№ 34568
гр. София, 20.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110123831 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 20.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 23831/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Т. И. А., като се
твърди, че 31.08.2020 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №
40001173216. Поддържа, че по силата на договора за кредит е предоставил на ответника
сумата от 500,00 лева, а последният се задължил да върне същата на 24 месечни вноски от
по 30,86 лева, ведно с уговорената по договора възнаградителна лихва. Навежда доводи, че
в договора било посочено, че ГПР е в размер на 49,01 %, като общо дължимата сума била
740,81 лева. Излага съображения, че освен това страните били постигнали съгласие, че
ответника ще ползва услугите „Фаст“ и „Флекси“, за които по договора се дължали
възнаграждения, съответно сумите от 150,00 лева и 300,00 лева, като по този начин
месечната вноска по кредита била в размер на 51,69 лева, а общото задължение възлизало на
1240,81 лева. Твърди, че ползването на допълнителните услуги не било задължително за
кредитополучателя, а същите се предоставяли изцяло по негово желание, както и в
процесния случай, като подробно сочи в какво се изразява съдържанието на всяка една от
услугите. Поддържа, че ответника бил изпаднал в забава, поради което дължал и морорна
лихва. Излага съображения, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от
500,00 лева – незаплатена главница по договора за кредит, но ответника бил възразил,
поради което има интерес от предявяването на иск за установяване на вземането. Навежда
доводи, че с Разпореждане от 03.02.2025 г., съдът бил отхвърли заявлението за издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от 180,34 лева – незаплатена
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.10.2020 г. до 05.10.2021 г., както и в
частта за сумата от 150,00 лева – незаплатено възнаграждение за услугата „Фаст“, както и в
1
частта за сумата от 350,00 лева – незаплатено възнаграждение за услугата „Флекси“, както и
в частта за сумата от 30,00 лева – незаплатени такси за извънсъдебно събиране на вземания,
начислени на 20.10.2020 г., както и в частта за сумата от 400,00 лева – незаплатени такси за
извънсъдебно събиране на вземания при забава в размер на повече от 90 дни, начислени на
06.01.2021 г., поради което имал правен интерес от предявяването на осъдителен иск при
условията на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК по отношения на вземаният, за които заявлението било
отхвърлено. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени
средства. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи сумата от 500,00 лева –
главница по договора, както както ответника да бъде осъден да заплати дължимата
възнаградителна лихва в размер на 180,34 лева за периода то 05.10.2020 г. до 05.10.2021 г.,
както и дължимите възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“, както и сумата от 76,59
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 06.10.2020 г. до 05.10.2021 г., както
и сумата от 427,87 лева – мораторна лихва за периода от 05.10.2021 г. до 29.10.2024 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
последният сочи, че не оспорва, че с ищеца са сключили процесния договор за
потребителски кредит. Твърди, че сключения договор бил недействителен, тъй като не били
спазен изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа, че не бил посочен начина на
изичисляване на ГПР, а освен това възнаградителната лихва надхвърлял трикратния размер
на законната, поради което следвало да се приложи чл. 22 ЗПК. Навежда доводи, че кредита
се оскъпявал със 100 %, след включването на услугите „Фаст“ и „Флекси“, като в случая бил
нарушен чл. 19, ал. 1 ЗПК, тъй като се касаело за допълнителен доход за ищеца, поради
което същите следвало да бъдат включени в ГПР, а невключването им водело до
заобикаляне на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което отново следвало да се приложи
чл. 22 ЗПК. Излага съображения, че ГПР по договора е посочен единствено като цифрова
величина, без никаква яснота кой или кои разходи и в какъв размер са включени в него.
Твърди, че в случая нямало еквивалентност на престациите между страните, тъй като
заявката за преоритетно разглеждане не представлявала особена трудност за кредитодателя и
не изисквало допълнителни разходи от него, но кредитополучателят заплащал по услугата
„Фаст“ сумата от 150,00 лева. Поддържа, че по отношение услугата „Флекси“ никъде в
договора не били посочени специфичните условия, за да може кредитополучателят да прави
изменения в погасителния план, като с оглед възнаграждение от 350,00 лева, то отново
липсвала еквивалентност на престациите. Аргументира изначално пълна недействителност
на процесния договора. Иска отхвърляне на предявените искове, както и прогласянето на
процесния договор за недействителен.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове и осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, в който са
уговорени клаузи са валидни, като са уговорени индивидуално, съответно не са
неравноправни и не противоречат на императивните материалниправни норми и правилата
на добросъвестността, разбирана като честното и добросъвестно поведение при сключването
и изпълнението на договори в гражданския оборот; 2) кредиторът да е предоставил,
съответно длъжника да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, като не са
заплатени на уговорения в договора падеж, дължимите вноски; 3) кредиторът да
предоставил, съответно длъжникът да е ползвал твърдените услуги „Фаст“ и „Флекси“.
2
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените
материални предпоставки, а ответникът, че е заплатил претендираните суми.
Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) че 31.08.2020 г. между страните бил сключен
Договор за потребителски кредит № 40001173216; 2) че по силата на договора за кредит
ищецът е предоставил на ответника сумата от 500,00 лева, а последният се задължил да
върне същата на 24 месечни вноски от по 30,86 лева, ведно с уговорената по договора
възнаградителна лихва.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор предмет на делото.
На следващо място, съдът намира, че следва да предостави указания на ответника с
оглед изрично формулираното искане от негова страна за прогласяване на процесния
договор за недействителен, изрично да посочи дали предявява насрещен иск или иска съдът
да обсъди доводите му за недействителност на договора, като възражение в мотивите на
съдебното решение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 02.10.2025 г. от 10:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба и приложенията към него, като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
че: 1) че 31.08.2020 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №
40001173216; 2) че по силата на договора за кредит ищецът е предоставил на ответника
сумата от 500,00 лева, а последният се задължил да върне същата на 24 месечни вноски от
по 30,86 лева, ведно с уговорената по договора възнаградителна лихва.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ответника в едноседмичен срок от съобщението, с
писмена молба с препис за ответника, изрично да заяви с оглед изрично формулираното
искане от негова страна за прогласяване на процесния договор за недействителен, изрично
да посочи дали предявява насрещен иск или иска съдът да обсъди доводите му за
недействителност на договора, като възражение в мотивите на съдебното решение.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще счете,
че е сезиран с възражение, което ще объди в мотивите на акта си по същество.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
3
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
УКАЗВА В СЛУЧАЙ ЧЕ ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4