№ 418
гр. Разград, 20.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500283 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по повод частна жалба вх. № 7719 от 08.09.2022г., по
описа на РС - Разград, подадена от адвокат В. А. П. от АК – Пловдив,
действащ като пълномощник на ищеца А. С. И., против протоколно
определение по Протокол № 591 от 01.09.2022г. постановено по гражданско
дело № 20213330102270 по описа за 2021 година на Районен съд – Разград, с
което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за
постановяване на привременни мерки, /упражняването на родителските
права по отношение на децата бъде предоставено на ищеца, да бъде
определено местоживеенето на децата при ищеца, а на майката бъде
определен режим на лични отношения с децата, както и майката да
заплаща издръжка на децата/, при висящност на настоящия процес по реда
на чл. 59, ал. 9 СК, на осн. чл. 323 ГПК.
Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и моли за
неговата отмяна, като делото бъде върнато за произнасянето на съда по
съществото на искането. Сочи, че по въпроса за допустимостта на
привременни мерки по чл. 323 ГПК в производство по чл. 59, ал.9 СК
съдебната практика е противоречива, но уважаването на искането за
привременни мерки ще бъде в интерес на децата. Излага подробни
съображения. Представя съдебна практика.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
насрещната страна - Д. Р. Д..
Разградският окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна
с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на
обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба
1
оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК
на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в
едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а
разгледана по същество – за не основателна, поради следните съображения от
фактическа и правна страна:
Настоящият състав възприема мотивите на първоинстанционният съд
за правилни и на основание чл. 272 във вр. чл. 278, ал.4 ГПК препраща към
тях. В допълнение счита за нужно да отбележи следното:
Производството по делото пред РС е образувано по предявен от
настоящия частен жалбоподател иск, с правно основание чл. 59, ал. 9 във вр.
чл. 127, ал.2 СК, за иземение на постановените мерки с влязло в сила съдебно
решение от 30.10.2013г. по гр.д. № № 9503/2013г. на СРС, III г.о., 84-ти
състав.
По заявеното от частния жалбоподател особено искане за
постановяване на привременни мерки РС се е произнесъл с обжалваното
определение, оставяйки го без разглеждане като процесуално недопустимо.
За да постанови това РС е приел, че определянето на привременни
мерки е недопустимо, доколкото по отношение на чл. 59, ал.9 от СК няма
изрична законова уредба, липсва и възможност за постановяване на
привременни мерки в такъв процес. Посочил, че в случая са налице мерки,
тъй като има влязло в сила решение, което регулира отношенията на всеки от
родителите с децата.
Основният спор по настоящото дело е: Допустимо ли е постановяване
на привременни мерки във висящо производство по иск по чл. 59, ал.9 СК за
изменение на мерките за регулиране на отношенията на родителите с дете,
постановени по влязлото в сила решение?
Действително, както сочи и частния жалбоподател, съдебната практика
по този въпрос е противоречива, като са налице следните две становища.
Според първото становище: Допустимо е постановяване на
привременни мерки във висящо производство по иск за изменение на мерките
постановени по влязлото в сила решение. В този смисъл са: Определение №
2887 от 6.11.2017 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 2146/2017 г., Определение
от 15.05.2018 г. на ОС - Видин по в. ч. гр. д. № 136/2018 г., Определение №
193 от 16.10.2018 г. на ОС - Видин по в. ч. гр. д. № 304/2018 г., протоколно
определение от 08.10.2019 г. изменено с Определение № 40 от 10.01.2020 г. и
двете на РС - Провадия по гр. д. № 1279/2019 г., Определение от 08.11.2019 г.
на РС - Ямбол по гр. д. № 2604/2019 г. на XVI-ти граждански състав,
Определение от 09.06.2016 г. изменено с протоколно определение от
14.07.2016 г. постановени по гр. д. № 74097/2015 г. на Софийски районен съд,
117-ти състав. В този смисъл е правната теория - С.Г., " Практически
проблеми на новия Семеен кодекс", издателство Сиби, 2011 година, ISBN
9789547307353, стр. 130 и сл., където се приема, че: "Последващите спорове
2
за изменение на мерките не съдържат никакви особености относно лицата,
предпоставките и сроковете, за да не се отнася и до тях възможността да
се даде временно разрешение на спора, докато тече процедурата по
събиране на доказателствата за окончателното разрешаване на спора".
Според второто становище: Не е допустимо постановяване на
привременни мерки във висящо производство по иск за изменение на мерките
постановени по влязлото в сила решение. В този смисъл са: Определение №
1701 от 17.06.2020 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 1144/2020 г. и
потвърденото с него определение № 3714/5.03.2020 на ВРС-ХVІ с-в по гр. д.
№ 18857/2019г., Определение № 3779 от 16.11.2020 г. на ОС - Варна по в. ч.
гр. д. № 3171/2020 г.
Тази противоречива практика не е преодоляна с тълкувателно решение
по чл. 130 ЗСВ.
Настоящия съдебен състав споделя второто становище.
Целта на привременните мерки във висящ брачен процес, посочени в
чл. 323 ГПК, както и във висящи производства при спор между родителите за
упражняването на родителски права /чл. 127, ал. 3 СК/ или в производства за
ограничаване или лишаване от родителски права /чл. 133, ал. 3 СК/ е да бъде
защитен интересът на децата, докато липсва все още трайна уредба на
мерките. Така случаите, в които е възможно постановяването на такива мерки
са изрично посочени от законодателя в нормите на чл. 323 ГПК, чл. 127, ал. 3
СК и чл. 133, ал. 3 СК и касаят висящи производства, в които предстои да
бъдат определени първоначалните мерки за регулиране на отношенията на
всеки от родителите с детето/децата. Посочените норми са специални и не
могат да бъдат тълкувани разширително, за да се приеме, че и в други
хипотези, непосочени изрично в закона, биха могли да бъдат постановявани
привременни мерки. От изложеното следва, че щом като по отношение на
производството по чл. 59, ал. 9 СК няма изрична законова уредба, следва, че
липсва и възможност за постановяване на привременни мерки.
В процесния случай, вече има постановено и влязло в законна сила
решение, т. е. налице е трайна уредба на отношенията на родителите с децата.
Макар съдебните решения в частта за упражняването на родителските
права, режима на лични отношения, определяне местоживеенето на детето да
имат характера на спорна съдебна администрация и затова не се ползват със
СПН, налице е трайна уредба на личните отношения между родителите и
детето, която има действие докато не бъде установено по съдебен ред
наличието на новонастъпили съществени обстоятелства, даващи основание за
промяната им. Казано с други думи, определените мерки са приложими до
момента на постановяването на нови такива с влязло в сила решение.
С оглед изложеното по-горе въззивният съд приема, че молбата на
жалбоподателя за определяне на привременни мерки от РС е процесуално
недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане.
Съвпадащите правни изводи на двете съдебни инстанции предпоставят
3
потвърждаване на обжалваното определение.
Воден от горното, СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение по Протокол № 591 от
01.09.2022г. постановено по гражданско дело № 20213330102270 по описа за
2021 година на Районен съд – Разград, с което е оставена без разглеждане
молбата на А. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. Х., бл.
61, ет.2, ап. 79, с настоящ адрес гр. Пазарджик, ул. Преспа № 2, ет. 11, ап. 54,
за постановяване на привременни мерки.
Препис от определението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2
ГПК.
Определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщението пред Върховен касационен съд при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, на основание чл. 274, ал.3, т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4