Протокол по дело №2492/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 796
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Димитър Чардаков
Дело: 20215220102492
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 796
гр. Пазарджик, 26.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20215220102492 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът М.М. се явява лично и с пълномощника си адв. Н..
Не се явява ответникът Д.А.. Представлява се от пълномощниците си
адв. С. и адв. С.
Явява се вещото лице Б.Г..
АДВ. Н.: - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С. : - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С: - Моля да се даде ход.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът ДОКЛАДВА, че по делото е постъпило допълнително заключение
на допусната съдебно-техническа и оценъчна експертиза, което е депозирано
от вещото лице Б. З. Г. на 13.05.2022 г., в срока по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ на вещото лице Б. З. Г., със снета
по делото самоличност, на което се напомни наказателната отговорност по
чл. 291 от НК.
В.Л. Б.Г.: – Поддържам представеното допълнително заключение.
АДВ. Н.: - Нямам въпроси към вещото лице.
1
АДВ. С.: – Виждам, че в някои от позициите, например в буква „и“ на
Задача 4 има по-високи стойности, отколкото в преходното заключение.
Възможно ли е 2015-2016 г. да са по-скъпи материалите, така както сте го
заложили и от къде взехте тази стойност – за настИа по подове в баня,
коридор и жилищни помещения?
В.Л. Б.Г.: - Записал съм го в моето заключение, стойността на
извършването на строително-монтажни работи към момента на извършването
съм определил от ценоразписите на „Строй Експерт- СЕК“ излезнали през
2015, 2016, 2017, 2018 г. Там е заложено, в този ценоразпис, към този момент
на извършване, че тази настИа …
СЪДЪТ ОТБЕЛЯЗВА, ЧЕ В МОМЕНТА В СЪДЕБНАТА ЗАЛА ВЛИЗА
ОТВЕТНИКЪТ Д.А..
АДВ. С.: - Кой момент между 2015-2018 ли? Кой момент сте
фиксирали?
В.Л. Б.Г.: – Съгласно договорите, които ми бяха представени, от тях съм
изхождал за определяне на момента към който да оценявам извършената вид
строителна дейност.
АДВ. С: - А Вие като експерт бихте ли ни казали, възможно ли е цените
да са били по-скъпи от сега?
В.Л. Б.Г.: - Те са различни, някои са по-скъпи, някои са по-евтини. Това
са цени, които са сторнирани от няколко строителни фирми към този момент.
Те се определят по средни цени, те са пазарни цени, някои работят на по-
ниски, някои на по-високи, справочникът, който ползвам показва тези цени
към този момент.
АДВ. С.: - Уважаеми господин председател, с оглед на това, което
обсъждахме в предходно съдебно заседание, че не следва да бъдат
остойностявани СМР-та, които са скрити и няма как да бъдат видяни към
днешна дата от вещото лице, респективно остойностени, оспорвам
заключението в тези точки – т. 4 „а“, т. 4 „е“ и т. 7, тъй като се касае за скрити
работи, тъй като няма как вещото лице да установи, че са извършвани.
АДВ. Н.: - Моля да бъде прието заключението.
В.Л. Б.Г.: - Допълнителната справка-декларация е във връзка с
допълнителното заключение. Не съм ходил допълнително до морето за оглед.
2
Съдът счита, че ще следва да се приеме заключението, както основното,
така и допълнителното на съдебно-техническата експертиза, тъй като е
обосновано и дава изчерпателен отговор на поставените въпроси.
Неоснователно е възражението на пълномощниците на ответника, че вещото
лице не следва да остойностява скритите строително-монтажни работи, тъй
като е невъзможно те да бъдат установени при огледа, който експертът е
направил. Още в предходното съдебно заседание съдът се произнесе по
аналогично възражение на ответника, като разясни на страните, че следва да
се установят всички претендирани подобрения от ищеца, а доказването на
тяхното извършване става въз основа на всички събрани по делото
доказателства, а не единствено от заключението на експертизата. Ще следва
да се определи възнаграждение на вещото лице за положения труд, видно от
представените две справки декларации към основното и към допълненото
заключение, общия размер на възнаграждението е 650 лева, 450 лева от които
са за работата по основното заключение, а 200 лева са за отговор на втори
въпрос от задачите на експертизата – да се определи размерът на разходите,
които е извършил ищецът за направените в имота подобрения, но към
момента на извършването на подобренията, а не към момента на образуване
на делото. Аналогичен въпрос е съществувал още в първата задача към
експерта и в този смисъл не се касае до постановяване на допълнителни
задачи, а до уточняване и допълване на заключението с отговор на всички
поставени въпроси. Ето защо, съдът счита, че ще следва на вещото лице да се
изплати възнаграждение в общ размер на 550 лв., като не признава 100 лева от
заявените с втората справка-декларация суми, тъй като както вече посочи не
се касае за напълно нова задача, каквато първоначално не е била поставяна, а
до прецизиране отговора на вещото лице по изначално поставените задачи.
Доколкото внесеният от ищеца депозит е недостатъчен, за да покрие
възнаграждението на вещото лице, съдът ще следва да определи
допълнителен депозит в размер на недостигащите 100 лева и да задължи
ищецът да го внесе, след което да се изплати същият на вещото лице. По
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА основното и допълнено заключение, депозирани от вещото
лице Б.Г. на датите 06.04.2022 г. и 13.05.2022 г.
3
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за работата на вещото лице в размер на 550
лева, което да се изплати по следния начин: - 450 лв. от внесения към
момента депозит.
ОПРЕДЕЛЯ допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице в
размер на 100 лева и
ЗАДЪЛЖАВА ищецът да го внесе по набирателната сметка на съда, в
едноседмичен срок от днес, след което да представи вносната бележка по
деото, а сумата да се изплати на експерта.
ИЩЕЦЪТ М.М. (ЛИЧНО): - Господин съдия, мога да изплатя
допълнителния депозит на ръка в момента на вещото лице.
СЪДЪТ ОТРАЗИ В ПРОТОКОЛА, от съдебното заседание, че
допълнителния депозит в размер на 100 лева е изплатен на ръка в съдебната
зала от ищеца М.М. на вещото лице Б.Г..
Вещото лице напусна съдебната зала.
АДВ. Н.: - Във връзка с определената нова стойност на подобренията
върху процесния имот – увеличената стойност, моля да допуснете
допълнително заключение към счетоводната експертиза, една от задачите на
която беше да изчисли законната лихва върху ½ от увеличението на
стойността, тъй като имаме нова стойност вече. Искането ми е за поставяне
на допълнителна задача на счетоводната експертиза, която да определи
законната лихва от 18.06.2018 г. до датата на предявяване на иска върху ½ в
определената от допълнителното заключение стойност на увеличението на
иска. Сумата, върху която ще се изчислява законната лихва е 4851.13 лева,
като лихвата следва да се определи за периода от 18.06.2018 г. да дата на
предявяване на настоящия иск.
АДВ. С: – Възразяваме върху искането на ищеца.
СЪДЪТ счита, че за изчисляването на законна лихва не са необходими
специални знания, тъй като операцията е елементарна и може да се извърши
със съответните калкулатори за изчисляване на законна лихва, които са
публикувани на различни интернет страници, включително и тази на
Националната Агенция за приходите, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Н. за допускане на
4
допълнителна съдебно-икономическа експертиза, която да изчисли размера
на законната лихва върху сумата от 4851.13 лв., за периода от 18.06.2018 г. до
датата на предявяване на исковата молба.
АДВ. Н.: - Имам искане за увеличаване на иска, като съм приготвил
молба и съм приложил внесената ДТ върху размера на исковото увеличение, с
екземпляр за ответниците. Увеличаваме частичният иск, който е предявен с
цена 3000 лева от общо 6390 лева, представляващи ½ част от стойността на
извършените СМР го увеличаване на 5279,60 лв., тоест с 2279,60 лв., като за
това сме внесли ДТ в размер на 91.20 лева, така, частичен иск с цена 100 лева,
от общо дължими 1000 лева, представляващи изтекла законна лихва върху ½
ид.ч. от получените за периодите от датите на получаване на съответните
суми наеми от бунгало увеличаваме от 100 лева на 283.19 лв., и сме внесли
съответно ДТ върху увеличението – 7,40 лв. Това са двете неща, които
увеличаваме, и сме представили вече изменения петитум в писмена форма,
представям молбата във връзка с увеличението.
АДВ. С: - Уважаеми господин председател, аз мисля, че ще отнеме
време ако трябва да се запознаем в дълбочина с искането на колегата, затова,
не знам доколко ще бъде коректно да вземем становище сега.
АДВ. С.: - Възразяваме господин председател, срещу приемането и
допускането на молбата за увеличаване. Оставяме на преценката на съда дали
ще я приеме като допустима.
Съдът счита, че изменението в размера на част от първоначално
предявените искове е заявено своевременно в срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК,
поради което следва да се допусне. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на предявения от ищеца М. ИВ. М. срещу
ответника Д. И. А. частичен иск по чл. 61 ал. 1 от ЗЗД, и чл. 30, ал. 3 от ЗС, за
сумата от 3000 лева, като част от сумата 6390 лева, представляващи
припадащата се на ответника ½ част от направени от ищеца полезни разноски
върху съсобствената вещ, който иск следва да се счита предявен не като
частичен, а за цялото вземане в размер на 5279,60 лв. представляващи ½ част
от направените от ищеца полезни разноски в процесната съсобствена вещ.
ДОПУСКА изменение на предявения от ищеца М. ИВ. М. срещу
5
ответника Д. И. А. акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху претендираната главница с иска по чл. 30, ал. 3
от ЗС, а именно за заплащане на обезщетение за забава в размер на 100 лева
като част от сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за изпълнение на
вземането за получени доходи от вещта претендирани в частичен размер от
1500 лева, като акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД следва да се счита за
предявен за цялото вземане за дължима лихва – обезщетение за забава за
същия период, но в размер на 283.19 лв.
АДВ. Н.: – Нямам други искания.
АДВ. С. – Водим допуснатите двама свидетели. Моля да ги разпитате.
АДВ. Н.: – Не възразявам.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ ПО МОЛБА
НА ОТВЕТНИКА СВИДЕТЕЛИ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА:
И Г Д. – на 45 години, български гражданин, омъжена, неосъждана, без
родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. И Д.: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
Познавах А откакто съм съзнателен човек, от съвсем малка. Бяхме много
близки с нея и с чичо Ио – съпруга й. Знам, че А имаше бунгало в К, канила
ни е много пъти да ходим по времето когато тя беше там. За съжаление не
успяхме да отидем. Физически не съм ходила там. Само на снимки съм го
виждала. Доколкото знам го делеше заедно със семейството на брат си.
Когато ни е канила е било в нейното време. Имали са си определено време,
нямам представа дали са имали устна или писмена уговорка, само знам, че
когато тя имаше нейното време, ни казваше: „Тази година имам половината
август, половината септември, елате тогава и тогава, ако можете“ - това знам.
Брат й също е посещавал бунгалото в неговото си време. Когато беше
нейното време на А, имаше възможност или да го дава под наем или тя да го
ползва лично. Нейното време си беше нейно време, а времето на брат й
негово време. Доколкото аз знам уговорката беше такава, дали ще си кани
гости или ще си го дава под наем това си е нейна работа. Нямам представа
6
брат й дали го е давал под наем бунгалото. Нямам представа дали брат й е
имал против това да се дава на други хора бунгалото. Откакто го има
бунгалото, знам, че си беше разделено, и по този начин процедираха относно
ползването и наемите. Доколкото знам, тя плащаше разходите за цялото
бунгало, защото то няма как да се разделят. Плащаше чистачка и доколкото
знам и телевизия – лично тя ги плащаше с нейни средства. Не знам за охрана
да е плащала. Доколкото знам ток и вода пак тя ги плащаше. Знам, че
плащаше ток, вода и чистачка, тя се грижеше за разходите от там нататък как
са си ги разпределяли, кой как ги е разпределял нямам представа – тя
движеше плащанията, да не изключат тока и да не спрат водата. Не знам от
къде е взимала парите – идея си нямам дали е плащала от касата на фирмата
или от джоба си. Казвам, знам, че тя казва: „Трябва да платя тия сметки, тия
сметки, тия сметки“, дали ги плаща физически в банката или еди-как си не
знам, знам, че т ги плаща, от къде ги взима също не знам. Знам, че направи
ремонт, точно коя година не мога да кажа, знам, че смени плочките на
бунгалото – леля А смени лично плочките на бунгалото. Не тя лично, нае си
майстори, които да ги сменят, показа ми цвета на плочките – коментирахме
го, „Кога ще дойдете да видите ремонта“ – не успяхме да го видим, както
казах. Знам, че имаше проблеми с някакви тръби и с майстори, с които се
разправяше, докато бяхме единия път на почивка, понеже тогава ни
показваше плочките, ремонта. Това беше преди „Ковид-а“, ама кои години?
Трябва да се сетя – не мога. Знам с кого бяхме на море и къде бяхме на море,
но… . Доколкото знам за ремонтните дейности се грижеше изцяло тя, тя си
говореше с майсторите които тя си познава, тя си разчиташе на едни и същи
хора с които си работи. Знам, че фирмата е нейна и на брат й, и на още един
човек. Фирмата е „В“ – занимава се със строителни, подмяна на улуци
някакви метални работи и т.н. Ремонтът в бунгалото го правиха нейните
майстори от нейната фирма – от тази същата фирма, която е и на брат й – от
общата фирма бяха майсторите. Доколкото знам не е наемала други
майстори, които не са във фирмата, доколкото знам са нейните майстори, на
които вярваше, фирмените. Тя движеше всичко на практика. Тя плащаше –
знам, че цялата организация я правеше тя. Не знам кой плащаше – тя им
плащаше, но не знам с чии пари. А никога не е искала да продава бунгалото,
тя не продаваше нищо, което има. Леля А беше човек който не дължи на
никой за нищо. Тя не беше човек, който има задължения, никога. На брат си
7
не е дължала пари. Човекът, който аз познавам не би взела от никой нито
един лев без да му го издължи по какъвто и да е начин. Не е ставало въпрос,
че ще продава дела си на брат си. Всичко, което тя имаше го правеше за
внуците си, за да им остави и пари, и злато знам, че им беше заделила и
имотите – тя казваше, че всичко е за внуците. Честно ли? – в лоши отношения
бяха с брат си преди смъртта й – ядосваше се, че тя върши всичко, а той не се
интересува от фирмата. Бяха много време близки преди време с брат й. Тя
движеше всичко във фирмата – тя беше фирмата.
АДВ. С И АДВ. С. (ПООТДЕЛНО): - Ние нямаме повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Н., СВ. И Д.: - Точна година не мога да кажа от
кога има бунгалото, знам, че го има. Мога да предполагам от преди колко
години го има, знам, че го има това бунгало – не знам от кога. Не мога да се
сетя преди колко години ме е канила на бунгалото. Аз вече казах, тя работеше
във фирмата на брат си – общата им фирма. Тя движеше всичко. Никога не
съм я питала, дали получава заплата или беше съдружник. Знам, че фирмата
беше основана от нея, още един съдружник, който почна, и брат й – това
знам. Никога не е ставало въпрос как е получавала пари от фирмата, дали
като заплата или дивиденти.
АДВ. Н.: - Кога последно контактувахте с нея преди смъртта й, като
година?
СВ. И Д.: - Моят син има рожден ден на 16 юли, на тази дата през 2020
г., аз пътувах към морето и я чух да я видя как е, каза, че от няколко дна е яла
само маслини и хляб, защото няма кой да излезе да й напазарува, предложих
моя приятелка, която живее в Пазарджик да и занесе храна, след което я
приеха в болница. Говорихме няколко пъти, тя беше в болницата, включиха я
на командно дишане. За влошаването на отношенията с брат й тя сподели
много преди това – 2-3-4 години преди „Ковида“ нещо такова. Не съм си
записала конкретна дата. Бях в Сицилия, беше с бившата жена на брат си, и
тогава ми каза, че са в лоши отношения с брат си. След това също е
споделяла, че са в лоши отношения – казваше, че тя се грижи за всичко, че
брат й не се интересува от нищо във фирмата, че всичко лежи на нейн гръб,
че не може да си вземе почивка когато пожелае, защото него отново го
няма.Тежеше й тези отношения.
АДВ. Н.: - Аз нямам други въпроси.
8
Разпитът приключи.
Свидетелката напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА:
ИН Д Д – 54 години, българско гражданство, женен, неосъждан, без
родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. ИН Д: - Разбрах отговорността. Разбира се, обещавам да кажа
истината. Познавам А поне над 10 години, бяхме доста близки, мога да
потвърдя, че сме били доста близки. Семейни приятели, ходили сме на
почивка заедно, събирали сме се на празници, била ни е на сватбата. Да,
разчитали сме един на друг, помагали сме си в много ситуации, в смисъл
чисто човешки, някои битови. Да, случвало се е да давам и пари на заем на А
за различни неща. Ами примерно, за почивка в чужбина, понеже ние освен
всичко друго почивахме заедно по различни дестинации по Европа, и така, за
битови неща, примерно ми е искала пари за някакви текущи ремонти, които
са се налагали за малко и тя в момента няма средствата. Ами имаше, в
смисъл, доколкото помня, един от случаите беше, нещо трябваше да върши
по едно бунгало, което е на морето. Не съм разпитвал повече, просто ние сме
имали такива отношения, че когато е имала нужда аз съм давал пари, просто
тя ги е връщала. Един от случаите, които си спомням, беше, че трябваше да
извърши някакъв ремонт по едно бунгалото. Последната предоставена от мен
в заем сума на А, спомням си, искахме да ходим, понеже ние пътуваме, както
казах освен по Европа, по света, едно желание имаше тя, понеже ние сме
ходили в Нова Зеландия, да дойде с нас в Нова Зеландия да разгледа Нова
Зеландия и поиска пари на заем, за да може да купи билети за самото
пътуване до Нова Зеландия. Сумата, която й предоставих като размер беше
4000 лева. За съжаление не можа да ми ги върне, не можахме да направим и
екскурзията – лека й пръст. Върна ги синът й, върна ги може би месец –
месец и малко след като тя почина. Знам, че бунгалото е в К, много често ни
е канила в бунгалото, защото тя много си се кефеше, в смисъл много си се
радваше на възможността да ходи и да почива там. Доста често ни е канила,
9
не съм могъл да отида – не сме могли да отидем, поради нашата работа и
времето, в което тя може да ни покани. Знам, че бунгалото е било общо – на
нея, и на брат й. Бунгалото нямам представа кой го ползваше, знам само, че
тя със сигурност имаше периоди, в които ходеше и ни е канила – нямам
представа. Аз лично не мога да твърдя, в смисъл не мога да си спомня, дали е
давано под наем това бунгало, дали е взимала средства от това бунгало –
нямам представа. О, в никакъв случай не е искала да го продава, аз пак Ви
казвам, тя винаги с удоволствие е ходила и много често ни е канила нас, така,
че аз поне лично не съм чувал да каже, че иска да го продава, в какъвто и да е
вариант. Разбира се, достатъчно близки сме, ако е имала такова намерение да
сподели, ако иска да го продава. Това, което знам, че тя ми е казвала: „Аз не
мога да Ви поканя по всяко време. Мога, когато е моето време“ – това е. За
ремонта на бунгалото просто ме помоли, ако мога да й дам някакви пари.
Това беше преди „Ковида“, може би поне - поне една или две години преди
това. Не съм питал какво ще прави с парите за ремонта – просто каза, че
трябва да се обнови бунгалото, нищо повече не съм се интересувал аз
специално. Аз, това което сме си говорили, тя се ядосваше по отношение на
самото правене – имала някакви проблеми с майсторите, не й харесвало как
са направили еди-кое си или еди-какво си – чисто битовизми. Тези майстори
не съм питал дали са от фирмата или външни. Това което сме си говорили,
всъщност е, че като се ядоса, и като каже, примерно: „Не са направили еди-
кое си. Не си заслужават парите“ – не съм разпитвал подробности. 4000 лева
ми поиска заем за екскурзията. За ремонта на бунгалото мисля, че ми поиска
около 1800 лв. – нещо от сорта. Просто ме помоли за известно време просто
да дам някакви пари и аз имах възможност. Да, върна ми ги – ние в това
отношение никога не сме имали проблеми.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Н., СВ. ИН Д: - Заемът от 1800 лв. ги дадох
поне две години преди „Ковида“ – ако е 2019-та ли кога започна, в смисъл, за
съжаление в главата ми е останало това – преди и след „Ковид“ – може би две
години преди да избухне пандемията, някъде там.
АДВ. Н.: - Нямам други въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. Н.: - Нямам други искания.
10
АДВ. С.: - Нямаме други искания.
АДВ. С: - Нямаме други искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. Н.: - Поддържам исковата молба, така, както е предявена и
изменена в днешното съдебно заседание, като моля да ни присъдите и
разноски съгласно списъка, който представям в днешното съдебно заседание.
Коригиран е с тези 100 лева, затова малко е надраскан, и моля да ни
определите срок за писмени бележки, в който да изложа подробни
съображения за основателността на исковете.
АДВ. С.: - Моля да оставите без уважение предявените искове. Считам,
че същите са недоказани по основание и размер. Безспорно по делото бе
установено, че не е имало договорка между страните за продажбата на
процесното бунгало, както и, че А активно е участвала в поддръжката и
ремонта на бунгалото с личен труд и средства. Моля да ни бъде предоставен
срок да изложим в писмена защита всички съображения по отношение на
предявените искова и за това защо същите трябва да бъдат отхвърлени.
Претендираме разноски, представям списък с препис за ищеца. Моля да
определите срок.
АДВ. С: – Молим ако е възможно срокът за писмени бележки да е малко
по-дълъг. Поддържам становището на колежката.
АДВ. Н.: - Възразявам срещу размера на хонорара, тъй като той е по-
висок от определения в Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, и също така, тъй като съгласно ГПК се присъждат разноски
за един адвокат. Значи, общо с увеличението исковете са под 10 хиляди лева.
Стойността, която се определя е 830 лв. според Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при размер до 10 хиляди лева, а
дори и с увеличението е под 10 хиляди лева.
АДВ. С.: – Уважаеми господин председател, моля Ви да вземете
предвид фактическата и правна сложност и множеството искове, които бяха
предявени от ищеца, така, че моля да оставите без уважение искането за
намаляване на адвокатското възнаграждение. Молим за препис от протокола
11
да ни бъде изпратен по имейла.
Съдът ОБЯВИ на страните, че ще постанови решение по делото в
установения от закона едномесечен срок, като ОПРЕДЕЛЯ двуседмичен срок,
в който страните могат да представят писмени защити по делото.
Препис от протокола да се изпрати на пълномощниците на ответника на
посочения по делото електронен адрес, след изготвянето и подписването му
от съдията докладчик и съдебния секретар.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:55
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12