Решение по дело №33386/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12030
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20211110133386
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12030
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110133386 по описа за 2021 година
Предявени са от /фирма/ срещу /фирма/, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, за сумата в
размер на 1925,66 лева, от които, сумата в размер на 1721,46
лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско”, полица № 19-
0300/040/5000877, валидна към датата на ПТП, реализирано
на дата 15.12.2019 г. около 12:00 часа в гр. Велико Търново,
при което водач на лек автомобил „Мерцедес” С270 с рег.
№ ******** е причинил щети на застраховано при ищеца
МПС, а именно лек автомобил „Фолксваген ЪП” с рег. №
********, щета № 0300-19-777-512916 и 15 лева
ликвидационни разноски за ликвидиране на щетата, ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от
1
датата на предявяване на иска, а именно 11.06.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, за сумата в размер
на 204,20 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата, за периода от 11.04.2020г. до 11.06.2021г.Моли
съда да уважи исковите претенции. Прави искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва твърдяната
причинно-следствена връзка между щетите по увредения
автомобил и произшествието. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на лек автомобил „Фолксваген ЪП” с рег. №
********. Оспорва иска и по размер, като счита, че
претендираното обезщетение е завишено. Прави искане да
му се присъдят деловодните разноски.
В съдебно заседание ищецът /фирма/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
156078/26.07.2022г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
Ответникът /фирма/, редовно призован, в открито
съдебно заседание, се представлява от адвокат Атанасов,
който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
2
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, и
по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
От представената по делото на л.6 застрахователна
полица по застраховка „Каско на МПС” № 19-
0300/040/5000877/04.11.2019г., се установява, че между
собственика на л.а. с ДК № ******** и ищцовото дружество
е сключена застраховка „Каско на МПС”, по силата на
която ищецът срещу застрахователна премия е поел риска
от причиняване на щети на застрахования при него
автомобил. Полицата е с валидност към датата на ПТП.
Осъществяването на това релевантно за спора
обстоятелство не се оспорва от ответника.
Спорно в производството е настъпването на ПТП,
механизма му, както и дали щетите по л.а. „Фолксваген”,
модел „ЪП” са в причинна връзка с ПТП.
По делото е допуснато изслушване на първоначална и
допълнителна съдебно - автотехнически експертизи.
Според допълнителната експертиза, която съдът
кредитира, като съотносима на приетият по делото
Двустранен констативен протокол за ПТП от 15.12.2019г. и
на показанията на водача на л.а. „Мерцедес”, модел
„С270”, с ДК № ******** – П. Б., разпитана по делегация
пред РС-гр.Велико Търново, ПТП е настъпило на
15.12.2019г. в светлата част на денонощието в гр.Велико
Търново, където по ул. „Ст.Михайловски” се движи л.а.
3
„Фолксваген Ъп”, управляван от Д.М.. В същото време
попътно зад л.а. „ Фолксваген Ъп” се движи л.а. „Мерцедес
С 270”, управляван от свидетелката Б. със скорост около 50
км/час, като в районна на № 7 л.а. „Фолксваген Ъп”
предприема маневра паркиране вдясно по посоката му на
движение, при което водача на л.а. „Мерцедес С 270”,
движейки се три-четири метра зад л.а. „Фолксваген Ъп”,
задейства спирачната система на управлявания от нея
автомобил, но поради недостатъчно разстояние между
двата автомобила не успява да спре и настъпва удар между
двата автомобила между предната лява част на л.а.
„Мерцедес С 270” и страничната дясна част на л.а.
„Фолксваген Ъп”. Настъпва ПТП с материални щети, като
увредите по л.а. „Фолксваген Ъп” са по предна дясна врата,
десен праг и десен калник. Вещото лице е посочило, че
увредите по л.а. „Фолксаген Ъп” от техническа гледна
точка съответстват и са в причинна връзка с механизма на
ПТП.
Двустранният констативен протокол за ПТП е частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от
участниците в ПТП факти, относими за механизма на ПТП,
каквото удостоверяване е налично в конкретиката на
случая, както и относно факта, че удостоверяването
изхожда от подписалите протокола лица. Когато фактът,
4
съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП,
протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на
ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства
или преценката им изисква специални познания, които
съдът не притежава. Горното се отнася и за щетите,
нанесени по превозните средства при произшествието, като
тежестта от доказването на тези щети се носи изцяло от
лицето, претендиращо обезщетение за същите щети.
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез
назначаване на вещи лица /като автотехническа,
медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката
на фактите, от значение за установяването на щетите
изискват специални знания. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, отразена както в цитираното решение на
ВКС № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., така и в
решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II
ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г.
съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д.
5
№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по
т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др. Тази практика на
ВКС се споделя и от настоящия състав. В случая по делото
е приет двустранен констативен протокол за ПТП, от който
не се извежда при условията на пълно и главно доказване
механизма на ПТП, поради и което в тази връзка бе
допуснато събиране на гласни доказателствени средства и
бяха изслушани една първоначална и допълнителна
автотехнически експертизи. В първата се дава експертно
заключение, че л.а „Фолксваген Ъп” в районна на № 7
спира и предприема маневра паркиране, а в
допълнителното заключение, вещото лице дава крайно
заключение, че л.а. „Фолксваген Ъп”, движейки се с около
15-20 км./час пред л.а. „Мерцедес С 270”, последният
движещ се с около 50 км./час, предприема маневра
паркиране вдясно, при което водача на л.а „Мерцедес С
270”, не успява да спре и реализира ПТП с л.а. „Фолксваген
Ъп” и на което допълнително заключение, съдът с оглед
целия събран по делото доказателствен материал дава вяра
и го кредитира.
По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ
спорното материално право се обуславя от възникването на
следните материално-правни предпоставки: 1) валидно
възникнало застрахователно правоотношение; 2)
установяване на настъпването на покрит от
застрахователния договор застрахователен риск; 3)
механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в
6
причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на
делинквента, застрахован при ответното дружество по
силата на застраховка „Гражданска отговорност“, като в
производството не се оспорва този релевантен за спора
факт, а именно, че за л.а. „Мерцедес“, модел С 270 с ДК №
******** е налице валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“ - застрахователна полица
BG/30/119000843327 4) изплащане на застрахователно
обезщетение и размера му.
Съгласно чл. 399 от КЗ имуществено застраховане е със
срок налице, когато предметът на застрахователния
договор е право, което за застрахования е оценимо в пари.
Между страните е сключен именно такъв договор – за
застраховка „Каско на МПС”, обективиран в застраховка
„Каско“ на МПС с № 19-0300/040/500877, за лек автомобил
„Фолксваген Ъп“ с рег. № ********, с покритие към датата
на ПТП. Спазена е формата за действителност на договора
съгласно чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 КЗ. Безспорно е и че
съществувалият между страните договор за застраховка е
включвал и обезщетяване при настъпването на щети на
застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно
произшествие. Не е спорно в производството и
осъществяването на релевантния за спора факт, че ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
1706,46 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че ищецът, чиято е
7
доказателствената тежест в производството, проведе пълно
и главно доказване на твърдението си за настъпило
застрахователно събитие – ПТП. От съвкупната преценка
на събраните писмени доказателства по делото,
показанията на свидетеля Б. и заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, се установява по безспорен
начин, че на 15.12.2019 г. е настъпило ПТП с лек автомобил
„Мерцедес С 270“ с ДК № ********, чиито водач поради
неспазване на достатъчно дистанция и движение с
несъобразена скорост, в районна на № 7 на ул. „Стоян
Михайловски” в гр.Велико Търново, реализира ПТП с
движещия се пред него л.а. „Фолксваген Ъп”, последният
управлявал ППС със съобразена за пътния участък
скорост, който предприема маневра паркиране. Както бе
посочено по-горе, двустранният протокол за ПТП е частен
свидетелстващ документ, ползващ се само с формална
доказателствена сила. Същият, обаче, съдържа описание за
настъпили неизгодни за ответната страна юридически
факти, намиращи отражение и в другия събран по делото
доказателствен материал – признанието на водача на л.а.
„Мерцедес С 270”, че е негова вината за ПТП. От
показанията на свидетелката не се извлича пълно
потвърждение на изявлението й, че е нейна вината за ПТП,
съдът цитира показанията на свидетелката „направихме
двустранен протокол с другия водач, в който посочихме, че
аз съм виновна за ПТП” и „при започване на маневрата
водача на другия автомобил се измести леко в ляво и не
8
знам дали е подал мигач, аз продължих моето движение
назад и така стана удара”, но свидетелката като цяло
потвърждава механизма на ПТП, убедително посочва, че се
е движела с 50-60 км./час, както и че разстоянието между
двата автомобила преди удара е било 3-4 метра.
По гореизложеното съдът приема, че ищецът доказа в
производството механизма на ПТП и причинно-
следствената връзка между ПТП и вредите.
Не се установява и съпричиняване от водача на
процесното ППС за допринасяне на вредоносния резултат.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
При определяне размера на обезщетението по реда на чл.51
ал.2 от ЗЗД от значение е наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, а не и вината на увредения, като в
този смисъл е т.7 от ППВС №17/18.11.63 г. и ТР
№88/12.09.62 г. на ОСГК, които са задължителни за съда,
както и трайната съдебна практика. Съпричиняване на
вредите в настоящият случай ще е налице ако със свое
противоправно деяние пострадалия, наред със
противоправното деяние на делинквента е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Предвид събраните
доказателствата по делото, и доколкото в доказателствена
тежест на ответника бе да докаже наличието на
противоправно поведение от страна на водача на
9
увреденото ППС, то не се установи такова поведение от
страна на водача. Ответникът поддържа, че водача на л.а.
„Фолксваген Ъп” не е дал светлинен сигнал за
предприемане на маневра паркиране. Съгласно чл. 26 от
ЗДвП преди да завие или да започне каквато и да е
маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен
своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане
сигнал. Сигналът се подава със светлинните
пътепоказатели на превозното средство, а за превозните
средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са
повредени - с ръка. Сигналът, подаван със светлинните
пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време на
извършване на маневрата и се прекратява веднага след
приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка,
може да бъде прекратен непосредствено преди започване на
маневрата.Не се установи, водача на л.а. „Фолксваген Ъп”
да не е подал светлинен сигнал, отрицателен факт, който
следваше да бъде доказан от ответника. Показанията на
свидетелката Б. не доказаха този факт безспорно. В
показанията се тя поддържа двусмислено тази теза, като
посочва „не знам дали той е подал мигач”, поради и което
съдът не може да приема тези твърдения на ответника за
безспорно доказани в производството. Освен това се
установи, че водача на л.а. „Фолксваген Ъп” е управлявал
ППС с разрешена за съответния пътен участък скорост –
около 15-20 км./час. Показанията на свидетелката Б., че
преди предприемане на маневрата водача на л.а.
10
„Фолксваген Ъп” се е изместил леко вляво, което създало в
нея погрешни впечатления, също е несъстоятелен,
доколкото винаги при такава маневра може да има
първоначално такова изместване, в предвид вземане на
радиус за завиване, още повече, че и самата свидетелката
посочва в показанията си, че водачът е паркирал косо, а не
успоредно на пътното платно. По гореизложеното не се
установи, водача на л.а. „Фолксваген Ъп” да е управлявал
МПС с превишена скорост или да е нарушил правилата за
движение по ЗДвП, инкорпорирани в чл. 20, ал.1 и ал.2, вр.
чл. 26 от ЗДвП, с което да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
По изложеното съдът намира, че исковата претенция е
доказана по основание, а по размер до размера на сумата,
посочена в САТЕ от 1542,72 лева, която дава заключение,
че размера на обезщетението по средни пазарни цени към
датата на ПТП, с което се обезщетяват действителните
вреди по увреденото ППС е в размер на 1542,72 лева с
ДДС.Към тази сума следва да се прибави и сумата от 15,00
лева за ликвидиране на щетата, или иска следва да бъде
уважен до размера на сумата от 1557,72 лева, а за сумата от
163,74 лева, представляваща разликата над уважената сума
от 1557,72 лева до размера на пълно предявената от 1721,46
лева, следва да бъде отхвърлен.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция
възниква принципно от момента на заплащане на
11
обезщетението, но за да бъдат постигнати последиците на
забавата не е достатъчен само фактът на плащането, а е
нужна покана – чл. 84, ал.2 от ЗЗД. С поканата е предвиден
тридесетдневен срок за заплащане на обезщетението.
Поканата е получена от ответника на 10.03.2020г.
Следователно тридесетдневеният срок, предвиден в чл. 412,
ал.3 от КЗ е изтекъл на 10.04.2020г., а от 11.04.2020г.
ответникът е изпаднал в забава. Лихвата се претендира от
11.04.2020г. до датата на завеждане на исковата молба в
съда – 11.06.2021г., като изчислена служебно от съда на
основание чл. 162 от ГПК върху размера на уважената част
от главничното вземане, лихвата възлиза на сумата в
размер на 184,17 лева, до който размер следва да бъде
уважена акцесорната претенция, а за сумата от 22,03 лева,
разликата над уважената сума от 184,17 лева, до размера на
пълно предявената сума от 204,20 лева, следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и
ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на
двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от
исковете. Ищецът е заплатил в производството държавна
такса в размер на 118,86 лева, 250,00 лева за депозит за
изслушване на първоначална експертиза, 25,00 лева –
депозит за изслушване на свидетел, като се претендира и
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
437,76 лева, за реалното заплащане на което съобразно
постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са
12
налице доказателства на л.34-35 по делото. Така на ищеца
съобразно уважената част от иска следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 752,26 лева. Ответникът
също има право на разноски съобразно отхвърлената част
от исковете. Той е заплатил разноски за изготвяне на
допълнително заключение в размер на 150,00 лева, като на
ответника следва на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ да му бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, съобразно
правната и фактическа сложност на делото и цената на
иска. Или на ответника, съобразно отхвърлената част от
исковете следва да му се присъдят разноски в размер на
42,94 лева.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК *********,
сумата в размер на 1557,72 лева /хиляда петстотин петдесет и седем лева и седемдесет и две
стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”,
полица № 19-0300/040/5000877, валидна към датата на ПТП, последното реализирано на
дата 15.12.2019 г. около 12:00 часа в гр. Велико Търново, при което водач на лек автомобил
„Мерцедес” С270 с рег. № ******** е причинил щети на застраховано при ищеца МПС, а
именно лек автомобил „Фолксваген ЪП” с рег. № ********, щета № 0300-19-777-512916 и
15 лева ликвидационни разноски за ликвидиране на щетата, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска, а именно 11.06.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 184,17 лева /сто осемдесет и
13
четири лева и седемнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата,
за периода от 11.04.2020г. до 11.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 411
от КЗ за сумата от 163,74 лева, представляваща разликата над уважената сума от 1557,72
лева до размера на пълно предявената от 1721,46 лева, и иска с правно основание чл. 86 от
ЗЗД, за сумата от 22,03 лева, разликата над уважената сума от 184,17 лева, до размера на
пълно предявената сума от 204,20 лева.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК *********,
сумата в размер на 752,26 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК *********,
сумата в размер на 42,94 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14