Определение по дело №1765/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3594
Дата: 29 септември 2022 г. (в сила от 29 септември 2022 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20223100501765
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3594
гр. Варна, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501765 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Г. Д. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 1562/20.05.2022 год., постановено по гр. дело №
11248/2020 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които са уважени предявени от Б. И.
Димев от гр. София против С. Г. Д. искове с правно основание чл. 30 ЗН и чл. 34 ЗС като:
е намалено, на основание чл. 30 ЗН, дарствено разпореждане, извършено от
наследодателя Илчо Великов Д., починал на 12.07.2018 г., направено с договор за дарение
от 12.11.1997 г., обективирано в Нотариален акт № 142, том LXIX, дело № 18614 от
12.11.1997 г., с който е прехвърлено правото на собственост върху 743 / 1443 ид. части от
поземлен имот, находящ се в гр. Варна, р-н „Младост“, селищно образувание „Планова“ с
площ 1443 кв. м., планоснимачен номер 1882 по плана на селищното образувание, при
съседи: ПИ № 1014, 1019, 1022, път и ПИ № 997, както и завещателно разпореждане,
извършено от наследодателя Илчо Великов Д., починал на 12.07.2018 г., направено със завет
от 24.06.2018 г., обявен на 19.07.2018 г. с протокол за обявяване на саморъчно завещание, в
полза на С. Г. Д. от гр. Варна и е възстновена запазената част на Б. И. Д. от гр. София от
наследството на баща му Илчо Великов Д., починал на 12.07.2018 г., в размер на 25 300 лева
(двадесет и пет хиляди и триста лева) и 4007, 20 / 74800 ид. части от апартамент № 172,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.3512.220.1.28 по КККР на гр.
Варна в жилищна сграда – многофамилна с идентификатор 10135.3512.220.1, находящ се в
гр. Варна, р-н „Младост“, ж.к. „Младост“, бл. 144, вх. 11, ет. 4;
допусната е делба между Б. И. Д. от гр. София и С. Г. Д. от гр. Варна на следните
недвижим имот и движима вещ:
1) Апартамент № 172, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.3512.220.1.28 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГККК, в жилищна сграда – многофамилна с
идентификатор 10135.3512.220.1, находящ се в гр. Варна, р-н „Младост“, ж.к. „Младост“,
бл. 144, вх. 11, ет. 4, с площ от 59,69 кв.м., при граници на този обект: на същия етаж –
съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори № 10135.3512.220.1.26, №
10135.3512.220.1.27, под обекта: № 10135.3512.220.1.25, над обекта: № 10135.3512.220.1.31,
1
ведно с прилежащото му избено помещение № 5 с площ от 3,12 кв.м. и 0,5198% ид. ч. от
общите части на сградата, при квоти между съделителите: 4007, 20 / 74800 ид. част за Б. И.
Д. и 70 792, 80 / 74800 ид. части за С. Г. Д. и
2) Лек Автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № В4013ВВ, цвят: „зелен
металик“, номер на двигател № VB91253, номер на рама № WF0AXXGAJAVB91253, ПРИ
КВОТИ между съделителите: 1 / 2 ид. част за Б. И. Д. и 7 / 18 ид. части за С. Г. Д..
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от въззивника части е
неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и
анализ на събраните доказателства, в резултат на което е и необосноваано, като са изложени
подробни съображения в тази насока. Неправилно е прието, че апартаментът, описан в
саморъчното завещание от 24.06.2018 год. на Илчо Великов Д., починал на 12.07.2018 г., е
бил индивидуална собственост на завещателя, в резултат на което неправилно е определена
и масата по чл. 31 от ЗН, а оттам и изводите за рзмера на зпазената част на ищеца, съответно
и с колко тя е накърнена, са неправилни, при което и неправилно е прието, че за
възстановяване на запазената част на ищеца следва да се намали и завещанието. В резултат
на горното, неправилно е допусната и делба на апартамента.
Отправено е искане за отмяна на решението в частта, с която е намалено
завещателното разпореждане от 24.06.2018 год. и е възстановена запзената част на ищеца Б.
И. Д. от наследството на баща му Илчо Великов Д. в размер на 4007, 20 / 74 800 ид. части от
апартамент № 172, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.3512.220.1.28 по КККР на гр. Варна и в частта, с която апартаментът е допуснат до
делба между страните и да се постанови друго, с което искът да делба на апартамента да се
отхвърли, а в частта му, с която е намалено дарението по нот. акт № 142/1997 год. на ВнН и
е възстановена запзената част на ищеца от наследството на баща му в пари - решението да се
измени съобразно действителния размер на накърнената запазена част на ищеца, който
според въззивницата е 16 865, 53 лева.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Б. И. Д. от гр.
София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението в атакуваните от
ответницата части за правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части. Излага подробни
съображения.
Съдът, като се запозна с делото, констатира, че в първоинстанционното решение са
допуснати очевидни фактически грешки.
В мотивите на решението съдът и приел, че лекият автомобил марка „Форд“, модел
„Фиеста“, с рег. № В4013ВВ, е съсобствен между съделителите и следва да се допусне до
делба при равни квоти (липсват съображения за приложението на чл. 345 ГПК), а според
диспозитива вещта е допусната до делба при квоти 1 / 2 ид. част за Б. И. Д. и 7 / 18 ид. части
за С. Г. Д. – сборът от двете числа не е равен на единица.
На следващо място съдът е приел, че накърнената с дарението по нот. акт № 142/1997
год. на ВнН запазена част на ищеца от наследството на баща му, следва да се възстанови в
пари, предвид невъзможността след отмяната на дарението имотът да се предостави в
собственост на ищеца за попълване на накърнената му с това дарение запазена част и с
оглед и направения от ответницата избор по чл. 34 от ЗН. Възстановяването на запазената
част в пари в полза на наследник, чиято запазена част е накърнена (възмездяване на
наследник, чиято запазена част е накърнена, с пари), изисква осъдителен диспозитив за
сумата, с която се попълва запазената част на наследника, против облагодетелстваното с
безвъзмездния акт /актове/ лице (ответника по иска по чл. 30 ЗН) дори и без да е направено
нарочно искане за това. В случая осъдителен диспозитив липсва в първоинстанционното
решение. Присъждането на сума, с която се попълва накърнената запазена част на
наследника със запазена част, с осъдителен диспозитив, е законна последица от изводите на
съда за основателност на иска по чл. 30 ЗН, за невъзможността възстановяването на
накърнената запазена част да се възставови в натура и за възмездяване на наследника с пари
2
за накърнената му запазена част.
В мотивите на решението съдът е формирал извод, че накърнената с дарението по нот.
акт № 142/1997 год. на ВнН запазена част на ищеца от наследството на баща му, следва да
се възстанови в пари, но този извод на съда не е намерил отражение в диспозитива на
решението.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че са налице допуснати очевидни
фактически грешки в първоинстаанционното решение (несъответствие между формирана и
изявена воля на съда), които следва да бъдат поправени по реда на чл. 247 ГПК.
Изложеното налага производството да се прекрати и делото да се изпрати на РС –
Варна за провеждане на производство по чл. 247 ГПК, съобразно горните указания.
Водим от изложеното, съдът




ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 1765/2022 год. по описа на ОС –
Варна;
ИЗПРАЩА делото на ВРС за провеждане на производство по чл. 247 ГПК за
поправка на допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
След приключване на производството по чл. 247 ГПК, делото ведно с надлежно
администрирани жалби против постановения след провеждане на горното производство
съдебен акт, в случай, че такива бъдат подадени, да се върне обратно на ОС – Варна за
произнасяне по жалбите.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3