РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Пазарджик, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
в присъствието на прокурора Станка Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело №
20245200100252 по описа за 2024 година
Настоящето производство е образувано по предявен иск от К. Г. В., ЕГН
**********, от гр. Б., ул. „ Г. Б. ” № **, чрез пълномощника си адв. М. Д. (**)
против Прокуратура на Република България, с адрес гр.София,
бул.”Витоша” №2.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти
и обстоятелства:
Твърди се, че с постановление от 12.06.2014 г. по пр.пр. № 1260 /2014 г. по
описа на ОП-Пазарджик било образувано наказателно производство срещу
кмета на Община Б. - К. В. за престъпление по чл.282 ал.2 пр.1 и 2 вр. ал.1 НК.
Разследването се водило по ДП №106/2014 г. по описа на ОД МВР-
Пазарджик, изпратено на НСлС и регистрирано като ДП № 30/ 2016 г. по
описа на НСлС - София, прието по компетентност по пр.пр. № 1484/2021 г. в
СП и продължило като ДП № 130/2021 г. по описа на CO-СП /закрити/, след
което и върнато под този № 130/2021 г. на ОП - Пазарджик.
Посоченото ДП било образувано против ищеца за това, че на 20.08.2013
г. в гр.Б., в качеството си на длъжностно лице - Кмет на Община Б., сключил
Договор № ** от същата дата с фирма „Елинорд - Металс“ ЕООД, с цел да
1
набави имотна облага за фирмата „Елинорд - Металс“ ЕООД, като нарушил
разпоредбите на чл.2, ал.1 и т.2 от Наредбата за възлагане на малки
обществени поръчки, с което причинил немаловажна вреда за Общината -
престъпление по чл.282, ал.2 вр. ал.1 от НК.
След образуване на ДП били извършени множество процесуално
следствени действия, в резултат на които с постановление от 14.07.2017 г.
ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем, за това, че в периода от
20.08.2013 г. до 20.08.2014г. в гр. Б. в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ НК - кмет на Община Б., умишлено не положил
достатъчно грижи по изпълнение на възложената му работа по Решение №
2338/31.01.2013 г. на Общински съвет - гр. Б. за изваждане и продажба на
тръби от напорен водопровод в землището на община Б., като общинско
имущество, описани подробно в ИМ, при което са последвали значителни
щети за Община Б. в размер на 48 745.10 лв. - престъпление по чл.219, ал.3, вр
ал. 1 от НК. Определена била мярка за неотклонение „парична гаранция” в
размер на 5000 лв., внесена по сметка на НСлС в определение 14-дневен срок.
Същият ден ищецът бил разпитан в качеството на обвиняем. На
03.08.2017 г., наблюдаващият прокурор му наложил мярка „забрана за
пътуване зад граница“. На 14.09.2017 г. му били предявени материалите от
разследването, като делото било изпратено на ОП-Пазарджик с мнение за
прекратяване поради липса на данни за престъпление, чл.24 ал.1, т.1 от НПК.
На 24.10.2017 г. наблюдаващият прокурор призовал ищеца за ново
привличане като обвиняем, разпит и предявяване на разследването, като при
новото обвинение бил разширен периодът на описаната престъпна дейност -
от 31.01.2013 г. до 20.08.2014 г. и били прередактирани четирите нарушения
по Наредбата и ЗМСМА.
След проведен разпит на ищеца и извършено предявяване на
разследването, на същата дата - 24.10.2017 г. бил внесен обвинителен акт и
образувано НОХД № 760/2017 г. на ПзОС срещу него. Било насрочено
Разпоредително заседание за 21.12.2017 г., отложено поради неявяване на
представител на Община-Б., като ощетено ЮЛ. При второто разпоредително
заседание, проведено на 18.01.2018 г. в присъствие на назначен особен
представител на Община-Б., съдът прекратил съдебното производство заради
допуснати нарушения на процесуалните правила, като отменил мярката за
2
неотклонение на ищеца.
След внесен протест съгласно Определение от 09.03.2018 г. по ВНЧД №
126/2018 г. на ПАС делото било върнато за разглеждане и насрочено за
26.04.2018 г. Даден бил ход на делото и особения представител на Община -Б.
бил конституиран като граждански ищец за сумата 48745.10 лв.
Мярката за неотклонение на ищеца - „парична гаранция“ и
административната такава били отменени, но с Определение №
395/08.06.2018 г. по ВНЧД № 323 /2018 г на ПАС, последният уважил
протеста, внесен срещу това произнасяне.
Твърди се, че до приключване на първоинстанционното производство
били проведени общо 19 съдебни заседания, като на 12.03.2020 г. била
постановена присъда № 8, с която подсъдимият бил признат за невиновен и
оправдан по обвинението в извършване на престъпление по чл.219 ал.3 НК.
Срещу присъдата бил внесен протест от ОП-Пазарджик и въззивна
жалба от особения представител на Община-Б.. Образувано било ВНОХД №
478/2020 г. на ПАС, насрочено за 05.11.2019 г. Това заседание било отложено
за 03.12.2020 г. поради заболяване от **** на подсъдимия.
С Решение № 2004/25.01.2021 г. въззивния съд отменил присъдата
поради допуснати съществени процесуални нарушение и делото било върнато
за ново разглеждане от друг състав.
Образувано било НОХД № 45/2021 г. по описа на ПзОС насрочено в
разпоредително заседание на 24.03.2021 г. Сочи се, че съдебното производство
по това НОХД също било прекратено заради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, за отстраняването на които ПзОС
върнал делото на ОП-Пазарджик. Съгласно Определение от 26.04.2021 г. по
ВНЧД № 224/2021 г. на ПАС протеста против това протоколното определение
бил оставен без уважение.
Твърди се, че с постановление от 02.07.2021 г. делото било изпратено на
СпП по компетентност поради промяна на подсъдността на основание чл.411а
от НПК, където било регистрирано като пр.пр. № 1484/2021 г., ДП № 130/2021
г., възложено за разследване на CO при СП и в продължение на още 9 месеца
били проведени редица действия по разследването. Ищецът бил разпитан в
качеството на обвиняем на 18.01.2022 г., а на 25.05.2022 г. му било предявено
допълнителното разследване. Водещият разследването заел становище за
3
прекратяване на производството поради липса на престъпление - чл.24, ал.1,
т.1 НПК, а на 08.07.2022 г. приключеното ДП било изпратено от
наблюдаващият прокурор при СпП по компетентност отново на ОП-
Пазарджик, поради закриване на СпП.
Сочи се, че с Постановление от 11.08.2022 г. наказателното производство
по пр.пр. № 1260/2014 г. на ОП-Пазарджик, ДП № 130/2021 г. на CO при СпП
било прекратено на основание чл.243, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК -
липса на престъпление. Наблюдаващият прокурор отменил
административната мярка „забрана за напускане пределите на Р.България “
приемайки, че мярката за неотклонение „парична гаранция“ вече е била
отменена от първоинстанционния съд. Постановлението влязло в сила на
02.09.2022 г.
Изложени са съображения, че към момента на образуване на ДП
липсвали достатъчно данни, от които да се обоснове извод за извършено
престъпление по чл.282 НК. Отделно наблюдаващия прокурор изискал от
АДФИ извършване на финансова ревизия на общината и уведомил КП
КОНПИ за проверка съответствието на доходите на кмета.
Твърди се, че правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в
разумен срок било пренебрегнато и нарушено спрямо чл.22 от НПК и чл.6,
ал.1 от ЕКПЗЧОС. Обобщено е, че от 12.06.2014 г., когато било образувано до
решаване на делото изминал период от 8 години 2 месеца и 21 дни, като
обвинението било разглеждано от първоинстанционния съд - 2 пъти, от
въззивния съд - 3 пъти, както и от 3 различни служби по разследването и
извън местоживеенето на ищеца. Разследването в досъдебната фаза
продължилото 4 години 8 месеца и 28 дни.
Твърди се, че ищецът реализирал процедурата по Глава ІІІ „а“ от ЗСВ,
като след заявление вх. peг. № *** от 13.02.2023г. до Инспектората при ВСС,
била извършена проверка и констатирано нарушение на чл.6 § 1 от ЕКПЗЧОС,
като му било предложено Споразумение за обезщетение в размер на 1200
лева, което той не подписал в срока и съответно не получил репарация.
Излагат се съображения и се цитира съдебна практика във връзка с
претенцията по чл. 2б от ЗОДОВ.
Твърди се, че и двете обвинения – за престъплението по служба и за
умишлена безстопанственост, били за тежки умишлени престъпления от общ
4
характер, резултатни и със специална цел - да увреди имуществото на
държавната институция и да осигури неправомерна облага за частна фирма,
като за кмета това било позорно, обидно и санкциониращо обстоятелство,
което възбуждало морално, емоционално и обществено заклеймяване на
извършителя му.
Отделно от образуването на ДП и до неговото приключване ищецът бил
подчинен изцяло на процесуалната дисциплина - стриктен за всяко
призоваване, за изискване на документи, за явяване в съдебно заседание, за
които пътувал от Б. до П., П., С. за своя лична сметка, отсъствал от работното
си място, осигурявал условия за работа и документация на разследващи,
експерти, проверяващи. Наказателното преследване пречело на ежедневните
му ангажименти и ангажираността с ПСД и компенсирал с работа след
работното време - до късно и в празнични дни.
Ищецът като човек, който работел в полза на обществото, държал на
семейството си и на името си, понесъл болки и страдания от образуваното
срещу него ДП и повдигнатото му обвинение. Наказателното преследване
създало изцяло остро негативно отражение върху психиката и работата му
сред населението на региона, което му гласувало доверие за избора му за кмет.
Ядосвал се и се разкъсвал от мисли дали е подходил правилно с изваждане на
тръбите.
Образуваното дело и съдебните заседания по повод внесените
обвинителни актове били обект на обществен интерес и разгласени от
местните медии, като от уважаван скромен и отзивчив човек ищецът бил
превърнат на престъпник и мошеник. Сочи, че бил обладан от чувство на
неудобство и срам от ангажирането на служителите му за разпити по неговото
обвинение; изпитвал болки и страдания от увреждане и загуба на авторитет,
добро име, чест и достойнство в обществото и в семейството си, както и от
промяната на отношението на всички съграждани и служители; изпитвал
срам, притеснение и страх при контактите си и принудително ограничавал
срещи и публични изяви; честолюбието и самооценката му били засегнати;
професионалната му чест и достойнство били накърнени. Преди и след
призоваване за извършване на процесуално следствените действия изпадал в
напрежение и опасения за осъждането му. Твърди се, че наложените мерки
ограничавали пътуванията му извън България от 2017 г. до приключване на
5
производството - 5 години и му попречили за реализиране на командировка в
Б. Изпитвал притеснения, неудобство и гняв, че станал причина близките му
да страдат заради него и неговата служба. Разстроени били семейните му
отношения между родителите, децата и близките. Твърди, че не можел да ***
и приемал ***. Здравословно не се чувствал добре, имал ******************.
Регистрацията му, след повдигане на обвинението също понасял тежко и с
притеснение
Понесените болки и страдания били в пряка причинно-следствена връзка
с воденото наказателно преследване и за период от повече от 8 години.
Пояснява се, че до момента срещу ищеца били водени и други наказателни
производство във връзка с професионалната му служба, но не бил осъждан по
нито едно от тях.
Твърди се, че за понесените неимуществени вреди претендира
обезщетение на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - прекратено наказателно
производство, неоснователно образуване, нарушаване на правото му на
разумен срок за разглеждане и решаване на неговото дело.
Въведеният петитум е да се осъди ответника на основание чл.2, ал.1, т,3
и т.4 от ЗОДОВ да заплати на ищеца сумата от общо 80 000 лв. обезщетение за
незаконното обвинение в престъпление по чл. 282, ал.2 и по чл.219, ал.3 НК,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на прекратяването на
наказателното производство (02.09.2022 г.) до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата
на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.
Становището на ответника е, че исковете следва да бъдат
квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Същите се оспорват, както по основание, така и по размер.
Възразява се, че твърденията на ищеца са общи и не са подкрепени с
конкретни доказателства. По този повод се поддържа, че в тежест на ищеца
било да докаже и установи твърдяните неимуществени вреди,
непосредствената им причинно-следствена връзка с незаконното обвинение за
престъпление от общ характер, както и техния размер.
Недоказани били твърденията, че в хода на ДП и съдебното производство
6
за ищеца настъпили отрицателни последици, изразяващи се в понесени болки
и страдания, негативно отражение върху психиката му, преживени унижение,
срам и притеснение, неудобство, болки и страдания от увреждане и загуба на
авторитет, засегнати честолюбие и самооценка, опетняване на доброто му име
в обществото, в ограничаване на социалните контакти, накърняване на
професионалната му чест и достойнство, които да са пряка последица от
действия на ответника, още повече, че ПРБ не разпространявала данни за
разследването и не следвало да отговаря за отзвука му в обществото.
Оспорва се сочения от ищеца размер на претенцията. Възразява се, че
размерът е прекомерен и не е несъобразен с принципа на справедливост по
чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна практика за аналогични случаи, както и с
обществено-икономическите условия в страната.
Недоказана била и значителната продължителност на ДП, като се изтъква
в тази връзка, че воденото срещу ищеца наказателно производство се
отличавало с фактическа и правна сложност.
Независимо от тежестта на обвинението, по отношение на ищеца била
прилагана една от леките мерки за неотклонение - „парична гаранция“, като
липсвали твърдения за търпени конкретни вреди, както от мярката за
неотклонение, така и от наложената мярка за процесуална принуда „забрана за
напускане пределите на страната“. Отделно ищецът не твърдял да е искал
отмяна на мярката за му неотклонение, нито разрешение за напускане
пределите на страната с оглед необходимо пътуване или друга уважителна
причина. Освен това, не търпял мярката за неотклонение през целия срок на
провеждане на наказателното производство, а същата била отменена на
26.04.2018 г.
Възразява се също, че конституирането в процеса по НОХД № 760/2017
г. на граждански ищец и предявяването на граждански иск за сумата от
48745.10 лева, налагало извод, че ако в процесния период са търпени вреди, то
те са резултат и от действията на тази страна в наказателния процес.
Отделно е направено е възражение, че за продължителността на
съдебната фаза на процеса не можело да се ангажира отговорността на ПРБ,
тъй като нейните органи нямали ръководни функции.
Сочат се съображения, изведени от практиката на Пленума на ВС,
възприети с т. ІІ на Постановление № 4/23.12.1968 г. Цитира се практика на
7
ВКС (Решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на ВКС, IV г.о. и
Решение № 488/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г.,ВКС, IV г.о.).
Изтъква се, че незаконното обвинение, предмет на иска не било
единствения увреждащ фактор в процесния период предвид, че в същия
период срещу ищеца било водено и друго наказателно производство (ДП №
312 ЗМ- 109/2015 г. по описа на ОД на МВР- Пазарджик, преписка № 521/2015
г. по описа на Окръжна прокуратура- Пазарджик) по незаконно обвинение в
извършване на тежки умишлени престъпления, свързани с длъжностното му
качество - чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 във вр. чл.
21, ал. 3 и чл. 26, ал. 1 от ИК; чл. 219, ал. 4 във вр ал. 3, във вр. ал.1, предл 2, 3
и 4 НК, както и за престъпления по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26,
ал. 1 НК и по чл.311, ал. 1 във вр. с чл.26, ал.1 НК. За вредите от това
обвинение, ищецът също завел против ПРПБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
като с него се претендирали репариране на съвършено идентични по вид и
размер вреди. По този иск се образувало гр.д. № 321/2023 г. на ПзОС и било
постановено Решение № 184/ 22.05.2024 г. Ето защо се възразява, че е в тежест
на ищеца да разграничи вредите по двете отделни обвинения, които се явяват
пряка и непосредствена последица именно от незаконното обвинение, във
връзка с което се претендира обезщетението. Излагат се съображения.
Освен това за съпричиняващ фактор следвало да се приеме
бездействието на ищеца, който имал възможност да поиска ускоряване на
наказателното производство по реда на Глава 26 от НПК, но не го е сторил,
като при възприето виновно допринасяне по чл.5, ал. 2 от ЗОДОВ, следва
значително да се занижи и претендираното обезщетение.
Липсвали доказателства за направени разноски освен платената в
настоящото производство ДТ в размер на 10 лв. Направено е евентуално
възражение за прекомерност на дължимия адв. хонорар.
Страните по делото в съдебно заседание са изразили становища, че
подържат подадените от тях искова молба и отговор на същата, както и са
представили доказателства в подкрепа на твърденията и възраженията си.
След анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване
доводите на страните, решаващият съд при спазване разпоредбите на чл.235 и
чл.236 от ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Претендира се от ищеца обезщетение на вреди, претърпени във връзка с
8
повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение, което се счита за
незаконно по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в хипотезата на прекратено
наказателно производство поради това, че извършеното деяние не е
престъпление.
В хода на процеса, ищеца проведе успешно пълното главно доказване на
всички онези обстоятелства, с които законодателят свърза отговорността на
Държавата в сочената от него хипотеза.
Безспорно е по делото, че в периода от 12.06.2014 г. до 22.09.2022 г.
срещу ищеца В. са подържани обвинения в извършване на тежки умишлени
престъпления, за които ищецът е бил оправдан, а в последствие следственото
дело е прекратено поради това, че не са налице данни за извършено
престъпление.
Горният извод се налага с оглед съдържащите се в приложеното към
настоящето дело НОХД № 760/2017 г. по описа на Пз ОС. От същото се
установява и следната хронология на проведеното срещу ищеца наказателно
производството:
С постановление от 12.06.2014 г. по пр.пр. № 1260 /2014 г. по описа на
ОП-Пазарджик било образувано наказателно производство срещу кмета на
Община Б. - К. В. за престъпление по чл.282 ал.2 пр.1 и 2 вр. ал.1 НК.
Разследването се е водило по ДП №106/2014 г. по описа на ОД МВР-
Пазарджик, изпратено на НСлС и регистрирано като ДП № 30/ 2016 г. по
описа на НСлС - София, прието по компетентност по пр.пр. № 1484/2021 г. в
СП и продължило като ДП № 130/2021 г. по описа на CO-СП /закрити/, след
което и върнато под този № 130/2021 г. на ОП - Пазарджик.
Първоначално досъдебното производство е било образувано против В.
за това, че на 20.08.2013 г. в гр. Б., в качеството си на длъжностно лице - Кмет
на Община Б., сключил Договор № ** от същата дата с фирма „Елинорд -
Металс“ ЕООД, с цел да набави имотна облага за фирмата „Елинорд -
Металс“ ЕООД, като нарушил разпоредбите на чл.2, ал.1 и т.2 от Наредбата за
възлагане на малки обществени поръчки, с което причинил немаловажна
вреда за Общината - престъпление по чл.282, ал.2 вр. ал.1 от НК.
След извършени следствени действия, с постановление от 14.07.2017 г.
ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем, за това, че в периода от
20.08.2013 г. до 20.08.2014г. в гр. Б. в качеството си на длъжностно лице по
9
смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ НК - кмет на Община Б., умишлено не положил
достатъчно грижи по изпълнение на възложената му работа по Решение №
2338/31.01.2013 г. на Общински съвет - гр. Б. за изваждане и продажба на
тръби от напорен водопровод в землището на община Б., като общинско
имущество, при което са последвали значителни щети за Община Б. в размер
на 48 745.10 лв. - престъпление по чл.219, ал.3, вр ал. 1 от НК. Определена
била мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 5000 лв., внесена
по сметка на НСлС в определение 14-дневен срок.
На 14.07.2017 г. ищецът бил разпитан в качеството на обвиняем.
На 03.08.2017 г., наблюдаващият прокурор му наложил мярка „забрана
за пътуване зад граница“.
На 14.09.2017 г. му били предявени материалите от разследването, като
делото било изпратено на ОП-Пазарджик с мнение за прекратяване поради
липса на данни за престъпление, чл.24 ал.1, т.1 от НПК.
На 24.10.2017 г. наблюдаващият прокурор призовал ищеца за ново
привличане като обвиняем, разпит и предявяване на разследването, като при
новото обвинение бил разширен периодът на описаната престъпна дейност -
от 31.01.2013 г. до 20.08.2014 г. и били прередактирани четирите нарушения
по Наредбата и ЗМСМА.
След проведен разпит на ищеца и извършено предявяване на
разследването, на същата дата - 24.10.2017 г. бил внесен обвинителен акт и
образувано НОХД № 760/2017 г. на ПзОС срещу него. Било насрочено
Разпоредително заседание за 21.12.2017 г., отложено поради неявяване на
представител на Община-Б., като ощетено ЮЛ. При второто разпоредително
заседание, проведено на 18.01.2018 г. в присъствие на назначен особен
представител на Община-Б., съдът прекратил съдебното производство заради
допуснати нарушения на процесуалните правила, като отменил мярката за
неотклонение на ищеца.
След внесен протест съгласно Определение от 09.03.2018 г. по ВНЧД №
126/2018 г. на ПАС, делото било върнато за разглеждане и насрочено за
26.04.2018 г. Даден бил ход на делото и особения представител на Община -Б.
бил конституиран като граждански ищец за сумата 48745.10 лв.
Мярката за неотклонение на ищеца - „парична гаранция“ и
административната такава били отменени, но с Определение №
10
395/08.06.2018 г. по ВНЧД № 323 /2018 г на ПАС, последният уважил
протеста, внесен срещу това произнасяне.
С присъда №8/12.03.2020 г. постановена по НОХД № …./……г.
подсъдимият К. В. бил признат за невиновен и оправдан по обвинението в
извършване на престъпление по чл.219 ал.3 НК.
Срещу присъдата бил внесен протест от ОП-Пазарджик и въззивна
жалба от особения представител на Община-Б.. Образувано било ВНОХД №
478/2020 г. на ПАС, насрочено за 05.11.2019 г. Това заседание е отложено за
03.12.2020 г. поради заболяване от **** на подсъдимия.
С Решение № 2004/25.01.2021 г. въззивния съд отменил присъдата
поради допуснати съществени процесуални нарушение и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав.
Образувано било НОХД № 45/2021 г. по описа на ПзОС насрочено в
разпоредително заседание на 24.03.2021 г. Производството по това НОХД
също е прекратено заради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, за отстраняването на които ПзОС е върнал делото на
ОП-Пазарджик. С Определение от 26.04.2021 г. по ВНЧД № 224/2021 г. на
ПАС протеста против това протоколното определение бил оставен без
уважение.
С постановление от 02.07.2021 г. делото било изпратено на
Специализираната прокуратура по компетентност поради промяна на
подсъдността на основание чл.411а от НПК, където било регистрирано като
пр.пр. № 1484/2021 г., ДП № 130/2021 г., възложено за разследване на CO при
СП.
На 18.01.2022 г., ищецът е разпитан в качеството на обвиняем.
На 25.05.2022 г., на ищеца е предявено допълнителното разследване.
На 08.07.2022 г. приключеното ДП е изпратено от наблюдаващият
прокурор при СпП по компетентност отново на ОП-Пазарджик, поради
закриване на СпП.
С Постановление от 11.08.2022 г. наказателното производство по пр.пр.
№ 1260/2014 г. на ОП-Пазарджик, ДП № 130/2021 г. на CO при СпП било
прекратено на основание чл.243, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК - липса на
престъпление. Наблюдаващият прокурор отменил административната мярка
11
„забрана за напускане пределите на Р.България “ приемайки, че мярката за
неотклонение „парична гаранция“ вече е била отменена от
първоинстанционния съд. Постановлението влязло в сила на 02.09.2022 г.
При тези данни се налага извод, че наказателното преследване срещу
ищеца В. е продължило 8 години, 2 месеца и 21 дни, от които в досъдебната
фаза 4 години, 8 месеца и 28 дни.
Относно твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на личното му име, чест, достойнство и
авторитет в обществото, влошаване на здравословното му състояние и
психическо здраве, влошаване на финансовото му състояние и социалния му
статус през целият този период от време се събраха гласни доказателства –
показанията на свидетелите А. К. и И. А., и се прие СПЕ. От анализа им в
съвкупност се установи следното:
Според св.К., която познава ищецът от ****г., когато е започнала работа
в О. Б., той е един етичен човек, с нормални и колегиални отношения към
всички. С оглед на работата била запозната с воденото срещу кмета В.
наказателно производство за „ тръбите“, както тя твърди, че е известно делото
между тях. Самата тя е била призовавана да дава обяснения още преди да се
повдигне обвинението против В., а и след това, вкл. И в съдебната му фаза.
Според нея и предвид, че общината на гр. Б. е малка по територия и
население, случващото се с кмета В. е било активно обсъждано от гражданите,
тъй като е било и публично достъпно. Освен това в Община-Б. са постъпвали
искания от разследващите органи за предоставяне на документи, намиращи се
там, а и са идвали от Икономическа полиция ма място също да търсят
документи. Всичко това е ставало известно веднага и предизвиквало
притеснения , както у кмета, така и у служителите. В., според свидетелката,
наред с останалото е изпитвал притеснения и за
служителите, които по някаква причина са работили на този обект,
подписвали са се под документи и поради това са били и евентуално
притеснение и застрашени по един или друг начин. Освен в служебните
отношения повдигането на обвинението е дало отражение и в личните
отношения на ищеца със семейството му и приятелите му. В този смисъл
пояснява, че когато децата му отиват да пият кафе с приятели, някой от
политическите противници на В. са се обръщали към тях с репликата „Баща
12
ти пак е с повдигнато обвинение“, което било преживявано интензивно от
кмета. Вярно е, че той не е споделял тези си приживявания, но според
свидетелката това се виждало от хората около него. Според нея това се
дължало преди всичко на длъжността, която заемал В., който като публична
личност е приемал това изключително болезнено. И това дало сериозно
отражение и на работата му, станал неадекватен в поведението и решенията
си защото той не мислил за днешната работа, а за проблема, който можел да
продължи и с години. Така, ентусиазмът, с който започнал първия си мандат
угаснал, желанието му било убито, бил разколебан и продължило само защото
имал работи за довършване. От друга страна и отношението на кмета В. с
други институции – Областна администрация, министерство също били
влошени и минало доста време докато се преодолее недоверието към него,
което разбира се отразило и на работата на общината. Свидетелката пояснява,
че срещу К. В. се е водело и друго дело, по което е била обвиняема с него и
което дело се е развивало паралелно с това. Тя не е в състояние да определи по
кое от делата ищецът е изпитвал повече притеснения, а счита, че те просто са
се натрупвали. Относно повторното му избиране за кмет, въпреки двете
обвинения повдигнати срещу него, свидетелката счита, че това основно се
дължи на активната му дейност по време на първия му мандат и по този начин
е спечелил доверието на хората, респективно техния вот.
В този смисъл са и показанията на втория свидетел А., който познава В.
от дълги години, а е започнал работа в администрацията на О. Б. след избора
му за кмет през *** г., първо като ***, а в последствие и ***. Свидетелят
установява, че след повдигането на обвинението, у К. В. настъпила коренна
промяна, бил ***. Като пример за последиците от това действие на
прокуратурата сочи среща в МРРБ, когато министър е бил г-н Н., който на
искането на В. и свиделя зафинансиране изграждането на водопровод в с.M.,
министъра казал пред всички присъстващи кметове „На теб няма да ти дам
пари защото ти си с повдигнато обвинение“. От това В. се почувствал много
неловко.
Свидетелят установява и още, че преди повдигане на обвиненията В. е
получил награда за „ Кмет на годината за малки населени места на
национално ниво за изпълнени обекти и инфраструктура“. Имал е покана от
Сдружението на общините от Министерски съвет да отиде в Европейския
парламент, но поради забрана да напуска страната не е приел. В последствие е
13
отказвал да присъства и на годишните срещи на Сдружението на общините,
защото „всички кметове го гледаха с лоши очи“. Твърди, че в резултат на
обвиненията срещу В. служителите в общината престанали да работат като
екип, гражданите недоволствали, започнали негативни публикации в
социалните мрежи, били разхвърляни бележки „крадеца вън“.
Обвинението довело и до влошаване здравословното състояние на
ищеца-постоянно имал високо кръвно, кръвоизливи в очите, спукани
капиляри, бил е с избивки, получавал е възпаления на дискови хернии. Станал
нервен, изолирал се, не искал да говори с колектива. Имало промяна и в
отношенията с децата му, като не искал да общува с тях. Избягвал да се
прибира в къщи, когато има напрежение, за да не го виждат в такова
състояние.
Според свидетеля К. В. не се е възстановил от случилото се и към
настоящия момент.
Относно психологичният статус на ищеца през периода на воденото
срещу него наказателно производство освен гласни доказателства е приета и
СПЕ. От заключението на експерта Г. С. се установява, че след повдигането на
обвинение на страна на прокуратурата, при ищеца са се отключили негативни
състояния и емоции като ***********, които са дали своето негативно
отражение върху неговото биологично и емоционално състояние, върху
семейните отношения, естествения ритъм на живот и по – добра
социализация. На всеки етап от образуваните наказателни процеси се
пораждат психотравмени събития за ищеца, като в резултат у него се завишава
и натрупват стреса, вътрешните емоционални преживявания, нивата на
тревожност, вследствие на което и страха от неизвестното. Всичко случило се
в този период е провокирало пряк удар върху неговото лично достойнство.
Чрез унижението, което е преживял, която е и най - силната емоция
преживявана от човек, В. е загубил част от социалния си статус. Засегнато и
накърнено е неговото Его. За да забрави унижението човек е готов на всичко –
да забрави, да отхвърли, но това е невъзможно и именно за това е най-
силната и най- болезнена психотравма и остава за цял живот. Ето защо
експертът установява, че при В. не се наблюдава преработка на травмата и
към настоящия момент. Съществено е, според обясненията на в.л. С. дадени в
с.з. /лист 284 от делото/, че ако бе ползвал помощта на психолози би се
14
справил много по – добре. В същото време унижението, което е приживял от
наказателното преследване ще остане в съзнанието му през целия му живот и
в определени моменти самият спомен би могъл отново да отключи тези
преживявания въпреки продължителна в годините терапия.
При така установеното в процеса от фактическа страна, от правна се
налага извод, че предявеният иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е основателен и
съгласно чл.4 от ЗОДОВ Прокуратурата дължи на ищеца обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, тъй като е осъществен фактическият
състав на посочената правна норма, а именно воденото срещу ищеца
наказателно производство е прекратено.
Относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, решаващия съд съобрази следното:
Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, като критерия не е абстрактен според
приетото в ППВС №4/1968 г., а почива на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства и субективното им отражение, както и критериите, възприети
от съдебната практика при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, които в настоящият случай са пряк резултат от
конкретните фактически действия на прокуратурата по контрол за
законосъобразност на действията в досъдебното производство и внасяне и
поддържане на обвинителен акт, с които е подържала висящността на
наказателното производство. За определяне на размера на претендираното
обезщетение следва да се съобразят няколко обстоятелства дали негативно
отражение върху психиката и начина на живот на ищеца, а именно: тежестта
на обвинението, продължителността на наказателното преследване, вида на
взетата мярка за неотклонение, негативните последици, претърпени от ищеца
в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
социалните му контакти, икономическите условия в страната и жизнения
стандарт на населението за съответния период. От съществено значение също
така е обстоятелството, че обичайно всяко наказателно преследване по
принцип провокира редица негативни емоции и чувства у разследваното лице.
В случай, че същото твърди да е преживяло емоции и чувства, които по своя
интензитет са довели до промени извън обичайните, то следва да ги докаже на
15
общо основание. Така ще се постигне целта на обезщетението за
неимуществени вреди, а именно да замести преживените от пострадалия
негативни емоции от увреждането и да му помогне да преодолее
последствията от преживяната психическа и емоционална травма, като това
да не води до неоснователното му обогатяване.
С оглед изложеното до тук съдът на първо място съобрази, че ищецът
първоначално е привлечен към наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.282 ал.2 от НК, а в последствие по чл.219 ал.3 във вр. с
ал.1 от НК, наказанието за които е от 1 до 8 години лишаване от свобода.
Следователно се касае за тежки по своя характер обвинения, но по
същественото е, че са свързани със служебната дейност на ищеца като кмет на
община Б. и с вредни последици за общината – общо в размер на 48 745,10 лв.
Установи се, че силният негативен ефект върху психиката и
емоционалното състояние на ищеца е в резултат на обстоятелството, че
привличането му като обвиняем е в качеството му на орган на местната
изпълнително власт. Заемайки тази длъжност е следвало да отговори на
завишените изисквания за почтеност, морал и съблюдаване на закона, а с
повдигане на обвинението срещу него, което става и публично известно,
фактически се приема, че той не е отговорил на тези изисквания и затова и
обществената реакция е в много по – висока степен. Наред с това в хода на
разследването са извършвани редица проверки в общинската администрация,
изисквани са многобройни документи, проведени са множество разпити на
общинските служители във връзка с твърдяната престъпна дейност на ищеца,
което е създало и за голяма част от служителите усещане за компрометирана
личност и за неговата виновност. В тази насока са показанията и на двамата
свидетели К. и А., които лично са наблюдавали промените в поведението и
отношението им към В.. Последният е приел това много тежко, чувствал се
засрамен и унизен, съкрушен и разочарован, страдал от некърнената му
репутация, ограничил контактите с общинските служители, изолирал се от
своите близки и познати. Същественото, което се установи от приетата СПЕ е,
че всичко случило се в периода на наказателно преследване е провокирало
пряк удар върху личното достойнство на ищеца. Чрез унижението, което е
преживял, която е и най - силната емоция преживявана от човек, В. е загубил
част от социалния си статус. Тази травма не е преживяна и към настоящия
момент и ще остане в съзнанието му през целия му живот, като в определени
16
моменти самият спомен би могъл отново да отключи тези преживявания
въпреки продължителна в годините терапия.
При отчитане интензитета на претърпените страдания не следва да се
пренебрегва и фактът на предприетите по отношение на ищеца вследствие на
незаконното обвинение мерки на принуда: „забрана за напускане пределите на
страната“ със срок на действие от 03.08.2017 г. до 26.04.2018 г., което е
накърнило правото му на свободно придвижване и в известна степен е
възпрепятствало изпълнение на служебните му задължения с оглед
показанията на св. И. А., че поради наложената му забрана не е могъл да
посети европейските институции за осъществяване на проекти, свързани с
водоснабдяването на общината и развитието на селските райони. Наред с тази
мярка спрямо ищеца е наложена и втора мярка за неотклонение „парична
гаранция“ от 5000 лв., която не е прекалено тежка и не е засегнала основните
му права. Спрямо ищеца не е била приложена мярка за процесуална принуда
„отстраняване от длъжност“.
Следва обаче да се отчете, че наказателното производство се отличава с
особено висок интензитет по отношение на процесуалните задължения на
ищеца, като производството е протекло освен в досъдебна фаза, която е
провеждана от няколко органа на прокуратурата, и в продължителна съдебна
фаза – от 24.10.2017 г. до 26.04.2021 г., като обвинението е подържано от
прокуратурата. Така в хода на наказателното производство се установява, че
ищецът многократно е призоваван за извършване на процесуални действия от
различни органи на досъдебното производство – Од на МВР, НСлС ОП-
Пазарджик и СП-София. Бил у призоваван и е участвал в 22 открити съдебни
заседания.
Не се доказа наказателното производство да е довело до влошаване на
физическото му здраве, а здравословните проблеми, които ищецът е търпял по
време на наказателното производство: повишено кръвно налягане, главоболие,
кръвоизливи в очите, херпеси, обостряне на дискова херния и др., за което
говорят разпитаните по делото свидетели, са с временен характер и не е
установено да са вследствие на незаконното обвинение.
Относимо към спора е и обстоятелството, че на проведените през *** г.
и *** г. местни избори ищецът е преизбран за кмет на община Б., от което
следва, че независимо от воденото срещу него наказателно преследване той не
17
е загубил доверието на мнозинството от своите съграждани, което от своя
страна е допринесло за намаляване интензитета на негативните последици от
незаконното обвинение.
Възражението на ответната прокуратура, че по същото време ищецът е
бил подложен и на друго (паралелно) наказателно преследване, за вредите от
което е предявен иск пред ОС – Пазарджик, не следва да бъде съобразено в
настоящето производство. Според трайната практика на ВКС (Решение № 216
по гр. д. № 1604/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.), доколкото това паралелно
наказателно производство не е въведено като основание на предявения иск,
съдът не може да определя глобално обезщетение за вреди, като включва и
основания, за които не е сезиран и посредством механичен подход да редуцира
глобално определеното от него обезщетение чрез присъждане на процент
съобразно определения общ брой незаконни обвинения, след като същите не
са предмет на този иск. При разделно предявени искове за вреди от няколко
паралелни наказателни производства, както е в случая, компетентен да
определи едно глобално обезщетение за всички обвинения е съдът, пред
когото посоченият факт (наличието на окончателно определени обезщетения
за останалите обвинения) е предявен дори и същият да не е въведен като
основание на иска, от което същите следва да бъдат приспаднати, което в
случая не се твърди, а и не се установява.
Твърдяното в исковата молба нарушение на изискването на чл. 6, § 1
ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съдът при
преценка на установеното в процеса от фактическа страна приема за доказано.
Установи се, че продължителността на наказателното производство в неговите
две фази, е в периода от 12.06.2014 г. до 02.09.2022 г. , като от образуване на
досъдебното производство до изготвяне и внасяне на обвинителния акт в ОС –
Пазарджик, обхваща периода от 12.06.2014 г. до 24.10.2017 г. Съдебната фаза е
продължила от 24.10.2017 г., когато е образувано НОХД №760/2017 г. по описа
на ПзОС и до 26.04.2021 г., когато е постановено определението, с което АС-
Пловдив е потвърдил прекратяване на наказателното производство в
съдебната му фаза и го е върнал на Окръжна прокуратура-Пазарджик за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След връщането
на прокуратурата и след извършване на различни процесуални действия
наказателното производство е прекратено с влязло в сила постановление на
02.09.2022 г. Така, общата продължителност на наказателното производство 8
18
години, 3 месеца и 21 дни, от които следва да се приспадне периода на
съдебната фаза по НОХД № 77601/ 2017 г. на ОС – Пазарджик от 3 години и 6
месеца или досъдебната фаза е продължила 4 години, 7 месеца и 21 дни.
приключила с потвърждаване на постановеното прекратяване на съдебното
производство, чиято продължителност е в рамките на разумния срок. С оглед
големия обем на доказателствения материал и характера на обвинението
следва да се приеме, че воденото срещу ищеца наказателно производство
действително се отличава с фактическа и правна сложност, което предполага
по - дълъг срок на разследване от обичайния, но в случая общата
продължителност на досъдебната фаза от 4 години и почити 8 месеца
несъмнено нарушава изискването на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за приключване на
делото в разумен срок, което е самостоятелно основание за ангажиране
отговорността на решаващия орган по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ – прокуратурата в
качеството й на господар на досъдебното производство.
Съобразно изложеното и след преценка на доказаните правнорелевантни
факти - негативни изживявания, свързани със страх от наказателна репресия,
накърнено лично чувство за чест и достойнство, поява на психологични
проблеми в резултат на стресогенното събитие и отражението му върху
психиката на ищеца, както и прекомерната продължителност на наказателното
производство, съдът приема, че необходимо и достатъчно за компенсиране на
претърпените неимуществени вреди е сумата от 30 000 лв., до който размер
предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се явява основателен. Несъмнено е,
че ищецът в продължителен период от време е търпял значителни по
интензитет страдания, които произтичат от характера на обвиненията,
заеманата от ищеца публична длъжност, накърнения авторитет и доверие на
гражданите и представляващите различните държавни институции в него,
отражението върху личните и социалните му контакти, невъзможността му да
напуска страната за продължителен период от време, процесуалната
ангажираност на ищеца, както и прекомерната продължителност на
досъдебното производството от 4 години и почити 8 месеца. От друга страна,
следва да се отчете, че въпреки продължителността на наказателното
производство и неговия негативен ефект, както върху ищеца, така и върху
социалната му общност, очевидно незаконното обвинение не му е попречило
да спечели доверието на болшинството от своите съграждани и да бъде
преизбира две пъти за кмет през *** г. и през *** г. Ето защо съдът приема, че
19
определеното обезщетение в размер на 30 000 лева е адекватно на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, включително и тези от
прекомерната продължителност на наказателното производство.
Предвид изложеното до тук, съдът приема, че за разликата над 30 000
лева до пълния предявен размер от 80 000 лева искът ще следва да се
отхвърли като неоснователен.
По предявеният акцесорен иск за присъждане на лихва за забава:
Обезщетението се дължи заедно със законната лихва, считано от датата
на влизане в сила на прекратителното постановление на прокуратурата, т. е. от
02.09.2022 г. Тези съображения са с оглед постановеното в т.4 от ТР № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС, че с окончателния акт, с който производството се
прекратява или обвиняемите се оправдават, обвинението е признато за
незаконно по надлежния процесуален ред.
На осн. чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ и предвид претенциите на страните за
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 10 лева,
представляващи платената държавна такса, както и по сметка на ПзОС сумата
1063,62 лева, представляващи платено възнаграждение за вещо лице от
бюджета на съда.
Воден от горното Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София,
бул."Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. В., ЕГН **********, от гр. Б.,
ул. „ Г. Б. ” № **, на основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата от 30 000 /
тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно повдигнатото му обвинение по ДП №106/2014 г. по
описа на ОД МВР- Пазарджик, изпратено на НСлС и регистрирано като
ДП № 30/ 2016 г. по описа на НСлС - София, прието по компетентност по
пр.пр. № 1484/2021 г. в СП и продължило като ДП № 130/2021 г. по описа
на CO-СП /закрити/, след което и върнато под този № 130/2021 г. на ОП –
Пазарджик, заедно със законната лихва върху сумата, считано от
02.09.2022 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Г. В., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „ Г. Б. ” №
20
** против Прокуратурата на Република България, гр.София,
бул."Витоша" № 2 по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му
обвинение по ДП №106/2014 г. по описа на ОД МВР- Пазарджик,
изпратено на НСлС и регистрирано като ДП № 30/ 2016 г. по описа на
НСлС - София, прието по компетентност по пр.пр. № 1484/2021 г. в СП и
продължило като ДП № 130/2021 г. по описа на CO-СП /закрити/, след
което и върнато под този № 130/2021 г. на ОП – Пазарджик, за разликата
от 30 000 лева до 80 000 лева, ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от 02.09.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София,
бул."Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. В., ЕГН **********, от гр. Б., ул.
„ Г. Б. ” № ** разноски по делото в размер на 10 лева, представляващи
платена държавна такса.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София,
бул."Витоша" № 2, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пазарджишкия окръжен
съд сумата 1063,62 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
21