№ 1370
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100505810 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20275291 от 14.12.2020г., постановено по гр.дело №22358/2019г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, признато за установено на основание чл.415 ал.1
вр.чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, че Ф. Ю. Ф., с ЕГН **********, дължи
на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, с ЕИК ****, сумата от 838.36 лв., главница за използвана и
неизплатена електрическа енергия за периода от 21.02.2017г. - 20.01.2018г., за
недвижим имот в град София, ул.“****“ №17, ****, с ИТН 300076356020, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението за издаване заповед за изпълнение – 06.03.2018г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 26.76 лв., представляваща лихва за забава, считано от
датата на падежа до датата на издаване на справката за възникнали задължения –
28.04.2017г. - 27.02.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 16.03.2018г. по ч.гр.дело №15016/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав,
като са отхвърлени иска за главница за разликата над уважения размер от 838.36 лв. до
пълния предявен размер от 1676.72 лв. и иска за мораторна лихва за разликата над
уважения размер от 26.76 лв. до пълния предявен размер от 52.41 лв.. С решението е
осъден Ф. Ю. Ф., с ЕГН **********, да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, с ЕИК ****, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 46.32 лв., направени разноски в заповедното
производство, както и сумата от 460.56 лв., направени разноски в исковото
производство.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца – „Е.П.“ЕАД /с предходно наименование
„ЧЕЗ Е.Б.” АД, с ЕИК ****, чрез адв.Р.Даньовска, с която се обжалва решение
№20275291 от 14.12.2020г., постановено по гр.дело №22358/2019г. по описа на СРС, ІІ
1
Г.О., 77-ми състав, в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове
за главница за разликата над уважения размер от 838.36 лв. до пълния предявен размер
от 1676.72 лв. и за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 26.76 лв. до
пълния предявен размер от 52.41 лв., както и в частта на неприсъдените в цялост
разноски. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваните части. Поддържа се, че неправилен и
несъответстващ на доказателствата по делото е изводът на СРС, че ответникът следва
да отговаря само за 1/2 част от претендираните вземания за главница и мораторна
лихва. Твърди се, че на името на ответника - Ф. Ю. Ф. е била открита партида за
продажба на ел.енергия, с ИТН 300076356020, поради което следва да се приеме, че
страни по договора за продажба на електрическа енергия са от една страна „ЧЕЗ Е.Б.”
АД, в качеството на продавач, на основание чл.1, ал.2 от Общите условия и титулярът
на партидата, по която е заведен съответния процесен обект в качеството на
потребител. Поддържа се още, че права и задължения, произтичащи от договора за
продажба на електрическа енергия, възникват само за лицето на чието име е разкрита
партида при продавача, предвид на което ответникът в качеството му
на съсобственик на процесния обект е в облигационни отношения с ищцовото
дружество и са налице основанията в закона за ангажиране на неговата договорна
отговорност за пълния размер на претендираните суми за главница – стойност на
доставена и потребена, но незаплатена електрическа енергия за исковия период и лихва
за забава за сочения период. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове като основателни и
доказани. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни
инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - Ф. Ю. Ф., с ЕГН **********, чрез особен представител
адв.Р. М., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на
подадената въззивна жалба. Твърди се, че първоинстанционното решение в
обжалваните части е законосъобразно, постановено при правилно прилагане на
материалния закон и след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, от
които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваните части като правилно и законосъобразно.
Предявени са от „Е.П.“ЕАД /с предходно наименование „ЧЕЗ Е.Б.” АД, с ЕИК
****, срещу Ф. Ю. Ф., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от
ЗЗД вр. чл.98а ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед предмета на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи
постановеното решение на СРС в частта, в която са отхвърлени предявените
установителни искове за главница за разликата над уважения размер от 838.36 лв. до
пълния предявен размер от 1676.72 лв. и за мораторна лихва за разликата над уважения
размер от 26.76 лв. до пълния предявен размер от 52.41 лв.. Постановеното решение на
СРС в частта, в която са уважени предявените установителни искове за главница за
сумата от 838.36 лв. и за мораторна лихва за сумата от 26.76 лв., като необжалвано е
влязло в сила.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
2
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и
преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от
доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното
ч.гр.дело №15016/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, въззивника –ищец -
„Е.П.“ЕАД /с предходно наименование „ЧЕЗ Е.Б.” АД, с ЕИК ****, е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 06.03.2018г. и е постановена
на 16.03.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК срещу Ф. Ю. Ф. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. Издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на
длъжника - Ф. Ю. Ф. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което дължимите от
него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в
настоящото производство установителни искове.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо – в обжалваните части. Издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а установителните искове по чл.422, ал.1 ГПК са
предявени в срока по чл.415, ал.1 (сега ал.4) ГПК и същите са допустими. За да
постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която са отхвърлени предявените
установителни искове за главница – стойност на доставена и потребена, но незаплатена
електрическа енергия за исковия период и лихва за забава за сочения период,
първоинстанционният съд е приел, че след като по делото е доказано, че ответникът е
собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот, то е обоснован извода, че възникналото
облигационно отношение между страните се отнася само до размера на 1/2 част от
имота, респективно договорната отговорност на ответника следва да се ангажира до
размер на 1/2 част от претендираните суми за главница, съответно и за акцесорната
претенция за обезщетение за забава, поради което са отхвърлени предявените
установителни искове за главница за разликата над уважения размер от 838.36 лв. до
пълния предявен размер от 1676.72 лв. и за мораторна лихва за разликата над уважения
размер от 26.76 лв. до пълния предявен размер от 52.41 лв.. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
3
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не
са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде
потвърдено в атакуваната част, като въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл.272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл.269, изр.2 и
чл.272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:
В конкретната хипотеза не е спорно между страните, че ищецът е енергийно
предприятие по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което
осъществява обществено снабдяване с ел.енергия. В качеството си на краен снабдител
ищецът осъществява дейност по продажба на ел.енергия при публично известни Общи
условия. Съгласно чл.98а от ЗЕ доставката на електрическа енергия от крайния
снабдител на потребители - битови и небитови клиенти /до изм.ДВ бр.57/2020г., в сила
от 01.10.2020 г./, се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от
доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Съгласно чл.98а,
ал.4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител
без изрично писмено приемане. Следователно, не се изисква сключването на изричен
писмен договор за продажба на ел.енергия, а се касае за неформален договор, сключен
при одобрените от ДКЕВР и публикувани Общи условия.
Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ, "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а според §41б /ред. до изм. с ДВ, бр.35 от 2015г./, "Потребител на
енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ. Според
чл.4 от ОУ на ищеца, потребител на ел.енергия е собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа, т.е. клиент на ел.енергия е
физическо или юридическо лице, чийто имот е снабдяван с електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от крайния снабдител. Изводът е, че Законът за
енергетиката предвижда сключване на договори за доставка на електрическа енергия с
крайни клиенти с конклудентни действия - включване в електропреносната мрежа и
доставка на енергия , като не е поставено изискване за форма на договора.
За процесния период страните са били в договорно отношение по продажба на
ел.енергия за процесния имот, който факт се установява от приетата по делото справка
от Имотния регистър, според която ответникът - Ф. Ю. Ф. е съсобственик на процесния
имот заедно с трето неучастващо по делото лице.
Неоснователни се явяват твърденията на въззивника, че страни по договор за
продажбата на електрическа енергия са „ЧЕЗ Е.Б.” АД, в качеството му на продавач, на
основание чл.11, ал.2 от ОУ и титулярът на партидата, по която е заведен съответния
процесен обект в качеството му на потребител. Обстоятелството, че е открита партида
на името на единия собственик в контретния случай на името на ответника - Ф. Ю. Ф.,
не изключва отговорността на другия собственик за заплащане на припадащия се дял
от тежестите на вещта. Всеки съсобственик отговаря за консумативните разноски
съобразно притежавания от него дял в съсобствеността. Предвид законодателната
регламентация, ци**** по-горе, страни са потребителите на енергийни услуги, които
са собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, като клиент на ел.енергия е физическо или юридическо лице, чийто имот е
снабдяван с електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от крайния
снабдител. Само ако потребителят изрично поеме задължение да заплаща сам всички
4
дължими за собствения имот консумативни разходи/ в частност ел.енергия/, тогава се
приема, че само той е страната по възникналите облигационни отношения с
енергийното предприятие, което осъществява обществено снабдяване с ел.енергия.
В настоящия случая по делото не са събрани данни за идеалните части,
притежавани от съсобствениците и съгласно презумпцията на чл.30, ал.2 ЗС следва, че
въззиваемият - Ф. Ю. Ф. е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно на притежаваната от него част от
съсобствеността. Разходите за заплащане на доставена
електрическа енергия представляват тежест по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС. Ето защо
въззиваемият - Ф. Ю. Ф. отговаря за консумираната в съсобствения имот
електроенергия наред с другия съсобственик на вещта при условията на разделност,
съобразно дяла му в съсобствеността върху имота, а именно 1/2 ид.ч..
Първостепенният съд е достигнал до същия правен извод като е приел, че ответникът
дължи половината от претендираните от ищеца суми – за главница в размер на 838.36
лв. и за мораторна лихва в размер на 26.76 лв., като за разликата над уважените
размери до пълните предявени размери, исковете подлежат на отхвърляне.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение в
обжалваните части, в т.ч. и в частта за разноските, изчислени съобразно изхода от
спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски
има въззиваемата страна, но доколкото няма заявена претенция в тази насока съдът не
следва да се произнася.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20275291 от 14.12.2020г., постановено по гр.дело
№22358/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5