Решение по дело №703/2009 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1075
Дата: 20 юли 2009 г. (в сила от 2 март 2010 г.)
Съдия: Нейко Симеонов Димитров
Дело: 20093100100703
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Варна, 20.07.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди и девета година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н.Д.

 

при секретаря Д.З. и прокурора Неделчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 703 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от Х.-Г.Б. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на сумата 341357.83 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, поради повдигане на незаконно обвинение и налагане забрана за напускане на страната, като впоследствие наказателното производство е прекратено по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

Ответникът оспорва иска по основание и размер.

Предявява възражения, основани на твърдения, че постановлението за прекратяване е било отменено и по настоящем наказателното производство е спряно, евентуално за погасяване вземането по давност.

Ищецът намира, че такова вземане въобще не подлежи на погасяване по давност.

По същество прокуратурата поддържа становището. Ищецът не изразява становище.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Искът е допустим и надлежно предявен.

По същество:

От приложения заверен препис /л. 9 от гр. д. №2508/08/ от постановление от 19.12.2002 г. по сл. д. № 25 по описа за 2002 г. на НСлС гр. София се установява, че твърдяното обвинение е повдигнато с постановление от 14.12.2001 г. и на ищеца е била наложена забрана от ВОП за напускане на страната.

Съдът приема, че на ищеца е било забранено да напуска страната в периода от 14.12.2001 г. до 19.12.2002 г.

С постановлението от 19.12.2002 г. на ВОП наказателното производство в частта срещу ищеца е прекратено.

С постановление от 15.06.2006 г. на ВАпПр постановлението от 19.12.2002 г. е изцяло отменено /л. 27 и сл. от делото/.

Наказателното производство срещу ищеца не е прекратено т. е. не е налице незаконно обвинение по см. на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

Постановлението за прекратяване е абсолютно необходима предпоставка, за да се приеме, че обвинението е незаконно.

Не са налице предпоставките за отговорност на държавата.

По органа, който е причинил твърдяните вреди:

Съдът приема, че следователят е повдигнал обвинението, но прокурорът, който е ръководил досъдебното производство и е наложил забраната за напускане на страната, е извършил действието, с което е причинена твърдяната вреда.

В този смисъл, ако постановлението не бе отменено, прокуратурата би била материалноправно легитимирана по иска.

По твърдяната имуществена вреда:

По делото не е представен трудов договор, който ищецът е бил възпрепятстван да изпълни от наложената забрана да напуска страната.

Представено е само писмо от ръководител на проект т. е. доказателство за преддоговорни отношения по сключване на трудов договор с ищеца.

Съдът приема, че представеното от ищеца доказателство не установява твърдяното пропускане на ползи.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати сумите 10.00 лв. – държавна такса по иска за заплащане пропуснати ползи и 10.00 лв. – държавна такса по иска за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, от който ищецът се е отказал.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Х.-Г.Б.,***, адрес за призоваване: с. Войводиново, община Марица, област Пловдив, ул. "Димчо Дебелянов" № 13 срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на сумата 341357.83 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, поради повдигане на незаконно обвинение и налагане забрана за напускане на страната, като впоследствие наказателното производство е прекратено, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

ОСЪЖДА Х.Г.Б.,***, същия адрес за призоваване да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумите: 10.00 /десет/ лв. – държавна такса по отхвърления иск за заплащане пропуснати ползи и 10.00 /десет/ лв. – държавна такса по иска за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, от който ищецът се е отказал, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВАпС.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: