№ 13142
гр. София, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н. Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110161013 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 т. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 вр. чл. 9 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от „ФИРМА“
ЕАД, ЕИК: .. против „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: ... Иска се от съда да се признае
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 116,
41 лв., включваща стойност на потребени, но незаплатени мобилни услуги по
договор ... за периода 14.09.2019 г. – 13.10.2019 г., ведно със законната лихва
от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 310, 63 лв.,
представляваща стойност на потребени, но неизплатени мобилни услуги по
договор .. за периода 16.09.2019 г. – 15.02.2020 г., ведно със законната лихва
от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 126,5 лв.,
представляваща цена на закупени устройства по договор .., ведно със
законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от
102,00 лв., представляваща обезщетение за обработка на просрочени
задължения и неустойка за предоставено, но невърнато оборудване след
прекратяване на договор .., ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 23021/2021 г. по описа на СРС, 153-ти
състав.
В исковата молба се твърди, че между страните били сключени договори
за мобилни услуги ... и ...
По договор ... ответникът използвал услугата „В.. “, като не заплатил
сумата от 116, 41 лв., представляваща част от цената за тази услуга, дължима
за периода 14.09.2019 г. – 13.10.2019 г.
1
По договор .. ответникът използвал чрез посочени в исковата молба
телефонни номера следните мобилни услуги: „М.“, „М.“, „М..“, „М.. L“,
„М..“, „М..“, „М..“ и „Н.“. Във връзка с последната услуга на ответника било
предоставено за временно ползване оборудване „I..“, включващо модем,
рутер, ТВ приемник и телефон, което следвало да се върне изправно и в
цялост при прекратяване на договора, като за неизпълнение на това
задължение била уговорена и неустойка в т. 6.3.2 от договора. Твърди се, че
за използваните услуги не била заплатена цена в общ размер от 310, 63 лв.,
дължима за периода 16.09.2019 г. – 15.02.2020 г.
По силата на договор .. ответникът закупил от ищеца таблет S.. и мобилен
апарат S.+P. при цена на двете устройства 126, 50 лв., която не била заплатена
както на падежа /09.10.2019 г./, така и към настоящия момент. Ищецът
посочва, че поради неизплащане на ползваните мобилни услуги по договор ..
същият бил развален на 21.02.2020 г. Било начислено обезщетение за
обработка на просрочени задължения в размер на 2,00 лв. и неустойка за
предоставеното, но невърнато оборудване „I..“ в размер на 100, 00 лв.
Предвид гореизложеното ищецът моли исковете да бъдат уважени и
претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът твърди, че липсвали доказателства ищецът да му е доставял
мобилни услуги на претендираната стойност през исковия период.
Представените фактури не се ползвали с материална доказателствена сила и
не установявали по категоричен начин съществуването на посочените в тях в
вземания. Ответникът поддържа, че договор .. не бил развалян от ищеца, а
напротив, бил прекратен на 05.10.2019 г. с едномесечно предизвестие от
ответника. По същия начин ответното дружество прекратило и договор ...,
поради което не следвало да дължи претендираните суми, поради липса на
облигационни отношения с ищеца. По отношение на услугата „В..“
ответникът посочва, че не дължи плащане, тъй като от 01.05.2019 г. не е имал
възможност да ползва същата, понеже твърди да е сменил адреса на офиса си,
без ищецът да е започнал да я доставя до новия офис. Ответникът поддържа,
че като алтернатива е сключил с „..“ ЕАД договор за доставка на интернет и
стационарни телефони, като за периода от м.06.2019 г. до м.09.2019 г.
заплатил сума в общ размер от 344, 19 лв. Намира престирането на тази сума
за претърпяна вреда от договорното неизпълнение на ищеца да достави
услугата „В..“, като релевира възражение за прихващане с претендираните от
ищеца суми. Оспорва дължимостта на претендираната неустойка при
възражения, че не е получавал оборудване „I..“. Дори обаче да е получавал
такова оборудване, клаузата за неустойка била нищожна като противоречаща
на добрите нрави, от което отново се прави извод за недължимост на същата.
Освен това било недопустимо тя да се претендира, при положение че ищецът
не бил доставял услугата „В..“ до новия офис на ответника и нямал основание
едностранно да прекратява договора. На последно място, ответната страна
твърди да е заплатила цената на таблет S. и мобилен апарат S.+P. при
2
получаването на тези устройства чрез куриер. Моли исковете да бъдат
отхвърлени и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено в заповедното производство.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.79, ал.1 вр. чл. 9 ЗЗД.
Ищецът носи тежестта да докаже възникването на договорни отношения с
ответника с посоченото съдържание и изпълнение на собственото си
задължение да предостави мобилните услуги на претендираната стойност.
По делото е представен Договор от 05.10.2018 г., сключен между
"ФИРМА“ ЕАД и "ФИРМА" ЕООД, по силата на който мобилният оператор
се е задължил да предостави на абоната комплексна електронна съобщителна
услуга, включваща услугата “В.” и услугата “Достъп до интернет”. Уговорено
е в чл. 20, че срокът на ползване на всяка услуга, активирана въз основа на
този договор е една година. В приложение № 1 към договора е уговорен адрес
на локацията в гр. С., като съгласно приложения констативен протокол
интернет услугата е активирана на 05.10.2018 г. за срок от една година с
месечна такса 180 лв. без ДДС. С изменение на Приложение № 1 към договор
№ . /лист 119/, е бил посочен нов адрес за ползване на услугата от абоната –
гр. С... Предвидено е, че в случай, че след подписване на изменението се
установи обективна невъзможност за осигуряване на достъп до мрежата или
достъп до услугата на адреса, посочен от потребителя, последният има право
да продължи да ползва услугата на предишния адрес или да прекрати
договора за услуги и това изменение.
От изготвената по делото съдебно - техническа експертиза е видно, че в
софтуерната система на "ФИРМА" ЕАД съществува договор ., сключен с
"ФИРМА" ЕООД, вписан с партиден номер . и номер на клиент ., по който до
17.09.2019 г. услугите са били активни и впоследствие спрени за просрочени
фактури от оторизиран екип. На 13.11.2019 г. статусът на услугите бил
променен, а договорът прекратен.
Съдът намира за неоснователен довода на ищеца, че ответникът е следвало
да заяви в писмена форма, че желае да прекрати договора си, поради
обективна невъзможност за осигуряване на достъп до мрежата на новия адрес
на потребление. В конкретния случай ищецът нито твърди, нито представя
доказателства за наличието на твърдяната обективна невъзможност за
промяна на адреса на потребителя, както и за извършването на фактически
3
действия за активиране на услугата на заявения с изменението адрес, а от
представената от ответника електронна кореспонденция между страните се
установява, че последният е изпращал множество запитвания относно
възможността за преместване на услугата без да е получил насрещни
отговори.
Съобразно клаузата на чл. 3 от двустранно подписаното между страните
изменение на договора, дори и да е била установена невъзможност за
осигуряване на достъп до мрежата, то телекомуникационната компания е
следвало своевременно да уведоми потребителя като му предостави
възможност да избере една от алтернативно предвидените за него опции - да
продължи да ползва услугата на предишния адрес или да прекрати договора
за услуги и това изменение. Предвид липсата на данни в този смисъл, считано
от датата на уговореното изменение следва да се приеме, че ищецът не е
изпълнил задължението си за доставка на услугите на посочения от абоната
адрес, респективно претенцията за сумата от 116, 41 лв., включваща стойност
на потребени, но незаплатени мобилни услуги по договор ... за периода
14.09.2019 г. – 13.10.2019 г. следва да се отхвърли.
Страните не спорят, а и се установява от представените доказателства и
изготвената счетоводна експертиза, че между тях е сключен и договор № .. от
30.09.2015 г., ведно с приложенията към него, по силата на които на
ответника са предоставяни мобилни услуги за посочените в исковата молба
телефонни номера при следните мобилни услуги: „М.“, „М.“, „М..“, „М.. L“,
„М..“, „М..“, „М..“ и „Н.“.
За потребените от ответника услуги и начислените месечни такси по
договор .. през исковия период са издадени следните фактури: Фактура №
./21.10.2019 г. с отчетен период 16.09.2019 г. - 15.10.2019 г. за сумата от 20,92
лв.; Фактура № ../19.11.2019 г. с отчетен период 16.10.2019 г. - 15.11.2019 г. за
сумата от 80,48 лв.; Фактура № ./19.12.2019 г. с отчетен период 16.11.2019 г. -
15.12.2019 г. за сумата от 114,83 лв.; Фактура № ./20.01.2020 г. с отчетен
период 16.12.2019 г. - 15.01.2020 г. за сумата от 80,48 лв. и Фактура №
./19.02.2020 г. с отчетен период 16.01.2019 г. - 15.02.2020 г. за сумата от 13,92
лв.
В същото време се установява, че между страните е сключен и трети
договор за мобилни услуги № . от 05.10.2018 г. /лист 34-35/. Съгласно чл. 4.2
4
от същия страните се съгласяват, че този договор представлява цялото
споразумение, което урежда правоотношенията възникнали във връзка с
ползваните от абоната услуги. Всички предишни договори, които са
подписани от страните преди датата на подписване на този договор и които не
са прекратени, стават неразделна част от договора и се идентифицират с
неговия уникален номер („клиентски номер“). В случая извършената
обективна новация прекратява старото правоотношение и едновременно с
това поражда ново, обективирано в договор за мобилни услуги № . от
05.10.2018 г. Видно от приложение № 1 към него, срокът на ползване на
услугите е с начална дата 05.10.2018 г. и крайна дата 05.10.2019 г., а съгласно
уговореното в т. 5, в случай че в рамките на последния месечен таксуващ
период от срока за ползване абонатът не уведоми писмено оператора, че
желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на
този срок, или че желае да продължи ползването на услугите за нов срок при
определени условия, ползването на услугите по договора /респективно по
съответното приложение към него/ продължава за неопределен срок при
същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно
писмено предизвестие от всяка страна без неустойка.
В изпълнение на цитираните клаузи ответното дружество е входирало при
ищеца заявление за прекратяване с вх. № . от 26.09.2019 г. /лист 123/,
съгласно което абонатът заявява, че желае договор № ./05.10.2018 г. да бъде
прекратен, считано от 05.10.2019 г. Следователно с изтичане срока на
процесния договор на 05.10.2019 г. ответникът е предприел необходимите
действия за едностранното му прекратяване с предизвестие и сумите по
представените фактури съобразно посочените в тях дати, са недължими,
поради липса на договорни отношения между страните.
Съгласно чл. 13.1 от сключения на 15.10.2018 г. договор, операторът може
да предостави на абоната крайни устройства/оборудване като отстъпка от
цената дължима за предоставените по договора услуги. Крайните
устройства/оборудването и тяхната стойност се описват в приемо –
предавателен протокол, подписан от представители на абоната и оператора.
Нито в представения по делото констативен протокол за предоставяне на
услуга /лист 10/, нито в останалите документи по делото се съдържат данни
на ответника да са предоставяни крайни устройства или оборудване, поради
което и не се установява наличието на основание за начисляване на неустойка
5
за предоставено, но невърнато оборудване и обезщетение за обработка на
просрочени задължения, съответно претенцията в тази връзка за сумата 102
лв. следва да бъде отхвърлена.
По делото не е налице спор, че ответникът е закупил от ищеца таблет S.. и
мобилен апарат S.+P. при цена на двете устройства 126, 50 лв., за които е
издадена фактура № ./25.09.2019 г. Това се потвърждава и от вещото лице по
изготвената счетоводна експертиза съобразно извършената проверка в
счетоводството на ищеца. Твърденията, че сумата на устройствата е заплатена
в брой при доставката останаха недоказани в процеса, поради което иска за
заплащане на стойността им съобразно уговореното следва да бъде уважен.
С оглед основателността на горния иск следва да бъде разгледано
релевираното в условията на евентуалност възражение за прихващане на
сумата за предоставените устройства с насрещно вземане за сумата от 344,19
лв., представляващо обезщетение за неизпълнение на задължението на ищеца
да достави услугата „В..” до новия офис на ищеца в гр. С.. Възражението
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 79 ЗЗД и представлява
претенция за обезщетение в размер на претърпените от ответника загуби
вследствие заплащането на друг доставчик на непредоставените от ищеца
услуги.
Константна е съдебната практика, че претърпяната загуба е вид
имуществена вреда, изразяваща се намаляване на имотното състояние на
кредитора след неизпълнението и икономическото положение, което
кредиторът би имал ако задължението би било изпълнено, като разликата
формира размера на претърпените загуби. Същите представляват реални,
ефективни вреди, изразяващи се в намаляване актива на кредитора. За
установяване на същите страната следва да докаже настъпването на реална
вреда, довела да негативна промяна в имущественото му състояние, която е в
пряка причинна връзка с неизпълнението на ищеца, както и че тази щета не
би била налице, ако задължението беше изпълнено, т. е. че сделките,
посочени в отговора на исковата молба с трети за делото лица, са
реализирани след като ответникът е закупил недоставената от ищеца услуга
при по-неизгодни условия.
В случая по делото в отговора на исковата молба се твърди
осъществяването от страна на ответника на заместваща сделка, поради
6
неизпълнението на задължението на ищеца. Тъй като считано от датата на
уговореното изменение – 05.06.2019 г., ищецът не е изпълнявал задължението
си за доставка на услугите „В..” и интернет на посочения от абоната адрес,
ответникът е сключил договори за доставка на интернет и стационарни
телефони с „..“ ЕАД от 12.06.2019 г., като в периода от юни до септември
2019 г. за предоставените от последния услуги е заплатена сума на обща
стойност 344,19 лв. Сключените договори с двата мобилни оператора обаче се
различават по отношение на техните съществени елементи и предвидените
услуги и цени, съответно не може да бъде обоснован извод, че договорите с
„..“ ЕАД за доставка на телекомуникационни услуги са сключени при по
неизгодни условия от тези, предоставяни от ищеца по процесните
облигационни правоотношения. Предвид това не може да бъде установено, че
за ответника е налице конкретна и реална вреда, довела до негативна промяна
в имущественото му състояние, която е в пряка причинна връзка с
неизпълнението.
Искането за съдебно прихващане с активно вземане в размер 324,22 лева,
представляващо заплатена на ищеца на 28.06.2019 г. стойност на
непредоставена услуга също е неоснователно. Вещото лице счетоводител е
констатирало, че на 28.06.2019 г. е заплатена от ответника сума в размер на
289,78 лв., като не е посочено основанието и периода за който следва да се
отнесе плащането. Други относими към възражението доказателства не са
представени, поради което същото следва да се отхвърли.
По разноските.
На ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от исковете
разноски за исковото производство в размер на 130,26 лв. за държавна такса и
депозити за вещи лица и в размер на 62,72 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
На ответника следва да се присъдят съобразно отхвърлената част от
исковете разноски в размер на 564,92 лв. за адвокатско възнаграждение.
Релевираните възражения за прекомерност на адвокатските
възнаграждения съдът намира за неоснователни, доколкото същите са
уговорени в адекватни размери съобразно сложността на делото и
извършените процесуални действия.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК .. дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК .. на основание чл.
чл.79, ал.1 вр. чл. 9 ЗЗД сумата от 126,50 лв., представляваща цена на
закупени устройства по договор .., ведно със законната лихва от 22.04.2021 г.
до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл. 9 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване
вземания на ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от 116, 41 лв.,
включваща стойност на потребени, но незаплатени мобилни услуги по
договор ... за периода 14.09.2019 г. – 13.10.2019 г., ведно със законната лихва
от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 310,63 лв.,
представляваща стойност на потребени, но неизплатени мобилни услуги по
договор .. за периода 16.09.2019 г. – 15.02.2020 г., ведно със законната лихва
от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 102,00 лв.,
представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения и
неустойка за предоставено, но невърнато оборудване след прекратяване на
договор .., ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 23021/2021 г. по описа на СРС, 153-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ направените от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК .. възражения за
прихващане с негови насрещни вземания срещу „ФИРМА” ЕАД, ЕИК .. за
сумата 344,19 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
задължение по договор за мобилни услуги ... и за сумата 324,22 лева,
представляваща заплатена на ищеца на 28.06.2019 г. стойност на
непредоставена услуга.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК .. да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 130,26 лв. разноски за исковото
производство и 62,72 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД да заплати на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК .. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 564,92 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8