К. е ходел на работа, ставал е много рано за да ходи на работа, не
си е оставал в къщи и не е ходил на работа, но е ходил ненаспал се. Работил
като шофьор в „Екомес“ като счита свидетелката, че причината за да не се е
наспал е процесният случай. Свидетелката обяснява, че при пристигането си
пред дома на ищеца, ответникът Г. П. е бил видимо пиян, но че не е
забелязала да има по лицето, по ръцете, по гърдите някакви травми или
охлузвания. Установява, че е имал травми след като се е търкалял по земята
и след като били преустановени действията. Свидетелката Е.П.П., на 63г.,
майка на ищеца установява, че е по време на инцидента пред дома на ищеца,
е била вътре в двора; знае за бързото напускане от къщата на сина й и на баща
му и излизане на улицата. Свидетелката видяла оръжието насочено срещу
сина й и чула “Сега ще те убия“, като в този момент видяла как сина й
изтласква пистолета, отишъл в деренцето заедно с баща си, а тя застанала
между тримата, за да не се сбият, изпискала силно, като мъжът й бутнал П.,
който с ударил в бордюра и взел да се търкала по цялата улица гол до кръста с
един ланец. В този момент дошъл Е.Н., след него полицията и кмета Г. и
започнали коментари на случилото се, при което Г. седнал на пейката.
Свидетелката не знаела какво е оръжието. Свидетелства, че синът й целият
треперел от уплах, дала на сина си лъжица сол и вода. Последна дошла
полицията. Свидетелства, че е ходила след инцидента пет пъти на баячка,
защото синът й бил уплашен и целия треперел, че всичките били уплашени,
но той най-вече. Знае, че към този момент К. работел като шофьор в
8
„Екомес“, ставал рано сутрин в 02.00ч. и в 03.00ч. пътувал за Варна. Не
говорел много, а като говорел нервничал, като не конкретизира какво точно е
правил сина й за да го квалифицира като нервничане и каква е връзката с
преживяния инцидент. Нервничането продължило 3-4месеца. Обяснява, че
преди да бъде бутнат пред дома им Г. П. от съпруга на свидетелката на
земята, последният не е имал никакви наранявания, и че след това се е
търкалял по земята и е имал някакви наранявания-на място имало строеж,
чакъл и баластра. Последният разпитан свидетел К. Т. Г., на 44г., племенник
на ответника свидетелства, че вуйчо му се е обадил по телефона на
12.08.2017г. когато е бил банкета на ловците след откриването на ловния
сезон и му казал, че се бил скарал с К. П.. Свидетелят отказал да отиде на
място, на банкета защото там са се събрали да се веселят , а не да се карат.
По-късно свидетелят разбрал от вуйчо си който се прибрал у дома си и там
пристигнал заедно с майка си Ц.Г., че К. го е ударил –„по лицето ли ?“ и „..по
тялото ли?“. Свидетелят не е сигурен. На място в дома на Г. свидетелят и
майка му намерили Г. превъзбуден, имал видимо зачервяване по лицето, явно
на местата където е ударен. Свидетелят не ги уточнява. От ответника
свидетелят и майка му разбрали, че са много добри приятели с бащата на К. и
държал да отиде да разбере защо К. му е посегнал. Ответникът бил
посъветван от сестра си да не се разправя , било излишно след като са
пийнали и са подвластни на алкохола. Такъв съвет дал на вуйчо си и
свидетеля- да не се карат и да се разберат като разумни хора. Свидетелят
допълва, че посещението заедно с майка си у вуйчо му било преди инцидента
с пистолета. Свидетелят знае, че вуйчо му е престоял през нощта в
полицейското управление, дошъл на следващия ден при племенника си и бил
отново посъветван от сестра си да не се разправя, имал пак в този момент
видими синини по лицето, бил в полицията защото отишъл в дома на К. и
баща му и пак се скарали и сбили. Това свидетелят разбрал от вуйчо си.
Установява се, че с влязла в сила на 30.01.2020г. присъда №147 от
30.09.2019г. на Пазарджишки районен съд постановена по НОХД № 562/
2019г. по описа на същия съд, подсъдимият Г. Т. П., /настоящ ответник по
предявения срещу него граждански иск от пострадалия К. А. П./ е признат за
виновен в това, че на 12.08.2017г. в с.В., обл.Пазарджик, се е заканил с
убийство на К. А. П. от същото село с действия-насочвайки газов пистолет
9
“Зораки“ ,мод.914, 9мм, със сериен №.. и с думите “Сега ще те утрепя!“ ,като
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му-престъпление по чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК, е
осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на
основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. Със
същата присъда на основание чл.55 ал.1 буква“ А“ от НК веществените
доказателства-газов пистолет „Зораки“ мод.914, 9мм със сериен номер №.. и
13бр. газови патрони и 1бр.пълнител, е постановено да се отнемат в полза на
държавата. Присъдата е потвърдена във всичките й части с окончателно
въззивно решение №11 от 30.01.2020г. на Пазарджишки окръжен съд
постановена по ВНОХД №778/2019г. по описа на същия съд. В мотивите на
присъдата липсват данни за проявена предварително агресия вербална или
физическа или някакъв друг вид провокация от страна на пострадалия К. П.
или негов близък роднина, предизвикана примерно с насилие или друго
противоправно действие което да мотивира или да е довело до причиняване
на увреждането-престъплението извършено от извършителя Г. П.-закана с
убийство. Такова обстоятелство не се твърди и в отговора на ответника на
исковата молба по чл.131 от ГПК. Установява се от представено по делото
съдебно-медицинско удостоверение№ 156-I 2017г. издадено на 14.08.2017г.
от д-р Б.Х.П.-съдебен лекар и началник ОКПСМ при МБАЛ-Пазарджик АД,
според което по окосмената дясна част на челната област на главата на Г. Т.
П. има травматично оток и синкаво кръвонасядане с размери 3х3см., като в
средата й има разкъсно-контузна рана/РКР/ с размери 1х0.2см., синкаво
кръвонаседнати клепачи на дясното око зеленикаво кръвонаседната носна
пирамида; синкаво кръвонасядане в лява горна половина под областта на
мамилата, с размери 8х5см.; по външната повърхност на лявата мишница в
горната й част има моравосинкаво кръвонасядане и травматичен оток с
размери 10х7см; охлузвания по двете колена с размери 3х3см за двете,
покрити с кафеникава коричка под нивото на околната кожа, като
заключението на експерта е за причинени на пострадали разкъсно-контузна
рана на главата; кръвонасядане по лицето, тялото и охлузвания по
крайниците, като уврежданията са получени в резултат на действието на
твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са
10
получени така както съобщава пострадалия в предварителните сведения, а
именно- в клуб в с.В. на 12.08.2017г. около 18.30ч. на банкет, нападнат и бит
от К. и А. П., удряли го с юмруци и ритници, при ясен спомен за инцидента,
взели са му и газов пистолет и оплаквал се от болки в главата, тялото и
крайниците. Според експерта касае се за причинена РКР /разкъсно-контузна
рана/ на главата представляващо временно разстройство на здравето,
неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищеца К. П. да установи, че е
налице виновно и противоправно поведение на ответника Г. П. изразяващо се
в причинен деликт от извършеното спрямо ищеца престъпление от общ
характер, и да иска присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди намиращи се в пряка и непосредствена последица от
настъпването на деликта.
По същество исковата претенция е основателна в съответен размер,
отговарящ на изискването за справедливост предвидено в чл.52 от ЗЗД.
Установява се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди така както
са описани в исковата молба-болки и страдания в резултат на преживян стрес,
страх за живота, безсъние, безпокойство и изнервеност. Следва да се
отбележи, че поначало това са типичните и същински неимуществени вреди
търпяни от този вид престъпни посегателства-закана за убийство извършено с
вербални думи и с насочване на огнестрелно оръжие към гърдите на
пострадалия от непосредствена близост. Фактът, че пострадалият не се е
стъписал в онзи момент, а е оказал ефективна съпротива на нападателя като е
успял светкавично да отреагира на нападението като е отнел хладнокръвно
оръжието на извършителя на престъплението Г. П., означава, че
пострадалият изобщо не се е стъписал от отправената му закана за убийство,
не е блокирал, не се е паникьосал, а е предприел успешни действия по
неутрализирането и отнемането на пистолета от дееца Г. П.. Това му
състояние, присъствие на духа и поведение в същност му е спомогнало
11
ефективно да елиминира заплахата от евентуалното му прострелване в тялото
при възпроизвеждане на изстрел от оръжието. Действията на пострадалия К.
П. за неутрализиране на заканата за убийство отправена от Г. П. и
елиминиране възможността да бъде евентуално прострелян, предвид на
изключително близкото разстояние на оръжието спрямо тялото на П., сочат
на данни за наличие у него на трезв и хладнокръвен поглед и анализ на
ситуацията и решителност при елиминиране на заплахата от произвеждане на
изстрел от извършителя П. към тялото на пострадалия П., като следва да се
отчете и явно пияното състояние в което се е намирал извършителя П. при
намалени принципно задръжки от евентуално възпроизвеждане на изстрел с
пистолета.
Действително към момента на насочването на пистолета от П. към
тялото на ищеца П., последният е изпитал страх от евентуално
възпроизвеждане на изстрел по посока на гърдите му, прострелването му и
евентуално летален изход за пострадалия, /типично състояние на
пострадалия/, като следва да се отбележи, че в някаква степен ищецът е бил
подготвен за евентуално друго или подобно противоправно действие
доколкото бащата и съпругата на пострадалия били известени преди
инцидента от самия Г. П., че той е бил нападнат от сина му /на А. П./ , ударил
го три юмрука, и „ .. аз съм много отмъстителен и ще си отмъстя“ /виж
обстоятелствата в исковата молба/, за което бащата на пострадалия поискал
обяснения от сина си по телефона предавайки казаното му от П. и за които
действия на К. бил упрекнат от баща си.
Следователно трудно би могло да се приеме, че е налице неочакваност
и изпитан силен страх от страна на К. П. от последващите действия на П.-
вербална закана за убийството му и насочване на пистолет към гърдите на
пострадалия.
От друга страна, не е установена продължителността на изживяваните
негативни болки и страдания-силен моментен психически стрес, като
последица от пряката словесна закана с убийство и подкрепена с насочване
на пистолет, както и страховите изживявания за отнемане на живота му
,нарушения в съня, емоционален тонус и загуба на апетит.
Факт е, че в резултат на преживения страх, страхови изживявания
безсъние и загуба на апетит , не се установява пострадалият К. А. П. да е
12
отсъствал изобщо от работа като шофьор във фирма „Екомес“, нито да е
ползвал болничен лист за претърпените болки и страдания, нито да е развил
някакво заболяване физическо, емоционално или примерно психическо, което
да е било съпътствано с лечение в болнично заведение или да е бил подложен
на медикаментозна терапия при домашни условия за нормализиране на
здравето му. Не се установява нарушенията в съня му, в емоционалния му
тонус и загуба на апетит, за какъв период от време са имали проявление, в
какво са се изразявали и как същите са се отразявали върху общото му
здравословно състояние и тонус и колко време това е продължило.
Безсънието като състояние на организма принципно е опасно за живота и
здравето на организма, но че същото принципно колкото по продължително
време е налично толкова повече уврежда организма и би довело до отпадане
или изтощаването му и примерно до някакви нервни нарушения. Ищецът не е
ангажирал никакви доказателства за какъв период от време са продължили
тези негативни страдания у него и как точно са се отразили върху общото му
здравословно състояние.
Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че в случая са
доказани от ищеца само и единствено типичните, присъщи негативни болки
и страдания които преживява пострадалия в резултат на отправени му
вербални закани за убийство и заплаха с пистолет, като предвид липсата на
данни за продължителен период от време на тяхното съществуване, липсата
на влошаване на здравословното и психоемоционално състояние на
пострадалия, липса на пролежаване в здравно заведение за лечение на
последиците от деликта, както и дори липсата на предписано и осъществено
медикаментозно лечение, като единствено 5 пет пъти майката е ходила на
баячка за здраве на пострадалия /каквито традиции има в това село и без
данни за положителен резултат от това/, следва да се приеме, че за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от извършеното
престъпление на ищеца ще са необходими парични средства в размер на
2500лв. Над тази сума претенцията е неоснователна, необоснована и силно
завишена. Освен това този размер на обезщетението е съизмерим с 5,3 пъти
минималната работна заплата в РБ за 2017г.- ПМС №372 от 22.12. 2016г.
2500:460лв = 5,3 пъти МРЗ. Обезщетението е напълно справедливо и
овъзмездява по справедливост всички претърпени от ищеца болки и
страдания от причинения деликт от ответника П.. Следва да се отбележи и
13
това, че пострадалият П. е в млада възраст и е само на 45г. което предполага
едно сравнително бързо и без последици възстановяване от негативните
емоции и преживявания.
Предвид липсата на влошаване на здравето на пострадалия, липса на
продължително и всякакво медикаментозно или болнично лечение, липса на
настъпили съществени и необратими негативни психоемоционални
увреждания и заболявания, неоснователна се явява претенцията за разликата
над 2500лв и до претендираните 5000лв.
Затова за разликата над 2500лв и до претендираните 5000лв претенцията
като краен резултат следва да отхвърли като неоснователно завишена.
Неоснователно е възражението за присъждане на обезщетение на
ответника в размер на 5000лв и за извършване на прихващане. В тази връзка
съдът напълно споделя доводите развити от първоинстанционния съд в
мотивите си към обжалваното решение и препраща на основание чл.272 от
ГПК.
Факт е, че на ответника са причинени телесни увреждания
констатирани от лекар експерт за което му е издадено съдебно-медицинско
удостоверение. Обаче по никакъв начин тези увреждания не могат да се
свържат и за тях еднозначно да се приеме, че са резултат на деликт извършен
от ищеца К. П.. Категорични доказателства за авторството на уврежданията
няма установен. Няма свидетел-очевидец който да е присъствал на момента
на причиняването на тези увреждания от ищеца К. П.. Самият пострадал П.
твърди в отговора на исковата молба, че нараняванията са причинени на
мястото на провеждане на банкета на ловната дружинка в читалището в с.В.,
като макар че на място там да са присъствали много хора, ответникът не е
ангажирал нито един от присъстващите който да удостовери верността на
казаното му в отговора на исковата молба. Разпитания свидетел К. Т. не е
очевидец и не е присъствал на банкета и случилото се там, като същият
възпроизвежда единствено казаното му от вуйчо му Г. П., което е научил след
прибирането на вуйчо му от банкета и преди последният да отиде пред дома
на К. П. където вербално му се е заканил с убийство и е насочил от близко
разстояние пистолет в гърдите му.
Тези косвени доказателства са депозирани от заинтересована от изхода
са спора страна и при липса на други преки доказателства няма как да се
14
приеме по несъмнен и еднозначен начин, че техен автор-на нанесените удари
по тялото на Г. П., са нанесени от ищеца К. П. или от неговия баща А. преди
отправената закана за убийство.
Предвид изложението неоснователно е възражението за прихващане на
насрещното вземане на ответника П. в размер на 5000лв към ищеца К. П..
В останалата част обжалваното решение ще следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Съдът не присъжда разноски за въззивната инстанция в полза на
страните тъй като липсва направено искане и от двете страни.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд №1023 от 23.09.2022г.
постановено по гр.д.№20225220101604 по описа на същия съд за 2022г., В
ЧАСТТА С КОЯТО е осъден Г. Т. П. , ЕГН-**********, с адрес с.В.,
обл.Пазарджик, ул.“13-та“ №6, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.45 ал.1 във
връзка с чл.52 от ЗЗД, на К. А. П., ЕГН-**********, с адрес с.В., обл.
Пазарджик, ул.“10-та“ №7, СУМАТА ЗА РАЗМЕРА над 2500лв/две хиляди и
петстотин лева/ и до присъдените 3500лв/три хиляди и петстотин лева/ или
за разликата от 1000лв /хиляда лева/, представляваща обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди-болки и страдания/стрес, страх за
живота, безсъние, безпокойство, изнервеност/, настъпили от престъпление по
което ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №562/2019г. по
описа на РС-Пазарджик, ведно със законната лихва от 12.08.2017г. и до
окончателно изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. А. П., ЕГН-**********, с адрес с.В.,
обл.Пазарджик, ул.“10-та“ №7, и против Г. Т. П., ЕГН-**********, с адрес
с.В., обл. Пазарджик, ул.“13-та“ №6, ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА РАЗЛИКАТА над
2500лв /две хиляди и петстотин лева/ и до присъдените 3500лв/три хиляди и
петстотин лева/ или за сумата от 1000лв /хиляда лева/ претендирана на
основание чл.45 ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД, и представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди-болки и страдания
/стрес, страх за живота, безсъние, безпокойство, изнервеност/, настъпили от
15
престъпление по което ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД
№562/2019г. по описа на РС-Пазарджик, ведно със законната лихва от
12.08.2017г. и до окончателно изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №1023 от
23.09.2022г. постановено по гр.д.№20225220101604 по описа на същия съд за
2022г., В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16