РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 29.11.2020 година

       

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на дeсети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                        ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

                              

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 185 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

            Производството е по реда на Глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

            С решение № 260020 от 11.09.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 618 по описа за 2020 година на Ловешкият районен съд, осми наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление № 11/0001405 от 07.07.2020 г. на директора на Дирекция  “Инспекция по труда” - гр. Ловеч, с което е наложена на „Акцион Клима“ ЕООД, ЕИК 200567337, гр.Пазарджик, представлявано от Г.Н.М., ЕГН ********** - управител, в качеството му на работодател на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, имуществена санкция в размер на 1500.00 лева, за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като законосъобразно.

             Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от  управителя на „Акцион Клима“ ЕООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. В жалбата се релевират оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като не са допуснали нарушението за което са наказани. Излага се, че разпитаният свидетел М. Д. М. е заявил, че е постигнал съгласие с работодателя да започне работа в техния обект на 16.04.2020 г. В деня на проверката - 15.04.2020 г. той е бил в обекта по своя инициатива, единствено за да дезинфектира помещението против коронавирус, но не и да изпълнява трудовите си задължения. Твърди се, че липсва виновно поведение, както и въобще липсва несъобразяване със закона от страна на юридическото лице. В заключение моли съда да отмени изцяло решението на районния съд и наказателното постановление.

                В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.     

      Ответникът - Дирекция ”Испекция по труда”, гр.Ловеч в съдебно заседание се представлява от директора, който оспорва касационната жалба  и в писмени бележки изразява съображения за нейната неоснователност,  и моли съда да остави в сила оспореното решение като валидно, допустимо и правилно. 

                Участващият в касационното производство прокурор от Окръжна прокуратура – гр.Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Счита, че при събраните п поделото доказателства съдът правилно е приел, че не са допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, както и, че е безспорно установено извършеното нарушение, авторството и неговото извършване

              Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши  служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

      Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.

                Предмет на съдебен контрол пред Районен съд /РС/ - Ловеч е било издаденото от ответника въз основа на АУАН № 11- 0001405, Наказателно постановление № 11/0001405 от 07.07.2020 г., с което на касатора в настоящото производство е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда.

                Административнонаказателната отговорност е ангажирана за това, че управителят на дружеството в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство, като не е сключил писмен трудов договор с М.Д.М., за предоставяната от него работна сила като „продавач-консултант”, в експлоатирания от дружеството обект „Магазин за бяла техника“ в гр.Ловеч, ул. Цачо Шишков №26, преди датата на постъпване на работа на лицето – 15.04.2020 г. 

               Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по реда на НПК относимите към спора писмени и гласни доказателства, установявайки правилно фактическата обстановка. Въз основа на тях, съдът обосновано е приел, че касаторът като работодател не е спазил трудовото законодателство като не е сключил писмен трудов договор с посочения работник преди датата на неговото постъпване на работа. При осъществения контрол за законосъобразност районният съд е констатирал, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити. В административната фаза на производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на страната. По същество е приел за доказано съществуването на ТПО и при това бездействие от срана на работодателя вместо сключване на писмен трудов договор. При тези съображения решаващият съд е счел, че описаното в АУАН и в обжалваното НП деяние, представлява административно нарушение на трудовото законодателство, тъй като са установени по категоричен начин обективни признаци от същото. Изложените от въззивният съд мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събраният доказателствен материал. При безспорно установено нарушение и неговия автор е обосновал защо не следва да се квалифицира деянието като маловажно и наложената санкция не търпи редукция. С оглед на което е направил  извод, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.                 

                Касационната инстанция намери така постановеното решение за  правилно. При извършената проверка от касационният състав не се установиха нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да доведат до отмяната му. Както правилно е приел решаващият съд актът за установяване на административното нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. В хода на проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до самостоятелна отмяна на наказателното постановление. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, времето, предвид спецификата на нарушението, мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Описаното в акта и наказателното постановление деяние е административно нарушение, което в случая е установено от конкретно овластено длъжностно лице, а наказателното постановление е издадено от нормативно упълномощено лице по смисъла на чл.416 ал.5 от КТ, при което административното наказание е наложено от лице по чл.47 ал.1 б. „б” от ЗАНН.

              От фактическа страна е безспорно установено от писмените доказателства съществуването на трудово правоотношение между  дружеството„Акцион Клима“ ЕООД и М.Д.М.. В тази връзка не се спори, че между същите е сключен трудов писмен договор, но е регистриран в ДИТ Ловеч след извършената проверка.  Не се представя и не се твърди наличието на трудов договор, подписан с лицето на дата 15.04.2020г., преди проверката, когато същото е намерено в обекта от служители на ДИТ. Видно е от събраните писмени доказателства, че дружеството има качеството на работодател по смисъла на §1т.1 от ДР на КТ, а обекта има качество на работно място по смисъла на §1т.4 от ДР на КТ.

              От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че на 15.04.2020г.  лицето М.Д.М. е полагало труд на проверения обект на „Акцион Клима“ ЕООД , в определено от дружеството работно време, съобразно създадената от него организация на работа, под негов контрол, като риска от извършваната работа е за дружеството. Поради това са налице условия за съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната работна сила от М.Д.М., с нея да бъде сключен писмен трудов договор.

              Правилен е при това правният извод, че М.Д.М. предоставя работна сила в нарушение на чл.1 ал.2 от КТ. Налице са трудови правоотношения, които не са уредени като такива. Не е съставен трудов договор /ТД/ в нарушение на императивната норма на чл. 62 ал.1 от КТ. Законодателят е въвел изискване за форма на ТД с текста на чл.62 ал.1 от КТ, според който трудовият договор се сключва в писмена форма, а чл.61 ал.1 от КТ посочва сключването му между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

                Изложеното обуславя извода, че М.Д.М. е престирал труд без сключен трудов договор.  По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а съгласно чл.1 ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В този смисъл е налице извършено нарушение на трудовото законодателство.

               Анализа на целокупният доказателствен материал по категоричен начин установява извършено нарушение по чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, поради което административнонаказващият орган /АНО/ законосъобразно е ангажирал административно наказателната отговорност на търговеца. За извършеното нарушение не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН, а и такива твърдения не са наведени от касатора. Наложената имуществена санкция е в предвидения минимален размер и правилно не е изменена от РС. Така определеното административно наказание отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.                

               При така установените факти материалният закон е издирен и приложен правилно от първоинстанционният съд. Не се оправдаха фактически и то гледната точка на закона оплакванията в касационната жалба. Правилно решаващият състав е приел след анализ на доказателственият материал, че св.М. в момента на проверката  в обекта на дружеството е изпълнявал трудовите си функции- престирал е работна сила.  Представеният в хода на документалната проверка трудов договор от 15.04.2020         г., не опровергава извода, че касаторът е допуснал нарушение на визирания в НП текст от КТ. От представеното по делото копие от трудов договор № 5/15.04.2020 г. се установява, че М. е следвало да постъпи на работа на 15.04.2020 г., като работник на длъжността „продавач - консултант”, в обект в гр. Ловеч, експлоатиран от “Акцион Клима” ЕООД гр. Пазарджик. Видно от  представената справка на НОИ, уведомлението за сключен трудов договор с М. е прието на 15.04.2020г. в 14.07.08 ч., а проверката според съставения протокол за оглед е започнала в 10.55 ч. и е приключена в 11.20 часа, като през това време М. не е напускал работното място на което е бил заварен да престира труд. При това обосновани с доказателствата са изводите на съда, че към часа на извършената проверка между св. М. и работодателят не е имало сключен писмен трудов договор.

              В случая отговорността на жалбоподателя е била ангажирана именно за това, че е нарушил абсолютната забрана по чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от КТ да не допуска до работа работник или служител преди да му връчи екземпляр от сключения трудов договор. Наведените от ПП на дружеството доводи, че по време на проверката извършена на 15.04.2020 год. М. не е престирал труд за дружеството не кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства, съответно с показанията на св. Н. и св. Ц., с представеното копие от трудов договор /според което М. е постъпил на работа на 15.04.2020 год., а съгласно чл.63, ал.4 от КТ именно на тази дата той е започнала да изпълнява задълженията си по трудовия договор, с декларацията на М., в която той собственоръчно е попълнил, че работи във “Акцион Клима” ЕООД гр. Пазарджик, като продавач консултант, и че е започнал работа на 15.04.2020 год. в 09.30 часа.

              В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни, в който смисъл също не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила. 

              По изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.                

              Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2, предложение първо АПК, Ловешки административен съд,  касационен състав 

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260020 от 11.09.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 618 по описа за 2020 година на  Районен съд Ловеч. 

              Решението е окончателно.    

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.