Решение по дело №745/2019 на Административен съд - Стара Загора

        

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 469

 

04.12.2019г., гр.Стара Загора

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд - Стара Загора, седми състав в открито съдебно заседание на единадесети ноември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №745 по описа на съда за 2019г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.44 от МК, създаден с Регламент №952/20163г. на ЕП и съвета /наричан по нататък МК/.

Образувано е по жалба, подадена от „ЕВРИКОМ“ЕООД, със седалище и адрес на управление в град Стара Загора, представлявано от Управителя – Н.А. против Решение № РТД 3000-1730 от 17.09.2019г., издадено от с.д. Директор на ТД“Тракийска“ при Агенция „Митници“ София, в частта му, с която е отказано връщане на внесен депозит в размер на 22 000 лева.

Жалбоподателят твърди, че процесното решение било постановено по повод подадено от дружеството заявление за отмяна на издадено Разрешение за икономически митнически режим – митническо складиране № BG 003000/71/000143 от 16.12.2009г. В заявлението било направено и изрично искане за връщане на внесения депозит в размер на 22 000 лева, представляващ обезпечение на евентуално възникнали публични държавни вземания при режим складиране. Въпросният депозит бил целеви и внесен първоначално в полза на Митница Пловдив, понастоящем закрита, когато започвала дейността на склада под митнически контрол и достигнал до размера от 22 000 лева през годините. Въпросният депозит бил отразен по вид и размер в издаденото разрешение за митнически икономически режим - митническо складиране.

Така постановеният акт на митническия орган, макар и законосъобразен в първата си част, с която се отменяло издаденото разрешение за икономически митнически режим – митническо складиране № BG 003000/71/000143 от 16.12.2009г., бил напълно незаконосъобразен в частта му, с която се отказвало връщане на внесения като обезпечение депозит по вече отмененото разрешение. В тази си част отказът не само противоречал на материалния и процесуалния закон, но дори бил нищожен, тъй като индивидуалният административен акт излизал извън предвидената от закона форма.

Внесеният депозит подлежал на връщане, защото имал обезпечителна функция за евентуално възникнали при действието на конкретния митнически режим публични държавни вземания - мито, акциз, ДДС. След отмяната на издаденото разрешително, отпадала нуждата от такъв депозит, тъй като нямало възможност да възникват такива вземания.

В жаленото решение не се съдържали мотиви за отказа да се върне депозита, а само констатацията, че срещу дружеството имало образувани три административно-наказателни производства, по които можело да възникнат задължения. Характерът на тези производства обаче бил административно – наказателен и по тях не можело да възникнат публично държавни вземания, а и такива към момента на произнасяне на решението нямало установени.

Не се цитирало и конкретното правно основание за задържане на депозита. Изложената в решението хипотеза, като водеща до отказ от връщане не депозита, сочела на налагане на такава мярка, във връзка с предвидената в чл.229, ал.7 от ЗМ възможност митническите органи да обезпечават евентуални вземания при образуване на административно наказателно производство, преди издаване на наказателното постановление и преди влизането му в сила. Тази възможност обаче предполага издаване на постановление за налагане на обезпечителна мярка по реда на чл.206а и сл. от ЗМ и само за неуредените в него хипотези се прилагала гл. XXIV от ДОПК. Тълкуването на тези норми водело до извод, че за да задържа внесения депозит, органът следвало да издаде индивидуален административен акт – постановление за налагане на обезпечителна мярка измежду тези, визирани в чл.206, ал.1 от ЗМ, като за това бил предвиден различен ред на обжалване и защита.

Ето защо, оспорващият твърди, че частта от жаленото решение, с която се отказва връщане на внесения депозит от 22 000 лева е незаконосъобразна и постановена в противоречие с материалния закон /цитират се нормите/.

На следващо място се мотивира и твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения. Според чл.22, т.6 от Митническия кодекс, приет с РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, преди издаване на неблагоприятно решение от митническите органи, същите следвало да уведомят икономическия оператор за мотивите, на които щяло да се основава това решение. Тъй като тази част от жаленото решение била неблагоприятна за оспорващия, същият следвало да бъде уведомен, за да изрази становище по мотивите на органа. Нямало нито уведомление, че ще се произнесе такова решение, нито имало уведомяване на лицето за мотивите, на които щяло да се основава то. Органът не съобразил относимите процесуални правила.

Правомощията на митническите органи да извършат обезпечаване на евентуални вземания за публични държавни задължения били строго регламентирани като процедура и форма. Това следвало да става с постановление по реда на чл.206б, ал.1 от ЗМ при наличие на условията по чл.206а, ал.2 от ЗМ, но в случая поради не спазване на формата и реда за налагане на обезпечителната мярка било налице пълна липса на мотиви. Нямало преценка на обстоятелствата, които налагали въпросното обезпечение, нито се визирала която и да е от двете хипотези на чл.206, ал.2 от ЗМ. Липсвали мотиви и за евентуално претендираните вземания. В решението се цитирали три административно-наказателни производства /АНП/, образувани против дружеството, без да имало определяне на размер на евентуалната санкция, която ще се налагала по тях. Това пък водело до невъзможност да се прецени дали нямало нарушение на чл.206, ал.3 от ЗМ и водело до пълна невъзможност да се защити засегнатото лице. На последно място се сочи, че не съществувала обезпечителна нужда от налагане на мярката задържане на внесения депозит, тъй като дружеството било икономически стабилно.

            В заключение се прави извод, че тъй като законодателят определял отделен ред и форма на акта, с който се налагали обезпечителните мерки, който тук не бил спазен, била налице нищожност на жаления отказ на органа, алтернативно незаконосъобразност и пълна липса на обоснованост.

По тези съображения се иска от съда да отмени Решение № РТД 3000-1730 от 17.09.2019г., издадено от с.д. Директор на ТД“Тракийска“ при Агенция „Митници“ София, в частта му, с която се отказва връщане на внесен депозит в размер на 22 000 лева като нищожно, а алтернативно като незаконосъобразно, необосновано и недоказано, издадено в нарушение на материалния закон и при процесуални нарушения.

Оспорващият, редовно призован в с.з., се представлява от адв. С., САК, който от името на доверителя си заявява, че поддържа жалбата в нейната част от процесното решение и моли съдът да отмени същата. Прави искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по жалбата.

Съдът, като съобрази представените по делото писмени доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

От „Евриком“ ЕООД, гр.Стара Загора, било подадена искане рег. №1-2600-0033/07.03.2009г. до ТМУ-Пловдив за издаване на разрешение за Митнически икономически режим – митническо складиране относно стоки с тарифни номера **********, **********, ********** и **********. В полза на дружеството било издадена Разрешение за митнически икономически режим /митническо складиране/ за посочените стоки с тарифни номера с рег. № BG 003000/71/000143 от дата 16.12.2009г., като с разрешението бил определен и внасяне на депозит в размер на 22 000 лева, който бил внесен по сметка.

Със заявление вх. рег. № 32-111161 от 12.04.2019г. от името на дружеството до Директора на ТД“Тракийска“ Пловдив, оспорващият като титуляр на учредения митнически режим поискал отмяна на същия и освобождаване на внесения депозит. Към заявлението били приложени като доказателства издаденото разрешение от 2009г., ведно с измененията му, копия от платежни документи за внесени 22 000лв. депозит и месечен отчет към дата 12.04.2019г.

На 17.09.2019г. от с.д. Директор ТД“Тракийска“ Пловдив към Агенция Митници било издадено Решение № РТД 3000-1730, с което било постановено отменяне на Разрешение за митнически икономически режим – митническо складиране  №№ BG 003000/71/000143 от дата 16.12.2009г. с титуляр „ЕВРКОМ“ЕООД. Със същото решение бил постановен и отказ от връщане на депозит от 22 000 лева, предоставен за обезпечаване на митническия режим, с мотив – възможността от възникване на задължение.

Част от делото са и протокол за извършени контролни действия от 10.04.2019г., извършени в обект „складово –производствена база“ на „ЕВРИКОМ“ЕООД, представляващ митнически склад № C/BG/0030000/00053; АУАН №№104-106 от 28.06.2019г., като съгласно писмо  на л.15 въз основа на АУАН  с №№ 104 и 106 били издадени наказателни постановления с №№ 189 и 190, които били обжалвани пред съд, а относно АУАН с №105 наказателното постановление въз основа на него не било още издадено.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта на оспорването – съдът намира същото за допустимо, като подадено от активно легитимирано лице против акт, който засяга негативно правната сфера на жалбоподателя и съставляващ годен за съдебен контрол, в преклузивния 14 дневен срок и пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл. 159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.

Разгледана по същество, Съдът я намира за напълно основателна, като съобрази следното:

Относно валидността на процесната част от решението - оспорващият претендира нейната невалидност, като твърди, че в тази си част решението е нищожно, тъй като с него се обосновава от фактическа страна приложимост на хипотезата на чл.229, ал.7 от ЗМ, която възможност се обективирана в чл.206а и сл. от ЗМ. Според оспорващия, тази норма предполагала издаване на Постановление за налагане на обезпечителна мярка, като субсидиарно приложение намирали разпоредбите от гл. двадесет и четвърта на ДОПК. Поради това, че законодателят определя друг ред и форма на акта, с който се налагат обезпечителни мерки, който не е спазен, била налице нищожност на произнасянето на ответника в жалената част, с което се отказва връщане на депозит в размер на 22 000 лева.

Съдът на споделя довода за нищожност на процесната част на решението на ответника, по следните съображения.

Първо налице е изрично писмено произнасяне от митнически орган по см. на чл.5, т.1 от МК /Митнически кодекс/ на съюза, който е оправомощен да издава решения по прилагане на митническото законодателство, съгласно този норматив. Не се спори пред съда, че конкретният издател има качеството на „митнически орган“ и по арг. на това съотв. притежава общата материална компетенция за постановява актове по прилагане на митническото законодателство на страната и Съюза. Дори и съгласно чл.229, ал.7 от ЗМ именно „митнически орган“ по см. на посочения текст от МК се явява материално оправомощен да налага обезпечителни мерки по реда на гл. двадесет и шест, раздел Ia от ЗМ.

Не се споделя довода на оспорващия, че е налице нищожност, защото фактически с жалената част от решението се сочи на евентуално приложение на чл.229, ал.7 от ЗМ, без обаче да е спазена формата и реда, към който се препращало в случай на обезпечаване на евентуални вземания по съставените три административни акта на оспорващия. Административният орган не само има задължение да сочи конкретните факти от обективната действителност, чието проявление обосновават у него задължението да прилага конкретни правни норми, но има и задължението изрично да сочи тези фактически и правни основания на своето властническо волеизявление. Всяко произнасяне на администрацията обаче е по конкретен повод /искане/.

В настоящия случай произнасянето на ответника е по повод на подадено заявление за отмяна на издадено през 2009 г. разрешение за учредяване на митнически икономически режим – митническо складиране от титуляра на въпросния режим и настоящ жалбоподател, съотв. на това органът, обвързан от рамката на това искане, има и задължението да се произнесе с конкретно  по съдържание изявление. Такова е налице и то е изцяло в насока на уважаване на искането за отмяна на издаденото през  2009г. Разрешение № BG003000/71/000143 от 16.12.2019. с титуляр „Евриком“ЕООД. Властническото волеизявление обаче съдържа и отговор по искането в заявлението за освобождаване на внесения паричен депозит, предоставен от титуляра на режима като обезпечение на евентуално възникнало митническо задължение при действието на въпросния митнически режим и този отговор е, че се отказва връщане на внесения паричен депозит като обезпечение. Мотивите, които подтикват органа да откаже връщане на внесения депозит са дадени в решението, но с цел обосноваване на извода на органа, защо не се следва възстановяване на този депозит и разбира се те са от значение за законосъобразността на тази част от решението.

Тези конкретни доводи неправилно се определят от засегнатото лице като доводи на органа, че всъщност желае по този начин да процедира по реда на чл.229, ал.7 от ЗМ. Действително в мотивите на решението се съдържа текст със съдържанието: „поради тази причина депозитът в размер на 22 000 лева, предоставен за обезпечение на митнически икономически режим – митническо складиране се задържа с цел обезпечаване на потенциално възникване на задължения във връзка с образуваните административно-наказателни производства“, но тези „мотиви“ са „кухи“, защото видно от разпоредителната част на решението, на същите няма дадена никаква правна форма, нито се обективира решение в смисъл на „налага“ обезпечителна мярка, а само има обективирана воля за „отказ“ да се възстанови /върне/ внесения при учредяване на конкретния режим депозит в размер на 22 000 лева.

Произнасяйки се така в разпоредителната част от жаленото решение, де юре органът не обективира волеизявление за налагане на обезпечителна мярка във връзка с чл.229, ал.7 от ЗМ, нито постановява такова. Ето защо, Съдът приема, че въпросните мотиви обосновават от фактическа страна единствено и само преценката на ответника, защо се следва постановяване на решение по чл.5, т.39 от МК в смисъл на отказ да се възстанови внесен депозит за обезпечаване на вземания, които биха възниквали при действието на разрешения през 2009г. конкретен митнически режим.

Тъй като не се спори, че конкретният издател има качеството на „митнически орган“ по см. на МК, то същият доказва да притежава правомощието да издава решение по см. на чл.5, т.39 от МК и съотв. на това, така издаденото такова в обжалваната си част се явява валидно и не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.

Не се установява нарушение на формата, което всяко властническо волеизявление следва да притежава, за да бъде законосъобразно. Налице е изричен писмен акт на овластения митнически орган. Съдът обаче намира, че не е спазен императива на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Налице е „решение" по см. на чл.1, т.39 от МК, като според даденото там определение, това означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното(ите) лице(а). Този акт обаче, като всеки властнически такъв според националното ни законодателство има своето императивно установено съдържание. Задължителните елементи на това съдържание се установяват именно в чл.59, ал.2 от АПК, като съгласно т.4 при своето произнасяне органът следва да сочи конкретните фактически основания за своето произнасяне, а на релевираните факти от обективната действителност следва да бъде дадена и адекватна правна обосновка

Няма спор, че процесната част от решението /отказ да се възстанови внесения депозит от 22 000 лева/ има конкретна фактическа обосновка, която се свежда до това, че във връзка с подадено заявление за управление на съоръжения за складиране за митническо складиране на стоки в частен митнически склад, регистрирано в Системата за митнически разрешения с реферетен номер /посочен/ е извършена проверка от служители на отдел „Митнически дейности“ към ТД „Тракийска“, обективирани в протокол за извършени контролни дейности от 10.04.2019г., като при проверката са установени нарушения на митническото законодателство и срещу дружеството /заявител/ има образувани три административно-наказателни производства, за които са съставени и три АУАН и поради това се следва задържане на въпросните 22 000 лева паричен депозит, предоставен за обезпечение на митническия режим.

На тези факти обаче изобщо липсва правна обосновка, още по-малко адекватна /правилна/ такава. В решението се обективират няколко правни текста от приложимия МК на общността, създаден с Регламент №952/2013г. на ЕП и на Съвета. Визираните чл.22 и чл.28 от МК обаче не дават конкретен отговор, защо на заявителя не се следва възстановяване на внесен депозит от 22 000 лв. въпреки постановената от митническия орган отмяна на издаденото разрешение за учреден митнически режим, по който е дадено това обезпечение, нито тези норми намират приложение при проявление на конкретно обективираните факти от обективната действителност, които се сочат за мотиви да се откаже възстановяване на въпросния депозит.

Следва да се отчете безспорното обстоятелство, че административното производство е инициирано по реда на чл.28, пар.1, б.“б“ от МК, т.е. по заявление на титуляра на митническия режим, а не служебно по реда на чл.250 от Делегиран Регламент на Комисията №2015/2446 и чл.245, пар.1 от регламент за изпълнение /ЕС/ №2015/2447г.,  които установяват задължения за митническите администрации на страните – членки да преразгледат до 01.05.2019г. всички издадени разрешения при действието на отменения Регламент №2913/93. Т.е. конкретиката от обективна страна следва да се свързва именно с така подаденото от титуляра на режима заявление по реда на чл.28, пар.1,б.“б“.

Нищо обаче от така визираните в решението правни текстове на норми от европейските регламенти не дава ясен, конкретен и разбираем отговор на съда и на самото засегнато лице, защо митническият орган отказва да върне внесения като обезпечение депозит в размер на 22 000 лева след постановената отмяна на режима, за чието обезпечение са внесени тези парични средства от настоящия жалбоподател. На тази плоскост настоящият съдебен състав приема, че има нарушение на императива на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което се възприема за съществено такова, не само защото тази норма има такъв характер, а и защото води до ограничаване на правото на защита на засегнатото лице. Липсата на правна обосновка не дава възможност засегнатия от акта да се защитава пълноценно, тъй като не може да извършва правилно преценката дали изложените факти на образувани против жалбоподателя АНП и издадени три АУАН за претендирани три митнически нарушения от негова страна се релевират от някоя /и коя правна норма/, както и дали тя /конкретната норма/ действително установява, че при наличието на тези факти се следва отказ от връщане на депозита, който е предоставен през 2009г. като обезпечение на учредения митнически режим. Липсата на адекватна правна обосновка на изложените в мотивите на решението факти от обективната действителност прави невъзможен и съдебния контрол, защото и съдът е в невъзможност да извършва в пълнота проверката дали въздигнатите факти от обективната действителност в мотивната част на решението действително се релевират от някоя правна норма /и коя е тази норма/ и дали евентуално приложената норма, предвижда от проявлението на тези факти конкретната правна последица – постановяване на жаления отказ.

Освен този извод за наличие на допуснато съществено нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, съставляващо основание по чл.146, т.2 от АПК, Съдът намира за основателен и довода на оспорващия за допуснато съществено процесуално нарушение и в частност на чл.22, т.6 от МК, като отчита Съображение 27 от Митническия кодекс на общността, което гласи, че „в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз е необходимо като допълнение към правото на обжалване на всяко решение, взето от митническите органи, да се предвиди правото на всяко лице да бъде изслушано преди вземането на решение, което би го засегнало неблагоприятно. Ограничаването на това право обаче може да бъде оправдано, по-специално когато естеството или равнището на заплахата за сигурността и безопасността на Съюза и неговите жители, здравето на хората, животните или растенията, околната среда или потребителите налагат това“. В допълнение на така установената засилена защита на лицата, адресати на актовете на митническата администрация с неблагоприятен за тях ефект е и установеното в съображение 11 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2447 НА КОМИСИЯТА от 24 ноември 2015 година, че „с цел да се приведе в действие правото на всяко лице да бъде изслушано преди митническите органи да вземат решение, което би се отразило неблагоприятно на това лице, е необходимо да се определят точно процедурните правила за упражняването на това право, като се вземат предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз и основните права, които са неделима част от правния ред на Съюза и по-специално правото на добра администрация.

        В конкретния случай на проведено административно производство по така подаденото от дружеството заявление, се установява, че решението е издадено без изобщо да има предоставена възможност засегнатото лице да бъде изслушвано преди постановяване на акта, нито се установяват обстоятелствата за приложение на изключението, което се предвижда в изречение последно от Съображение 27 от МК. Видно от текста и на двете съображения задължение е на всяка държава членка да предвижда такива процесуални правила, които да осигуряват реална възможност за упражняване на предоставеното право на изслушване на засегнатото лице, което, за да може адекватно и пълноценно да се защитава, следва да бъде надлежно запознато с мотивите, които ще основават неблагоприятното спрямо него решение на митническата администрация. В конкретния случай нито има предоставено право на изслушване, нито органът дава предварителна информация на заявителя, че ще бъде постановено по отношение на него едно неблагоприятно /засягащо правната му сфера/ решение.

            Като съобразява гореизложеното, настоящият съдебен състав счита за основателен доводът на жалбоподателя, че има допуснато процесуално нарушение и в частност на чл.22, т.6 от МК, което следва да се определя за съществено, доколкото само по себе си води до нарушаване правото на защита на лицето. Т.е. налице е и основанието по чл.146, т.3 от АПК.

             Съдът намира, че е налице и основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на процесната част от решението на митническата администрация, като съобрази следното:

            Характерът на въпросната парична сума в размер на 22 000 лева е обезпечителен, т.е. тя се дава, за да се обезпечава евентуално възникнало митническо задължение при действието на конкретния митнически режим. Данните по преписката, а и видно от самата обективирана фактическа обосновка в решението, не сочат на възникнало конкретно по размер и основание митническо задължение по см. на чл.5, т.18 от МК. Според този текст „митническо задължение" означава задължението на лице да заплати размера на вносните или износните мита, приложими за определени стоки съгласно действащото митническо законодателство, което да е породено при действието на митническия режим, учреден в полза на дружеството – жалбоподател и поради това да налага задържане на така внесеното от титуляра обезпечение.

            Нещо повече, де юре с постановената с първата част от решението отмяна на самото разрешение то губи своето правно действие и това е в сила от датата на получаването на решението от лицето /по арг. на чл.22, т.4 от МК/.  При положение, че вече не е налице действащо разрешение за съотв. митнически режим и няма възникнало от неговото действие митническо задължение, нито такова потенциално може да възникне, то не следва да се отказва възстановяване на внесения паричен депозит под формата на обезпечение, нито той да се задържа.

            Неправилно органът отказва освобождаване на внесеното обезпечение, като мотивира същия с издадени три АУАН против дружеството за извършени предполагаеми три административни нарушения и за евентуално обезпечаване на бъдещите глоби по наказателните постановления. Въпросната парична сума от 22 000 лева е с целево предназначение – само за обезпечаване на евентуално възникнало митническо задължение, породено по време на действие и/или във връзка с учредения конкретен митнически режим и с определен срок на валидност. С факта на прекратяване действието на митническия режим и при липса на възникнало митническо задължение или такова, което евентуално може да възникне от действието на режима, органът е длъжен НЕЗАБАВНО да освободи даденото обезпечение, в противен случай отговаря за причинени щети.

В конкретния казус е безспорна липсата на установено митническо задължение по отношение на жалбоподателя, както и че токова вече не може да възникне отново, защото действието на конкретния митнически режим е прекратен, което за органа е основание да върне внесения депозит на жалбоподателя. Приключването на режима "митническо складиране" е онзи юридически факт, с настъпването на който възниква задължението на митническия орган незабавно да върне внесения депозит и то без да се изисква покана. Задължението за незабавно освобождаване на внесения като обезпечение паричен депозит, възниква за митническите органи по силата на закона и то възниква като автоматична правна последица от постановената отмяна на режима – митнически икономиченски режим „митническо складиране“ и  липсата на задължение от същия.

Напълно недопустимо и превратно отказът да се върне сумата от 22 000 лева се мотивира с довода, че тези пари се задържат, защото ще служат за обезпечаване на евентуалните задължения, които могат да се породят от образуваните против дружеството административно- наказателни производства. От една страна така недопустимо се променя целевия характер на даденото обезпечение, а от друга страна се търси налагане на обезпечителна мярка по ред, който не е приложим в този случай и при липса на процесуалните и материално-правните предпоставки за това.

Съгласно чл.229, ал.7 от ЗМ, чието систематично място е в глава тридесет – „Административни наказания“, митническите органи могат да налагат мерките по реда на глава двадесет и шеста, раздел Iа за обезпечаване на вземанията по съставения акт за установяване на митническо нарушение. Т.е. за вземания по съставен АУМН се допуска налагане на обезпечителна мярка, но за вида на същата се препраща към чл.206а от гл. двадесет и шеста, раздел Iа, където изчерпателно се изброяват такива. Това са - 1. запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки; 2. запор върху стоки в оборот; 3. възбрана върху недвижими имоти. Законът е пределно ясен, нито има нужда от специални знания, за да бъде разтълкуван. Член 206а от ЗМ не предвижда като вид обезпечителна мярка – отказ да се върне сума, внесена като обезпечение на евентуално възникнало митническо задължение при действието на съотв. митнически режим, който режим е с прекратено действие и по което няма и не може да възникне такова задължение. Така търсената от ответника с процесния отказ последица не съответства на закона, както и същият е превратно приложен.

Това обосновава извод за основателност на жалбата, което налага и крайния правен извод за отмяна на частта от Решение № РТД 3000-1730 от 17.09.2019г., на с.д. Директор на ТД“Тракийска“ при Агенция „Митници“ София, , с която е постановен отказ да се върне на „ЕВРИКОМ“ЕООД, се седалище р.г Стара Загора внесен депозит в размер на 22 000 лева.

Оспорващият прави своевременно искане за присъждане в негова полза на направените по делото разноски, като Съдът намира, че то следва да се уважи, предвид основателността на главната претенция, като ответникът следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 3050 лева, от които 50 лв. за дължимата се ДТ и 3000 лева уговорено и заплатено по банков път възнаграждение за адвокат, съгласно приложените на л.53-54- и л.57-58 доказателства. Липсва направено възражение за прекомерност на размера на възнаграждението за един адвокат, поради което и Съдът не дължи служебно произнасяне. 

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ЕВРИКОМ“ЕООД, със седалище в град Стара Загора, представлявано от Управителя – Н.А. Решение № РТД 3000-1730 от 17.09.2019г., издадено от с.д. Директор на ТД“Тракийска“ при Агенция „Митници“ София, в частта му, с която е отказано връщане на внесен депозит в размер на 22 000 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ София да заплати на „ЕВРИКОМ“ЕООД, със седалище в град Стара Загора, с ЕИК *********, представлявано от Управителя – Н.А. разноски по делото в размер на 3 050 /три хиляди и петдесет/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :