№ 297
гр. Пазарджик, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220200637 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. П. Б. с ЕГН: ********** против
Електронен фиш серия К, № 4549003 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на
основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.1, т.2 от ЗДП и за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП, на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 50 лв. /петдесет лева/.
В бланкетно подадената жалба се съдържат оплаквания за
процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, с оглед на
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща
процесуален представител.
За ответника по жалбата - ОД на МВР Пазарджик, редовно призована
чрез директора, не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с
което се иска ЕФ да се потвърди. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като
1
съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени доказателства
при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
Жалбоподателят С.Б. е санкциониран при условията на чл.188, ал.1 от
ЗДП, а именно като собственик на МПС СААБ 9 5 с рег. № ******. Това
МПС на 26.02.2021 година, в 16,12 часа, в град Пазарджик по ул. „Царица
Йоанна“ с посока на движение към ЖП гара се движело с превишена скорост
от 62 км/ч, при максимално разрешена в населено място от 50 км/ч.
Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо
средство – мобилна радарна система ARH CAM S1, което отчело движение
със скорост от 65 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 15 км/ч, но от това
превишение били извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически
допустима грешка на използваното техническото средство, което е в полза на
жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта от 12 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ. Той бил връчен на
жалбоподателя на 25.03.2022 год. /разписка на л.14 в делото/, а жалбата
против ЕФ бил подадена до РС – Пазарджик чрез ОДМВР по пощата на
07.04.2022 год. , видно от пощенското клеймо на плика на л.5 в делото. При
това положение съдът приема че жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8
от ЗДП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна по следните съображения:
В хода на административно наказателното производство по безспорен
начин се доказа факта на извършеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП.
В ЕФ изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на
санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се
анулира издадения фиш. В законовия срок такива действия не са предприети
2
от страна на жалбоподателя, поради което с оглед нормата на чл.188, ал.1 от
ЗДвП, същия правилно е бил привлечен към отговорност в качеството му на
собственик на процесното МПС. В този смисъл авторството на нарушението
в лицето на санкционирания субект е безспорно доказано.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са
допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е
приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189, ал.4 изр.първо от
ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП : „Автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган
не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство,
а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се
съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край
на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе
на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което
3
абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това
положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса
на контролния орган. Ето защо възраженията в жалбата, че използването на
мобилно АТТС изключвало отсъствието на контролни органи на мястото,
където се извършва и установява нарушението и тъй като операторът се
намирал на място и изглеждало че в реално време работи с техническото
средство, поради което ЕФ бил издаден в противоречие със закона, са изцяло
неоснователни.
С оглед на изложеното горе не са налице никакви, дори и служебно
установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.
Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В
разпоредбата на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща
жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или
оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в
съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на
обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение
на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело е сторено, като в
писменото становище на Началник СПП при ОД на МВР-Пазарджик,
съпровождащо преписката, горните обстоятелства са посочени, респ.
писмените доказателства са приложени. В самия ЕФ е посочено, че скоростта
е била измерена с АТСС – посочената по-горе мобилна радарна система ARH
CAM S1, мястото на нарушението – град Пазарджик, ул. „Царица Йоанна“
№ 4, както и посоката на движение – в посока ЖП гара.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в
рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.
Негово съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от
ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство,
изведени на фотос /лист 8 от делото/. Описано е нарушението по време, място
и констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта,
4
която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като
установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за
допустима техническа грешка от 3 км./час, която е отчетена в полза на
нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.1/,
както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Като се има предвид фотоса с № 0359510 /лист 12/, направен от ARH
CAM S1 с № 11743ВВ, придружаващ ЕФ и имащ статут на веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се
заключи, че същия този фотос, заснет от техническото средство, с което е
било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие
с техническите изисквания.
Визираните реквизити най-долу на фотоса, напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на
движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили,
какъвто на фотоса е процесният автомобил. Установява се въведеното
ограничение на скоростта 50 км/ч, както и конкретно засечената скорост на
процесния автомобил. В средата на горния и долния, както и в двата
странични края на фотоса, се виждат малки бели стрелки, които като се
свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно
там, където на пътното платно е заснет процесния автомобил и по-точно в
средата на неговата предница, в областта на регистрационния номер, което
недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил, а не на
другия, движещ се малко след него, в дясната пътна лента.
Мястото на разположение на АТСС е било отразено и в съставения
протокол за използване на АТСС /лист 7 от делото/. В този протокол,
съставен на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е
отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на
скоростта, както и че разрешената такава е била 50 км/ч. Отразено е мястото
на разположението на АТСС, както и че последното е било в режим на
измерване „С” – стационарен, с посока на действие „П” – приближаващ.
Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а
5
именно направена е била снимка /лист 8 от делото/, отразяваща на
разположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.
Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението
може да се идентифицира и посредством посочените географски координати
в представения фотос от АТСС.
ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен
физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че
посочването на конкретното физическо лице - оператор на мобилната
система, както и датата, на която то е разпечатило на хартиен носител ЕФ не
са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този
смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС, а в тази му част то не е загубило своята актуалност.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно, което се установява от приетите като писмени
доказателства удостоверение и протокол от проверка за техническа
изправност на лист 15-17 в делото.
Мястото, където е извършен видеоконтрол на скоростта не е било
предварително обозначено с поставянето на пътен знак Е24, което се
установява от приетия като писмено доказателство протокол за използване на
АТСС /лист 7 от делото/, но с измененията на чл.165 ал.2, т.8 от ЗДП през
2017г. и с отмяната на чл.7 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР това
изискване е отпаднало, както е отпаднало изискването и за оповестяване на
мястото на контрол на скоростта чрез средствата за масово осведомяване или
на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че правилно е била
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя
като собственик на процесното МПС, с което е било извършено вмененото
нарушение, доколкото за превишение на разрешената скорост за движение в
конкретния пътен участък, т.е. в населено място от 50 км/ч, със скорост от
порядъка на 11 – 20 км/ч се налага глоба в размера на 50 лева.
При този изход на делото в полза на ОДМВР Пазарджик следва да се
присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съда
определя на 80 лева, вземайки предвид ниската фактическата и правна
6
сложност на делото.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, РС -
Пазарджик,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4549003 на ОД на
МВР-Пазарджик, с който на СТ. П. Б. с ЕГН: **********, на основание
чл.189, ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.1, т.2 от ЗДП и за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА СТ. П. Б. с ЕГН: **********, адрес: град Пазарджик, улица
„П., да заплати на ОД МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7