Р Е Ш Е Н И Е
№
07.03.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№6161/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗО, вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от УМБАЛ „Д-Р Г. ***” ЕАД, представлявана от изп. директор д-р ***, чрез адв. Т.Г.,
против НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНО-ОСИГУРИТЕЛНА КАСА, чрез директора на РЗО-Плевен, с
която се твърди, че ищецът е изпълнител на болнична медицинска помощ на
задължително здравноосигурени лица, по клинични пътеки, съгласно сключен, на
основание чл.59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, Договор
№150504/23.05.2018г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Твърди
се, че на основание §2 от ПЗР на договора, договорът влиза в сила от 1. април. 2018г., като възложител по
договор, е отв. НЗОК, чрез директора на РЗОК-Плевен.
Твърди се, че съгласно договора, ответникът се е задължил да заплаща дейностите
по чл. 1 от договорите, ежемесечно, въз основа на фактури и спецификации.
Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по посочения договор, болницата е
извършила и отчела по електронен път в утвърдени от НЗОК формати чрез Регистрационна система на събития по
хоспитализация и дехоспитализация” нар. „Хадис” /„HADIS”/, медицинската помощ, по различните
клинични пътеки и амбулаторни процедури, предоставена за денонощие на пациенти-
задължително здравноосигурени лица и в съответствие с чл.352, ал. 1 от НРД за
МД за 2018г. Твърди се, че от
РЗОК-Плевен са известили ищецът, че за осъществена болнична медицинска помощ по
КП и АПр.- за м. април и м. 2018г, са отхвърлени от
заплащане, случаи на пациенти,
там, поради- липса на обратна връзка за действителната им регистрация през
система „Хадис“. Посочва се, че софтуерната система
„HADIS”, е въведена от НЗОК през 2015г., като се състои от клиентска и сървърна
част, като клиентската част е разположена в лечебното заведение, а сървърната
част в ЦУ на НЗОК, като болницата ежедневно подава електронни отчети за приети
и изписани пациенти, и освен личните данни на лицата, подава информация за
датата на постъпване, датата на изписване, номер на история на заболяване, по
коя клинична пътека /АПр. и т.н. Посочва се, че в
резултат на ежедневното отчитане, се генерира отчет, но при липса на обратна
връзка, няма възможност да се установи от служителите в болницата, дали
информацията, подадена по системата „HADIS” е изрядна. Твърди се, че при всички
случаи, има регистрирано поне едно събитие на „вход“ /хоспитализация/ или
„изход“ /дехоспитализация/, като са изпълнени
изискванията в диагностично-лечебния алгоритъм, налице е завършена клинична
пътека, по която пациентите са били приети и изписани. Посочва се, че по причини, които не зависят от ищеца, се случва
между работната станция в лечебното заведение и сървърът на НЗОК, да няма
връзка. В този случай, регистрираните в „офлайн режим“ събития се запаметяват и
автоматично се изпращат към сървърите на НЗОК след установяване на връзка.
Твърди се, че Болницата е изпълнила основното си задължение, да окаже
медицинска помощ на всички здравноосигурени лица, за които се е полагало
здравно осигуряване, изпълнявайки реално основна държавна функция по силата и
на сключените договори с НЗОК, включително и за пациенти, приети по спешност,
по силата на чл.82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето и Наредба №25/1999г. за
оказване на спешна медицинска помощ. Към това задължение, изпълнителят на
болнична помощ има и други съпътстващи задължения, каквото е т.нар. „чекиране”- чрез предоставяне от пациента на документ за
самоличност. Целта на това задължение, е да се предотвратят случаи на фиктивни
пациенти и неправомерно изплащане на средства. Твърди се, че от страна на ищеца
е налице изпълнение на задължението, регламентирано в чл.273, ал.6, във вр. чл.352, ал. 1 от НРД за МД 2018г., но допуснатите
несъответствия, които системата е отчела, не могат да бъдат вменени във вина на
болницата, тъй като е извършени необходимите действия по регистрация, но тя
въпреки това не е отчетена от сървъра. Посочва се, че за реално извършената и
отчетена в РЗОК-Плевен, болнична медицинска помощ, са съставени първични
медицински и финансово отчетни документи: фактура №5155/05.07.2018г., дебитно
известие към фактура №5133/12.06.2018г. на стойност 18 215лв.- за дейност за
месец май. 2018г. по клинични пътеки. Посочва се, че неразделна част към
фактурата, е спецификация за болнична медицинска помощ по договор за съответния
месец. Твърди се, че стойността на извършената и отчетена дейност за посочения
месец: май 2018г., е общо 18 215,00лв.. Твърди се, че посочените първични
медицински документи и финансово отчетни документи за дейност, са предявени за
плащане на директора на РЗОК-Плевен и на НЗОК, но с писмо изх.№ 51-
05-99/12.07.2018г. на РЗОК- Плевен е отказано. В заключение моли съдът, на
основание чл.59, ал. 1 от ЗЗО, вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД, да осъди ответника Н.З.К. да заплати на ищеца, сумата от общо 18
215,00лв., съставляваща незаплатена главница, дължима за извършена болнична
медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица за м. май. 2018г.,
съгласно Договор №150504/23.05.2018г. за оказване на БМП по клинични пътеки,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на ИМ
до окончателното й изплащане, както направените по делото разноски. Посочва се,
че настоящата искова молба, следва да се
счита и като покана за плащане на сумата
.
В срока за отговор, ответникът
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНО-ОСИГУРИТЕЛНА КАСА, изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Посочва се, че на основание чл.273, ал.6 от НРД за медицинските
дейности за 2018г., лечебното заведение - изпълнител на БМП, събира данните от
документа за самоличност по ал.1 и ал.4, както и информация за датата и часа на
постъпване и на напускане на лечебното заведение- изпълнител на БМП, в
клиентската част на информационната система на НЗОК - „Регистрационна система
на събитията по хоспитализация и дехоспитализация“,
наречена „ХАДИС“. Данните от документите с машинночитаема
зона, се събират чрез електронен четец, а тези от документите без машинночитаема зона се въвеждат ръчно. Твърди се, че на основание чл.352, ал.12, т.6 от НРД за
медицинските дейности за 2018г основание за отхвърляне от заплащане по ал.10 е
обстоятелството, че изпълнителят на БМП не е изпълнил изискванията на чл.273 от
НРД за МД за 2018г., като именно на това основание, е отказано заплащане на
дейността на лечебното заведение. Посочва се, че претендираната сума от 18
215,00 лв., за м. май 2018г., включва 18 отхвърлени случая, като се посочва,
че отхвърлените от заплащане случаи, на основание чл.352, ал. 12, т.6 от
НРД за МД за 2018г., е налице несъответствие с датите от регистрационната система,
както следва: в 7 от случаите, при пациентите липсва чекиране
на вход /прием / хоспитализация; в 8 от случаите, при пациентите липсва чекиране на изход/ изписване /дехоспитализация/;
в 1 случай при пациента липсват и двете дати за чекиране
- и вход и изход; в 1 случай пациента е приет планово на дата, различна от
реалната дата на прием /приет е на 23.04.2018г., чекиран
е на вход на 25.04.2018г./; в 1 случай пациента е чекиран
на изход 5 дни по-рано от реалната дехоспитализация.
Твърди се, че в тези случаи не се касае за проблем с връзката на работната
станция със сървъра на НЗОК, а до липса на чекиране,
каквото се отчита като неизпълнение на договорните задължения на лечебното
заведение. Твърди се също, че НЗОК не носи отговорност за правилното
функциониране на софтуера, използван от ищеца и за организацията на работата в
болницата. Посочва се също, че според изискванията, е необходимо да бъдат
регистрирани и двете събития- чекиране и на вход и на
изход. Твърди се също, че системата „ХАДИС“ съдържа функция, даваща възможност
на персонала да провери дадено събитие дали е извършено успешно и коректно, и
функция за справка за извършените регистрации на събития по хоспитализация и дехоспитализация. Твърди се също, че има възможност да се
продължи работа в режим „офлайн”. Твърди се също, че според клаузите на
индивидуалния договор и НРД, дейността на лечебните заведения се отчита в
месеца следващ отчетния, т.е. дейността извършена през м. май следва да бъде
отчетена през м. юни. Посочва се, че в случая
издадената фактура е от 05.07.2018г., като се твърди, че е подадена в
РЗОК-Плевен извън установените за това срокове, което от своя страна е
самостоятелно основание за отхвърляне на плащането.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото се установява факта на сключване на Договор за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки
№150504/23.05.2018г. между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК-Плевен,-
като възложител и УМБАЛ „Д-р Г. ***” ЕАД- като изпълнител, на основание чл. 59,
ал.1 от ЗЗО и в съответствие н Националния рамков договор за медицинските
дейности между НЗОК и БЛС за 2018г., за оказване на медицинска помощ по
клинични пътеки, в който са посочени клиничните пътеки, по които се оказва
помощ-чл.1. Дейностите по чл. 1, се заплащат ежемесечно от възложителя, въз
основа на издадени фактури и спецификации към тях, за осъществената дейност
от изпълнителя. Установява се също факта
на издаването на фактура №0005155/05.07.2018г, за сумата от 18 215лв., с
получател– ответника, по дебитно известие към фактура №5133/12.06.2018г.,
съгласно договор №150504/23.05.218г, за извършени дейности за м. май. 2018г. и
спецификации. Видно от представената спецификация за клинични пътеки и
амбулаторна процедура, към процесния Договор се установява, че са включени 14
бр. дейности по КП /изписани/, на обща стойност 18 215лв.
По делото е изслушано и прието заключение
по ССЕ, от което се установява следното: ВЛ е установило, че за извършената
болнична медицинска помощ, въз основа на Договор №150504/23.05.2018г и по
Договор №151240/23.05.2018г. /за извършване на амбулаторни процедури/, която дейност
е отчетена в РЗОК Плевен, незаплатена към момента на извършване на проверката
от ВЛ, са съставени първични медицински и финансово отчетни документи, както
следва: дебитно известие №5144/05.07.208г, към фактура №5133/12.06.2018г, на
стойност 18 215лв., за извършване на дейност по КП за м. май. 2018г. и спецификация.
ВЛ е установило, че общата сума, посочена
във всяка една от спецификациите за болнична медицинска помощ, съответства на
броя на съответните дейности по единични цени, регламентирани в договорите. От
извършената проверка в счетоводството на ищеца, ВЛ е установило, че има случаи
на пациенти, приети по спешност през м. май. 2018г., на които е оказана
болнична помощ, описана в спецификациите за болнична медицинска помощ, като ВЛ
е констатирало 10 случаи, на стойност 8 195лв.- дадени от ВЛ в табличен вид. В
заключение, ВЛ е посочило, че издаденото дебитно известие №5155/05.07.2018г.
към фактура №5133/12.06.2018г, съответства на дейността за м. май. 2018г.,
описана в спецификация за болнична медицинска помощ по Договор №150504/23.05.2018г.
за оказване на БМП по КП. Тези документи на надлежно осчетоводени в
счетоводството на УМБАЛ. Посочено е също, общата сума, посочена във всяка една
спецификация, като сбор, е изчислена вярно и е в размер на 18 215лв., от
която сума от 8 195лв.- по дебитно известие №5155/05.07.2018г, за 10 случая на
пациенти, приети по спешност, за м.април
и м. май.2018г.
По делото е изслушана и прието
СТЕ, от заключението по която се установява следното: след проверка на информационната
система на ищеца УМБАЛ „Д-р Г. ***”- гр. Плевен- „***”, и доказателствата по
настоящето дело, ВЛ е дало в табличен вид отхвърлените случаи за м. май. 2018г.–
18 броя, като е направено подробен анализ на всеки един от случаите. ВЛ е
посочило, че Болницата събира, въвежда и съхранява данни и събития за пациенти,
чрез болничната информационна система- БИС, разработена от „***”, като такава информация
е събрана, въведена и съхранена и за посочените в спецификацията случаи за м.
май. 2018. ВЛ е посочило, че информация за личните данни на пациентите, както и
дата и час на постъпване и изписване, № и история на заболяването, вид клинична
пътека /амб. процедура и др., е събирана и въвеждана
чрез ел. четец или ръчно и съхранявана в БИС. ВЛ е уточнило също, че след
приключване на процедурата по запис на данни, БИС два съобщение за успешно
приключила хоспитализация и дехоспитализация, със съобщение
на екрана, но от него обаче не става ясно дали записът е успешен и на сървъра.
ВЛ е установило, че от процесните 18 случая- не в
аритметичен сбор- за 8 случая няма данни
за регистрирано събитие хоспитализация, за 8 случая няма данни за регистрирано
събитие дехоспитализация, за 3 случая има данни за
регистрирано събитие хоспитализация и дехоспитализация
и за 1 случай няма данни за регистрирани събития хоспитализация и дехоспитализация. ВЛ е посочило, че категорично за тези 18
случая, са налице безспорни доказателства, че информацията от медицинския
персонал е събрана, и въведена– ИЗ- информация за пациента и медицинската част
на документацията, дата и час на постъпване и изписване, въз основа на което,
ВЛ е дало заключение, че липсата на останалата информация, касаеща датата на
хоспитализация и дехоспитализация е свързана с
несъвършенствата информационните системи и връзката между тях. ВЛ е установило
също, че чекирането се извършва от упълномощени за това лица. При изслушване на
ВЛ в с.з. на 08.02.2019г, същото посочва, че при извършването на проверката на
място, е установила, че служителят, който въвежда, не може да установи, в този
момент, и през този ден, че има проблем и че информацията не е записана.
По делото като свидетели са
разпитани лицата К.И. и П.В., от
показанията на които се установява следното: св. В. работи на длъжност
главен експерт информационно обслужване към ищеца, който посочва, че след
получаване на уведомление, че от НЗОК няма да бъдат заплатени случаи на
болнично лечение, тъй като липсва регистрирано събитие хоспитализация или дехоспитализация, е извършена проверка в системата ХАДИС,
от която е установено, че се касае до 18 случая, като за резултатите е съставил
рапорт- приложен към делото. Свидетелят посочва, че е при един случай липсват
регистрирани и двете събития. Св. В. посочва, че при постъпване на пациента в
Болницата, минава през регистратура, и за него се попълва информация в БИС,
каквато е необходима за лечението му- диагноза, № на КП, насочващ и приемащ
лекар и бенефикация, която се извършва чрез чекиране в клиентската част от системата ХАДИС, за което е
нужно ЕГН и № на лична карта. Свидетелят посочва, че при спешните случаи, е възможно чекирането да се извърши в едни по- късен етап, но чекирането е задължително. Свидетелят посочва, че според
него, тези 18 случая се дължат на пропуск на служител, както и на неработене на
самата система. Посочва, че за да работи системата, необходимо да има интернет
връзка между работната станция и сървърите на НЗОК, а ако няма такава връзка, събитието
може да бъде записано в „офлайн” режим и да бъде изпратено по- късно, при
установяване на такава. Св. В. посочва също, че БИС е изготвена и се поддържа
спрямо стандартите на НЗОК, от фирма „***”, която фирма им е направила
допълнителна разработка, въз основа на която да може да се разбере, дали има
регистрирана хоспитализация или дехоспитализация, тъй
като през клиентската програма на ХАДИС не може да се разбере дали събитието е
регистрирано. Св. В. посочва, че през м. май. 2018г, съответния служител е
могъл да разбере, че едно събитие не е регистрирано, само ако има интернет
връзка. Свидетелят посочва също, че при регистрация на събитие в офлайн режим,
не знае дали то може да изчезне и информацията да се загуби. Свидетелят
посочва, че в УМБАЛ има около 50 работни станции с четци и е възможно само при някои да няма връзка.
Св. К.И. на длъжност началник
сектор „Информационна Дейност в РЗОК-Плевен, посочва, че системата ХАДИС е
такава за регистриране на събития- хоспитализация и дехоспитализация,
като сървърът се намира в ЦУ на НЗОК. Посочва че е необходимо да има четец на
документи за самоличност, който да е активен, като при отваряне на
информационната система, има три прозореца, третият от които показва дали има
или не връзка със сървъра. Посочва, че при регистриране на събитие в онлайн
режим- при връзка със сървъра на НЗОК, информацията се изпраща автоматично, а
ако няма връзка, събитието се регистрира
в офлайн режим, като служителят, който въвежда, може да установи, че е в офлайн
режим, тъй като отметката свети в червено. Посочва, че при възстановяване на
връзката, тези събития- записани като криптирани файлове- се изпращат
автоматично. Св. И. посочва, че при регистрация- в онлайн или в офлайн режим,
би трябвало да се получи информация в сървърите. Посочва, че при регистрация в
офлайн режем, се отчитат и двете дати- на регистрацията и на получаването на
информацията. Св. И. посоча, че се следи само датата на хоспитализация, като в процесните случаи разминаване между датата на приема и чекирането- датата на хоспитализацията, като посочва, че по
принцип е възможно това, като чекирането да се
извърши по- късно, при спешни случай. Св. И. посочва също, че въвеждането на данните
в БИС и чекирането са две различни неща- различни
системи, и затова ако няма чекиране, няма какво да се
запише. Посочва, че датите от БИС и датите от ХАДИС трябва да съвпадат,
като изключенията са при спешност или при починал пациент. Според
свидетеля пропуските в процесните случаи се дължат на изпусната регистрация.
По делото, от страна на ищеца е
представено и прието писмо от фирма ***, от м. 11.2018г, в което е посочено, че
системата ХАДИС не подсигурява получаването на данни от страна на БИС- той
изпраща на конфигурирания адрес без да се интересува дали те са получени; при
прекъсване на връзката или при временно спиране на приемащата страна,
съобщенията се губят безвъзвратно.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно
нормата на чл. 273, ал.1 от НРД за МД за 2018г, при всяко ползване на болнична
медицинска помощ, осигурените лица са длъжни да представят документ,
удостоверяващ самоличността им съгласно ЗБЛД, като на основание ал.6 от същия
член, лечебното заведение – изпълнител на БМП, събира данните от документа за
самоличност, както и информация за датата и часа на постъпване и на напускане
на лечебното заведение, в клиентската част на информационна система на НЗОК
„Регистрационна система на събития по хоспитализация и дехоспитализация“;
изр. второ посочва, че данните от документите с машинночитаема
зона, се събират чрез електронен четец, а тези от документите без машинночитаема зона, се въвеждат ръчно. Съобразно чл. 273,
ал.5, в случаите, когато лицата постъпват в лечебно заведение–изпълнител на
БМП, в животозастрашаващо състояние и документ за
самоличност не може да бъде представен, същият се представя до момента на
напускане на лечебното заведение. Съобразно ал.9 от същата разпоредба,
лечебното заведение – изпълнител на БМП, незабавно изпраща чрез клиентската
част на информационната система по ал. 6, електронния документ по ал. 8-
генерираните данни за всяко лице, в сървърната част на системата, разположена в
ЦУ на НЗОК. Съобразно нормата на чл. 352. ал.1 от НРД за МД за 2018г.,
изпълнителите на БМП, сключили договор с НЗОК, ежедневно подават файлове
по електронен път в утвърдени от НЗОК формати за оказаната за денонощие
дейност, включена в предмета на договора, през интернет портала на НЗОК или
чрез web услуга, като ал.2 регламентира съдържанието
на тези файлове. По реда на чл. 352, ал.10, ежедневно подадената по електронен
път информация, се обработва в информационната система на НЗОК и след
окончателната обработка за календарен месец, в срок до 15,00 ч. на седмия
работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен път на
изпълнителя на БМП месечно известие, съдържащо одобрената и отхвърлената от
заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащани от
НЗОК извън стойността на КП/АПр, и съответните
основания за отхвърляне. В ал.12 от посочената норма са изброени изчерпателно
основанията на отхвърляне искането за заплащане, като в процесния случая, от
страна на ответника НЗОК е посочена нормата на чл. 352, ал.12 т.6- неизпълнение
на изискванията на чл. 273, свързани със събирането на данни за пациента от
документа за самоличност. От събраните по делото доказателства, вкл. и от
заключението по ССЕ и СТЕ, съдът намира,
че от страна на ищеца – УМБАЛ „Д-р Г. ***” гр. Плевен- като лечебно заведение,
изпълнител на БМП, е налице изпълнение н задълженията му по договор №150504/23.05.2018г.
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, свързани с оказване на
медицинска помощ на лица, включително и спешна такава, изпълнявайки реално своята
основна функция. От заключението по ССЕ, както бе посочено по- горе, се установява
че за м. май. 2018г., са налице 10 спешни случая- посочени в табличен вид,
които съответстват на констатациите на ВЛ по СТЕ, дадени също в табличен вид. В посочените случаи, няма
отразяване на събитието хоспитализация или дехоспитализация.
Само в един от случаите- ИЗ /история на заболяването/ № 18237- планов- няма
отразяване и на двете събития. В обстоятелствената част на заключението по СТЕ,
ВЛ е посочило, че за този случай не е налице чекиране,
като има отразяване на дати на постъпване и изписване в отделението Клиника по
хирургия в БИС. Извършената дейност по ИЗ
№18237, е включена в спецификацията с код 193, с цена 1300лв. За всички
18 случая, съдът приема, че е налице извършване на медицинска болнична дейност
по смисъла на ЗЗО, НРД за МД за 2018г. и на договор Съдът намира, че въвеждането
на допълнителни задължения- т. нар. „чекиране” -
онлайн регистрация на събитията хоспитализация и дехоспитализация
в клиентската програма на ХАДИС, е с цел предотвратяване на случаи на фиктивни
пациенти и съответно заплащане на неизвършени дейности. В случая обаче, по
делото безспорно се установи, че всички 18 случая, са реални пациенти и е
налице реално извършване на
медицинска болнична дейност. Изрично в тази насока ВЛ Т. е установило,
че за всички 18 случая, са налице
доказателства, че медицинския персонал и събрал и въвел данни-
информация за пациента, история на
заболяването, дата и час на постъпване и на изписване, а липсата на останалата
част от информацията, касаеща датата на хоспитализация и дехоспитализация-
събитията, които следва да се чекират- е свързана с
несъвършенства на информационните системи и връзките между тях. В тази връзка,
съдът приема, че констатираните несъответствия в датата на прием и на
хоспитализация, както и на липсата на регистрирани събития- хоспитализация и дехоспитализация, при наличие на събрана информация – ИЗ и
отразени дата и час на прием/изписване, не може да обуслови извод за
неизпълнение на договорните задължения на ищеца- като изпълнител, по оказване
на МБП. Съдът намира, че при наличие на безспорно съществуваща информация за
реално лекувани пациенти, от една страна и от друга- наличие на информационна
следа за тези случаи, констатираните от НЗОК несъответствия, не са основание за
отхвърляне искането за плащане, което от своя страна съдът приема, че се явява
в нарушение на общия дух и цел на
процесния договор и на НРД за МД, целящ оказване на медицинска помощ на реални
хора нуждаещи се от такава помощ. С оглед изложеното, съдът приема, че от
страна на ищеца не е налице виновно неизпълнение на задълженията по чл. 273,
ал.6 от НРД за МД за 2018г.
Съдът
намира също, че направеното от ответника възражение, касаещо датата на
издаването на процесната фактура №5155/05.07.2018г.,
или че същата е издадена след изтичане
на установеният 1-месечен срок за това,
което съставлява самостоятелно основание за неплащане, за неоснователно. В
случая, по делото безспорно се установи, че посоченото от ответника основание
за отхвърляне искането за плащане, е
нарушение на чл. 273, ал.6 от НРД за МД за 2018г., а не датата на издаване на фактурата. Следва да се посочи
също, че фактура №5155/05.07.2018г., дебитно известие към фактура
№5133/12.06.2018г., е било предмет на
изследване на ССЕ, в което категорично е посочено, че касае извършената
болнична медицинска помощ за м. май.
2018 година.
На
основание гореизложеното, следва предявеният иск да бъде изцяло уважен, като основателен и доказан,
като в полза на ищеца УМБАЛ „Д-р ******“ ЕАД, бъде присъдена сумата от 18 215,00лв., съставляваща
незаплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ на
задължително здравноосигурени лица за м. МАЙ. 2018г., съгласно Договор
№150504/23.05.2018г. за оказване на БМП по клинични пътеки /КП/ и Договор
№151240/23.05.2018г. за извършване на амбулаторни процедури /АПр./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска-24.08.2018г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото
ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
2420,60лв., направени деловодни разноски.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНО-ОСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „УМБАЛ Д-р ******“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 18 215,00лв., съставляваща
незаплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ на
задължително здравноосигурени лица за м. МАЙ. 2018г., съгласно Договор
№150504/23.05.2018г. за оказване на БМП по клинични пътеки /КП/ и Договор
№151240/23.05.2018г. за извършване на амбулаторни процедури /АПр./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска-24.08.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНО-ОСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „УМБАЛ Д-р ******“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 2420,60лв.,
представляващи направени деловодни разноски.
Решението може да обжалвано в
двуседмичен срок от съобщението до страните, с въззивна
жалба, пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: