Решение по дело №68659/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6561
Дата: 27 април 2023 г.
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20211110168659
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6561
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110168659 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Д. Д. К.
срещу /ФИРМА/, обективно алтернативно съединени
осъдителни искове, с правно основание чл. 55, ал.1, пред.3
от ЗЗД, вр. чл. 89, ал.6, вр. ал.5 от ЗТ, за сумата от 5819,70
лв., като дадена на отпаднало основание, поради разваляне
в хипотезата на чл. 87, ал.2 от ЗЗД на Договор за
туристическа услуга № **********/12.06.2020 г. за
туристически пакет по резервация №9041241687833, с
предмет: извършване на туристическа екскурзия в Руската
федерация, в периода: 04.07.2021г.- 10.07.2021г., за двама
души, съединен при условията на алтернативност с иск по
чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД, вр. чл. 89, ал.6, вр. ал.5 от ЗТ, за
сумата от 5819,70 лв., като дадена на отпаднало основание,
поради разваляне в хипотезата на чл. 87, ал.1 от ЗЗД на
1
Договор за туристическа услуга № **********/12.06.2020 г.
за туристически пакет по резервация №9041241687833, с
предмет: извършване на туристическа екскурзия в Руската
федерация, в периода: 04.07.2021г.- 10.07.2021г., за двама
души, в предвид направено с исковата молба изявление за
разваляне на договора и даване на подходящ срок за
изпълнение в размер на 60 дни, считано от датата на
получаване на исковата молба - 23.02.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.12.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищцата излага, че с ответника са
сключили горепосочения договор за туристическа услуга.
Посочено е, че на 27.12.219г. ищцата е заплатила депозит в
размер на 2066,32 лв., включващ 1935,20 лв. - за самата
екскурзия и 131,02 лв. – застрахователна премия, като
преди провеждане на екскурзията и след
разпространението на пандемията от Ковид- 19 в страната,
екскурзията била отменена, затова между ищцата и
ответника била извършена новация и бил сключен Договор
№**********/11.06.2020 г. за туристически пакет по
резервация №9041241687833, с предмет: извършване на
туристическа екскурзия в Руската федерация, в периода:
04.07.2021г.- 10.07.2021г., за двама души, като плащането
по първия договор било отнесено към втория сключен
договор. Сочи, че и втората екскурзия била отменена от
туроператора, поради което с покана, връчена чрез куриер
2
на 09.09.2021г., ищцата развалила процесния договор и
поискала доброволно връщане на процесната сума от
ответника. Поддържа, че въпреки поканата към момента
на предявяване на иска не било налице изпълнение, с което
се обосновава правният интерес от предявените искове.
Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с която оспорва предявения иск.
Оспорва получаване на покана, с посоченото от ищцата
съдържание. Счита Договор №**********/12.06.2020 г. за
туристически пакет по резервация №9041241687833 за
действащ, като сочи, че ищцата може да избере нови дати
за пътуване.
В съдебно заседание ищецът Д. Д. К., редовно призован,
не се явява, не изпраща представител. С молба с вх.№
45522/17.02.2023г. моли за решаване на делото, съобразно
извършеното в хода на производството плащане, като моли
за присъждане на дължимата законна лихва върху
главничното вземане, както и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
3
страна следното.
Съдът е сезиран с алтернативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във
вр. с чл. 89, ал. 6 във вр. с ал. 5 от Закона за туризма за
връщане на сумата от 5819,70 лева, представляваща
получена на отпаднало основание цена по прекратен в
хипотезата на чл. 87, ал.2, съответно в хипотезата на чл. 87,
ал.1 от ЗЗД договор за туристически пакет №
**********/12.06.2020 г.
Не е спорно между страните, че същите са сключили
договор за туристически пакет № **********/12.06.2020 г.
по резервация № 9041241687833 с предмет: туристическа
екскурзия в Руската федерация, в периода от 04.07.2021г. до
10.07.2021 за двама души, като ищцата заплатила авансово
сумата от 2066,32 лева. Не се оспорва твърдението на
ищеца, че пътуването е следвало да се проведе през лятото
на 2020г., но поради пандемията от КОВИД 19 било
отложено, като на 11.06.2020г. страните сключили нов
договор № ********** по резервация № 904124168783, като
не се оспорва и твърдението на ищцата, че е заплатила за
двама души по договора общата сума от 5819,70 лева, като
първото плащане от 2066,32 лева било отнесено към втория
договор. Не е спорно, че новата екскурзия за дата през
2021г. също била отменена.
По делото е прието на л.37 писмо – уведомление, с
което ищцата отправила до ответника едностранно
4
волеизявление, с което прекратила договора в хипотезата
на чл. 87, ал.2 от ЗЗД, поради отпаднал интерес. От
приетата по делото обратна разписка е видно, че
уведомлението е получено от /ФИРМА/ на 09.05.2021г. В
хода на настоящото производство и след като съда сложи
край на съдебното дирене, ответникът е представил
писмени доказателства, че на 23.11.2022 г. е възстановил на
ищцата платеното от нея възнаграждение по договора в
размер на 5819,70 лева, което обстоятелство не е спорно
между страните. С оглед извършеното от ответника
плащане в хода на процеса, спорна между страните е
дължимостта на разноските в производството, като
отговорността на ответника за заплащането им е
обусловена от изискуемостта на вземането.
Фактическият състав на прекратяване на договора по
реда на чл. 89, ал. 5 ЗТ включва следните елементи: 1.
наличието на действащ договор; 2. незапочнало към
момента изпълнение на туристическия пакет; 3. наличието
на непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на
дестинация или близост до него; 4. последните да засягат
значително изпълнението на туристическия пакет. С чл. 89,
ал. 5 от ЗТ е транспонирана в българското законодателство
разпоредбата на чл. 12 от Директива (ЕС) 2015/2302 на
Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015
година относно пакетните туристически пътувания и
свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент
5
(ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
90/314/ЕИО на Съвета. Ето защо, в случая са напълно
относими всички постановки на посочената Директива. В
Приложение I, Част А, Формуляр за стандартната
информация за договори за пакетно туристическо пътуване
от Директивата е предвидена възможност преди започване
на изпълнението на туристическия пакет пътуващите да
прекратят договора без да плащат такса за прекратяване на
договора, при настъпване на извънредни обстоятелства,
като например сериозни проблеми със сигурността на
мястото на дестинацията, които биха могли да засегнат
туристическия пакет. В пар. 31 от Преамбюла на
Директивата е даден и неизчерпателен списък на
"непреодолими и извънредни обстоятелства": война, други
сериозни проблеми със сигурността, като терористични
актове, значителни рискове за човешкото здраве, като
огнище на сериозна болест на мястото на пътуването или
природни бедствия, като наводнения или земетресения или
атмосферни условия, които правят невъзможно
безопасното пътуване до дестинацията, съгласно
уговореното в договора за пакетно туристическо пътуване.
Следователно, безспорно рисковете за човешкото здраве и
по-специално наличието на огнище на сериозна болест на
мястото на пътуването представляват "непреодолими и
извънредни обстоятелства" по смисъла на Директивата,
респективно по смисъла на чл. 89, ал. 5 ЗТ, като такова
6
обстоятелство представлява и заповед №Т-РД-16-
76/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, с която
временно са преустановени всички организирани
туристически пътувания и свързани туристически услуги
по смисъла на Закона за туризма на български граждани
извън страната.
Съдът намира, че ищцата е отправила валидно
волеизявление до ответника за прекратяване на договора
поради отпаднал интерес и поради обстоятелството, в
предвид пандемията от КОВИД, че изпълнението за нея е
станало безполезно в хипотезата на чл. 87, ал.2 от ЗЗД;
волеизявлението е достигнало до ответника, поради което
договора е надлежно прекратен. Ищецът безспорно доказа
този положителен факт от който черпи благоприятни за
себе се правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 89,
ал. 8 от Закона за туризма, туроператорът възстановява на
пътуващия всички дължими суми по ал. 6 и 7 без
необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от
14 дни след прекратяването на договора за туристически
пакет. В случая договорът е прекратен с изявление на
ищцата, отправено до ответника и получено от него на
09.05.2021 г., т. е. срокът изтича на 25.05.2021г., след
изменението с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, с който се удължават с един
месец от отмяната на извънредното положение сроковете,
7
определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по
време на извънредното положение и са свързани с
упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправни субекти. Междувременно, на 09.04.2020 г. е
приета разпоредбата на чл. 25 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, която в редакцията си от
посочената дата, обн. ДВ бр. 34, предвижда възстановяване
на заплатените от пътуващ за туристическо пътуване,
отменено поради извънредно положение, суми не по-късно
от един месец, считано от датата на отмяната на
извънредното положение. Към датата на отмяната на
извънредното положение – 13.05.2020 г. текстът на чл. 25 от
ЗМДВИП търпи редакция, обн. ДВ бр. 44, съгласно която
срокът за възстановяване на дължимите от туроператора
суми е 12 месеца, считано от датата на отмяната на
извънредното положение, който срок е изтекъл на
13.05.2021г. Следователно още преди подаване на исковата
молба процесното вземане е било изискуемо, но
незаплатено от ответника.
Следователно един от алтернативно предявените
искове, този с правно основание чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД
за разваляне на договора в хипотезата на чл. 87, ал.2 от
ГПК е доказан по основание. При алтернативно обективно
съединяване на искове съдът ако прецени основателност на
един от алтернативно предявените искове не се произнася и
8
не обсъжда по съществото другия предявен такъв.
В хода на процеса обаче ответникът доказа заплащане
на процесното вземане, факт, който на основание чл. 235,
ал.3 от ГПК следва да бъде взет от съда под внимание при
решаване на делото по същество.
Следователно исковете следва да се отхвърлят поради
извършено в хода на процеса заплащане на процесната
сума.
Ищецът претендира и законната лихва върху
главницата в предвид диспозитивното начало в процеса,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
01.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Следователно в предвид доказване по основание на един от
главните искове на ищеца следва да бъде присъдена и
законната лихва върху сумата от 5819,70 лева, считано от
01.12.2021г. до датата на заплащане на процесната сума –
23.11.2022г. Изчислена служебно от съда на основание чл.
168 от ГПК тази сума възлиза на 578,73 лева, за периода от
01.12.2021г. до 23.11.2022г.
Искане за присъждане на разноски са заявили и двете
страни. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 78,
ал.2 от ГПК – ответникът не е признал иска в срока по чл.
131 от ГПК, независимо от така извършеното плащане в
9
хода на процеса, а и в предвид гореобоснованото,
ответникът е изпаднал в забава още преди предявяване на
иска. Към датата на предявяването му процесната сума не е
заплатена, поради и което и независимо от плащането той е
дал повод за образуване на делото, което влече и
отговорност за разноски. Така ищецът е реализирал
разноски в размер на 232,78 лева за държавна такса и е
заплатил 850,00 лева за процесуално представителство в
производството, за което реално заплащане са налице
доказателства на л.67 по делото. Или на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 1082,78 лева.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. К., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД, вр. чл. 89, ал.6, вр. ал.5 от ЗТ,
за сумата от 5819,70 лв., като дадена на отпаднало основание, поради разваляне в хипотезата
на чл. 87, ал.2 от ЗЗД на Договор за туристическа услуга № **********/12.06.2020 г. за
туристически пакет по резервация №9041241687833, с предмет: извършване на туристическа
екскурзия в Руската федерация, в периода: 04.07.2021г.- 10.07.2021г., за двама души,
съединен при условията на алтернативност с иск по чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД, вр. чл. 89,
ал.6, вр. ал.5 от ЗТ, за сумата от 5819,70 лв., като дадена на отпаднало основание, поради
разваляне в хипотезата на чл. 87, ал.1 от ЗЗД на Договор за туристическа услуга №
**********/12.06.2020 г. за туристически пакет по резервация №9041241687833, с предмет:
извършване на туристическа екскурзия в Руската федерация, в периода: 04.07.2021г.-
10.07.2021г., за двама души, в предвид направено с исковата молба изявление за разваляне
на договора и даване на подходящ срок за изпълнение в размер на 60 дни, считано от датата
на получаване на исковата молба - 23.02.2022г., поради извършено плащане на процесното
вземане в хода на производството.

ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. К., ЕГН **********,
10
сумата в размер на 578,73 лева, представляваща законната лихва, начислена върху
главницата от 5819,70 лева, за периода от предявяване на исковата молба в съда -
01.12.2021г. до датата на заплащане на главничното вземане - 23.11.2022г.

ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. К., ЕГН **********,
сумата в размер на 1082,78 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11