Р Е Ш
Е Н И Е
№ 193
гр. Перник, 01.11.2022г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 256 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на Л.Л.Е., с ЕГН: **********,*** срещу Отказ рег. №
1920р-8288/09.06.2022 година, издаден от Началника на Първо Районно управление
при ОДМВР Перник, с който е отказано издаването на разрешение за носене и
съхранение на пистолет „Валтер Р22“, к. 22LR № G026362 и е отнето
разрешение № 20190460441, както и притежаваното от Л.Л.Е. огнестрелно оръжие и
боеприпаси към него.
Жалбоподателят счита, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен, неправилен и постановен в противоречие с материалния закон и
при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че издателят на акта
неправилно е приложил разпоредбите, свързани с производството за първоначално
издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, а не
редът, регламентиран в разпоредбите на чл. 87, във връзка с чл. 83, във връзка
с чл. 81 от ЗОБВВПИ, което според жалбоподателят представлява съществено
нарушение, водещо до неправилно прилагане на материалния закон. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания отказ, издаден от
Началника на Първо Районно управление при ОДМВР Перник. Претендира присъждане
на направени по делото съдебни разноски.
В проведеното на 13.10.2022 година съдебно заседание, жалбоподателят Л.Л.Е.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба
с вх. № 3005 от 13.10.2022 година, с която жалбоподателят изразява съгласие да
бъде даден ход на делото в негово отсъствие.
В проведеното на 13.10.2022 година съдебно заседание ответникът по жалбата
– Началникът на Първо Районно управление при ОДМВР Перник, редовно призован, не
се явява, представлява се от главен юрисконсулт З.В., която оспорва жалбата и
пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заявление с вх. № 192000-5009 от 08.04.2022 година (лист 15),
депозирано в Първо Районно управление на ОДМВР Перник, настоящият жалбоподател
е заявява желание, да му бъде издадено
разрешение за носене и съхранение на лично късо огнестрелно оръжие „Валтер“ 22
калибър със сериен номер № G026362. Сочи, че оръжието е придобито от него в
качеството му на бивш служител на Министерство на отбраната и през целия период
на притежаването му е съхранявано по надлежния за това ред без нарушения. Ведно
със заявлението е подписана и декларация по смисъла на чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ (лист 15).
Към заявлението са приложени задължителните за редовността на същото
документи, а именно: Удостоверение за годност и качество № 13248 от 07.04.2022
година (лист 15), издадено от Стрелкови комплекс „***“ ООД и служебна бележка
към него (лист 16); карта за предварителен медицински преглед 9лист 16); справка
за съдимост (лист 17); удостоверение издадено от Националната следствена служба
(лист 17), удостоверяващо, че срещу лицето няма данни за обвинение по
неприключили наказателни производства; удостоверение № ЗНК-322 от 07.04.2022 година (лист 18), с
което се удостоверява, че лицето е било на кадрова военна служба за времето от
01.07.2002 година до 08.10.2007 година и към настоящият момент е с прекратен
договор за военна служба по взаимно съгласие; копие на лична карта ( лист 18); копие
на диплома за средно специално образование (лист 19); вносна бележка за платена
такса (лист 20). По делото е приобщено като част от административната преписка
и ксерокопие на Разрешение № 20190460441 за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, валидно до 20.06.2022 година (лист 25).
По подаденото заявление и приложените към него документи е извършена служебна
проверка по линия „Териториална полиция“ и по линия „Криминална полиция“,
обективирана в Справка № 1920р-5615 от 18.04.2022 година (лист 14).
С Докладна записка № 1920р-6275 от 03.05.2022 година (лист 13), изготвена
от инспектор Костадин Костадинов материалите по преписката са представени за
разглеждане на началника на Първо районно управление при ОДМВР Перник.
С Отказ № 1920р-8288 от 09.06.2022 година (лист 12), Началникът на Първо
районно управление при ОДМВР Перник на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ отказва издаване на разрешение за носене и
съхранение на късо огнестрелно оръжие, отнема издаденото Разрешение №
**********, както и притежаваното от жалбоподателя огнестрелно оръжие –
пистолет и боеприпаси за него.
Отказът е съобщен на жалбоподателят на 09.06.2022 година, като жалбата е
подадена на 22.06.2022 година, т.е. в предвидения 14-дневен срок.
Горната фактическа обстановка се възприе от документи събрани в хода на
административното производство, приети като годни доказателства.
При така установените факти, настоящият състав на Административен съд –
Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален акт на всички основания по чл. 146
от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
имаща правен интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административният акт, предмет на настоящото дело е издаден от компетентен
орган. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ директорът на ГДНП на
МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началника на РУ на МВР,
издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или
мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението,
а в чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ е посочено, че заявлението се адресира до директора
на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР. Въз основа на
така очертаната нормативна рамка, издавайки изричния отказ, началникът на Първо
Районно управление Перник се явява материално и териториално компетентният
орган.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, не констатира да са налице
основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваният Отказ е в писмена форма, като е мотивиран съгласно изискването
на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, след преценка на всички факти и обстоятелства от
значение за случая и съдържа необходимите реквизити, съгласно чл. 59 от АПК. Не
са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
В производството по издаване на постановения отказ не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, с оглед на което не са налице и основания
за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Преценен за съответствие с приложимия материален закон, отказът е
законосъобразен. Контролът върху дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси,
условията и реда за издаване на разрешения за упражняването им е уреден със
ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3, във връзка с ал. 2 от
посочения нормативен акт, български граждани могат да придобиват огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство
след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на
МВР или от оправомощено от него длъжностно лице или от началника на РУ на МВР
по местонахождение на обекта за съхранение или по постоянен адрес на
физическото лице.
Производството по издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно
оръжие е регламентирано в Глава Пета на ЗОБВВПИ. Предмет на съдебен контрол в
настоящото съдебно производство е законосъобразността на отказа, постановен на
посочените основания по чл. 76 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, мотивиран с
липса на основателна причина за притежаване на оръжие. Настоящият съдебен
състав намира оспорения отказ за материално законосъобразен.
В настоящият казус е безспорно, че жалбоподателят притежава разрешение за
носене и съхранение на огнестрелно оръжие със срок по чл. 84, ал. 2 от закона –
до 20.06.2022, като същият е подал заявление за подновяване на 07.04.2022
година, т.е. преди изтичане на срока. Съгласно нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичане на срока по чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ
лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях, подава заявление по образец за подновяване на
разрешението, като съгласно ал. 5 на чл. 83 от ЗОБВВПИ директорът на ГДНП на
МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началника на РУ на МВР,
издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в
едномесечен срок от подаване на заявлението.
Независимо от употребената в закона терминология „подновяване на
разрешението“, процедурата се извършва като при първоначално издаване на
разрешение, предвид препратката на чл. 87, ал. 3 от закона към чл. 83, който
регламентира реда за издаване на
разрешението. В този смисъл, дали в хипотезата на първоначално издаване на
разрешение или в хипотезата на подновяване на разрешението, лицето следва да
докаже необходимостта от притежаване на оръжие. Правилно органът е приел, че е
сезиран по реда на чл. 76 от ЗОБВВПИ и при това положение същият е бил длъжен
да прецени необходимостта по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. В заявлението си
заявителят е изложил, че процесното огнестрелно оръжие е придобито от него в
качеството му на бивш служител на Министерство на отбраната, като не е посочил
други причини, обуславящи необходимостта от получаване на съответното
разрешение.
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ регламентира, че
разрешенията за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна
причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране,
която по несъмнен начин обосновава издаване на разрешение. Следователно основна
предпоставка за издаване на разрешение за дейностите по закон е наличието на
необходимост от ползване на оръжие за някоя от изрично изброените от закона
цели по чл. 6 от ЗОБВВПИ. Отсъствието
само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде,
респективно да се поднови разрешение, без значение, дали са изпълнени останалите
критерии от закона. Именно, защото снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна
мярка за опазване на обществено значими блага, в законодателството е установен
разрешителен режим, при който императивно, за всеки конкретен случай, трябва да
се докаже по несъмнен начин нуждата от използване на тази мярка. Законът не
въвежда специално изисквания или отклонения от общия ред и условията за
издаване на разрешение по този закон. Видно от представените доказателства, жалбоподателят
е депозирал заявление в качеството на физическо лице и е поискал продължаване
на срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси.
Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само
за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Те не
могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива имат само
физическите и юридическите лица, регистрирани като търговци извършващи
съответната търговска дейност или дейност, която изисква водене по търговски
начин.
По отношение на твърденията, че е бивш военен служител, следва да се
посочи, че тези обстоятелства не са спорни, но същите са ирелевантни за правния
спор. Законът не дава предимство на бивши военни служители, а те също следва да
ангажират убедителни доказателства от необходимостта за носене и съхраняване на
огнестрелно оръжие. Отделно от това, жалбоподателят не е посочи и някакви
допълнителни мотиви, които да обосноват извод, че същият има необходимост от носене
на оръжие.
В тази връзка следва да се отбележи, че константо в съдебната практика по
отношение приложението на ЗОБВВПИ се приема, че в тежест на иницииралото
производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене
и употреба на огнестрелно оръжие. По аргумент от чл. 170, ал. 2 от АПК
жалбоподателят е следвало да установи, че са налице условията за
удовлетворяване на искането му, т.е. за издаване на благоприятен за него акт.
Доказването на заявената необходимост от придобиване на оръжие е пълно и
главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата ѝ отказ за
издаване на разрешение акт е законосъобразен. Органът преценява наличието на
необходимостта от притежаване на оръжие за самоотбрана на основата на
твърденията на заявителя, като взема предвид и данните, които са събрани в хода
на административното производство, като в посочения смисъл е и съдебната
практика на Върховния административен съд, която е обективирана в Решение №
11358 от 24.07.2019 година, постановено по адм. дело № 10010/2018 година.
От друга страна наличието на предходни издадени разрешения не освобождава
лицето от задължението да докаже необходимостта от носене на оръжие във всеки
един случай на подаване на заявлението, тъй като в ЗОБВВПИ не е предвиден
различен ред и условия, при които се издава исканото разрешение за пръв път и
при всяко последващо подновяване на заявление.Също така не съществува законово
задължение за органа, при веднъж издадено разрешение, задължително да
продължава срока му на действие.
В случая не е налице и отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй
като обжалваният административен акт не противоречи на целта на закона.
Началникът на Първо Районно управление Перник е административният орган, който
осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите и при правилно установеното
наличие на основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, след изпълнение на
законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с целта на закона,
а именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване, съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока степен на
обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на множество
граждани.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че административният
орган, правилно и законосъобразно, отказва издаването на разрешение за
придобиване на късо огнестрелно оръжие от страна на жалбоподателя, респективно
отнема разрешение №20190460441 в едно с пистолет „Валтер Р22“, к.22LR, №G026362 и боеприпасите
за него.
По изложените съображения, жалбата с явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да бъде отхвърлено направеното искане от
страна на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
В същото време претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в
размер на 100 /сто/ лева, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Л.Е.,
с ЕГН: **********,*** срещу Отказ рег. № 1920р-8288/09.06.2022 година, издаден
от Началника на Първо Районно управление при ОДМВР Перник, с който е отказано
издаването на разрешение за носене и съхранение на пистолет „Валтер Р22“, к. 22LR № G026362 и е отнето
разрешение № 20190460441, както и притежаваното от Л.Л.Е. огнестрелно оръжие и
боеприпаси към него, като неоснователна.
ОСЖЪДА Л.Л.Е., с ЕГН:
**********,*** да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Перник, сума от 100
/сто/ лева.
Решението може да бъде обжалвано, с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Р. България, в 14 –дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи по
реда на чл. 138,
във вр. с чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/