Р Е Ш Е Н И Е №
88
гр.Сливен, 03.12.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
НЕЙЧЕВА
СТЕФКА М.
при участието на секретаря Радост
Гърдева и прокурор Руси Русев, сложи на разглеждане от Председателя Мая Величкова
ВНАХД № 544/2019г. по описа на Сливенски окръжен съд, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл.
от НПК.
С Решение № 74/17.07.2019г. по НАХД № 573/2018г. по описа на
Новозагорски районен съд, обв.П.М.Ж. е призната за виновна за това, че на
неустановена дата от началото на м.февруари 2016г. до 31.08.2016г. в *****, е
причинила лека телесна повреда на малолетното дете Г.Р. Ж., ЕГН **********
/родена на ***г./ от гр.Нова Загора, изразяваща се в разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, представляваща контузна
рана в дясната половина на теменната област на главата – престъпление по чл.131
ал.1 т.4 предл.2, вр.чл.130 ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК обв.Ж. е
освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание
глоба в размер на 1200 лева. С решението обвиняемата е осъдена да заплати по
сметка на ОД МВР Сливен направените на ДП разноски в размер на 843.66лв, както
и по сметка на РС Нова Загора – в размер на 546лв.
Решението е обжалвано от обв.П.Ж., чрез защитника й адв.М.М. ***. Счита се, че обжалваното решение е неправилно,
немотивирано, постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че
установените от съда фактически положения не кореспондират със събраните
доказателства по делото и липсва анализ на гласните доказателства, липсват
мотиви защо съдът кредитира една група от свидетелските показания, а не
кредитира останалите. Прави се анализ на показанията на свидетелите В.С. и Р.Ж.
относно факта за какъв период е взела свид.С. пострадалото дете в дома си,
което е съществено с оглед обстоятелството, че детето е прегледано и
освидетелствано на 31.08.2016г. и вещото лице е посочило като давност на
травматичното увреждане 10-15 дни. Сочи се, че независимо от отразеното в
мотивите към решението, че съдът кредитира СМЕ, допълнителната СМЕ и
комплексната психолого-психиатрична експертиза, то
съдът не е подложил на анализ възникналите противоречия между тях. Коментират
се заключенията и се сочи, че същите са останали извън мотивите на съдебния акт
и извън анализа на доказателствената съвкупност. След това в жалбата се
извежда, че при всестранен анализ на доказателствата се установява, че
обвинението е недоказано, поради което се иска да се отмени обжалваното решение
и да се признае обвиняемата за невиновна по повдигнатото й обвинение.
В съдебно заседание обв.Ж. се явява лично и със защитника си
адв.М. ***. Искат да се уважи жалбата като основателна и доказана, като се
отмени решението на първоинстанционния съд и се постанови съдебен акт, с който
да се признае обвиняемата за невиновна по повдигнатото обвинение.
Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание
счита въззивната жалба за неоснователна. Сочи се, че в мотивите на решението е
даден отговор на всички съображения, изложени в жалбата. Прокурорът пледира за
потвърждаване на решението на НЗРС, тъй като е правилно и законосъобразно,
както и относно наложеното наказание.
Сливенският окръжен съд, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, провери изцяло обжалваната присъда и установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок
и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
Въззивният съд извърши собствена преценка на
доказателствената съвкупност, изхождайки от задължението си за цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт, и въз основа на нея изгради
изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата
от първата инстанция фактическа обстановка и не обосновава различни правни
изводи относно разгледаното деяние и участието на подсъдимата Ж. в него. След
внимателна проверка на събрания по делото доказателствен материал, анализирайки
го в цялост, задълбочено и всеобхватно, настоящата инстанция направи следните
фактически констатации:
Обв.П.М.Ж. е родена на ***г***, българка, българска
гражданка, основно образование, омъжена /съпруг свид.Р.К.Ж./, безработна,
неосъждана, живее в *****.
Пострадалата Г.Р. Ж. е родена на ***г., с баща свид.Р.К.Ж. и майка свид.И.С.С..
Съгласно постигнато споразумение, влязло в сила на 23.02.2016г., упражняването
на родителските права спрямо пострадалото дете Г. Ж., се предоставило на бащата
свид.Р.Ж., като било определено местоживеенето при него на адрес *****. На
майката свид.И.С. бил определен режим на контакти с детето, както и да плаща
месечна издръжка в размер на 105лв. След влизане в сила на споразумението,
одобрено от съда, детето отишло да живее в дома на баща си и обвиняемата П.М.Ж.,
с която свид.Ж. бил сключил брак. Свид.Ж. заминал да работи в Италия и
пострадалата Г. Ж. останала да живее в дома на баща си при обв.П.Ж., която
поела задълженията свързани с отглеждането и възпитанието на детето.
Обвиняемата, след заминаването на бащата на пострадалата, започнала да
упражнява физическо насилие над нея. В един от случаите, когато обв.П.Ж. не
намерила ключове, които търсела, взела малка дървена пръчка и с нея ударила
детето в дясната половина на теменната област на главата. От удара потекла кръв
от главата на детето, която обвиняемата изчистила с тениска, напоена с ракия.
Съгласно определения в споразумението режим на контакти на
детето Г. Ж. с майка й, на неустановена дата от началото на м.август 2016г. до
края на първата половина на същия месец, свид.В.И.С. /баба на детето/, живееща
в гр.Твърдица, отишла в гр.Нова Загора, за да вземе детето за един месец през
ваканцията. Свид.В.С. взела пострадалата Ж. и когато тръгнали, детето й разказало,
че обв.П.Ж. упражнявала физическо насилие върху нея. Свид.С. забелязала
различни наранявания по тялото на детето, както и белег в областта на главата,
където нямало коса. Детето казало на баба си – свид.С., че белега на главата й е от удар с пръчка, с
която обвиняемата я била ударила. Свид.В.С. се обадила на майката на детето –
свид.И.С.С., която тогава работила в Гърция. По този
повод свид.И.С. на 19.08.2016г. се върнала от Гърция. Детето Г. Ж. разказало на
майка си, че обв.П.Ж. я тормозила, мерила я с ножове, вилици, заплашвала я, че
ако каже на някого ще стане лошо. Свид.И.С. видяла белега на главата от детето,
за който свид.Г. Ж. й казала, че от удар с пръчка по главата, нанесен й от
обвиняемата. Детето Г. Ж. споделило на майка си, че не била казала на никого,
защото я било страх от обв.П.Ж..
На 31.08.2016г. пострадалата Г. Ж. била прегледана и
освидетелствана от д-р С.С. в присъствието на баба й
– свид.В.С.. Това било обективирано в СМУ №
43/2016г., в което подробно били изложени всички установени от лекаря белези от
телесни повреди по детето, които били с различна степен на заздравяване,
включително белег от нараняване в дясната половина на теменната област с дължина
2см и широчина 1мм, с бледорозово седефен цвят, леко надигнат в сравнение с
околната кожа и без растеж на коса върху него.
От заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни № 147/2018г. се установява, че пострадалата Г. Ж. е получила
следните телесни увреждания:
-
Контузия на главата с наличие на белег от контузна
рана в дясната и теменна област с размери 2/0.2см, разположена хоризонтално,
леко надигната над околната кожа и с бледо-розов цвят;
- В лявата половина на гърба, в областта на лопатката,
наличие на два белега с дължина по около 1см, разположени хоризонтално един над
друг, леко надигнати над околната кожа с бледо-розов цвят;
- Дясната половина на гърба, в областта на долния ъгъл на
лопатката, наличие на белег с леко кос ход, с размери 2/0.1см, леко надигнат
над околната кожа с бледо-розов цвят;
-
В областта на горния десен ъгъл на лопатката, в дясната половина на гърба,
наличие на следи от повърхностно охлузване на кожата с елипсовидна форма в
напреднал реконвалесцентен стадий;
-
В дясната половина на предната коремна стена, малко под пъпната линия, наличие
на два белега с леко кос ход с дължина 2см и 1см, леко надигнати над околната
кожа с бледо-розов цвят;
-
В областта на мишницата на дясната ръка, по предно вътрешната й повърхност,
наличие на белег с линеарна форма с размери
3/0.1-2см, леко надигнато над нивото на околната кожа с бледо-розов цвят и три линеарни белега в близост до раменната област, разположени
вертикално един до друг с дължини по около 1.5-2см, на нивото на околната кожа
с бледо-розов цвят;
-
В областта на бедрото на левия крак, в неговата горна трета, по предно
вътрешната му повърхност, наличие на два белега с продълговата форма с диаметър
1-2мм, на разстояние 1см един от друг с червеникав цвят и болезнен травматичен
оток на меките тъкани около тях;
-
В областта на подбедрицата на левия крак, в горната трета по вътрешната й
повърхност, наличие на повърхностно охлузване на кожата с размери 2-3/0.3-4см с
леко кос ход и ливиден цвят;
-
По гръбната повърхност на дланта на дясната ръка, в
основата на палеца, наличие на белег с размери 0.5-6/0.1см със седефен цвят,
леко промениращ над нивото на околната кожа.
Видно
от заключението на СМЕ е, че описаните увреждания на постр.Г. Ж. се дължат на
действието на твърди предмети със сравнително ограничени контактни повърхности,
предимно тангенциално /под ъгъл/ действие в момента на причиняване и се касае
предимно за охлузване с линейна форма, каквито характеристики притежават т.нар.
драскотини, одрасквания и най-често се дължат на тангенциалното действие на
твърди предмети с ограничена контактна повърхност като нокти, клони на дървета
или храсти с или без бодли, предмети със заострени
краища и други с подобни характеристики на контактната повърхност. Установено
е, че уврежданията са с различна давност, която варира от 1-2 седмици до 1.5-2
месеца. Установено е конкретно за увреждането в дясната половина на теменната
област, че по своите характеристики добре отговаря да е причинено в резултат на
удар с твърд тъп предмет с контактна повърхност, чиято дължина превишава
многократно широчината му. Такава характеристика на контактна повърхност
притежават предметите с цилиндрична или продълговата форма като пръчка, тръба,
дълга дръжка, палка и други. Установено е от заключението на експертизата, че контузната рана в дясната половина на теменната област на
главата по своята характеристика представлява нарушаване на анатомичната цялост
на меките черепни обвивки и в съвкупност с останалите увреждания е причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата Г. Ж..
Видно
от заключението по назначената допълнителна СМЕ № 178/2018г., установената контузна рана в дясната половина на теменната област на
главата на постр.Г. Ж., е с давност най-вероятно по-голяма от 1-2 месеца към
момента на описанието й в СМУ № 43/31.08.2016г.
Установено е от заключението по изготвената
комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза,
че постр.Г.Р. Ж. е психично здрава, като интелектуалното й развитие е в долните
граници на нормата за възрастта, при наличие на неизползван капацитет.
Пострадалата Ж. е в състояние да възприема правилно фактите от обективната
действителност, които имат значение за делото и може да дава достоверни
показания за тях, като може да участва в наказателното производство. Установено
е, че след извършване на деянието, постр.Ж. била тревожна, уплашена и
притеснена. При изготвяне на заключението по експертизата, при пострадалата не
се установила прекомерна склонност към преувеличаване на дадени обстоятелства,
като е налице характерна и нормална за възрастта й степен на внушаемост. От заключението на експертизата се установява,
че не са налице психологични признаци, които да сочат, че соченото от
пострадалата Ж. по отношение на настоящото деяние е в резултат на внушение от
авторитетни фигури.
Настоящата инстанция прие, че изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от доказателствата, събрани в хода
на първоинстанционното съдебно следствие и на досъдебното производство. Така първоинстанционният
съд е постановил правилна и законосъобразна присъда, отчитайки всички събрани доказателства
по делото. Правилно НЗРС е признал подс.П.М.Ж. за виновна по повдигнатото и
предявено обвинение по чл.131 ал.1 т.4 предл.2, вр.чл.130 ал.1 от НК.
Безспорно е установено, че свид.В.С. е взела детето Г. Ж. от
дома на баща й на неустановена дата от началото на месец август 2016г. до края
на първата половина на същия месец. Това се установява от показанията на бабата
на детето – свид.В.С., дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебно
заседание по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1 т.1 от НПК, на които съдът правилно
е дал вяра. Показанията на свид.В.С. на досъдебното производство са дадени на
07.06.2017г., по-малко от една година след деянието, сравнително скоро след
извършване на деянието и правилно са кредитирани от съда като достоверни, а и
кореспондиращи даже с показанията на бащата на пострадалата – свид.Р.Ж., че
пострадалата е отишла в дома на баба си „месец август началото 1,2 или 3-ти
2016г.“, когато той е бил в Италия, поради което обвиняемата е предала детето
на бабата. Предвид това е неоснователно наведеното във въззивната жалба, че
първоинстанционния съд неправилно е определил периода, в който детето е взето
от своята баба от дома на баща си. Обстоятелството, че детето е освидетелствано
на 31.08.2016г. от д-р С., след като е прегледана от него на тази дата, е
безспорно установено и от приложеното по делото СМУ № 43/2016г., от отразеното
в него, което отговаря на обективните находки, установени от лекаря и описани в
удостоверението. При това освидетелстване пострадалата Г. Ж. е била прегледана
от лекаря, който е установил множеството наранявания по главата, тялото и
крайниците й, подробно изложени в удостоверението. Не отговаря на истината
твърдяното във въззивната жалба от защитата на обвиняемата, че травматичното
увреждане, предмет на настоящото дело, е с най-вероятна давност 10-15 дни. В
съдебномедицинското удостоверение няма изведен извод относно давността на
нараняванията, а такъв е направен в изготвеното заключение по назначената
съдебномедицинска експертиза по писмени данни. В същата вещото лице посочва, че
установените увреждания, които подробно са описани в съдебномедицинското
удостоверение са с различна давност, която варира от 1-2 седмици до 1.5-2
месеца. Конкретно за инкриминираното увреждане в назначената допълнителна СМЕ
вещото лице е установило, че то е най-вероятно с давност по-голяма от 1-2
месеца към момента на описанието му в СМУ, т.е. към 31.08.2016г. Към този
период пострадалата Г. Ж. е живяла при обв.Ж., в дома на баща си. В разпита си
в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че увреждането така, както е
описано в СМУ е със значителна давност, не по-малка от месец – месец и
половина. Вещото лице подробно описва етапите на заздравяване на такова
увреждане, еволюцията му от нараняване към възстановяване, която е индивидуална
при всеки, но не по-малко от 1-1.5 месеца. Настоящата инстанция намира, че
правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на изготвените СМЕ и
допълнителна такава, които кореспондират и с показанията на пострадалата –
свид.Г. Ж. относно начина на получаване на увреждането, механизма и времето на
получаването му. Показанията на пострадалата в тази насока са последователни,
неизменни при проведените й няколко разпита, като се подкрепят и от показанията
на свидетелите В.С., И.С., Г.С., Ц.Р. и Л.В., на които пострадалото дете е
разказало за полученото нараняване, а свидетелите В.С., И.С., Г.С. и Ц.Р. са видели нараняването.
Правилно
съдът е кредитирал назначената и изготвена комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза. Категорично е
установено, че постр.Ж. е психично здрава и е в състояние да възприема правилно
фактите от обективната действителност, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за тях. Неоснователно е твърдяното в жалбата, че при
пострадалата Ж. има наличие на склонност да изопачава фактите от обективната
действителност, както и наличие на въздействие върху нея, оказано от
авторитетни фигури. Напротив, в заключението на тази експертиза вещите лица не
установяват прекомерна склонност към преувеличаване на дадени обстоятелства от
постр.Ж. и не намират психологични признаци, които да сочат, че разказът на
пострадалата по отношение на случилото се с нея е в резултат от внушение на
авторитетни фигури. В съдебно заседание изводите от тази експертиза се
поддържат от вещите лица и са категорични, че пострадалото дете не може да
прехвърли вината на друг човек за конкретен удар, както и че постр.Г. Ж. не
може да лъже, че е ударена от обвиняемата. Вещите лица са провели беседа с
пострадалата, извършили са й преглед и безспорно са приели, че когато са се
случвали инцидентите, съобщени им от самата пострадала, същата е била тревожна,
уплашена и притеснена. Вещите лица категорично изразяват становище, че постр.Ж.
не може да прехвърля вина, на което съдът дава вяра. Изготвената по делото експертиза
е приета и приложена към доказателствената съвкупност, като не е имало
възражения по нея от страните по делото. Вещите лица в заключението си, а и от
разпита им в съдебно заседание са категорични, че постр.Г. Ж. не лъже. Всичко
това се потвърждава и от показанията на самото пострадало дете, чийто показания
също правилно са ценени от първата инстанция, тъй като са последователни
относно предмета на доказване по делото, кореспондиращи с установеното при
извършения й преглед на 31.08.2016г., отразено в СМУ, а след това и обсъдено в
изготвените заключения по СМЕ и допълнителна СМЕ, както и от комплексната
съдебно психолого-психиатрична експертиза. Правилно първоинстанционният
съд е кредитирал показанията на пострадалото дете, тъй като кореспондират,
както посочи по-горе въззивната инстанция и с показанията на свидетелите В.С.
/баба на детето/, И.С. /майка на детето/, Г.С. /вуйчо на детето/, Л.В. /ИДПС в
РУ нова Загора/ и част от показанията на свидетелката Ц.Р. относно
обстоятелството, че постр.Г. Ж. й споделила, че обвиняемата я е ударила.
Останало е изолирано в процеса твърдението на свид.Р., че детето след няколко
дни й казало, че не я е била обвиняемата, поради което правилно не е
кредитирано от съда. Първоинстанционният съд обширно е изложил в мотивите си
защо кредитира или не показанията на свидетелите, в коя част ги кредитира и
защо. Неоснователно е соченото във възивната жалба,
че проверяваната инстанция не е обсъдила цялата доказателствена съвкупност.
Напротив, НЗРС е извършил цялостен и всестранен анализ на доказателствата по
делото и ги е обсъдил в мотивите към решението, включително е обсъдил и
становището на присъствалия при разпита на малолетното дете Ж. психолог, което
напълно се споделя и от настоящата инстанция. По този начин първоинстанционният
съд е стигнал до правилния правен извод, че обв.П.Ж. е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.4 предл.2, вр.чл.130
ал.1 от НК, като въззивният съд намира, че обвинението е доказано по несъмнен и
безспорен начин от събраните и проверени, на ДП и в съдебно заседание,
доказателства, подробно обсъдени от първата инстанция.
Въззивният
съд намира, че правилно първоинстанционният съд е освободил обв.П.Ж. от
наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба, тъй като
са налице императивните изисквания на разпоредбата на чл.78а от НК. Настоящата
инстанция счита определения размер на глобата към минималния /съгласно чл.78а
ал.1 от НК размерът на глобата е от 1000лв до 5000лв/, а именно в размер на
1200лв, за правилно определен при превес на смекчаващите отговорността на обв.Ж.
обстоятелства, като не са налице условия за по-голямо снизхождение. Правилно е отчетено от първата инстанция, че при така
определеното наказание, ще бъдат постигнати целите му, визирани в чл.36 от НК,
т.е. ще бъде изпълнена генералната и специална превенция на наказанието.
Въззивната
инстанция извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и установи, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са отстраними и съществени, и да са довели до
ограничаване на процесуалните права на страните, поради което не следва да се
отменя първоинстанционното решение. Соченото във въззивната жалба на защитата
нарушение на процесуалните правила е само схематично отразено. Защитата не е
посочила какви са конкретните нарушения, какви права нарушават, на кого правата
нарушават, в какво се изразява това нарушение на правата, ако е налично и т.н.,
за да може настоящата инстанция да прецени основателността на твърденията.
Независимо от това въззивният съд намира, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и респективно не са нарушени процесуалните права на
страните по делото.
Настоящият
състав на съда намира, че първата инстанция е изследвала всички доказателства,
които са налични по делото и се е съобразила с тях, като по този начин е
постановила съдебния си акт, изхождайки от всички факти и обстоятелства по
делото, преценени поотделно и в съвкупност, анализирани в мотивите. Съобразявайки
изложеното, въззивният съд намира, че атакуваното решение на районния съд не е неправилно
и немотивирано, както и не е постановено при съществени процесуални нарушения.
В
заключение и като намери наложеното наказание за съобразено с целите на
специалната и генералната превенция и за справедливо, въззивният съд прие, че
провереният първоинстанционен съдебен акт, а именно Решение № 74/17.07.2019г.
по НАХД № 573/2018г. по описа на Новозагорски районен съд, е законосъобразно,
правилно и обосновано, като наложеното наказание е справедливо определено. Поради
това обжалваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.338, вр.чл.334
т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74/17.07.2019г. по НАХД № 573/2018г.
по описа на Новозагорски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: