Решение по дело №111/2024 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по жалба на И. Н. А. от гр. Гоце Делчев, [улица], № 1, ет. 2 против Заповед № 23-0367-000302/15.11.2023 г. на младши автоконтрольор в РУ Велинград към ОД на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят – И. Н. А. – прави искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Излага съображения за нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила при постановяването и, като твърди също некомпетентност на издатепя и, неспазване на установената форма и несъответствие с целта на закона. Не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание. Заявява претенция за разноски.

Ответникът по оспорването – младши автоконтрольор в РУ Велинград към ОД на МВР – Пазарджик – също не се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание. Не взема становище по правния спор.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с нея, а именно, водач на МПС, на когото временно е отнето свидетелството за правоуправление на МПС, тъй като му е вменено нарушението – отказ да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - младши автоконтрольор в Районно управление – Велинград към ОД на МВР – Пазарджик, който е надлежно овластен със Заповед № 312з - 1237/14.04.2022 г. да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

От приетия като доказателство по делото Акт за установяване на административно нарушение № 1050609/15.11.2023 г. е видно, че на същата дата в 17:49 ч. жалбоподателят, като е управлявал товарен автомобил, е бил спрян за проверка от контролните органи. Поканен е да даде проба за наличието на алкохол в издишания въздух с техническо средставо Алкотест ARNA но не е дал качествена такава. Жалбоподателят е направил единадесет неусппешни опита за даване на проба, след което е отказал да даде такава. Съставеният му АУАН е редовен от външна страна и се ползва с доказателствена сила, която в случая не е опровергана от други събрани по делото доказателства. Следователно, по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал проверка за употреба на алкохол, в който случай законът предвижда налагането на принудителна административна мярка.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нарушения на материалния закон:

Не е налице противоречие между отразените 11 опита за даване на проба и установения отказ за даване на такава. Даването на качествена проба за наличието на алкохол в издишания въздух е максимално улеснено действие, което може да бъде извършено без затруднение от всеки водач на МПС. Големият брой неуспешни опити за даване на качествена проба от страна на жалбоподателя показват нежеланието му да бъде проверен с техническото средство. Това нежелание в случая е приключило с окончателен отказ от проверка, за който правилно му е наложена принудителната мярка. Неоснователен е и доводът, че нарушението не е установено, тъй като не е налице влязло в сила наказателно постановление. Приложеният по делото АУАН, неопроверган с други доказателства, по безспорен начин установява извършеното нарушение. Законът предвижда предприемане на принудителна административна мярка не след влизане в сила на наказателно постановление, а преди това, до решаване на въпроса за отговорността (с евентуалното издаване и влизане в сила на НП).

Несъстоятелни са и доводите за допуснати съществени нарушения на администртивнопроизводствените правила:

Неоснователен е доводът за немотивираност на обжалваната заповед. Напротив тя е надлежно мотивирана с посочването на фактическото основание за издаването и (констатиран отказ за проверка с техническо средство за употребата на алкохол), както и на правното такова (174, ал. 3, пр. 1, във връзка с чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП). Посочените нарушени правни разпоредби визират именно нарушението отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта (което поначало се наказва с административно наказание (174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП), но и за което с оглед осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на административното нарушение се прилага принудителната административна мярка "временно отнемане на СУМПС" – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Тоест, наличието на фактическите основания за издаване на заповедта безспорно се установи по делото, като е налице съответствие между фактическите и посочените правните основания.

Неправилно е и становището за нарушаване на изискването за служебно събиране на относимите към административното производство доказателства. Напротив, за констатирането по време на проверката нарушение, надлежно и законосъобразно е съставен АУАН, с който по категоричен начин е установено извършеното от жалбоподателя нарушение - отказ за проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Актът му е връчен надлежно след изготвянето му при липса на възражения от страна на жалбоподателя. Връчен му е и талон за медицинско изследване в лечебно заведение посредством даване на биологична проба, за каквато няма данни жалбоподателят да е предоставил.

Не представлява нарушение на административнопроизводствените правила непосочването на "конкретен срок, за който е постановено временно отнемане на свидетелството". Посочен е именно срокът, който е предвиден в закона "до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца". Срокът не би могъл да бъде по-конкретен, тъй като не е известно дали и кога на жалбоподателя ще бъде наложено административно наказание и дали и кога то ще влезе в сила. Затова, законосъобразно с обжалваната заповед е спазено законодателното решение принудителната мярка да бъде приложена именно до решаване на въпроса за отговорността, като е посочен и максималният определен в закона срок от 18 месеца, в който при липса на реализирана отговорност принудителната мярка се прекратява.

Следователно, обжалваната заповед е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при стриктно спазване на административнопроизводствените правила. Административният акт е издаден от компетентен орган - младши автоконтрольор, във формата на мотивирана писмена заповед и със законосъобразната цел - да бъде наложена принудителна мярка, с която да бъде препятствано извършването на нови нарушения от страна на жалбоподателя и по този начин да бъде гарантирана безопасността на движението по пътищата.

Затова оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата против нея е неоснователна.

С оглед на гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на И. Н. А. от гр. Гоце Делчев, [улица], № 1, ет. 2 против Заповед № 23-0367-000302/15.11.2023 г. на младши автоконтрольор в РУ Велинград към ОД на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността но не повече от 18 месеца.

Решението не подлежи на обжалване.