№ 195
гр. С.З., 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Р. Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20255501000164 по описа за 2025 година
Обжалвано е решение №23 / 18.02.2025г. по гр.д. №*** по описа за 2024 г. на
РС-Р. , с което се отхвърлят като неоснователни предявените от „А.Б.Б.”
ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, с адрес гр. С., бул. „Б.“ № 81
В, действащо чрез юрисконсулт Ц., срещу Р. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
Р., ул. „Д.Б.“ № 8, ет. 1, ап. 1, установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33
ЗПК за признаване за установено наличието на вземане спрямо ответника за
сумата 900 лв. - главница, представляваща незаплатени суми по договор за
паричен заем № *** от 14.11.2019 г до 14.08.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 12.08.2024 г. до погасяване на задължението, сумата от
198,12 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 14.11.2019 г. до
14.08.2020 г., сумата от 266,33 лв. - обезщетение за забава върху главницата за
периода от 16.08.2020 г. до 02.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл. 410 ГПК №
404/12.08.2024 г. по ч.гр.д. № 666/2024 г. на РС-Р.. Направено е искане да се
отмени обжалваното решение, като неправилно и се реши спора по същество,
1
като се уважат предявените срещу ответника в първоинстанционното
производвство искове.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на особения
представител на въззиваемия Р. Г. Х., с който е взел становище, че жалбата е
неоснователна. Решението е законосъобразно и правилно, изложени са
съображения. Направено е искане да се потвърди първоинстанционното
решение. Доказателствени искания от страните не са направени.
Окръжен съд - гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 422,
във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „А.Б.Б.“ ЕООД твърди, че с договор за потребителски кредит № ***
от 14.11.2019 г. „С.К.“ ООД е отпуснало на ответника Р. Г. Х. потребителски
кредит в размер на 900 лв., който бил изцяло усвоен, срещу задължението за
връщането му на 9 месечни анюитетни вноски съобразно погасителен план,
всяка в размер на 220 лв., с краен срок на погасяване до срок до 16.08.2020 г.,
като всички вноски били падежирали. Твърди, че бил договорен годишен
лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР от 48,63 %. Твърди, че ответникът
не изпълнявал задълженията си по договора за погашение на месечните
погасителни вноски. Твърди, че горепосочения договор бил сключен по
електронен път при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/. Твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „С.К.“ ООД като цедент е прехвърлило
своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит
на цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. ***, бул. „Б.“ № 81В, ап. 3, като вземането срещу длъжника било
индивидуализирано на ред № 1212 от Приложение № 1 към договора за цесия.
Твърди, че длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ
адрес, както и със СМС на посочен от него телефонен номер. Твърди, че за
вземането е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
666/2024 г. на РС-Р., но ответникът не бил открит на адресите и предявява
иска на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди, че до момента плащане по
заема няма. Твърди, че за забавата на вноските ответникът дължи законна
2
лихва съгласно чл. 33 ЗПК. Поради това иска да се установи вземането му от
ответника по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р. Г. Х.,
чрез особения представител адв. Р.. Развива съображения, че цесията не е
достигнала до знанието на ответника и поради това не е произвела действие, а
ищецът не е носител на вземането.
Видно от ч.гр.д. № 660 по описа за 2024 г. на РС- Р. ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
404/12.08.2024 г. срещу длъжника Р. Г. Х. за сумата 900 лв. - главница,
представляваща незаплатени суми по договор за паричен заем № *** от
14.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.08.2024 г. до
погасяване на задължението, сумата от 198,12 лв. - договорна
възнаградителна лихва за периода от 14.11.2019 г. до 14.08.2020 г., сумата от
266,33 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.08.2020 г.
до 02.08.2024 г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
с разпореждане на съда от 02.10.2024 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По делото е представен договор за паричен заем № *** от 14.11.2019 г., въз
основа на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
13.01.2022 г., сключен между „С.К.“ ООД и „А.Б.Б.“ ЕООД , като с
пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците
за цесията съгласно чл. 99 ЗЗД. Вземането на цедента по договора за кредит е
включено в приложение № 1 към договора за цесия, тоест е предмет на
договора за цесия и е прехвърлено. Съставено е от ищеца уведомление за
цесията , но няма никакви данни същото да е пращано на ответника. По
делото няма представени от ищеца доказателства за уведомяване за
извършена цесия на длъжника по заповедното производство Р. Г. Х..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което
3
уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят
е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на
вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е
допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и
че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с
връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.
99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № ***/2013 г., II т. о.; Решение
№ 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № ***/2013 г., I т. о. и др.
Въззивният съд не приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия
на вземанията, чрез връчване на препис от исковата молба с приложенията на
назначения особен представител на ответника.
Процесуалното представителство може да произтича от закона /в случаите
на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а
представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е законово, тъй като
произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки - в т. см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява / в т. см. т. 7 от ТР
№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че
особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не
може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е
уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез
упълномощения цесионер за сключения договор за прехвърляне на вземания,
а и след като особеният представител не е осъществил контакти с ответника,
то последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез
особения представител.
4
Поради това въззивният съд намира, че извършеното прехвърляне на
вземания няма действие по отношение на ответницата, тъй като за
извършеното прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред, т.
е. не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД - цесията не е
породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника. Ето
защо „А.Б.Б.” ЕООД няма качеството на кредитор на ответника Р. Г. Х..
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №23 / 18.02.2025г. по гр.д. №*** по описа за
2024 г. на РС-Р..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5