№ 3087
гр. София, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.Т.М.
при участието на секретаря Д.П.И.
като разгледа докладваното от А.Т.М. Административно наказателно дело №
20231110208951 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** срещу наказателно постановление № *** на изпълнителен директор на
ИАЛ, с което на основание чл. 52, ал. 4, чл. 53 , вр. чл. 83 от ЗАНН на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лева за нарушение на чл. 219, ал. 3 от
ЗЛПХМ, вр. чл. 25, параграф 1 от Делегиран реглемент (ЕС) 2016/161 на Комисията от
02.10.2015г. за допълване на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
чрез установяване на подробни правила за показателите за безопасност, поставени върху
опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба, вр. чл. 288а от ЗЛПХМ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото
наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени
процецуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното постановление. Сочи, че актът не представлява
доказателство и посочването му като такова в наказателното постановление опорочава
неговото съдържание. Смята, че не е спазен законоустановеният срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН за издаване на наказателно постановление. Намира, че
администативномаказващияторган не е мотивирал изводите си защо не е приел деянието за
маловажен случай и излага подробни доводи в подкрепа на приложимостта на чл. 28 от
ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Представя писмено
становище, с което поддържа депозирата жалба и моли за отмяна на наказателното
постановление, както и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – изпълнителен директор на ИАЛ се представлява от юрк. Р..
Оспорва изложените в жалбата възражения, тъй като поддържа, че при съставяне на двата
1
документа не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че от събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин извършване на вмененото нарушение
от жалбоподателя. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвкокатско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и възраженията на
жалбоподателя, прие за установена следната фактическа обстановка:
„***“ ООД е търговец на дребно с лекарствени продукти. Въз основа на заповед №
ЗКС-0023/25.01.2023г., на 26.01.2023г. била извършена контролна покупка от свидетеля С. К.
Й. – главен инспектор на ИАЛ в обект на „***“ ООД, находящ се в гр. ***, при която
свидетелят С. Й. Н., заемаща длъжността помощник-фармацевт отпуснала на свидетеля Й.
една опаковка от лекарствен продукт „по лекарско предписание“ BETALOC ZOK 50mg
tablets x 28, партиден номер ***, без да провери автентичността на гореописания лекарствен
продукт и без при отпускането му да дезактивира опаковката в електронната система за
верификация. За продажбата бил издаден фискален бон № 049780 от 26.01.2023г.
Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол за извършена
проверка. В хода на проверката била зивършена справка в Националния регистър за
верификация за установяване на статуса на закупената опаковка от лекарствения продукт,
при която било установено, че на 08.09.2022г. производителят на BETALOC ZOK 50mg
tablets x 28, партиден номер *** е качил в системата за верификация на лекарствени
просукти всички необходими елементи на индивидуалния идентификационен белег на
закупената опаковка от лекарствени продукт - SN ***, PC ***, което удостоверява
автентичността и действителното пускане на пазара. Видно от справката, не са извършвани
последващи действия по проверка на автентичността и дезактивиране на белега в момента
на отпускане на продукта.
При така развилата се фактическа обстановка инспекторите на ИАЛ счели, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 219, ал. 3 от ЗЛПХМ, вр. чл. 25, параграф 1 от
Делегиран реглемент (ЕС) 2016/161 на Комисията от 02.10.2015г. за допълване на Директива
2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, чрез установяване на подробни правила
за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за
хуманна употреба, вр. чл. 288ао от ЗЛПХМ. С писмо с изх. № ИАЛ-14669/31.03.2023г. ИАЛ
поканила жалбоподателя да изпрати упълномощено лице в 5-дневен срок от получаване на
поканата в сградата на ИАЛ за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. На 10.04.2023г. свидетелят Й. съставила акт за установяване на
адмиснистративно нарушение в присъствие на свидетеля М. Г. С. и на С.К.К. – управител на
дружеството-жалбоподател. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано
възражение срещу така съставения акт.
С писмо с изх. № ИАЛ-21956/22.05.2023г. ИАЛ поканила жалбоподателя да изпрати
упълномощено лице в 5-дневен срок от получаване на поканата в сградата на ИАЛ за
издаване на наказателно постановление. На 16.05.2023г. маг. фарм. Б.Я.К. – изпълнителен
директор на ИАЛ издал наказателно постановление № *** на изпълнителен директор на
ИАЛ, с което на основание на основание чл. 52, ал. 4, чл. 53 , вр. чл. 83 от ЗАНН на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лева за нарушение
на чл. 219, ал. 3 от ЗЛПХМ, вр. чл. 25, параграф 1 от Делегиран реглемент (ЕС) 2016/161 на
Комисията от 02.10.2015г. за допълване на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета, чрез установяване на подробни правила за показателите за безопасност,
поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба, вр. чл. 288аот
ЗМПХМ. Препис от наказателното постановление било връчено на Т.Л.П. – управител на
дружеството на 02.06.2023г., като на 15.06.2023г. жалбоподателят депозирал жалба.
Фактическата обстановка по делото се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите С. К. Й., М. Г. С., С.
2
Й. Н., трудов договор № 047/29.12.2022г., заповед № ЗКС-0023/25.01.2023г., инструкция за
работа, писмо с вх. № 346577/01.12.2023г. с приложение – одит отчет за опаковка,
констативен протокол за извършена проверка, фискален бон № 049780/26.01.2023г., писмо с
изх. № ИАЛ-14669/31.03.2023г., известие за доставяне – 2 броя, писмо с изх. № ИАЛ-
21956/22.05.2023г., извести за доставяне, справка от системата за верификация за качване в
системата на конкретна опаковка от лекарствен продукт, заповед № ЗОА-0741/16.09.2020г.,
заповед № ЗОА-0512/08.08.2022г.
Съдът се довери на показанията на свидетелите С. К. Й. и М. Г. С., доколкото същите
са добросъвестно депозирани и достоверни. От показанията съдът получи информация
относно извършената проверка и констатациите на инспекторите на ИАЛ, както и по какъв
ред се предотвратява навлизането на фалшифицирани лекарствени продукти в търговската
мрежа.
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля С. Й. Н., тъй като
намира, че същите не възпроизвеждат достоверно случилото се поради наличието на
противоречия и изолираност спрямо останалия доказателствен материал. Свидетелят Н.
твърди, че е изпълнила всички законоустановени изсиквания при продажба на процесния
лекарствен продукт, включително по отношение на неговата верификация. Изложените
показания не намират опора в писмения доказателствен материал, а именно в констативен
протокол от извършена проверка, справка от системата за верификация за качване в
системата на конкретна опаковка от лекарствен продукт, потвърдена от отчет за опаковка,
видно от които липсват данни в подкрепа на подобно твърдение. В тази връзка следва да се
отбележи, че съставеният констативен протокол за извършена проверка е официален
свидетелстващ документ, който материализира удостоверително изявление на своя издател
относно съществуването или несъществуването на определени факти, осъществени от
издателя или възприети от него. Същият разполага с „материална доказателствена сила“ и
има доказателствено значение относно стоящия вън от документа факт, до който се отнася
удостоверителното изявление. По изложените съображения съдът намира показанията на
свидетеля Н. за недостоверни и недопринасящи за изясняване на обективната истина,
поради което не основава фактическите си изводи на тяхното съдържание.
Съдът се довери на събрания и проверен писмен доказателствен материал, поради
пълнотата, последователността и липсата на логически противоречия, като същият се явява
източник на пряка доказателствена информация по случая и доведе до еднозначни
фактически изводи у съдебния състав, поради което съдът го кредитира изцяло.
При така направените изводи относно фактите и обстоятелствата по делото
настоящият състав прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 02.06.2023г., докато
жалбата е депозирана на 15.06.2023г. от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията,
изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдебният състав установи, че актът за установяване на администативно нарушение
и наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица.
Съгласно заповед № ЗОА-0741/16.09.2020г. и заповед № ЗОА-0512/08.08.2022г., свидетелят
Й., заемаща длъжността главен инспектор в ИАЛ е компетентна да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗЛПХМ. Компетентността на
изпълнителния директор на ИАЛ да издава наказателни постановления произтича от
ЗЛПХМ.
3
На следващо място, съдът констатира, че са спазени всички давностни срокове,
визирани в чл. 34 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34
от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от
извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.
В тази връзка, съдът не се съгласява с възражението на жалбоподателя, според което
не е спазен законоустановеният срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН за издаване на наказателно
постановление. Срокът за произнасяне няма императивен характер, следователно дори
наказващият орган да издаде наказателно постановление след изтичането му, актът няма да
бъде опорочен и закъснението не обуславя неговата отмяна.
Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения в процедурата по съставяне
и издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление. Двата документа съдържат всички законоустановени реквизити
регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказващият орган е описал достатъчно
подробно нарушението и обстоятелствата около неговото извършване. Вмененото
нарушение е описано точно, прецизно и разбираемо, като същото съдържа всички
обективни признаци на посочената като нарушена правна норма от съответния нормативен
акт.
Съдебният състав се съгласява с твърдението на жалбоподателя, според което актът за
установяване на административно нарушение не представлява доказателство, тъй като
съдържащите се в него констатации подлежат на доказване пред съда. Въпреки това,
посочването му като доказателство не води до съществено нарушение на правото на защита
на санкционираното лице, след като ясно и точно са описани останалите доказателства, въз
основа на които административнонаказващият орган е приел, че е извършено нарушение.
Според разпоредбата на чл. 219, ал. 3 от ЗЛПХМ, притежателят на разрешение за
търговия на дребно проверява автентичността на лекарствените продукти чрез показателите
за безопасност по чл. 168, ал. 8 и дезактивира индивидуалния идентификационен белег в
системата от регистри. Съгласно чл. 25, параграф 1 от Делегиран реглемент (ЕС) 2016/161 на
Комисията от 02.10.2015г. за допълване на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета, чрез установяване на подробни правила за показателите за безопасност,
поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба, лицата,
притежаващи разрешение или имащи право да доставят лекарствени продукти на
населението, проверяват показателите за безопасност и дезактивират индивидуалния
идентификационен белег на лекарствен продукт с нанесени показатели за безопасност, който
те доставят на населението, в момента на доставянето му на населението.
От обективна страна се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател
не е изпълнило задължението си да провери автентичността на лекарствения просукт чрез
показателите за безопасност, поставени върху опаковката му и да дезактивира уникалния
идентификационен белег в Електронната система за верификация на лекарствени продукти
при отпускането му на граждани. По този начин жалбоподателят е нарушил реда за
предотвратяване на навлизането на фалшифицирани лекарствени продукти в лекарство-
снабдителната мрежа. Индивидуалният идентификационен белег на показателите за
безопасност се нанася върху всяка опаковка на лекарствен продукт и дава възможност
търговците на дребно да проверяват автентичността на продукта и да идентифицират тази
опаковка. Според настоящия съдебен състав цялостният анализ на доказателствените
материали показва, че вмененото нарушение се явява доказано по един категоричен и
несъмнен начин, доколкото по делото са събрани преки доказателства за неговото
установяване. Вмененото деяние се доказа по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, които поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствен извод за
съставомерност на извършеното от жалбоподателя деяние.
Доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на
4
юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва да бъде обсъждана
субективната страна на деянието .
Съгласно чл. 288а от ЗЛПХМ, на притежател на разрешение за търговия на дребно с
лекарствени продукти в аптека, който не изпълни свое задължение относно показателите за
безопасност на лекарствените продукти, определено в този закон или в Делегиран регламент
(ЕС) 2016/161, се налага имуществена санкция от 1 000,00 лева до 3 000,00 лева. Размерът на
наложената имуществен санцкиия е в законоустановения минимум, поради което съдът не
следва да обсъжда въпроса относно справедливата индивидуализация на административното
наказание.
Съдът не намери основания за квалифициране на нарушението като маловажен
случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, което да обоснове третирането
му като маловажно. За преценка наличието на маловажен случай на извършено
административно нарушение е нужно да се изследват начина, времето и мястото на
извършване на нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици,
които в своята съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Касае се за
формално нарушение, което, за да бъде счетено за маловажно, е необходимо наличието на
особени обстоятелства около извършването му, като такива в случая не са налице. Без
значение е обстоятелството дали са настъпили вреди от деянието или не, доколкото самото
нарушение е формално и не предвижда настъпване на вредоносни последици. При
преценката за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН следва да се отчете високата значимост на
регулираните обществени отношения, засягащи живота и здравето на гражданите и
извършеното нарушение на правилата и реда за проследяване и предотвратяване на
навлизането на фалшифицирани лекарствени продукти в търговската мрежа. Нещо повече, в
случая лекарствения продукт е бил отпуснат от св. Н., която е помощник – фармацевт, а
продукта попада в категорията, за които се изисква отпускането да се извършва от магистър
фармацевт, което от своя страна е самостоятелно нарушение на дружеството, но за него
наказващия орган е преценил, че дружеството не следва да носи отговорност и тази
снизходителност е съразмерна на наложената санкция за установеното нарушение за което е
санкцинирано.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл. 63д от
ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди на ИАЛ юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на
чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27
„е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80,00 до
150,00 лева. Съобразявайки продължителността на производството и неговата сложност,
съдът намира, че на ИАЛ следва да се присъди възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение предвид изхода на правния спор.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и вмененото нарушение е
безспорно доказано, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 105-ти състав
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *** на изпълнителен директор на
ИАЛ, с което на основание на основание чл. 52, ал. 4, чл. 53 , вр. чл. 83 от ЗАНН на „***“
ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000,00 лева за нарушение на чл. 219, ал. 3 от ЗЛПХМ, вр. чл. 25,
параграф 1 от Делегиран реглемент (ЕС) 2016/161 на Комисията от 02.10.2015г. за допълване
на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, чрез установяване на
подробни правила за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на
лекарствените продукти за хуманна употреба, вр. чл. 288а от ЗЛПХМ като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да
заплати на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/ сумата от 80,00 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК на
касационните основания предвидени в НПК, пред Административния съд - София-град в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6