НОХД № 918/2011
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимите Л.В.Д., И.Ц.И., С.В.Д.
и Г.И.В.,*** за престъпление по чл.195 ал.1, т.4, т.5 и т.7
във вр. с чл.194 ал.1 във вр.чл.28 ал.1 от НК – за Л.Д. и И.И. и по чл. чл.195
ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 –
за С.Д. и Г.В., а именно за това, че на 30.01.2011 г. в местността „Елатепе”, в
землището на с. Виноградец, обл. Пазарджишка, след предварителен сговор помежду
си, чрез използване на техническо средство - лопата, са отнели чужда движима
вещ - 40 метра
меден телефонен кабел тип ТЗБ 12х4х1,2 кв. мм с оловна обвивка на стойност 626
лева, от владението на „БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД гр. София с управител И.К.Д. ***,
без съгласието на управителя или упълномощено от него лице, с намерение
противозаконно да я присвоят, като кражбата е извършена повторно от Л.Д. и И.И.
и случаят не е маловажен.
В
съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество в
хода на съдебните прения. Пледира за
осъдителна присъда и налагане на подсъдимите на наказание лишаване от свобода,
чието изтърпяване да се отложи при условията на чл.66 ал.1 от НК само за С.Д. и
Г.В..
Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание, като
се признават за виновни и дават обяснения по обвинението.
Солидарно против подсъдимите е предявен и приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от ощетеното ЮЛ „Булгартрансгаз”
ЕАД-София, представлявано от изп.директор К Р Т за сумата от 626 лева,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
Гр.ищец чрез пълномощника си юрисконсулт Д. *** в
пълен размер.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Към инкриминираната дата подсъдимите Л.Д. и С.Д.,
които са братя, техният зет - И.И. и общият им приятел Г.В. научили, че в
землището на родното им с.Виноградец, обл.Пазарджишка, в м. „Елатепе” имало
положен нефункциониращ телефонен кабел, като много хора от ромската махала в
селото ходели да копаят там, след което
предавали кабела като отпадък.
Четиримата на свой ред също решили да отидат и да
изкопаят кабел, който след това да предадат и така да реализират доходи. В
изпълнение на взетото решение на 30.01.2011 г. сутринта, подсъдимите взели със
себе си една права лопата и се отправили към горепосочената местност.
Действително там имало положен от много години нефункциониращ телефонен кабел,
собственост на „Булгартрансгаз”
ЕАД-София, представлявано към онзи момент от изп.директор И.Д., а понастоящем
от изп.директор К Р Т. Подсъдимите се ориентирали къде да копаят, т.к. от предишни
кражби била оставена прясна следа от разравяне. Редувайки се, четиримата
подсъдими започнали да разравят почвата на около 40 см.дълбочина, като по този
начин извадили 40 метра
меден телефонен кабел тип ТЗБ 12х4х1,2 кв.мм с оловна обвивка. С помощта на
лопатата срязали разкритото от земята парче кабел, но в този момент забелязали
минаващ в близост полицейски автопатрул. За да не бъдат заловени четиримата
скрили кабела в намиращ се наблизо
храст. Вечерта се върнали, обелили и обгорили кабела, като така извадили медта и оловото съдържащо се в него.
На следващия ден отишли в гр. Септември, където в пункт за изкупуване на отпадъци
от черни и цветни метали на фирма „МЕТАЛ КОМЕРС СЕПТЕМВРИ” ЕООД предали обгорения кабел на св. Я.Я..
Последният претеглил металите, които
излезли 21,5 кг
олово и 6,5 кг
мед, след което заплатил на подсъдимите сумата
от 140 лева, която четиримата си поделили. Междувременно св. В.Д. *** получил
оперативна информация, че лица от ромската махала на с. Виноградец копаели и
крадели кабел в м. „Елатепе” в землището на същото село. В хода на извършена от
него проверка св.Д. установил, че действително от посочената местност бил
откраднат 40 метра
телефонен кабел, който констатирали, че е собственост на „Булгартрансгаз”ЕАД-София
и представлявал част от незавършено строителство на подобект „Кабелна
магистрала Стара Загора- Ихтиман”. Установил също, че в горепосочения пункт в
гр.Септември били предадени мед и олово от обгорен кабел, както и лицата, които
са го предали. По този повод св.Д. се свързал с подсъдимите и пред него те
направили извънпроцесни самопризнания, като го завели и показали точното място
откъдето били изровили кабела.
На мястото бил извършен оглед на местопроизшествие, с
което било отпочнато настоящото наказателно производство.
С протокол за доброволно предаване св. Я. предал на
полицейските служители предадените от подсъдимите разтопено олово и обгоряла мед,
които били оставен на съхранение при домакина на РУП- Септември.
От
заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-оценъчна експертиза,
което съдът цени като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че общата стойност на отнетата движима вещ, предмет на
престъпно посегателство възлиза на сумата от 626 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на самопризнанията на подсъдимите и показанията на свидетелите С., П., Н.Я., И.Я.,
Д., Х.Я. и Я.Я., последните две приобщени чрез прочитане по реда на чл.281 от НПК, а също и от заключението на съдебно-оценъчната експертиза и писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът
изцяло дава вяра на събраните гласни и писмени доказателства, т.к. същите са
хронологично точни, взаимно допълващи се и абсолютно непротиворечиви, като по
безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимите Л.Д. и И.И. са
осъществили престъпния състав на чл.195 ал.1, т.4, т.5 и т.7
във вр. с чл.194 ал.1 във вр.чл.28 ал.1 от НК, а подсъдимите С.Д. и Г.В. - на чл. чл.195 ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 като на 30.01.2011 г. в
местността „Елатепе”, в землището на с. Виноградец, обл. Пазарджишка, след
предварителен сговор помежду си, чрез използване на техническо средство -
лопата, са отнели чужда движима вещ - 40 метра меден телефонен кабел тип ТЗБ 12х4х1,2
кв.мм. с оловна обвивка на стойност 626 лева, от владението на „БУЛГАРТРАНСГАЗ”
ЕАД гр. София, представлявано от изп.директор към момента И.К.Д., а понастоящем
К Р Т, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да я присвоят,
като кражбата е извършена повторно от Л.Д. и И.И. и случаят не е маловажен.
Авторството
на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
Подсъдимите са имали представа за всички обективни елементи на престъплението, включително
и квалифициращите. Съзнавали са, че за извършване на престъплението са
използвали техническо средство, каквото в случая се явява лопатата, с която са
разровили почвата, за да разкрият кабела, а след това са срязали същия в двата
му края, както и, че без използването на това средство извършването на
конкретното престъпление би било невъзможно или значително затруднено.
Съзнавали са също, че преди извършване на престъплението са взели решение да го
извършат в една относително спокойна обстановка, при възможност за обсъждане на
мотивите „за” и „против”, с оглед на което са действали при условията на
предварителен сговор. Подс. И.И. е съзнавал,
че е осъждан по НОХД № 222/2003 год. по описа на Тетевенския РС с
присъда, влязла в сила на 19.05.2004 година за престъпление по чл.195 ал.1 от НК, на три месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е било
отложено за изпитателен срок от две години. Подс.Л.Д. е съзнавал, че е осъждан по НОХД № 302/2005 год. по описа
на Пирдопския РС с присъда, влязла в сила на 28.09.2005 година за престъпление
по чл.194 ал.1 от НК, на три месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на
наказанието е било отложено за изпитателен срок от три години.
Настоящото
деяние подсъдимите Л.Димтронв и И. са извършили след изтичането на изпитателния
срок по постановените им присъди и след настъпилата реабилитация по право за
всеки от тях по реда на чл.86 ал.1,т.1 от НК, но доколкото са го извършили в
срока по чл.30 ал.1 от НК, то се обуславя квалифициране на кражбата като
повторно извършена от двамата, по смисъла на т.7 на чл.195 ал.1 във вр. с чл.28
ал.1 от НК.
Подсъдимите
са предвиждали конкретно и е искали настъпването на общественоопасните последици
на деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК
– “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също е със завишена
степен на обществена опасност, предвид времето, начина и мястото на неговото извършване, а и поради
това, че И. и Л.Д. са го извършили в условията на повторност, което заслужава
по-висока социална, морална и правна укоримост.
Подсъдимите
В. *** са личности с невисока степен на обществена опасност доколкото не са
осъждани, не са криминално проявени и настоящото деяние е инцидентно в техния
живот.
Подсъдимите
Л.Д. и И. са личности с относително завишена степен на обществена опасност. Както вече се посочи по-горе за
предишните осъждания и спрямо двамата е
настъпила реабилитация по право, при което те следва да се третират като
неосъждани. Настъпилата реабилитация заличава факта на осъждането и неговите
последици за в бъдеще, но не е пречка тези им осъждания да се отчитат като
негативни характеристични данни за всеки един от тях.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
личността на всеки от подсъдимите и незачитането на установения в страната
правов ред и правото на собственост. Това разбира се е една рефлексия от тежкото
семейно, материално положение и имотно състояние на четиримата, а също от
недостатъчната им образованост и липса на перспективи за социална реализация,
при което поддържаният от тях и семействата им нисък жизнен стандарт е
провокирал извършването на конкретното престъпно посегателство с цел набавяне
на доходи.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимите съдът прецени чистото им
съдебно минало към момента на извършване на деянието, направените пълни подробни самопризнания и оказаното съдействие още в досъдебната фаза,
включително и извънпроцесно, за установяване авторството, времето мястото и
начина на извършване на деянието от което пък личи проявеното критично
отношение към стореното и изразеното разкаяние.Отчете се още тежкото семейно,
материално положение и имотно състояние на четиримата, т.к. те са безработни,
като с изключение на В., останалите живеят на съпружески начала и имат
малолетни деца. Само за подсъдимите С.Д. и В. се отчетоха и добрите им
характеристични данни. Отегчаващи отговорността обстоятелства са негативните
характеристични данни за подсъдимите И. и Л.Д.. Стойността на вещта не
се отчете като отегчаващо обстоятелство, т.к. нейният размер не надхвърля три
МРЗ за страната. Естеството на откраднатата вещ също не се отчете като
отегчаващо обстоятелство така, както поиска държавното обвинение в
обвинителната реч, т.к. безспорно се установи от показанията на св.С., че
процесният телефонен кабел не е бил работещ и с неговото прекъсване не са
нарушени комуникациите в ощетеното ЮЛ.
С оглед на горното и
след преценка на конкретните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест съдът намери, че подсъдимите Л.Д.
и И.И. следва да бъдат осъдени на по една година и шест месеца лишаване от
свобода, а подсъдимите С.Д. и Г.В. на по една година лишаване от свобода, което
съответства на тежестта на извършеното от всеки от тях и на степента на вината
им и чрез което ще есе постигне личната и генерална превенция.
Обсъждайки
данните за личността на всеки от подсъдимите и основно чистото им съдебно
минало /вече беше пояснена настъпилата реабилитация по право за Л.Д. и И./,
инцидентността на проявата на С.Д. и В., както и тежкото семейно, материално положение
и имотно състояние на четиримата съдът намери,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко
поправително–превъзпитателния и принудително-възпиращ ефект, не се налага ефективно изтърпяване на така
наложените наказания ЛС.
С оглед на това
съдът приложи института на условното осъждане по смисъла на
чл.66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието ЛС за всеки от
подсъдимите за изпитателен срок от по три години.
От деянието на четиримата подсъдими ощетеното ЮЛ е претърпяло
имуществени вреди, за които те дължат
обезщетение - чл.45 от ЗЗД.
Съдът като съобрази заключението на
оценъчната експертиза досежно стойността на инкриминираната вещ и размера на
причинените имуществени вреди, както и
че предадените с ПДП на полицията
метални отпадъци представляват разтопено олово и обгорена мед от откраднатия
кабел, прие че
не е налице реално възстановяване на щетите. С
оглед на това съдът намери, че предявеният граждански иск е
доказан по основание и размер, при което го уважи и осъди подсъдимите Л.Д., И.И., Г.В. и С.Д.
солидарно да заплатят на „Булгартрансгаз” ЕАД гр.София представлявано от изпълнителния директор К Р Т, парична сума в размер на 626 лв.,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
На основание чл.53 ал.2, буква Б от НК съдът постанови
след влизане на присъдата в сила веществените доказателства: 21,5 кг разтопено олово и 6,5 кг обгоряла мед,
находящи се на съхранение при домакина на РУП-Септември да се отнемат в полза
на държавата, като придобити от
престъплението и неподлежащи на връщане, а поради липсата на икономическа
стойност и невъзможност да се вкарат в търговски оборот - да се унищожат.
На основание
чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите
Л.В.Д., Г.И.В., С.В.Д. и И.Ц.И. да заплатят в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените
по делото разноски в размер на по 10 лв., а по сметка на ПРС в размер на по
11,25 лева, за всеки един от тях, както и ДТ върху размера на уважения
граждански иск в размер на 50лв. общо за всички, платима по сметка на
РС-Пазарджик.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: