Р Е Ш Е Н И Е
№ 514
гр.Плевен, 21.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично
съдебно заседание на тридесети септември
две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Катя
Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №369 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДП).
Образувано е по жалба от „МИК НС ЕКСИМ“ ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от Н.И.С. - управител и представляващ , с адрес за кореспонденция и съдебен адрес ***,
против Заповед за налагане на ПАМ №20-0940-000155/24.09.2020 год. на Началник
група към ОД на МВР-Плевен, РУ-Пордим, с
която спрямо жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДП –прекратяване
на регистрацията на товарен автомобил
Фиат Добло ******* за срок от 6 месеца.
С
жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на заповедта, както и за противоречието
й с Решение № 3 от 23.03.2021г. на
Конституционния съд на Република България. Жалбоподателят счета, че административният
орган не е спазил необходимата форма за издаване на обжалваната заповед, като
не е посочил фактическите основания за издаването й, които са задължителни
реквизити за всеки един административен акт, съгласно чл.59, ал.2 от АПК, а
фактическите основания са необходим реквизит на акта и липсата им винаги го
опорочава съществено. Счита, че непосочването на фактически основания в акта не
позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно
упражненото субективно право, както и да бъде извършена проверка за
съществуването му, т.е. проверка за материалната законосъобразност на акта.
Липсата на фактически основания според жалбоподателя винаги представлява
съществено административно производствено нарушение, водещо до отмяна на
оспорения административен акт, като в конкретния случай административният орган
не е посочил в издадената от него заповед нито времето, нито мястото на
извършване на описаното административно нарушение, за което е съставен АУАН,
който пропуск представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна. Според жалбоподателя необходима материална предпоставка за
налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на моторно
превозно средство от водач, който не притежава свидетелство за управление от
съответната категория или то е отнето по реда на чл.171, т.1 и т.4 от закона,
като в конкретния случай, принудителната административна мярка му е наложена в
качеството му на собственик на управлявания автомобил, поради това, че е
предоставил управлението му на Н.С., на който свидетелство за управление е било
отнето, като е изтърпял наказанието по НП № 18-0938-007173/03.01.2019г. В
конкретния случай е налице нарушение на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДВП. Твърди, че за
разлика от реализирането на административно наказателната отговорност по
конкретно административно производство, наложената принудителна административна
мярка има превантивен характер и цели осуетяването възможността на дееца да
извърши друго подобно нарушение, а от друга страна, мярката има преустановяващ
ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав
на административно нарушение по смисъла на специален закон и именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение,
мярката се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за
отговорността на водача, респ. до изтичане на определения срок. Счита, че в
конкретния случай неправилно е определен субектът на процесната принудителна
административна мярка, с фактическото прилагане на мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП, собственикът на автомобила се лишава от възможността да ползва моторното
превозно средство съобразно неговото предназначение и че с тази мярка по
същество се разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по
пътищата, като това пряко и непосредствено рефлектира в правната сфера на
собственика, поради което и именно собственикът е адресат на акта, с който се
налага принудителната административна мярка. В случая, като адресат е посочен
„МИК НС ЕСКИМ” ЕООД, ЕИК ********* — собственик на описаното МПС, а в нарушение
на императивната разпоредба на чл.171, т.2а от ЗДвП, е посочено физическото
лице Н.С., като се сочи, че същият, в качеството си на длъжностно лице, може да
носи административно-наказателна отговорност по посочения в заповедта текст от
закона, но не и да бъде субект на административния акт, с който се налага
посочената мярка. Счита, че неправилното определяне на адресата на акта винаги
представлява съществено процесуално нарушение, което налага неговата отмяна
и по този начин неправилно е приложен и
материалният закон. Обстоятелството, че Н.С. е представляващ посоченото
дружество не води до друг правен извод, тъй като юридическото лице е
самостоятелен правен субект и като такъв е отделен от физическите лица, които
го съставляват. Поради изложените съображения моли за отмяна на оспорената заповед
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв.Г. *** с надлежно пълномощно на л.68 от делото, който излага съображения за
незаконосъобразност на оспорената заповед, по същество моли за нейната отмяна,
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- Началник група “Охранителна полиция“ в РУ-Пордим при ОД на МВР-Плевен
при ОД на МВР-Плевен, в съдебно заседание
се явява лично и моли съда да отхвърли жалбата.
Административният
съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна-адресат за акта, против индивидуален
административен акт, който е неблагоприятен за адресата си, пред компетентния
съд, поради което се явява допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От материалите по приложеното към настоящото дело нохд
2014/2020 год. на РС-Плевен се установява, че въз основа на АУАН GA143563/19.12.2019 год. е издадено Наказателно
постановление №19-0293-001317/6.01.2020 год. на Началник група в РУ-Левски при
ОД на МВР-Плевен против Н.С. затова, че на 19.12.2019 год. в 16,05 часа в
с.Българене, на ул „Крум Драголов“ до №1с посока на движение към ул „Антон
Бонгалов“ като неправоспособен водач-Опел Комбо с рег.№******, управлява
товарен автомобил Фиат Добло с рег.№******, собственост на ЕТ „МИК-НС-Н.С.“,
след като е лишен от това право по
административен или съдебен ред /неправоспособен водач/-НП №18-0938-007173/3.01.2019
год., връчено на 19.03.2019 год. и влязло в сила на 1.10.2019 год.; Не е
представил автомобила на задължителен периодичен годишен технически преглед; Не
представя СРМПС-част две. С НП са му наложени наказания, както следва: за
нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДП-глоба
в размер на 150 лева; за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДП и на основание
чл.181, т.1 от ЗДП-глоба в размер на 50 лева; за нарушение на чл.100, ал.1, т.2
от ЗДР и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДП-глоба в размер на 10 лева.
Наказателно постановление №19-0293-001317/6.01.2020 год. на Началник група в
РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен е влязло в законна сила на 17.03.2020 год.
На 24.09.2020 год. в 11,58 часа в с.Коиловци, ул
„Братя Гъркови“ 10 с посока на движение към гр.Славяново, С. е бил установен от
полицейски органи в РУ-Пордим да управлява товарен автомобил Фиат Добло с рег.№******,
собственост на „МИК НС ЕКСИМ“ ЕООД, като при проверката не представя СУМПС и
контролен талон към него-същото е отнето по административен ред. За това
нарушение е съставен АУАН №308665/24.09.2020 год. за нарушение на чл.150А от
ЗДП, със съдържанието на който АУАН С. е
отказал да се запознае.Отказът на С. да
подпише АУАН е удостоверен с трите имена
на свидетел, чийто адрес е посочен и който свидетел е удостоверил с подписа си
отказът на водача.
По образувано Бързо производство №Б-434/2020 год. по описа на РП-Плевен, ЗМ №204/2020 год. по
описа на РУ-Пордим, с Постановление от 1.10.2020 год. С. е привлечен в качеството на обвиняем
затова, че на 24.09.2020 год. в с.Коиловци, ул „Братя Гъркови“ №10, управлявал
товарен автомобил „Фиат Добло“ с рег.№******, без съответно свидетелство за
управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред
с Наказателно постановление №19-0293-001317/6.01.2020 год. на Началник РУ
–Левски при ОД на МВР-Плевен, влязло в законна сила на 17.03.2020 год.
Образуваното бързо производство е изпратено в РП-Плевен с мнение за повдигане
на обвинение. Районна прокуратура-Плевен е внесла в Районен съд-Плевен проект
на споразумение по чл.381, ал.1 от НПК, за което е образувано нохд №2014/2020
год. по описа на ПРС, което споразумение е одобрено с протоколно определение на
ПРС от 9.10.2020 год.. Съобразно споразумението С. се е признал за виновен в
това, че на 24.09.2020 год. в с.Коиловци, обл.Плевенска, по ул.“Братя Гъркови“
№10, управлявал МПС „Фиат Добло“ с рег.№****** без съответно свидетелство за
управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние - с
Наказателно постановление №19-0293-001317/6.01.2020 год. на Началник РУ-Левски,
влязло в законна сила на 17.03.2020 год.-престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Страните се споразумели на подсъдимия С. да бъде наложено наказание на основание чл.343в, ал.2 от НК във връзка с
чл.55, ал.1, т.1 от НК-лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца,
изтърпяването на което на основание
чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Страните
се споразумели още на основание чл.55, ал.3 от НК да не се налага по-лекото
наказание „глоба“, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от
свобода.
Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед
за налагане на ПАМ №20-0940-000155/24.09.2020 год. на Началник група към ОД на
МВР-Плевен, РУ-Пордим, с която
спрямо жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДП –прекратяване
на регистрацията на товарен автомобил
Фиат Добло ****** за срок от 6 месеца затова, че на 24.09.2020 год. в
11,58 часа в с.Коиловци С. управлява товарен автомобил „Фиат Добло“ с рег.№******
с отнето СУМПС към момента на проверката. Заповедта е връчена на С. на
9.04.2021 год. , а жалбата против нея е подадена по пощата с плик с пощ.клеймо
от 22.04.2021 год.-л.5 от делото.
Видно е от справката на л.36 от делото, че товарен
автомобил „Фиат Добло“ с рег.№****** е собственост на „МИК НС ЕКСИМ“ ЕООД,
чийто управител и представляващ е Н.И.С., което се установява от УАС на л.17-18
от делото.
По делото са приложени още:
1. АУАН GA143563/19.12.2019 год., въз основа на който е издадено
Наказателно постановление №19-0293-001317/6.01.2020 год. на Началник група в
РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен. Като въз основа на съставения АУАН GA143563/19.12.2019 год. срещу С. е издадена Заповед за
прилагане на ПАМ №19-0293-000236/19.12.2019 год. от Началник група в РУ“Левски“ затова, че на
19.12.2019 год. около 16,05 часа в с.Българене, ул „Крум Драголов до №1 с
посока на движение към ул „Антон Бонгалов“, като водач на МПС-Опел Комбо с
рег.№****** управлява товарен автомобил Фиат Добло с рег.№******, собственост
на ЕТ „МИК-НС-Николай С.“, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред/неправоспособен
водач/-НП №18-0938-007173/3.01.2019 год., връчено на 11.03.2019 год. и влязло в
сила на 1.10.2019 год.; не е представил автомобил на задължителен периодичен
годишен технически преглед; не представя СРМПС, част две. Със заповедта е
прекратена регистрацията на МПС Опел Комбо с рег.№******** за срок от 6 месеца
, считано от 19.12.2019 год..;
2. АУАН №136572/20.01.2020 год., въз основа на който е
издадено Наказателно постановление №20-0293-000044/4.02.2020 год. на Началник
група в РУ-Левски при ОД на МВР-Плевен. Като въз основа на съставения АУАН
№136572/20.01.2020 год срещу С. е издадена Заповед за прилагане на ПАМ
№20-0293-000007/20.01.2020 год.от Началник група в РУ-Левски затова, че на
20.01.2020 год. около 16,06 часа в с.Българене, ул „Ангел Бонгалов“ пред дом
№9, управлява МПС –товарен автомобил Фиат Добло с рег.№******, след като е
лишен от това право по съдебен или
административен ред. СУМПС е отнето на
22.10.2019 год. с НП №18-0938-007173/3.01.2019 год. Със заповедта е прекратена
регистрацията на лек автомобил „Фиат Добло“ с рег.№****** за срок от 6 месеца,
считано от 20.01.2020 год.;
3.Със Заповед за прилагане на ПАМ №20-0293-000163/3.09.2020
год. на Началник РУ-Левски, приложена на л.118 от делото, на С. временно е
отнето СУМПС, на основание чл.171, т.1, б.д от ЗДП, до заплащане на дължимите
глоби по НП №18-0270-000805-30 лева, НП №18-0938-007173-200 лева, НП
№19-0940-000072-50 лева, НП №19-0293-000648-30 лева, НП №19-0293-001317-210 лева,
НП №20-0293-000044-300 лева.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая
това е Началникът на група „Охранителна полиция“ към Районно управление –Пордим-А.
Д. А.. Че това лице заема длъжността Началник на група „Охранителна полиция“ в
РУ-Пордим, се установява от представено
Удостоверение рег.№940р-4244/8.07.2021 год. на л.81 от делото. На това
длъжностно лице са делегирани правомощия,
в т.ч. да прилага ПАМ по чл.171, т.2А, б.”а” от ЗДвП, със Заповед № 316з-27/3.01.2018 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на
л.7-9 от делото.
Оспорената заповед е издадена и в предвидената от
закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59 от
Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания
за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало
основание за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС с отнето СУМПС на
описаните в ЗППАМ място и време. Противно на оплакванията в жалбата, в
оспорената заповед са описани както датата и часа на констатираното управление
на МПС без СУМПС, така и мястото, на което физическото лице С. е управлявал МПС.
Описани са обстоятелствата във връзка с управлението на МПС по начин, даващ
възможност да се установи наличието на
основание за прилагане на мярката. Принудителната мярка е приложена спрямо ЮЛ и
именно то е адресат на административния акт, предвид че именно ЮЛ е собственик
на МПС, видно от справката на л.36 от делото. Защото съгласно разпоредбата на
чл.171, т.2а, б.а от ЗДП мярката - прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство, се прилага спрямо МПС на собственик, или който управлява моторно превозно средство или
спрямо МПС на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице обстоятелствата по б.а . В случая е налице втората
хипотеза на б.а по отношение субекта на мярката.
Конкретните
факти, изпълващи хипотезата на чл. 171, т.
2А, б. "а" от ЗДвП за прилагане на ПАМ, освен че са
описани в самата оспорена заповед, са установени и с акт за административно
нарушение, приложен на л.29 от делото, а в оригинал-на л.16 от приложеното към
настоящото дело БП №434/2020 год. по описа на РП-Плевен. Този акт
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила
до доказване на противното, а и следва да се има предвид, че описаната в акта
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Съставеният акт за
нарушение и останалите приложени по административната преписка доказателства
съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в
настоящия процес. На основание чл. 17, ал. 2
от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр.
с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал.
1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и
обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите
индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за
съставянето му. Не подлежат на преценка в настоящото производство по оспорване
на заповедта за прилагане на ПАМ отразените в АУАН констатации относно
извършеното нарушение, нито правната квалификация на същото. Пропуски и
нарушения в процедурата по съставяне на акта за нарушение, както и съставомерността на вмененото деяние не могат
да се правят в настоящото производство. Не подлежи на преценка от съда по
настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН
административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал.
1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На
основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в
установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство,
обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в
мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно
управление на МПС без наличието на свидетелство за управление на СУМПС, което е
отнето, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на
оспорената заповед.
В този смисъл, мярката по чл. 171, т. 2а от Закона за
движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма
санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината. Притежаването на
автомобил предполага неговото ползване. Това ползване следва да става при
съобразяване със законовите изисквания, регламентирани в ЗДвП- от правоспособен
водач, който притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, който не е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление не е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. А тези изисквания на закона целят
осигуряване на безопасността на движението по пътищата, а прилаганите ПАМ по
ЗДвП, регламентирани в чл. 171 с. з.,
и преустановяване на административните нарушения. ПАМ са вид административна
принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т.
2а, б. "а" ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с
правонарушение, а не го санкционира. Временната невъзможност на адресата на
акта да управлява превозното средство, чиято регистрация е прекратена като ПАМ,
всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена
с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други
подобни нарушения. Самият законодател е преценил, че конкретната ПАМ е съизмерима
с високата обществена опасност на конкретното административно нарушение. Чрез
тази принудителна административна мярка се реализира диспозицията на правната норма.
ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е
предвиден специален процесуален ред.
Мярката е приложена спрямо жалбоподателя за минималния
предвиден в приложимата норма срок от шест месеца, поради което неизлагането на
мотиви относно продължителността на прилаганата мярка не съставлява нарушение.
При издаване на заповедта са спазени процесуалните
правила на закона. Спецификата на мерките по чл. 171, т.
2А от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1
от АПК на органа за предварително уведомяване на
заинтересованите лица за започване на административното производство. Това е
така, защото поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна
превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по
пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо
условие за прилагане на мярката. В случая неуведомяването на жалбоподателя за
започналото производство не влияе на съдържанието на акта, а и самата
характеристика на процесната ПАМ налага своевременно издаване на заповедта, за
да се осъществи функцията, за която тя е предназначена. От друга страна
разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по
отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна
мярка.
При издаване на заповедта са били налице и предвидените
в закона материалноправни предпоставки за това. За да достигне до този извод,
съдът съобрази следното:
Принудителната
административна мярка е приложена на основание чл.171, т.2А, б.“а“ в
приложимата към датата на издаване на заповедта редакция - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.,
съгласно който текст се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В процесния случай се касае за управление на МПС,
собственост на дружеството „МИК НС ЕКСИМ“ ЕООД, от управителя на това дружество Н.И.С., чието
свидетелство за управление на МПС е било временно отнето по реда на чл.171,
т.1, б.д от ЗДП, която е една от хипотезите на приложимата норма на чл.171,
т.2А, б.”а” от ЗДП. Временното отнемане на СУМПС на С. е осъществено
посредством издадената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-0293-000163/3.09.2020 год. на Началник РУ-Левски, приложена на л.118
от делото. С тази заповед на С. временно
е отнето СУМПС, на основание чл.171, т.1, б.д от ЗДП, до заплащане на дължимите
глоби по НП №18-0270-000805-30 лева, НП №18-0938-007173-200 лева, НП
№19-0940-000072-50 лева, НП №19-0293-000648-30 лева, НП №19-0293-001317-210
лева, НП №20-0293-000044-300 лева. По данните от придружителното писмо на л.116
от делото, ЗППАМ №20-0293-000163/3.09.2020 год. е връчена на 10.09.2020 год. и
не е обжалвана пред съда.
Описаните в тази заповед наказателни постановления са
връчени и влезли в сила, както следва:
НП №18-0270-000805/31.12.2018 год. е обжалвано пред
съда и е отменено, следователно неплащането на глобата по това НП не съставлява
основание за прилагане на мярката;
НП
№19-0940-000072/6.02.2019 год. е връчено на 28.10.2019 год. и е влязло в
законна сила на 5.11.2019 год. Глобата в размер на 50 лева е платена на
25.04.2020 год., т.е. преди издаване на Заповед за прилагане на ПАМ №20-0293-000163/3.09.2020
год. на Началник РУ-Левски, поради което плащането на глобата, макар и след
сроковете по чл.190, ал.3 от ЗДП, е станало преди издаване на Заповед
№20-0293-000163/3.09.2020 год. на Началник РУ-Левски, с която е постановено
временно изземване на СУМПС до заплащане на дължимите глоби по шест броя НП,
между които и НП №19-0940-000072/6.02.2019 год. Поради което по-късното заплащане на глобата
по това НП не е могло да послужи като фактическо основание за прилагане на
мярката по Заповед №20-0293-000163/3.09.2020 год. на Началник РУ-Левски;
НП №19-0293-000648/13.05.2019 год. е връчено на
9.03.2020 год. и е влязло в сила на 26.08.2020 год. Съгласно разпоредбата
на чл. 190, ал.3 от ЗДП, наложеното
наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила
на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. Следователно, за глобата в размер на 30 лева, която е следвало да бъде платена до 26.09.2020 год.,
към датата на издаване на Заповед
№20-0293-000163/3.09.2020 год. на Началник РУ-Левски- 3.09.2020 год., с която
се изземване СУМПС до заплащане на дължимите глоби, в т.ч. по това НП, срокът
за плащане на глобата по НП №19-0293-000648/13.05.2019 год. не е бил изтекъл. Поради което по-късното
заплащане на глобата по това НП не е могло да послужи като фактическо основание
за прилагане на мярката по Заповед №20-0293-000163/3.09.2020 год. на Началник
РУ-Левски;
НП №18-0938-007173/3.01.2019 год. е връчено на 19.03.2019 год. и е влязло в
сила на 1.10.2019 год. Следователно глобата в размер на 200 лева по влязлото в сила НП е следвало да
бъде платена до 1.11.2019 год., а тя е платена на 7.09.2021 год.;
НП №19-0293-001317/6.01.2020 год. е връчено на
9.03.2020 год. и е влязло в сила на 17.03.2020 год., Следователно глобата в
размер на 210 лева е следвало да бъде
платена до 17.04.2020 год., а тя е платена на 7.09.2021 год.;
НП
№20-0293-000044/4.02.2020 год. е връчено на 9.03.2020 год. и е влязло в сила на
17.03.2020 год., Следователно глобата в размер на 300 лева е следвало да бъде платена до
17.04.2020 год., а тя е платена на 7.09.2021 год.
Принудителната административна мярка –прекратяване на
регистрацията на товарен автомобил „Фиат Добло“ с рег.№******, постановена с
оспорената Заповед за налагане на ПАМ №20-0940-000155/24.09.2020 год. на
Началник група към ОД на МВР-Плевен, РУ-Пордим, е приложена затова, че на 24.09.2020
год. С. е управлявал товарен автомобил „Фиат Добло“ с рег.№******, с отнето
СУМПС към момента на проверката. Към тази дата – 24.09.2020 год.неговото СУМПС
правомерно му е било отнето със Заповед №20-0293-000163/3.09.2020 год. на
Началник РУ-Левски, тъй като глобите по три от общо шестте описани в Заповед
№20-0293-000163/3.09.2020 год. на Началник РУ-Левски наказателни постановления
не са били платени-не са били платени глобите по описаните горе НП
№18-0938-007173/3.01.2019 год., НП №19-0293-001317/6.01.2020 год. и НП №20-0293-000044/4.02.2020 год., при
условие, че глобите по тези три НП е следвало да бъдат платени в по-ранни
моменти- съответно до 1.11.2019 год. по НП №18-0938-007173/3.01.2019 год. и до 17.04.2020 год. по НП №19-0293-001317/6.01.2020
год. и НП №20-0293-000044/4.02.2020 год. Тъй като мярката отнемане на СУМПС на С.
е временна-до заплащане на дължимите глоби по тези три НП-
№18-0938-007173/3.01.2019 год., №19-0293-001317/6.01.2020 год. и
№20-0293-000044/4.02.2020 год., които към датата на издаване на оспорената
ЗППАМ №20-0940-000155/24.09.2020 год. на Началник група към ОД на МВР-Плевен,
РУ-Пордим-24.09.2020 год. е следвало да бъдат, а не са били платени, то СУМПС на С. е било със статус „иззето“ към
24.09.2021 год. , поради което на тази дата С. не е имал право да управлява МПС
поради временно иззетото СУМПС. А той е управлявал собственото на дружество „МИК НС ЕКСИМ“ ЕООД МПС- Фиат Добло ******,
което е установено с приложения на л.16 от БП№434/2020 год. на РП-Плевен акт за нарушение серия GA, №308665/24.09.2020 год. , с което е констатирано
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДП и за което е издадена и оспорената в
настоящото производство ЗППАМ №20-0940-000155/24.09.2020 год. на Началник група
към ОД на МВР-Плевен, РУ-Пордим.
Неплащането на дължимите глоби по тези три НП-
№18-0938-007173/3.01.2019 год., №19-0293-001317/6.01.2020 год. и
№20-0293-000044/4.02.2020 год. към датата на издаване на оспорената
заповед-24.09.2020 год. обуславя извод, че към тази дата действието на
приложената със Заповед №20-0293-000163/3.09.2020 год. принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.д от ЗДП-временно отнемане на СУМПС на
водача до заплащане на дължимите глоби, не е преустановила своето действие,
защото глобите по горните цитирани три НП не са били платени, а те са платени
едва на 7.09.2021 год.
Вярно е, че с Решение №3/23.03.2021 год. на КС по к.д.
№11/2020 год., Конституционният съд е
обявил за противоконституционна разпоредбата на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДП, на
основание която временно е било иззето СУМПС на жалбоподателя и по която
причина той е бил с иззето СУМПС на 24.09.2020 год., когато е установен да
управлява МПС. Но това обстоятелство е неотносимо към настоящия спор, тъй като
решението на КСРБ за обявяване на противоконституционност на акт има действие
занапред, съгласно чл. 151, ал.
2 от Конституцията на Република България (КРБ), докато
съответствието на административния акт с материалния закон се преценя към
момента на издаване на акта, съгласно чл. 142, ал.
1 от АПК. В случая решението на КС е обнародвано в ДВ, бр. 26 от 30.03.2021 г. и е в сила 3.04.2021
год., докато по данните от делото ЗППАМ №20-0293-000163/3.09.2020 год. по
чл.171, т.1, б.д от ЗДП-временно отнемане на СУМПС на водача до заплащане на
дължимите глоби, е била връчена на С. на
10.09.2020 год., не е обжалвана пред съда и е влязла в сила 25.09.2020 год.
Т.е. към датата на влизане в сила на решението на КС, с което е обявена за
противоконституционна разпоредбата на чл.171, т.1, б.д от ЗДП-3.04.2021 год.,
правоотношенията, породени от действието на тази заповед, не са били висящи,
заповедта е съставлявала стабилен административен акт, влязъл в сила, поради
което противоконституционния закон няма, не разпростира действието си върху
тези решени окончателно обществени отношения с акт, влязъл в сила преди влизане
в сила на решението на КС. По тази причина и към 24.09.2020 год. правомерно е
била прекратена регистрацията на МПС,
управлявано от С., тъй като и към тази дата СУМПС му е било правомерно иззето
на основание влязлата в сила Заповед № №20-0293-000163/3.09.2020 год.
Ето защо и при наличие
на материалноправните предпоставки на нормата на чл.171, т.2а, б.а от ЗДП,
оспорената заповед се явява законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„МИК НС ЕКСИМ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Н.И.С. -
управител и представляващ , с адрес за
кореспонденция и съдебен адрес ***, против Заповед за налагане на ПАМ
№20-0940-000155/24.09.2020 год. на Началник група към ОД на МВР-Плевен,
РУ-Пордим, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДП –прекратяване на
регистрацията на товарен автомобил Фиат
Добло ****** за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/