МОТИВИ :
Предаден е на съд подсъдимият М.И.М. ЕГН **********
*** за извършено престъпление по чл.116
ал.1 т.6 предл.3 вр.чл.115 от НК.
В съдебно заседание по време на
разпоредителното заседание – подсъдимият лично и чрез неговия защитник изрично
заявява, че желае делото да бъде разгледано по реда и при условията на Глава 27
от НПК.
Въпреки редовното призоваване наследниците
на пострадалата от деянието – редовно призовани, не се възползват от правото си
и не изявяват гражданско-правни претенции, както и искания за конституирането
им като граждански ищци и частни обвинители в процеса. Единствено това стори
наследникът – син на пострадалата Я. М.
– Т.Й.К., който предяви искане за конституирането му като частен обвинител в
процеса и като граждански ищец и същевременно с това – претенция за размера на
претърпените от него неимуществени вреди – 200 000 лева ведно със законна
лихва върху тази сума, начиная от датата на извършване на деянието 19.10.2018
г. и до окончателното ѝ изплащане. Съдът намери, че предявеното в писмена
форма и потвърдено в съдебно заседание искане на Т.К. отговаря на реда и
условията на чл.74 и сл. и чл.84 и сл. от НПК, поради което с надлежно
определение той беше конституиран от съда като частен обвинител и същевременно
– граждански ищец и съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения граждански иск против подсъдимия М.М. за претърпени от Т.К.
неимуществени вреди в размер на 200 000 лева в пряка и непосредствена
причинна връзка с деянието на М., начиная от датата на смъртта на пострадалата
Я. М. – 19.10.2018 г. и до окончателното
ѝ изплащане, както и за направените от гражданския ищец и частен
обвинител разноски по делото пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, тъй както е предявено. Пледира за
осъдителна присъда при превес на смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства по първата алтернатива на предвидените наказания, а именно
лишаване от свобода с приложение на чл.58а от НК. Намира, че предявеният
граждански иск е правилен по своето основание и размер.
Гражданският ищец и частен обвинител чрез
своя повереник поддържат иска. Присъединяват се изцяло към становището на прокурора
относно вида и размера на наказанието.
Подсъдимият М. признава изцяло фактите в
обвинителния акт. Изразява съжаление за стореното и предоставя на съда да реши
по въпроса за неговото наказание.
Съдът като взе предвид, че подсъдимият не
желае извършване на разпит на свидетелите и вещите лица за фактите по
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти
намира, че в случая е налице основанието на чл.371 т.2 от НПК и постанови
делото да бъде разгледано по реда на Глава
27 от НПК.
I. ФАКТИЧЕСКА СТРАНА НА ДЕЯНИЕТО:
Подсъдимият М. и пострадалата Я. М. са съпрузи повече от четиридесет години.
От първия брак пострадалата М. има две деца – Т.К. и Р. К.. От брака между М.М. и пострадалата Я. М. има едно дете – А.Н.. В последните няколко години
отношението между съпрузите М.се влошило – същите
непрекъснато се карали, спели в различни стаи, сами поемали собствените си
битови сметки. При това Я.М. започнала редовно да ходи
в Г. на гости на своите деца от първия брак
Т.К. и Р. К., поради което децата били в течение на
съществуващите в семейството проблеми. В такива случаи подсъдимият упорито
звънял на съпругата си и я молел да се прибере в България, за да живеят заедно
в собствената си къща в гр.Бургас. Пострадалата винаги отстъпвала и се
прибирала при мъжа си, дори имало случаи когато двамата заедно били на гости в
Г.. Въпреки това обаче отношенията им не се подобрявали и
ситуациите се повтаряли, поради което пострадалата взела категорично решение
следващия път да отиде за постоянно при дъщеря си в Г.и да си намери
там работа.
В последните години – от 2010 г.
М. бил диагностициран с психично заболяване – биполярно афективно разстройство
– душевно разстройство с периоди на променливо настроение, характеризиращо се с
повтарящи се епизоди на мания и депресия или комбинация от двете. От тогава той
неколкократно постъпва на лечение в ЦПЗ Бургас, при което е лекуван
стационарно, а и амбулаторно с терапевтични ремисии. Приемал е лекарства, като
на всеки шест месеца е извършвал преглед при психиатър в ЦПЗ Бургас, за което
били издавани съответни протоколи. Предписвана му е била лекарствена терапия,
като лекарствата той приемал редовно. През 2018 г. М. ***, когато двукратно бил
прегледан от свидетеля д-р Г. и му била предписано нова
лекарствена терапия за срок от шест месеца. М. стриктно изпълнявал посоченото в
протоколите лечение, като през 2018 г. признаци за агресия и влошаване на
състоянието му не били установени.
От психиатрично заболяване –
надлежно регистрирано страдала и дъщерята на двамата съпруги А.Н.. При това, тя
също била приемана на стационарно лечение в ЦПЗ и с времето все по-често
осъществявала срещи със своя баща – подсъдимия М.. По тази причина М.
многократно посещавал дъщеря си, включително и се случвало да преспи в дома
ѝ и да се грижи за нея, въпреки че тя има съпруг. Така или иначе, поведението
на пострадалата, която започнала редовно да посещава децата си в Г., а от друга страна – поведението на подсъдимия, който все
по-често се задържал при дъщеря си А. още повече обтегнало отношението между
двамата съпрузи. М.М. и А.Н. били убедени, че са лежали в Психиатрията по вина
на пострадалата, а от друга страна пострадалата Я. М. често се оплаквала на децата си в Г.и в крайна сметка взела решение окончателно да напусне семейното
жилище.
Няколко дни преди
инкриминираното деяние на 19.10.2018 г. подсъдимият М. отново изпаднал в
депресивно състояние, като в такива случаи той се затварял в себе си, не
говорел, гледал в една точка. По делото безспорно се установи, че през тези
няколко дни М. е преустановил да взема предписаните му лекарства, но въпреки
това той бил в състояние да разбира случващото се с него и около него. При това
– изпаднал в паника, че ще остане сам и жена му няма да се грижи за него, у
него се оформило и изяснило решение да убие пострадалата.
На 19.10.2018 г. преди обяд
пострадалата Я. М. се изкъпала
в банята и се прибрала в спалнята си. Облякла се с нощница, седнала на леглото,
включила сешоара и започнала да суши косата си. Подсъдимият М. решил, че точно
сега е моментът да се саморазправи с нея, като си мислил, че шумът от сешоара
ще попречи навън да се чуват крясъци и писъци.
Той влязъл в стаята при пострадалата с чук и откъм гърба ѝ нанесъл
силен удар по тилната повърхност на главата на пострадалата, която паднала по
гръб на леглото. Стоейки от дясната ѝ страна, той продължил да нанася
удари с чука, който държал в дясната си ръка като тези удари били многократни.
В крайна сметка ударите, видно от констатираните рани, според
съдебно-медицинската експертиза са били 11 на брой и те били преустановени едва
след като пострадалата престанала да дава каквито и да е признаци на живот.
Подсъдимият захвърлил чука и веднага се обадил на телефон 112, като разказал
подробно какво е сторил. Обадил се по телефона и на св.Н. – съпруга на дъщерята на М. – А.Н..
Излязъл пред къщата и зачакал, като след малко там пристигнала линейка, в която
пътували св.св.М., И. и Н.. Пред тях подсъдимият, видимо спокоен, казал, че убил жена си и
че не била да се притесняват, защото тя е вече мъртва, убил я е с чук, като
ѝ нанесъл десет удара. На въпроси на М. дали е
сериозен в това, което говори, подсъдимият потвърдил и свидетелите забелязали
по горната му дреха капки кръв. На св.Н. той подробно разказал, че
преди да нанесе ударите, между него и съпругата му Я. не е имало
скандал, а той просто я издебнал да излезе от банята, да седне да си суши
косата със сешоара, за да има шум и я ударил десет пъти с чук в главата. Дори
попитал защо идва линейка, а не полиция да го арестува. Сам повел медицинския
екип към къщата и го въвел в стаята на първия партерен етаж, където свидетелите
видели трупа на жената по бельо с окървавена и размазана дясна половина на
лицето и без признаци на живот. При това М. казал, че е убил жена си защото го
е дразнела, благодарение на нея е лежал в Психото и това влошило отношенията с
дъщеря им А.. Медицинският екип констатирал по надлежния ред настъпилата смърт,
а в това време пристигнали полицейските служители св.св.В.и К.. Установявайки какво е станало, те
поставили белезници на М. и забелязали по ръцете и по тениската му червени
петна, приличащи на кръв. Запазили местопроизшествието за извършване на оглед
от дежурна следствена група. При извършения оглед подробно в протокол било
описано както положението на трупа на М. върху леглото, така и дрехите, с които
е облечена и че в областта на главата, по раменете ѝ и по матрака на
леглото има голямо количество червена течност. Установени били и видимите
наранявания по тялото на жертвата. Намерен бил и чук с метална глава и дървена
дръжка в дясно от трупа, по който имало дълги косми и червеникави петна.
При изготвения впоследствие
протокол за ВДС – л.235 т.първи от ДП е установено точно какво е казал
подсъдимия на дежурния оператор на телефон 112 – че е убил жена си с чук с
множество удари.
Видно от надлежно изготвената и
приета съдебно медицинска експертиза е, че по трупа на Я. М. е установена тежка черепно-мозъчна
травма с многофрагментарно счупване на фронтални кости в основата на черепа.
Разкъсно контузни рани по лицевия и мозъчен череп – 11 на брой. Субарахноиден
кръвоизлив, обхващащ целия мозък, най-дебел в основата на черепа. Оток на
мозъка и белия дроб. Остър кръвен застой във вътрешните органи. Вещите лица са
категорични, че непосредствена причина за смъртта на М. е тежката
черепно-мозъчна травма, като смъртта е настъпила с малък промеждутък от време
за не повече от пет-десет минути, но много бързо. В резултат на нанасянето на
първия удар пострадалата не е била способна да възприема заобикалящата
действителност и да съзнава какво се случва с нея, включително и да чувства
болка. По делото е извършено ДНК-профилиране на веществени доказателства от
местопроизшествието – кръвна проба и косми от М., сравнително изследване от М.,
обтривки от ръцете и ноктите на М., иззети дрехи, маратонки и часовник от М. –
в резултат на всичко това е установено безспорно, че ударите по главата на М.
са нанесени с намерения чук, който е бил държан от подсъдимия М., а по дрехите
на М. човешката кръв е на пострадалата М.. Това се потвърждава и от
анализираните човешки косми, иззети от чука.
По делото е назначена, извършена
и надлежно приета химико-токсикологична експертиза на кръвните проби както на
пострадалата М., така и на подсъдимия М.. При това в кръвта на М. е установено
наличие на лекарствено средство – повлияващо функциите на централната нервна
система с основно приложение за лечение на неврологични и психични заболявания.
Установеното лекарствено средство съвпада с предписаното такова от лекаря
психиатър при последното посещение на М., но от неговата концентрация става
видно, че лицето е преустановило приема на медикамента около два-три дни преди
това.
По делото са били назначени и
надлежно приети съдебно-психиатрични експертизи, при което вещите лица са
категорични, че към момента на извършване на деянието, М. е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – поведението
му е било нормалпсихологично, мотивирано, изключващо налудности, халюцинации
или други психопатологични феномени, като качествено разстройство на
съзнанието, волята, емоциите, паметта, интелекта, тоест той не е бил в състояние
на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. И към настоящия
момент М. правилно възприема и запаметява факти и обстоятелства, имащи
отношение към делото и да дава достоверни обяснения за тях.
При така описаната фактическа
обстановка не са налице каквито и да е било данни да се приеме, че деянието е
извършено от М. в състояние на физиологичен афект поради липса на насилие,
тежка обида или друго противоправно действие на пострадалата спрямо подсъдимия
и неговите близки. При това деянието е било извършено подредено, организирано и
целенасочено.
Допълнително категорично е
установено с психиатрично-психологичната експертиза, че непровеждането на
лекарствена терапия за срок от три-четири дни преди деянието не е достатъчно да
се разгърне нов психотичен епизод по време на извършване на инкриминираното
деяние.
В същото време пострадалата не е
била способна да възприема заобикалящата действително и да съзнава какво се
случва с нея, като вече не е чувствала болки.
Горното се потвърждава както от
показанията на посочените по-горе свидетели, така и от други гласни
доказателства – показанията на св.св.Н., Н., Г., Р., К.. При това от показанията на
последната свидетелка К. става ясно, че няколко дни преди деянието пострадалата
е била разтревожена и е споделила, че М. не си взема хапчетата и е бил много
избухлив.
II. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
С оглед на така изяснената
фактическа обстановка съдът приема обвинението за безспорно доказано. Това е
така защото от обективна страна на 19.10.2018 г. за времето от 10:00 до 11:50
часа в семейната къща на адрес гр.Бургас, кв.******, ул.“А.“
№ *, партерен етаж подсъдимият умъртвил съпругата си Я.Д.М. чрез нанасяне на множество удари с чук в главата на М.,
довели до тежка черепно-мозъчна травма в следствие на която е настъпила смъртта
ѝ. Безспорно е, че деянието не е извършено по особено мъчителен начин,
тъй като пострадалата въобще не е разбрала какво се случва с нея и не е
почувствала болка. Деянието обаче е извършено с особена жестокост от страна на
подсъдимия предвид мястото на нанасяне на ударите, предмета на престъплението
чук, броят на тези удари.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11 ал.2 от НК – след предварително обмисляне подсъдимият е разбирал свойството и
значението на извършеното, знаел е какви ще бъдат общественоопасните последици
и е искал пряко настъпването на тези последици. И тъй като деянието не е
извършено в състояние на афект или при неизбежна отбрана, то следва да бъде
квалифицирано като престъпление убийство по чл.116 ал.1 т.6 предл.3 от НК. Като
причина за извършване на деянието следва да се посочи ниската правна култура на
подсъдимия, дългогодишните обтегнати отношения между съпрузите, проблемите им с
децата.
III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието
съдът се съобрази както с целите на закона по смисъла на чл.36 от НК, така и с
императивните критерии на чл.54 от НК. Взе предвид от една страна изключително
високата степен на обществена опасност на самото деяние предвид родовия и
непосредствен обект на посегателство. От друга взе предвид ниската степен на
обществена опасност на самия деец – същият е с чисто съдебно минало, упражнявал
е обществено-полезен труд, в напреднала възраст е, от самото начало е оказвал
пълно и всестранно съдействие за разкриване на обективната истина, изразява
искрено съжаление за стореното от него. При това съдът прие, че в случая на
подсъдимия следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства по първия вид от предвидените в закона наказания, а
именно лишаване от свобода за срок от петнадесет години. Предвид
обстоятелството, че подсъдимият изцяло признава вината си и не оспорва фактите
в обвинителния акт и на основание разпоредбата на чл.58а от НК съдът след като
определи наказанието по вид и размер го редуцира на десет години лишаване от
свобода, което подсъдимият следва да изтърпи в Затвор при първоначален строг
режим. С присъдата и на основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето,
през което подсъдимият е бил задържан, а именно от 22.10.2018 г. и понастоящем.
IV. ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предвид на така приетата
фактическа обстановка и правна квалификация съдът приема предявения от Т.Й.К.
граждански иск против подсъдимия М. за безспорно доказан по своето основание.
Безспорно е, че К. е син на пострадалата Я.М. и макар да
живее в друго жилище и в друга държава е претърпял сериозни неимуществени вреди
в резултат на смъртта на майка си. При това тези вреди са в пряка и
непосредствена причинна връзка с деянието на подсъдимия и е налице непозволено
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Същевременно с това обаче, предвид
възрастта на гражданския ищец, наличието на самостоятелно семейство, както и
хипотетична възможност и другите пострадали от деянието – деца, брат и сестра
на пострадалата да предявят граждански претенции против подсъдимия по
граждански ред, а и предвид възрастта на самата пострадала, съдът намери, че
предявения граждански иск е неоснователно завишен по размер, поради което реши,
че ще бъде справедливо той да бъде уважен в размер до 100 000 лева, а в останалата
му част до претендирания размер – отхвърлен като недоказан. Именно този размер
съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец.
Накрая с присъдата съдът се
произнесе и по веществените доказателства по делото като с оглед тяхната
малозначителност в по-голямата им част постанови те да бъдат унищожени след
влизане на присъдата в сила, а иззетите мобилни телефони на досъдебното
производство да бъдат върнати на собствениците им.
Накрая с присъдата съдът осъди
подсъдимия М. да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, както и в полза на държавата – направените от нея разноски, а на
гражданския ищец – направените от него разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: