Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 136
гр.
Бургас, 07.02.2022 година
В
ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на
седемнадесети януари две
хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия:
Галя Русева
при
секретаря И. Г. и в присъствието на прокурора Росица Дапчева, като разгледа докладваното от
съдия Русева административно дело № 2386/2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС вр.чл.203 и сл. АПК във връзка с чл. 1, ал. 2
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Т.Н.Т.
с ЕГН **********, към датата на исковата молба - лишен от свобода, изтърпяващ
наказание в з.о. „Дебелт 1” към Затвора Бургас, против ГД „Изпълнение на
наказанията“-София, с която се претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в периода от 07.01.2021 г. до 08.09.2021 г. вкл.
в размер на 5 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 07.10.2021 г., до окончателното
изплащане /съгласно приетото в с.з. на 01.11.2021г. изменение на исковете/.
Ищецът твърди, че неимуществените вреди са му причинени в
периода от 07.01.2021 г. до 08.09.2021 г. вследствие незачитане на човешките му
права, изразяващи се в психически тормоз, дискриминация, чувство на
малоценност, безпомощност, породени от ограничения му достъп до района на
общежитието, престоя му в непригодени съгласно изискванията на чл.71а ППЗИНЗС
помещения, третирането му при условията на постоянен строг режим; липсата на препарати
и пособия за почистване, на постоянна топла вода и парно, на ръкавици; от
наличието на хлебарки и дървеници, от предоставената му развалена храна, от
ограничените свиждания и от ограничения му достъп до лавката. Твърди също, че
конвоите на лишените от свобода не са обезопасени със седалки и колани, че
създават опасност за живота и здравето на превозваните от тях лица; че на ищеца
без основание не се предоставят част от разрешените лични вещи, предмети и хранителни
продукти; че същият престоява в малки на площ помещения, с ограничен достъп на
открито - само за по 60 минути сутрин и следобед на ден, в нарушение на утвърдения
график. Сочи, че в т.нар. „каре”, което е с площ от около 100 кв.м., се извеждат
на открито около 80 души, като площта е твърде малка, липсват пейки и маси.
Пазаруването на лавка ставало веднъж, а не два пъти дневно, за по 1 час – от 12.30
ч до 13.30 ч, като наведнъж се извеждали около 80 лица и обслужването ставало
много бавно, тъй като лишените от свобода пазарували с картоните си, а не чрез
средства в брой. Краткият престой на открито се отразил здравословно на ищеца,
който започнал да страда от липса на витамини и минерали. Твърди също, че е
третиран като лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в заведение от закрит
тип - килиите били отключени, но почти през целия ден ищецът се намирал на
закрито в тесен коридор, без достъп на открито на двора, въпреки че режимът на
изтърпяване на наказанието му не е строг и въпреки че з.о. „Дебелт 1” е заведение
от открит тип. Сочи, че свижданията са силно ограничени от около 1 година, че
се извършват посредством телефон и през стъкло, че са само за 30 мин на
закрито, а му се полагат 45 минути. Всички свиждания се извършвали на закрито,
вместо на открито, в противоречие с издадена заповед. Носената от близки храна
на ищеца бързо се разваляла и бивала изхвърляна, тъй като липсвал хладилник в
килията, същата била нахапвана от хлебарки. Ищецът обитавал килия с площ 15
кв.м., заедно с още три лица, като площта се явявала крайно недостатъчна, в
нарушение на минимално изискуемата площ от 4 кв.м. на човек. В килията
недопустимо били разположени вишки, а прозорецът бил само един, крайно недостатъчен
за проветрение. Килията на ищеца била разположена между помещенията за строг
режим и за общ режим, вследствие на което той и съкилийниците му не можели да
излизат свободно и често стояли заключени между двете решетки. Дюшеците в
килиите не се сменяли след всеки човек. Дезинфекцията и дератизацията се
извършвали само с белина, а не с ефикасни препарати, в килиите имало дървеници,
които нахапвали лишените от свобода. Липсвали постояннно течаща топла вода и
парно, течащата вода била изключително мръсна и негодна за пиене. Топлата вода
се пускала по обяд, когато всички са навън на открито, и вечер след проверката
в 20.00 ч., в останалото време липсвала. Предлаганата на затворниците храна
била крайно недостатъчна и мухлясала, предлагали се храни с изтичащ срок на
годност. Съдомиялната не работела и всички чинии се миели на ръка. На ищеца не
се разрешавало да държи и ползва кафеварка, въпреки че настанените в ареста
имали право на такава и въпреки че ищецът е виждал други кафеварки в склада на
затвора. Предоставяните препарати били крайно недостатъчни и били разреждани с
вода, не се предоставяли ръкавици, липсвали и стирки, кофи и дръжки за
стирките, налагало се такива да се закупуват от лавката. Всички лишени от
свобода перяли на ръка, защото пералнята била развалена.
Сочените вреди са
подробно описани в исковата молба, като ищецът твърди, че същите са настъпили в
резултат на бездействията на ответника, който не изпълнява задължението си да му
осигури приемливи условия за изтърпяване на наказанието му, като осигурените
условия са неблагоприятни и представляват нарушение на чл.3 ЗИНЗС, както и на
чл.3 ЕКПЧ. Сочи, че така описаните условия на живот предполагат настъпването на
посочените вреди и че същите се презумират. Сочените нарушения са били
констатирани от Омбудсмана на Р България, както и от Инспектората към
Министерство на правосъдието по повод инициирани проверки. В резултат на
сочените нарушения, настъпилите за ищеца вреди се изразявали в стрес,
емоционално и морално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо
на лишаването от свобода, както и в риск за здравето му, като се претендира за
тях обезщетение в размер на 5 000 лв. за периода от 07.01.2021 г. до 08.09.2021
г. вкл., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 07.10.2021 г.
до окончателното изплащане.
В съдебно заседание ищецът не се явява, редовно уведомен. Представлява се от адвокат А. ***, която поддържа исковата молба и моли за уважаването
й, ангажира доказателства. Не претендира присъждане на разноски.
Правното основание на предявения иск
е чл.284, ал.1 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/ вр.чл.1 ЗОДОВ.
В писмен отговор, депозиран на
28.10.2021 г., ответникът ГД „ИН“ – София оспорва иска като неоснователен, като
сочи, че през процесния период от 07.01.2021 г. до 08.09.2021 г. не са
настъпили твърдените от ищеца вреди във връзка с пребиваването му в з.о.
„Дебелт 1”, тъй като: същият е бил настанен съответно в спални помещения с №№
266 и 255, при необходимата минимална жилищна площ от 4 кв.м. за всеки лишен от
свобода; килиите са обзаведени с метални легла и шкафове, прозорците са с размери
1,60 м ширина и 1,40 м височина, като не се възпрепятства притокът на въздух и
на естествена светлина в помещението; отоплението е чрез централно парно, във
всички помещения са монтирани радиатори; през зимния сезон отоплението се
подава в зависимост от климатичните условия и температура; помещенията се
проветряват по естествен начин – чрез отваряне на врати и прозорци. Престоят на
открито съгласно чл. 27б ППЗИНЗС се е извършва по утвърден график, както следва:
до 28.04.2021 г. – 2 пъти на ден, от 12.30 ч. до 13.30 ч., и от 16.30 ч. до
17.30 ч., като по това време е било възможно и закупуването на стоки от
затворническата лавка. Свиждане с близките се е провеждало всяка събота, а
ползването на видеоконферентна връзка е било разрешено всеки петък. Съгласно
втория график, в сила от 28.04.2021 г., престоят на открито е бил от 08.30 ч.
до 11.30 ч. и от 13.30 ч. до 17.30 ч. Закупуването на стоки от лавката е било
предвидено в интервала 12.30 ч. – 13.30 ч. В останалите дейности нямало
промяна. Съгласно третия график, в сила от 08.07.2021 г., е добавен още един
ден за свиждане с близките – всяка събота и неделя, а видеоконферентната връзка
е разрешена веднъж месечно – всеки втори четвъртък от месеца. В изготвените
прафици за разпределение на времето били изпълнени изискванията на чл.86, ал.1,
т.1 и т.2 ЗИНЗС – престой на открито не по-малко от 1 час на ден и свиждания не
по-малко от 2 пъти месечно. Сочи се, че режимът на свижданията с близките е
претърпял промени във връзка с разрастващата се в страната епидемиологична
обстановка, като свижданията са се осъществяли само в събота съгласно Заповед №
304/13.05.2020 г. на началника на Затвора Бургас във връзка с препоръките на Националния
оперативен щаб, а на лишените от свобода, работещи на външни обекти, се
разрешавало свиждане в неделя. Във връзка с епидемиологичната обстановка била
предоставена възможност на лишените от свобода да провеждат свиждане и чрез видеоконферентна
връзка посредством „скайп” и чрез прегради и връзка с интерком, с цел опазване
живота и здравето на служителите, посетителите и на лишените от свобода.
Настоящият режим на свиждане бил уреден със Заповед № 402/30.06.2021 г. на
началника на затвора. Посочено е също, че на мястото за престой на открито има
изградени спортни уреди, позволяващи тренировки на открито, като след
28.04.2021 г. в определеното им време за лавка, лишените от свобода могат да
използват и спортните уреди, а преди това са могли да ги ползват по време на
престоя на открито. Отделно било предвидено време за спорт на открито с
продължителност половин час, както и един час за тренировки в специално
оборудвана фитнес зала; закупуването на стоки от лавката се извършвало в брой
или по банков път. По отношение на хигиената в помещенията се сочи, че
поддържането й е задължение на лишените от свобода съгласно чл. 88а, ал.1
ППЗИНЗС. За целта, администрацията на затвора осигурявала сапун и миещи
препарати, метли, лопатки за смет, стирки и кофи; назначеният за отговорник на
групата лишен от свобода получавал ежемесечно сапуни и хигиенни материали,
които съобразно длъжностната си характеристика разпределял между лишените от
свобода за почистване на общите части. От м.06.2021 г. до освобождаването си ищецът
бил назначен за отговорник на групата и получавал и раздавал хигиенни
материали. Освен предоставяните хигиенни материали от затворническата
администрация, лишените от свобода биха могли да си закупят такива и от
лавката. З.о. „Дебелт” разполагало със специално оборудвано перално помещение,
в което се изпирали и изсушавали дрехите на лишените от свобода по утвърден
график; във всяко спално помещение имало обособен санитарен възел – душ,
тоалетна и умивалник, на разположение денонощно на лишените от свобода.
Подаването на течаща вода било непрекъснато, а на топла вода – два пъти дневно
по график. Храненето било организирано в съответствие с чл.84, ал.2, т.1 ЗИНЗС
– предоставяла се безплатна храна, достатъчна по калориен и химически състав
съгласно таблици, утвърдени от министъра на парвосъдието. Изхранването е 3 пъти
дневно съгласно утвърдено меню, с предлагано 4 вида меню според предпочитанията
на лишените от свобода: общо, вегетарианско, мюсюлманско и диетично. Дезинсекцията
на паразити се извършвала съгласно договор със специализирана фирма и със
собствени средства, а дезинфекцията – 3 пъти дневно. По отношение на качеството
на водата се сочи, че специални изследвания не са провеждани през процесния
период, че з.о. „Дебелт” се захранва от магистрален тръбопровод, който снабдява
с вода цялата Община Средец от яз. „Ясна поляна” и качеството на водата се
следи от водоснабдителните организации, които провеждат или възлагат извършване
на мониторинг с цел да се провери дали водите, предлагани на потребителите,
отговарят на изискванията. Не са получавани уведомления от страна на
потребителите за несъответствие на водата с изискванията. По отношение на
конвоя се сочи, че лишените от свобода се конвоират от з.о. „Дебелт” до Затвора
Бургас със специални конвоиращи автомобили, регистрирани и сертифицирани
съгласно изискванията на КАТ.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от упълномощения ю.к. Г., който ангажира доказателства, претендира
отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Представителят на контролиращата
страна - Прокуратура на РБ, чрез Окръжна прокуратура Бургас, изразява становище
за неоснователност на претенцията, не ангажира доказателства.
Бургаският административен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно и се установява
от събраните писмени доказателства, че ищецът Т.Н.Т. е бил лишен от свобода и е
изтърпявал своето наказание в з.о. „Дебелт 1“ в периода от 07.01.2021 г. до 09.09.2021
г., на която дата е бил освободен поради изтърпяване на наложеното му
наказание. От представените писмени доказателства става ясно, че з.о. „Дебелт
1“ – заведение от открит тип, ползва сградния фонд на з.о. „Дебелт“ – заведение
от закрит тип, като за целта лишените от свобода, настанени в ЗООТ „Дебелт 1“,
ползват втори етаж на корпус В1 /доклад на националния превантивен механизъм, л.150
от делото/.
Ищецът е представил с исковата си
молба доклад на Националния превантивен механизъм за извършена проверка в
Затвора град Бургас и ЗООТ Дебелт в периода 31.08.-04.09.2020г., съгласно
Заповед на Омбудсмана на Република България, във връзка с която са направени констатации
и са дадени препоръки на министъра на вътрешните работи, на главния директор на
ГД „ИН“ – София и на началника на Затвора град Бургас. По отношение на ОЗТ „Дебелт“
е посочено, че това е най-модерното пенитенциарно заведение от закрит тип, в
което има стая за среща с адвокат и място за провеждане на свиждане,
позволяващо спазване на необходимата дистанция, както и възможност за
провеждане на онлайн свиждане, в присъствието на работник „Социални дейности“.
Предвид констатациите в доклада и направените с него препоръки, които не касаят
з.о. „Дебелт 1”, както и с оглед периода на проверката /2020 г./, който не
съвпада с исковия период, съдът намира доклада за неотносим към предмета на
делото, очертан с исковата молба. Като неотносими доказателства се преценят
представените с исковата молба писмо от омбудсмана на Република България до
Валентин Янев, изтърпяващ наказание в ЗО „Дебелт“, и Постановление на Окръжна
прокуратура Бургас за отказ да се образува досъдебно производство по преписка с
вх. № 8497/2021г.
Представен е и списъкът на разрешени
лични вещи, предмети и продукти, които могат да получават, ползват и държат при
себе си или на определените за целта места задържаните под стража по реда на
НПК и други лица, настанени в арестите, утвърден от министъра на правосъдието
на 28.11.2018г., съгласно който в т. ІІІ са посочени вещите и предметите, които
могат да се държат и ползват с разрешение на началника на ареста и ако в
съответното място има условия за това, като сред тях в т. 2, б. „а“ е посочен
електрически уред „кафеварка до 500 милилитра”. В списъка е посочено също, че
при липса на напрежение от 220 волта в спалните помещения, ползването на
електрическите уреди следва да става на определени от ръководителя на
териториалната служба места.
Съгласно
утвърдения на 08.07.2021г. график за разпределение на времето на лишените от
свобода, настанени в ЗООТ „Дебелт 1“, се предвижда престой на открито всеки ден
от 08.30 до 11.30 часа и от 13.30 до 17.30 часа /л. 28 от делото/.
Със Заповед
№ 402/30.06.2021г. на началника на Затвора Бургас /лист 29/ са въведени
противоепидимични мерки в затворническите общежития от открит тип към Затвора
Бургас, с цел запазване здравето на лишените от свобода и техните близки, като
със заповедта е разпоредено при провеждане на свиждане задължително
посетителите да използват дезинфектанти и предпазна маска за лице, да не се
допуска струпване на посетители пред входа на затворническите общежития, при
спазване на физическа дистанция не по малко от 1,5 метра; помещенията, в които
се провеждат свижданията, да се дезинфектират с препарат преди и след всяко
посещение на посетители, като не се позволява безконтролно движение на
посетители извън маршрута за провеждане на свиждането.
С отговора
на исковата молба ответникът е представил доказателства - справка от инспектор „СДВР“ при Затвора
Бургас, видно от която ищецът е бил преместен в ЗООТ „Дебелт 1“ към Затвора
Бургас на 07.01.2021г., като до датата на освобождането си - 09.09.2021г., е
бил настанен в следните спални помещения: от 07.01.2021г. до 19.02.2021г. – СП №
266; от 190-02.2021г. до 07.06.2021г. – СП № 255; от 07.06.2021г. до
09.09.2021г. – СП № 269, като спалните помещения отговарят на изискванията за
минимум 4 кв. м. жилищна площ на настанените в тях лишени от свобода,
обзаведени са с метални легла и шкафове, съответстващи на броя настанени лишени
от свобода, с маса и столове; прозорците са с размер: ширина – 1,60 метра и
височина 1,40 метра, с поставени решетки, които не възпрепятстват достъпа на
естествена светлина. Отоплението на спалните помещения се извършва чрез
централно парно, като във всички спални помещения са монтирани радиатори. През
зимния сезон количеството топлина се подава в зависимост от моментните
климатични условия и температура, като помещенията се проветряват по естествен
начин – чрез отваряне на врати и прозорци. През процесния период са изготвени
три графика по чл. 27б от ППЗИНЗС, като съгласно първия, в сила до 28.04.2021г.
, престоят на открито се е провеждал два пъти на ден – от 12.30 часа до 13.30
часа и от 16.30 часа до 17.30 часа, като по време на тези престои е било
възможно закупуването на стоки от затворническата лафка. Свиждане се е
провеждало всяка събота с близките, а ползването на видеоконферентна връзка е
било разрешено всеки петък /графикът е приложен на л. 81 от делото/. С втория
график /лист 82/, утвърден на 28.04.2021г., престоят на открито е бил разрешен
от 08.30 часа до 11.30 часа и от 13.30 часа до 17.30 часа, като закупуването на
стоки от лафката е било предвидено във времето от 12.30 часа до 13.30 часа, без
промяна в останалите дейности. Съгласно третия утвърден график – от
08.07.2021г. /лист 83/, е добавен още един ден за свиждане с близките – всяка
събота и неделя, а видеоконферентната връзка е разрешена веднъж седмично –
всеки втори четвъртък от месеца. В изготвените графици за разпределение на
времето са изпълнени изискванията на чл. 86, ал. 1, т. 1 и т 2 от ЗИНЗС –
престой на открито не по-малко от един час на ден и свиждания не по-малко от
два пъти месечно.
От справката
на ИСДВР се установява също, че след възникване на пандемичната обстановка и
във връзка с прилагането на противоепидемични мерки, свижданията на лишените от
свобода с близките им са се провеждали съгласно утвърден график всяка събота, а
тези, които работят в събота на външен обект, провеждали свиждане в неделя.
Редът на свижданията е утвърден със Заповед № 304/13.05.2020 г. на началника на
Затвора Бургас /л.78-л.79/, в съответствие с разпоредбата на чл.86, ал.1, т.2 и
ал.4 и чл.256, ал.1 ЗИНЗС, съгласно т.7 от която лишените от свобода, настанени
в затворническите общежития от открит тип, провеждат свиждания на открито, при спазване на физическа дистанция
между лишените от свобода и техните близки не по-малко от 1,50 м. В случая от
заповедта на началника на затвора става ясно, че свижданията на открито са
предприети като мярка срещу разпространението на заразата от ковид-19 и са
продиктувани от необходимостта да се опази живота и здравето на лишените от
свобода и техните близки /в тази връзка в заповедта е цитирано и писмо от
13.05.2020 г. на главния директор на ГДИН по повод дадени от Националния
оперативен щаб препоръки, приложено на л.80/. В справката на ИСДВР /л.73-л.76/
е посочено, че з.о. „Дебелт“ не разполага с удобно за целта място за провеждане
свижданията на окрито съгласно заповедта, а в залата за контактно свиждане
масите и столовете са фиксирани за пода и при допускане на посетители и на
лишени от свобода не може да се осигури необходимото отстояние от 2 м един от
друг; не е възможно залата да бъде предоставяна за свиждане само на един лишен
от свобода и неговите близки, тъй като няма да може да бъде проведено свиждане за
всички лишени от свобода в рамките на определеното време. На лишените от
свобода е предоставена възможност за провеждане на свиждане и чрез видеовръзка
по СКАЙП, а предвид заповедта на министъра на здравеопазването и
епидемиологичната обстановка в страната и в гр. Бургас, е било решено свиждането
да се провежда с прегради и връзка с интерком.
Съдът счита,
че от представените по делото доказателства – справка инспектор ИСДВР и
издадени заповеди от началник Затвора Бургас, не се установява в процесния
период свижданията на лишените от свобода и техните близки да са били
ограничавани и да са били нарушени разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ЗИНЗС. Въведените противоепидимични мерки са с оглед превенция и защита
здравето както на лишените от свобода и техните близки, които осъществяват
непосредствения контакт по време на свиждане /в случай, че такъв се е извършвал
физически в залата за свиждане/, но и опазване живота и здравето на останалите
лишени от свобода, предвид на обстоятелството, че в ЗО „Дебелт“ са настанени
значителен на брой лица /съгласно доклада на Националния превантивен механизъм,
изготвен по повод извършената проверка, възложена от омбудсмана на Република
България през 2020г., са били настанени 350 лица – лист 14 от делото/ и научно доказаното бързо
разпространение на заразата при непосредствен контакт.
От справката
на ИСДВР се установява също, че на „карето”, използвано за престой на открито,
има изградени спортни уреди, позволяващи тренировки, които вследствие
утвърдения на 28.04.2021г. график за престой на открито са могли да бъдат
извършвани в определеното за лафка време, а преди това - по време на престоя на
открито, като отделно е предвидено време за спорт на открито с продължителност
половин час, както и един час за тренировки в специално оборудвана фитнес зала.
Закупуването на стоки от лафката се извършва в брой или по банков път. Съгласно
чл. 88а, ал. 1 ППЗИНЗС поддържането на чистотата и хигиената в спалните
помещения е задължение на настанените в тях лишени от свобода, като за целта
администрацията ежемесечно им осигурява сапун, миещи препарати, метли, лопатки
за смет, стирки, кофи, получавани от назначения за отговорник на групата лишен
от свобода, който съобразно длъжностната си характеристика ги разпределя. От
месец юни 2021г. до освобождаването си на 09.09.2021г. ищецът е бил назначен за
отговорник на групата и сам е получавал и раздавал сапун и хигиенни материали,
като освен предоставените им безплатно, допълнителни материали могат да се
закупуват от лишените от свобода от лафката в затвора. З.о. „Дебелт“ разполага
със специално оборудвано перално помещение, в което се изпират и изсушават
дрехите на лишените от свобода по утвърден от началника на общежитието график.
Във всяко спално помещение има обособен санитарен възел – душ с тоалетна и
умивалня, които са на разположение на лишените от свобода денонощно и непрекъснато
се подава течаща вода, а топла вода – два пъти дневно в утвърден график.
Храненето е организирано, съгласно чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, като на лишените
от свобода се предоставя безплатна храна с калориен и химически състав съгласно
таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите. В затворническата кухня храната се
подготгвя по „Сборник рецепти за заведенията за обществено хранене“, в
съответствие с „Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се
хранителни продукти на един лишен от свобода - възрастен“. Таблица № 1 е
сведена за изпълнение с писмо на главния директор на ГД „ИН“ от
19.03.2007г. Изхранването е три пъти
дневно по утвърдено меню, като съгласно предпочитанията и медицински показания
се предлагат четири вида хранително меню – общо, вегетарианско, мюсюлманско и
диетично. Ежеседмично в столовата се поставя меню – разкладка за цялата
седмица, като ищецът е заявил и получавал общо хранително меню, а в месеците, в
които е бил трудово ангажиран, е получавал и предвидените за трудещите се
лишени от свобода добавки.
Дезинсекцията
на паразити в общежитието се извършва по договор от ангажирана фирма и със
собствени средства, като в тази връзка с отговора на исковата молба е
представен Договор за възлагане на обществена поръчка за услуга №
650/20.01.2021г. /л. 85-97/, сключен между ГД „ИН“ София и ДЗЗД „Фаворит
Мениджмънт“ град Варна, в качеството му на изпълнител, с предмет, посочен в чл.
1 от договора, а именно - извършване срещу възнаграждение на дезинсекция и
дератизация в сградите на ГД „ИН“ и териториалните служби, посочени в
Приложение 1 – Техническа спецификация към поръчката, и с посочени в чл. 6 от
договора места за изпълнение, сред които и Затвора град Бургас, със срок на
договора 36 месеца, считано от датата на сключването му или до изчерпване на
финансовия ресурс, което обстоятелство настъпи първо. Във връзка с доказване изпълнението
по договора от страна на изпълнителя, ответникът е представил и Протоколи –
инспекционни листи за извършена ДДД обработка за периода от 27.01.2021г. до
07.09.2021г./лист 98-103/, видно от които в з.о. „Дебелт“ е била извършвана
ежемесечна механична биоцидна обработка за инсекти, сред които хлебарки и
дървеници, като е извършена дезинсекция и дератизация на общи площи – килии,
под, врати, вишки, дюшеци, кухня, пералня, лафка, и е установена липсата на
вредители.
Представен е
График за престой на открито спортни дейности и ползване на фитнес зала в ЗО
„Дебелт“ и ЗО „Дебелт 1“, утвърден на 20.03.2020г., видно от който лишените от
свобода имат право на престой на открито два пъти дневно от по 45 минути, като
отделно от това време е предвидено и време за спортни дейности – по 30 минути
на спортно игрище за всяка от групите, и фитнес за всяка от групите с
продължителност един час, във време, също различно от времето за престой на
открито и от времето за спортни дейности на спортно игрище. Това означава, че
всеки лишен от свобода е имал през процесния период възможност ежедневно да се
възползва от един час и тридесет минути престой на открито, половин час спортни
дейности на спортно игрище, и от понеделник до петък, т.е. през пет дни от
седмицата – по един час дневно фитнес.
По делото е
представено писмо от РЗИ Бургас, видно от което на 29.07.2020г. служители на
инспекцията са извършили проверка и са взели проби от питейната вода, подавана
от водопроводната мрежа в една от килиите на ЗО „Дебелт“, резултатите от която
са отразени в Протокол № ЗК-1777/03.08.2020г. на ЛИК при РЗИ Бургас и които
показват съответствие с изискванията по Наредба № 9/16.03.2021г. за качеството
на водата, предназначена за питейно-битови цели. Съгласно чл. 7, ал. 1 от
посочената наредба, водоснабдителните организации /в случая „ВИК“ ЕАД – Бургас/
провеждат или възлагат извършването на мониторинг по показателите по Приложение
1 и Приложение 2 с цел да се провери дали водите, предлагани на потребителите,
отговарят на изискванията на наредбата и не превишават максималните и
параметричните стойности съгласно Приложение 1 към посочената наредба. По тази
причина съдът намира, че не е налице кореспондиращо задължение на ответника, в
лицето на затворническата администрация, да извършва мониторинг на качеството и
на състава на питейната вода в общежитието, респективно не може да е налице
бездействие по несъществуващо подобно задължение, от незипълнението на което да
могат да се претендират съответни вреди.
Ответникът е
представил архитектурен план на Корпус В, втори етаж, и Корпус В1 на з.о.
„Дебелт 1“, видно от който обитаваните от ищеца помещения в процесния период
са, както следва: В 255 – с площ от 19,41 кв.метра и с настанени четирима
лишени от свобода; В 266 – с площ от 19,38 кв. метра и с настанени четирима
лишени от свобода, и В 269 – с площ от 20,06 кв. метра и с настанени петима
лишени от свобода. В този смисъл съдът счита, че е спазено по отношение на
ищеца минималното изискване за площ в спално помещение от четири кв.метра на
всеки лишен от свобода, съгласно чл.43, ал.4 ЗИНЗС.
В съдебно
заседание е разпитан свидетелят С.Б., изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в същото затворническо общежитие, в което е бил настанен ищецът през процесния
период. Свидетелят твърди, че с ищеца не са били в една килия, че Т. е бил
настанен в килия с площ от 12 кв. метра заедно с други четирима души, че
първите седем-осем месеца престоят на открито е бил два пъти по един час дневно
- в 13.30 и в 16.30 часа, след което следобедният престой на открито бил
преустановен. Вместо това 82 души били извеждани на каре с ширина 10 метра и
дължина 30 метра, оборудвано с четири маси и осем стола, като в рамките на това
заграждение, в което дори нямало тоалетна и чешма, се осъществявал достъп на
открито. Свидетелят твърди, че в абсолютно всички килии има хлебарки и
дървеници, включително и в килията на Т.. Сочи, че храната е достатъчна, с
изключение на хляба, тъй като получавали по-малко от един хляб на ден на човек.
Свидетелят сочи, че е имало случаи, в които храната е била развалена и негодна,
както и че не им се предоставят никакви препарати за почистване, че те си ги
купуват от лавката в затвора с над сто процента надценка. Твърди, че няма
постоянен достъп до топла вода и баня, а само в определени часове има налична
топла вода; че питейната вода е мръсна, че при срещи с близки и роднини има
ограничения, като през последните шест месеца свижданията са били нормални, но
през предходната година са се осъществявали през стъкло, на телефон, а не чрез
контактно свиждане съгласно издадена заповед от главния директор на ГД „ИН“.
Свидетелят твърди, че конвоите, с които ги превозват, не са обезопасени, че са оборудвани с една желязна пейка, нямат
седалки и колани; че липсва в общежитието кафеварка, че лишените от свобода разбъркват
смляно кафе с топла вода, че не ползват хладилник, че се налага да си мият сами
съдовете, тъй като не разполагат с работеща съдомиялна; че на работните места
се предоставят ръкавици и други предпазни средства. Свидетелят Б. сочи, че за
квадратурата на спалното помещение на Т. от 12 кв.м. съди от площта на своето
спално помещение. Твърди, че петдесет процента от въздуха и светлината в
помещението са ограничени, тъй като липсва прозорец, който въобще не е слаган. Същевременно
сочи, че има само един прозорец в спалното помещение, а би трябвало да са два,
като прозорецът е с височина 1,20 метра и има допълнително отворяемо крило,
което е със същата височина, повече от метър ширина. Свидетелят Б. твърди, че
никога не е бил конвоиран едновременно с ищеца; че на металната пейка в конвоя
сядат всички конвоирани, никой не стои прав и че има само един конвой,
оборудван със седалка, но свидетелят рядко го е виждал и според него този
конвой е за не повече от двама души. Сочи, че Т. е изтърпявал наказание
лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а
реално е бил третиран като при строг режим.
Ищецът е
представил по делото доклад на Националния превантивен механизъм за извършена
проверка в ЗООТ „Дебелт 1“ в периода 12.07.-16.07.2021г. /лист 146-161/,
възложена от Омбудсмана на Република България. В резултат на проверката е
констатирано, че в ЗООТ „Дебелт 1“ са настанени 74 души и че е необходимо да
бъдат взети мерки за спазване на разпоредбата на чл. 71а от ППЗИНЗС в ЗООТ
„Дебелт 1“, тъй като същото се намира в сградата на ЗОЗТ „Дебелт“, а именно - да
се даде възможност на лишените от свобода да се движат в района на
затворническото общежитие от открит тип самостоятелно или на групи, без
придружител. При проверката е било установено, че лишените от свобода в ЗООТ „Дебелт
1“ се придвижват свободно и самостоятелно във всички помещения, които са
определени за тях /втори етаж на Корпус В 1/. Изработена е метална врата,
монтирана като изход към двора от стълбищната клетка Корпус В 1, до който имат
достъп само лишените от свобода от открит тип. Посочено е в доклада, че това
дава директен достъп на лишените от свобода до мястото за престоя на открито,
намиращо се западно от корпуса, като определеното време за непрекъснат достъп
за открития тип затворническо общежитие е от 08.30 часа до 17.30 часа.
Изграденото място за престой на открито се състои от две маси със столове и
малък навес и така създалата се ситуация поражда голямо напрежение сред
настанените лица в открития тип заведение. В резултат на това, проверката е
отчела положителните действия от страна на компетентните институции, но ги е
оценила като недостатъчни и е отправила препоръка към министъра на правосъдието
за вземане на мерки в най-кратък срок за спазване на разпоредбата на чл. 71а от
ППЗИНЗ по отношение на лицата, настанени
в ЗООТ „Дебелт 1“.
От представената
справка от началника на з.о. „Дебелт“ /лист 162/ се установява, че в посочения
исков период не са извършвани лабораторни изследвания за качеството на водата в
общежитието. З.о. „Дебелт“ се захранва от магистрален водопровод, който
снабдява с вода цялата Община Средец от язовир „Ясна поляна“. Не са постъпили
през посочения период уведомления съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9/16.03.2001г.
от страна на водоснабдителните организации до потребителите за несъответствие
на питейната вода с изискванията на наредбата, като през посочения период не са
постъпвали оплаквания и от лишените от свобода по отношение на качеството на
водата в общежитието.
Ответникът е
представил на лист 164-171 в делото справки в табличен вид за изписани хигиенни
и почистващи препарати в з.о. „Дебелт“ за периода месец февруари 2021г.–месец
септември 2021г.
Всички
представени от ответника писмени доказателства – заповеди, справки, графици и
др., представляват официални свидетелстващи документи, издадени от длъжностни
лица в кръга на тяхната служба, които не
са оспорени от ищеца по надлежния ред съгласно чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК в
преклузивните за това срокове, а именно - датата на съдебното заседание, в
което същите са били приети, поради което тези доказателства се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. По смисъла на чл.3, ал.1 ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, а според ал.2 за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Предвид така дадената законова
дефиниция и описаните в исковата молба факти, съдът преценя, че предявеният иск
е с правна квалификация чл. 284, ал.1 ЗИНЗС вр.чл.3 ЗИНЗС, като същият е
процесуално допустим и се разглежда съгласно ч.285, ал.1 ЗИНЗС по реда на глава ХІ от АПК /чл.203 и сл. АПК/. За неуредените
въпроси относно отговорността се прилагат субсидиарно разпоредбите на ЗОДОВ и
ЗИНЗС /чл.203, ал.2 АПК/.
Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите /чл.205, ал.1 АПК/. С оглед фактическите твърдения,
съдът намира, че пасивно легитимиран да отговаря по така предявения иск е ГД
„ИН“ – София – юридическо лице към Министерство на правосъдието, чиито бездействия
се твърдят в случая.
Разгледан
по същество, предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:
Според чл. 285, ал.1 ЗИНЗС, в
случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното. Предполага се,
обаче, само настъпването на вредите, но не се предполага настъпването на самите
факти, от които ищецът извлича правните последици и ги свързва с настъпилите
вреди. В тежест на ищеца е да докаже тези факти
- че е поставен при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
/че помещението му
е с недостатъчна жилищна площ, че е третиран като при строг режим, липсата на
препарати и пособия за почистване, на постоянна топла вода и парно, на ръкавици,
наличието на хлебарки и дървеници, предоставянето на развалена храна, ограничените
свиждания и достъп до лавката, необезопасеното конвоиране, непредоставяне на
разрешени вещи без основание, ограниченият престой на открито и липсата на
светлина и проветрение в помещенията, влошеното здравословно състояние
вследствие липсата на витамини и минерали, липсата на топла вода и парно и негодността
на питейната вода, липсата на ефикасна дезинфекция и дератизация, наличието на
инсекти в спалните помещения/, и едва тогава като
последица от тези установени по делото факти, настъпилите във връзка с тях
вреди могат да се презумират. Т.е. ищецът носи главна, пълна доказателствена
тежест относно установяването на тези факти, а не е изпълнил това свое
задължение по делото.
Неоспорени в настоящото производство по реда
на чл. 193 ГПК вр.чл.144 АПК в преклузивните за това срокове останаха
представените от ответника официални и частни диспозитивни писмени документи –
заповеди, справки, графици, договори, протоколи и др., които се ползват с
обвързваща за съда материална доказателствена сила. Не беше оборена
доказателствената им сила и чрез събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на св. Б., които показания на първо място са противоречиви и
непоследователни /свидетелят твърди, че в спалните помещения липсва прозорец, а
после заявява, че има такъв и сочи размерите му, но че не бил достатъчен за
проветрение; твърди, че килията на Т. е била с площ от 12 кв.м., но показанията
му се базират на размерите на личната му килия и др./, а на следващо място са в
противоречие със събраните по делото писмени доказателства. По тази причина
съдът намира, че показанията на св. Б. в по-голямата си част не следва да бъдат
кредитирани, тъй като са недостоверни.
Не се
установява ищцовата теза и от представените от ищеца писмени доказателства –
доклади от извършени проверки на места за лишаване от свобода от 2020 г. и от
2021 г., тъй като и двата доклада сочат, че сградата, в която е разположено
з.о. „Дебелт 1”, а именно – з.о. „Дебелт”, представлява най-модерното
пенитенциарно заведение от закрит тип, като негативни констатации са направени
във втория доклад единствено относно възможността всички настанени 74 лица в
з.о. „Дебелт 1” да ползват по време на престоя си на открито недостатъчните 2
бр. маси и столове, но в тази връзка в раздел „препоръки” /л.160/ такива не са
дадени до началника на Затвора – Бургас. Наличието на хлебарки и на стари
дюшеци, които се налага да бъдат подменени, действително е констатирано в
изготвения през 2021 г. доклад от възложената от Омбудсмана проверка, но
внимателният прочит на доклада налага извода, че се касае за спалните
помещения, разположени в корпуса на Затвора – Бургас, а не за тези, които се
намират в з.о. „Дебелт” и в частност – в з.о. „Дебелт 1”. Поради това, не може
да се приеме, че тези неблагоприятни условия са били налице през процесния
период в затворническото общежитие, обитавано от ищеца.
Задълженията на ответника във връзка с
осигуряване на благоприятни условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода” от осъдените лица са уредени нормативно в ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Съгласно чл. 27б ППЗИНЗС, за основните
дейности в затвора, поправителния дом и затворническото общежитие началникът на
затвора утвърждава график за разпределение на времето. Според чл.86, ал.1, т.1 и т.2 ЗИНЗС, лишените от свобода
/без значение от режима на изтърпяване на наказанието/ имат право на престой на
открито не по-малко от 1 час на ден и на свиждания не по-малко от 2 пъти
месечно. От издадените от началника на Затвора – Бургас заповеди и от
утвърдените графици за процесния период безспорно се установява, че и двете
изисквания са били спазени, като в нито един момент не са били нарушени.
Предвидени са били няколко часа дневно на открито, вкл. спортни дейности и
фитнес през делничните дни. Що се отнася до направените препоръки в доклада за
2021 г. за спазване в з.о. „Дебелт 1” на разпоредбата на чл. 71а ППЗИНЗС,
следва да се има предвид, че посочената разпоредба предвижда, че лишените от
свобода могат да се движат в района на затворническото общежитие от открит тип
самостоятелно или на групи без придружител, т.е. предвижда се задължение на
ответника да осигури възможност на настанените в такива общежития от открит тип
да се придвижват без придружител. Не се установява от събраните по делото
доказателства това да не е сторено, установено е единствено, че мястото на
открито, обособено за тази цел, е оборудвано само с 2 маси и малко на брой
столове, което създава напрежение сред лишените от свобода. Това обаче според
съда не може да се приеме за нарушение на разпоредбата на чл. 71а ППЗИНЗС.
Според чл. 71, ал.2 ППЗИНЗС, престоят на открито се
провежда под надзора на служители от надзорно-охранителния състав на специално определени
места в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, като по
възможност същите предлагат защита при лошо време. По време на престоя на
открито администрацията на затвора осигурява подходящи условия - съоръжения,
екипировка и организирани дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо
здраве /ал.3/. На лишените от свобода по време на престой на открито се
разрешава да се обединяват за участието им във физически упражнения или спортни
игри /ал.4/. Лишените от свобода, чиято работа е свързана с достатъчно движения
или които по здравословни причини не могат или не желаят да участват в
предлаганите дейности, прекарват времето за престой на открито на определените
за отдих и разходки места /ал.5/. Не се установява по делото ответникът да не е
изпълнил изискванията на така цитираните разпоредби. От друга страна, сам
ищецът в исковата молба сочи, че заграденото място за престой на открито е с
площ около 100 кв.м., докато св. Б. сочи размери 10 м на 30 м, т.е. около 300
кв.м. площ. Соченото противоречие не дава основание съдът да приеме, че
предвидената за престой на открито площ е крайно недостатъчна за настанените 74
души, за да изпълни целите на чл.71 и на чл.71а ППЗИНЗС.
Не се доказва да е нарушена и разпоредбата на чл.84, ал.2, т.1 ЗИНЗС, съгласно която лишените от свобода имат право на безплатна храна,
достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите. Това се потвърждава и от показанията на св. Б., който
сочи, че предлаганата храна е достатъчна. Не се доказва по делото да е
предлагана негодна храна /св. Б. твърди, че се предлага храна с изтичащ срок на
годност, но не и такава извън срока на годност/ или да е с лошо качество
питейната вода. Както беше посочено и по-горе, не ответникът е отговорен за
качеството на питейната вода, тъй като не той е доставчикът й.
Според нормата на чл.20, ал.2 ППЗИНЗС, в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в
зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Не се доказва по делото в спалното
помещение на ищеца да е липсвала пряка дневна светлина или възможност за
естествено проветряване, като това се потвърждава дори от показанията на св. Б..
Следва да се има предвид, че сградата на общежитието е построена по одобрен
архитектурен проект и за нея е посочено в доклада на националния превантивен
механизъм, че е най-модерната пенитенциарна сграда, като няма подобни негативни
констатации относно условията на живот.
Съгласно чл.20, ал.3 ППЗИНЗС,
на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, което в случая също е безспорно
изпълнено, както потвърждава и св. Б.. Съгласно ал.6 на същата разпоредба,
на лишените от свобода
се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на
дрехите, спалното и личното бельо,
което също се доказва да е изпълнено от страна на ответника – два пъти дневно
се осигурява топла вода за къпане, в общежитието има работеща пералня, където
могат да се перат и сушат дрехите. Що се отнася до твърденията за липсваща
работеща съдомиялна машина и за породената от това нужда съдовете да се мият на
ръка, съдът намира, че това не може да се възприеме като унизително или
неблагоприятно за ищеца, още повече че ответникът няма задължение да предостави
подобен уред за миене на съдовете.
По делото ищецът
не доказва да му е било отказано внасянето на кафеварка, която е сред списъка
на разрешените вещи, които могат да се държат и ползват от лишените от свобода.
Не се представя протокол за иззети вещи, съставен по надлежния ред, от който да
се установява, че ищецът е искал да внесе в общежитието подобна вещ, но същата
не му е била позволена. Освен това, ползването на подобен ел.уред е указано в
списъка под условие – по преценка на началника на затвора, и то ако има уловия
за това.
Не се доказва
ищецът да е претърпял и конкретни вреди при конвоиране, като конкретни
твърдения в тази връзка дори липсват. В исковата молба са наведени общи
твърдения, че конвоите не са оборудвани със седалки и не са обезопасени, но не
се твърди ищецът да е претърпял конкретни вреди по повод на конкретно
конвоиране по даден маршрут. Дори хипотетично да се приеме, че твърденията на
ищеца са верни, то самият факт, че конвоите не са обезопасени, не доказва по
никакъв начин, че ищецът вследствие на това е пертърпял конкретни вреди, след
като не твърди да е бил превозван с конвоен автомобил.
Не се установява
твърдението, че в общежитието не са предоставяне достатъчно препарати за
почистване и дезинфекция, както и че са налични хлебарки и дървеници.
Противното се установява от приложените по делото протоколи за извършена
дезинсекция и дератизация, видно от които през процесния период регулярно е
било извършвано третиране с препарати за инсекти /ежемесечно/, като при
съответната проверка всеки месец не е констатирано наличието на подобни
насекоми. Така представените протоколи са частни диспозитивни документи, които
също не са оспорени от страна на ищеца по реда на чл. 193 ГПК вр.чл.144 АПК в
преклузивните срокове и поради това обвързват съда с материална доказателствена
сила. Самият св. Б. твърди /противното на заявеното с исковата молба/, че на
лишените от свобода се предоставят ръкавици.
Що се отнася до
твърдението за недостатъчност на почистващите препарати за поддържане на
хигиената, следва да се има предвид, че при необходимост всеки един от лишените
от свобода би могъл да закупи сам от лавката в затвора допълнително хигиенни
препарати.
Не се
доказва и твърдението на ищеца, че фактически е търпял наказанието си при строг
режим, предвид налаганите ограничения в придвижването му. Видно от справка на
инсп. Стоянов при Затвора Бургас /л.72/, наказанието „лишаване от свобода” в
з.о. „Дебелт 1” е търпяно от ищеца в условията на общ режим. Според чл.52 ППЗИНЗС, лишените от свобода на общ режим: 1. изтърпяват наказания в затвори и
затворнически общежития от открит и от закрит тип; 2. се настаняват в помещения, които в
заведенията от закрит тип през нощта се заключват; в общежитията от открит тип
се прилага разпоредбата на чл. 51, т. 2 /коридорите на помещенията през нощта се заключват/; 3. могат да работят в обслужващата дейност, а
настанените в затворнически общежития от открит тип - и на външни работни
обекти. По
делото не се доказва да е било нарушено някое от изискванията на чл.52 ППЗИНЗС,
дори напротив – ищецът е бил настанен в общежитие от открит тип, като е имал
свободен достъп до всички помещения на втори етаж на корпус В1, определени за
ползване от лишените от свобода, настанени в общежитие от открит тип, както и
директен достъп до мястото за престой на открито.
С оглед на изложеното, искът се явява изцяло неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
С
оглед крайния изход на делото и претенцията на ответника за присъждане на
разноски, ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 100 лв.,
представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.203 АПК
вр.чл.143, ал.4 АПК вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Административен съд
- Бургас
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.Т. с ЕГН ********** против ГД „Изпълнение на наказанията“ - София иск
за осъждането на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
периода от 07.01.2021 г. до 08.09.2021 г. вкл. в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 07.10.2021 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Т.Н.Т. с ЕГН ********** да заплати на ГД
„Изпълнение на наказанията“ – София разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
тричленен състав на Административен съд Бургас.
СЪДИЯ: