№ 226
гр. Пловдив, 29.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500467 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл.278 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№ 277523/17.06.2021г., подадена от В.Б., ищец в
производството пред първоинстанционния съд, чрез адв.К.Б., срещу Определение №
261093/01.06.2021г., постановено по гр.д.№ 823/2017г. по описа на ОС - Пловдив, с което е
прекратено съдебното производство пред сезирания граждански съд, ОС – Пловдив, и
делото е изпратено по подсъдност на административен съд, Административен съд -
Пловдив.
В частната жалба са въведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
определение и е заявено искане за неговата отмяна.
Не са постъпили в срок писмени отговори от насрещната въззиваема страна, ответниците
Н.с. на Р.Б., Б.Н.Б. и Ф.г.в.б..
Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на
въззивно обжалване по чл.274, ал.1, т.2, във вр. чл.121 ГПК определение на
първоинстанционен окръжен съд от съдебния район, в законния срок, от активно
процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна е
по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи на
насрещната страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и след като извърши
дължимата цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното определение,
намира следното:
1
Съдебното производство, в което е постановено обжалваното определение, гр.д.№
823/2017г. по описа на ОС - Пловдив, е първоинстанционно, образувано въз основа на
искова молба/ИМ, вх.№ 10 446/03.04.2017г., подадена от ищец В. Б. Б., ЕГН **********,
чрез адв.К.Б., срещу ответници Н.с. на Р.Б., Б.Н.Б. и Ф.г.в.б..
В ИМ са въведени твърдения, от които следва да се направи извод, че се претендира
реализиране на имуществената отговорност на Д. за репариране на твърдените да са
причинени вреди на ищеца, настъпили в резултат от извършени от ответниците, държавни
органи, особено съществени нарушения на общностното право, изразяващи се в следното:
НС на РБ, като държавен орган, осъществяващ законодателната власт, не транспонирал
точно в националното законодателство Директива 94/19; БНБ, като компетентен орган по
чл. 1 § 3 б.i. от Директива 94/19, не се произнесла изрично по въпроса дали депозитите в
КТБ са неналични, а Ф.г.в.б. не изпълнил задълженията си по чл.10, § 1 от Директива 094/19
за изплащане на дължимите суми по влоговете в 20-дневен срок от датата на Решение № 73
от 20.06.2014г. на У.с. на БНБ.
В обжалваното определение е прието следното: Предявените от ищеца, частноправен субект
на държава-членка на ЕС, солидарно срещу ответниците НС на РБ и БНБ, евентуално,
срещу ФГВБ, обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с предмет парично
вземане на ищеца, с правно основание чл.4, § 3 от Договора за Европейския съюз/ДЕС, за
обезщетение за репариране на вреди, настъпили от извършени от ответниците, държавни
органи, особено съществени нарушения на правото на ЕС/ПЕС, изразяващи се в
ненавременни действия, както следва: от НС на РБ - за транспониране на общностни норми
в националното законодателство, от БНБ - за постановяване на решение по 1 § 3 б.i. от
Директива 94/19 и от ФГВБ - за изплащане на ищеца на гарантирания размер на депозита му
в „КТБ“ АД в сроковете по чл.10, § 1 от Директива 94/19.С изменението и допълнението на
ЗОДОВ с ДВ бр.94/2019г. националното ни законодателство е предвидило отделен,
специален процесуален ред по чл.2в ЗОДОВ за реализиране на отговорността на Д. за вреди,
причинени на частно-правни субекти в резултат на достатъчно съществено нарушение на
общностното право, независимо от това към коя власт е публичният орган, извършил
нарушението, като, съгласно чл.2в, ал.2 ЗОДОВ, когато искът е предявен срещу няколко
ответници, същият се разглежда по реда на АПК, ако една от страните е административен
съд, ВАС или ЮЛ за вреди, причинени при или по повод на административна дейност.
Според разпоредбата на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ бр.94/2019г.), неприключилите
до влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ производства, каквото е настоящото, се довършват от
съдилищата, пред които са висящи, но, тъй като в посочената разпоредба не са посочени
критериите за разпределянето на делата между гражданските и административните
съдилища, според утвърдената практика на СЕС, следва да се приложат инцидентно такива
процесуални правила, които не са по-неблагоприятни от тези, регулиращи подобни
вътрешни искове (принцип на равностойност), които едновременно с това не правят
практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени
2
от общностния правов ред ( принцип на ефективност).Ето защо, тъй като един от
ответниците е БНБ, която, като притежаваща изключителна компетентност да регулира и
осъществява надзор върху дейността на банките в страната за поддържане стабилността на
банковата система и защита на интересите на вложителите, при тази своя дейност
осъществява властнически правомощия и дейността й е административна по своя характер,
са приложими разпоредбите на чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, респ. чл. 2в, ал.1 т. 1 и ал.2 от
ЗОДОВ, поради което исковете следва да се разгледат от административен съд.
В частната жалба са оспорени мотивите за приложимост на чл.1 от ЗОДОВ, с доводи за
приложимост на § 6 ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ, поради което, като заварено висящо,
неприключено към момента на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ бр.94/2019г.), делото е следвало да се
довърши от съда, пред който е висящо, а именно сезирания граждански съд, ОС - Пловдив.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Неправилни са оспорените в жалбата мотиви за приложимост на разпоредбата на чл.1
ЗОДОВ, тъй като същата е обща, а в случая, тъй като се претендира реализиране на
отговорността на Д. чрез ответниците, държавни органи, за особено съществено нарушение
на общностното право, е приложима процесуалната разпоредба с непосредствено действие
на чл.2в ЗОДОВ (ДВ бр.94/2019г.), която е специална и дерогира общата разпоредба на чл.1
ЗОДОВ.
Тъй като исковете са предявени през 2017г. и образуваното по тях съдебно производство е
било висящо към ЗИД на ЗОДОВ (ДВ бр.94/2019г.), съгласно разпоредбата на § 6, ал.2 ПЗР
на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ бр.94/2019г.), която е съвсем ясна и ненуждаеща се от тълкуване и
специално правоприлагане, като са несподелими изложените в тази връзка оспорени
мотиви, съдебното производство следва да се довърши от съда, пред който е висящо, в
случая - от гражданския съд, постановил прекратителното определение.
Налага се извод, че е липсвало посоченото основание за прекратяване на производството и
изпращането му по подсъдност на административен съд.
С оглед изложеното, като незаконосъобразно, обжалваното определение следва да се отмени
и делото – върне на първоинстанционния граждански съд за продължаване на
процесуалните действия.
Мотивиран от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 261093/01.06.2021г., постановено по гр.д.№ 823/2017г. по описа
на ОС – Пловдив, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по
подсъдност на Административен съд – Пловдив и ВРЪЩА делото за продължаване на
3
процесуалните действия.
Делото да се върне на ОС - Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4