Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 16.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и втори ноември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при секретаря
Вилиана Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 206 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на С.З.Б.
с ЕГН ********** с адрес *** , чрез пълномощника й и процесуален представител-адв.И.С. от ВАК
със съдебен адрес *** офис 3 против РА №Р-03002721005848-091-001/10.03.2022г.,
издаден от С.Й.Г.– началник сектор и С.А.Д.– гл.инспектор по приходите, органи
по приходите при ТД на НАП – Варна , потвърден с Решение №77/06.06.2022г. на
Директора на Дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» - гр.Варна
при ЦУ на НАП,с който е ангажирана отговорността на С.З.Б. по чл.19 ал.2 от ДОПК за задълженията на „Т. 75“ЕООД с ЕИК **** за ДДС за данъчни периоди
04/2017г., 05/2017г., 06/2017г., 07/2017г., 08/2017г., 09/2017г., 10/2017г., 11/2017г.,
12/2017г., 05/2018г., 12/2018г., 06/2020г. и 07/2020г. общо в размер на
25 070,87лв.-главница и 7 787,52лв.-лихва.
В жалбата се релевират доводи за нищожност на обжалвания
РА, поради допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административния акт до степен на нищожност, както и за материална
незаконосъобразност на същия, с оглед липсата на материални предпоставки за
неговото издаване. Жалбоподателят излага съображения, че РА е издаден
при допуснати нарушения на административно-производствените правила, досежно връчване на заповедта за възлагане на
ревизията, както и че същият е неправилен, поради несъответствие на правните
изводи с фактическата обстановка и с материалния закон, с оглед на което
незаконосъобразно е ангажирана отговорност на физическо лице в качеството му на
управител на „Т. 75“ ЕООД.
Жалбоподателят твърди, че
заповедта за възлагане на ревизия не е редовно връчена на лицето и е нарушена
разпоредбата на чл.113, ал.2 от ДОПК, задължаваща органа по приходите да
осъществи връчване на заповедта за възлагане на ревизия. В случая, заповедта за
възлагане на ревизия не връчена на лицето и не е изпратена на деклариран от
задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на
чл.28, ал.2 от ДОПК, а на електронен адрес, посочен в заявлението за ползване
на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез персонален идентификационен код
/ПИК/. С оглед на това жалбоподателят
счита, че след като връчването на заповедта за възлагане на ревизия не е
извършено по постоянния адрес на лицето , издаденият въз основа на същата РА е
нищожен.
На следващо място твърди, че
събраните в ревизионното производство доказателства са неправилно ценени от
приходните органи, което е довело до необосновано ангажиране отговорността
на физическото лице като управител на
дружеството за невнесените от последните задължения за ДДС и лихви. Счита, че не са налице кумулативните
предпоставки за ангажиране отговорността на
лицето по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК. Неправилно при ревизията и при административното обжалване е прието, че е
налице причинно-следствена връзка между
изплатените дивиденти за предходни години и намаляване на имуществото на „Т.
75“ ЕООД, което да е причина за непогасяване задълженията на дружеството за
данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Неправилно и в противоречие с
доказателствата, събрани в административното производство се сочи в РА, че вземането на решение за разпределяне
на дивиденти е довело до увреждане финансовото състояние на дружеството и
избягване на плащане на публични задължения. В тази връзка сочи, че изплащането
на дивиденти през 2018г. и 2019г. е възникнало преди определяне задължението за
ДДС с РА, издаден на 10.06.2019г. и преди декларирането им на 14. 07.2020г. със
справка - декларация по ЗДДС за м.юни 2020г. и
на 14.08.2020г. със справка - декларация по ЗДДС за м.юли 2020г., с
оглед на което извършените действия преди възникване на задълженията са
ирелевантни към ангажираната отговорност по чл.19 от ДОПК. Независимо от
факта, че изплащането на дивиденти е
станало преди възникване на задълженията, тези действия на управителя не са
довели до намаляване на останалото имущество на дружеството до степен,
съставляваща пречка за погасяване на задълженията. Излага аргументи, че в
случая е неприложима презумпцията за недобросъвестност по
чл.19, ал.10 от ДОПК, както за
задълженията по РА, така и за декларираните задължения за ДДС по справка - декларация за месеците
юни и юли 2020г. Сочи, че е неприложима презумпцията за недобросъвестност
по чл.19, ал.11 от ДОПК, включваща извършване на действия по изплащане на дивиденти след образуване на контролно производство
по ДОПК на дружеството с връчване на заповед за възлагане на ревизия на
05.12.2018г. до шест месеца от приключването му с РА, издаден на 10.06.2019г. С
оглед на изложеното, счита че не е налице причинно-следствена връзка между
изплатените дивиденти на управителя за предходни години и намаляване
имуществото на дружеството, което да е причина за непогасяване на задълженията
от дружеството за ДДС по ревизионния акт и справка - декларация за ДДС.
Неправомерно е ангажирана
отговорност за задължения в размер, надвишаващ извършените плащания през
2021г.. В условията на евентуалност, счита че размерът на отговорността е определен неправилно, тъй като вместо до
размера на извършените плащания през 2021г. - 18 050.00 лв., отговорността е
ангажирана за цялото задължение на дружеството, ведно с дължимите лихви към
датата на издаване на обжалвания РА.В противоречие с разпоредбата на чл.19 ал.2
от ДОПК е ангажирана отговорност и за дължимите лихви от „Т. 75“ЕООД, тъй като
в същата е предвидена отговорност за неплатени данъци и задължителни
осигурителни вноски, но не и на лихвите върху тях.
Отделно от изложените по-горе доводи, счита че с търсената солидарна отговорност на
управителя за лихви за невнесен ДДС като
трето данъчно незадължено лице се нарушава общностния принцип за
пропорционалност.
Въз основа на подробно изложените
по-горе съображения отправя искане за прогласяване нищожността на обжалвания
РА, а в условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме, че същият е
валидно издаден, за постановяване на решение, с което същият да бъде отменен
като незаконосъобразен. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата се
представлява от упълномощен представител адв.И.С. от ВАК, който заявява, че
поддържа жалбата. По аргументи, изложени в жалбата и в представена писмена
защита настоява за прогласяване нищожността, а в условията на алтернативност-за
отмяна на РА. Претендира присъждане на разноските по делото на стойност
2 616лв.,съгласно представения списък.
Ответната страна – директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, в съдебно заседание се
представлява от ст.юрисконсулт П.Г.,който оспорва жалбата като неоснователна. В
депозирани писмени бележки с рег. № ДА-01-2822/29.11.2022г. оспорва жалбата
като неоснователна, като излага подробни съображения
по съществото на спора, обосноваващи становището му за липса на твърдените в
жалбата съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, вкл.
и при издаването и връчването на ЗВР и обосновава наличието на основание за
ангажиране отговорността на ревизираното лице по реда на чл.19 ал.2 от ДОПК.Отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана, за
потвърждаване на обжалвания РА и претендира присъждане на разноски, съставляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 278,67лв..Прави възражение за
прекомерност досежно размера на претендираните от оспорващата разноски по
делото.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е Ревизионен
акт № №Р-03002721005848-091-001/10.03.2022г., издаден от С.Й.Г.– началник
сектор и С.А.Д.– гл.инспектор по приходите, органи по приходите при ТД на НАП –
Варна , потвърден с Решение №77/06.06.2022г. на Директора на Дирекция
«Обжалване и данъчно-осигурителна практика» - гр.Варна при ЦУ на НАП.
Жалбата е подадена в срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК ( видно от прил. на л.10 от делото пощенски плик с клеймо
от 04.07.2022год.) , от лице с правен интерес, след
като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен
ред, поради което е процесуално
допустима.
В настоящото производство
съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материално правните
разпоредби по издаването му.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът констатира, че С.З.Б. е с
постоянен и настоящ адрес ***, поради което ТД на НАП - Варна е компетентна
териториална дирекция по смисъла на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Ревизионното производство е
образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002721005848-020-001/19.10.2021г.,
издадена от С.Й.Г.– началник сектор, за установяване на отговорността на С.З.Б. за задължения на „Т.-75“ ЕООД – Шумен, ЕИК **** с обхват следните
видове задължения: Отговорност за ДДС
за следните данъчни периоди: от 01.04.2017г. до 30.04.2017г.;от 01.05.2017г. до
31.05.2017г.; от 01.05.2018г. до 31.05.2018г.;от 01.06.2017г. до 30.06.2017г.;от
01.06.2020г. до 30.06.2020г.; от 01.07.2017г. до 31.07.2017г.; от 01.07.2020г.
до 31.07.2020г.; от 01.08.2017г. до 31.08.2017г.; от 01.09.2017г. до
30.09.2017г.; от 01.10.2017г. до 31.10.2017г.; от 01.11.2017г. до 30.11.2017г.;
от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. и от от
01.12.2018г. до 31.12.2018г..Със ЗВР са определени С.А.Д.- главен инспектор по
приходите (ръководител на ревизията) и Ф.М.Ю.– ст. инспектор по приходите, да извършат
ревизията.
Определен е срок за завършване на
ревизията - до два месеца от датата на връчване на заповедта.
В други обстоятелства, имащи
значение за ревизията е посочено, че ревизията е за установяване на отговорност
по чл.19 от ДОПК за задължения за данъци и/или ЗОВ на „Т.-75“ ЕООД – Шумен, ЕИК
****, както следва: задължения за ДДС по СД с вх.№27001456812/14.07.2020г. за
периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г.;
задължения за ДДС по СД с вх.№27001461727/14.08.2020г. за периода от 01.07.2020г.
до 31.07.2020г. и задължения за ДДС по
РА№Р-030002718007253-091-001/10.06.2019г. за периода от 01.04.2017г. до
30.04.2017г.,01.05.2017г. до 31.05.2017г.,от 01.06.2017г. до 30.06.2017г.,от
01.07.2017г. до 31.07.2017г.,от 01.08.2017г. до 31.08.2017г.,от 01.09.2017г. до
30.09.2017г.,от 01.10.2017г. до 31.10.2017г.,от 01.11.2017г. до 30.11.2017г.,от
01.12.2017г. до 31.12.2017г.,от 01.05.2018г. до 31.05.2018г.,от 01.12.2018г. до
31.12.2018г.
Заповедта за възлагане на ревизия
е подписана с валиден електронен подпис към датата на издаването ѝ,
установено от приложените разпечатки и оптичен носител – СD, приет по делото.
ЗВР е връчена на проверяваното
лице на 25.10.2021г., видно от удостоверение за връчване на ЗВР по електронен
път.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК
от проверяващите органи по приходите е издаден ревизионен доклад № 03002721005848-092-001/12.01.2022г..
Същият е подписан от Ф.М.Ю.– ст.инспектор по приходите и от С.А.Д. с валиден електронен подпис към датата
на издаването му.Изготвеният РД е връчен на оспорващата на 13.01.2022год., видно
от прил. удостоверение за извършено връчване по електронен път.
По искане на ревизираното лице, с
Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражения и представяне на
доказателства по РД, срокът за подаване на възражение е продължен до 27.02.2022г.
Срещу така изготвения РД е
депозирано възражение от страна на жалбоподателя вх.№Р-03002721005848-ВЗР-001-И/24.02.22г. с
приложени към него писмени доказателства.
Възраженията са обсъдени,
намерени са за неоснователни и въз основа на констатациите в РД е издаден
процесният РА № Р-03002721005848-091-001/10.03.2022г., издаден от С.Й.Г. на
длъжност началник сектор-възложил ревизията и от С.А.Д. на длъжност
гл.инспектор по приходите-ръководител на ревизията и надлежно подписан от двамата издатели с
валидни електронни подписи.Същият е връчен на оспорващата на 15.03.2022год., видно
от прил. удостоверение за извършено връчване по електронен път.
Ревизионният акт е обжалван пред
директора на дирекция „ОДОП“ - гр.Варна с жалба вх.№1377/29.03.2022год., който
постановил решение № 77 от 06.06.2022г., с което го е потвърдил.
Срещу потвърдения РА е подадена
жалба, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.
Видно от приобщените по делото
доказателства заповедите за образуване и движение на ревизионното производство
са издадени от компетентен орган, производството е приключило в определения
срок с ревизионен акт, издаден от компетентни органи в предписаната от закона
форма и съдържание.
Към материалите по делото са
приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват
възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които
материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13, ал.1 от
с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът
констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в
електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата,
посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на
този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания
писмен документ.
В настоящия казус, при проверка
валидността на положените върху ЗВР подписи се установи, че същите са
придружени от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за
квалифициран електронен подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3, т.15 от
Регламент (ЕС) № 910/2014г. Съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното
изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител.
Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено
електронното изявление.
При извършената служебна проверка
се установява, че издател на ЗВР № Р-03002721005848-020-001/19.10.2021г. е С.Й.Г.–
началник сектор „Ревизии“. Същата е определена като орган по приходите,
разполагащ с правомощия да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно
чл.112 от ДОПК, съгласно Заповед на директора на ТД на НАП – Варна№Д-1675 от
27.08.2021год.,считано от 01.09.2021год. /вж. л.508 от т.II от делото/.
Решението, с което РА е
потвърден, също е издадено в рамките на нормативно установения срок от
компетентен орган-Директора на дирекция“ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП.
Съдът констатира, че РД е издаден
от С.А.Д.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Ф.М.Ю.–
ст. инспектор по приходите, като същият е подписан с валиден електронен подпис от двамата съставители.
Предвид горното съдът приема, че
не са налице процесуални нарушения при възлагане и хода на ревизионното
производство. Ревизионният доклад е съставен от ревизиращите органи по
приходите в законово установения срок. Ревизионният акт е издаден от органа,
възложил ревизията и определения от него ръководител на ревизията в унисон с
разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК.
Въз основа
на горното съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен
по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК орган по приходите.
Същият е издаден в изискуемата
писмена форма и при съблюдаване изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК.
При постановяването на РА не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. РА е постановен при
напълно изяснена фактическа обстановка и след надлежно събиране и обсъждане от
органа по приходите на релевантните за спора доказателства, както и на
направените от жалбоподателя възражения.
В тази връзка съдът намира за
неоснователни доводите на оспорващия за реализирано съществено нарушение на
чл.113 ал.2 и ал.3 във вр. с чл.112 ал.1 от ДОПК, съставляващи ненадлежно връчване на ЗВР на ревизираното
лице, обуславящо нищожността на обжалвания ревизионен акт.
Съгласно чл. 112 ал. 1 от ДОПК,
ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР. В чл. 113 ал. 1 от ДОПК са посочени реквизитите, които следва да съдържа съответната ЗВР. Нормата
на чл. 113 ал. 2 от ДОПК предписва връчването на ЗВР на ревизираното лице. За
да узнае за наличието на висящо ревизионно производство, императивната
разпоредба на чл. 113 ал. 2 от ДОПК изисква задължителното връчване на ЗВР на
ревизирания субект. С връчването й до знанието на лицето достига вече
упражненото от приходните органи правомощие да започнат ревизия, като по този
начин ревизираният субект е информиран за органите, извършващи ревизията,
обхвата на ревизията, срока на ревизията. Невръчването на първата ЗВР на нейния
адресат или ненадлежното връчване води до невъзможността тя да породи
предвидените в закона правни последици, тъй като по този начин не може да се
определи начален и краен срок на ревизията, нито да се изменя или развива по
друг начин ревизионното производство.
Съобразно разпоредбите на чл.113 ал.2 и ал.3 от ДОПК,
невръчването на първата ЗВР, която поставя началото на конкретно ревизионно
производство на ревизирания субект, представлява съществено нарушение, обуславящо
извода за нищожност на РА, с който ревизията е приключила. Без значение за този
краен извод е дали на лицето е била връчвана последваща ЗВР, след като същата
няма самостоятелно значение, а е пряко обвързана с ЗВР, която изменя и това означава, че
изменението на първоначалната ЗВР с последваща ЗВР може да произведе последици,
само ако веднъж вече е възложена редовно ревизия.
Правилата за връчване на
съобщения в хода на ревизионното производство са регламентирани в глава шеста „Съобщения“
на ДОПК.Съобразно разпоредбата на чл.29 ал.1 и ал.2 от ДОПК, връчването на
съобщенията в административното производство се извършва на адреса за
кореспонденция на субекта от органа по приходите или от друг служител
/връчител/ или автоматично от съответната администрация. Адрес за
кореспонденция съгласно чл.28 ал.1 т.1 от ДОПК е постоянният адрес-за
физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес, за регистрираните в
регистър БУЛСТАТ лица-вписаният в регистъра адрес за
кореспонденция.Разпоредбата на чл.28 ал.2 от ДОПК предвижда право на всяко лице
да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на
съобщения.Това право на лицето да посочи пред органите по приходите на електронен
адрес да получаване на съобщения си кореспондира напълно с разпоредбата на
чл.29 ал.4 от ДОПК, според която съобщенията могат да се връчват чрез изпращане
по телефакс, по електронен път при използване на КЕП на лицата по ал.2,
електронен печат по смисъла на ЗЕДЕУУ или по реда на чл.26 от ЗЕУ.Съобразно
нормата на чл.30 ал.6 от ДОПК, електронното
съобщение се смята за връчено, когато
адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно
съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната
администрация.Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява
посредством заверена от органа по приходите разпечатка на записа в
информационната система или чрез електронен документ, подписан с КЕП.
Релевираното в жалбата оплакване,
че Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-03002721005848-020-001/19.10.2021г., издадена от С.Й.Г.– началник сектор, издадена
от оправомощен орган не е надлежно връчена на жалбоподателката е неоснователно
и необосновано с оглед доказателствата по делото.Действително, видно от
събраните поделото доказателства, в случая, заповедта за възлагане на ревизия е връчена на
лицето и изпратена на електронен адрес,
посочен в заявлението за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП
чрез персонален идентификационен код /ПИК/.В тази връзка по делото е прието и
приобщено към съвкупния доказателствен материал
разрешение№274561400049099/25.08.2014год. за издаване на персонален
идентификационен код /ПИК/ на жалбоподателката, за активирането на който е
посочен електронния адрес, вписан в системата на НАП-**********@****.**. Същият електронен адрес е
посочен и в представената от ответника „Обща справка за задълженото лице“, разпечатана
от информационната система на НАП и заверена от ответната страна, от която е
видно, че има попълнени данни за два идентични email адреса в раздела за електронни адреси на оспорващата, действащи през
периода от 04.12.2015год. до настоящия момент.Видно от прил. по делото Удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС“Контрол“ /л.505 от делото/, заповедта
за възлагане на ревизията е връчена електронно на жалбоподателя С.Б. на 25.10.2021год.Съгласно удостоверението, документът
е бил изтеглен от имейл **********@****.**., на който имейл адрес са били връчени по
електронен път и изтеглени ревизионният доклад
и ревизионният акт.Възражения досежно връчването на РА не са изложени от страна
на оспорващия в жалбата, с оглед на което съдът счита, че в случая не са
нарушени разпоредбите на чл.113 ал.2 и ал.3 във вр. с чл.112 ал.1 от ДОПК и по отношение на ревизираното лице е налице
надлежно връчена ЗВР по електронен път на адресата на заповедта-физическото лице,
респективно редовно възложена ревизия, приключила с издаването на РА.Нещо
повече, на посочения по-горе електронен адрес
е водена цялата кореспонденция между участниците в ревизионното
производство и са били връчвани всички искания за представяне на документи от
страна на ревизираното лице.Последните не само , че са били надлежно
представяни от страна на ЗЛ без възражения, но и същото се е възползвало в
пълен обем от правото си на защита, както в хода на административното, така и в
хода на настоящото съдебно производство, депозирайки в законоустановените
срокове възражения срещу ревизионния доклад, жалба срещу ревизионния акт и жалба
срещу решението, с което е потвърден РА.Следователно, дори и да се възприеме
лансираната от жалбоподателката теза за липса на идентичност между посоченият в
заявлението за издаване на ПИК от лицето електронен адрес и електронен адрес по
смисъла на чл.28 ал.2 от ДОПК, в случая не
е налице твърдяното в жалбата съществено процесуално нарушение, обуславящо
нищожността на обжалвания РА, доколкото последното не е рефлектирало и
накърнило в степен на същественост правото на защита на ревизираното лице.По
делото са налице категорични доказателства, установяващи, че задълженото лице
не само, че е узнало за образуването срещу него на ревизионно производство за
задължения на „Т. 75“ЕООД, но и е представяло в хода на ревизионното
производство изискани от него документи и доказателства и е осъществило в пълен
обем правото си на защита, както в хода на административното, така и на
настоящото съдебно производство.По изложените съображения, съдът в настоящия
съдебен състав счита, че не са налице твърдените от оспорващата съществени
процесуални нарушения във връзка с връчването на ЗВР, обуславящи нищожността на
обжалвания РА.
От фактическа страна и по
отношение на материално правната законосъобразност на РА, съдът установи
следното:
С.З.Б. е местно физическо лице по
смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и като такова следва да се облага както за
доходите си получени от източници в страната, така и от чужбина.
Ревизираното лице е управител и
едноличен собственик на „Т. 75“ЕООД от вписването му в ТР от 21.08.2015год. до
настоящия момент, като от учредяването му до момента едноличен собственик на
капитала, управител и представляващ дружеството е именно жалбоподателката, която
е упълномощила лицето Б.С.само и единствено да подава и получава документи от
НАП, НОИ, Агенция по вписванията и др.държавни институции.Не се спори, че „Т.
75“ЕООД е задължено лице по чл.14 т.1 и 2 от ДОПК.
В хода на ревизионното
производство на лицето било връчено искане за представяне на справки за
имущественото й състояние, но не са били представени такива.С нарочни протоколи
са приобщени относими доказателства, събрани в хода на други административни
производства, подробно описани и обсъдени в РД, от които се установява
следното:
Със ЗВР № Р-03002718007253-020-001/28.11.2018г.,
връчена на
05.12.2018г., е възложена ревизия на „Т. 75“ ЕООД за
определяне на задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г.
Ревизията е приключила с PA № Р-03002718007253-091-001/10.06.2019г., с който са
определени задължения за ДДС за дан. периоди от 01.04.2017г. до 31.12.2017г.,
за дан. период м. 05/2018г. и дан. период м. 12/2018г. в общ размер главница 15
699.66 лв. и лихви 1 681.13 лв., произтичащи от: допълнително начислен ДДС в
размер 9 213.99 лв. върху данъчна основа, включваща консумирана електроенергия
в отдадени под наем обекти от дружеството; допълнително начислен ДДС в размер
583,33 лв. по издадена от дружеството фактура, но неотразена в дневник за
продажбите и СД за ДДС; непризнат данъчен кредит в размер 3 902.34 лв. по
фактури за консумирана електроенергия в обект, който не е нает от дружеството;
остатък от деклариран, но невнесен ДДС в размер на 2000.00 лв.. РА №
Р-03002718007253-091-001/10.06.2019г. е връчен на 10.06.2019г., същият не е
обжалван по административен ред и е влязъл е в сила.
В хода на извършената ревизия на „Т. 75"
ЕООД, приключила с горепосочения РА е установено, че всички договори с
доставчици, заявки, споразумения, договори за наем и писмени обяснения са
подписвани лично от С.Б. като представляващ дружеството.
Въз основа на представена информация от
дирекция „Събиране" при ТД НАП Варна са установени следните предприети
действия за събиране на задълженията на „Т. 75" ЕООД:
-
За „Т. 75" ЕООД има образувано изпълнително дело № *********/2019г. по
описа на ТД на НАП Варна, офис Шумен;
-
Връчено на 31.05.2019г. на С.Б. съобщение за доброволно изпълнение с изх. №С
190027-048-0079637/13.05.2019г. ;
-
Издадено на 15.05.2019г. постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх. №С 190027-022-0035883/13.05.2019г. /връчено лично на С.Б. на 31.05.2019г.
/: запор върху банкови сметки на дружеството в „Пиреос България" АД, като
от дадения отговор на банката по тях липсват авоари; запори върху движими вещи,
върху ценни книжа, собственост на дружеството. Издадени са постановления за
продължаване действието на наложените обезпечителни мерки, подробно описани на
стр. 4 от РД. С разпореждане за присъединяване с изх.
№С200027-105-0243282/16.07.2020г. са присъединени публични задължения на
дружеството в общ размер на 413 878.82 лв., връчено на 14.10.2020г. Документите
са връчвани лично на С.Б. или на Б.С., упълномощено лице с нотариално заверено
пълномощно;
-
Връчено е на упълномощеното лице искане за представяне на документи и писмени
обяснения;
-
Извършено е пълно проучване на имущественото състояние на дружеството и е
установено, че „Т. 75" ЕООД не притежава недвижими имоти, земеделски земи,
МПС, плавателни и въздухоплавателни средства, земеделска техника; няма вписвания
на заложено имущество; няма партиди в имотния регистър; няма данни да е
предоставяло заеми; не притежава дялове в други дружества. „Т. 75" ЕООД
притежава движимо имущество със стойност по-малка от 10% от размера на дълга. Публичен изпълнител е
категоризирал дълга като „трудносъбираем".
На жалбоподателката е връчено искане за
представяне на документи и писмени обяснения с което са изискани извлечения от
банковите й сметки, договори за получени/предоставени заеми от/на „Т. 75“ ЕООД,
разписки за получени суми от същото дружество; доказателства за получени доходи
и източници на парични средства; данни за извършени плащания от името на
дружеството, сключени разпоредителни сделки с дялове и имущество на същото.
Жалбоподателката е представила писмено обяснение според което е получила
дивиденти от „Т. 75" ЕООД, както следва:
през 2018г. - 12 000 лв.; през 2019г. - 31 951.53 лв.; през същия период е
извършвала плащания с картата на дружеството за лични покупки, които
впоследствие е възстановила в рамките на периода в касата на дружеството; не е
получавала и предоставяла заеми на дружеството. За дейността на „Т. 75"
ЕООД е предоставила пълномощно на Б.С.Н. само за подаване и получаване на
документи от НАП, НОИ, Агенция по вписванията и други държавни и частни
институции. Във връзка с дейността на дружеството е подписвала документи и е
извършвала плащания; не е сключвала разпоредителни сделки с дялове на
дружеството.
На жалбоподателката са връчени и други искания
за представяне на документи и писмени обяснения /описани на стр. 5-6 от РД/, в
отговор на които тя е представила лично подписана декларация за разкриване на
банкова тайна; решения от м. 07 и м. 08/2021 г. на Общо събрание на „Т.
75" ЕООД за разпределяне на дивиденти и разходни касови ордери /РКО/ от
2021 г. за изплащането им; счетоводни регистри на дружества, в които има дялово
участие и др. Въз основа на представените документи е установено, че през 2021
г. на жалбоподателката са изплатени по касов път дивиденти от „Т. 75“ ЕООД в
общ размер 92 150лв. След
представяне на декларация-съгласие за разкриване на банковата тайна върху
наличностите и операциите с паричните средства в личните банкови сметки на С.Б.
от лицензираните банки в страната са изискани банковите извлечения и въз основа
на тях е установено, че през 2018г. по банков път е получила дивиденти от „Т.
75“ ЕООД в общ размер 12 000 лв. , а през 2019г. в общ размер 31 951.53 лв. .Органите
по приходи, по данни в информационните масиви на НАП, са установили, че
дружеството е декларирало със справки по чл. 73 от ЗДДФЛ изплатените дивиденти и
е подало декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за
дължимия данък.
Въз основа на изискани документи и
доказателства от „Т. 75" ЕООД са представени счетоводни регистри, в т.ч.
на с/ки 501 „Каса" и 503 „Разплащателна сметка".
Изискани са документи и доказателства от
контрагент „И.Н.А.-Трейдинг" ООД , от които е установено, че поръчките за
материали /резервни части за машини, моливи, креда, пинсети, совалки, плетачи,
ножове и др./ са правени лично от С.Б..
След преглед на счетоводна документация в
счетоводната кантора „Консултинг Б" ООД, обслужваща „Т. 75"
ЕООД, е установено, че С.Б. е организирала
и ръководила пряко търговската дейност на
дружеството, оперирала е с паричните средства
по банковите сметки на дружеството.
При преглед на счетоводната документация са
установени Решения на ОС на „Т. 75“ ЕООД за разпределяне на дивидент в полза на
едноличния собственик, както следва: от 01.11.2018г. за сума 12 631.58
лв./дивидент за 2016г. /; от 31.01.2019г. за сума 29 422.66 лв. /9 892.91 лв.
дивидент за 2016г.; 10529.75 лв. дивидент за 2017г../; от 28.02.2019г. за сума
4 210.53 лв /дивидент за 2018г./.
От подадените от „Т. 75" ЕООД Годишни
финансови отчети /ГФО/ органите по приходи са установили, че за периода
2017г.-2020г. дружеството декларира значителна касова наличност /към
31.12.2017г. - 14 723,26 лв.; към 31.12.2018г. - 563 826,95 лв.; към
31.12.2019г. - 274 301,59 лв.; към 31.12.2020г. -58 032,72 лв./.
Същевременно декларира вземания от клиенти и задължения към доставчици в големи
размери. Въпреки значителната и нарастваща касова наличност задълженията към
доставчиците не са били погасени, нараствала е и задлъжнялостта на дружеството.
Въз основа на изложените факти
ревизиращите органи мотивирали наличието на кумулативните предпоставки за
ангажиране отговорност за задължения на трето лице по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, а именно:
С.Б. е била управител и едноличен
собственик на капитала на „Т.“ЕООД от датата на учредяване на дружеството
21.08.2015г. до датата на издаване на
РА. Като едноличен собственик на
капитала и управител на „Т. 75“ЕООД Б. е осъществявала оперативното управление
на дружеството, като е организирала и ръководила цялостната му дейност. Нейно е
било задължението, през ревизирания период, да организира документално
икономическата дейност на дружеството и да осигури осъществяването на
счетоводна отчетност на дейността на база на документална обоснованост на
стопанските операции и в съответствие с принципите на отчетността по ЗСч.
Органите по приходи приели, че
ревизираното лице е укрило факти и обстоятелства, в резултат, на което не могат
да бъдат събрани задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски на “Т.
75“ЕООД , установени с влязъл в сила РА№
Р-03002718007253-091-001/10.06.2019г.
, с който са установени задължения за ДДС за довнасяне в размер на
15 699,66лв. главница и лихви в размер на 1681,13лв.Според ревизиращият
екип, след връчване на 05.12.2018г. на Заповед за възлагане на ревизия на „Т.
75" ЕООД, респективно след като лицето вече е било уведомено за започване
на ревизията, С.Б. на 31.01.2019г. взима решение за начисляване и изплащане на
дивиденти в общ размер 29 422,66 лв. На 14.07.2020г. и на 14.08.2020г.
дружеството подава СД за ДДС, с които декларира ДДС за внасяне в общ размер
9 371,21 лв., а на 06.07.2021г. и на 09.07.2021г. с Решения на ОС С.Б. си
разпределя дивиденти в общ размер 19 000 лв. като на същите дати са й изплатени
в брой общо 18 050 лв., представляващи начислените дивиденти, въпреки
невнесените задължения по СД за ДДС, декларирани до една година преди това. С
оглед на това, органите по приходите приемат, че след връчване на ЗВР и
подаване на СД за ДДС Б. предприема действия по разпореждане с имуществото на
дружеството, като си изплаща дивиденти с цел избягване плащането на данъци и
задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, чийто размер е известен на лицето. Разликата
между декларираното и действително установеното при ревизията представлява
укриване по смисъла на чл. 19, ал.1 от ДОПК и в случая е налице невярно деклариране на задължения по ЗДДС,
факти, които е знаела и съзнателно и незаконосъобразно е премълчала пред
органите на НАП.
На следващо място, ревизиращият
екип приема, че два месеца след връчване на ЗВР и уведомяване на лицето за
ревизията на „Т. 75“ ЕООД. С.Б., която е собственик на капитала и управлява
дружеството, подписва всички договори, заявки, вкл. и всички писмени обяснения
в хода на ревизията, решава да се разпредели и изплати в нейна полза дивидент, т.е. извършила е
разпореждане с парични средства на дружеството, вследствие на което е намаляло
имуществото на „Т. 75" ЕООД и поради това не са могли да бъдат събрани
задълженията на същото. Укриването на факти и обстоятелства и последващото
недобросъвестно поведение на С.Б. в качеството й на управител на дружеството е
пряката причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността
за събиране на задълженията на дружеството.
От събраните в хода на проверката
доказателства е обоснован извод за обективна невъзможност за събиране на публичните вземания, което е
последица от поведението на физическото лице.В тази насока е посочено, че
при анализ на финансовото
състояние на „Т. 75“ ЕООД е установено, че дружеството няма материални активи,
недвижими имоти, МПС, върху които да се насочи принудителното събиране на
задълженията. Публичните изпълнители са предприели действия за обезпечаване и
събиране на задълженията /наложени са запори на банковите сметки, няма
постъпили суми/, но действията са неуспешни. Единственото имущество, към което
е можело да се насочи принудителното изпълнение са паричните средства по
банковите сметки и касата на дружеството, но с тях недобросъвестно се е
разпоредила С.Б. в своя полза, поради което е невъзможно да се съберат
публичните вземания.
Досежно отговорността по чл.19
ал.2 от ДОПК, органите по приходите приели, че С.Б., в качеството си на
управител и едноличен собственик на „Т. 75“ЕООД за периода от 21.08.2015год. до
съставянето на РА безспорно е субект на отговорността по чл.19 ал.2 от ДОПК, както
и че е налице виновно поведение на лицето, изразяващо се в действия на разпореждане
с имущество на юридическото лице, с цел избягването на плащането на данъци и
ЗОВ, чийто размер е известен на лицето, тъй като след връчване на ЗВР и
уведомяване за извършване на ревизия на „Т. 75" ЕООД и след подаване на СД
за ДДС, С.Б. като собственик и управител на дружеството предприема действия по
разпореждане с имущество на същото като решава да се изплати в нейна полза
дивидент. Решенията са взети еднолично и са подписани от лицето. Декларираните
задължения по СД за ДДС и установените задължения по РА са били известни на
лицето, но въпреки това тя взима решение за разпределяне на дивидент. С тези
действия лицето е увредило имущественото състояние на дружеството, което е
довело до невъзможност за погасяване на публичните му задължения. Съгласно чл.
19, ал. 10 и ал. 11 от ДОПК, налице е недобросъвестност по см. на ал. 2, 3 и 5,
когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на
задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта и когато
действието е извършено след като е образувано производство по реда на този
кодекс за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство
до шест месеца след приключването на производството.
Органите по приходите са приели,
че е налице недобросъвестност по см. на чл. 19, ал. 11, вр. ал 2 и 3 от ДОПК,
тъй като след връчване на жалбоподателката на ЗВР за започване на ревизията на
„Т. 75" ЕООД на 05.12.2018г., С.Б. е взела еднолично решение за
разпределяне на дивиденти в своя полза в общ размер 31 951,53 лв.,
обективирани с решенията на ОС на дружеството от 31.01.2019г. и 28.02.2019г.
Органите по приходите са приели
още, че е налице недобросъвестност по см. на чл. 19, ал. 10, вр. ал. 2 и 3 от ДОПК, тъй като в срок до една година след подаване на 14.07.2020г. на СД за ДДС
за дан. период м. 06/2020г. С.Б. е взела еднолично решение за разпределяне на
дивиденти в своя полза, обективирано с решения на ОС от 06.07.2021г. и от
09.07.2021г. и изплащането въз основа на тях на сума в общ размер на 18050лв. с
РКО.
Въз основа на всичко изложено е
прието, че са изпълнени условията на чл.19 ал.2 от ДОПК за ангажиране на
отговорността на С.Б. за неплатените публични задължения на „Т. 75“ЕООД до
размера на извършените плащания, съответно до размера на намаление на
имуществото вследствие на извършените в полза на физическото лице плащания на
дивиденти, което е сторено с издадения ревизионен акт, предмет на съдебен
контрол в настоящото производство.
При така посочените факти и като
съобрази приобщените доказателства за тяхното проявление, по отношение на
материалната законосъобразност на установените задължения, съдът приема
следното:
Фактите, посочени в РА се
установяват от приобщените към ревизионната преписка писмени доказателства.
Същите по същество не се оспорват от жалбоподателя.
Спорът между страните по делото е
правен и е свързан отговор на въпроса дали са налице кумулативно предвидените
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране
отговорността на С.Б. за непогасените задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски на „Т. 75“ ЕООД. С оглед неговото правилно разрешаване
следва да се съобразят следните нормативни текстове:
Съгласно чл.14 от ДОПК задължени
лица са физическите и юридически лица, които: 1. са носители на задължението за
данъци или задължителни осигурителни вноски; 2. са задължени да удържат и
внасят данъци или задължителни осигурителни вноски; 3. отговарят за задължението
на лицата по т.1 и 2. По смисъла на чл.16 от ДОПК отговорно трето лице или
както го нарича законодателят – „задължено лице по чл.14, т.3“ е лице, което в предвидените от
закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната
осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа
и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в
срок. За задължените лица по чл.14, т.3 се прилагат правилата,
определящи правата и задълженията на субект в производствата по този кодекс.
Съобразно разпоредбата на чл.16, ал.3 от ДОПК отговорността на задълженото лице
по чл.14, т.3 обхваща данъците и задължителните осигурителни
вноски, лихвите и разноските за събирането им.
Конкретните хипотези, при които е
допустимо ангажиране на имуществената отговорност на едно лице за задължение на
друго лице, са разписани в чл.19 от ДОПК. С алинеи 1 и 2 от цитираната разпоредба
е създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата,
управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези, които
са длъжни да ги удържат и внасят. По съдържанието си това е последващо законово
встъпване на съдлъжник (арг. от чл.101 и чл.121 от Закона за задълженията и
договорите). Основен длъжник е лицето по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК. Встъпващ
съдлъжник е неговият управител или член на управителен орган. Отговорността се
състои във възникване на задължение за едно лице да заплати задължението на
други лица и обхваща самото задължение, както и лихвите и разноските за
събирането им, като същата е ограничена до размера на несъбраното задължение.
По отношение на отговорността по
алинея втора на чл.19 от ДОПК, съдът намира следното:
Съгласно чл.19, ал.2 от ДОПК
управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски
пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 носи отговорност за
непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2, когато
недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което
имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени
задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:
1.Извърши плащания в натура или в
пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
2.Извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на
задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в
полза на третото лице.
Тълкуването на разпоредбата
налага извод,че фактическият състав на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК
включва следните елементи:
1.Субект на
отговорността-управител,член на орган на управление, прокурист, търговски представител,
търговски пълномощник на задължено лице по чл.14 , т.1 и 2 от ДОПК към момента,
към който са установени публичните задължения;
2.Наличие на непогасени задължения на лице по чл.14,
т.1 или 2 ДОПК;
3. Извършване на определено действие –
а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент ; б/ отчужди
имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по
цени, значително по-ниски от пазарните ; в/ извърши действия, свързани с
обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за
обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице;
4.Действието следва да е извършено
недобросъвестно – лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на
публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е
извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо
лице;
5. невъзможност за събиране на публични
вземания-данъци и задължителни осигурителни вноски;
6.Причинно - следствена връзка
между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и
невъзможността да бъдат погасени задължения.
Досежно границите на отговорността – отговорността за непогасените
задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до
размера на намалението на имуществото.
В настоящия казус досежно наличието на
разписаните в нормата елементи от
фактическия състав на чл.19 ал.2 от ДОПК се установява следното:
Относно наличието на първия елемент /предпоставка/, между страните по делото няма
спор, че С.Б. е едноличен собственик на капитала, управител и
представляващ „Т. 75“ЕООД от момента на
вписването му в ТР-21.08.2015г. до настоящия момент, както и че дружеството е
задължено лице по смисъла на чл.14 т.1 и 2 от ДОПК.В тази насока по делото са
налице безспорни и достоверни
доказателства, а именно вписванията в Търговския регистър към Агенция по
вписванията, удостоверяващи, че от учредяването на „Т. 75“ЕООД до настоящия
момент едноличен собственик на капитала, управител и представляващ дружеството
и именно жалбоподателката.
Относно
наличието на втория елемент /предпоставка/, не е спорно по делото, че „Т.
75“ ЕООД има непогасени публични задължения за данъци в общ размер 32 858,39
лв. в т.ч. главници 25 070,87лв. и лихви 7 787,52 лв., във връзка с които е
ангажирана отговорността на управителя. Част от тези задължения - в размер на
15 699,66 главници и 6 047,13 лв. лихви, са възникнали при извършена ревизия на
дружеството, приключила с РА № Р- 03002718007253-091-001/10.06.2019 г.
Остатъкът от задълженията - в размер на 9 371,21 лв. и лихви 1 740,39 лв., е
възникнал при декларирането на дължимия ДДС със справки- декларации по ЗДДС за
м.06.2020 г. и м.07.2020 г..Безспорно е и обстоятелството, че за непогасените
публични задължения за данъци и ОВ срещу дружеството е образувано от публичен
изпълнител изпълнително дело № *********/2019 г. по описа на ТД на НАП-Варна,
офис Шумен, към което с разпореждане № С190027-105-0339031/14.10.2019 г. са
присъединени задълженията по РА.
Относно наличието на третия елемент /предпоставка/, не е спорно, че С.Б., в
качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е
изплатила дивиденти, които действия са сред изрично предвидените в закона за
ангажиране на отговорността по чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК.
В случая, установимо от събраните
по делото писмени доказателства /прил. решения на Общото събрание/ е, че едноличният
собственик на капитала е взел решения за изплащане на дивиденти както следва:
на 01.11.2018 г. - дивидент за 2016 г. в размер на 12 631,58 лв., на 31.01.2019г.
- дивидент за 2016 г. в размер на 9 892,91 лв. и за 2017 г. в размер на 19 529,75
лв.; на 28.02.2019 - дивидент за 2018 г. в размер на 4 210.53 лв. Дивиденти в
размер на 31 951,53 лв. са изплатени по банков път в периода 25.01.2019 г. -
28.02.2019 г. По решения на общото събрание от 06.07.2021 г. и 09.07.2021 г. са
изплатени в брой дивиденти за 2018 г. както следва: в размер на 9 025 лв. с РКО
1/06.07.2021 г. и 9 025 лв. с РК02/09.07.2021г.. Налице са доказателства за
изплащане на дивидентите-извлечения от личните банкови сметки на
жалбоподателката, РКО за изплатени дивиденти от касата на „Т. 75“ЕООД, както и
счетоводни регистри на дружеството, в които са осчетоводени начислените и
изплатени дивиденти.
Спорът в случая се свежда до
това, налице ли са останалите три елемента за ангажиране на отговорността по
чл.19 ал.2 от ДОПК, а именно-дали задълженото лице С.Б. е действала
недобросъвестно, което да е довело до невъзможност за събиране на публични
вземания-данъци и задължителни осигурителни вноски, както и съществува ли причинно-следствена
връзка между тези недобросъвестни действия от страна на управителя и
невъзможността да могат да бъдат събирани задълженията за данъци и/или ЗОВ на
дружеството.
Извадени от контекста на другите
факти и обстоятелства по делото, посочените по-горе действия на управителя, а
именно, че С.Б., в качеството си на едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството е изплатила дивиденти безспорно могат да бъдат
подведени под хипотезата на чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК и в този смисъл извършените
от нея действия попадат сред изрично предвидените в закона основания за
ангажиране на отговорността по чл.19 ал.2 от ДОПК. Тъй като отговорността на
задълженото лице по тази норма е субсидиарна, т.е. дотолкова до колкото в резултат
на тези действия се стига до невъзможност за събиране на задълженията на
субекта по чл.14 т.1 и 2 от ДОПК, то това обстоятелство следва да бъде
установено от приходния орган посредством допустимите доказателствени средства.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че в случая не е доказано по категоричен и безспорен начин наличието на
недобросъвестност в действията на управителя и наличието на такава
причинно-следствена връзка между действията на управителя на дружеството и
невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството, поради следните
доводи и съображения:
Не е налице
четвъртия елемент /предпоставка/,а именно-управителят да е действал
недобросъвестно.
За изпълнението на тази
предпоставка е необходимо лицето, което е извършило недобросъвестното действие, да е
знаело за наличието на публични задължения за данъци и /или ЗОВ и да е извършило действието с цел
намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.
В случая, при ревизията е установено от
фактическа страна, че след възлагане на ревизия на „Т. 75“ ЕООД и получаване на
заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/ на 05.12.2018г. са взети решения от
едноличния собственик за разпределяне на дивиденти както следва: на 01.11.2018
г. - дивидент за 2016 г. в размер на 12 631,58 лв., на 31.01.2019г.- дивидент за 2016 г. в размер
на 9 892,91 лв. и за 2017 г. в размер на 19 529,75 лв.; на 28.02.2019 -
дивидент за 2018 г. в размер на 4 210.53 лв. Дивиденти в размер на 31 951,53
лв. са изплатени по банков път в периода 25.01.2019 г. - 28.02.2019 г. За
задълженията за ДДС в общ размер 9 371,21 лв., възникнали с подаването на
справки- декларации /СД/ за ДДС за м.06.2020 г. и м.07.2020 г. е прието наличие
на недобросъвестно поведение, тъй като по решения на общото събрание от
06.07.2021 г. и 09.07.2021 г. са изплатени
в брой дивиденти за 2018 г. както следва: в размер на 9 025 лв. с РКО
1/06.07.2021 г. и 9 025 лв. с РКО2/09.07.2021 г. Прието е, че по този начин
ревизираното лице, в качеството му на управител недобросъвестно се е
разпоредило с дружественото имущество, вследствие на което същото е намаляло и
този факт е станал причина за невъзможността да бъдат събрани задълженията на „Т.-75“
ЕООД.
Неприложима е презумпцията за
недобросъвстност по чл.19, ал.10 от ДОПК, както за задълженията по РА, така и
за декларираните задължения за ДДС по СД за месеци 06.2020г. и 07.2020г.
Съгласно чл. 19, ал.10 от ДОПК, недобросъвестност при изплащане на дивиденти е налице, когато действието е извършено след
деклариране или установяване на задълженията до една година от декларирането
и/или издаването на акта за установяване на задължението. Едногодишният срок по
чл.19, ал.10 от ДОПК за задълженията по РА е изтекъл на 10.06.2020г.
Изплащането на дивиденти е станало година по-късно - едва през 2021 г., т.е.
след изтичане на две години от установяване на задълженията на дружеството.
Поради това, по отношение на задълженията, установени с РА, издаден на „Т. 75“
ЕООД презумпцията за недобросъвестност по чл.19, ал.10 от ДОПК е неприложима.
За декларираните задължения за
ДДС в размер на 8,40 лв. за м.06,2020 г. и 9 362,81 лв. за м.07.2020г.,
едногодишният срок по чл.19, ал.10 от ДОПК изтича съответно на 14.07.2021 г. и 14.08.2021г.. До изтичането на този срок
лицето е изплатило дивиденти в размер на 9 025 лв. с РКО от 06.07.2021 г. и 9 025
лв. с РКО от 09.07.2021 г. Само от факта на разпределяне на дивиденти в общ
размер 18 050 лв. обаче не следва извод за недобросъвестност на управителя, тъй
като тези плащания не са станали причина за намаляване на имуществото до
степен, до която е невъзможно да бъдат погасени задълженията за данъци на
дружеството. След изплащане на дивидентите, т.е. към 31.07.2021 г. дружеството е разполагало с достатъчно
имущество за погасяване на всички публични вземания, което изключва
недобросъвестното поведение. Наличието на този факт се доказа в настоящото съдебно
производство от приетото по делото неоспорено и кредитирано от съда с доверие поради
кореспонденцията си със съвкупния доказателствен материал по делото заключение
на вещото лице по ССЕ. От заключението по т.3 от СИЕ се установи, че „Т. 75“
ЕООД разполага към 31.07.2021г. с дълготрайни материални и нематериални активи
по балансова стойност в размер на 76 497,97 лв. и краткотрайни активи в размер
на 651 049,52 лв. или общо имущество в размер на 727 547,49 лв. в т.ч. вземания
от клиенти -354 886,84 лв. /Приложение№2
от СИЕ/. Наличието на имущество в установения размер е след изплащането на
дивиденти, което обосновава извод, че независимо от разпределянето на дивиденти
от управителя, дружеството е разполагало с достатъчно имущество, което
обезпечава изцяло публичните вземания за данъци, което пък от своя страна изключва недобросъвестност в действията на
управителя.
Неприложима е и презумпцията за
недобросъвестност по чл.19, ал.11 от ДОПК, включваща извършването на действия
по изплащане на дивиденти след образуване на контролно производство по ДОПК на
„Т.-75“ ЕООД с връчване на ЗВР на 05.12.2018г. до 6 месеца от приключването му
с РА, издаден на 10.06.2019г.. Приходните органи неправилно са приели, че
изплатените по банков път дивиденти в периода 25.01.2019г.-20.02.2019г. в
размер на 31 951,53 лв. са действие, което е станало причина да не бъдат
погасени задълженията за ДДС по РА на дружеството - длъжник. От заключението на вещото лице по ССЕ се установи, че след изплащането на
дивиденти дружеството е разполагало с имущество, което е било достатъчно да
обезпечи възникналите по-късно задължения. Доказателство за това са също
наложените обезпечения от публичен изпълнител.
Извод досежно неприложимостта в
случая на презумпцията за недобросъвестност по чл.19, ал. 11 от ДОПК следва и
от установения входа на настоящото съдебно производство факт, че разпределянето
на дивиденти от управителя е извършено след отправена покана от данъчните
органи до „Т. 75“ ЕООД. Същата е връчена след образуване на ревизионното
производство на „Т. 75“ ЕООД със заповед за възлагане на ревизията от
28.11.2018 г. Видно от приобщените по
делото неоспорени писмени доказателства от трето неучастващо лице - ТД на НАП Варна, с
покана № Р-03002718007253-999-001/ 31.01.2019г. дружеството „Т. 75“ЕООД е
поканено да разпредели дивиденти в размер на неразпределената печалба от 42 054,24лв„
като подаде декларация по чл.55 от ЗДДФЛ в срока по чл.56, ал.1 от ЗДДФЛ. В
изпълнение на поканата едноличният собственик е разпределил дивиденти в
по-малък размер, а именно 33 633,19 лв., които е декларирал по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, а удържания данък в размер на 5 %, т.е. 1681,66 лв. е декларирал с
декларация по чл.55 от ЗДДФЛ.В тази връзка и с оглед на установеното от
фактическа страна, недопустимо е органите на НАП да считат за недобросъвестни
действия на управителя, които са в изпълнение на дадени указания от същата тази
приходна администрация.
Не е налице и петият елемент /предпоставка/, а
именно-невъзможност за събиране на публични вземания-данъци и задължителни
осигурителни вноски.
Приходните органи са приели, че
тази предпоставка е налице, тъй като в резултат на предприетите и извършени от
публичния изпълнител действия, публичните задължения не могат да бъдат събрани.
Тези действия включват запор на банкови сметки, по които няма наличности и
проведени три търга с тайно наддаване - от 19.02.2021 г., 16.04.2021 г. и
15.07.2021 г./л.486-490 от адм.преписка/, по които няма внесени депозити и
предложения. В резултат на това публичният изпълнител е освободил от изпълнение
движимите вещи. Посочено е още, че от справка за проучено имуществено
състояние, дългът на „Т. 75“ ЕООД /л. 484/ е категоризиран като „трудносъбираем“.
Налице е константна и
последователна съдебна практика, съгласно която органите по приходите следва да
са предприели всичко необходимо за събиране на вземанията от основния длъжник.
Обективната невъзможност да се съберат задълженията за данъци/осигурителни
вноски в резултат на недобросъвестно поведение на ръководен орган на съответното
юридическо лице е предвидена в състава на правната норма, която не следва да
бъде тълкувана разширително и свързвана със затрудняване или друго ограничаване
на възможностите за принудително събиране на публичните вземания. Нормата е
еднозначна и изисква установяване, че задълженията не могат да бъдат събрани,
въпреки предприетите действия от приходната администрация. Във връзка с
гореизложеното, приходните органи незаконосъобразно са приложили чл. 19, ал. 2
от ДОПК при констатиране на задължение, което не е определено като несъбираемо
и при частично предприети мерки за принудително изпълнение.
Въз основа на събраните и
приобщени по делото доказателства, съдът в настоящия съдебен състав счита, че в
случая не са извършени всички възможни действия от публичния изпълнител по
обезпечение и принудително изпълнение срещу имуществото на задълженото лице,
каквото е изискването за поредност, съгласно чл.20 от ДОПК, в резултат на което
не е доказана по категоричен и несъмнен начин невъзможността на за събиране на
публичните вземания.
Приложената към решението на директора на
дирекция ОДОП справка за имуществено състояние на дружеството /л.484 от
адм.преписка/, въз основа на която дългът е категоризиран като „трудносъбираем“,
не се основава на проверка в счетоводството
на дружеството за имущественото състояние, а на проверка на външни източници —
Агенция за публичните предприятия, общини, ОД на МВР, Контролно- техническа
инспекция, Агенция по вписванията — имотен регистър, ЦРОЗ, извършени проверки в
информационните системи на външни институции - ИКАР, Търговски регистър,
справки в информационните системи на НАП и НОИ, КАТ, банки и много други.
Не са извършени всички възможни действия от
публичния изпълнител за събиране на публичните вземания от дружеството. От
заключението на вещото лице по СИЕ, прието от съда и страните като обективно и
компетентно дадено и ценено като релевантен източник на информация се
установява, че „Т. 75 ЕООД е разполагало с достатъчно активи, в т.ч. налични
парични средства в касата, за да заплати своите задължения за вноски за данъци,
като независимо от резпределянето и изплащането на дивиденти „Т. 75“ ЕООД е
разполагало с достатъчно имущество, за да погаси посочените задължения ведно с
лихвите за закъснение. Към 30.06.2019 г. дружеството е разполагало с активи в
общ размер 1 199 745,60 лв. / в т.ч. ДНА и ДМА, краткотрайни активи/ от
които пари в брой 381 759.41 лв., вземания от клиенти 305 114,80 лв. . Към
31.08.2020 г. е разполагало с активи в общ размер 823 548,81 лв., / в т.ч. ДНА и ДМА, краткотрайни
активи/ ,от които пари в брой 58 032,72
лв. и вземания от клиенти 354 886,84лв..Към 31.07.2021г. дружеството е
разполагало с активи в общ размер 727 547,55лв. / в т.ч. ДНА и ДМА,
краткотрайни активи/ от които пари в брой 9 170,89 лв., вземания от
клиенти 354 886,84,80 лв.. Действително, според обясненията на вещото
лице, дадени в съдебно заседание, налице е тенденция на намаляване на
имуществото на дружеството „Т. 75“ЕООД за периода от 2018г. до 2021г. поради
амортизацията на дълготрайните активи, но видно от заключението по СИЕ всички
тези активи надхвърлят в пъти публичните задължения на дружеството и са били
достатъчни за погасяването им. С оглед гореизложеното и предвид
обстоятелството, че задълженото дружество разполага с наличност по сметка 501-
каса в лева, а също така има изискуеми вземания от свои контрагенти, не може да
се обоснове извод, че е налице невъзможност за събиране на публичните
задължения на дружеството за данъци и ЗОВ и че поведението на управителя е
единствената причина за несъбираемост на публичните вземания. Бездействието на
приходната администрация за събирането на задълженията на дружеството не може
да доведе до ангажиране отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
Не е налице и шестият елемент
/предпоставка/, а именно-причинно-следствена връзка между поведението на
управителя и невъзможността за събиране на публичните задължения за данъци и
ЗОВ на дружеството.
За да е
налице тази предпоставка следва действията на управителя да са довели до
намаляване на имуществото на дружеството до степен на невъзможност за събиране
на задълженията.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че в случая не е доказано наличието на такава
причинно-следствена връзка между действията на управителя на дружеството и
невъзможността да бъдат събирани задълженията на дружеството.
В административната преписка се съдържат
доказателства за твърденията на оспорващата под формата на писмени обяснения,
че задълженията на „Т. 75“ ЕООД по РА № Р- 03002718007253-091-001/10.06.2019 г.
в размер на 15 699,66 главници и 6 047,13 лв. лихви, във връзка с които е
ангажирана отговорността на управителя, са изцяло обезпечени с имущество на
дружеството. Така с постановление № С1900027-023- 0001536/15.05.2019г./л.240/,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, са наложени предварителни
обезпечителни мерки на „Т. 75“ ЕООД - запор върху налични и постъпващи суми по
банкова сметка *** „Банка Пиреос България“ АД за сумата от 21 000 лв. и запор
на движими вещи — пет машини, чиято обща балансова стойност е в размер на 28 512,50
лв. Действията на наложените обезпечителни мерки са продължени на основание
чл.121, ал.6 от ДОПК с постановление № С1900027-139-0001237/12.06.2019 г.
/л.239/, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, като наложените
запори са намалени до сумата на задълженията по РА – 17 380,79 лв. В решението
на горестоящия орган е посочено, че по направената експертна оценка стойността
на запорираните движими вещи е 33 600 лв. В резултат на наложените
обезпечителни мерки, стойността на запорираното имущество по балансова стойност
е 28 512,50 лв. и същото обезпечава изцяло задълженията на дружеството в общ
размер 28 492,39 лв., в т.ч. по РА на „Т. 75“ ЕООД -17 380,79лв. и задълженията
за ДДС и лихви по СД за м.06 и 07.2020 г. в общ размер 11111,60 лв. / ДДС 8,40
лв. + 9362,81 лв. и лихви общо 1740,39 лв./. Разпределянето на дивиденти през
2018 и 2019 г. не е довело до проваляне на търговете през 2021 г., поради което
не е налице причинно следствена връзка между поведението на управителя и
невъзможността да бъдат събрани задълженията.
На
следващо място, не е налице намаляване на имуществото на дружеството към
датите, на които задълженията по РА и по СД за ДДС са станали изискуеми. РА е
издаден на 10.06.2019 г., поради което релевантния момент към който следва да
бъде установено разполагаемото имущество на дружеството е след изтичане срока
за доброволното му плащане, т.е. 14 дни след тази дата -28.06.2019 г.
Задълженията по СД за ДДС за данъчни периоди м.06. и 07.2020 г. са изискуеми
съответно към 14.07.2020 г. и към 14.08.2020 г. Предвид това , релевантния момент към който следва да се
установи с какво имущество е разполагало дружеството и същото обезпечава ли
публичните задължения към НАП са посочените дати или последното число от
месеца, в който задълженията са изискуеми, т.е. за задълженията по РА, това е
дата 30.06.2019 г., а за задълженията по СД по ЗДДС за м.06.2020 г. и за м.
07.2020 г. най-късната дата е 31.08.2020г.
В тази
връзка, видно от заключението на вещото лице по СИЕ, неоспорено от страните и
кредитирано от съда като обективно, компетентно и съответстващо на писмените доказателства
по делото се установява, че извършената експертна проверка в счетоводството на
дружеството в достатъчна степен обосновава извод за наличието на имущество в
дружеството, с оглед редовността на воденото счетоводство. Посоченото
обстоятелство не е спорно в настоящото производство. Органите извършили ревизия
на „Т. 75“ ЕООД в ревизионния доклад № Р-03002718007253-092-001/17.05.2019 г.
са установили в раздел III, че счетоводството на ревизираното дружество се
осъществява при спазване на счетоводните принципи: действащо предприятие,
текущо начисляване, предимство на съдържанието пред формата, съпоставимост
между приходите и разходите и предпазливост. Ревизираното лице е организирало и
водило текущото си счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона
за счетоводството и националните счетоводни стандарти /стр. 11 от РД на „Т. 75“
ЕООД/. С експертното заключение на ССЕ се установи, че „Т. 75“ ЕООД разполага
към 30.06.2019г. с дълготрайни материални и нематериални активи по балансова
стойност в размер на 109 320,48 лв. и краткотрайни активи в размер на 1 090
425,12 лв. или общо имущество в размер на 1 199 745,60 лв., в т.ч. парични
средства в брой - 381759,41 лв. Наличието на имущество в установения размер е
след разпределянето на дивиденти с решенията от 01.11.2018 г., 31.01.2019 и
28.02.2019 г. и изплащането им, както и след влизане в сила на РА на
дружеството. Установеното обосновава извод, че независимо от разпределянето на
дивиденти от управителя, имуществото на дружеството не е намаляло до степен,
която да рефлектира и води до
невъзможност за погасяване на задълженията по РА.
Аналогични
са обстоятелствата по отношение на задълженията за ДДС за м.06 и м.07.2020г..
Със заключението на ССЕ се установи, че “Т. 75“ ЕООД разполага към 31.08.2020г.
с дълготрайни материални и нематериални активи по балансова стойност в размер
на 89 125,68 лв. и краткотрайни активи в размер на 734 423,13 лв. или общо
имущество в размер на 823 548,81 лв., в т.ч. парични средства в брой – 58
032,72лв.. Наличието на имущество в установения размер е след разпределянето на
дивиденти с решенията от 01.11.2018 г., 31.01.2019 и 28.02.2019 г. и
изплащането им, както и след деклариране на задълженията за ДДС на дружеството
за м.06 и 07.2020 г.. Установеното превишение на имуществото над задълженията
обосновава извод, че независимо от разпределянето на дивиденти от управителя,
имуществото не е намаляло до степен, която да води до невъзможност за
погасяване на задълженията за ДДС по СД за ДДС.
Ирелевантен
за отговорността по чл.19 от ДОПК е извода на приходните органи, че
задълженията към доставчици надхвърлят вземанията от клиенти. Неправилно е
извършена съпоставка на задълженията само с част от активите- вземанията. От
изброените в РА периоди на съпоставка / от 2017 до 2019 г./ релевантния период
за ангажираната отговорност по чл. 19, ал.2 от ДОПК е само 2019 г., тъй като
задълженията на „Т. 75“ ЕООД са възникнали с РА, издаден през този период.
Направената от органите по приходите и от горестоящия административен орган
съпоставка на стойността на активите през годините не обосновава извод за
намаляване на имуществото на дружеството до степен на невъзможност за плащане
на задълженията. За целите на чл.19 от ДОПК следва да бъдат съпоставени
търсените публични вземания с всички налични активи — дълготрайни, материали,
стоки, вземания, платени аванси, парични средства в каса и разплащателни
сметки, вземания от заеми и др. активи след действията на управителя, сочени
като недобросъвестни, тъй като всеки един от посочените активи, би могъл да
послужи за погасяване на публичните задължения на дружеството. Налагането на
запор на вземанията на длъжника е допустима обезпечителна мярка по чл. 198, ал.
1, т.2 от ДОПК и прилагането й е въпрос на оперативна самостоятелност на публичния
изпълнител. Не налагането на това или друго подходящо обезпечение и неговото
реализиране обаче не води до извод за намаляване на имуществото, както и не е
основание за ангажиране на солидарна отговорност на трети лица. С оглед
гореизложеното, в противоречие с релевантните факти и с материалния закон са
приети за недобросъвестни действията по изплащане на дивиденти на управителя
през 2018 г., 2019 г. и 2021, като намаляващи имуществото на дружеството —
длъжник, което да е причина за не събирането на публичните вземания.
Изложените
по-горе доводи и съображения обуславят крайния извод, че в случая не е доказана
причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и
несъбраните публични вземания. Константно се възприема в съдебната практика на
ВАС ( решение № 2475 от 20.02.2013 г. по
адм. д. № 7036/2012 r., VIII отд. на ВАС и решение № 2697 от 26.02.2013 г. по
адм. д. № 7027/2012 г., VIII отд. на ВАС, решение № 3181 от 15.03.2017 г. по
адм. д. № 3411/2016 г. на ВАС, I отд.), че разпоредбата на чл. 19 от ДОПК
изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и
несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т.е.
посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за
обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. В хода на проведеното
срещу ЗЛ ревизионно производство,
приходните органи не са установили по безспорен начин, че са предприети всички
необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник -
„Темпетейшън 75 ЕООД. В този смисъл е било необходимо да бъде установено
имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал. 1 и ал. 2
от ДОПК, преди и след твърдяното поведение на управителя, което в случая не е
сторено.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че не е налице причинно-следствена връзка между
изплатените дивиденти на управителя за предходни години и намаляване
имуществото на дружеството, което да е причина за непогасяването на
задълженията от дружеството за ДДС по РА и СД за ДДС, с оглед на което не е
налице и соченото в обжалвания РА материалноправно основание по чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажирането на отговорността на физическото лице, в качеството му на
управител, за задълженията на „Т.-75“ ЕООД.
Относно границите на отговорността:
Разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ДОПК предвижда, че размерът на отговорността за непогасените
задължения е до размера на извършените плащания, съответно до размера на
намалението на имуществото. Същата е приложима само в случай на доказано
намаление на имуществото, което е причина за неплащане на задълженията от дружеството-длъжник.
В конкретния случай изплатените дивиденти през 2021 г./ до изтичането на
едногодишния срок/ са в общ размер 18 050 лв. и същите не са довели до намаление
на обезпеченото имущество, с оглед на което посочената разпоредба е
неприложима. Само за прецизност на изложението следва да се има предвид, че
дори и да приемем хипотезата на органа за приложимост в случая на разпоредбата
на чл.19 ал.4 от ДОПК, то размерът на отговорността е определен неправилно, тъй
като вместо до размера на извършените плащания през 2021 г. - 18050 лв., отговорността е ангажирана за цялото
задължение на дружеството, ведно с дължимите лихви от дружеството към датата на
издаване на обжалвания РА, в противоречие с материалноправните разпоредби на
чл.19, ал.2 от ДОПК . Разпоредбата на чл.19 от ДОПК изключва задълженията за
лихва. Отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК е частен случай на отговорност за
чужди задължения, поради което разпоредбата следва да се тълкува стриктно. В
същата е предвидена отговорност за неплатени данъци или задължителни
осигурителни вноски, но не и на лихвите върху тях. Задълженията за данъци са по
чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК, съдържаща
изброяване на публичните държавни и общински вземания, а лихвите върху тях са
по т. 9 на същия текст, т. е. става дума за различни публични държавни
вземания. Като не е предвидено изрично, че отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК
обхваща и лихвите върху установените, но не събрани публични вземания за
данъци, такава отговорност на ревизираното лице е незаконосъобразно ангажирана.
В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 13882 от
16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7532/2017 г„ Решение № 12484 от 18.10.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 11202/2016 г., Решение № 13623 от 13.12.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 9714/2015 г. и др./.
В обобщение на горното съдът намира
ревизионния акт за издаден от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност и в установения от
закона срок. РА е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и в съответствие с административнопроизводствените
правила.РА е издаден в противоречие на приложимите материално правни разпоредби,
което обосновава извода на настоящия състав, че ревизионният акт е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен, ведно с произтичащите от отмяната на акта
последици.
С оглед
изложеното, своевременно направеното от оспорващата искане за присъждане на разноски
в размер на 2 616лв., включващи ДТ-10лв., банкова такса-6лв., депозит за
вещо лице по СИЕ-400лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2200лв.съгл.
прил.Договор за правна защита и съдействие№67/23.09.2022г. и б.б. от
22.09.2022г., съгласно представения списък, обективирано в депозираната жалба и
в представената по делото писмена защита се явява основателно и като такова
следва да бъде уважено в претендирания от страната и установен от
доказателствата по делото размер, като при определянето на разноските по чл.161
ал.1 от ДОПК е приложим размера по чл.8 ал.1 т.4 от Наредба№1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията му преди
изменението ДВ р.88/2022г./,в сила към датата на образуване на делото.
Водим от
горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ РА
№Р-03002721005848-091-001/10.03.2022г., издаден от С.Й.Г.– началник сектор и С.А.Д.–
гл.инспектор по приходите, органи по приходите при ТД на НАП – Варна ,
потвърден с Решение №77/06.06.2022г. на Директора на Дирекция «Обжалване и
данъчно-осигурителна практика» - гр.Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана
отговорността на С.З.Б. по чл.19 ал.2 от ДОПК за задълженията на „Т. 75“ЕООД с
ЕИК **** за ДДС за данъчни периоди 04/2017г., 05/2017г., 06/2017г., 07/2017г.,
08/2017г., 09/2017г., 10/2017г., 11/2017г., 12/2017г., 05/2018г., 12/2018г.,
06/2020г. и 07/2020г. общо в размер на 25 070,87лв.-главница и 7 787,52лв.-лихва.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите-гр.София да заплати на С.З.Б. с ЕГН ********** ***
направените по делото РАЗНОСКИ в общ размер на 2 616лв./две хиляди
шестотин и шестнадесет лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София
в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: