О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ ........
гр. Варна, 05.02.2019г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в закрито
заседание на 05.02.2019г., в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2572/2014г. по описа на ВОС,
съобрази следното:
Постъпила е молба вх.№ 22680/27.07.2018г. от „Б.” ЕООД
– гр. Варна, подадена чрез пълномощник – адв. М.К. от ВАК, с която е поискано
да бъде отменено допуснатото обезпечение с определение № 173/09.03.2015г.,
постановено по ч.гр.д.№ 109/2015г. по описа на ВАпС и да бъде освободена
внесената по сметката на ВОС парична гаранция в размер на 7000лв., предвид
приключване на производството по настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт. С
молба вх.№ 29006/09.10.2018г. се възразява срещу искането на ответницата сумата
от гаранцията да бъде преведена по сметка на ЧСИ Захари Димитров, като
молителят се позовава на разясненията в т.2 ТР № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. В
молба вх.№ 37464/19.12.2018г. се излага, че доколкото сумата от внесената
гаранция не е постъпила в полза на държавния бюджет, липсват пречки за
освобождаване на гаранцията, макар дружеството да е депозирало молбата за това
след изтичане на едногодишния срок от датата, на която е станало внесената сума
е станала изискуема.
В срока за отговор насрещната страна – Г.И.Б., чрез
пълномощника си – адв. С.З., е възразила срещу направеното искане, като е
поискала съдът да разпореди превеждането й по сметката на ЧСИ Захари Димитров,
доколкото с решението по делото съдът е присъдил в нейна полза разноски, надвишаващи
размера на внесената гаранция и е издаден изпълнителен лист за разноските по
делото. Твърди се, че ответницата по делото е претърпяла вреди в размер на
присъдените разноски от две съдебни инстанции, както и че не е необходимо да се
предявява иск по чл.403 от ГПК. Не се представят доказателства ответницата по
настоящото дело да е предявила такъв иск в законоустановения едномесечен срок,
като с молба вх.№ 35130/30.11.2018г. и с молба вх.№ 1327/15.01.2019г. пълномощникът
на ответницата по делото е уточнил изрично, че не е предявен иск по чл.403 ал.1
от ГПК срещу ищеца „Б.“ ЕООД. Прави се искане за освобождаване на внесената
гаранция, както и същата да бъде преведена по сметка на ЧСИ Захари Димитров по
изп.дело № 77/2018г.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира искането на ищеца по делото за неоснователно,
поради следното:
С определение № 173/09.03.2015г., постановено по
ч.гр.д.№ 109/2015г. по описа на ВАпС, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 333/19.05.2015г. по ч.гр.д.№ 2345/2015г. по описа на ВКС, IV г.о., е отменено определение №
397/03.02.2015г., постановено по гр.д.№ 2572/2014г. по описа на ВОС, с което е
отхвърлена молбата на „Б.” ЕООД по чл.389 от ГПК и вместо него е постановено
друго, с което е допуснато обезпечение на предявените искове по гр.д.№
2572/2014г. по описа на ВОС чрез спиране на изпълнението по изп.д.№
20158080400027 по описа на ЧСИ с рег.№ 808 в КЧСИ при условие на внасяне на
гаранция от дружеството в размер на 7000лв. по специалната сметка на ВОС, като
е разпоредено да бъде издадена обезпечителна заповед след внасяне на
гаранцията.
Определената от съда парична гаранция, видно от
приложеното по делото платежно нареждане е внесена по сметка на ВОС на
01.06.2015г., след което е била издадена обезпечителна заповед.
С разпореждане № 5956/05.09.2018г., постановено въз
основа на постъпило запорно съобщение от ЧСИ Захари Димитров съдът е разпоредил
да се приложи по делото полученото от ЧСИ запорно съобщение, като е пояснил, че
съгласно т.2 от ТР № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът няма качеството на трето
задължено лице и не дължи каквото и да е плащане на която и да е от страните,
до настъпване на основание за освобождаване или задържане на съответната сума и
че едва след възникване на основание за връщане на сумата на посочения в
запорното съобщение длъжник съдът би могъл да отчете извършеното от взискателя
действие по насочване на изпълнението върху невъзникналото все още вземане.
Установява се по делото, че с решение №
1336/02.07.2015г. по гр.дело № 2572/2014г. по описа на ВОС, потвърдено с
решение № 171/02.11.2015г. по в.гр.д.№ 447/2015г. на ВАпС, недопуснато до
касационно обжалване с определение № 951/22.12.2016г. по гр.д.№ 993/2016г. на
ВКС, IV г.о., са
отхвърлени, на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД, предявените от „Б.” ЕООД - гр. Варна срещу Г.И.Б. искове за прогласяване
недействителността на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот, представляващ жилищна сграда с ид. 10135.5545.3250.2, находящ се в гр.
Варна, м. „Зеленика”, обективиран в нот.акт № 183/2011г., поради липса на
представителна власт у пълномощника на ипотекарния длъжник, както и за
прогласяване недействителността на клаузата на пункт II, т. 1 от договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт № 182/2011г., с която е
поето задължение от името на представлявания за плащане на продажна цена в
размер на 35 000 евро на продавача, поради липса на представителна власт у
пълномощника на купувача, доколкото сумата е платена предварително.
Предвид изложеното и доколкото към датата на подаване
на молбата за освобождаване на внесената парична гаранция по допуснатото
обезпечение, производството по настоящото дело е приключило с влязъл в сила
съдебен акт, с който предявените от „Б.“ ЕООД срещу Г.И.Б. искове са отхвърлени,
молбата се явява процесуално допустима, но е неоснователна, поради следното:
Гаранцията, внесена като условие за допускане на
обезпечението на иска служи за обезпечаване на отговорността за претърпените
вреди от отхвърлянето на този иск, като в случая ответницата по иска не е
навела твърдения да е понесла вреди от допуснатата обезпечителна мярка и не е
представила доказателства да е предявила срещу дружеството иск с правно
основание чл.403 от ГПК, поради което и формално липсват пречки за
освобождаване на гаранцията.
Независимо от горното, съдът намира, че молбата за
освобождаване на внесената парична гаранция следва да се остави без уважение,
доколкото същата е подадена след изтичане на едногодишния срок по чл.82 от ГПК
– решението е влязло в сила на 22.12.2016г., а искането за освобождаване на
паричната гаранция е депозирано в съда на 27.07.2018г., поради което и са
налице законовите предпоставки за внасяне на сумата от 7000лв. в приход на
държавния бюджет.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
„Б.” ЕООД – гр. Варна, подадена чрез пълномощник – адв. М.К. от ВАК, с която е
поискано да бъде освободена внесената по сметката на ВОС парична гаранция в
размер на 7000лв. по гр.д.№ 2572/2014г. на ВОС във връзка с допуснатото
обезпечение с определение № 173/09.03.2015г., постановено по ч.гр.д.№
109/2015г. на ВАпС.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Варненския апелативен съд, в едноседмичен срок от получаването му от
страните.
След влизане в сила на определението делото
да се докладва на съдията-докладчик за постановяване на разпореждане по реда на
чл.82 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: