Р Е Ш Е Н И Е № 317
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 05.11.2019
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от двадесет
и пети октомври през две хиляди и деветнадесета
година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Нели
Богданова, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело № 350 описа на
ПАС за 2019 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 от ГПК,
образувано в резултат на подадена въззивна жалба от И.Ч. и Ю.Р.Ч., действащи
чрез пълномощника си адвокат Т.И., против постановеното решение №158 от 21.03.2019
г. по търг.дело №329/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
С
обжалваното решение е уважен предявеният иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415
и чл.417 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ, като е признато за установено съществуването на вземането на С.И.Г.
по отношение на ответниците И.Ч. и Ю.Р.Ч.
в размер на 30 000 лв., представляващо част от общо дължима сума, възлизаща
в пълен размер на 100 000 лв. по запис на заповед, издаден на 06.06.2014
г. от Ю.Р.Ч. и авалиран от И.Ч., с дата
на падеж 31.01.2015 г., ведно със
законната лихва от 31.01.2018 г. до
окончателното изплащане, за което вземане и законна лихва са издадени заповед
за незабавно изпълнение № … от … г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1616/2018 по
описа на Районен съд Пловдив, както и са присъдени разноски.
Недоволни
от така постановеното решение са останали жалбоподателите Ч., които считат, че
то е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон, в противоречие с трайно установената практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 от ГПК, по подробно изложени съображения. Те са
свързани с допустимостта на свидетелски показания, с доказателствената сила на
частния свидетелстващ документ и със значението на приложената по делото
разписка за погасени средства. Не са съгласни с извода на окръжния съд, че не
са доказали възражението си за плащане по издадения запис на заповед.
Считат, че до него се е достигнало,
поради нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са допуснати
свидетелски показания за обстоятелства, относими към погасяване на
задължението, не е зачетена
доказателствената сила на направеното извънсъдебно признание на връщане
на сумата по записа на заповед, обективирано в издадената разписка, не са
обсъдени доказателствата по делото в
тяхната съвкупност, както и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
не е взета предвид посочената съдебна практика по чл.290 от ГПК.
Направили са доказателствено искане
за изслушване на свидетели, но същото не е уважено - като неоснователно и без
значение относно искането за свидетели в допълнителния отговор и на основание
чл.266,ал.1 от ГПК, като преклудирано, относно свидетели за обстоятелствата,посочени
във въззивната жалба.
Молят да се отмени обжалваното решение.
Претендират направените разноски.
Ответникът С.И.Г., действащ чрез процесуалния си
представител адвокат А.С.Р., счита въззивната жалба и аргументите на
жалбоподателите за неоснователни по подробни съображения.
Моли да се остави без уважение, като
неоснователна и се потвърди постановеното решение. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна с акта предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Обжалваното
решение е връчено на жалбоподателите на 01.04.2019 г., а въззивната жалба срещу
него е подадена на 12.04.2019 г. Следователно е спазен предвиденият двуседмичен
срок в закона за обжалване. Жалбоподателите са надлежни
страни по повдигнатия спор. Жалбата им е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт. Ето защо, следва да се пристъпи към
преценяването и по същество.
Предявеният установителен иск се основава на разпоредбата на чл. 422 от ГПК, като с него се цели установяване
със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане, за което са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417
от ГПК.
Видно от исковата молба, ищецът С.И.Г. се
позовава на запис на заповед, издаден на
06.06.2014 г. от Ю.Р.Ч. и авалиран от И.Ч.. По силата на този документ издателят се е задължил безусловно и при уговорка“без протест“ и „без разноски“
да му заплати сумата от 100 000 лв.
на падежа 31.01.2015 г. и на място на
плащане в гр.П.,ул.Х. К. № …/…/.
Твърди, че издаденият запис на заповед е
редовен от външна страна и притежава изискуемите реквизити, че няма други
правни или фактически действия, които да обуславят възникване правата на
поемателя, че задължението за плащане е възникнало единствено на основата на
издадения запис на заповед, както и че не е настъпило изпълнение на
задължението. Преди да е изтекъл специалният тригодишен давностен срок за
упражняване правата по ценната книга е подал заявление за образуване на
заповедно производство. Образувано е ч.гр.д.№1616/2018 г. по описа на РС-Пловдив.
Издадени са заповед за незабавно изпълнение №…/… г. по реда на чл.417 от ГПК,
както и изпълнителен лист, за част от главницата от 100 000 лв., а именно
за 30 000 лв. Образувано е изпълнително дело № …/… по описа на ЧСИ Г. Д. Поради постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК, се е стигнало до
предявяване на настоящия установителен иск.
Посочва и, че има предходно развило се
заповедно производство за част от сумата по записа на заповед с подадено
възражение от ответниците.
Ответниците възразяват по предявената искова молба.
Ю.Ч., издателят на записа на
заповед, счита, че този документ не
съдържа всички изискуеми реквизити,
липсва безусловно задължение за плащане и точен падеж.
Освен това той е и унищожаем, тъй като липсва съгласие за издаването му и тя е
подведена да го издаде, не знае езика и е заблудена.
Възразява, че вземането по документа е
погасено по давност съгласно чл.531 от ГПК.
Въвежда каузално правоотношение. В
тази връзка посочва, че записът на заповед обезпечава лихви по парични
задължения, произтичащи от съвместното участие в Б. г. ООД между съпругът и –
другият ответник по делото, Н. К. и сина
на ищеца А. Г.. Ищецът е предоставил на дружеството, в което участва сина му,
определена сума за финансирането му, която му е изплатена изцяло от нея.
Процесният запис на заповед обезпечава лихвите по заема, които ищецът е
определил едностранно, без договаряне, и които суми отново са му изцяло платени.
Във връзка с каузалното
правоотношение счита, че то се основава на
неустоечни или възнаградителни лихви, както и че е недействително,
нищожно, несъществуващо, като договорено в нарушение на добрите нрави, тъй
като обективираната лихва в размер на
100 000 лв. води до неоснователно обогатяване, до нарушаване принципите на
справедливостта, на добросъвестността в отношенията между страните, до липса на
еквивалентност на насрещните престации, до несъизмеримост със стойността на
заема, до значително надхвърляне на законната лихва, като няма значителни разходи или риск, поети от заемодателя за
срока на договора.
Възразява, че вземането по записа на заповед е изцяло
погасено преди завеждане на исковата молба, като се позовава на издадена
от кредитора разписка, съставляваща доказателство за извършено плащане, дори и
когато върху менителницата няма отбелязване.
Въз основа на всички възражения счита, че
ищецът е този, който следва да посочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане
по каузално правоотношение между страните във връзка с издадения запис на
заповед, като се позовава на съдебната практика и на правната доктрина.
И.Ч., лицето авалирало процесния
запис на заповед, поддържа същите възражения.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията си, не е съгласен
с възраженията на ответниците, като посочва аргументите си .
В допълнителните отговори ответниците
поддържат възраженията си.
Въз връзка със становищата си
страните са ангажирали доказателства. Ищецът е представил процесния запис на
заповед, посочените в исковата молба заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист. От страна на ответниците са приложени разписка със
съдържание “получих парите на 16.12.2014“, което е ръкописно изписано, и подпис
, както и извлечение за банкови операции за периода 27.07.2010 г. - 30.09.2015
г. от банковата сметка на Б. ООД в Т. б. Д АД. Назначена е и съдебно-счетоводна
експертиза относно размерът на предоставения заем и размерът на законната лихва-годишно и
дневно на база данните по делото, както и какви са отразените операции в полза
на С.Г. след датата на издаване на процесния запис на заповед, погасява ли се
задължението по документа, има ли данни за договорни отношения между страните по
делото във връзка със записа на заповед и за начислени неустоечни или
възнаградителни лихви.
При така посочените твърдения и
възражения, както и събрани доказателства , окръжният съд е постановил своето
решение, като е уважил установителния иск по чл.422 от ГПК. На база
оплакванията във въззивната жалба, които са свързани с възражението, че е
погасена сумата по издадения запис на заповед, понастоящем се установява
следното:
Издаден е запис на заповед от Ю.Ч.
на 06.06.2014 г., съгласно който издателят му се е задължил безусловно да плати на С.И.Г. сумата от 100 000 лв.
Записът на заповед е платим на падеж, без протест и разноски. Падежът на
задължението е на 31.01.2015 г., а
мястото на плащане в гр.П., ул.Х. К. №…, …. Записът на заповед е авалиран от И.Ч., като авалист.
Така, както е издаден, записът на
заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в чл.535 от ТЗ и е редовен от
външна страна. Следва да се приеме, че е автентичен документ, обективиращ
волеизявлението на неговия издател.
Записът на заповед е ценна книга,
материализираща права, и доказателство за вземането. Представлява едностранна
сделка с абстрактен характер. Наличието на основание не е елемент от фактическия му състав и не е
необходимо основание. Ето защо и тъй като в процесния запис на заповед се
съдържа вземането, същият е редовен от
външна страна и има задължителното
съдържание по чл.535 от ТЗ, не може да се приеме, че е нищожен, поради липса на
реквизити и при посочени два падежа. От данните по делото не се установява да
липсва съгласие за неговото издаване, да има заблуда, както и подписалите го
лица да не са разбирали български език. Не се установява и да е погасен по
давност на основание чл.531,ал.1 от ТЗ, тъй като заявлението
за образуване на заповедно производство е подадено в тригодишния срок,
считано от падежа 31.01.2015 г., като
това е станало в последния ден на изтичането му.
Следва да се има предвид, че подлежащото
на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект. Ищецът не е длъжен да посочи основанието на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател
по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед.
При положение, че издателят говори за наличието
на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният
запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по
чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед. Затова са събрани доказателства във връзка с възраженията
на ответниците - разписка, извлечение от банкова сметка, ***.
Видно от разписката, тя е със
съдържание “получих парите на 16.12.2014“, което е ръкописно изписано, и подпис,
без да е посочено името на лицето, което се е подписало.
От констатациите на експертизата,
които са въз основа на приложеното
извлечение от банкова сметка ***кументи по делото, се установява, че има операция по
нареден превод в размер на 109 000 лв. в полза на ищеца с
основание“възстановяване на финансов заем“, която е за дата 31.08.2012 г. и
преди издаване на процесния запис на заповед на 06.06.2014 г. Няма данни за
договори за заем, както и за възнаградителни или неустоечни лихви по договор за
заем. Няма счетоводни операции за превод в полза на ищеца на парични суми след
06.06.2014 г. Ако се приеме, че на 06.06.2014 г. е предоставен заем в размер на
100 000 лв., то към 16.12.2014 г., датата на разписката, законната лихва е
в размер на 5 404,36 лв. Така направените констатации на вещото лице съответстват на писмените материали по делото,
поради което следва да бъдат кредитирани.
Въз основа на така събраните
доказателства, при указана доказателствена тежест на ответниците относно
каузалното правоотношение и погасяване на задължението, не се установява
валидно заемно правоотношение. Доколкото договорът за заем е реален по своя
характер, за да се приеме, че е сключен, следва да се докаже сключването на
договора и реалното предаване на заемната сума. В случая не е посочена цената на заемния договор. Не е
представен и писмен договор, доколкото договори със стойност повече от
5 000 лв. не могат да се установяват със свидетелски показания съгласно
чл.164,ал.1,т.3 от ГПК. Не се установяват и страните. Съгласно изложените
обстоятелства от ответниците в отговорите им, те не са получили заемни суми,
такива са били предоставени на
търговското дружество Б. ООД, в което са участвали като съдружници сина на
ищеца А. Г. и ответника И.Ч.. Налице е разминаване между страните по твърдяното
заемно отношение и менителничния ефект. Те са различни. От констатациите на
вещото лице също не може да се направи извод за парични операции към датата на
издаване на записа на заповед и след това до закриване на банковата сметка на
дружеството.
Не се установяват между страните по делото и уговорки за неустоечни
лихви или възнаградителни лихви във връзка със сключен договор за заем. Затова
и възраженията за тяхната нищожност са без значение в конкретния случай.
Относно погасяване на задължението ответниците се позовават на
представената от тях разписка от 16.12.2014 г. и заключението на съдебно
счетоводната експертиза, като считат, че то е погасено преди завеждане на
делото и към момента на предявяване на исковата молба задължението не съществува. Според тях
разписката е подписана от ищеца С.Г. и представлява доказателство за извършено
плащане и погасяване на сумата от 100 000 лв.
Видно от съдържанието на разписката,
в нея не е посочена парична сума. Не се установява размера на получените пари.
Не се установява и основанието, на което са получени. Не е посочено лицето получател. Дори подписът на получател
да е на ищеца не е ясно какво той е получил и за какво го е получил. Ето защо,
не се установява връзката между менителничния ефект и представената разписка по
делото. Затова и възражението на ответниците за погасяване на задължението по
менителничния ефект се явява неоснователно.
При така установената по
делото фактическа установка процесната
сума, за която е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, се явява
дължима на основание редовен менителничен ефект. Не може да се приеме, че
процесният запис на заповед има обезпечително-гаранционна функция. Възражението
на ответника в тази връзка се явява неоснователно.
При положение, че не се установява
каузално правоотношение, имащо връзка с процесния запис на заповед, както и че
се установява редовен от външна страна
запис на заповед, следва да се приеме, че вземането по този запис на
заповед съществува. До същите изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
мотивирайки своето решение. Неговите
изводи са съобразени със събрания доказателствен материал, съответстват на материалния
закон и установената задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение №4 по
тълк.дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Не
е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила спрямо доказателствените
искания на ответниците. Ето защо, обжалваното решение следва да се потвърди.
По отношение на разноските-на ответника следва
да се присъдят направените разноски за въззивно производство в общ размер 1500
лв., представляващи заплатено адв.възнаграждение съгласно приложени списък на
разноските и договор за правна помощ.
Ето защо ,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното решение №158 от 21.03.2019 г. по търг.дело №329/2018 г. по описа
на Окръжен съд Пловдив.
Осъжда
Ю.Р.Ч. и И.Ч. да заплатят на С.И.Г. направените разноски за въззивното
производство в общ размер на 1500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.