Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. К., 15.12.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански
състав
на петнадесети декември две хиляди и
седемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 661 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Р Е Ш И:
ВЗЕМА спрямо С.П.С. с ЕГН ********** *** следните мерки за
защита:
ЗАПОВЯДВА на Т.П.Л. с ЕГН ********** *** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.П.С. с ЕГН ********** ***.
ОТСТРАНЯВА Т.П.Л. с ЕГН ********** от съвместно
обитаваното със С.П.С. с ЕГН **********
***, за срок от 18 (осемнадесет) месеца.
ЗАБРАНЯВА на Т.П.Л. с ЕГН ********** да приближава
пострадалото лице С.П.С. с ЕГН
**********, до жилището й, представляващо апартамент на адрес: град К., ул. „П.Ю.“ № **, ет.**, ап.***, както и
местата за социални контакти и отдих за срок от 18 (осемнадесет) месеца.
НАСТОЯЩЕТО
решение подлежи на незабавно изпълнение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН,
която ведно с препис от решението се връчи на страните и се изпрати до РПУ на
МВР - К..
ОСЪЖДА Т.П.Л. с ЕГН ********** да заплати
глоба в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА Т.П.Л. с ЕГН ********** да заплати на С.П.С. с ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 300 (триста) лева за реализирано адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.П.Л. с ЕГН ********** да заплати
държавна такса по сметка на КрлРС в размер на 30.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П., в 7-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
ПРОИЗВОДСТВО
по реда на член 4, ал.1 от ЗЗДН.
Образувано по
молба на С.П.С. за издаване на заповед
защита по Закона за защита от домашно насилие срещу Т.П.Л..
Молителката
твърди, че ответникът е неин внук, син
на дъщеря й С. С. Л.. Ответникът, майка му, жената, с която живеел на семейни
начала – М. и детето им С.,
живеели в И.. През месец юли 2016г. ответникът се върнал в Б. и се настанил в
жилището на молителката. Оттогава започнали и проблемите помежду им.
Молителката не реагирала на поведението на внука си и се примирявала с него,
защото очаквала да се върне в И. при семейството си. В началото на месец май
тази година ответникът заявил, че е изгонен от испанските власти и остава за
постоянно в Б.. Установил се да живее при молителката, тъй като на адреса му -
град К., ул. „Х.П.“ № ***
живеела неговата баба по бащина линия Н. Л. и ответникът имал забрана да
посещава жилището й по повод защита от домашно насилие. Първата седмица от
съжителството им било сравнително нормално. След това ответникът започнал да
употребява алкохол и под негово влияние ставал много агресивен и опасен.
Обръщал се към молителката с думите „**********************************.“
Ответникът постоянно обиждал молителката, биел я и я заплашвал със
саморазправа. Многократно я заплашвал с нож и казвал, че ще я изхвърли през
прозореца на терасата. Ответникът искал молителката да умре, защото била
ползвател на жилището, в което живеела. Многократно викала полиция, тъй като
била в безпомощно състояние, заради действията на внука си. Той многократно я
блъскал в стената, ритал я с ритници. Органите на реда викали Бърза помощ
заради състоянието й. Ответникът имал нова приятелка и започнал да изнася вещи
от жилището, за да си набавя пари за издръжката на двамата и за алкохол.
Вратите на апартамента и мебелите на молителката били надрани с ножа, с който я
заплашвал. Многократно след хранене ответникът ставал и обръщал на земята
масата с чиниите, хвърлял тенджерата с ястието по стените, изнесъл от фризера
на молителката всички пакети с месо и храна за да изхранва новата си приятелка.
Въпреки възрастта й се налагало много пъти да напуска жилището си и да се крие
при сестра си - Н. на ул. „Л.П.“ № *** в гр. К..
На 14.05.2017г. на обяд ответникът отишъл в
жилището пиян и започнал да обижда и псува молителката с думите: „К. ***,
****?“. Започнал да я гони и да посяга да я удари. Казал, че следващият път
като дойде, ще вземе трион и ще я нареже, и никой нямало да разбере, че е
умряла. Хванал я за косата и започнал да я влачи по земята. Молителката
избягала на улицата, за да се спаси. Всички съседи от блока видели, че отново е
подложена на тормоз от страна на внука си. Извикала съседа Н.К., който отишъл и
изкарал ответника извън жилището.
Нечовешкото поведението на внука й станало
системно - повече от една година живеела в страх, че може всеки момент да започне
да я бие и дори да я убие, защото той постоянно отправял подобни закани. Всеки
ден била подложена на физически и психически тормоз, страхувала се за живота
си.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да наложи на Т.П.Л.
мерки по ЗЗДН.
ОТВЕТНИКЪТ Т.П.Л. не взема становище по молбата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира
за установено следното:
Легално
определение за понятието „домашно насилие” е дадено в член 2 от ЗЗДН, съгласно
който домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие,
извършено от низходящ, каквато е настоящата хипотеза и съгласно установеното в
чл. 3, т.5 от ЗЗДН. Установено е, че страните са баба и внук чрез представените
удостоверения за родствени връзки изх. № 1038 и изх. № 1039 от 03.05.2017 г. на
Община К.. Установява се, че молителката е подала сигнал до РУ на МВР К. против
ответника, като преписката е била изпратена на РП К.Ю. От показанията на
свидетелката М – сестра на молителката се установява, че ответникът е упражнявал
системен тормоз спрямо баба си –псувал, обиждал, наричал я с много грозни думи,
вдигал ръка срещу нея, вадел нож и го забивал в масата. Свидетелката (нетна на
83 годишна възраст) се срамувала, че се намира в съда и да повтори думите на
внука на сестра си. Тормозът върху молителката започнал и продължавал от месец
април миналата година, когато ответникът се прибрал от чужбина.Тогава заживял
при баба си. Двете се страхували от Т.. През изминалата година и половина
молителката често търсела помощ от сестра си, а понякога свидетелката оставала
да спи при нея. Ответникът употребявал големи количества алкохол и затова се
държал по този начин. Имало случаи да я рита, да я притисне в ъгъла и да я
души. Доколкото свидетелката знаела и съседите на сестра й викали полиция.
Предмет
на делото е твърдян акт на домашно насилие, извършен на 15.05.2017 г. За да е
осъществен състава на домашно насилие, следва да се установи налице ли е
деяние, съответно на посочените в чл. 2 от ЗЗДН или не. Следователно, в
настоящия случай е необходимо да се установи има ли осъществено психическо и
физическо насилие на посочените два дати и в какво се е изразявало същото.
Молителката представя декларация по член 9 от ЗЗДН за осъщественото спрямо нея
психическо и физическо насилие на 14.05.2017 г., в която под страх от
наказателна отговорност са декларирани фактите, изложени в молбата: обиди,
закани живота, нанесени удари, скубане по косата и влачене по земята. Пряк
очевидец на акта не е установен, но декларираните факти не са оборени посредством
никакви доказателствени средства и не са оспорени от ответника. В подкрепа на
твърденията за упражняван върху молителката системен тормоз от страна на внука
й в продължение на година и половина е разпитана свидетелката М, чиито
показания, ценени по реда на чл. 172 от ГПК установяват системен физически и
психически тормоз спрямо сестра й от страна на ответника. Показанията не са
оспорени по надлежния ред и съдът намира фактите, изложени в молбата за
доказани в пълен обем.
При
така установените факти, съдът намира молбата за основателна. Съгласно член 2
от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие,
извършено спрямо лицата, които са в родствена връзка по права линия. Тези
действия следва да бъдат доказани по указания в член 13 от ЗЗДН ред, за да се
предприемат мерки за защита срещу домашно насилие. С оглед на изричната
доказателствена сила на представената пред съда декларация по член 9 от ЗЗСДН,
във връзка с член 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, се установява, че на посочената дата
ответникът е извършил спрямо молителката физическо и психическо насилие,
описано по-горе. Установено е, чрез показанията на свидетеля, че тормозът е бил
системен и застрашаващ живота и здравето на молителката, като ситуацията между
бабата и внука е била усложнена заради злоупотреба с алкохол от страна на
ответника. Не са ангажирани доказателства, оборващи доказателствената сила на
декларацията по чл. 9 от ЗЗДН и показанията на свидетелката, нито противоречиви
такива, които налагат нарочен коментар, респективно - изключване от
доказателствата. Обобщавайки изложеното от фактическа и правна страна съдът
приема, че са налице предпоставките, при които законът предвижда мерки за
закрила срещу домашно насилие и уважава молбата.
Мерките
за защита срещу домашно насилие са посочени в член 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от
ЗЗДН. Съдът намира, че с оглед на степента на опасност на извършителя на
домашно насилие и като отчете и възрастта на молителката 79 години, следва да
приложи първата, втората и третата
мярка, като по отношение на втората и третата определи срок от осемнадесет
месеца. Максималният срок следва да бъде определен с оглед установеното в
процеса застрашаващо живота и здравето на молителката поведение от страна на
нейния внук. Съдът налага на ответника и глоба в размер на 200 лева.
С
оглед изхода от процеса, следва да бъде осъден да заплати на молителката и
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
На
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗСДН, Т.П.Л. следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 30.00 лева по сметка на КрлРС.
Мотивиран
от изложеното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.