№ 47
гр. Ловеч, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20224310200750 по описа за 2022 година
С наказателно постановление № 22-0906-000791/26.08.2022 г. на Д.П.Д.,
Началник група сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, е наложена на основание
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец на Б. В. К. от с.А., ЕГН:
**********, за това, че на 10.08.2022 г. в 12:45 часа в гр.Ловеч, в двора на
МБАЛ-Ловеч Д-р Параскев Стоянов, управлява собствения си лек автомобил
„П.” с рег.№ ** **** **, като при движение на заден ход, при излизане от
реда на паркираните автомобили, удря паркирания до него л.а.“М.“ с рег.№
** **** **. Реализира ПТП с материални щети по автомобилите. Не спира и
не остава на място, за да установи какви са последиците от произшествието, с
което е извършил:
1) Движи се на заден ход, без да се е убедил, че пътят зад ППС е свободен,
с което виновно е нарушил чл.40, ал.1 от ЗДвП.
2) Не спира и не установява последиците от ПТП, с което виновно е
нарушил чл.123, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Б.
1
В. К., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразно и
необосновано, тъй като на посочената дата, час и място не е управлявал
товарен автомобил, не е участвал в ПТП и не е бягал от местопроизшествие.
Счита, че е налице разминаване междуописанието и квалификацията на
нарушението в АУАН и НП, както и че наказващият орган не е извършил
преценка за маловажност на случая. Поради изложеното моли съда да отмени
обжалваното НП и да му присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за
него се явява адв.А.М., която поддържа жалбата по изложените в същата
съображения и излага, че доверителят й не е имал умисъл за извършване на
нарушението и с оглед характера и размера на щетите не е възприел, че е
извършил произшествие и моли НП да бъде отменено, като претендира
направените по делото разноски.
Ответникът – ОД на МВР-Ловеч,сектор ПП, редовно призован не
изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите Й. С. Й., Д. П. П. и Б. С. А., от становището на процесуалния
представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 10.08.2022 г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 637486 от свид.Й. Й., в присъствието на свид.Д. П. и Б. А.,
срещу Б. В. К., за това, че на 10.08.2022 г. в 12:45 часа в гр.Ловеч, в двора на
МБАЛ-Ловеч Д-р Параскев Стоянов, управлява собствения си лек автомобил
„П.” с рег.№ ** **** **, като при движение на заден ход, при излизане от
реда на паркираните автомобили, удря паркирания до него л.а.“М.“ с рег.№
** **** **. Реализира ПТП с материални щети по автомобилите. Не спира и
не остава на място, за да установи какви са последиците от произшествието,
което представлява нарушение на чл.40, ал.1, пр.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По съставения акт жалбоподателят е отразил, че има възражения. Въз основа
на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съгласно приложената
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.на министъра на вътрешните работи.
Актосъставителят и свидетелите по акта поддържат отразените в акта
констатации.
2
При съставяне на АУАН е спазена процедурата по чл.40 от ЗАНН,
същият е съставен в присъствие на жалбоподателя, предявен му е, като му е
връчен и препис от акта.
Съдът не споделя възраженията изложени в жалбата относно
авторството на деянията, за които е издадено НП и счита, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че
водач на л.а.“П.“ с рег. № ** **** **Р на процесната дата и място е именно
жалбоподателя. В тази насока са показанията на свид.А., който е бил
очевидец на настъпилото съприкосновение между л.а., управляван от
жалбоподателя и паркирания л.а.“М.“ и който е записал рег.номер на
автомобила, управляван от жалбоподателя, като го е съобщил на
полицейските служители. От показанията на свид.Й. и П. се установява, че по
рег.номер на автомобила са установили собственика му и са провели разговор
с него, като К. е заявил, че е бил на мястото и че той е управлявал автомобила
си, но не е разбрал, че е ударил друг автомобил. Обстоятелството, че
жалбоподателят е бил водач на посочения в акта автомобил се установява и
от попълнената от него декларация по чл.188 от ЗДвП, приложена към
преписката/л.8/. В АУАН и НП изрично е посочено, че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил, като същият е индивидуализиран с марка, модел и
рег.номер и неясно защо жалбоподателят в жалбата е счел, че е санкциониран
за нарушение извършено с товарен автомобил.
Настоящата инстанция приема за безспорно, че при управление на
л.а.“П.“, при излизане от ред на паркирани автомобили жалбоподателят е
ударил паркирания до него л.а.“М.“ и е реализирал ПТП с материални щети,
като доказателства в тази насока са показанията на свид.А. и съставения
протокол за ПТП №1774491/10.08.2022 г./л.34/.
С оглед на горното, съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с
поведението си жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП,
като по достатъчно описателен и разбираем начин е изложил всички
фактически обстоятелства от състава на нарушението. Съгласно чл. 40, ал. 1
от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. При неизпълнение на
това задължение, както е в случая, приложение следва да намери
3
санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, която е специална по
отношение на чл. 185 от ЗДвП и която предвижда наказание "глоба" в размер
на 20 лв. на водач, който наруши правилата за движение назад.
Съдът намира, че в случая се доказват всички признаци от състава на
това нарушение, поради което и административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя по отношение на първото нарушение е ангажирана
правилно. Наложеното наказание е съгласно предвиденото в санкционната
норма - "глоба" в размер на 20 лв., който размер е точно определен в закона и
не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Неоснователно е направеното възражение за маловажност на случая
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради изричната разпоредба на чл.189з от
ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., съгласно която за нарушенията по този закон
не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и
наказания.
По отношение на второто вменено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП обаче, съдът счита, че същото е останало недоказано от субективна
страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да бъде
санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то
да е имало знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не може да му
се вмени задължението да спре, за да установи какви са последиците. От
ангажираните по делото доказателства, включително и от показанията на
разпитания по делото свидетел очевидец, не може да се направи категоричен
извод за наличие на знание у жалбоподателя за настъпилото съприкосновение
между двата автомобила. Видно и от изложеното от свид. Й. и П.,
жалбоподателят е заявил пред тях, че е управлявал автомобила на посоченото
място, но не е разбрал за настъпилия удар с въпросния автомобил. От
показанията на свид.А. не се установява с категоричност обстоятелството
дали жалбоподателят е разбрал за настъпилия удар. Този свидетел заявява, че
е чул удар, излязъл е и е възприел потеглянето на автомобила „П.“, но не
може да каже дали водачът на П.то е разбрал, че е ударил л.а.“М.“, но
4
предполага, че е разбрал, защото е тръгнал с газ. Свидетелят не заявява да е
възприел някаква реакция от страна на водача, напр.да е спрял, да се е
огледал, да е слизал от автомобила и след това да потегли, все обстоятелства,
които биха могли да обосноват извод, че водачът на автомобила е възприел
съприкосновение между собствения си л.а. и паркирания в съседство друг
автомобил. Това, че водачът е потеглил с газ не може да обоснове такъв
извод. С оглед на характеристиките на маневрата и настъпилите незначителни
вреди, съдът възприема тезата на жалбоподателя, че реално не е узнал за
настъпило ПТП, поради което и няма как да се ангажира отговорността му за
това, че не е останал на място. АНО не е ангажирал никакви доказателства,
които да сочат на противното или да разколебаят изложеното от
жалбоподателя.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред, а съгласно чл.
7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се установява
вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за
съзнание у същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е
съществен, субективен елемент от състава на административното нарушение,
то нейната липса, води до несъставомерност на деянието и неправилно
ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП.
Поради изложеното настоящата инстанция приема, че НП е
незаконосъобразно в частта, в която на жалбоподателя на основание чл.175,
ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП и като такова следва да бъде отменено в тази част. В останалата част
НП е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса е основателна заявената от адв.М.
претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната правна
помощ, която е в минимален размер по Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като същата следва да бъде
5
уважена в претендирания размер от 300 лева, съгласно чл.18, ал.4 от
Наредбата, преди изменението й и ответника бъде осъден да му заплати тази
сума.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0906-
000791/26.08.2022 г. на Д.П.Д., Началник група сектор ПП към ОД на МВР-
Ловеч, в частта, в която е наложена на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец на Б. В. К. от с.А., ЕГН: **********, за нарушение на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0906-000791/26.08.2022 г.
на Д.П.Д., Началник група сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, в останалата
част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на Б. В. К. от с.А., ЕГН:
**********, сумата от 300/триста/ лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6