Р Е Ш Е Н И
Е № 235
гр.Стара Загора, 26.06.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на петнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 265
по описа за 2020 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във
вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба от Д.Г.И. *** против Заповед № 10-00-1131/ 06.04.2020г, издадена от
Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен
строеж "Метална гаражна клетка № 5”, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 68850.303.972 и поземлен имот с идентификатор № 68850.303.808 по
кадастралната карта на гр. Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени
процесуални пороци, нарушаващи
правото на защита на гражданите от
актовете на общинската администрация. Жалбоподателят се позовава на административнонаказателна погасителна давност,
като твърди, че поставянето на гаражните клетки върху терена не е противоречало
на действащото към момента на поставянето им законодателство. Твърди, че към
настоящия момент са извършени всички благоустройствени мероприятия на уличната
мрежа в района на блок №69, кв. „Три
чучура-север“, гаражите не са станали пречка за извършване на
благоустрояването, нито той е осуетявал подобно благоустройствено мероприятие.
Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед със законовите последици.
Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Ж. оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за
законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли
жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение по представен списък.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед № 10-00-1131/ 06.04.2020г на
Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с чл.225,
т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на строеж "Метална гаражна
клетка № 5” с размери 3.00м/ 5.00м и височина 2.00м, находящ се в поземлен имот
с идентификатор № 68850.303.972 и поземлен имот с идентификатор № 68850.303.808
по кадастралната карта на гр.Стара Загора, местност „Халваджи кладенец“, извън
регулационния план на гр.Стара Загора, изпълнен от неизвестен извършител без
одобрени строителни книжа и разрешение за строеж. Посочено е, че строежът е с
административен адрес кв.Три чучура-север, западно от улица с о.т.
2042-о.т.2144 по плана на гр.Стара Загора /западно от бл.№ 69/.
Поземлен имот с идентификатор 68850.303.972 и поземлен
имот с идентификатор № 68850.303.808 по кадастралната карта на гр.Стара Загора
са земеделска територия, частна собственост, видно от представените извадки от кадастрално-административната
информационна система на Агенция по геодезия, картография и кадастър /стр.26-27/.
Административният орган приема, че незаконният строеж
е от пета категория и представлява метална гаражна клетка № 5 /по приложена
схема/ с размери 3.00м/ 5.00м и височина 2.00м, метална конструкция, нетрайно
закрепена за терена, служеща за паркиране на МПС и задоволяване лични
потребности на собственик на МПС. Изпълнен е в поземлен имот с идентификатори №
68850.303.972 и № 68850.303.808 по кадастралната карта на гр.Стара Загора,
местност „Халваджи кладенец“, западно от улица с о.т. 2042-о.т.2144 по плана на
гр.Стара Загора /западно от бл.№ 69/, кв.Три чучура-север. представляващ имот-частна
общинска собственост на Община Стара Загора без строителни книжа и разрешение
за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. За така описаните обстоятелства е съставен констативен акт №
17/ 11.03.2020г от работна група служители на Община Стара Загора - С. И. - старши
специалист отдел „Контрол по строителството“ и Т. Т. - старши специалистотдел
„Кадастър и регулация”. В акта са вписани неизвестен възложител и неизвестен извършител
на строителството. Екземпляр от него е поставен чрез залепване на строежа и на
информационното табло в сградата на Община Стара Загора на 11.03.2020г.
По преписката е приложено подадена групова жалба /възражение/
вх.№ 10-04-169/ 23.03.2020г, в което няколко лица, сред които жалбоподателят Д.И.,
посочват, че са собственици на 6бр гаражи, законно закупени и поставени преди
20 години, добре поддържани и поради социално-защитната им функция молят да
бъдат запазени при заплащане на такса за ползване на терена /л.15-17/.
Възражението е разгледано и не е уважено от
административния орган, който е издал заповед за премахване на гаража. Заповедта
е залепена на метална гаражна клетка № 5 и на табло в партера на Община Стара
Загора на основание §4,/1,2/ от ДР на ЗУТ, за което е представена служебна
бележка от 07.04.2020г, съставена от Р. А.-старши експерт отдел „Контрол по
строителството” и С. И.-старши специалист отдел „Контрол по строителството”
/л.12/.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя заяви, че процесният метален гараж е поставен през 2003г и
поддържа, че представлява търпим строеж.
По делото са представени и приети като доказателства извадка от плана за застрояване на гр.Стара
Загора, одобрен със Заповед №1082/07.07.1997г. и извадка от ОУП, одобрен с
решение №1158/26.05.2011г. на ОбС-Стара Загора.
По делото са
приети като доказателства заключение на
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице С.М.К.по НАХД № 438/2003г.
по описа на РС Стара Загора, копие-извадка от кадастрален и регулационен план
на гр.Стара Загора, кв. 605, бл. 69, кв. Трите чучура-север, представено по
НАХД №434/2003 по описа на РС Стара Загора и
решение №18/04.03.2004г., постановено по НАХД № 445/2003г. по описа на РС Стара Загора.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Допустимо
е заповед за премахване на незаконен строеж да не посочва извършител, когато
такъв не може са бъде индивидуализиран. В случая Д.И. сам се определя като
извършител и собственик на строежа като е подал възражение в административното
производство и е оспорил заповедта. В този смисъл той се явява лице с правен
интерес от обжалване на заповедта за премахване на гаража. Жалбата е подадена в
законния срок. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, в
законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Заповед № 10-00-1131/ 06.04.2020г е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община
Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Констативен акт № 17/
11.03.2020г, на който се основава заповедта, е съставен от служители по контрол върху строителството, разполагащи
с установената от чл.223 ал.2 от ЗУТ необходима материална компетентност да
констатират незаконни строежи.
Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите
/извършено строителство на гараж без строителни книжа/ и правни основания
/разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ и на чл.225а, ал.2 от ЗУТ/ за
постановяването й, които кореспондират помежду си. В заповедта се съдържа описание
на характеристиките и местонахождението на строежа /местност
„Халваджи кладенец“, западно от улица с о.т. 2042-о.т.2144 по плана на гр.Стара
Загора, западно от бл.№ 69, кв.Три чучура-север/, позволяващо еднозначното му
индивидуализиране и определяне на категорията му, включително чрез позоваване
на схема за точното разположение, която е част от Констативен акт № 17/
11.03.2020г. По този начин са изпълнени изискванията за точна и ясна идентификация
на наредения за премахване незаконен строеж като гаранция за спазване правата
на адресата на заповедта и трети лица и за възможно изпълнение при влизането й
в сила.
Съставеният
констативен акт срещу неизвестен извършител е надлежно съобщен по реда на §4,
ал.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на строежа и в сградата на Община Стара
Загора. Постъпилото, макар извън срока, възражение е разгледано и обсъдено от
ответника в оспорения административен акт.
От събраните по делото и неоспорени доказателства
категорично се установява наличието на
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ от пета категория. Констативен акт №
17/ 11.03.2020г представлява официален удостоверителен документ, който се
ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти
относно характеристиките на гаража,
разположението му върху имот-частна общинска собственост и наличието на
строителни книжа като съдържанието на акта нито е оспорено, нито е опровергано
пред съда. С оглед предназначението на металния гараж за задоволяване за
дейности, различни от търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл.
56, ал.1 ЗУТ, той не може да бъде квалифициран като преместваем обект (§5, т.80
ДР ЗУТ), независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден.
Гаражът е обект на допълващото застрояване по чл. 42, ал.2 ЗУТ и служи за
паркиране под покрив на МПС и за задоволяване лични потребности на
собствениците им. Независимо от преместваемостта им металните гаражни клетки не
са преместваеми обекти, а строежи и за тях важи разрешителният режим по ЗУТ. Съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “в“ и ал. 3 от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1 представляват строежи пета категория. В този смисъл е трайната съдебна
практика на ВАС – Решение № 632/ 18.01.2017г по адм.д.№ 2786/2016г, Решение №
1833/ 11.02.2019г по адм.д.№ 9886/2018г, Решение № 7266/ 15.05.2019г по адм.д.№
396/2019г на ВАС.
Безспорно между страните е обстоятелството, че строежът
е извършен без строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа го прави
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на
премахване. В конкретния случай по
делото се установи 2003г като година на извършване и този факт не се оспорва. Предвид
този период на извършване, строежът не отговаря на условията за търпимост по §127, ал.1 ог ПЗР на ЗИДЗУТ поради липса на кумулативно
изискуемите предпоставки. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001
г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по
време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползуване. За да се приеме, че незаконен
строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки -
да е изграден до 31.03.2001 г., както и да е бил допустим по действащия
подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му или съгласно този закон. При липсата на която и да е
предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му
е неприложима.
За процесния строеж не е
налице нито една от посочените предпоставки за търпимост. Освен, че е изграден
след 31.03.2001г, той е построен
върху имот- частна общинска собственост, без учредени вещни права за чужд имот,
в земеделска територия без промяна на предназначението и при липса на
предвидено застрояване с действащ ПУП, както и без издадени строителни книжа,
поради което се явява недопустим, съгласно действащите норми на чл.12, ал. 2 и
на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Разпоредбата на
чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се
извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж.
Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове
строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо,
като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени
видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни
проекти, но се издава разрешение за строеж. Процесният строежът предвид
характеристиките му не попада в законово установените изключения по чл.147,
ал.1 и чл.151 от ЗУТ.
По тези съображения съдът приема, че Заповед № 10-00-1131/
06.04.2020г на Кмета на Община Стара Загора е валиден административен акт,
постановена е при правилно приложение на материалния закон и целта му за
отстраняване на незаконното строителство, без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което подадената жалба срещу нея е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
Този извод не се
променя от представените заключение на съдебно-техническа експертиза по НАХД №
438/2003г. по описа на РС Стара Загора и решение №18/04.03.2004г., постановено
по НАХД № 445/2003г. по описа на РС
Стара Загора. Те не касаят жалбоподателя Д.И., а и отразените в тях факти са
неотносими към предпоставките за законност, респективно търпимост на строежа. В
производствата по премахване на незаконни строежи не тече погасителна давност,
още по-малко административнонаказателна, поради което това възражение на
жалбоподателя е неоснователно. Ирелевантно е и обстоятелството, че за поставяне
на гаража са извършени благоустройствени мероприятия и че той не е пречка за
благоустрояване на уличната мрежа в района.
При този изход на
спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК
във връзка с чл. 144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Г.И. ЕГН ********** *** против Заповед № 10-00-1131/ 06.04.2020г,
издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на
незаконен строеж "Метална гаражна клетка № 5”, находящ се в поземлен имот
с идентификатор 68850.303.972 и поземлен имот с идентификатор № 68850.303.808
по кадастралната карта на гр.Стара Загора, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
Д.Г.И. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора сумата 100 /сто/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: