Присъда по дело №271/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 2
Дата: 10 март 2022 г.
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20213000600271
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев

Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора В. Ст. М.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213000600271 по описа за 2021 година
На основание чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК ОТМЕНЯ
ПРИСЪДА № 66 на Окръжен съд - Варна, постановена на 18.10.2019 г. по
НОХД № 733/2017 г., с която подсъдимите са били оправдани изцяло, като
вместо това
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите:
В. Н. М. - роден на 26.03.1967 г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна, м-ст
„Банала чешма" № 27, българин, български гражданин, с висше образование,
женен, неосъждан, ЕГН ********** и
КР. Ж. К. - родена на 23.11.1973 г. в гр. Варна, живуща в гр. Варна, ул.
„Роза" №37, вх.А, ет.4, ап.14, българка, българска гражданка, с висше
образование, разведена, неосъждана, ЕГН **********
ЗА ВИНОВНИ в това, че:
за времето от 09.10.2014 година до 16.11.2014 година в град Варна с цел
да принудят другиго - АС. М. М. да поеме имуществено задължение - да
заплаща на подсъдимия М. ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет
хиляди/ лева, го заплашили с увреждане на имущество - разрушаване на
1
стопанисваното от него заведение „Ред хот пица" - Варна и с друго
противозаконно действие с тежки последици за него - създаване на пречки и
преустановяване на търговската дейност на заведение „Ред хот пица" - Варна,
като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество,
собственост на „Ред хот България" ООД, с управител АС. М. М., извършено е
от две лица - КР. Ж. К. и В. Н. М., и са причинени значителни вреди в размер
на 14 838,37 лева, поради което и на основание чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3,
предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК им НАЛАГА
следните наказания:
на подсъдимия В. Н. М. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ , както и Глоба
в размер на 8000 /осем хиляди/ лева,
на подсъдимата КР. Ж. К. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК от
ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ
РЕЖИМ, както и Глоба в размер на 6000 /шест хиляди/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимите В. Н. М. и КР. Ж. К. СОЛИДАРНО да заплатят
на гражданския ищец АС. М. М. сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
на непозволено увреждане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до
първоначално предявената сума от 40 000 лева.
ОСЪЖДА подсъдимите В. Н. М. и КР. Ж. К. да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Варна държавна
такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 1200 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимите М. и К. да
заплатят сторените по делото разноски както следва:
- по 1032.50 лева всеки в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР
Варна и
- по 4440,23 лв. всеки в полза на Държавата по сметка на ВОС.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Н. М. да заплати на АС. М. М. 3500 /три
хиляди и петстотин/ лева, представляващи сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивните инстанции.
ОСЪЖДА КР. Ж. К. да заплати на АС. М. М. 3500 /три хиляди и
петстотин/ лева, представляващи сторените от него разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивните инстанции.
2
Присъдата може да се обжалва или протестира пред ВКС на Република
България в 15-дневен срок от днес.

Присъдата се подписва с особено мнение на председателя на състава.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към ПРИСЪДА №2 от 10.03.2022 г. по ВНОХД № 271/2021 г. ВАпС

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивен
протест от прокурор при ВОП и въззивна жалба от частния обвинител и
граждански ищец А.М. срещу присъда №66/18.10.2019 г. по НОХД №
733/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд. С атакуваната присъда
подсъдимият В. Н. М. е признат за невинен в това, че за времето от
09.10.2014 год. до 16.11.2014 год. в гр. Варна, с цел да принуди другиго - АС.
М. М. да поеме имуществено задължение - да му заплаща ежемесечно
парична сума в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, го заплашил с увреждане
на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение „Ред хот
пица" - Варна и с друго противозаконно действие с тежки последици за него -
създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение
„Ред хот пица" - Варна, като деянието е придружено с унищожаване и
повреждане на имущество, собственост на „Ред хот България"ООД, с
управител АС. М. М., извършено е от две лица - КР. Ж. К. и В. Н. М. и са
причинени значителни вреди в размер на 14 838,37 лева и на основание чл.304
от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.213а,
ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 от НК.
Със същата присъда подсъдимата КР. Ж. К. е призната за невинна в
това, че за времето от 09.10.2014 год. до 16.11.2014 год. в гр. Варна, с цел да
принуди другиго - АС. М. М. да поеме имуществено задължение – да
заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, го
заплашила с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от
него заведение „Ред хот пица" - Варна и с друго противозаконно действие с
тежки последици за него - създаване на пречки и преустановяване на
търговската дейност на заведение „Ред хот пица" - Варна, като деянието е
придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на „Ред
хот България"ООД, с управител АС. М. М., извършено е от две лица - КР. Ж.
К. и В. Н. М. и са причинени значителни вреди в размер на 14 838,37 лева и на
основание чл.304 от НПК е оправдана по обвинението за извършено
престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр.
ал.1 от НК.
С присъдата окръжният съд е отхвърлил предявения от АС. М. М.
граждански иск солидарно срещу подсъдимите В. Н. М. и КР. Ж. К. за сумата
от 40000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, до окончателното
изплащане.
Съдът е отхвърлил и предявения от „Ред хот България“ ООД,
представлявано от АС. М. М., като управител граждански иск срещу
подсъдимите В. Н. М. и КР. Ж. К. за сумата от 14838,37 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на деянието, до окончателното ѝ изплащане.
По отношение на подс.М. е било повдигнато и обвинение по чл.131,
1
ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.2 от НК за нанесена на 15.10.2014 г. лека телесна
повреда на свид. К. К. в качеството му на длъжностно лице – общински
съветник в Общински съвет Варна при изпълнение на функциите му. С
определение, постановено в съдебно заседание на 03.06.2019 г. по НОХД №
733/2017 г., ВОС е прекратил наказателното производство, водено срещу
подсъдимия М. по отношение на това обвинение, като е приел че на
15.04.2019 г. е настъпила абсолютната погасителна давност и подсъдимият е
направил искане за прекратяване на наказателното производство.
Определението е влязло в сила на 19.06.2019 г.
Във въззивния протест се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда. Според държавното
обвинение престъплението, за което двамата подсъдими са предадени на съд
е доказано от обективна и субективна страна. Искането е за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати
за виновни в извършване на престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3,
предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 от НК и им се наложат наказанията, поискани
от прокурора пред първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец М. се
навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
постановената присъда. Според частното обвинение присъдата е постановена
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
довели до накърняване на правата на жалбоподателя М.. Искането е за отмяна
на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите бъдат признати
за виновни по повдигнатите им обвинения, както и да бъдат присъдени
направените пред двете инстанции разноски.
Представителят на апелативната прокуратура в съдебно заседание
поддържа протеста на изложените в него основания. Застъпва се
становището, че неправилно първоинстанционният съд е разделил на отделни
епизоди цялостната престъпна дейност на двамата подсъдими, като е приел,
че всеки един по отделно е несъставомерен, и щом като е несъставомерен по
отделно, е несъставомерна дейността им в цялост. Според държавното
обвинение е безспорно, че последвалите събития след отправяне на заплахата
- демонтирането на плоскостите, спирането на тока и последващото
разрушаване са насочени към склоняване на пострадалият. М., и
мотивирането му да започне да си плаща рекета. Според обвинението
неправилно първоинстанционният съд е обсъдил поотделно доказателствата,
а не в тяхната съвкупност, като е игнорирал голяма част от тях, поради което
се прави искане въззивната инстанция да извърши собствен анализ и да
признае за виновни подсъдимите по възведените им обвинения, като им
наложи предложените от прокурора пред първата инстанция наказания.
Повереникът на частния обвинител М. в съдебно заседание пред
въззивната инстанция поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.
Според него има достатъчно доказателства, сочещи, че М. е мотивиран към
поемане на имуществено задължение и че тази мотивировка е
последователна, ескалираща в своята агресивност в една поредица от
действия. Съвместната дейност на двамата подсъдими е безспорно установена
2
и тя е продължила в рамките на месец. Искането е след нов анализ на
доказателствата, въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която
бъде наложено съответното наказание на подсъдимите, както и да бъде
уважен гражданския иск.
Според защитата на подсъдимия М., присъда е законосъобразна. Твърди
се, че показанията на Т. Д., Д. и В. Б., относно разговора, който им е предаден
от А.М. не могат да бъдат кредитирани защото са вторични и заявяват
различни факти, които са им били казани от А.М.. Не пресъздават еднозначно
събитията, като така поставят под съмнение достоверността на показанията на
А.М.. От преките доказателства - показанията на А.М. и обясненията на
подс.М. не може да се изведе категоричен извод, че е доказано престъпно
поведение, а след като няма обективни данни за общност на умисъла по
мотивиране за поемане на имуществено задължение, то не може да се говори
за съизвършителско деяние. Заявява се становище, че разрушаването на
терасата не засяга собствеността на А.М. и неговите интереси, тъй като
собствеността върху терасата не е негова. Отделно от това, наем му е бил
искан за терасата, а на другия ден се предприемат действия по нейното
разрушаване, очевидно е, че не може тези действия, с каквито и агресивни
думи да са съпроводени, да са с цел да се мотивира А.М. да плаща наем за
терасата. Искането на подс.М. М. да му заплаща наем представлява
съществуващо имуществено задължение, а не нововъзникнало, което
изключвало съставомерността на деянието.
Според защитата след като терасата не е собственост на А.М. и от
нейното разрушаване не се засяга неговата собственост, а е имало
предписания от контролните органи и терасата и кухнята да бъде разрушени,
то тогава подсъдимите, събаряйки процесната тераса, не са осъществили
противозаконни действия.
Поддържа се, че не може да има осъществен състав на престъпление по
чл.213а от НК, когато имущественото задължение не е конкретизирано по
начин, който да ангажира длъжника, когато за осъществяване на конкретното
задължение не са отправени заплахи, които да са инкриминирани в
диспозитива на обвинителния акт, и когато в обвинителния акт се твърди, че
искането за поемане на имуществено задължение е свързано с претенция за
заплащане на несъществуващ впоследствие обект, т.е. очевидно е, че волята
на дееца не е била той да получи каквото и да е било от пострадалия.
Счита се, че в обвинителния акт подсъдимите се обвиняват в съучастие
като съизвършители, а се инкриминират техни лични действия на дати, на
които единият не е бил, а и без факти за действия на другия, обсъждат се
обстоятелства, които наистина нямат връзка с поемането на имуществено
задължение и противозаконни заплахи, защото се твърди, че
противозаконните действия са твърдението, че подс.М. бил инициирал
проверки, а впоследствие съборена незаконна постройка. Поддържа се тезата,
че подс.М. е приел да помогне на подсъдимата К., говорил е с А.М., защото е
искал по някакъв начин да гарантира интереса й, но той няма мотив да
извърши това престъпление.
3
Моли се протестът и жалбата да бъдат да оставени без уважение.
Според защитата на подсъдимата К. присъдата е законосъобразна. Тя не
е претендирала пари за наем от свид.М.. По отношение поемането на
имуществено задължение и последиците от това, се застъпва становището, че
извършителят трябва да съзнава, че изнудваният ще претърпи имуществени
щети. Това не е установено в поведението на подс.К.. Претендираното от нея
и се е дължало независимо от споровете между нея и бившия й съпруг. Счита
се, че свид.М. не е мотивиран да поеме ново задължение, защото той вече е
имал такова. Налице е смяна на кредитор с действията на подсъдимата К. със
съдействието, което тя е потърсила от подс.М..
В последната си дума подсъдимата К. заявява, че желае да бъде
оправдана.
В последната си дума подсъдимият М. счита, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена и бъде признат за
невинен.
Делото е за втори път пред въззивната инстанция. С решение
№95/12.08.2021 г. по к.н.д. №180 по описа за 2021 година, Върховният
касационен съд е отменил изцяло присъда № 260000 от 14.09.2020г., ВНОХД
№ 74/20г. на Варненски апелативен съд и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.
Съдебното производство пред Окръжен съд-Варна е проведено по реда
на чл.371, т.1 от НПК, тъй като подсъдимите и техните защитници са
направили искане да не се провежда разпит на част от свидетелите и вещите
лица като протоколите за разпит и писмените заключения от досъдебното
производство се приобщят към материалите по делото. Предвидената в глава
27 от НПК процедура е изпълнена според изискванията на закона.
Варненският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, като разгледа въззивните жалба и протест и обсъди
изложените от страните съображения и служебно провери правилността на
присъдата, счита за установена следната фактическа обстановка:
През 2005 година свидетелят Т. Д. и подсъдимата К.К. сключили
граждански брак. Двамата заживели на съпружески начала през 2004 година.
Преди това на 6-ти декември 2004 година Д. и К. учредили дружество с
ограничена отговорност „Варна Парадайс" ООД /фирмено дело № 3722/2004
година по описа на Окръжен съд Варна/, в което били съдружници и
съуправители. Основният предмет на дейност на дружеството били
консултантски услуги и посредническа дейност при продажба на недвижими
имоти. Дружеството се управлявало от двамата съдружници Д. и К. заедно и
поотделно. В същото дружество „Варна Парадайс" ООД като офис сътрудник
започнала работа и сестрата на свидетеля Т. Д. - свидетелката М. П..
Последната осъществявала дейност по консултиране основно на
чуждестранни клиенти, поради това, че владеела английски, немски и
италиански език. През периода от 2005 до 2010 година „Варна Парадайс"
ООД, подсъдимата К. и свидетелите Т. Д. и М. П., като физически лица,
4
закупили недвижими имоти в град Варна и Варненска област.
През 2006 година подсъдимата К. и свидетелят Д. регистрирали
търговско дружество „Джънгъл“ ООД /фирмено дело №3537/2006-та по описа
на ВОС/. Това дружество било създадено с цел стопанисване на търговските
обекти, закупени до този момент, както и тези имоти, които подсъдимата и
свидетелят възнамерявали да придобият в бъдеще.
През 2007 година дружеството „Джънгъл“ ООД станало собственик на
недвижим имот кафе- аперитив, находящ се на улица „Роза“, № 29а в град
Варна.
През 2009 година „Варна Парадайс" ООД закупило от „Варнафарма
Холдинг" ООД недвижим имот кафе-аператив, находящ се на партерния етаж
на сградата на улица „Студентска“, № 6 в град Варна. Имотът бил закупен на
степен на завършеност груб строеж. Съсобственик с 50% процента от
дяловете в дружеството „Варнафарма Холдинг" ООД бил подсъдимият В.М..
Сградата на улица „Студентска“, №6 била изградена в поземлен имот
собственост на „Варнафарма Холдинг" ООД. Имотът между поземления имот,
върху която била построена сградата и улица „Студентска“, попадал в
градоустройствена разработка като част от уличната регулация, поради което
нямало съставен акт за собственост, а същият бил общински по смисъла на
ЗОС.
След закупуването на имота и извършване на довършителните работи
по него, купувачите от „Варна Парадайс" ООД, получили устното съгласие на
живущите в сградата, включително и на подсъдимия М. да поставят пред
входа на заведението слънцезащитна тента. Тази тента била монтирана от
„Бор Инвест 04“ ООД с управител свидетеля Б.Ч.. След получаване на
разрешение за ползване на сградата, „Варна Парадайс"ООД отдало под наем
търговските обекти, находящи се на улица „Роза“, № 29а и на улица
„Студентска“, № 6. През 2012 година договорите за наем били прекратени,
след което свидетелят Т. Д. предложил на сестра си М. П. да даде под наем
двете заведения чрез нейното дружество „Марго 77“ ООД, като преди това
извърши ремонт и на двете помещения. П. се съгласила. Ремонтирала двете
заведения и се договорила със свидетеля А.М. да бъдат стопанисвани от
дружествата, в които той има участие. Кафе-аператив „Джънгъл“ на улица
„Роза“, № 29а било отдадено под наем на дружеството „Ан Груп“ ООД, а
заведението на улица „Студентска“, №6 на дружеството „Ред Хот България“
ООД.
В началото на 2010 година отношенията между подсъдимата К. и
свидетелят Т. Д. се влошили. Последният подал молба за развод. Бракът
между тях бил прекратен на 14 юни 2013 година. Имуществените отношения
между бившите съпрузи не били уредени в хода на бракоразводния процес.
През месец юни 2010 година първоначално свидетелят Т. Д. изключил
подсъдимата К. като съдружник, а същия ден и подсъдимата К. го изключила
от участие в дружеството „Варна Парадайс“ ООД. След приемането на тези
решения Д. и К. завели дела за оспорването им. В последствие сключили
споразумение, в което отразили постигнатото между тях съгласие относно
5
имуществените си отношения. С това споразумение К. и Д. постигнали
съгласие съвместните дружества между тях да се управляват само заедно. В
споразумението била записана и клауза, която предвиждала 100 хиляди евро
неустойка за този, който не изпълнява задълженията си по споразумението.
Това споразумение, обаче не довело до разбирателство между подсъдимата и
свидетеля, които в последствие продължили да водят помежду си граждански,
търговски, административни и наказателни дела. Дела се водили и между
свидетелката М. П. - сестра на свидетеля Т. Д. и подсъдимата. По гражданско
дело №2574 от 2012 година подсъдимата К. била осъдена да заплати в полза
на свидетелката П. разноските по делото. За събирането на тази сума
свидетелката П. образувала изпълнително дело срещу подсъдимата К. като
поискала за обезпечение на вземането си да бъде наложен запор върху
дружествените й дялове в „Джънгъл“ ООД и във „Варна Парадайс“ ООД. За
погасяване на дълга свидетелката П. като взискател изпратила на основание
член 517, алинея трета от ГПК на 12 февруари 2014 година волеизявление
към двете дружества за прекратяване на съдружието на подсъдимата К. в тях.
За да не се стигне до ликвидирането на дружествата свидетелят Т. Д. като
съдружник и управител в тях заплатил ликвидационните дялове на
подсъдимата К., с което погасил задължението й към взискателя.
Задължението било погасено на 01.04. 2014 година и което заплащане било
удостоверено от съдия-изпълнителя. На 28-ми април 2014 година Т. Д. провел
общо събрание на дружеството на „Варна Парадайс“ ООД, на което било
прекратено участието на подсъдимата К. като съдружник и същата била
освободена като управител на дружеството. На същото събрание бил приет
нов съдружник и избран нов управител на дружеството. Подсъдимата К.
оспорила решението на общото събрание на „Варна Парадайс“ ООД пред
Варненския окръжен съд. Въз основа на исковата молба било спряно
вписването на решението на общото събрание в Търговския регистър. С
решение от 10 ноември 2014 година по търговско дело № 828/2014 година
съдът приел, че решението на общо събрание е законосъобразно, а вписването
в Търговския регистър има само оповестителен характер по отношение на
третите лица. Заедно с претенциите по съдебен ред по същото време
подсъдимата К. се опитвала и с извънсъдебни методи да си върне контрола
върху дружествата и управляваните от тях имоти или да получава
договорената за търговските обекти наемна цена.
След сключването на договора за наем свидетелят М. се заел с
разработването на двете заведения. М. решил да удължи изградената преди
това слънцезащитна тента по цялото протежение на терасата, която
съществувала и се ползвала от предишните наематели. Получил
необходимото за това съгласие от свидетелката П.. М. помолил свидетеля Т.
Д. да го свърже с фирмата, която била изградила слънцезащитна тента за да
изработи допълнителната конструкция. Договорено било слънцезащитната
тента да се монтира от „Бор Инвест 04“ ООД , а затварянето на терасата с
алуминиева дограма да се осъществи от „Галатекс пласт“ ЕООД.
Монтирането на слънцезащитната тента и окончателното затваряне на
терасата с алуминиева дограма се осъществило до края на месец септември
6
2014 година.
Подсъдимата К. решила да потърси подкрепата на подсъдимия В.М. в
усилията си да си върне контрола върху двете дружества и стопанисваните от
тях имоти, както и да получава наемите от тях. Мотивът да се опита да
уговори М. да й съдейства бил неговите финансови възможности, контакти в
общинските институции, както и обстоятелството, че от декември 2013 г.
дължала крупна сума пари/65000 лева/ към едно от дружествата -
„Варнафарма-М“ ООД, в които подсъдимият М. имал дялово участие. За
обезпечаване на това свое задължение тя ипотекирала в полза на дружеството
своите 1/3 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в землището на гр.Игнатиево,
обл.Варна, м-т „Таш Гечит“, целият с площ от 12.021 дка. Този дълг следвало
да бъде върнат в рамките на една година - декември 2014 г.
М. се е съгласил да съдейства на подсъдимата К. в усилията й да получи
обратно контрола върху двете дружества и стопанисваните от тях търговски
обекти. Първоначално К. предложила да се разговаря със свидетелите В.Ж. и
Б.К., за които знаела, че извършват услуги на бившия й съпруг Т. Д. и сестра
му М. П.. М. се съгласил и чрез свои познати организирал среща с Ж. и К..
Срещата се е състояла на втори октомври 2014 година и на тази среща М.
обяснил на двамата свидетели, че е по-добре за да станат на тяхна с
подсъдимата К. страна, тъй като крайният резултат от спорните отношения
между бившите съпрузи бил предрешен в полза на подсъдимата К.. За
съдействието, което следвало да окажат Ж. и К. подсъдимият М. им обещал
сумата от 25000 лв., толкова колкото според свидетелят Ж. му дължали Д. и
М. П.. Ж. и К. се съгласили да участват в спора на страната на подсъдимите
М. и К.. Те поели задължение да организират среща между подсъдимия М. и
свидетеля А.М. като предварително го мотивират да плаща наемите от двете
заведения на М. или К..
На трети октомври 2014 година А.М. пътувал за град София, когато в
13:43 часа на личния му телефонен номер се обадил свидетелят Б.К.. В
проведения разговор взел участие и свидетеля В.Ж.. Двамата настояли да се
проведе среща между тях и М. още същия ден. Свидетелят М. отговорил, че
това е невъзможно, тъй като пътува за София и това най-рано може да стане в
понеделник. Ж., с когото свидетелят М. разговарял по същество, настоял
срещата да се проведе със съдружник на М., който е оправомощен да взема
решения. Свидетелят М. разговарял със своя съдружник - свидетеля М.Г.,
който поел ангажимент да се срещне със свидетелите Б.К. и В.Ж.. Срещата
между К., Ж. и М.Г. се е провела на трети октомври 2014 година в
заведението „Бачата“, находящо се на улица „Райно Попович“ №12 в град
Варна. К. и Ж. обяснили на Г., че искат да го срещнат с виден на варненски
бизнесмен. Г. се съгласил, при което К. с разговор с М. се разбрали да се
видят в заведението „Мода бар“. Към мястото на срещата Г., К. и Ж. се е
придвижил с различни автомобили. Пристигайки в заведението, свидетелят Г.
бил запознат от К. и Ж. с подсъдимия В.М., който ги очаквал там. К. и Ж. се
отдалечили от масата, около която седели М. и Г. и ги оставили да разговарят
насаме. Подсъдимият М. попитал Г. каква е месечната сума на наема за двете
заведения „Ред хот пица“ и бар „Джънгъл“. Свидетелят Г., който нямал
7
информация за това се осведомил по телефона от свидетеля С.С., съдружник,
който се е занимавал с паричните преводи и му съобщил, че наемната сума за
двете заведения е общо 5000 лв. След като разбрал каква е наемната цена на
месец, подсъдимият М. попитал свидетеля Г. този месец кога ще му платят
наема за заведенията на него. Отговорът, който получил от свидетелят бил, че
той самостоятелно не може да вземе решение по този въпрос, а трябва да се
обсъди с останалите съдружници. Недоволен от получения отговор
подсъдимият М. позвънил по телефона на свидетелят А.М. в присъствието на
свидетеля М.Г. и директно го запитал кога ще започнат да заплащат наемите
за неговите имоти. Свидетелят М. задал уточняващ въпрос за кои имоти става
дума, при което М. му отговорил, че се касае за кафето на улица „Роза“ и
ресторанта на улица „Студентска“. М. попитал дали имотите са на М., при
което последният потвърдил, че са негови. Разговорът продължил като М.
заявил, че плаща наем на други хора, а М. му задал въпрос дали за него има
значение, на кого ще плаща. Отговорът на М. бил в смисъл, че няма значение
стига да е на правилния човек. Казал му също, че като се върне в понеделник
могат да се видят и да говорят по тази тема. След като приключил разговора с
М., свидетелят М. провел разговори по телефона със свидетелката М. П. и
свидетеля Д. относно претендираните от подсъдимия М. права върху
заведенията. От тях получил отговор, че М. не е собственик на отдаваните
под наем обекти и единственото, което го свързва със заведението „Ред хот
пица“ е строежът на сградата от дружество, в което М. имал участие.
На следващия ден - четвърти октомври, в 17:04 часа, събота, М. отново
се обадил по телефона на свидетеля М. и го попитал кога ще започне да му
плаща наема и получил отговор от М., че като се върне във Варна ще говорят.
В следващите два дни М. не се обадил на М.. Това обстоятелство
мотивирало подсъдимият да позвъни отново на свидетеля В.Ж. и да му
напомни за ангажимента да договори среща със свидетеля М.. На шести
октомври 2014 година в 14 часа 06 минути свидетелят Ж. се обадил на К. и му
казал да потърси М. и да договори спешна среща с него. К. провел телефонен
разговор с М. и двамата се уговорили да се срещнат в 16:30 в кафе „Бачата“ в
град Варна. Преди срещата К. получил инструкции от Ж. как да се държи по
време на разговора и да му разясни, че двамата с К. са преминали на страната
на М. и е добре свидетелят М. също да мине на негова страна.
На срещата със свидетеля К., М. отишъл със своя приятел - К. Д.. В
заведението М. и К. седнали на една маса, а Д. останал настрани и се
заговорил с управителя. По време на срещата К. обяснил на М., че двамата с
В.Ж. се страната на подсъдимия М. и ще е добре за М. също да мине на
страната на подсъдимия като използвал термина да премине на страната на
„паричните потоци“. В проведения разговор К. се опитал да убеди М. да се
срещне с М.. След края на разговора свидетелят М. разказал на Д. за срещата
между М. и М.Г.. Обяснил му, че Б.К. и В.Ж. го уговарят да започне да плаща
на М. наемите на двете заведения. Свидетеля Д. се поинтересувал, какво
отношение има М. към тези заведения. М. му разказал за споровете между
бившите съпрузи. Посочил, че сега М. и К. действат заедно, затова
подсъдимият искал да започне веднага да му плаща наем, в размер на 5000 лв.
8
за двете заведения.
След като напуснал заведението Б.К. съобщил на подсъдимия М. за
резултатите от проведената среща и го уведомил, че М. е обещал да му звънне
до края на деня или през следващия ден. В последвалите два дни свидетелят
М. не потърсил подсъдимия М. за среща. През това време били проведени
няколко разговора между М. и К. и К. и М. също така и М. се опитвал лично
да се свърже телефона с А.М.. В края на деня на 8-ми октомври 2014 година,
свидетелят М. решил лично да се срещне с М. и да си изясни ситуацията, в
която се намира. Той позвънил на М. и двамата се уговори да се срещнат на
следващия ден в 10:30 часа заведението „Мода бар“. За допълнителна
сигурност свидетелят М. решил да отиде на срещата, придружен от своя
приятел - свидетеля Д..
На 09.10.2014 год., в уговорения час, свидетелите М. и Д. влезли в
заведение „Мода бар". Свидетелят М. се насочил към сепаре, където го
очаквал подсъдимия М., а свидетелят Д. седнал на една от масите на терасата,
откъдето имал добра видимост към случващото се вътре. М. и М. се
поздравили и първоначално, предвид познанството си, започнали
неангажиращ разговор. Неочаквано подсъдимият М. попитал М. кога ще му
плати наемите. Свидетелят отново задал въпрос дали заведенията са негови и
подсъдимият отвърнал: „Да, мои са.“ М. отговорил, че няма проблем, да се
запознае със съответните документи, да подпишат договор за наем и ще му
плаща. Подсъдимият М. отвърнал, че няма да му показва документи и да
подписват договори, неговите адвокати щели да се погрижат за всичко, а М.
да си гледал бизнеса и да работи. Свидетелят възразил, че няма как да започне
да му плаща на него пари за наем, защото има договорни ангажименти към
други хора. Помолил го да го срещне с адвокатите си, които да представят
необходимите документи и да му обяснят за какво става въпрос. М. отказал.
Тонът му станал груб и рязък, като отправил заплахи към М.: „Ти няма как да
работиш, ако не си плащаш наема, нали ти е ясно!“ и „Това заведение няма
как да работи, аз ще се погрижа то да затвори.“ Свидетелят заявил на М. да не
го заплашва, но подсъдимият продължил да се държи агресивно. Изправил се
до масата и говорел на М. назидателно, като му казал, че като няма да си
плаща, терасата отпред била негова собственост и : „От утре искам да ми
плащаш наем за нея 5000 лева, не - 10000 лева искам от утре.“ М. отвърнал,
че ако му представи документи за терасата и ако е негова собственост, няма
как да му плаща такъв наем, а ще му я освободи. Тогава подсъдимият М.
добавил към предишните заплахи и заканата, че ще събори цялото заведение,
нямало да остане нищо от него, с което срещата приключила.
Свидетелят Д. наблюдавал през цялото време през прозореца на
терасата срещата между подсъдимия М. и свидетеля М.. След приключване на
разговора Д. и М. си тръгнали заедно. М. му разказал за предявените от
подсъдимия М. претенции и за отправените заплахи. Споделил му също, че от
М. може да се очаква всичко още повече, че на негова страна е и човек като
В.Ж.
По-късно през деня на девети октомври 2014 година подсъдимите К. и
М. се срещнали за да обсъдят резултата от разговора между М. и М.. Предвид
9
отказа на М. да заплаща наема те взели решение да пристъпят към изпълнение
на отправената от М. заплаха и да нанесат на заведението „Ред хот пица“
значителни вреди. Уговорката между двамата била подсъдимият М. да
демонстрира пред всички, че земята, върху която е изградена терасата е
негова, а К. да се възползва от ситуацията, че е спряно вписването в
Търговския регистър на нейното изключване като съдружник и управител на
„Варна Парадайс“ООД. Решили да премахнат поставената слънцезащитна
тента и остъкляването на зимната градина на заведението. Счели, че е удачно
с тази дейност да ангажират фирмата, която е изградила конструкцията, а
именно - „Бор Инвест 04“ ООД. Подсъдимата К. се свързала по телефона с
управителя на дружеството свидетеля Б.Ч., когото познавала от
първоначалното изграждане на слънцезащитната конструкция. Казала му, че
М. я притеснява и искал да му заплаща наем, поради това, че терасата на
заведението е изградена върху негова земя. Обяснила му също така, че
конструкцията е изградена незаконно и трябва да се премахне. Свидетелят Ч.
бил чуден на предложението, защото разширението на терасата завършило в
края на септември и попитал дали свидетелите Д. и М. са известени за това.
Подсъдимата К. го излъгала, че всички са уведомени и ще присъстват на
място по време на премахването. При тези обстоятелства свидетелят Ч. се
съгласил. Разбрали се на следващия ден - десети октомври 2014 година в 9:00
часа да бъде заедно с работниците си пред заведението. К. предоставила
телефона на подсъдимия М., който попитал Ч. дали е възможно цялата
конструкция да бъде изрязана с ъглошлайф и преместена с кран. Попитал
също така дали фирмата разполага с транспорт и имат ли възможност да я
складират на склад. Ч. отговорил отрицателно на поставените въпроси. След
като получил отговорите М. върнал телефона на К., която казала на Ч., че
заплащането ще бъде извършено след демонтажа.
На 10-ти октомври 2014 година в 9:00 свидетелят Ч. според уговорката
се явил заедно с двама работници - свидетелите Я.П.в и Б.Ж. пред
заведението „Ред хот пица“. Там заварил подсъдимия М. и подсъдимата К.
заедно с още двама мъже. Те му разпоредили да започне демонтажа, на което
той отговорил, че според уговорката следва да присъстват и свидетелите М. и
Д.. Подсъдимият М. заявил, че земята под терасата е негова и трябва веднага
да започнат да разглобяват. Свидетелят Ч. продължил да се съпротивлява, на
което М. му отговорил, че не е трябвало да строят на чужда земя и да
започват веднага работа. Въпреки несъгласието си Ч. разпоредил на
свидетелите П. и Ж. да се качат на конструкцията и да започнат
разглобяването. Подсъдимият М. заявил на Ч., че следва да демонтират и
алуминиевата дограма. Ч. отвърнал, че неговата фирма не се занимава с
такава дейност, на което М. отговорил, че тогава ще я нарежат с ъглошлайф и
ще начупят стъклата. Поради това, че свидетелите П. и Ж. работили твърде
бавно, на конструкцията се качили и двамата работници, доведени от М. и К..
10-15 минути след началото на демонтажа, на мястото пристигнали
служители от СОД„Спартак“, повикани от работещите в заведението, а след
тях свидетелите М. и Д.. Между М. и М. започнал спор, при който М. твърдял,
че в негов имот са се самонастанили лица и искал от М. да му представи
10
договора за наем. М. поискал обяснение от М. на какво основание предприема
демонтаж на конструкцията. Спорът между двамата продължил до
пристигането на служителите на Второ РУП – Варна, които обяснили, че това
не е начинът да се решат спорни въпроси, а следва да се уведомят
съответните държавни органи. Пристигането на полицейските служители
преустановило демонтирането на изградената конструкция. В следващите
часове на деня свидетелите М. и Т. Д. се опитали да възстановят повредите по
слънцезащитната тента, но при първия им опит отново на мястото се явил
подсъдимият М. и започнал да крещи на работниците да слизат от тентата и
отново възникнал скандал. Пристигнали служители на полицията, които
съставили на М. и на М. протоколи за предупреждение по ЗМВР. По-късно
през деня работниците на „Бор Инвест 04“ ООД успели да възстановят
повредите по конструкцията. Извършената от тях работа била заплатена от
М..
Виждайки, че положените усилия да бъде демонтирана конструкцията
на зимната градина на заведението незавършили с успех, подсъдимият М.
решил да предизвика проверки на заведението от контролните общински
органи. По времето, докато бил общински съветник М. установил познанства
с хора, които заемали съответни длъжности в Община Варна. Целта на
предизвиканите проверки била да демонстрира възможността на подсъдимия
М. пред М. да му създава проблеми и пречки в работата на заведението, да
демонстрира, че е в състояние да изпълни заплахата си, докато М. не започне
да плаща наема на него. За тази цел М. се обадил на свидетеля К.Б. – секретар
на Община Варна и му казал, че в момента се извършва незаконно
строителство на обект пицария „Ред хот пица“ и поискал от него незабавно да
разпореди изпращането на служители от строителен контрол в общината,
които да констатират това и да си свършат работата.
Свидетелят Б. се обадил веднага на свидетеля Н.Н. - Директор на
дирекция „УСКОР" при Община Варна и му предал сигнала. От своя страна,
Н. се обадил на свидетеля Ц.Й. -ст.инспектор в отдел „СК" и на свидетеля
Д.Й. - началник отдел „КТДТ" и разпоредил да се извършат незабавни
проверки. Свидетелката Д.Й. провела телефонен разговор със свид. В. Н. -
гл.инспектор отдел „КТДТ" - дирекция „УСКОР" и й казала двамата с
колегата й О.Д. - ст. инспектор в съшият отдел, да извършат проверка по
търговската част на пицария „Ред хот пица".
Около 15 часа на същата дата в заведението „Ред хот пица“ пристигнали
служителите на ТДТ, дирекция УСКОР свидетелите В. Н. и О.Д. след тях на
проверка дошли и свидетелите Ц.Й., П.В. и С.К. от отдел СК. Служителите на
общината извършили съответните проверки и отразили своите констатации в
протоколи, копия, от които връчили на М.. Последната проверка за деня била
извършена от свидетелката Д.Й. - началник отдел КТД, заедно със свидетеля
Д.М. като на 11 октомври 2014 година в 00,05 часа констатирали, че
заведението не работи.
Събитията случили се през деня на десети октомври 2014 година
убедили свидетелят М., че подсъдимият М. е пристъпил към изпълнение на
отправените заплахи да препятства дейността на заведението и още същия
11
ден подал нарочна жалба до Второ РУП – Варна, в която изложил
обстоятелствата, при които бил заплашен от подсъдимия М. и описал в какво
се изразяват тези заплахи, както и какво имуществено задължение се искало
той да поеме.
Подсъдимите М. и К. продължили да мислят по какъв начин могат да
създадат пречки в работата на заведението „Ред хот пица“. К. си спомнила, че
у нея се намира пълномощно от 2010 година, с което другият съдружник и
управител във „Варна Парадайс“ ООД Т. Д. я упълномощава да представлява
дружеството. Двамата решили да използват това пълномощно за да
преустановят електрозахранването към търговския обект. На 13-ти октомври
2014 година К. подала до „Енерго-про мрежи Варна“АД молба за
преустановяване електрозахранването на заведението. В него тя посочила, че
в качеството си на управител и съдружник във „Варна Парадайс“ООД желае
електроподаването на заведението да бъде прекратено незабавно, поради
това, че се обитава незаконно от непознати, самонастанили се лица. Към
искането приложила копие от нотариалния акт, копие от оттегленото от
свидетеля Т. Д. пълномощно и разпечатка за дружеството „Варна Парадайс“
ООД от Търговския регистър.
Сутринта на 14 октомври 2014 година на телефона на подсъдимата К.
позвънил свидетеля И. П. - служител на „Енерго-про мрежи Варна“ АД.
Двамата се уговорили К. да осигури достъп до електромера в 10:30 часа на
същия ден. В уречения час служителите на разпределителното дружество П. и
П. пристигнали със служебния автомобил на адреса на улица „Студентска“ №
6. На същото място ги очаквали М. и К. с двама работници. След като
отключили помещението, където се намирали електромерите, свидетелят Д.П.
прекъснал електрозахранването, а свидетелят И. П. съставил протокол за
извършеното действие, който бил подписан от К.. По време на прекъсване на
електроснабдяването свидетелят П. се досетил, че се върши нещо нередно,
тъй като в заведението имало клиенти. Заедно с това му направило
впечатление, че подсъдимите М. и К. си общуват и се държат приятелски
помежду си.
След прекъсване на електроснабдяването, свидетелят М. се обадил на
свидетелите Д. и П., които пристигнали на място. Свидетелят Д. позвънил в
офиса на „Енерго-про мрежи Варна“АД, откъдето го уведомили, че има
входирано искане за прекъсване на електрическото захранване. Свидетелят Д.
незабавно отишъл в офиса на електроразпределителното дружество, където
разбрал, че електрозахранването е прекъснато по искане на подсъдимата К.,
за което е използвано оттегленото от него пълномощно. Отишъл до офиса на
нотариус Обретенова взел нотариално заверен препис на оттегленото
пълномощно и нотариалната покана до подсъдимата К. и в 14:00 часа ги
входирал в офиса на „Енерго-про“. След около половин час му било
съобщено, че електрическото захранване ще бъде възстановено.
На адреса на търговския обект - улица „Студентска“ №6 пристигнал
екип на електроразпределителното дружество, включващ свидетелите Ж.Б. и
Г.Г. да възстановят електрическото подаване. Свидетелите Б. и Г. се опитали
да влязат в помещението, където се намирали електромерите. Подсъдимият
12
М. им преградил пътя към него и им заявил, че без заповед няма да ги
допусне и няма да им даде ключ от помещението. М. провел разговор с
непосредствения ръководител на свидетелите, на когото също заявил, че
искал да му бъде предоставена заповед, с която се изпращат служителите.
Служителите на „Енерго-про“ направили няколко опита да достигнат до
електрическото табло, но не успели. Свидетелите Г. и Б. съставили протокол,
че не им е осигурен достъп и си тръгнали около полунощ.
На следващия ден свидетелите М., Д. и П. се обаждали до „Енерго-про
мрежи Варна“АД с искане за възстановяване на електрозахранването, но
оттам им отговаряли, че следва да бъде осигурен достъп. Търсейки решение
на създалата се ситуация Т. Д. се обадил в дружеството „Акорд“ ЕООД, което
като професионален домоуправител обслужвало входа на сградата на улица
„Студентска“ №6 и ги помолил да сменят ключалката на стаята с
електромерите и им предоставят ключ от нея. От дружеството се съгласили и
изпратили свидетелите Д.Д.в и Н.Н., които след като сменили патрона на
вратата, предоставили ключ от него на свидетеля Д.. След като се е сдобил с
ключ от помещението Д. отново се обадил в „Енерго-про мрежи Варна“АД
като заявил, че е установен достъп до помещението с електромерите.
Свидетелите Д. и П. отключили вратата на пристигналите служители на
електроразпределителното дружество, но в този момент отново се появил
подсъдимият М. и започнал да ги заплашват, че ще ги съди, защото са
разбили вратата на негова собственост. Изблъскал с тяло намиращата се вътре
в помещението свидетелка П., а от служителите на „Енерго-про“ поискал да
му покажат заповед възстановяване на електрозахранването. Служителите
отишли до автомобила за да се обадят до офиса на дружеството за указания.
През това време в помещението с електромерите влязъл служител на М.,
който блокирал отвътре вратата с предварително подготвен щифт. След като
получили указания да възстановят електрозахранването служителите се
върнали пред вратата на помещението, но не успели да я отворят, въпреки че
ключът превъртал. След като не успели да влязат в помещението
електротехниците отново си тръгнали. Известно време след това Д., М. и П.
направили нов опит да отключат вратата. Успели да я отворят и отново
позвънили на „Енерго-про мрежи Варна“ АД. Отново на мястото дошъл
подсъдимия М. и започна да крещи, че пак са разбили вратата. На
местопроизшествието пристигнали полицейски служители, които установили,
че вратата не е разбивана. М. разпоредил на своите служители да кажат на
всички майки с деца да слязат пред входа. Живущите, повечето от които били
служители във фирмите на М. се подчинили и започнали да слизат пред
входа. Подсъдимият М. се приближил до свидетелят М. и му казал, че „ако
пусне тока, значи го е победил, а ти ако ме победиш, всеки в България ще си
мисли, че може да ме победи. Това няма как да стане“.
На 15 октомври 2014 година свидетелят М. решил да потърси
съдействието на общинския съветник К. К.. К. пристигнал пред заведението
„Ред Хот пица“ около 18:30 часа за да се познае лично със създалата се
ситуация. Подсъдимият М. започнал да снима с телефона си К. и хората, с
които той разговаря. В отговор на това К. също извадил своя мобилен
13
телефон и заявил на М., че той също желае да го снима. М. се обърнал с гръб
към К., след което изненадващо се завъртял и нанесъл удар с десния си
юмрук в лявата скула на лицето на свидетеля К.. Намиращите се на
местопроизшествието полицейски служители отвели подсъдимия М. във
Второ РУП – Варна, където той бил задържан за срок от 24 часа. След
задържането на М. обстановката около заведението се успокоила и на
следващия ден служителите от „Енерго-про“АД успели да възстановят
електрическото захранване, поради това, че никой не възпрепятствал техният
достъп до помещенията с електромерите. Въпреки възстановеното
електричество се наложило всички продукти, които се намирали във фризери
и хладилници в заведението „Ред Хот пица“ били унищожени в екарисаж, тъй
като липсата на електричество в продължение на три денонощия ги
направили негодни за консумация. Финансовите загуби на „Ред хот
България“ООД според съдебната експертиза са в размер на 10 306,62 лева.
На 16.10.2014 год. подсъдимият М. бил привлечен в качеството на
обвиняем, по образуваното бързо производство №1807/2014 год. по описа на
Второ РУ - Варна, за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК
и по отношение на същия била взета МНО „подписка".
Обстоятелството, че се води производство срещу него не възпряло М. от
по-нататъшни действия. Напротив задържането му в полицейското
управление допълнително го амбицирало да постигне набелязаната си цел. М.
и К. се договорили подсъдимата да подаде жалба, използвайки оттегленото
пълномощно за представителство на „Варна Парадайс“ ООД в кметството на
район Приморски срещу изградената без съответни разрешения остъклена
тераса на заведението „Ред хот пица“. Идеята била след като контролните
органи констатират, че строителството е незаконно, К. представяйки се като
съдружник в дружеството да осъществи неговото премахване. М. се
ангажирал с организацията за бързото премахване на изградената
конструкция и заплащането на разходите за това.
На 20.10.2014 год. подсъдимата К. подала жалба вх.№
УСКОР14002913ПР до отдел „Строителен контрол" в Район „Приморски" -
Община Варна, в която искала да бъде извършена проверка на изградената
пред заведението „Ред хот пица" пристройка. Твърдяла, че „Варна Парадайс"
ООД е извършило незаконно строителство – (т.ІV, л.117 от ДП).
По този повод на 06.11.2014 год. в заведение „Ред хот пица" била
извършена проверка от работна група в състав: свидетеля Л.С. и свидетеля
К.Н.. На проверката присъствал свидетеля Т. Д., в качеството му на управител
на дружеството. Д. не представил на проверяващите документи относно
законността на изградения пред пицарията обект - тераса, както и на
обособената в задната част на помещението стая, с площ около 20 кв.м.
Проверяващите съставили констативен протокол №259/06.11.2014 год., в
който удостоверили тези обстоятелства и указали в срок до 21.11.2014 год. да
се премахнат горепосочените обекти.
Още на 06.11.2014 г. подсъдимата К. подала молба до Община Варна,
Район „Приморски“ да и бъдат предоставени копия от следните документи: 1.
́
14
Копие на констативен протокол 259/06.11.2014 г., 2. копие от уведомление,
предоставено от Т. Д., ведно с нотариална покана и удостоверение изх. №
45/14.10.2014 г. и 3. Копие на декларация на Т. Д. за извършен незаконен
строеж (т.ІV, л.107 от ДП). На 07.11.2014 г., подсъдимата К. успяла да се
снабди с копия от всички тези документи, вкл. и Констативен протокол №
259/06.11.2014 г., видно от приложената по делото разписка, подписана от К..
(т.ІV, л.108 от ДП). На 12.11.2014 г. тя разговаряла с подсъдимия М. и го
информирала, че е взела този документ, както и че в него бил определен срок
до 21-ви същия месец за доброволно премахване.
Подсъдимият М. лично се заел с организацията по събарянето на
конструкцията на терасата пред заведението „Ред хот пица“. Той
последователно разговарял със съдружниците във „Варненски строежи" ООД
Д.Г. и М.М.. С М. се договорили свидетелят да осъществи организацията по
събарянето. За да обезпечи безпрепятственото събаряне на терасата, М.
решил да наеме охранителна фирма, която да осигури безпроблемната работа
на работниците. По мобилния си телефон се свързал със свидетеля А.П. -
съсобственик на охранителната фирма „ДАИКС”ООД - гр. Пловдив. Двамата
се договорили служители на охранителната фирма да присъстват на
събарянето на терасата, което било насрочено за 15 ноември 2014 година.
Уговори ли се служителите да бъдат в 7:00 на 15-ти ноември пред офиса на
подсъдимия М. в град Варна улица „Селиолу“ № 1 за инструктаж. Свидетелят
П. изпратил охранителите Г.Ф. и Д.Т.. Разбрали се също така договора за
охрана да бъде подписан от подсъдимата К..
Същия ден свидетелят М. се обадил на М. и му съобщил, че е договорил
багер и камион, както и че е организирал неговите работници от „Варненски
строежи" ООД за събарянето на терасата. Подсъдимият М. обяснил и на него,
че договора с неговата фирма ще сключи подсъдимата К.. Двамата обсъдили
къде ще бъде сключен договорът, в колко часа работниците и техниката да
бъдат пред заведението, както и други подробности по самото събаряне.
Подсъдимият М. обещал, че плащането ще бъде осъществено на място, след
приключване на работата.
На 15.11.2014 год. около 07.00 часа служителите на охранителна фирма
„ДАИКС“ ООД пристигнали с два автомобила в гр. Варна и паркирали пред
офиса на подсъдимия М. на ул.„Селиолу" №1. Известно време след това, на
същото място пристигнала и подсъдимата К. с двама адвокати. Тримата,
заедно със свидетеля Ф. влезли в офиса, където вече ги чакал подсъдимият
М.. Той им обяснил, че събарянето трябва да стане много бързо и със
значителни щети за зимната градина на заведението, така че същото да бъде
впоследствие запечатано. Наредил им да тръгват към мястото и да го
информират постоянно какво се случва.
По същото време, на паркинга на Военна болница - гр. Варна,
свидетелят Г. Г. и свидетелят М. инструктирали багериста - свидетеля З.С. и
шестима работници от „Варненски строежи"ООД, какво точно трябва да
свършат. На свидетеля С. обяснили, че трябва с кофата на багера да надере
поликарбоновото покритие на тентата, а на работниците обяснили, че след
това те трябва с чукове да разбият стъклата и дограмата на конструкцията,
15
като нанесат максимални поражения по терасата. Когато свършили с
инструктажа, всички заедно се отправили към заведението. В 08.00 часа,
свидетелят Г. разпънал червена лента около конструкцията и без
предупреждение към намиращите се в заведението хора, казал на багериста
да започва. Свидетелят С. ударил с кофата на багера по покрива на терасата.
Служителите на „Ред хот пица" разбрали, че се разрушава конструкцията
пред заведението. Последователно уведомили охранителна фирма СОД
„Спартак", управителя на заведението - свидетеля З.З. и полицията.
Свидетелят З. пристигнал почти веднага на място и видял, че поликарбонът
на навеса вече е надран, а няколко човека с чукове и метални пръти удрят по
стъклата, дограмата и теракотените плочки. Пристигналите пред заведението
охранители от СОД „Спартак", както и дошлите малко по-късно свидетели Д.
и П., не могли да спрат тези разрушителни действия.
През цялото време, подсъдимият М. звънял по мобилния телефон на
подсъдимата К. и на свои роднини и служители, живущи в кооперацията над
заведението, за да се информира за хода на събитията.
Действията по събарянето на терасата били преустановени след
намесата на пристигналите на мястото полицейски органи. Разрушени и
повредени били части от конструкцията - алуминиева дограма-100%,
поликарбоново покритие - приблизителна разрушена площ 85 кв.м., метална
конструкция- 20% огъната и разрушена. Общата стойност на щетата е
оценена в размер на 9 200 лева.
След приключването на действията по събарянето, подсъдимият М.
посочил на охранителите от фирма „ДАИКС“ ООД да дойдат в района на
ж.п. гара - гр. Варна, където им платил обещаното възнаграждение.
По-късно същия ден, подсъдимият М. организирал паркирането на
автомобили след полунощ пред входа на заведението по начин, който да
възпрепятства достъпа на клиенти. Предприети опитите да се паркират
автомобилите пред входа на ресторанта били осуетени от охраната му.
Изложената по-горе фактическата обстановка се установява по
категоричен и безспорен начин от събрания в хода на досъдебното и
съдебното производство и приобщен по реда на чл.283 от НПК
доказателствен материал, както и от обясненията на подсъдимите,
показанията на разпитаните свидетели, справки от мобилни оператори,
писмени документи, представени от Община Варна и Общински съвет –
Варна, заключенията на съдебните експертизи, протоколи за доброволно
предаване, справки за съдимост и др.
Показанията на свидетеля А.М. са в основата на фактическата
обстановка, приета за установена от прокурора и описана в обстоятелствената
част на обвинителния акт. От тези показания се ръководи основно и съдът
при възприемане на фактологията от значение за решаване на настоящото
дело. Разпитван неколкократно в хода на наказателното производство
свидетелят М. е обяснявал на разследващите органи и на съда, събитията
случили се между 3 октомври и 16 ноември 2014 година. Показанията на М.
се отличават с логична последователност и неизменчивост във времето. През
16
изминалия няколкогодишен период неговите показания запазват стабилност
относно поредността на фактите и идентичност на описаните обстоятелства.
Така свидетелят разказва, че началото на поредицата от събития е поставено с
телефонно обаждане на свидетелят Б.К., като в разговора се е включил и
свидетелят В.Ж.. Те са настоявали за незабавна среща с М.. Тъй като той бил
извън Варна е изпратил на срещата свидетелят М.Г.. Ж. и К. са завели
свидетеля Г. при подсъдимия М., който му е заявил, че още този месец трябва
да започне да заплаща наемите за заведенията на него. След като се
установило, че свидетелят Г. няма отношение към този въпрос, М. изразил
раздразнението си от това обстоятелство. По-късно същия ден, около 16:00
часа на мобилния телефон на М. се е обадил лично подсъдимият М. и
директно го е запитал кога смята да му плаща наемите. В разговора се
уточнило, че става дума за кафето на улица „Роза“ и ресторанта на улица
„Студентска“, за които М. заявил, че са негови. М. обяснил, че заплаща наема
на други хора. На следващия ден - четвърти октомври М. отново му се обадил
по телефона и го попитал кога ще му плаща наемите, като отговорът бил, че
са се разбрали да се видят, когато М. се върне във Варна. Свидетелят
обяснява за срещата си със свидетеля К. и разговорите с него. Тя
предшествала срещата с подсъдимия М., която се състояла на девети
октомври 2014 година в 10:30 часа. На тази среща свидетелят отишъл със
свой приятел К. Д., който застанал встрани от масата, на която разговаряли М.
и М.. След първоначалния встъпителен разговор, подсъдимият отново го
запитал кога ще му плаща наемите и отново потвърдил, че заведенията са
негови. Свидетелят М. отвърнал, че това не представлява проблем стига М. да
покаже съответните документи, които го легитимират като собственик на
търговските обекти. Свидетелят проявил упоритост при настояването си да
получи документи за собственост на двете заведения, което обстоятелство
изнервило подсъдимия М.. Той станал груб и рязък и му заявил, че това
заведение няма да работи, ако не си плаща наема и защото той ще се погрижи
то да затвори. М. ставал все по-агресивен, изправил се до масата и му заявил,
че щом няма да плаща, терасата пред заведението била негова собственост и
иска да му плаща наем за нея - 5000лв., не -10000 лв. от следващия ден. М.
продължил със заплахите си, че заведението няма да работи, че той ще го
събори цялото и няма да остави нищо от него.
По-натам в показанията си съдебното заседание на 29 март 2018 година,
/страница 12 от съдебния протокол/ свидетелят М. е изяснил и какви са били
претенциите на М.. Първоначално подсъдимият е претендирал да му се
заплаща 5000 лв. наем за двете заведения. В последствие заявил, че терасата е
негова собственост и за нея иска да му се заплаща не 5000лв., а 10000 лв.
наем на месец. Свидетелят уточнява също така, че в разговорите с него поне
десетина пъти му е поискал сумата като месечен наем.
В показанията си свидетелят М. разяснява като очевидец личното
присъствие и съответните действия на подсъдимите М. и К. по време на
събитията на 10-ти и 14-ти октомври 2014 година, когато са направени опити
да бъде демонтирана слънцезащитната тента и алуминиевата дограма на
терасата, и когато е спряно електрозахранването на заведението „Ред хот
17
пица“. Потвърдено е физическото присъствие на М. и К. на
местопроизшествието и тяхното участие в разрушаването на конструкцията и
възпрепятстването на служителите на „Енерго-про“ да възстановят
захранването.
Показанията на свидетеля А.М. кореспондират с показанията на
свидетелите М.Г., К. Д., Т. Д., М. П., В. Б., както и с показанията на
останалите свидетели относно обстоятелствата от значение за делото.
Посочените поименно свидетели преразказват идентично основните факти от
срещите на М. с К. и М.. К. е настоявал за среща с М., а М. е претендирал
заплащането на първоначално на 5000, а в последствие на 10000 лв. наем за
заведенията. Отказът на М. да за плаща тази сума е провокирал М. да му
отправи заплахи, че заведението няма да работи, ще бъде затворено и ще бъде
разрушено.
За достоверността на показанията на свидетеля М. следва да се съди по
депозираната от него на десети октомври 2014 година жалба във Второ РУП
Варна, в която жалба е изложил по идентичен начин обстоятелствата, при
които е бил заплашен от М., в какво са се изразявали тези заплахи, както и
какво имуществено задължение се искало да поеме към М.. Тази жалба
представлява писмен частен документ, в който са отразени обстоятелства от
значение за делото. Този документ е свидетелстващ, защото чрез него се
установяват определени факти от действителността. Документът е годно
доказателствено средство, защото е приобщен към материалите по делото по
предвидения в НПК ред - изискан е от съответният орган по разследването.
Тази жалба се различава от останалите частни документи, поради това, че тя
сезира правоохранителните органи за извършено нарушение на закона и се
иска тяхното съдействие за преустановяване на това нарушение. Тя поставя
началото на съответната полицейска проверка и действия на органите,
призвани да следят за законността, поради това жалбата има съществено
значение в сравнение с обикновените частни документи.
Показанията на свидетеля М. съвпадат изцяло с тези на свидетеля К. Д.,
относно обстоятелствата, свързани със срещите с Б.К. и с подсъдимия М..
Свидетелят Д. е чул част от разговора с К., в който той настоявал М. да се
срещне с М. и обяснявал, че те са застанали на страната на по-силния във
финансово отношение. Макар и да не е присъствал лично на срещата с М.,
показанията на Д. съвпадат изцяло със заявеното от М., касаещо
емоционалното състояние на подсъдимия. Свидетелят Д. споделя, че М. в
един момент се ядосал, изправил се и започнал разпалено да жестикулира.
Тези факти съвпадат със съобщеното от М. поведение на подсъдимия М..
След срещата свидетелят Д. твърди, че неговият приятел е бил силно
притеснен и му е разказал за предявените от М. претенции и отправените
заплахи. Непосредственото споделяне на преживяното от свидетеля М. е
гаранция за неговата достоверност. Свидетелят не е имал време да
преосмисли събитията и да направи свой преразказ за тях. Очевидно
емоционалното му състояние е предполагало да разкаже на своя приятел
обстоятелствата такива, каквито са били в действителност. Същите
обстоятелства свидетелят М. е казал и на свидетелите Т. Д. и М. П..
18
За достоверността на показанията на свидетеля А.М. следва да се съди и
от съпоставката им с показанията на свидетеля М.Г.. Той споделя, че е
отишъл на срещата с Б.К. и В.Ж. по молба на свидетеля М.. Г. разказва по
аналогичен начин за проведения разговор със свидетелите К. и Ж., а именно,
че те са застанали на страната на по-силния във финансово отношение и е
добре Г. и М. да направят същото. От срещата с М. става известно, че
подсъдимият след като се осведомил за наемната цена за двете заведения е
поискал тази сума да започне да се заплаща на него още същия месец.
Следователно е налице идентичност на претенциите на М., описани в
показанията свидетелите М.Г. и А.М..
Индиция за обективността и достоверността на показанията на М.
относно отправените от М. заплахи за спиране работата на заведението и
неговото разрушаване са последвалите действия на М. и К., насочени към
спиране на електрозахранването и разрушаване на конструкцията, изградена
върху терасата на заведението.
Останалата част от фактическата обстановка по делото, свързана с
премахване на конструкцията на терасата, спиране на електрозахранването на
заведението и разрушаването на зимната градина на ресторанта е изяснена
безспорно от показанията на множеството разпитани свидетели, заснетите
видеозаписи и извършените съдебни експертизи. По същество тази
фактология не се оспорва и от подсъдимите, които твърдят, че действията им
са законосъобразни и са предприети за осъществяване на техни имуществени
права.
В хода на наказателното производство са разпитани и свидетелите К.К.,
Ч., Г., П., Ж., Н., Д., Й., В., К., П., П., А., Бр.К., Б., Г., Д., Н., Ф., Т., П., С. и З.,
като всеки от тях добросъвестно излага възприятията си относно
обстоятелствата, на които е бил свидетел. Свидетелите не са заинтересовани
от изхода на делото и не са известни обстоятелства, които да поставят под
съмнение достоверността на споделеното от тях. А съпоставяйки показанията
на посочените свидетели помежду им, както и с останалия доказателствен
материал, съдът намира, че същите са дадени обективно и безпристрастно,
поради което ги кредитира с доверие.
Показанията на свид.М. не следва да бъдат кредитирани, тъй като от
протокола за изготвено ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС по отношение
на подс.М. /л.42 от ВДС, том 4/, се установява, че свид.М. от мобилен номер
0899 968683 е позвънил на мобилния телефон на М. и двамата се договорили
свидетелят да осъществи организацията по разрушаването на зимната градина
на 15.11.2014 г. На 15.11.2014 г. сутринта, по телефона свид.М. е докладвал
на подсъдимия М. няколкократно, като при един от разговорите /л.74, ВДС,
том 4/ казал: „Значи отпред е перфектно всичко, както си наредил, така сме го
направил… Даже, даже по-зле“. И му обяснил, че отзад има хора и няма как
да пристъпят към разрушаване. Поради това показанията на свид.М. в
съдебното заседание на 29.03.2018 г. по НОХД № 733/2017 г. не следва да
бъдат кредитирани, тъй като са обратния смисъл на установеното чрез
специалните разузнавателни средства.
19
Специалните разузнавателни средства са използвани законосъобразно, а
изготвените въз основа на тях ВДС са годни доказателствени средства и
съдът ги цени при изграждане на вътрешното си убеждение.
В хода на наказателното производство са били назначени съдебни
експертизи, чиито заключения са приети от първоинстанционния съд:
Според заключението на видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза № 27 изследваните видеофайлове са с качество, което позволява
отграничаване на частни и общи признаци характеризиращи заснетите лица и
техните действия. На видеофайловете записани на CD-R се установяват две
лица от мъжки пол със сходни общи черти на главата и лицето с тези на В.М.
и А.М.. Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че
на изследваните фотокопия /сн.11 и ф.к.1/ е заснето едно и също лице,
посочено като В. Н. М.. Резултатът от сравнителния анализ позволява да се
направи извод, че на изследваните фотокопия /сн.9 и ф.к.4/ е заснето едно и
също лице, посочено като АС. М. М..
Заключението на фоноскопска експертиза № 7 има за предмет два
видеофайла, предоставени от свид.П.. Установило се е наличие на фонограма,
съдържанието на която е свалено на хартиен носител в раздел Оглед и
изследване на настоящата експертиза. Датата на регистриране на файла е
19.03.2015г.
От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че на
приложените схеми е обозначена позиция на Базовата станция обслужвала
разговорите на съответните тел.номера /маркер оцветен в зелен цвят/,
поредността на ползване на Базовата станция обслужвала разговорите на
съответните тел.номера /първата цифра обозначението на маркера в
съответния цвят/, както и времето в което съответната Базова станция е
обслужвал тел.номера /информацията след тирето в обозначението на
маркера на съответния цвят/. На приложение 9 са показани абонатите,
намиращи се по едно и също време на едно и също място. Различните абонати
са обозначени с различен цвят маркер, като със същият цвят е обозначен
номерът на съответния абонат и времето на провеждане на съответните
разговори.
От заключението на съдебно-техническа експертиза /л.44-48, т.5 от ДП/
се установява, че изградената слънцезащитна конструкция, остъклена с
алуминиева дограма пред пицария „Ред хот“ не отговаря на критериите за
„преместваем обект“, зададени в нормите на чл.56 и § 5 т.80 от ДР на ЗУТ.
Същият представлява пристройка към изградената сграда, функционално
свързана с обект до нея - представляващ „Пицария“, която пристройка няма
самостоятелна функция и не може да се ползва самостоятелно. Строежът е
изграден без инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Сградата в
имота е трета категория, като съответно и пристройката, като строеж е трета
категория. Вещото лице е описало и поврежданията по слънцезащитната
конструкция.
Според заключението на съдебно-счетоводна и финансово-оценителна
експертиза /л.36-38, т.5 от ДП/, финансовите загуби на „Ред хот България“
20
ООД към момента на инкриминираното деяние са в размер на 10 306,62 лева.
Комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза
/л.49-50, т.5 от ДП/ е дала заключение, че са разрушени и повредени части от
конструкцията - алуминиева дограма-100%, поликарбоново покритие -
приблизителна разрушена площ 85 кв.м., метална конструкция- 20% огъната
и разрушена. Общата стойност на щетата е в размер на 9 200 лева.
Комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза
/л.429-529, т.2 от НОХД № 733/17г./ е дала заключение, че при свид.М., към
декември 2014г. се е отчитало функциониране в ситуация на повишен стрес и
известно снижение на адаптивните възможности. Той е възприел заканата
като действителна. От медицинска гледна точка не са установени обективни
причини, поради които да не може правилно да възприема и да
възпроизвежда факти и събития, имащи значение за делото и да дава
достоверни показания. М. се чувствал застрашен за живота си.
Комплексна петорна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза /л.687-718, т.2 от НОХД № 733/17г./ е на мнение, че свид.М. при
изричане на първоначалните заплахи не е изпитал страхови изживявания.
Впоследствие е възприел заплахите за реални и е получил от психиатрична
гледна точка „Разстройство в адаптацията със смесено нарушение на
емоциите и поведението-код F43.25“ Възприел е заканите и това е породило у
него чувство на тревожност, безпокойство, че те могат да бъдат реализирани.
М. е могъл правилно да възприема и да възпроизвежда факти и събития,
имащи значение за делото и да дава достоверни показания. Няма данни за
посттравматично стресово разстройство, тъй като той е успял да позитивира
социалното си функциониране, като е вложил енергия в работата си. Към
момента на воденото наказателно производство е налице известна ситуативна
тревожност във връзка с водените съдебни дела и срещата му с подсъдимия
М..
Съдът счита, че заключенията на експертизите следва да се кредитират
напълно. Те са изготвени от вещи лица с необходимите специални познания в
съответните области, същите са обосновани, компетентно и обективно дадени
и отговарят в необходимата степен на поставените им въпроси.
Няма основание да не се кредитират и писмените доказателствени
доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК от
първоинстанционния съд.
Съдът не приема за достоверни обяснения на подсъдимия М. и ги
третира като негова защитна позиция. Той твърди, че е отправил бизнес
предложение към свид.М. за заплащане на наем за ползване на собствената му
тераса. Неговата версия се опровергава от събраните доказателства по делото
- показанията на свидетелите, от ВДС и др. От приложени СРС се установява
неговата водеща роля в цялостната престъпна дейност. Той е поискал от
свид.М. да му заплаща ежемесечно наеми. При заявения отказ го е заплашил
със спиране работата на заведението „Ред хот пица“ и неговото разрушаване.
Той е присъствал на място пред заведението при демонтажа на тентата, при
спиране на ел.захранването и при осуетяване опитите да бъде възстановено
21
впоследствие. Осигурил е техника и работници за фактическото разрушаване,
осигурил е охранителна фирма, която да обезпечи необезпокояваното
изпълнение, бил е и постоянно информиран за действията и е заплатил на
двете дружества извършената работа. Подс. Подсъдимият М. е давал е
нареждания какво, кога и как да се разрушава, договарял е лично всички
условия за реализирането на това разрушаване. Той лично е уговарял
блокирането на заведението след разрушаването на терасата чрез паркирането
на автомобили пред входа му.
В преобладаващата си част обясненията на подс.К. представляват разказ
за отношенията й с бившия й съпруг – свид.Д., и за проблемите й свързани с
решаване на имуществените им спорове след развода. По отношение на
фактите по обвинението, същата дава лаконична и частична информация в
стремежа си да обясни действията си с претендираните права върху имота на
ул.“Студентска“ и да придаде на тези действия законосъобразен вид. В
обясненията си подсъдимата К. в същност признава извършването на
незаконни действия, защото заявява, че е послушала М. да извърши нещо
провокативно, което не е съобразено със закона, за да привлече вниманието
на държавните органи върху нейните проблеми.
Възприетата от съда фактическа обстановка обосновава правния извод,
че подсъдимите М. и К. са извършили престъплението в което са обвинени.
Преди да изложи аргументите си относно правната страна на деянието съдът
счита, че следва да изясни въпрос, който се интерпретира по различен начин
от страните по делото. Става дума за това дали описаните в обстоятелствената
част на обвинителния акт действия на подсъдимите представляват едно цяло
или са отделни епизоди без връзка помежду си. Като отделни деяния тези
събития са възприемани от защитата на подсъдимите и от
първоинстанционния съд, което му е дало основание да постанови
оправдателна присъда. Прокурорът и частното обвинение считат, че
посочените действия представляват едно цяло и осъществяват състава на
престъплението по член 213а от НК. Настоящият състав на съда възприема
второто становище.
Предизвикващият различно тълкуване проблем, всъщност е решен
теоретично от наказателноправната наука. В учебника си "Наказателно право
на НРБ", /издателство "Наука и изкуство" 1972 година, стр.410/ професор
Иван Н. е разгледал и отграничил тези престъпления, които въпреки
различните усложнения в тяхното съдържание или конструкция
представляват от гледна точка на закона едно-единствено, усложнено
престъпление. Всяко престъпление представлява конкретно деяние, а
деянието е система от телодвижения, но в някои случаи може да бъде система
от няколко отграничени, но координирани волеви акта, обединени с оглед
постигането на определена наказателноправна цел. Той е разгледал случаите,
при които при престъпления, които са прости по своята конструкция могат да
настъпят фактически усложнения в зависимост от конкретната обстановка и
възприетият от дееца метод на осъществяване на престъплението. Дал е
съответните примери, като например: „отровата се дава на няколко пъти,
няколко последователни въздействия се упражняват върху изнудения, за да
22
бъде склонен да даде исканата парична сума“. Професор Н. е заключил, че в
тези случаи се касае до няколко акта, но свързани така, че да се явяват
елементи от изпълнението на едно единствено престъпление. В светлината на
това разбиране следва да се разглеждат и действията, извършени от
подсъдимите М. и К..
Подсъдимият М. е поискал от свидетелят А.М. да му заплаща 10000
лева месечно. След като е получил категоричен отказ от свидетеля, М. го е
заплашил със спиране работата на заведението и неговото разрушаване. В
периода от 9-ти октомври до 16-ти ноември 2014 година М. в съучастие с
подсъдимата К. последователно са се опитали да разрушат конструкцията,
изградена над терасата на заведението, преустановили са
електроснабдяването на ресторанта, разрушили цялата конструкция,
изградена върху терасата на търговския обект. Приведени към състава на
престъплението по чл.213а НК тези действия на подсъдимите изцяло запълват
неговия състав. М. е поискал от М. да поеме спрямо него имуществено
задължение в размер на 10000 лева. След като М. категорично е отказал, той
го е заплашил със спиране работата на заведението и с неговото разрушаване.
Очевидно е, че отправената заплаха е извършена с цел М. да поеме
заплащането към М. на поисканата сума. Деянието не е довършено с
изречените от М. закани. Беше посочено по-горе, че е налице фактическо
усложнение в състава на престъплението. В следващите няколко дни, през
посочения период М. и К. са пристъпили към изпълнение на действия, които
по същество представляват заплаха към свидетеля М. и целят да бъде
принуден да поеме имущественото задължение. Известно е от правната
теория и практика, че заплахата може да бъде осъществена не само словесно,
но и чрез конклудентни действия. Възприетият от подсъдимите метод на
осъществяване на намисленото престъпление е включвал извършването на
няколко акта на принуда, насочена към М., целяща да го мотивира да изпълни
поисканото от него парично задължение. Тези отделни действия не са
изолирани, а са свързани обективно и субективно помежду си, целят
постигането на набелязаната цел и се явяват елементи на едно престъпление.
Налице е участие в изпълнителното деяние - заплашване, и на двамата
подсъдими М. и К.. Това е така, защото деянието не приключва с изречената
от М. заплаха, а продължава с неколкократни действия обединени от обща
воля и цел за постигане на намисления резултат, а именно да се принудят М.
да започне заплащането на поисканата от М. сума. Тези действия са били
обективирани и възприети от свидетелите по делото. Показанията на
свидетелите М., Д., Д., П. и другите свидетели, описват действията на М. и К.,
отнасящи се преди всичко до обективната страна на престъплението. От тези
действия могат да се направят изводи, обаче и за субективния елемент на
престъпното деяние. Свидетелите безпротиворечиво говорят затова, че по
време на опита за премахване на слънцезащитната тента и спирането на
електроснабдяването на заведението, двамата подсъдими са се намирали на
местопроизшествието, общували са помежду си и заедно са извършвали
действия, насочени към премахването на конструкцията, към
преустановяването на електрозахранването, а впоследствие физически са
23
пречили за неговото възстановяване. Субективната страна на престъплението,
обаче се разкрива изцяло от приобщените веществени доказателствени
средства чрез използваните специални разузнавателни средства.
Обстоятелствата, които са останали невидими за свидетелите, чрез тези
доказателствени средства се изясняват напълно и категорично. Установява се,
че М. организирал всички тези действия в координация с подсъдимата К..
Двамата са обменяли информация помежду си и са координирали своите
действия. От тези доказателствени материали се установява категорично, че
подсъдимите са имали общ умисъл за извършване на престъплението и
разпределение на ролите в неговото осъществяване.
На 12.11.2014 г. при разговор с мъж по повод събарянето на
конструкцията на терасата /л.25 от ВДС, том 4/, подсъдимият М. заявил:
„Искам да го събаряме! И искам вчера да е съборено! Аз, а, не съм лежал в
полицията, като съм тръгнал да го събарям, щото за да го протакам!“….“Аз
исках отдавна да е съборено! Значи първата ми работа беше да е съборено, а
после другите действия. Щото като е съборено, те не могат да работят вътре.“
/л.29/ „По принцип аз ще направя организацията.“…“Тоест всичко да се
случи толкова бързо, че докато дойде някой, то вече да е съборено.“
По-късно при друг разговор между двамата /л.35 от ВДС, том 4/, мъжът
разяснява на подс.М., че издаденият от Община Варна констативен протокол
въобще не е „читав“, тъй като не е спазена процедурата, поради което е
незаконосъобразен. Това не пречело да се ползва като формална причина да
се тръгне да се премахва строежа. По-късно /л.39/ подс.М. заявява, че е
проблем, че К. е взела само копие от протокола, при което вземат решение да
го „отиграят“ като направят нотариално заверен препис на копието, като
целта е била да се придаде достоверен и официален вид на т.нар „формална
причина за събарянето“.
Подсъдимият М. лично се заел с организацията по събарянето на
терасата. От личния си мобилен телефон с номер 0899 999996 той позвънил
на мобилен телефон с номер 0898 425090 на свид. Д.Г. - съсобственик на
„Варненски строежи" ООД /л.40 от ВДС, том 4/. Казал му, че му трябват
багери и хора за събарянето на една тераса. Свид. Г. обяснил, че в момента се
намира в Р. Гърция и му препоръчал да се обърне към другия съсобственик на
„Варненски строежи" ООД - свид. М.М.. Малко по-късно на мобилния
телефон на подс. М., от мобилен номер 0899 968683 позвънил свид. М.М. и
двамата се договорили М. да осъществи организацията по събарянето /л.42 от
ВДС, том 4/.
Подсъдимият М. решил да наеме охранителна фирма, която да
препятства достъпа на други лица до заведението по време на събарянето.
На 13.11.2014 г., в 14.39 часа, подс. М. позвънил на свид. А.П. на
мобилния му телефон с номер 0889 503253 - съсобственик на охранителна
фирма „ДАИКС“ ООД - гр. Пловдив /л.51 от ВДС, том 4/ и го попитал дали
поемат охраната на обекти извън гр. Пловдив. Свидетелят П. му отговорил
положително и попитал, за какъв обект става въпрос, като подсъдимият
обяснил, че прави „секретна операция“, ще се премахва един незаконен
24
строеж и иска да наеме неговите охранители, тъй като не искал да „изтече
информация“. Свид. П. му обещал да изпрати служители, на които имал
доверие - свид. Г.Ф. и свид. Д.Т., но трябвало да има сключен договор за
охрана на територията на гр. Варна, който да бъде регистриран в ОД МВР -
Варна. Тогава подсъдимият М. му обяснил, че договора ще бъде сключен с
подсъдимата К., но за това ще се погрижат неговите адвокати, които също ще
присъстват на събарянето. След като се договорили за всички подробности,
включително и за датата на събитието - 15.11.2014 год., свид. П. го попитал
къде да дойдат неговите служители, когато пристигнат в гр. Варна и в колко
часа. Подс. М. му издиктувал по телефона адреса на офиса си в гр.Варна - ул.
„Селиолу" № 1, и му казал да бъдат там в 7.00 часа за инструктаж. Обяснил
също така, че там ще ги чакат К. и двама адвокати, които ще присъстват на
събарянето, за да не допуснат някой да им попречи. Уточнили се, че М. ще
плати за услугата на охранителите на място.
По време на събарянето на терасата, подсъдимият М. звънял по
мобилния телефон на подсъдимата К. и на свои роднини и служители,
живущи в кооперацията над заведението, за да се информира за хода на
събитията. При разговор между К. и него /л.71, ВДС, том.4/, тя му съобщила:
„Нямаш си на идея за какво става на въпрос. Ебаха мамата на всичко.
Просто…..Много яко“. Това предизвикало одобрението на М., който дал
указания да продължат с чупенето на теракотените плочки пред заведението.
Малко след осем часа свид. М.М. от мобилен номер 0899 968683
позвънил на подс. М. /л.74, ВДС, том 4/ и го информирал: „Значи отпред е
перфектно всичко, както си наредил, така сме го направили… Даже, даже по-
зле“.И му обяснил, че отзад има хора и няма как да пристъпят към
разрушаване.
Подсъдимата К. се обадила на подс.М. /л.77 от ВДС, том 4/, като му
казала, че отпред всичко е смазано и няма нищо здраво, на което той реагирал
с „Браво! Браво!“
На 16.11.2014 г. подсъдимият М. провел няколко разговора /л.103 – 111
от ВДС, том 4/ с мъж, ползващ телефонен номер **********, на който
наредил след полунощ пред входа на ресторанта да се вкарат автомобили по
начин, при който да се възпрепятства достъпа на клиенти.
От субективна страна деянието по чл.213а от НК е извършено от всеки
един от подсъдимите при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са
съзнавали, че осъществяват принуда спрямо пострадалия А.М., както и че
последният не желае да поема имуществено задължение. Това свое нежелание
М. е заявил изрично и отказът е бил възприет от подсъдимия М. лично, а
подс.К. е била наясно с уговорената среща, с нейната цел, а за резултата от
нея е била уведомена от подс.М.. Подсъдимите са предвиждали и целели чрез
отправените словестни заплахи и предприетите фактически действия по
реализирането им, че ще мотивират пострадалия да поеме имущественото
задължение към подс.М., което е и тяхната пряка цел. Т.е. у двамата
подсъдими е била налична и специалната цел, визирана в разпоредбата на
чл.213а от НК.
25
Всеки от двамата подсъдими е извършвал такава част от общата
дейност, че същата като цяло да причини последиците от престъплението, а
от субективна страна, всеки един от тях е имал съзнанието, че както сам, така
и другият деец участва в изпълнителното деяние. Те са действали
осъществявайки състава на престъплението като през цялото време са имали
конкретен общ умисъл за постигане на набелязана цел.
Установеното по делото разпределение на ролите между подс.М. и
подс.К., непрекъснатите контакти помежду им и съгласуване на действията
им.
Предвид изложеното съдът намира, че подсъдимите са съзнавали
обществено опасния характер на деянието, което са извършили, предвиждали
са настъпването на обществено опасните последици, като са искали и целели
настъпването на тези последици, поради което при извършването на деянието
те са действали с пряк умисъл.
По отношение общността на умисъла между двамата подсъдими, освен
отразеното по-горе в настоящото изложение, следва да бъде отбелязано също,
че на 9 октомври 2014 г. двамата подсъдими М. и К. са провели телефонен
разговор със свид.Ч., при който са му поръчали на следващия ден да
демонтира конструкцията на заведението „Ред хот пица“. От показанията на
свид.Ч. се установява, че на 10 октомври 2014 г., подсъдимият М. е издавал
нареждания да се бърза с демонтажа, искал е да се отстранят и стъклените
панели. Тонът на подсъдимият е бил заповеден, нетърпящ възражения.
Престъплението е осъществено при наличието на три квалифициращи
признака. Деянието е придружено с унищожаване и повреждане на
имущество, собственост на „Ред хот България" ООД, представлявано от
свид.М. по смисъла на чл.213а, ал.2, т.3, предл.2 и 3 от НК. Унищожени са
хранителни продукти и унищожена и повредена е изградена слънцезащитна
конструкция и остъкляване на терасата на заведението стопанисвано„Ред хот
България" ООД.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.213а, ал.2, т.4 от НК
– деянието е извършено от две лица – подсъдимите К.К. и В.М.. И двамата
подсъдими са участвали в изпълнителното деяние на извършеното от тях
престъпление - осъществяването на принуда спрямо пострадалия АС. М. М..
С престъплението са причинени значителни имуществени вреди в
размер - 14838,37 лева по смисъла на ал.3, т.2 на чл.213а от НК. Тази сума е в
размер надвишаващ 14 минимални работни заплати /през 2014 г. минималната
работна заплата, определена с ПМС № 249/31.10.2013 г. е била 340 лева/.
По възраженията на защитата:
Твърди се от защитата, че в обвинителния акт са налице неясноти в
няколко направления. На първо място се сочи неяснота относно обекта, за
който се твърди, че подсъдимите са поискали от свидетеля М. да поеме
имуществено задължение. Твърди се, че първоначално М. е поискал да
получава наем за двете заведения, „Джънгал“ и „Ред хот пица“. В
последствие се заявява, че сумата е поискана за терасата пред заведението,
която според М. е негова собственост. Заключава се, че по този начин е
26
налице неяснота за кой обект е поискано да се поеме имуществено
задължение - за двете заведения, за които М. е заплащал наем на дружеството
на П. или за терасата пред „Ред хот пица“, за която към този момент не е
плащал наем на никого.
На второ място, е отбелязана неяснота относно постигнатата
договореност между подсъдимите относно лицето, към което следва да се
поеме имущественото задължение дали това са двамата подсъдими, само за
подсъдимия М. или само за подсъдимата К..
На трето място, е конкретизирана неяснота относно размера на
имущественото задължение - дали то е 5000 или 10000 лв.
На следващо място не е изяснен моментът и обхватът на постигнатото
съгласие между двамата подсъдими, както относно обекта така и относно
размера, за който е поискано поемането на имуществено задължение.
Твърди се, че така посочените неясноти не позволяват да се извърши
преценка относно намерението на подсъдимите, съдържанието на престъпния
умисъл за всеки от тях, налице ли е общност на умисъла към момента на
отправяне на заплахата и по отношение на целения резултат.
Горните въпроси се поставят поради неправилно тълкуване на
материалния закон и опростено разбиране за състава на престъплението, в
което са обвинени двамата подсъдими, водещо до разграничаване и отделяне
на отделни епизоди вместо разглеждането им като цялостна съвкупна
дейност. Престъплението предмет на настоящото наказателно производство
представлява усложнена от фактическа страна престъпна дейност, която по
своята същност представлява едно единно престъпление. В тази насока бяха
изложени аргументи по-горе в настоящите мотиви.
Сочените от защитата неясноти относно обектът, за който се иска наем,
размерът на наема и лицата, на които следва да се плаща, според съда няма
съществено значение за състава на престъплението и за приложението на
материалния закон. В обстоятелствената част на обвинителния акт е описана
фактологията такава, каквато е установена от прокурора в хода на
предварителното разследване. Основен източник на тази информация са
показанията на свидетеля А.М.. В разпита си пред първоинстанционния съд
свидетелят подробно е обяснил хронологично как са се развили събитията и
какво му е казал подсъдимия М.. Това, което е заявил М., това е пресъздал
свидетелят М. и тези обстоятелства са залегнали в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Задължение на прокурора е да опише в обвинителния акт
установените обстоятелства, а на правоприлагащите органи да извършат
правна квалификация на описаното деяние. Твърдяната неяснота произхожда
от направените пред свидетеля М. изявления от подсъдимия М.. Той
първоначално е заявил, че иска наем за двете заведения, който да бъде 5000
лв. и да се заплаща на него. В последствие е заявил, че терасата пред
заведението е негова собственост и иска за нея 10000 лв. месечно. М. е заявил
пред свидетеля Ж., че няма значение дали наема ще се заплаща на него или на
подсъдимата К.. Това са обстоятелствата, които са установени по делото. Тези
обстоятелства биха имали значение за гражданско правоотношение.
27
Отнесени, обаче към състава на престъплението по чл. 213а от Наказателния
кодекс се установява, че те нямат никакво значение за квалификацията на
деянието. И това е така, защото към началото на месец октомври 2014 година
между свидетеля М. и подсъдимия М. не е имало никакви правни отношения.
Изведнъж М. предявява претенции да получава наем за заведения, които не са
негови, в последствие променя претенцията и нейния размер, като иска за
терасата, за която твърди, че е на негова земя сумата от 10000 лв. на месечно.
Установено е категорично по делото, че по отношение на заведенията М. няма
никакво право на собственост, а също така и по отношение на земята, върху
която изградена терасата на заведението. Следователно от свидетеля М. се
иска парична сума, която не се следва от никакво правно основание. М. е
използвал думата наем, която действителност е евфемизъм на рекет. За да е
осъществен състава на престъплението е без значение за какво се иска сумата,
на кого трябва да се даде и какъв е нейният размер. Наказателната
противоправност на подобно деяние не се определя от това дали исканата
сума е пет или 5000 лв. В конкретния случай е без значение дали сумата се
иска за заведението или за терасата, дали трябва да се плати на М. или на К. и
какъв размера на исканата сума. Важното в случая е, че исканата от свидетеля
М. парична сума е лишена от всякакво правно основание.
В тази връзка следва да се обсъдят и възраженията на защитата, че на
срещата между М. и М. не имало други очевидци и тезата на М. е приета
безкритично, без неговите показания да се съпоставят с обясненията на
подсъдимия М.. Тук следва да се изтъкне, че съпоставка може да се извърши
на различни обстоятелства, твърдени от различни субекти. Обясненията на М.
представляват заявление, че той е отправил бизнес предложение, не е
участвал в никакви действия по принуда, бизнесът му е за милиони и
проблемите си ги решава по съдебен ред. Видно е, че обясненията не
съдържат никакви обстоятелства, а представляват декларации. Вярно е, че
законът му предоставя правото да не дава обяснения, но за да се направи
съпоставка той би трябвало да изложи някакви обстоятелства. Не може да се
прави съпоставка между декларации и обстоятелства.
Въззивният съд счита, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правата на подсъдимата след като тя е оправдана
по обвинението за това, че искала заплащане сумата за себе си, а е осъдена
затова, че поисканата сума е в полза на подсъдимия М.. Обемът на
обвинението се определя от обстоятелствената част на обвинителния акт.
Според член 246, алинея втора от НПК в обстоятелствената част на
обвинителния акт се посочва престъплението извършено от обвиняемия, а в
алинея трета на същия текст се посочва, че в заключителната му част се дава
правна квалификация на деянието. Следователно подсъдимата К. е била
запозната с фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
където се твърди, че исканата сума от свидетеля М. е била и за двамата, тоест
на подсъдимата К. е предявено по-широко по обем обвинение, включващо
исканата сума да бъде и за нея. В този смисъл е Тълкувателно решение№2 от
2002 г. на ВКС. Оправдаването на подсъдимата в тази част от обвинението не
ограничава нейните права, защото тя е осъдена за по-малкото от
28
повдигнатото й обвинение. Наказателно-процесуалният кодекс в алинея трета
на член 246 не изисква посочването на обстоятелства, а само да се извърши
правна квалификация на описаното в обстоятелствената част престъпно
деяние. От съпоставката на член 305, ал.4 от НПК и член 246, ал.3 от НПК е
видно критериите за двата диспозитива са различни и изискванията за
диспозитива на обвинителния акт са по ограничени. Освен това подсъдимият
следва да се оправдае само, когато извършеното от него деяние не съставлява
престъпление въобще, а не, когато деянието не отговаря на правната
квалификация, възприета от прокуратурата. В този смисъл е постоянната
практика на ВКС, застъпена с решение № 16 по н.д. №479/2003 г. І-во нак.
отд., решение № 452 по н.д. № 407/2002 г. на І-во нак. отд., решение № 433 по
н.д. № 373/2001 г. на І-во нак. отд., решение № 409 по н.д. № 304/2002 г. на ІІ-
ро нак. отд., решение №273 по н.д.№221/2000 г., ІІІ н.о./стр.185 от Сб./,
решение № 447 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 335/2008 г., II н. о., НК,
докладчик председателя Г.И., решение № 214 от 14.ХI.1995 г. по н. д. № 99/95
г., I н. о., докладчик съдията П.Т., решение № 209 от 4.07.2013 г. на ВКС по н.
д. № 487/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията П.П..
Относно заявеното от подсъдимия М., че той е отправил бизнес
предложение към М., а не заплаха, съдът намира, че това твърдение не се
опира на нормалната житейска и делова логика. Тя предполага подсъдимият
да представи на бъдещия си партньор документи, легитимиращи го като
собственик на недвижимия имот, за който се претендира заплащането на
наем. Да му предложи размер на наемната цена, срок на договора и други
елементи необходими за сключването на договор за наем. Това предложение
следва да бъде на равноправна и доброволна основа с цел постигане на
взаимноизгодно споразумение. От доказателствата по делото такива
обстоятелства не са известни. Напротив установява се поставяне на
ултимативни условия, двукратно увеличение на претендираната сума, което е
съпроводено със заплахи, ако условията не бъдат изпълнени. Това не може да
бъде нормално бизнес предложение, освен ако разбиранията на самия
подсъдим не са в този смисъл.
Престъплението е квалифицирано като извършено от две лица, като
самата квалификация на деянието включва себе си разбирането, че в
осъществяване на изпълнителното деяние са участвали двама извършители
съгласно легалната дефиниция на член 93 точка 12 от Наказателния кодекс. В
тази връзка е несъстоятелно твърдението на защитата, че подсъдимите са
обвинени за техни лични действия на дати, на които не присъствали
едновременно.
Защитата на подсъдимия М. твърди, че житейски нелогично е след като
са поискани пари за наем на девети октомври 2014 година, на следващия ден
да се пристъпи към разрушаване на обекта, който би генерирал доход. Това
действително би било така, ако отношенията между М. и М. са се движили по
нормалния ред за търсене на взаимноизгодна договорка. Това обаче не е
налице. Точно обратното, от следващия ден започва ескалация на оказвания
натиск, свързан с опит да бъде демонтирана слънцезащитната конструкция
над терасата на заведението. В крайна сметка без да се навлиза в
29
подробности се поставя логичният въпрос какъв наем и за какво бизнес
предложение може да твърди подсъдимият М., след като терасата, за която
претендира е изградена върху недвижим имот, който е общинска собственост.
Очевидно е, че върху тази правна основа не може да се претендира сериозно
предложение за заплащане на наем.
В тази връзка следва да се разгледат обстоятелствата, свързани с
заявеното от подсъдимия М. право на собственост върху имота, върху който
е изградена зимната градина. Твърдението, че подс.М. е собственик на
земята, върху която тя е изградена е лишено от всякакво основание.
От показания на свид.Бойновски – началник на отдел „Общинска
собственост“ при Община Варна е видно, че имотът между поземления имот,
собственост на „Варнафарма Холдинг“ООД /върху който е изградена
сградата, където се намира заведението „Ред хот пица/ и ул. „Студентска"
/част от стар идентификатор №10135.2554.527, нов №10135.2554.613/,
попадал в градоустройствената разработка, като част от уличната регулация.
Поради това няма съставен акт за собственост, но същият е общински по
смисъла на ЗОбщС.
Видно от приложените на л.15-37 от том 6 на ДП писмени материали –
извадки от кадастралната карта за имот с идентификатор 10135.2554.528
/собствения на „Варнафарма холдинг“ ООД и сграда с идентификатор
10135.2554.528.1 с адм. адрес Варна, ул.“Студентска“ № 6 и схемите на
самостоятелните обекти по етажи в сградата/, скица № 15-455098-10.12.2014
г. на ПИ с идентификатор 10135.2554.613 /стар идентификатор
№10135.2554.527/, е че това са два различни имота. Последното изменение е
било правено със заповед 18-10038-10.07.2014 г. на Началника на СГКК –
Варна. За ПИ с идентификатор 10135.2554.613 е посочен начин на трайно
ползване „за обект комплекс за култура и изкуство“.
От приложената на л.44 от том 6 на ДП заповед 18-10038-10.07.2014 г.
на Началника на СГКК – Варна се установява, че имот с идентификатор
10135.2554.613 /стар идентификатор №10135.2554.527/ е с площ 326 кв.м.
Този имот /върху който е била изградена зимната градина/ като част от
стар идентификатор №10135.2554.527 е описан като съседен имот в
нотариалния акт, с който „Варнафарма холдинг“ ООД продава на „Варна
Парадайс“ ООД обект /заведение/ в сградата, което прави абсолютно
безпочвени претенциите на подсъдимия М. за собственост върху имота –
земята под зимната градина.
Твърди се от защитата, че предизвиканите от М. проверки на
общинските органи са напълно законосъобразни. Това е така в случай, че тези
обстоятелства се извадят от контекста на цялостната престъпна дейност,
извършена от подсъдимите. В случая М., използвайки познанствата си със
секретаря на Община Варна в рамките на един следобед е успял да
предизвика три проверки на заведението, стопанисвано от пострадалия М..
Той е използвал лъжлив предлог, че в момента се извършва незаконно
строителство за да сезира съответните контролни служби. Целта на
извършеното не е да бъде спазен закона, а да се е демонстрират пред
30
свидетеля М. възможностите на подсъдимия да оказва институционален
натиск върху него. Въпросните проверки са елемент от цялостното
въздействие върху свидетеля с цел същият да се мотивира към исканото от М.
поведение.
В пледоарията на защитата се твърди, че М. няма нищо общо с
прекъсване на електрозахранването на заведението „Ред хот пица“. Това
твърдение не отговаря на установените по делото обстоятелства. Вярно е, че
подсъдимата К. е подала искането за спиране на подаването на ел.енергия към
заведението, присъствала е при пристигане на техниците, съдействала им е и
е подписала протокола, съставен от тях след прекъсването на
електричеството. Но също така е вярно, че на 14.10.2014 г. при пристигането
на служителите на дружеството - свидетелите И. П. и Д.П. там са били и
двамата подсъдими. Подсъдимият М. им дал ключа за помещението с ел.
таблата и е бил със тях по време на спирането на електрозахранването.
Доведени от двамата подсъдими работници са разпробили отвори в касата на
вратата, което впоследствие е използвано за блокиране й при опитите да бъде
възстановено ел. захранването.
При опитите на служителите на „Енерго-про“ - свид. Ж.Б. и свид. Г.Г.
да възстановят ел.захранването на заведението подсъдимият М. ги заплашил,
че без заповед няма да ги допусне до таблото, няма да им даде ключ и
физически им преградил пътя към помещението с електромерите.
Действията на двамата подсъдими, насочени към прекъсване и
възпрепятстване възстановяването на ел.захранването, продължили до
вечерта на 15.10.2014 г. със задържането на подсъдимия М. от полицейски
служители.
Подсъдимият М. отрича да има участие разрушаването на изградената
към заведението зимна градина, но от показанията на свид.П. и от
протоколите за изготвени ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС,
коментирани по-горе се установява активното участие на подс.М., а и на
подс.К. в планирането, организацията и реализацията на разрушаването на
зимната градина пред заведението „Ред хот пица“. Подсъдимият М. е
договарял с управителя на дружеството, което е трябвало физически да
разруши конструкцията на тентата времето, начина и вида на разрушителните
действия, които е искал да се извършат. Договорените действия е трябвало да
бъдат извършени в ранните часове на 15.11.2014 г., за да бъдат изненадващи и
да приключат бързо, за да не могат да бъдат осуетени. Той е договорил
физическа охрана, която да възпрепятства евентуално противодействие срещу
разрушаването. Не е случаен изборът му на фирма за охранителна дейност от
гр.Пловдив, това е сторено, за да не стане известно планираното събаряне.
При преговорите е заявявал, че ще бъдат сключвани договори с подсъдимата
К..
За времето, през което се извършвало разрушаването, в рамките на
около час подс.М. е провел 15 телефонни разговора и всичките са свързани
със самото разрушаване, видно от изготвените ВДС на СРС. В телефонен
разговор с подсъдимата К., при който тя му разказва за събитията и размера
31
на щетите, той дава нареждане работниците да започват да чупят плочките.
След като приключили действията по разрушаването, именно подс.М. е
заплатил за извършеното на работниците и на служителите на охранителната
фирма.
Твърди се от защитата, че разрушаването на зимната градина
представлява законосъобразно действие, тъй като се премахва незаконен
строеж. Тази дейност, обаче е законово регламентирана от съответните
разпоредби на ЗУТ и подзаконовите актове за неговото приложение.
При информация за незаконен строеж е необходимо съответните органи
да извършат проверка на място и с констативен акт да установят неговото
наличие. При констатиране на незаконен строеж, компетентният орган спира
строителството и забранява достъпа до строежа чрез нарочна заповед. В
констативния протокол се описва извършеното строителство, изчертава се
окомерна скица на разположението на строежа, посочват се установените
нарушения и нарушените разпоредби, като се определя срока за възражение
срещу акта и пред кой орган се подава. След това актът се връчва на лицата,
които имат право на възражения по него. Когато констативният акт не бъде
оспорен, се пристъпва към издаване на заповед за премахване на незаконен
строеж, в която се посочва срок за доброволното й изпълнение. При
неизпълнение на заповедта за доброволно премахване и в определения в нея
срок, тя се изпълнява принудително. Заповедта за премахване подлежи на
обжалване по съдебен ред пред съответния административен съд по
местонахождение на недвижимия имот в 14-дневен срок от съобщаването й
на засегнатите лица.
В конкретния случай административната процедура не е приключила с
влязъл в сила административен акт, подлежащ на изпълнение; няма
законосъобразно издадена заповед за премахване на незаконен строеж – не е
спазена предвидената в ЗУТ процедура; М. и К. не са упълномощени от
собственика да извършат събарянето доброволно; не е изтекъл срока за
доброволно изпълнение; нито М., нито К. са оправомощени от компетентните
органи да извършат принудително събаряне на строежа.
Изводът от горното изложение е, че процедурата по установяване на
незаконното строителство не е спазена, няма издадена и влязла в сила заповед
за премахване на незаконен строеж. При това положение, извършването от
двамата подсъдими на действия по организиране и премахване на зимната
градина са незаконосъобразни. Те са били планирани, за да заобиколят закона
в постигането на една противоправна цел, като всячески са били правени
опити да им се придаде законосъобразен вид /чрез нотариалната заверка на
препис на копие, чрез присъствието на адвокати на събарянето, чрез
желанието и нотариус да присъства, за да извършва определени констатации
и да ги отразява в протокол/.
Застъпена от защитата е тезата, че исканите пари са дължими от
свид.М., тъй като става заместване на досегашния му кредитор с нов.
Способът, който внася промени в едно съществуващо облигационно
отношение чрез смяна на кредитора в същото това отношение е цесията,
32
уреден в чл.99 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба цесията е договор, с който се
прехвърля едно вземане и чрез който договор старият кредитор се замества с
нов кредитор. От длъжника дори не се иска да го одобри, но старият кредитор
трябва да уведоми длъжника за цесията, за да знае на кого дължи. При
цесията старият кредитор прехвърля вземането си на новия /доброволно/, а не
претендиращият да бъде нов кредитор да се самопровъзгласи за такъв,
уведомявайки длъжника.
В конкретния случай „Ред хот България“ ООД е наемател на търговски
обект по силата на сключен с „Марго 77“ ООД договор за наем на недвижим
имот. По силата на този договор първото дружество следва да заплаща
месечен наем на второто. Съответно „Ред хот България“ ООД е длъжник по
това правоотношение, а „Марго 77“ ООД е кредитор.
По делото липсват каквито и да било доказателства, а и твърдения, че
„Марго 77“ ООД е прехвърлило вземането си /дължимите месечни наеми/ на
подс.М. като физическо лице или на представлявано от него търговско
дружество. Към този период свид.М. или управляваното от него търговско
дружество, стопанисващо заведението “Ред хот пица“ не са имали
задължение да заплащат месечни суми към когото и да било за ползването
пространството пред заведението, обособено като зимна градина /тераса,
покрита с тента/, за да се твърди, че този кредитор е бил заместен от
подсъдимия М..
Горното сочи на несъстоятелност на заявената от защитниците теза за
заместване на кредитора в съществуващото отношение между наемодател и
наемател - представляваното от свид.М. търговско дружество.
Относно наказанията:
При определяне вида и размера на наказанията, съдът съобрази високата
степен на обществена опасност на престъплението, в което са обвинени
двамата подсъдими. За престъплението е предвидено наказание от 5 до 15
години лишаване от свобода, глоба от 5000 до 10000 лв. и факултативно е
предвидено наказание конфискация до една втора от имуществото на дееца.
Престъплението е с висока степен на обществена опасност не само поради
предвидените строги наказания, но и поради това, че се засягат два обекта на
защита. От една страна се защитават имуществените права на гражданите, а
от друга свободно да упражняват волята си. Поради това общественоопасния
характер на този вид деяния е висока, тъй като нарушават правото на
собственост и ограничават свободата на личността. Двамата подсъдими се
преценят от настоящият съдебен състав като лица с висока степен на
обществена опасност. Този извод се налага от начина и периода на
извършване на престъплението. Престъпното деяние е извършено
демонстративно, публично и безцеремонно. Демонстративно пред множество
свидетели е направен опит да се премахне тентата, спряно е
електрозахранването и е разрушена остъклената тераса на заведението.
Констатира се упоритост на преследваната престъпна цел, която продължава
от началото на месец октомври до средата на месец ноември 2014 година.
Упоритост се отбелязва и при прекъсване на електрозахранването, като в
33
продължение на три денонощия се създават пречки за възстановяване на
електроподаването. Конкретно за подсъдимия М. следва да се отбележи, че с
поведението си той е демонстрирал превъзходство над М. и останалите
свидетели, показвайки възможностите си да предизвиква проверки от
общински контролни органи. Действията му изразяват чувство за
безнаказаност. Същият е демонстрирал явно пренебрежение към обществения
и държавен ред и публично е нанесъл побой на общински съветник.
Подсъдимата К. също е проявявала упоритост при преследване на
престъпната цел. Съдействала е по всякакъв начин на подсъдимия, като в
повечето случаи лично е участвала при упражняване на принудата. Съдът
отчита водещата роля на подсъдимия М., поради което отмерва спрямо него
наказанието в по-висок размер.
Като смекчаващо отговорността на всеки от двамата подсъдими
обстоятелство, съдът отчете чистото съдебно минало на всеки от тях, а за
подсъдимата К., че полага грижи за малолетното си дете.
При предходното разглеждане на делото съдът е преценил като
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство сравнително дългия
период от време /шест години/, изминал от извършване на престъплението до
момента на постановяване на присъдата и е определил наказанията
„лишаване от свобода“ на двамата подсъдими при приложение на
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК под специалния минимум, посочен в
нормата на чл.213а, ал.3 НК. Настоящият съдебен състав е обвързан от това
решение на съда, поради липса на касационен протест от прокуратурата.
За подсъдимия М., съдът индивидуализира наказанието в размер на
четири години лишаване от свобода, както и глоба в размер на осем хиляди
лева, които наказания настоящият съд прецени, че са съответни на
обществената опасност на извършеното престъпление и данните за личността
му.
За подсъдимата К. съдът определи наказанието лишаване от свобода за
срок от три години и шест месеца, както и глоба в размер на шест хиляди
лева, които наказания настоящият съд прецени, че са съответни на
обществената опасност на извършеното престъпление и данните за личността
й.
Първоначалният режим на изтърпяване на определените наказания
лишаване от свобода е общ, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и за
двамата подсъдими.
Относно гражданския иск.
Съдът намери за основателен и частично доказан искът на гражданския
ищец АС. М. М. и осъди подсъдимите В. Н. М. и КР. Ж. К. солидарно да му
заплатят сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на непозволено
увреждане. Гражданският иск на ищеца А.М. е напълно доказан по своето
правно основание - чл.45 от ЗЗД. В резултат на виновното и противоправно
поведение на подсъдимите, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които
са пряка последица от извършеното от подсъдимите М. и К. престъпление.
34
Относно размера на дължимото от А.М. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, съдът съобрази следното: Пострадалият А.М. е
преживял посегателство върху личността си. Той е възприел заплахите за
реални и е получил от психиатрична гледна точка „Разстройство в
адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението-код F43.25“
Възприел е заканите и това е породило у него чувство на тревожност,
безпокойство, че те могат да бъдат реализирани. Към момента на воденото
наказателно производство е налице ситуативна тревожност във връзка с
водените съдебни дела и срещата му с подсъдимия М.. С престъпното деяние
подсъдимите са причинил на ищеца психическа травма. Отчитайки всички
тези обстоятелства и по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът прецени,
че предявения граждански иск за неимуществени вреди следва да бъдат
уважени в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева. Съдът отхвърли иска в
останалата му част до 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, като недоказан.
Със своя съдебен акт въззивната инстанция осъди двамата подсъдими да
заплатят държавна такса върху уважената част на граждански иск,
направените по делото разноски в полза на Държавата и частния обвинител и
на граждански ищец.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.




35
Съобщи за изтекли лични данни