Решение по дело №2528/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 347
Дата: 4 юли 2022 г.
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20212330102528
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. Ямбол, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Й.Г.П.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330102528 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Евро Финанс Колект“ - гр. В. срещу
Й. СТ. П. от гр. Я.. С исковата се твърди, че на 11.08.2017 г. между „БТК“ ЕАД и ответникът
е сключено допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за
мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „Виваком Ай-трафик“, в който
план били включени мобилни и интернет услуги и мобилен телефонен номер *** с
абонаментен план „Смрат ем“, в който план били включени мобилни и интернет услуги.
Твърди се още, че на 30.06.2018 г. между „БТК“ ЕАД и Й. СТ. П. е било сключено
допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен
телефонен номер *** с абонаментен план „Виваком Смарт хикс ел“, в който план били
включени мобилни и интернет услуги.
Твърди се, че на 01.07.2018 г. била издадена фактура № *** за отчетен период от
01.07.2018 г. до 31.07.2018 г., която фактура включвала стойността на ползваните от
ответника мобилни услуги и ТV услуги за посочения период, като ищеца претендира сумата
от 219,17 лв., представляваща стойността на ползваните от ответника мобилни услуги и ТV
услуги за посочения период, която сума към настоящия момент не била заплатена.
На 01.08.2018 г. била издадена фактура № *** за отчетен период от 01.08.2018 г. – до
31.08.2018 г. Издадена била фактура № ***/01.08.2018 г., която включвала стойността на
ползвани от ответника мобилни услуги и TV услуги за посочения период в размер на 60,55
лв.
На 01.09.2018 г. била издадена фактура № *** за отчетен период - 01.09.2018 г. до
30.09.2018 г., която фактура включвала стойността на ползвани мобилни услуги и TV
1
услуги за посочения период в размер на 59,59 лв.
На следващо място се поддържа, че ответникът е длъжен да заплати и сумата от 108,52
лв., представляваща мораторна лихва за забава, както следва: 46,32 лв. – по фактура №
***/01.07.2018 г. за периода 19.07.2018 г. 12.03.2020 г.; 30,42 лв. по фактура №
***/01.07.2018 г. за периода 10.04.2021 г. до 10.05.2021 г.; 9,62 лв. по фактура №
***/01.08.2018 г. до за периода 19.08.2018 г. – 12.03.2020 г.; 6,66 лв. по фактура №
***/01.08.2018 г. за периода 10.04.2021 г. до 10.05.2021 г.; 8,95 лв. по фактура №
***/01.09.2018 г. за периода 19.09.2018 г. - 12.03.2020 г. и 6,55 лв. по фактура №
***/01.09.2018 г. за периода 10.04.2021 г. до 10.05.2021 г.
На следващо място се твърди, че поради незаплащане на задълженията от страна на
ответника на 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземанията със
„СГ Груп“ ООД, по силата на който договор дружество цесионер е придобило вземанията
по всички горепосочени фактури.
Твърди се още, че „СГ Груп“ ООД в качеството на пълномощник на „БТК“ ЕАД е
изпратило уведомление до ответника на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
На 26.08.2019 г. се твърди, че „СГ Груп“ ООД от своя страна е прехвърлило всички
свои вземания придобити от горепосочения договор на ищцовото дружество „Евро Финанс
Колект“ ЕООД.
Твърди се, че „СГ Груп“ ООД в качеството на цедент по договора за прехвърляне на
вземания сключен на 26.08.2019 г. е изпратил уведомление по пощата до Й.С. П. на осн.
чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Твърди се, че дружеството цесионер е предявило заявление по чл.410 от ГПК до РС –
гр. Я., като в законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение на осн. чл.414,
ал.2 от ГПК.
С последното по същество ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящия иск, предмет на разглеждане в производството по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който на първо място се
поддържа, че ИМ е нередовна, което становище се поддържа и в съдебно заседание от
страна на процесуалния представител на ответника.
На следващо място искът се оспорва като неоснователен и недоказан, като в тази
насока се сочи, че от приложеното уведомление за цесия не е ясно по какъв начин и кога
ответникът е бил уведомен за настъпилата цесия. Не били представени и доказателства кога
тази информация е достигнала до него.
На следващо място се сочи, че представените с исковата молба доказателства касаят
няколко абонатни номера, две лица и от тях не може да бъде изведен еднозначен отговор за
кои периоди и за какви суми се претендират само от ответника.
Сочи се, че ищецът не сочи и доказателства за неизплатени от страна на П. на
задълженията, установени в приложените към исковата молба доказателства. Липсвали
2
данни за изпадане на ответника в забава по смисъла на облигационното право.
В обобщение се поддържа, че изложените в ИМ твърдения са недоказани и се
претендира от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание за ищецът не се явява законен или процесуален представител,
преди съдебно заседание е депозира писмена молба, с която по същество и на изложените в
нея съображения се поддържат исковите претенции.
В съдебно заседание за ответника н качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв.М.А. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се иска
от съда да отхвърли предявените срещу ответника искове. Поддържа се че по делото не е
установено има ли реално потребена от ответника мобилна услуга – ползване на интернет.
Сочи се че в приложените справки за ползване на мобилни услуги са посочени различни
имена на потребител. Поддържа се още че не е доказано по делото, че издадените фактури
отчитат реално потребление за мобилната услуга за която са издадени. Претендират се
разноски.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по ч. гр. дело № *** год. по описа на ЯРС, пред съда е било
депозирано Заявление по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Евро Финанс
Колект“ ЕООД гр.В. против ответника-длъжник Й. СТ. П. от гр.Я. за претендираните със
заявлението суми. Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за
претендираните по заявлението суми срещу ответника длъжник.
В установения от закона месечен срок пред заповедния съд е било депозирано от
длъжника възражение по чл.414 ГПК.
С оглед депозираните възражения, заповедният съд е указал на заявителя Евро Финанс
Колект“ ЕООД гр.В., че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване
съществуването на претендираните вземания.
С оглед дадените указания и в законово определения срок заявителя „Евро Финанс
Колект“ ЕООД гр.В. е предявил иск против Й. СТ. П. за установяване съществуване на
вземанията си, предмет на разглеждане в настоящото производство.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 11.08.2017
год. и на 30.06.2018 год. между ответника и „БТК“ ЕАД са били сключени споразумения за
мобилни и интернет TV услуги, издадени са и съответните справки и фактури за отчетените
периоди.
На 16.10.2018 год. с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ „БТК“ ЕАД е
прехвърлела вземанията си към ответника на „С.Г.Груп“ ООД, а последното с договор за
прехвърляне на вземане от 26.08.2019 год. е прехвърлило вземанията към ответника на
ищеца „Евро Финанс Колект“ ЕООД.
3
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която: съгласно детайлна справка към фактура №
***/01.07.2018 год., за период на отчитане 01.06.2018 год. – 30.06.2018 год., за номер
********** и номер *** са предоставени услуги, включени в месечния абонамент, както и
услуги извън абонаментния план, на обща стойност 201,29 лева без ДДС. Съгласно детайлна
справка към фактура № ***/01.08.2018 год., за период на отчитане 01.07.2018 год. –
31.07.2018 год. за номер ********** и номер *** са предоставени услуги, включени в
месечния абонаментен план, на обща стойност 23,80 лева без ДДС. Според изчисленията на
експертизата е налице разлика в размер на 2,37 лева между претендираната главница в
размер на общо 339,31 лева и стойността на месечните абонаменти за номер **********,
номер *** и номер ***, ползваните TV услуги, както и ползваните услуги извън включеното
в абонамента на обща стойност 336,94 лева. Като се изключи авансовото плащане, посочено
във фактура № ***/01.07.2018 год., по процесните фактури няма извършено плащане.
Срокът в който е следвало да бъдат платени процесните фактури, е посочен във всяка една
от тях. Лихвата за забава е в размер на 57,80 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Претендираните от ищеца права са с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за процесуално допустими – предявени от
легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като
срещу заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е постъпило
възражение от длъжника при условията по чл.414 ГПК.
По основателността:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи на първо място, че
съществува вземането на „БТК“ ЕАД към ответника по делото за претендираните суми.
Именно тази първа предпоставка за уважаване на исковата претенция не бе установена
по делото. Не бе доказано по делото от страна на ищеца обема на действително ползваните
от ответника мобилни интернет услуги фактурирани с процесните фактури при наличие на
възражение от страна на последния, че реално не е ползвал сочените мобилни услуги. Или
по друг начин казано не бе установено по делото от страна на ищеца, че издадените фактури
отчитат реално потребление от страна на ответника на мобилни услуги за които са издадени.
Също следва да се посочи, че поред заключението на вещото лице, във фактура №
***/01.07.2018 год., за период на отчитане 01.06.2018 год. – 30.06.2018 год., за номер
********** и номер *** са предоставени услуги извън абонаментния план, което също води
до извод за недоказаност на действително потребените от ответинка мобилни услуги според
месечния му абонамент.
Горното само по себе си е основание за отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни и недоказани, в това число и претенцията за заплащане на обезщетение за
4
забава.
По разноските:
При този изход на делото ответника има право на сторените от него разноски за
възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Евро Финанс Колект“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: гр.В., бул.***, представлявано от Е.Р.Д., чрез адв.И.М.Л., вписан в АК – С.,
искове, с които на основание чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, се иска да бъде прието за установено между страните, че
Й. СТ. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ***, дължи на „Евро Финанс Колект“ ЕООД
сумата в размер на 339,31 лева, представляваща незаплатена главница по Допълнително
споразумение от 11.08.2017 год. към Договор за електронни съобщителни услуги и
Допълнително споразумение от 30.06.2018 год. към Договор за електронни съобщителни
услуги, сключени между Й. СТ. П. и „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД, въз
основа на които са издадени фактури с № ***/01.07.2018 год.; № ***/01.08.2018 год. и №
***/01.09.2018 год., както и сумата в размер на 108,52 лева, представляваща сбор от
мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от
датата на падежа по всяка една от тях до 12.03.2020 год. и от 10.04.2021 год. до 10.5.2021
год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е била издадена Заповед № *** год. по ч.гр.дело № *** год. по
описа на ЯРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Евро Финанс Колект“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр.В., бул.***, представлявано от Е.Р.Д. ДА ЗАПЛАТИ на
Й. СТ. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ***, сумата от 300,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
5