№ 8859
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110159024 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 14, ал. 3
ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на Д. Н. В. и ИВ. Н. В. в качеството им на законни
наследници на С. В. Г. срещу Решение № ******** от 18.08.2010г. на ОСЗ –
Н.И., понастоящем ОСЗ – С., с което е отказано да се възстанови правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 0,796 дка,
седма категория, находяща се в строителните граници на село Б., в
местността Я., имот № 29004204 от комасационен план, изработен 1946г., при
граници /съседи/: имот пл. № 532.
Жалбоподателите излагат твърдения, че решението на ОСЗ е
незаконосъобразно и необосновано, тъй като имотът не попада под спортен
терен публична общинска собственост и върху него няма реализирано
мероприятие спортен терен. Поддържат, че частта от имота с площ от 353 кв.
м., попадаща в регулация в кв. 42, е свободна от застрояване и няма
реализирано футболно игрище, а частта от имота извън регулация, попадаща
в имот № 17003 и заключена между т. 1, 2, 3 и 6 от комбинираната скица на
ГИС – София, също е свободна от застрояване. Незаконосъобразен бил и
изводът, че най-южната част от имота, заключена между т. 3, 4, 5 и 6, била на
трети лица.
Ответната страна – ОСЗ „С.“ поддържа становище за неоснователност на
жалбата като счита, че решението е правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
С Решение № ******** от 18.08.2010г. ОСЗ – Н.И. /понастоящем ОСЗ –
1
С./ е признато правото на собственост на наследниците на С. В. Г. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 0,796 дка,
седма категория, находяща се в строителните граници на с. Б., в местността
Я., имот № ************* от комасационен план, изработен 1946г., при
граници /съседи/: имот пл. № 532. В решението е посочено, че бившият имот
попада частично в границите на урбанизирана територия, определена със
застроителен и регулационен план на м. „с. Б.“, одобрен със заповед № РД-16-
087/25.04.1990г. В забележка е отбелязано, че площта на бившия имот по
графични данни е 796 кв. м. /в т. ч. в ПИ пл. № 532 – 314 кв. м., в ПИ без пл.
№ - 39 кв. м. и по регулация кв. 42 УПИ – за футболно игрище – 353 кв. м./ и
извън регулация – 443 кв. м. По КВС за землище с. Б. площта извън
регулация попада в имоти с № 17003 – спортен терен на С. о., а най-южната
част, заключена между т. 3, 4, 5 и 6 по комбинирана скица с координати на
ГИС – София, в имот № 17005 – възстановен с Решение № 1343/10.07.1998г.
на ПК – Н.И. на насл. на С. З. З., понастоящем собственост на трети лица
съгласно нот. акт от 2004г.
Със същото решение под т. II е отказано да се възстанови правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
горепосочения имот с площ от 0,796 дка, като са посочени следните мотиви:
имотът попада под спортен терен, който е публична общинска собственост и
съгласно чл. 7, ал. 4 ЗОС собствеността върху имоти публична общинска
собственост не подлежи на възстановяване. Най-южната част от имота пък,
която е извън регулация, е възстановена на насл. на С. З. З. и понастоящем е
собственост на трети лица съгласно нот. акт от 2004г.
От удостоверение за наследници, издадено на 04.10.2021г., се
установява, че жалбоподателите Д.В. и И.В. са законни наследници на С. В.
Г..
Съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган в предвидената от закона форма, поради което е валиден.
Същият обаче се явява частично незаконосъобразен по следните
съображения:
Административният орган е отказал възстановяване на процесния имот с
мотива, че част от същия попада под спортен терен, който е публична
общинска собственост, а най-южната част, която е извън регулация, е
възстановена на други лица.
По делото е представен акт за публична общинска собственост (АПОС)
№ 832 от 23.12.1996г., с който общината се легитимира като собственик на
празно място от около 12 000 кв. м., представляващо стар общински имот,
намиращ се в с. Б., западно от кв. 30, при граници: от север – улица, от юг –
улица и общинска мера, от изток – имот пл. 221 и овощна градина на ТКЗС и
от запад – двор на ТКЗС. В основание е посочено, че същият представлява
стар общински имот – мера, отреден за физкултурен терен и рег. план на с. Б.,
одобрен със Зап. 331/01.12.1965г. на СГНС и чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗОС.
Съгласно чл. 7, ал. 4 ЗОС, собствеността върху имоти - публична
общинска собственост, не подлежи на възстановяване. От това следва, че
2
характеристиката на имота като публична общинска собственост
представлява пречка за възстановяването на собствеността, наред с пречките,
предвидени в чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
За изясняване обстоятелството дали процесният имот попада изцяло или
частично под имота, който е публична общинска собственост, по делото са
допуснати и изслушани първоначална, повторна и допълнителна съдебно-
техническа експертиза. И двете вещи лица при изслушването си в откритите
съдебни заседания посочват, че западната част от процесния имот, която е
извън регулация, заключена между т. 1, 2, 3 и 6 от комбинирана скица с
координати от ГИС (л. 14 от делото), не попада в имота, предмет на АПОС.
Процесният имот съвпада с имота, предмет на АПОС, само в източната си
част, която се намира в регулация в кв. 42, която се намира на изток от т. 1, 6,
5 от скицата на л. 14 и тази част е с площ от 353 кв. м. В представените по
делото удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ и заповед № РД-09-
421/12.07.2010г., издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, която е влязла
в сила на 30.07.2010г., също се установява, че част от процесния имот попада
в границите на урбанизираната територия, а именно в кв. 42 „футболно
игрище”, за която има издаден АПОС № 832/23.12.1996г. Тази част е
незастроена и е с площ от 353 кв. м. Останалата част от имота, която се
намира извън регулация, не е била предмет на разглеждане и е с площ от 443
кв. м.
Съдът кредитира изцяло експертните заключения в тази част, като ги
намира за обосновани. Вещото лице М. посочва, че имотът, за който е
съставен АПОС, с площ от 12 000 кв. м., попада само в кв. 42 и се намира
изцяло в регулация, тоест обхванат е от регулационния план и е отреден за
футболно игрище. Частта, която е на запад от т. 1, 6, 5 и е заключена под т. 1,
2, 3, 5, 1, с площ от 443 кв. м., се намира извън регулация и не е част от имота,
за който е съставен АПОС. Понастоящем попадащият в кв. 42 имот в
регулация е отреден за спортно игрище и представлява публична общинска
собственост, за което е съставен и АПОС, който за собствеността на
общината и нейния публичен характер следва да му се признае легитимиращо
действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска
собственост до доказване на противното. Съдът може да формира извод в
противен смисъл само в случай че по делото са събрани доказателства,
отричащи принадлежността на правото на собственост към патримониума на
общината, респ. отричащи публичния характер на собствеността, каквито в
настоящия случай не са ангажирани.
Доводите на жалбоподателите за пълна незаконосъобразност на АПОС и
цялостното му изключване от доказателствения материал не могат да бъдат
споделени. Макар действително да се установи, че е налице подправка на стр.
2 от акта (задраскване на с. Ж. и дописване на ръка на с. Б. без да е ясно от
кого и въз основа на какви обстоятелства е извършено), същата е в графа
„забележка“ и касае посочване на деактувана част от имота (с площ от 430 кв.
м. и представляваща имот пл. № 557), която не се установи да съществува и
най-вероятно става въпрос за допусната грешка, както посочва и вещото лице
М.. Тази част от акта, попадаща в несъществената графа „забележка“, не
3
опорочава цялостното съдържание на акта, съставен от длъжностно лице в
кръга на службата му по установените форма и ред и представляващ
официален документ. Само подправената част следва да се счита, че не се
ползва с доказателствена стойност, предвид наличието на вмешателство в
оригиналния текст, а не и останалото съдържание на акта, което съдържа
всички необходими реквизити. Легитимиращото действие на АПОС не е
опровергано, с оглед на което съдът намира, че за тази част от процесния
имот /източната/, която попада в пространствените предели на имота –
публична общинска собственост, е налице нормативна пречка за
възстановяване /чл. 7, ал. 4 ЗОС/ и законосъобразно е отказано нейното
възстановяване от административния орган.
По отношение на западната част от процесния имот, заключена по т. 1, 2,
3 и 6 по комбинираната скица с координати на ГИС – София с площ от 411 кв.
м., съдът намира, че не се установява наличие на пречка за възстановяване.
На първо място, и двете вещи лица – С. К. и Л. М., са категорични, че
тази част не попада в обхвата на имота по АПОС /виж изслушването в ОСЗ на
07.04.2022г. – л. 141 и изслушването в ОСЗ на 23.06.2022г. – л. 175/, с оглед
на което не е налице пречката по чл. 7, ал. 4 ЗОС за възстановяване, която е
изтъкната като единствен мотив за отказ в решението на ОСЗ.
На следващо място, макар да не е изтъкнато като аргумент в решението
на ОСЗ, съдът намира, че предвид произнасянето му като орган по същество
(арг. чл. 14, ал. 3, изр. 3 ЗСПЗЗ), следва да бъде изследвано и дали не е налице
някоя от другите пречки по чл. 10, ал. 7, чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ или чл. 24 ал.
2 - 4 ЗСПЗЗ.
В Решение № 2470/12.04.2018г. по к. адм. д. № 6134/2016г. на АССГ е
разяснено, че съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, пречка за възстановяване на
собствеността на притежавалите земеделски земи е наличието на застрояване
върху тях или провеждане на мероприятия, когато се касае за държавна
собственост. Сочената разпоредба има предвид не строеж на единични сгради,
а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена като комплекс от
строителни дейности, и се отнася за земеделски земи, находящи се както в
строителните граници на населените места, така и извън тях, като не се
изисква установяване законност на извършеното строителство или на
проведеното мероприятие като пречка за възстановяване на собствеността.
Нормите на чл. 24, ал. 2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ препятстват реституиране на
собствеността върху земи, предназначени и служещи за задоволяване на
важни държавни нужди, на науката и културата, сигурността и отбраната на
страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините и
др. Разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ касае правата на третите лица,
които законно са построили сгради върху земеделски земи, включени
впоследствие в строителните граници на населеното място.
Съдът намира, че в случая не са налице хипотезите на чл. 24 ал. 2 - 4 от
ЗСПЗЗ, тъй като не са налице данни имотът или част от него да е бил отреден
за някакви държавни нужди, респективно наличието на важна държавна
нужда, противопоставима на правото на бившите собственици.
4
Нормата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени
процедурите по отреждането на терена за строителство или за друго
мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за
предоставянето на сградите или другите съоръжения за стопанисване на
определена държавна организация. Не е установено изискване и за площта на
сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване
към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или
на осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече
възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални
граници по реда на ЗСПЗЗ. Изискване за законност на сградите се поставя в
хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, когато имотът е включен в строителните
граници на населеното място и се застроява въз основа на отстъпено право на
строеж, като масовите случаи са свързани със застрояване за жилищни
нужди. В хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ се имат предвид имоти както
извън, така и в чертите на регулацията, застоени или засегнати от предвидено
мероприятие. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл. 10, ал. 7
от същия закон, има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване
на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от
строителни дейности. Осъщественото комплексно благоустройствено
мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ
представлява пречка за реституцията на земята. Дали е налице пречка за
възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ се
преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон, като
преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява възстановяване
на собствеността, се извършва въз основа на легалните определения в § 1в, ал.
1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ.
В настоящия случай, при съобразяване доказателствата по делото и
установените въз основа на тях обстоятелства, съдът счита, че в западната
част от процесния имот (попадаща извън регулация) няма реализирано
мероприятие или извършено строителство, което да препятства
възстановяването на собствеността. От експертните заключения се
установява, че на място няма изградени сгради и съоръжения, като не се
установява и да е имало такива към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Вещите лица посочват, че е извършено само подравняване на терена и
шкарпиране (насипване) от южната страна на подравнения терен, но
изграждане на футболно игрище няма. Не е имало и няма изграждане на
дренажна система и на трибуни. Към момента на огледите, извършени от
вещите лица, пространството е запуснато и през него по диагонал минава
полски път, като има естествено затревяване и захрастяване. При
изслушването си в ОСЗ вещото лице М. заяви: „Като терен за футболно
игрище не е съществувало никога. Там преди години са започнати някакви
мероприятия като подравняване на терена и всичко е приключило с това. В
момента теренът е като пасище, където пасат животни, обрасло е с храсти.
Никакви съоръжения не са правени, освен подравняване.“.
Съдът намира, че следва да кредитира експертните заключения, тъй като
констатациите и изводите на двете вещи лица съвпадат, а и същите не се
5
опровергават от други доказателствени източници. Ето защо, съдът счита, че
в западната част от процесния имот няма нито застрояване, нито реализирано
мероприятие, което да не позволява възстановяване на тази част от имота.
Както е разяснено в практиката на ВКС /Решение № 457/09.12.2011г. по гр. д.
№ 1591/2010г., I ГО на ВКС и др./ дали е налице мероприятие като пречка за
възстановяване на собствеността се преценява във всеки конкретен случай с
оглед установените по делото фактически обстоятелства. Частта от
земеделския имот, върху която не са изградени строежи и съоръжения по
смисъла на пар. 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ и няма проведени
(реализирани, осъществени, приключили, а не само започнати) мероприятия
подлежи на реституция.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
частта от процесния имот, заключена по т. 1, 2, 3 и 6 от комбинираната скица
на ГИС и на комбинираната скица, изготвена от в. л. М. /л. 169/, която е с
площ от 411 кв. м. съобразно двете експертни заключения, подлежи на
възстановяване и решението на ОСЗ, с което е отказано възстановяване на
тази част се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна, като съдът следва
по същество да възстанови тази част от имота на наследниците на С. Г.. В
тази връзка основателни са доводите на жалбоподателите, че записаният в
представеното копие от кадастралната карта с данни от КРНИ за поземлен
имот с идентификатор № ************ начин на трайно ползване – спортно
игрище, няма обвързващо съда значение. Видно е, че имотът има земеделско
предназначение, което изключва възможността да има отреден начин на
трайно ползване спортно съоръжение (игрище), което изисква да е включено
в регулация и да е изградено въз основа на одобрените и влезли в сила
регулационни планове за района. Отделно от това, в настоящото
производство е от значение реалното, фактическото реализиране на
мероприятието, а не само записването му в кадастралната карта.
По отношение на частта от процесния имот, заключена в т. 3, 4, 5 и 6 от
комбинираната скица на ГИС и на комбинираната скица, изготвена от в. л. М.,
която е с площ от 32 кв. м. съгласно експертните заключения, се установява,
че попада в имот № 17005. Видно е, че с Решение № 1343 от 10.07.1998г. на
ПК – Н.И. имот № 17005 е възстановен на наследниците на С. З. З., като с
нотариални актове от 2004г. този имот е прехвърлен на трети лица. Съдът
намира, че при тези обстоятелства, правилно и законосъобразно
административният орган е отказал възстановяване на тази част от имота на
наследниците на С. Г. (настоящи жалбоподатели), тъй като вече е налице
решение на ПК, с което правото на собственост върху този имот е
възстановено. Следователно, налице е спор за материално право, доколкото
различни лица претендират права върху един и същ имот (или поне част от
него), който подлежи на разрешаване по исков ред – чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ (в
този смисъл е и съдебната практика – Решение № 128/15.03.2011г. по гр. д. №
7/2010г. на ВКС, Решение № 314/24.10.2012г. по гр. д. № 34/2012г. на ВКС и
др.)
С оглед изложеното, жалбата се явява основателна само в частта, с която
е отказано възстановяване на процесния имот за площ от 411 кв. м.,
6
заключена по т. 1, 2, 3 и 6, и за тази част правото на собственост на
жалбоподателите следва да бъде възстановено. За останалата част от имота
жалбата се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото, съдът намира, че всяка от страните има право
на разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.
Жалбоподателите са доказали направата на разноски в размер на 750лв.
за адв. възнаграждение и 800лв. депозити за експертизи. Направеното от
ответната страна възражение за прекомерност на адв. възнаграждение е
неоснователно, тъй като минималният размер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба
№ 1/2004г. възлиза на 500лв., а съгласно чл. 7, ал. 9 при защита по дело с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100лв. В случая са проведени общо 5 открити съдебни
заседания, на 4 от които е присъствал процесуалният представител на
жалбоподателите, а на едно от тях не е присъствал по обективни причини.
След съобразяване и на правната и фактическа сложност на делото, обема и
характера на събраните доказателства и извършените процесуални действия,
съдът намира, че възнаграждението от 750лв. не се явява прекомерно. От
общия размер на сторените разноски – 1550лв., следва да им се присъдят
800,31лв.
Ответната страна също има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от жалбата. Същата е доказала и претендира разноски в
размер на 240лв. за депозити за експертизи. От тях следва да й се присъдят
116,08лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д. Н. В. и ИВ. Н. В., и двамата със съдебен адрес:
/населено място/ чрез адв. И.Д., Решение № ******** от 18.08.2010г. на ОСЗ
– Н.И. (понастоящем ОСЗ – С.) В ЧАСТТА , с която е отказано
възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на 411 кв. м. от НИВА, цялата с площ от 0,796 дка.,
седма категория, находяща се в строителните граници на с. Б., местността Я.,
имот № ************* от ком. план, изработен 1946, при граници /съседи/:
имот пл. № 532, която част от 411 кв. м. е заключена по т. 1, 2, 3 и 6 на
изготвената от в. л. Л. М. комбинирана скица (л. 169), която е преподписана
от съдията-докладчик и представлява неразделна част от настоящото
решение, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА правото на собственост на наследниците на С. В. Г. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на 411 кв. м. от НИВА,
цялата с площ от 0,796 дка., седма категория, находяща се в строителните
граници на с. Б., местността Я., имот № ************* от ком. план,
изработен 1946, при граници /съседи/: имот пл. № 532, които 411 кв. м. са
7
заключени по т. 1, 2, 3 и 6 от изготвената от в. л. Л. М. комбинирана скица
(л. 169), която е преподписана от съдията-докладчик и представлява
неразделна част от настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Н. В. и ИВ. Н. В., и двамата със съдебен
адрес: /населено място/ чрез адв. И.Д., В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ОСЗ – С. да заплати на Д. Н. В. и ИВ. Н. В., и двамата със
съдебен адрес: /населено място/ чрез адв. И.Д., сумата от 800,31лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Н. В. и ИВ. Н. В., и двамата със съдебен адрес: /населено
място/ чрез адв. И.Д., да заплатят на ОСЗ – С. сумата от 116,08лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8