Р Е
Ш Е Н
И Е
9.VІI.2020 Разград
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 9. VI . 2020
съд
На Година
В публично заседание
в състав:
РАЯ ЙОНЧЕВА
Секретар:
Н.Р. Председател
2019 гражданско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
260
дело номер по описа на РОС за година
съобрази
следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.Д. КЛ предявява против Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК000695089, гр.София иск за обезщетяване на неимуществени вреди - две
средно изразени по степен телесни увреждания, претърпени на 16.Х.2018г. при ПТП
поради неизправност на пътя от с.Дряновец към
гр.Сеново, Разградска обл., по който се е придвижвал с управлявания от
него л.а. „Ауди 80“с рег. №РР1193АН .
Съответно, иск в размер на 30 000,00лв.
за обезщетяване на получено при ПТП счуване на дясна илиячна кост и иск
за 50 000,00лв. в обезщетение на получено при ПТП счупване на дясна седалищна
кост.
Като факти, обосноваващи заявената по реда
на чл.49 ЗЗД защита, ищецът сочи, че на 16.Х.2018г., при управление на собствения си
автомобил в посока с.Дряновец-гр.Сеново, при опит да избегне възприета на платното
дупка, предната част на автомобила му попада в съседна такава с големи размери.
Автомобилът станал неуправляем, преобърнал се и го изхвърлил в близката нива. В
резултат на което получил претендираните до обезщетяването им телесни
увреждания, наложили имобилизирането му.
Сочи, че в продължение на месеци не можел да се
обслужва сам, имал нужда от непрекъснати грижи и не можел да участва в грижите
за семейството и домът си. Все още изпитвал болки в рамото и в седалищната
кост, особено при влошаване на времето; движенията и работоспособността му били
ограничени, не можел да извършва тежък физически труд.
Твърди, че поради неизпълнение на
вменените й по см. на чл. 30, ал. 1 от
ЗП дейностите по изграждане, ремонт и поддръжка
на пътищата от републиканската пътна мрежа, както за маркировка и сигнализация на
компрометираните пътни участъци, Агенция
"Пътна инфраструктура“ е отговорна за настъпване на произшествието и за претърпените
в резултат на същото болки, и страдания.
С депозиран в срок на чл.131 ГК отговор, ответникът Агенция "Пътна
инфраструктура"
признава допустимост на исковете
и оспорва същите
по основание и размер. Твърди, че е
изпълнила вменяваните й в отговорност задължения по поддръжка на процесния
пътен участък. Оспорва доказаност на причинна връзка между състоянието на
пътния участък и претендираните до обезщетяването им телесни повреди. Въвежда
възражение по чл.51,ал.2 ЗЗД, за
съпричиняване на вредите при изключителен принос от страна на ищеца, като сочи и конкретно допуснати от него
нарушения на правилата за движение като водач на МПС- управление на автомобила без
поставяне на обезопасителен колан и с превишена за пътната обстановка скорост. Алтернативно
поддържа становище за несъразмерност на
претендираното обезщетение със степента и интензивността на действително
търпените от ищеца вреди.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с
доводите на страните, събраните по делото доказателства дават основание на съда
да приеме за установено от фактическа и правна страна следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна,
има гаранционно- обезпечителен характер и е за чуждо противоправно поведение.
За ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД е необходимо да се
установи, че в причинна връзка с действието или бездействието на лица, на които
същият е възложил изпълнението на определена
работа, ищецът е получил, въведените в предмет на иска телесни увреждания. Тежестта на доказване на
тези факти е у ищеца, като на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното.
На основание чл. 52 от ЗЗД размерът
на обезщетението се определя от съда по справедливост. В тежест на ответника е
да обори при условията на пълно главно доказване презумпцията за вина като
докаже, че е изпълнил всички свои задължения по поддръжката на пътя в процесния
пътен участък, както и че противоправният резултат е настъпил единствено вследствие
противоправното поведение на пострадалия
ищец, респ. че с поведението си последният е улеснил настъпването на пътно -
транспортното произшествие и допринесъл за настъпване на претендираните до
обезщетяването им вреди.
Отнесени към приложимите правни
норми, фактите по делото сочат на следното:
Семейството на ищеца живее в с. Дряновец.
Съпругата му работи в гр.Сеново и обичайно ищецът я откарвал до местоработата й с лекия си автомобил. Пътната връзка между двете населени места се
осъществява по републикански път ІІІ-2003. Т.е., за водач,
преминаващ често и почти ежедневно по
този път, състоянието на пътя към
дата на инцидента е било
добре познато на ищеца.
Поддръжката на републикански път ІІІ-2003(превантивни, текущи,
зимни и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) била възложена от ответника на ДЗЗД”ТРП
РАЗГРАД 2014” с Договор №РД-38-16/1.ХІІ.2014г. От доказателствата(вж.л.36-40)
се установява, че през м.VІ.2018г. на пътя от с.Дряновец до гр. Сеново, от
км.0+000 до км 11+400, в това число и
процесната отсечка между км.7+600 и км.9+600, е
извършено „студено изкърпване на пътната настилка с полимермодифицирана битумна емулсия и
фракция под налягане”. В протокол, двустранно
подписан от изпълнителя ДЗЗД”ТРП РАЗГРАД
2014” и ответника като възложител, е отразено прието количество дейности на
пътя без да се конкретизират същите по участъци.
На 16.Х.2018г., след като закарал съпругата
си на работа, около 15:30ч ищецът се придвижвал от с.Дянково в посока
гр.Сеново, управлявайки собственият си автомобил „Ауди 80“с рег. №РР1193АН,. Времето било слънчево, сухо, в пътния участък
не е регистрирано интензивно движение на МПС. Възприел намираща се в лентата му
за движение дупка и решил да я избегне,
заобикаляйки я от ляво. При така предприетата маневра предната част на автомобила му попаднала в
друга вдлъбнатина. В резултат
изгубил контрол върху
управлението. Автомобилът се поднесъл,
излязъл извън платното, преобърнал се странично на лявата си страна по ската,
намиращ се от лява страна на пътя по посока на движението му. След което се стационирал на четирите си колела в отстоящата на 15 м.
от платното нива. При преобръщането на автомобила и
изнасянето му от пътното платно, ищецът „изхвърчал“ от купето и паднал в нивата на 5м разстояние от автомобила.
При оглед на място и въз основа на събраните
по делото доказателства, назначената по
делото САТЕ констатира, че намиращия се между км.7+600 и км.9+600 пътен участък, в който е локализиран инцидента, е „с
широчина 6м., със суха и силно износена асфалтова настилка, с множество дупки и
кърпежи по нея. Пътният участък е хоризонтален, с дясна крива. От лява страна
на пътя, по посока движението на л.а., има силно затревен банкет, и наклон към
нива, с широчина 15м и с денивелация около 1м. В дясната лента за движение, на мястото, на което ищецът твърди към дата на
инцидента наличие на дупка, при огледа вещото лице установява кърпеж с размери -3м дължина и 2,2м
широчина.
Експертно установеното при огледа
състояние на пътния участък дава основание на съда да приеме за
безспорно, че към дата на инцидента, в лентата за движение на ищеца е
съществувала вдлъбнатина (дупка) с размерите на описания по горе кърпеж, който
е бил изпълнен последващо на инцидента. Относимо към дата на ПТП по делото не
се твърди и не се доказва в този пътен участък
да е имало пътни знаци и маркировки, сигнализиращи водачите за съществуващите на пътното платно неравности
и за ограничаване на максимално разрешената за този участък скорост от 90км/ч.
В заключение, назначената по
делото САТЕ установява, че ищецът е навлязъл в описаната отсечка по хоризонтална крива с десен завой със скорост
от 65км/ч. Вещото лице сочи, че при тази скорост и ограничената от завоя
видимост, той не е имал техническата възможност
да възприеме съществуващите в пътния участък повреди във време и от
разстояние, позволяващи му своевременна и адекватна реакция –да спре аварийно,
да премине през нея с безопасната скорост от 10-15кв/ч или да я заобиколи. Възможност за такава реакция би била налице,
ако ищецът се е движел с не повече от 46км/ч. При преминаването през завоя видимостта на
ищеца е била ограничена. Намиращата се на платното дупка не е била
сигнализирана и възприемането й от водача е било възможно на разстояние не по
голямо от 30м от нея.
В заключение САТЕ сочи, че
причините за настъпване на процесното ПТП са комплексни – от една
страна лошата, изпълнена с неравности повърхност на пътното платно и липсата на
сигнализация, обозначаваща тези неравности; От друга - неправилно подбраната от
водача скорост на движение, доказано несъобразена със състоянието на настилката
и с ограничената по посока на движението му видимост.
В отговор на поставената му от
ответника задача, вещото лице установява, че автомобилът на ищеца е бил оборудван с триточков обезопасителен
колан. САТЕ е категорична, че ако водачът е бил с поставен колан, то при
преобръщането на автомобила същият не би
„изхвръкнал” от купето.
Депозирано в този смисъл,
заключението на САТЕ бе прието от страните без възражения, като компетентно и обективно.
В резултат на така описания
механизъм на ПТП, ищецът получил счупване на крилото на дясна хълбочна кост и
счуване на дясна седалищна кост. В заключение(л.100 и сл.), първоначално назначената
по делото СМЕ констатира, че всяко от двете счупвания, по своята
медико-биологична характеристика, е средно
изразено по степен телесно увреждане, обуславящи поотделно и в съвкупност
трайно затруднение в движението на десен
долен крайник за срок над един месец. Като механизъм на получаването им вещото
лице сочи приземяването на тялото на терена на дясната си страна след напускане купето на автомобила
– падане, напрежение на мускулатура и компресия в предно задно направление. Счупванията
на пострадалия са в тазовия пръстен, отдясно, което дава основание на експерта да приеме, с категоричност, че това
изключва получаването им при движение на тялото в купето на автомобила. Вещото лице установява,
че в медицинската документация, изготвена при спешния прием на ищеца в болнично
заведение, няма описание на установени по тялото му следи от предпазен колан. Получаването, на
които д-р В. сочи като характерно при челен удар, т.е. по
механизъм различен от механизма на процесното ПТП.
При такова комбинирано счупване, пострадалият
е на постелен режим за целия оздравителен период, протичащ в рамките на 6-8
седмици. Към момента на получаване на
травмата и по време на оздравителния период, болките са силно изразени и
преодолими с помощта на обезболяващи средства. До отминаване на
острия посттравматичен период, състоянието на пострадалия не е позволявало
самостоятелно обслужване, същият е бил на
постелен режим и изцяло в зависимост от
грижите на своите близки. Факт, на който сочат в показанията си и разпитаните
по делото св. св.Мирчева и Станков. Последните сочат, че до инцидента ищецът е
бил активен, работел е тежък физически труд. В продължение на пет-шест месеца
след ПТП същият се придвижвал трудно и с помощта на патерици, оплаквал се от болки в десния крак, бил
уплашен Движел се трудно, чувствал се нестабилен и бързо се изморявал при
ходене и стоеж. Това ограничавало възможностите му за работа като строител. И
двамата свидетели декларират, че не са в чест контакт с ищеца и че не са информирани
за състоянието му от м. ХІІ.2019г.
При това счупване, вещото лице сочи възстановяване на работоспособността до 12 седмица.
Ищецът е на 56г. Към 10.І.2020г.- дата на освидетелстването му
от съдебния лекар, се установява че не е страдал от заболявания, които да способстват получаването на травмата и да
влияят неблагоприятно на оздравителния процес и на последиците от травмите.
Проведеното му лечение и манипулации са били адекватни и не довели до
допълнителни за него болки и страдания. В прогноза вещото лице сочи последици,
свързани с болков синдром при промяна на
времето и при физическо натоварване, ограничаване в обема на движение в
поясната област дясната тазобедрена
става на ищеца, както и намалена опороносимост на десния му крак.
В заключение, в отговор на
поставения й въпрос, д-р В. сочи, че
вида на травмите и начинът на получаването им - при падане на тялото извън купето на
автомобила не изключва вероятността, към момента на задействане на механизма на
ПТП ищецът да е бил с положен обезопасителен колан, който впоследствие, при
преобръщането на автомобила да е освободил. Счита, че в конкретната ситуация ползването
на колана би довело до по сериозни, дори до несъвместими с живота увреждания.
При констатирано противоречие
на СМЕ в тази й част с приетото от страните заключение на САТЕ, бе назначена
повторна СМЕ. В заключение, в.л. д-р Г. описва механизма на увреждането
идентично на приетото в първоначалната СМЕ.
Уврежданията ищецът е получил при падане на тялото му на терена. Тялото
на пострадалия е намерено на 5 м разстояние автомобила, който след
преобръщането си по ската се стационирал в нивата на четирите си колела. Този
обективно установен и неоспорен от страните факт, дава основание на вещите лица по САТЕ и повторна СМЕ да приемат,
че тялото на
ищеца е „изхвръкнало“, излетяло през отворената предна лява врата на автомобила
, което от своя страна е обяснимо с това, че в купето на автомобила то е било
свободно, не е било фиксирано с придържащия го към седалката
триточков колан. При задействалите се от
ПТП инерционни сили, поведението на тялото на пострадалия би било различно в
случай, че към момента на поднасянето на автомобила същият е бил с надлежно
сложен предпазен колан. Вещото лице по повторната СМЕ е категорично, че при
тези обективни данни за механизъм на ПТП и на получени при падане на тялото
увреждания, твърдението за поставен от ищеца към момента на ПТП обезопасителен
колан е в сферата на предположенията. Твърди,
че при установената от САТЕ скорост на л.а. от 65км/ч при
внезапно възникнала опасност и пропадането на автомобила във вдлъбнатината, ситуацията се в рамките на 3 до 5 секунди.
Време, през което водачът е дезориентиран, губи контрол върху управлението на
автомобила и не би имал времево, и технически време да откопчае колана.
При дължимия доказателствен
анализ и отчитайки относимостта й с
приетото от страните заключение на САТЕ , относно спорния момент за
обезопасителния колан, съдът кредитира и приема заключението на повторната
СМЕ.
Въз основа на така изложеното
от фактическа страна, от правна съдът приема следното:
ПТП е възникнало на републикански път, чието
управление е възложено на Агенция "Пътна инфраструктура". Съгласно
чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата ремонтът и поддържането на републиканските
пътища се осъществяват от агенцията. Нормата на чл. 167, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Според § 1, т. 19 от ДР на ППЗДП
"препятствие на пътя" е нарушаване на целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението. Нормата на чл. 52, ал. 1 от цитирания
подзаконов нормативен акт предвижда, че пътен знак Г 11 се поставя пред
препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно
или отляво, за да продължат движението си.
В конкретния случай
установената на мястото на ПТП дупка с размери 3м дължина и 2,2м широчина дълбочина, намираща се в дясната лента за
движение по пътя с.Дряновец-гр.Сеново., е представлявала препятствие по смисъла
на посочената разпоредба, което е създавало опасност за движението, с оглед
липсата на сигнализация, съобразно изискванията на цитираните норми и на
ограничение на допустимата скорост от 90 км./ч. Налице е неизпълнение на
задълженията на служителите на агенцията за своевременно отстраняване на
препятствието чрез съответния ремонт, за сигнализиране на препятствието и
организиране на движението по начин, осигуряващ безопасността му, както и
бездействие от страна на самия ответник във връзка с дължимия контрол върху
възложените на изпълнителя ремонтни дейност в този пътен участък.
Във връзка с изложеното, съдът счита че са
налице предпоставките за ангажиране на обезпечително – гаранционната отговорност
на ответника при условията на чл. 49 от ЗЗД. В настоящия случай се касае до
ПТП, довело до причиняване на увреждание на ищеца, настъпило на републикански
път, изключителна държавна собственост /чл. 8, ал. 2 ЗП/. Увреждането е
настъпило вследствие бездействие - неизпълнение на задълженията на служителите
на ответника Агенция "Пътна
инфраструктура".
При определяне размера на обезщетението следва да се има предвид личния характер на тази претенция и пряката й
връзка с изживяванията, и личността на
този, който понася вредите.
В
случая доказано претърпените от деликта и претедирани до обезщетяването им вреди са с
неимуществен характер; изразяват се в болки и страдания от получените в резултат на
ПТП травматични увреждания, посочени по - горе при излагане на фактическата
страна по казуса. Дължимото се в
обезвреда на ищеца парично обезщетение следва
да се определи от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4/23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС: при съобразяване с вида и броя на телесните
повреди- касае се за две, едновременно получени
по един и същи механизъм счупвания в дясна тазова област на ищеца, всяко
от тях с характеристика на средно изразена по степен телесна повреда, водеща
поотделно и в съвкупност до трайно затруднение в движението на десен долен
крайник на ищеца; Съдът приема за безспорно, че едновременното им получаване
обуславя в по голяма степен силата и
интензивността на болките, особено в
първите дни след произшествието, което налагало потискането им с обезболяващи
лекарства; продължителността на оздравителен процес –близо пет месеца, както й характера на
прогнозираните за в бъдеще последици от
увреждането- нестабилност в опората на десен крак; болки при промяна във
времето и при физическо натоварване, свързано с движение и стоеж на място;
ограничаване в движението и функционалността на десния крак при клякане, навеждане и
пр. В размер на обезщетението следва да
бъде съобразен факта, че в продължение
на повече от месец по медицинско
назначение ищецът е бил обездвижен на постелъчен режим и в невъзможност да се обслужва сам. За този
период в ежедневието си е бил зависим изцяло от грижите на своята съпруга,
което освен физически е създавало допълнително и психически
дисконфорт. Доказано настъпилата, в резултат на деликта неблагоприятна промяна
в поведението на ищеца. Към дата на деликта същият е бил на 54г., добро здраве
и физическа форма, физически активен, работоспособен и в помощ, физическа и
финансова на близките си; В резултат на получените при ПТП увреждания, същият не е
в състояние да се занимава с осигуряващата препитанието и издръжката му строителна дейност, която е
свързана с непоносимо за състоянието му физическо натоварване; Препоръчват му
се щадящи увредения крайник дейности;
От значение за размера на
обезщетението е и обстоятелството, че при ищеца не се наблюдават усложнения,
оздравителният процес е бил продължителен, но не е бил свързан с допълнителни
болки и страдания, и към момента счупванията
са зараснали.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита, че
претърпяването на пътно-транспорно произшествие при конкретните обстоятелства
представлява стресова ситуация, свързана с негативни изживявания, като ищецът
се налага да промени начина си на живот от гледна точна на физическата си
активност. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата
конюктура в страната към датата на деликта ( утвърдена за периода мин. заплата
от 510,00лв. при 12 910лв. средно
статистически разход на домакинство за 2018) , както и предвидените в закона
лимити на отговорността на застрахователя.
Предвид
изложеното, съдът приема, че справедливият размер за обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата от 20 000,00
лв.
Обосновано от доказателствата,
съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на неимуществените
вреди от страна на пострадалия при ПТП ищец. Съобразно дадените с точка 7 от
Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС тълкувателни разяснения за
правилото за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, такова е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен,
независимо дали поведението му като цяло е било противоправно.
Възражението на ответника А"ПИ", че уврежданията не са
настъпили единствено в резултат от пропадането на автомобила в дупката, а се
дължат и на действията, и бездействията
на водача, е частично основателно. Събраните по делото гласни и писмени
доказателства и заключенията на авто-техническата експертиза за механизма на ПТП и
най-вероятната причина за последното, обсъдени от фактическа страна, дават
основание за извод, че първопричина за инцидента е попадането на предна част на
автомобила в дупката на пътя и
невъзможността за възприемане на препятствието и своевременното спиране преди
него или заобикалянето му. Заедно с това, обаче, причина за пропадането в дупката си последвалите за ищеца
неблагоприятни последици, е и неговата, неадекватна на пътната обстановка
реакция – несъобразен скорост и
непоставен обезопасителен колан.
Както бе посочено и по горе, придвижването по този пътен участ и в двете
му посоки е било ежедневие за ищеца.
Доказано е, че установеното на дата на инцидента лошо състояние на
пътя датира от месеци. Т.е., на
процесната дата ищецът е знаел и е бил длъжен да съобрази, както скоростта,
така и обезопасяването си с добре познатата му пътна обстановка.
Установи се, че независимо от
пропадането на предната част на автомобила в дупката, търпените от ищеца телесни повреди не биха настъпили в този обем, ако същият бе реагирал адекватно на опасната ситуация,
предприемайки аварийно спиране, движейки
се със съобразена в порядъка на 46км/ч
скорост или намалявайки скоростта си до 10-15км/ч за да премине безаварийно
през вдлъбнатините. Още повече, че целия
път е бил осеян с такива.
Налице е причинна връзка между степента
на търпения от ищеца вредоносен резултат
и поведение му на водач-участник в движението, изразяващо се конкретно в нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. посл. и чл.137 от ЗДвП .
В случая от заключението на
съдебно-автотехническа експертиза, се установи, че при движение с по –ниска
скорост, от тази с която превозното средство е преминало през неравния участък,
водачът най-вероятно би предотвратил настъпването на произшествието.
Следователно действителната скорост е надвишавала критичната скорост за завоя
при този пътен участък. Предвид състоянието на пътното платно, за които сочат
свидетелите, съдът приема, че нарушената настилка (установена и от другите събрани
доказателства) е представлявала предвидимо, а не внезапно препятствие за водача
на автомобила,. което да е изключило възможността за съобразяване на скоростта на
движението му с
пътните условия, а и от данните по делото, че през мястото на процесното ПТП са
преминали и други автомобили, които са се движели много бавно, следва извод, че
при тези конкретните пътни условия е било възможно безпроблемно движение на
МПС-та, при условие, че водачите им са съобразили скоростта на движение на
същите. С оглед на изложеното съдът намира, че макар и
да се е движел с разрешената за пътния участък скорост, е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП.
Като доказателство по делото е
приложено Р.№167/9.V.2019г. по
АНД№928/2018 по описана РРС. Последното е било образувано на производство пред
РРС по жалба на ищеца срещу НП№1075-001751/26.Х.2018г. на ОД МВР Разград,
сектор Пътна полиция, ангажиращо административно
наказателната му отговорност за причиняване на процесното ПТП при управление на
л.а. с несъобразена скорост. С постановяване на решението, административно
наказващият съд е отменил НП като незаконосъобразно, приемайки в мотиви на
решението си, че същото е издадено въз основа на съставен при съществено нарушение на
процесуалните правила АУАН.
На първо място, съдът намира, че по изложените в него мотиви,
касаещи процесуалната незаконосъобразност на НП, този акт не обвързва гражданския съд по смисъла на чл. 300 ГПК. От
друга страна, което и е по- важното, този акт на съда няма обвързваща сила по
смисъла на чл. 300 от ГПК, защото не се касае за влязла в сила присъда на
наказателен съд. В диспозитива на решението по едно административно-
наказателно производство не се съдържат факти по въпросите, по които да бъде
обвързан гражданския съд- извършено ли е деянието, противоправно ли е то и
виновен ли е деецът. При това положение още по- малко пък гражданският съд може
да бъде обвързан от мотивите на едно решение, с което се отменя дадено НП. В
тази насока съдът съобрази и т. 15
от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС , където е
посочено, че задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно
това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно
лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда,
решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния процес. Съгласно даденото
разрешение, решението по чл. 78а НК се приравнява на влязла в сила присъда,
поради това, че и в този случай деянието си остава престъпление, а не
административно нарушение, като разликата с присъдата е само във вида на
отговорността - освобождаване от наказателна отговорност и налагане или не на
административно наказание. С оглед така възприетия в посоченото тълкувателно
решение критерий, доколкото наказателното постановление или актът за неговата
отмяна по НАХД имат за предмет деяние, което не е престъпление, а
административно нарушение, те не обвързват, съгласно чл. 300 ГПК, гражданския
съд относно вината на дееца и противоправността на деянието. В конкретния
случай в гражданския процес за отчитане съпричиняването на пострадалия при ПТП
водач на лекия автомобил е
необходимо ответника, при условията на пълно и главно доказване да установи
елементите от фактическия състав на съпричиняващото деликта поведение , което е
и направил съобразно носената от него доказателствена тежест.
Водим от изложеното, съд приема, че в случая е налице
съпричиняване на вредите от страна на ищеца,поради което и съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали. След като прецени подробно причините,
довели до настъпилото ПТП и вредите, съдът приема, че е налице 20 %
съпричиняване, поради което обезщетението за неимуществени вреди, възлизащо на
сумата от 20 000 лева, следва да се намали с посочения процент на
съпричиняване. Следователно ответникът
АПИ, дължи на ищеца за причинените му неимуществени вреди обезщетение в размер
на сумата от 16 000 лева, за която сума искът по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1
от ЗЗД за неимуществените вреди се явява основателен и доказан, и трябва да се
уважи, ведно със законна лихва от датата на увреждането – 16.Х.2018 г. до
изплащането. В останалата част - за разликата до 80 000,00 искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен
На осн.чл.78 ГПК в полза на
страните се следва присъждане на доказано сторени в производството разноски. Тъй
като ищецът е освободен от разноски по реда на чл.8 ГПК, то сторените от
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение остават за негова сметка.
По така изложените мотиви, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК********, гр.София да заплати на И.Д. К., ЕГН **********, от с.Дряновец,
Разградска обл., ул.“Девети септември“№12, на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 16 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 16.Х.2018
г. на неравен, несвоевременно отремонтиран
и сигнализиран участък от републикански път ІІІ-2003 , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от деня на увреждането – 16.Х.2018 г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата от
присъдения до претендирания размер от 80 000 лева като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК000695089, гр.София
да заплати по см/ка на РОС държавна такса в размер на 640,00лв.и
300,00лв. разноски, представляващи депозит за вещи лица, платен от бюджета на РОС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК********, гр.София да заплати на адв. Е. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1 230,00
лв. с ДДС.
Решението може да се обжалва пред
ВнАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
НР