РЕШЕНИЕ
№ 6058
гр. София, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110138157 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от А. С. М. отрицателен установителен иск против
(ФИРМА) за сумата в размер на 1534,73 лева, представляваща начислена цена за В и К
услуги по клиентски номер ********** за имот, находящ се в гр. (АДРЕС), за периода от
18.05.2010 г. до 18.10.2015 г. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да
бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
П.Иа по същество признава предявения иск, като в депозирания отговор са изложени
твърдения, че ищецът действително не дължи заплащане на процесната сума.
Процесуалният представител на страната поддържа, че дружеството не е дало повод за
завеждане на делото, поради което отговорността за сторените по делото съдебни разноски
следва да бъде разпределена по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че ответникът е начислил процесната
сума, както и че с поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на делото.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че в процесния период между страните по делото е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на В и К услуги, както и че в
периода, за който е начислено процесното вземане е извършил в договореното качество и
срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, както и начина на отчитане на
консумираните услуги. Във връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
1
При съобразяване на процесуалното поведение на ответника предявеният
отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното:
Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК освобождава ответника от отговорност за разноски,
когато в процеса се установи, че са предизвикани от ненужно инициирана съдебна
процедура. Съгласно трайно установената съдебна практика право на кредитора е да кани
длъжника да погаси дълга си, включително и погасен по давност такъв, като на преценката
на длъжника е оставено дали да изпълни задължението си. Обстоятелството, че кредиторът
кани длъжника да плати погасени по давност вземания, не означава, че кредиторът оспорва
те да не са погасени по давност – напротив, кредиторът е пределно наясно, че тези вземания
са погасени по давност, но продължава да се надява да получи плащане от длъжника – което
е негово право.
Едва бездействието по повод на поискано и дължимо изпълнение обуславя защитим
от правния ред интерес за длъжника да потърси защита в съдебно производство, а
следователно и ангажира отговорността на ответника за наложените от това и поведение
разноски в какъвто смисъл е и съдебната практика на въззивната инстанция намерила израз
в Определение от 17.07.2019 г. по ч. гр. д. № 7902/2019 г. на СГС, Определение № 11225 от
25.04.2017 г. по гр. д. № 2920/2017 г. на СГС, Определение № 794/13.01.2017 г. по ч. гр. д. №
15839/2016 г. на СГС, Определение № 3081/06.02.2017 г. по ч. гр. д. № 606/2017 г. на СГС и
Определение № 3294/07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1512/2016 г. на СГС.
От приетото по делото писмо с изх. № О/Ж –624/05.01.2024 г. отправено от ответника
до А. М. се установява, че дружеството не е взело предвид направено искане за прилагане на
погасителна давност за процесните задължения. Ответникът не е удовлетворил
извънсъдебно заявеното искането от молителя, с което е станал повод за завеждане на
делото, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а въпросът за разноските
следва да бъде решен с оглед изхода от спора съгласно общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените
по делото съдебни разноски за внесена държавна такса в размер на 61,40 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна
правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80
ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена
воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в
интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с
който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно
размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи
се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
2
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. В случая повдигнатия спор няма правна или
фактическа сложност, по спорния по делото въпрос е налице константна съдебна практика,
депозираната искова молба е бланкетна, по делото не са събрани никакви доказателства и
процесуалният представител на ищеца не се е явил в проведеното открито съдебно
заседание. Предвид изложеното адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ следва да бъде определено в размер общо на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от А. С. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес в гр. (АДРЕС), против (ФИРМА), ЕИК **** със седалище и адрес на
управление в гр.(АДРЕС), отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 1534,73 лева, представляваща начислена цена за В и
К услуги по клиентски номер ********** за имот, находящ се в гр. (АДРЕС), за периода от
18.05.2010 г. до 18.10.2015 г.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), да заплати на А. С. М., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. (АДРЕС) на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 61,40 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА (ФИРМА), , ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС) заплати на адвокат Е. К. К., ЕГН **********, с адрес на упражняване на
адвокатската дейност в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
сумата в размер на 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на процесуалния
представил на ищеца, предоставил безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ПОСТЪПВАНЕ в срока за обжалване на съдебното решение на молба по чл.
248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт в частта относно разноските препис от
същата без да се докладва на съдията-докладчик да се изпрати за отговор на насрещната
страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото
да се докладва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3