№ 585
гр. В., 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110201173 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на Б. Е. Ч. против НП № 22-
0445-000810/05.10.2022г. на ВПД Началник в група при ОД на МВР – В., РУ
А., ОДМВР-В., с което са му наложени административни наказания:
“ГЛОБА” в размер на 200 лева, на основание чл. 179 ал.2 пр.2 от ЗДвП, за
нарушение по чл. 23 ал.1 от ЗДвП и административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 10 лева, на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, за нарушение
по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно заседание редовно призована,
представител не се явява, депозирано е писмено становище.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 04.08.2022г. въз.Ч. управлявал лек автомобил с ДК № В6302ВТ. При
движение в обл.В., общ.А. по ул.»Варнески път» с посока на движение от
гр.А. към гр.В. при кръстовището на този път с път втори клас №29, поради
неспазване на необходимата дистанция с движещият се преди него и спиращ
на пътен знак Б2 «Спри»! Пропусни движещите се по път с предимство!», лек
1
автомобил, се блъска в задната му част, като в следствие на удара са
причинени незначителни материални щети.
Водачите на автомобилите претърпели ПТП веднага съобщили за него в
съответното МВР, като на место били изпратени полицейските служители
между който и свид.А.. При извършената проверка на водачите се
установило, че въззивника управлява автомобила без да носи контролния си
талон от свидетелството за правоуправление. Свидетелят сочи, че поради
неспазване на необходимата дистанция управлявания от въззивника
автомобил се блъснал в друг спиращ на знак Стоп. В хода на адм.
производство била изяснена фактическата обстановка, която не била спорна
между страните и бил съставен АУАН на водача причинил ПТП.
Въз основа на събраните доказателства свид. А. съставил акт за
установяване на административно нарушение срещу въззивника.
Съдът разпита свид.А., който дават достоверни и непротиворечиви
показания, които съдът кредитира. Свидетелят изяснява местонахождението
на възникналото ПТП като посочва, че това е на изхода на гр.А. с
кръстовището на главния път за гр.Добрич. На место се е намирал знак
«Спот» и при спирането на движещият се пред него автомобил въззивника не
е успял да спре своя поради което е настъпило произшествието.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното, административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началник сектор при РПУ А. при ОД на МВР - В..
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
2
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП задължава водачът на пътно
превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко. От събраните по делото доказателства
съдът приема за безспорно установено, че автомобилът на жалбоподателя е
ударил в задната част автомобила управляван от водача Ч., при движението
им в една и съща пътна лента-обстоятелство, което не се оспорва от
санкционираното лице. Такова съприкосновение настъпва типично в случаите
на нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, което е дало основания на
актосъставителя да приеме, че виновен за настъпването на произшествието е
жалбоподателят. Съдът намира, че от самото настъпване на ПТП и от мястото
на съприкосновението е видно, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Същият действително е нарушил
цитираната норма, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Санкционната норма е издирена
правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от
ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който поради неспазване на
дистанция причини ПТП, какъвто е и настоящият случай.
Понятието "пътнотранспортно произшествие" е дефинирано в § 6, т.
30 от ДР на ЗДП като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. В случая другият автомобил е получил минимална повреда,
но доколкото цитираната норма не установява изискване вредите да са
3
значителни, налице са всички основания инцидентът да бъде квалифициран
именно като пътнотранспортно произшествие.
Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона,
при което липсва възможност за индивидуализация.
С разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано задължение на
водач на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Неизпълнението на
това задължение представлява състав на нарушение, за което се налага
наказание чрез прилагане на санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, пр.2 от
ЗДвП. Волята на законодателя произтича от целта на закона, прогласена в
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗДвП – да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване,
да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица. В
разглеждания случай в АУАН и наказателното постановление са изложени
достатъчно по обем и конкретизация факти, които недвусмислено сочат на
нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Настоящата инстанция счита, че административното нарушение
посочено в наказателното постановление е установено по категоричен начин,
налице са елементите от състава на административното нарушение, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния
ответник. Деянието е реализирано виновно, при непредпазливост като форма
на вината. С описаното в наказателното постановление деяние Т. е причинил
по непредпазливост материални щети на автомобила управляван от
въззивника, вследствие извършеното нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП и
допуснатото пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от
Допълнителните Разпоредби на ЗДвП.
На следващо място, според разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗДП, при
издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен
талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и
определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения.
Нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП от своя страна задължава водачите на
МПС да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. Същевременно чл. 183,
4
ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, предвижда специална санкция за водач, който не
носи посоченият документ.
С НП на въззивника е било наложено наказание глоба в размер на 10лв.
на основание чл. 183, ал.1 ,т.1 т ЗДП за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1,
т.1 от ЗДП.
Съгласно посочената норма на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него.
В случая по делото не е спорно, че по време на проверката въззивникът
не е представил КТ към СУМПС. Спорен е въпроса дали въпреки това
нарушение има.
Съдът намира, че законосъобразно жалбоподателят е наказан и за
извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като не е носел в себе
си и не е представил по време на проверката контролен талон към СУМПС.
От свидетелските показания на актосъставителя се установи, че по време на
проверката жалбоподателят не е представил контролен талон към СУМПС,
нито АУАН, който да замества отнетия контролен талон към СУМПС.
Нарушението е формално и е довършено с факта на неносене на
контролния талон към СУМПС. С това си поведение, изразяващо се в
бездействие, въззивника е осъществил от обективна страна фактическия
състав на вмененото му нарушение, а от субективна деянието е извършено
умишлено, тъй като водачът е съзнавал задължението си да носи контролния
талон, съзнавал е, че не го носи и представя за проверка, като е предвиждал
общественоопасните последици, изразяващи се в самото деяние, и пряко ги е
целял.
Законосъобразно административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като
предвиденото административно наказание е във фиксиран размер, а именно –
глоба 10 лева, каквато глоба е наложена с процесното наказателно
постановление на въззивника за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл. 314, ал. 1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
5
наказателно постановление в частта, с която е наложено първото наказание,
не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН,
водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на
него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от
приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/2021г. на министъра на
вътрешните работи). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно,
като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП не
се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този вид. Липсват и
някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, които
да обусловят извод за маловажност на случая. Следва да се отчетат и данните
от приложената Справка за нарушител/водач, от която е видно, че
жалбоподателят е наказван многократно за различни нарушения на ЗДвП и
следователно се отличава с повишена склонност към незачитане на нормите,
установени с оглед безопасността на движението по пътищата, а това
обстоятелство изключва възможността за приложение на нормата на чл. 28 от
ЗАНН.
По направеното възражение относно посочване на конкретното място
на възникване на ПТП, то видно от самата жалба на въззивника той е напълно
наясно с промяната в името на улицата и дори сам сочи новото име на
улицата. В процесното НП ясно е описано мястото на възникване на
произшествието и безспорно въззивника не е бил затруднен да разбере това
обстоятелство.
С оглед направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от
АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОД на МВР- В. следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
6
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. В случая производството по делото е протекло в две съдебни заседания,
в които юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил
писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или
правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева, като
посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на ОД на
МВР В..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0445-
000810/05.10.2022г. на ВПД Началник група при ОД на МВР, РУ А., ОДМВР-
В., с което на Б. Е. Ч. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание:“ГЛОБА” в размер на 200 лева, на основание чл. 179 ал.2 пр.2 от
ЗДвП, за нарушение по чл. 23 ал.1 от ЗДвП, и “ГЛОБА” в размер на 10 лева,
на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 100 ал.1 т.1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. Е. Ч. ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР-В.
сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7