ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 96
гр. Бургас, 17.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20222001000076 по описа за 2022 година
С Решение № 385 от 14.12.2021 г., постановено по т.д. № 490/ 2020
г., Окръжен съд Бургас е осъдил О., с адрес: гр. П ул. „С” № *,
представлявана от И.А. - кмет, да заплати на „Р.” ООД , ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***0, ул. „***” № *, представлявано от
*** и *** управители, заедно и поотделно, сумата от 38 273,69 лв.
– договорна неустойка за забава в периода 30.09.2017 г. - 19.04.2018 г. на
задължението на възложителя по договор № *** г. за обществена поръчка за
сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на
териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване
и опесъчаване на О., да заплати в договорения срок извършените услуги по
фактура № ***7 г. на стойност 138 026,80 лв. и по фактура № 6899/ 31.08.2017
г. на стойност 54 315,40 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на иска на 14.12.2020 г. до окончателното й заплащане.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от О., с адрес за връчване: гр. С. бул.
„Г“ № *, ет.*, ап.* – адв. Д.Г., в която решението се обжалва, като
неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални
нарушения, и се въвежда искане за неговата отмяна, с връщане на делото на
първоинстанционния съд, или, евентуално, постановяване на ново решение,
по съществото на спора, с което исковата претенция бъде отхвърлена.
1
Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че в договора, сключен
между страните, има уговорена неустойка - изрично е посочено в
съглашението, че се касае за лихва за забава.
Излагат се доводи, че неправилно е оставено без уважение
възражението за нищожност на неустоечната клауза, без съдът да направи
анализ на конкретната договорна норма, за да прецени нейната
действителност. Изразява се становище, че не са взети предвид вида и
размера на задължението, което неустойката обезпечава, нито съотношението
между размера на същата и очакваните за кредитора евентуални вреди от
неизпълнението на паричното задължение на възложителя. Развити са
оплаквания, че още при сключване на договора, договорената неустойка е в
размер многократно надвишаващ мораторната лихва за забава, като, с оглед и
стойността на горната й граница, е очевидна аморалната несъразмерност на
размера й. Сочи се, че при месечните задължения на Общината е възможно
неустойката да достигне до размер, превишаващ размера на дължимото по
съответната фактура плащане, което се изтъква като нарушение на добрите
нрави и води до нищожност на клаузата.
Претендира се, че необосновано и неправилно съдът е оставил без
разглеждане искането на О. за намаляване размера на неустойката до размера
на дължимата законна лихва за периода, тъй като Общината е изпълнила
задължението си и, въпреки забавата в изпълнението, дружеството -
въззиваем не е претърпяло никакви вреди. Подчертава се, че О. не е търговец
и правилото на чл.309 ТЗ не намира приложение към конкретната сделка.
Не се въвеждат искания по доказателствата.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Р.” ООД, с адрес за връчване: гр. С., ул. „П.” № , вх.*, ет.*, ап.* – адв. С.Е., в
който същата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на
постановеното първоинстанционно съдебно решение, като правилно и
законосъобразно.
Подчертава се, че правилно е уважена претенцията от
първостепенния съд, с оглед неоспорения договор между страните и приетото
заключение на вещото лице досежно датата на плащане.
Изтъкват се доводи, че при тълкуване действителната воля на
2
страните, е несъмнено, че се касае за валидно уговорена клауза за неустойка
за забава, която не е нищожна, не противоречи на добрите нрави и
претенцията не е погасена по давност, тъй като началният момент на същата
започва да тече от плащането, респективно от момента, в който неустойката
достигне договорения максимум. Налице е позоваване на текста на чл.15 от
договора, който, по мнение на въззиваемия, ясно показва, че обезщетението
за забава е уговорено като неустойка, по смисъла на чл.92 ЗЗД. Сочи се, че
страните по договорите могат свободно да уговарят съдържанието им и в
частност да уговорят по-висок размер на обезщетението за забава.
Въззиваемият изтъква, че оспорената клауза е била предложена от ответника,
по договор, предварително изготвен от него в рамките на процедура по ЗОП.
Подчертава се, че размерът на неустойката е сравнително малък и тя
би стигнала размера на просрочената сума едва при 1000 дни забава и не би
го превишила значително, тъй като вземането за неустойка се погасява с
тригодишна давност, а уговореният краен предел би бил достигнат при забава
от порядъка на 12 години.
Въззиваемият поддържа, че Общината, като субект на търговския
оборот, е следвало да съблюдава изискванията на добрата търговска практика
и да се разплаща своевременно по поетите от нея парични задължения по
сключените търговски сделки, както и че с оспорената уговорка въззивникът е
приел, че последиците от забавата ще бъдат за негова сметка, като
доброволно е встъпил в задълженията си по процесния договор.
По отношение на възражението за намаляване неустойката до
размера на законната лихва се възразява, че преките и непосредствени вреди –
претърпяната загуба или пропусната полза, от неизпълнението могат да са
както по-големи така и по-малки от размера на законната лихва за съответния
период.
Не се въвеждат искания по доказателствата.
Претендират се съдебно – деловодни разноски.
При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира,
че въззивната жалба е подадена в законния срок и срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение. Ето защо, налице са предпоставките,
визирани в чл.262, вр.чл.260 и чл.261 ГПК за внасяне на делото за
3
разглеждане в открито съдебно заседание пред въззивния съд.
Водим от горните съображения и на основание чл.267 ГПК,
Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за допустима въззивната жалба на О., с адрес: гр. П., ул.
„С.” № *, представлявана от И.А. - , с адрес за връчване: гр. *против Решение
№ 385 от 14.12.2021 г., постановено по т.д. № 490/ 2020 г. на Окръжен съд
Бургас.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание, насрочено за 9.06.2022
г. – 9.40 ч., за която дата и час да се уведомят страните.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4