Решение по дело №649/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 205
Дата: 16 юни 2020 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20203630200649
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                         205/16.6.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският районен съд, петнадесети  състав

На девети юни две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                          Председател: Пл. Недялкова

 

Секретар: М. М.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД №649 по описа на ШРС за 2020 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Обжалвано е наказателно постановление №И – 4906/31.01.2020г. на Кмета на Община Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.34а ал.1 и чл.37 от ЗЗШОС на В.Б.Н., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл.16а ал.5 от ЗЗШОС. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Оспорва установената фактическа обстановка. Излага доводи, че не е осъществен състава на нарушението. В съдебно заседание, редовно призован, явява се лично.  

Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление,  моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като излага  доводите си затова.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            ШРС, след като взе  предвид събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2019г. в 14.30 часа  във връзка с постъпил сигнал за шум свидетелите С.Ж.С., М.С.К. и К.С.К. – инспектори  в дирекция „Устройство на територията“ в общинска администрация гр.Шумен, посетили строителен обект „Многофамилна жилищна сграда“ в УПИ XXV 0 312, кв.232 в гр.Шумен, ул. „Цвята Кънчева“. Установили, че  изпълнител на строителството на обекта е „ЖСП Стил“ ООД, гр.Шумен. Проверката била извършена в присъствието на жалбоподателя  В.Б. Н., в качеството му на  технически ръководител. Към момента на проверката констатирали, че от строителния обект се излъчва шум от  режещи инструменти и от машина за извършване на замазки.  Св. С.С. съставил Констативен протокол №9735, в който отразил констатациите от проверката. Били направени и снимки.

На 11.10.2019г. св. С.С. съставил срещу жалбоподателя, в негово присъствие,  АУАН № 11490 за нарушение на 16а ал.5 от ЗЗШОС изразяващо се в това, че в качеството му на технически ръководител на строителния обект, е допуснал  излъчването на шум по време на строителството за времето от 14.00 часа до 16.00 часа. При предявяване на акта жалб. Н.  отразил, че ще представи писмени  възражения в срок. В законоустановения срок е депозирал такива, в които оспорва констатираното нарушение.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло фактическите констатации съдържащи се в АУАН. На основание чл.34а ал.1 от ЗЗШОС на В.Б.Н. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл.16а ал.5 от същия закон.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства,изготвения снимков материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененитео във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. 

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, че  неправилно е определен субектът на административна отговорност и доколкото производството е било проведено срещу жалбоподателя, то издаденото НП се явява незаконосъобразно.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.34а ал.1 от ЗЗШОС, за нарушение на чл.16а ал.5 от същия закон. При текстовото описание на нарушението актосъставителят и наказващият орган са приели, че същото се изразява в това, че в качеството му на технически ръководител на строителния обект,  е допуснал  излъчването на шум по време на строителство за времето от 14.00 часа до 16.00 часа.

 Разпоредбата на чл.16а ал.5 от ЗЗШОС забранява излъчването на шум по време  на строителство за времето от 14.00 до 16.00 часа и от 23.00 до 08.00 часа.  За нарушения на посочената забрана, разпоредбата на чл.34а ал.1 от ЗЗШОС предвижда налагане на глоба от 500 до 1000 лв.  за физическите лица ,  а на юридическите лица и на едноличните търговци  имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв.

При текстовото описание на нарушението актосъставителят и наказващият орган са приели, че същото се изразява в това, че жалбоподателят  в качеството му на технически ръководител на строителния обект,  е допуснал  излъчването на шум по време на строителство за времето от 14.00 часа до 16.00 часа. От събраните гласни доказателства се установява, че констатирания от контролните органи шум на обекта, е бил в резултат на строителни дейности, които не са били извършвани лично от жалбоподателя, а от работници на „ЖСП СТИЛ“ ООД, гр.Шумен, на които жалбоподателят е бил технически ръководител. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е допуснал други лица да излъчват шум, т.е. за допустителство.  Съгласно чл.10 от ЗАНН допустителите /тези, които пряко не извършват, но допускат извършването на нарушението от други лица/ се наказват само в предвидените от закона случаи, какъвто настоящият не е. Нормата на чл.34а ал.1 от ЗЗШОС е санкционна по характер и предвижда санкции за извършване на нарушение на чл.16а ал.5 от ЗЗШОС, а не за  допускане извършването на нарушение на забраната.  Допустителството се явява изключение от принципа, че административнонаказателната отговорност е лична и представлява винаги бездействие, т.е. знание за извършване на определено нарушение и непредприемане на действия за неговото отстраняване и се  наказва само в случаите, предвидени в съответния закон или указ, съгласно нормата на чл.10 от ЗАНН. След като нарушената разпоредба и тази предвиждаща наказание за нарушението, не съдържат състав на допустителство, отговорността на виновното лице не може да се свърже с допускане извършване на нарушение. Личната административнонаказателна отговорност за извършено нарушение и отговорността за допустителство са различни по вид и се изключват взаимно. Едно лице може да носи отговорност или за виновно извършено лично от него административно нарушение, или, че е допуснал да бъде извършено административно нарушение, но само в изрично предвидените от закона случаи за това. В настоящия случай допустителството не е наказуемо, тъй като не е предвидено в специалния закон.

При това положение следва да се посочи, че действително не се установи, че жалбоподателя е административно наказателно отговорното лице. Възложител на строежа е ЮЛ, а именно "ВАЛБОР И СИНОВЕ“ ООД, гр.Шумен. Към момента на проверката строителните дейности на обекта са били извършвани от „ЖСП СТИЛ“ ООД, гр.Шумен. Санкционната разпоредба предвижда налагане и на имуществена санкция за ЮЛ. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е  обективна, безвиновна. Наказващият орган, при  преценка  дали е извършено нарушение  не следва да взема предвид  наличието или липсата  на вина у нарушителя , нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция на ЮЛ се налага за неизпълнение  на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.

 Иначе безспорно е видно, че е имало нарушение на закона, тъй като се установи наличието на шум във времевия период от 14.00 до 16.00 часа от показанията на свидетелите. В случая не е нужно да бъде измервано нивото на шум, защото закона забранява въобще излъчването на такъв от строителен обект в посочения времеви диапазон. Възражението, че регламентираната забрана в чл.16а ал.5 от ЗЗШОС била приложима за шум над граничните стойности, който следва да бъде установен по реда на чл.28б от ЗЗШОС е неоснователно. Цитираната разпоредба – чл.28б от ЗЗШОС е приложима за обектите по чл.16б ал.1, във вр. с чл.16а ал.1 от ЗЗШОС, а именно - обекти за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно, тъй като неправилно е определен субектът на административна отговорност, и като такова следва да бъде отменено, без да се обсъждат останалите доводи, наведени от жалбоподателя.    

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №И – 4906/31.01.2020г. на Кмета на Община Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.34а ал.1 и чл.37 от ЗЗШОС на В.Б.Н., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл.16а ал.5 от ЗЗШОС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: