Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 състав, в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
съдия:
даниела попова
при
участието на секретаря Кирилка И.
като
разгледа докладваното от съдия Попова гражданско дело № 12353 по описа на съда за 2018
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ (с предишно наименование ЗПКОНПИ),
съответно чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), във връзка с § 5, ал. 2 от ЗОНПИ.
Образувано е по иск с правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) във
връзка с § 5, ал. 1 от ЗОНПИ (в
редакция с ДВ бр. 41 от 18.05.2018 г.).
С решение
№ 732/19.09.2018г. на
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) /с предишно
наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ)/
е постановено да
се внесе искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество за отнемане в полза на държавата на имущество от М.В.М. и Е.Г.М., с цена на
иска 11 720 307.44 лева.
С Определение № 267297 от19.12.2023 г., постановено по
настоящото дело, на основание постъпили частичен отказ от иск, производството
по делото е прекратено частично, като продължава в частта, с която се иска отнемане
в полза на държавата на имущество на
стойност 6 009823.02 лева, както следва :
-
От М.В.М. и Е.Г.М. на основание чл. 142,
ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ, съответно чл. 63, ал. 2, т. 2 във вр. с
чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), с цена на иска 9 800 лева: лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6 Куатро“, с рег. № ********, придобит с договор за
покупко-продажба на МПС от 16.05.2012 г.;
-
От М.В.М. на основание чл. 142, ал. 2, т.
1 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ, съответно чл. 63, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 62
от ЗОПДНПИ (отм.), с цена на иска 5 997 032 лева: равностойността на
придобитете 5 997 032 акции от капитала на „П.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, в размер
на 5 997 032 лева.;
-
От Е.Г.М. на основание чл. 142, ал. 2, т.
4 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ, съответно чл. 63, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 62 от
ЗОПДНПИ (отм.), с цена на иска 2 991,02 лева, от които: - сума в размер на
16,96 лева, представляваща платени лихви по картова сметка в евро по издадена
дебитна карта Виза ******** в „Райфайзенбанк България“ ЕАД /към момента
„Обединена българска банка“ АД/; както и 392,79 лева, представляваща платени
лихви по сметка през 2009 г. дебитна карта ******** в лева в „УниКредит България“ АД; - сума в размер на 2 581,27 лева, налична към края на проверявания
период, представляваща внесени суми от трети лица по дебитна карта ******** в
лева в „УниКредит България“ АД.
Ответниците оспорват иска по допустимост и основателност. Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претенцията на ищеца за отнемане на имущество за 2006 г. и 2007 г. Претендират
разноски.
Съдът, след като прецени относимите по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Исковата молба е
подадена пред съответния компетентен съд по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, от
надлежна страна - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, а
производството по делото е допустимо, поради което и съдът следва да се
произнесе по същество.
Съгласно константната практика на ВКС по отношение на съдебното исково
производство по реда на чл. 153 и следващите от ЗОНПИ, съответно чл. 74 и
следващите от ЗОПДНПИ (отм.), развита и в Определение № 85 от 09.03.2022 г. по
гр. д. № 204/202 г., г. к., IV г. о.
на ВКС, производството пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество е със санкционен характер, като чрез него се регламентира
т. нар. „гражданскоправна конфискация“. Активна процесуалноправна легитимация
по него носи Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) съгласно
разпоредбите на Глава II от
ЗОНПИ. Същата действа като процесуален субституент на българската държава и
упражнява субективното материално право да отнеме принудително и безвъзмездно
имуществени права, като предмет на отнемането са тези имуществени права на
ответника (ответниците), които се включват в незаконно придобитото имущество
(чл. 141 от ЗОНПИ).
Доколкото гражданскоправната
конфискация е по същността си намеса в правната сфера на проверяваното лице, то
тази намеса следва да се извършва при съобразяване с интересите, от една страна, на държавата /обществото/, като в чл. 2 от ЗОНПИ е
уредена целта на закона – „да се защитят интересите на обществото чрез
предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и
разпореждане с него“, а от друга страна, и интересите на проверяваните лица, в
чиято защита са уредени принципите по чл. 4, т. 1, 4, 5, 9 от ЗОНПИ. Съгласно
чл. 4, ал. 2 от ЗОНПИ за постигане целите на закона може да се налагат
ограничения на собствеността, като се съблюдава правото на защита на
засегнатите лица и на пострадалите от престъпления и не се допуска риск от
несправедливост, а ограниченията на собствеността, предвидени в този закон, се
прилагат в степента, която е необходима за постигане на целта на закона.
Законът следва да се прилага и при
съобразяване с разпоредбата чл. 1 от ЕКПЧ, отнасяща се до защитата на
собствеността, като в тази връзка е необходимо да се имат предвид и
разясненията на ЕСПЧ в Решение от 13.07.2021 г. по
делото „Т.и други срещу България“ по жалба № 50705/11 и шест други, според
което всяка намеса на публичен орган в мирното ползване на „притежания“ следва
да е установена със закон и може да бъде оправдана само ако служи на легитимна
цел в обществен интерес. Член 1
от Протокол № 1 към Конвенцията изисква също и всяка намеса да бъде разумно
пропорционална на целта, която трябва да бъде реализирана.
Съгласно чл. 5, ал.
2 от ЗОНПИ, производството по отнемане на незаконно придобито имущество се
провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и
свързаните с него лица, а съгласно чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от същия закон
съдебното производство по този закон започва и продължава независимо от
прекратяването на наказателното производство, като прекратяването на наказателното
производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за
невинен за престъпленията по чл. 108, ал. 1 от закона, не съставляват законова
пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество.
За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно
придобито имущество, трябва да бъде установено наличието на следните
предпоставки (юридически факти):
1) проверяваното лице, с което останалите ответници
са свързани лица (чрез брак/фактическо съжителство, родство или като
контролирани юридически лица), да е привлечено като обвиняем за престъпление
измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ;
2)
ответниците да са придобили в проверявания период имущество със значителна
стойност, за което не е установен законен източник, като несъответствието между
имуществото и нетния доход на ответниците следва да надвишава 150 000 лева за
целия проверяван период
3) имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона - в
период от 10 години назад от предявяване на иска и
4) имуществото да не е придобито със законен източник на средства.
Първите три материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца
чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а на
ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да
установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със
средства от законен произход. Съгласно
постоянната съдебна практика установяването на значително несъответствие по
смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ е
основната предпоставка за основателността на исковете по чл. 153 и сл. от
ЗОНПИ, а не въпрос на тяхната допустимост. В този смисъл е Решение №
50130/03.01.2024г. по гр.д. № 5134/2021г., на ВКС, ІV г.о.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
производството по ЗОНПИ е образувано след постъпило уведомление от
Специализирана прокуратура с вх. № УВКП - 527/04.04.2016г, съгласно което М.В.М. е привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебно производство № № 2/2015 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 737/2012 г.
на Специализираната прокуратура, за престъпление по по чл. 321, ал. 3,
предложение първо, т. 2 и чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 7 от НК, което
попада в обхвата на чл. 108 от ЗПКОНПИ.
От справка в НБДН е установено, че М.В.М.
и Е.Г.М. са съпрузи, сключили граждански брак на 15.03.1986г.
Проверяваният период е 18.04.2006г. до 18.04.2016г.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОНПИ незаконно придобито е имуществото, за
придобиването на което не е установен законен източник, а според чл. 107, ал. 1
от същия, се образува производство по реда на този закон, когато може да се
направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито.
Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ въвежда оборима законова презумпция,
според която "обосновано предположение" е налице, когато след
проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното
лице.
С ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС са
дадени задължителни указания по въпроса какво представлява
"имущество" по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗОНПИ, което участва при
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на
ЗОНПИ и в кои случаи паричната равностойност на получените суми с неустановен
законен източник подлежат на отнемане, съответно - подлежи ли на отнемане
паричната равностойност на придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо
друго имущество, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края
на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.
Основната предпоставка за отнемането е установяването дали между
притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на
проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да
бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е
увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение
надхвърля посочения в пар. 1, т. 3 ДРЗОНПИ размер. Едва след установяване на
такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен
характер. /така и Решение №50116/03.04.2024г. по гр.д.№3698/2021г. на ВКС, IV г.о./
Във връзка с установяване стойността
на имуществото на проверяваните лице е прието заключение на
съдебно-икономическа експертиза. Същото е изготвено в три различни варианта –
по твърдения и методика на ищеца, на ответника и на експертизата. За
проверявания период /от 18.04.2006 г. до 18.04.2016 г./ са изчислени получените доходи и приходи от
ответниците, извършените от тях разходи. Нетният им доход е е изчислен в четири
варианта -по твърдения и методика на ищеца нетният доход с натрупване е в общ
размер 5 365 075,05 лева, а по твърдения и методика на ответниците –
6 296 688,14 лева. Съгласно вариант 3.1. на експертизата изчисленият
нетен доход е в размер на 602 519,44 лева, а съгласно вариант 3.2., при
съобразяване на Тълкувателно решение № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и Решение №
50130/03.01.2024 г. на IV г. о.,
на ВКС, по гр. д. № 5134/2021 г., с което са дадени разяснения по отношение на
понятието „нетен доход“ по смисъла на пар. 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, нетният
доход е изчислен като размер от 2 724 476,43 лева. Вещите лица сочат,
че придобитото от ответниците имущество за проверявания период е съответно
15 793 691,17 лева (Вариант 1), 1 470 087,22 лева (Вариант
2) и 1 031 499,75 лева (Варианти 3.1. и 3.2.).
По отношение на наличието или липсата на несъответствие вещите лица дават
отговор в четири разработени варианта, съобразно с посочените в анализа съдебни
актове, приложената от ищеца методика и по поставените от ответниците критерии,
в левове, по отделни години с натрупване за проверявания период от 18.04.2006
г. до 18.04.2016 г. – вариант 1, вариант 3.1. и вариант 3.2. на анализа, както
и за периода 01.01.2008 г. – 18.04.2016 г. по вариант 2 на анализа. Вещите лица
сочат, че в резултат на извършения икономически анализ по приложената от ищеца
методика и твърдения, за проверявания период е констатирано несъответствие на
нетните доходи спрямо стойността на придобитото имущество в общ размер на
10 428 616,12 лева. С оглед твърденията и методиката на ответниците
за проверявания период е установено съответствие или излишък на нетните доходи
спрямо стойността на придобитото имущество в общ размер на
4 826 600,93 лева. В посочения Вариант 3.1. на експертизата, в
резултат на извършения икономически анализ по приложената от ищеца методика и
твърдения за проверявания период е констатирано несъответствие на нетните
доходи спрямо стойността на придобитото имущество в общ размер на 428 980,31
лева. Съгласно Вариант 3.2. на експертизата и съобразно с Решение №
50130/03.01.2024 г. на ВКС, IV г.о.,
по гр. д. № 5134/2021 г. вещите лица са установили съответствие или излишък на
нетните доходи спрямо стойността на придобитото имущество в размер на 1 692 976,76
лева.
Съдът приема заключението на вещите лица по съдебно-икономическата
експертиза в предложеният й вариант 3 – по експертиза и вариант 3.2. по
отношение на въпроса за наличието или липса на съответствие на нетните доходи
спрямо стойността на придобитото имущество, в който е прието, че е налице
съответствие или излишък в размер на 1 692 976,76 лева. За да достигнат до това
заключение, вещите лица са съобразили всички установени и наред с това със
законен произход приходи на ответниците, направените от тях разходи и стойността
на придобито имущество. Експертното заключение в този му част почива на анализ
на паричните потоци от и към ответниците през проверявания период, проследяване
конкретното движение на средствата, при съобразяване актуалната съдебна
практика. /в т.вр. и становището на вещите лица при изслушването им в с.з на
19.11.2024г./
Наред с това заключението в посочения вариант
съобразява и представените от ответниците доказателства за реализирани доходи в
рамките на проверявания период. От значение са и извършените компенсации на
суми от страна на експертите, водещи до избягване на натрупване и двукратното
отчитане на едни и същи суми, както и изключването от анализа на средства, за
които няма данни да са били действително заплатени /така по договора от 07.01.2013
г. за придобиване лек автомобил продажната цена
не участва в анализа, тъй като е платена от трето неучастващо по делото
лице, по договор от 12.11.2012 г. за продажба на акции продажната цена също е
изключена, тъй като не е установено плащане.
Поради това в конкретния случай при определяне налице
ли е несъответствие в размер на 150000 лв. за проверявания период от
18.04.2006 г. до 18.04.2016 г.съдът възприема изцяло
вариант 3.2 от заключението на вещите лица по приетата Съдебно-икономическа
експертиза, съгласно което е налице излишък в размер на 1 692 976,67 лева.
Доколкото значителното несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ
е основната предпоставка за
основателността на исковете по чл. 153 и сл. от ЗОНПИ, то и липсата му,
установена в настоящия процес, води до отхвърлянето на исковете като
неоснователни, без да се разглеждат останалите елементи от
фактическия състав и без да се обсъждат наведените от ответниците възражения.
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма
право на разноски. В негова тежест на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК следва да бъдат възложени сторените от ответниците имат право на разноски в
размер на 6 669 лева – заплатени депозити за ВЛ, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 63 000 лева, което съдът не намира основание да
намали, доколкото е под минималния размер, посочен в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В тежест на ищеца следва да бъде
възложена дължимата ДТ по делото.
В ЗОПДНПИ (отм.) и в сега действащия ЗОНПИ изрично се съдържат норми за
присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора /чл. 78, ал. 2
от ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ/. При действието на тези
разпоредби е формирана практика, според която комисията дължи заплащане на
държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено /така Определения
№ 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г.; № 13 от 12.01.2021 г. по ч.
гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО; № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023
г. на IV ГО и Решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV
Г0/.
Предвид първоначалната цена на
предявения иск - 11 720 307,44 лева, дължимата ДТ е в размер на 468 812,30
лева, платима от ищеца по сметка на СГС.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете, предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с БУЛСТАТ: ******* и адрес: гр.София, пл.“*******, срещу ответниците
М.В.М., ЕГН ********** и Е.Г.М., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 74,
ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) във връзка с § 5, ал. 1 от ЗОНПИ (в редакция с ДВ бр. 41 от 18.05.2018 г.) във вр. с § 5, ал. 2 от
ЗОНПИ, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 6 009
823,02 лева, формирано както следва:
-
От
М.В.М. и Е.Г.М. на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ,
съответно чл. 63, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), с цена на
иска 9 800 лева: лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Куатро“, с рег. № ********,
придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 16.05.2012 г.;
-
От
М.В.М. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ, съответно
чл. 63, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), с цена на иска 5 997
032 лева: равностойността на придобитете 5 997 032 акции от капитала на „П.“
АД, ЕИК ********, в размер на 5 997 032
лева.;
-
От
Е.Г.М. на основание чл. 142, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ, съответно
чл. 63, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), с цена на иска 2 991,02
лева, от които: - сума в размер на 16,96 лева, представляваща платени лихви по
картова сметка в евро по издадена дебитна карта Виза ******** в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД /към момента „Обединена българска банка“ АД/; - 392,79 лева,
представляваща платени лихви по сметка през 2009 г. дебитна карта ******** в
лева в „УниКредит България“ АД; - сума в размер на 2 581,27 лева, налична към
края на проверявания период, представляваща внесени суми от трети лица по
дебитна карта ******** в лева в „УниКредит България“ АД.
ОСЪЖДА
Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ: ******* и адрес: гр. София,
пл. “*******, на основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 468 812,30 лева- ДТ по делото.
ОСЪЖДА
Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество, с БУЛСТАТ: ******* и адрес: гр. София,
пл. “*******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на М.В.М., ЕГН **********,
и на и Е.Г.М., ЕГН **********, сумата от 69 6669 лева – разноски по делото.
.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на
страните.
СЪДИЯ: