Протокол по дело №177/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 447
Дата: 1 октомври 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20213100900177
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 447
гр. Варна, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско
дело № 20213100900177 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:36 часа се явиха:
Ищецът Д. Г. Н., редовно призован, не се явява лично в съдебно
заседание, представлява се от адвокат Г.К., редовно упълномощен и приет
от съда от днес.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, редовно
призован, представлява се от адвокат Т.Г., редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
Свидетелят ПЛ. ИВ. П., редовно призован, явява се в съдебно
заседание.
Свидетелят Р. К. АНГ., нередовно призован, явява се в съдебно
заседание.
Вещото лице В. В. Д., редовно призован, не се явява лично, изготвил
заключение.
Вещото лице АТ. Н. ЯНК., редовно призован, явява се лично, изготвил
заключение.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
1
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. К.: Поддържам исковата молба.
Адв. Г.: Оспорвам исковата молба, поддържам наведените твърдения в
отговора и в допълнителния отговор.
С оглед отделяне на спорното от безспорното, моля колегата да
отговори, оспорва ли обстоятелството, че доверителят ми е заплатил на ищеца
сумата от 12 000 лв.
АДВ. К.: Не оспорвам, представено е платежно.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат
възражения по проекто доклада.
СЪДЪТ, в съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК
прави следния устен доклад по делото, съгласно Определение № 894 от
разпоредително заседание на 21.07.2021 година, както следва:
Предявен е иск от Д. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:
********, чрез адвокат Г.К., срещу ЗАД „Даллбогг живот и здраве", ЕИК
*********, със седалище гр. София, с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в
размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от настъпилото на 30.03.2019 г. ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането - 30.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.03.2019 г. на път № 2008, област
Варна е настъпило ПТП между л.а. „Шевролет" с per. № ******** и Д. Г. Н.
като пешеходец. С решение № 6/03.02.2021 г. по АНД № 3271/2020 г. по
описа на Районен съдВарна, влязло в законна сила на 19.02.2021 г., водачът на
2
МПС ПЛ. ИВ. П. е признат за виновен за това, че при управление на л.а.
„Шевролет" с per. № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват", чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението" и по непредпазливост
причинил на Д. Г. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
ладиевидната кост на дясното ходило, което е обусловило трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник - престъпление по чл.
343, ал. 1,6. „б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Излага се в исковата молба,
че след настъпване на ПТП пострадалият бил транспортиран по спешност в
Спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна - Варна, където са проведени
прегледи и рентгенографии, а впоследствие и гипсова имобилизация на
десния долен крайник. По негово желание не бил настанен за лечение в
болнично заведение, а такова било проведено в домашни условия. След ПТП
постоянно имал болки на мястото на травмата, не можел да спи, непрекъснато
сънувал случилото се, в продължение на 3 месеца само лежал. Трудно се
движел без придружител и само с помощни средства - патерици за период от
около 3-4 месеца след пролежаването в домашни условия. Бил подтиснат и
тревожен, най-вече поради факта, че не можел да ходи по нужда без чужда
помощ, мислел за катастрофата, не желаел да слуша за произшествия и да
гледа филми с подобно съдържание. Периодът на възстановяване на десния
крак до степен да може да работи надхвърлил година, през което време се
чувствал непълноценен като глава на семейството, като това обстоятелство
му повлияло изключително негативно в психо-емоционален аспект. Твърди
се, че и понастоящем към момента на изготвяне на исковата молба има
периоди, в които се изострят болките в областта на десния долен крайник. И
към настоящия момент изпитва страх да се вози в МПС и избягва да го прави,
освен когато е крайно наложително. Към датата на настъпване на ПТП -
30.03.2019 г. л.а. „Шевролет" с per. № ******** имал валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" в
ЗАД „Даллбогг живот и здраве" с ЕИК *********, полица №
30/118001047992, със срок на валидност до 08.04.2019 г., въз основа на която
е отправена претенцията на основание чл. 432 от КЗ застраховка за причинени
неимуществени вреди. Твърди се, че Д. Г. Н. не е обезщетяван за
3
претърпените от него вследствие на катастрофата имуществени и
неимуществени вреди, въпреки заведената в ответното дружество щета №
0801-004103/2020 г. в изпълнение на изискването на чл. 380 от КЗ.
С допълнителната искова молба се оспорват направените в отговора
възражения за съпричиняване, за наличие на предходни заболявания,
спомогнали за настъпване на уврежданията, както и възраженията във връзка
с началния момент, от който се дължи обезщетение за забава.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Даллбогг живот и
здраве", със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на
застрахователно правоотношение относно процесния автомобил, действащо
през периода на ПТП, предявената извънсъдебна претенция и наличието на
влязло в сила решение. Твърди се, че на 13.04.2021 г. ответникът е изплатил
на ищеца сумата 12000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Релевира се
и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в
нарушение на разпоредбите от ЗДвП, относими към движението на
пешеходците по пътното платно – чл. 32, ал. 2, чл. 108, ал. 2, чл. 113, ал. 2 вр.
чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Оспорва претенцията за неимуществени
вреди по размер, като твърди, че е прекомерно завишена, както и че
претърпените увреждания не съответстват на вида и степента на увреда,
посочена в исковата молба. Възразява се срещу искането за присъждане на
законна лихва от датата на ПТП, като се сочи, че такава се дължи от изпадане
в забава, тоест от уведомяване на застрахователя за 3 причинените вреди.
По предявения иск с правно основание чл. 432 КЗ ищецът носи
доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти -
наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и деликвента към датата на деликта, факта на настъпване на
ПТП, механизмът, при който е осъществено ПТП, противоправността на
деянието и виновността на дееца, претърпените неимуществени вреди и
обстоятелствата, обосноваващи техния размер, както и причинната им връзка
с твърдяното ПТП, съгл. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване
фактите, на които основава своите възражения, в т. ч. твърдението за
4
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Съгласно
изложеното в исковата молба и отговора, съдът намира за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти: застрахователно
правоотношение за процесния лек автомобил, предявената извънсъдебна
претенция, наличието на влязло в сила решение № 6/03.02.2021 г. по АНД №
3271/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, влязло в законна сила на
19.02.2021 г.
СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН проектодоклада, изготвен с
Определение № 894 от 21.07.2021 год., като допълва същия в частта, в която
са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, следва да се
добави и факта на извършено плащане в размер на 12 000 лв., като
обезщетение в полза на ищеца от ответното дружество за процесната щета.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото
представените от страните писмени документи, както и изисканото и
постъпило по делото АНД № 3271/2020 г. по описа на РС-Варна, 37 състав,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателствата по делото
представените с исковата молба писмени документи, както следва: решение
№ 6/03.02.2021 г. по АНД № 3271/2020 г. по описа на РС-Варна, 37 състав,
уведомление изх. № 4874/27.11.2020 г., констативен протокол с пострадали
лица рег. № 561/01.04.2019 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-
Варна, СМЕ № 270/2019 г. на МБАЛ „Св. Анна“ – гр. Варна, протокол за
химическа експертиза № 305/01.04.2019 г. на МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна,
служебна бележка за банкова сметка.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателствата по делото
представените с отговора на исковата молба писмени документи, както
следва: претенция вх. № 3016/01.09.2020 г., служебна бележка от
„РайфайзенБанк“ ЕАД, преводно нареждане от 13.04.2021 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото АНД № 3271/2020 г. по описа на
РС-Варна, 37 състав
5
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 18578 от 20.09.2021 г. заключение
по допуснатата съдебно медицинска експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 19114/28.09.2021 г. от вещо лице В.Д.,
изготвил СМЕ, с която уведомява, че не може да се яви в днешно съдебно
заседание, поради ангажираност по наказателно дело в гр. Шумен. Заявява, че
поддържа представената по делото експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 18311 от 16.09.2021 г. заключение
по допуснатата съдебно автотехническа експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на допусната съдебно
автотехническа експертиза и снема самоличността на вещото лице, както
следва:
Инж. маг. АТ. Н. ЯНК. - 57 г.; българин; български гражданин;
неосъждан; без родство, дела и трудовоправни отношения със страните;
предупреден за отговорността по чл. 291 НК, след което същият обеща да
даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице Я.: Запознат съм с отговорността по чл. 291 НК. Поддържам
заключението.
АДВ. К.: Нямам въпроси към вещото лице.
На въпроси на адв. Г.: С оглед дадените отговори на поставените
въпроси излиза, че пострадалият не е имал обективна възможност да
възприеме „Шевролет“-а като опасност, т.е. не е имал възможност да реагира.
Вещо лице Я.: Така е.
На въпроси на адв. Г.: Ако беше със светлоотразителна жилетка, това
би ли способствало по някакъв начин за избягване или намаляване на
вероятността за сблъсък.
Вещо лице Я.: От техническа гледна точка, аз не мога да кажа, защото
това не е точно технически въпрос.
6
Първо, имаме спрял автомобил, който чака зад камиона.
Второ, той вижда, че отзад него идва засилен автомобил и за да не се
блъсне „Шевролет“-а в „Ауди“-то, предприема маневра за да избегне
катастрофата. Той не е видял, не е преценил, че има човек в банкета. Дори и
да е бил със светлоотразителна жилетка, това какво би повлияло. Ако той не е
предприемал спасителна маневра от удар отпред, би могъл да види човека.
АДВ. Г.: Нямам други въпроси.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице следва да бъде прието и приобщено като доказателство по
делото.
Съгласно представената от вещото лице справка - декларация по чл. 23,
ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и на възнагражденията на вещите лица, съдът намира, че на
вещото лице следва да бъде определено окончателно възнаграждение в
размер на 390.00 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно автотехническа експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 390.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно експертиза в размер на 250.00 лв., от внесения от ответника депозит.
(Издаден РКО по вносна бележка от 17.08.2021г.-250 лв.)
ЗАДЪЛЖАВА ответника да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции”
на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 140.00 лв. в
едноседмичен срок от днес, като при неизпълнение ще бъде приложена
разпоредбата на чл. 77 от ГПК.
АДВ. К.: Водим допуснатия ни свидетел.
7
СЪДЪТ, като взе предвид уваженото доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъде допуснат до
разпит водения от ищеца свидетел за днешно съдебно заседание, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел В.Г.Д. , при режим на водене за
страна за ищеца.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, с оглед на което
снема самоличността му, както следва:
В.Г.Д., ЕГН: **********, 44г., българин; български гражданин;
неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК.
Свид. Д.: Обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв. К.:
Свид. Д.: С М. сме приятели. Като научих, че е ударен, отидох в тях и
го видях. Беше в гипс два месеца, не можеше да ходи до тоалет, помагах му.
Жена му беше в Германия, гледаше си внуците. М. живееше сам. Помагах му.
Не можеше да се придвижва. Близо два месеца беше в гипс. Сам беше в къщи
през това време. Нямаше кой да му помага, нямаше храна. На легло беше, не
ставаше, кракът му беше много надут.
Чистих му в къщи, храна му носех. Нямаше как да си готви, да измие.
След инцидента много го болеше, даже не искаше да му пускат
телевизор. На легло беше около два месеца с гипс и след това близо два
месеца с патерици.
След тези 4 месеца все още куцукаше и го болеше кракът.
Възстанови се след 5-тия месец. Не можеше да ходи на работа. Това
продължи близо година, не ходеше на работа и куцукаше. Не можеше да
товари крака си. Малко като се възстанови му казах да дойде да ми помогне,
8
но той не можеше да вдига, заболя го крака.
Не е ходил на рехабилитация, нямаше пари.
Преди инцидента работеше в строителството.
Жена му е била в Германия, гледаше внуците. Той помагаше, на
седмица пращаше пари от България. Като той падна на легло, нея я нямаше,
беше в Германия.
На въпроси на адв. Г.:
Свид. Д.: Д. живее във Владиславово, близо до нас, през две улици, той
на горната, аз на долната.
Тогава, като стана произшествието, не съм ходил на работа.
Когато беше с гипс, имаше патерици. Не можеше да се движи изобщо,
аз му помагах, вдигах го и го носих до тоалетна. На здравия си крак, като му
помагаш, с патериците, стъпваше.
Всеки ден съм ходил, защото беше сам.
Той работеше в строителна фирма, не знам точно, частно си работи.
Частно строителство, не знам.
Гипса му го махнаха след два месеца. След това използваше патерици
близо два месеца.
На въпроси на съда:
Свид. Д.: Когато М. беше с гипса, не съм работил, помагах му. След
това започнах да работя и му помагах след работа, събота, неделя.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля. Свидетелят беше освободен и напусна съдебната
зала.
СЪДЪТ, като взе предвид уваженото доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъде допуснати до
разпит призованите свидетели за днешно съдебно заседание, поради което
9
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели, при режим на призоваване:
ПЛ. ИВ. П. и Р. К. АНГ..
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на първия свидетел, с оглед на
което снема самоличността му, както следва:
ПЛ. ИВ. П., ЕГН: **********; 48 г., българин; български гражданин;
неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК.
Свид. П.: Обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв. Г.:
Свид. П.: Когато колата ми се поднесе и тръгнах да заобикалям
„Ауди“-то, не видях човек зад спрелия автомобил.
Посока езерния път, на излизане от Варна, 7+ часа, не си спомням
точно, сутринта, карах след едно „Ауди“. Пред него имаше камион. Камионът
ми закриваше видимостта, че евентуално има аварирала кола на завоя, на
първия завой, като се излиза от Варна. Камионът заобиколи колата, „Ауди“-
то спря, аз не успях да спра и предпочетох да свия в дясно, между
мантинелата и „Ауди“-то, отколкото да ударя „Ауди“-то. Обаче там явно се
подхлъзнах на тревните площи, в канавката. Между пътя и мантинелата
имаше тревни площи. Видях го вече като бях на 5-6-7 м от него. От колата
видях, че зад колата стои човек. Не го видях, не видях и колата. Техният
автомобил не съм го видял. Не видях и човека.
На въпроси на съда:
Свид. П.: Както е пътя, има мантинела и някакви треви, прахоляк
между мантинелата и шосето. Имаше мантинела, аз минах между
мантинелата и „Ауди“-то, за да избегна удара с „Ауди“-то.
На въпроси на адв. Г.:
Свид. П.: Човекът зад колата нямаше светлоотразителна жилетка. Ако
имаше, не мога да преценя дали щях да го видя. Нямаше поставен
10
триъгълник. Преди удара, мисля, че човекът буташе колата, другия буташе,
дърпаха, нещо правеха. Не можах да разбера какво са правили. Другият беше
пред колата. В момента, когато виждам човека зад колата, другият махаше на
камиона. Половината автомобил беше на пътя, половината на банкета.
Човекът беше от дясно, на десния стоп, фактически на банкета.
На въпроси на адв. К.:
Свид. П.: Аз се движех с не повече от 70 км/ч. Нямам спомен на каква
дистанция съм се движил. 10 метра, в никакъв случай, достатъчна ми беше
дистанцията, просто много бързо спряха. Моят автомобил не е спортен или
луксозен, за да спира за секунди. „Ауди“-то спря точно за метър, два, закова
на място. Аз не можах. Може и да е карал по-ниска скорост.
Преди настъпването на ПТП, мисля, че не съм си отвличал
вниманието. Преди да ударя човека не съм се удрял в мантинелата.
Този човек, мисля, че ме видя, когато се появих. Аз вече като го видях,
той гледаше към мен. Аз когато го виждам, той беше обърнат към мен.
Бутаха колата. На камерата се видя, че бутат колата. Аз не съм ги
виждал да бутат колата. Той беше зад колата, другият беше извън колата, до
първата лява врата и махаше на камиона. На камерите видяха, че бутат
колата. Предполагам, че са я бутали.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат
други въпроси към свидетеля. Свидетелят беше освободен и напусна
съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на втория свидетел, с оглед на
което снема самоличността му, както следва:
Р. К. АНГ., ЕГН: ********** ; 56 г., българин; български гражданин;
неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК.
Свид. А.: Обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв. Г.:
11
Свид. А.: При произшествието през март 2019 г., аз бях шофьор на л.а.
„Пежо“, която беше ударената. Заедно бяхме с Д.. Бяхме тръгнали по работа.
Както карах колата и тя прекъсна. Отбихме в дясно и спряхме. Стояхме
малко, не знам колко време, около 10-тина минути. М. мина отзад колата, а аз
бях отвън, до предна, лява врата. Изведнъж, даже видях колата, която се
движеше, беше доста засилена. Мисля, че се удари в мантинелата и после в
нас.
Преди нея имаше коли които се движеха по пътя. Пред нея нямаше, до
нас имаше един камион, който беше намалил. Зад камиона, не се сещам за
друга кола. Камионът беше намалил малко.
Д. беше точно зад нашата кола. Ние бяхме отбили в дясно. Д. не е
носел светлоотразителна жилетка. Триъгълник не бях сложил, колата не беше
моя и не знаех какво е имало в нея.
Там, където бях отбил, е трева, отдясно, на черен път. Достатъчно
широко беше за да отбием, да не пречим на движението. Нашият автомобил,
мисля, че не беше на шосето.
Ние бяхме отбили в дясно и бях пуснал аварийните светлини. Може и
да съм пуснал, забравил съм, не си спомням.
Самият удар го видях, даже се развиках на М. на бяга, но докато той се
дръпне и момчето ни удари. Колата изхвърча, аз бях точно до предната
вратата, отвън. М. не може да види колата. Аз му се развиках, „бягай бързо“.
Той докато мръдне и колата го удари.
М. през този период частно си работеше, трудов договор не знам дали е
имал. Работеше в строителството, по пазарите ходеше. Знам, че М. живее сам,
жена му беше навън. Мисля, че на семейни начала живееха.
На въпроси на адв. К.:
Свид. А.: Направи ми впечатление, когато стана катастрофата,
шофьорът на другия автомобил два, три пъти отиде до гората, но не знам
защо. Видях шофьора преди самия удар, беше се навел за нещо, не знам за
какво. Главата му беше наведена надолу. Л.а. „Пежо“ не беше мой. Не знам да
12
е имало в него светлоотразителни жилетки, не съм проверявал, може и да е
имало.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат
други въпроси към свидетеля. Свидетелят беше освободен и напусна
съдебната зала.
АДВ. Г.: С оглед дадените показания на свидетеля ПЛ. ИВ. П., че
ищецът е бил с лице към него и го е забелязал на разстояние 6-7 м, моля да
назначите допълнителна САТЕ, която с оглед на тези свидетелски показания
да даде отговор на въпроса: при това положение, след като по твърдения от
свидетеля, го е видял на това разстояние, имал ли е техническа възможност да
избегне сблъсъка.
АДВ. К.: Противопоставям се на това искане. На този въпрос вещото
лице вече е отговорило, а преценката за достоверност на показанията съдът
ще цени с оглед всички събрани доказателства. Считам, че те са недостоверни
в някоя тяхна част, след омаловажаване постъпката на свидетеля, който е
причинил ПТП.
Отделно от това, експертът, който е изготвил експертизата, се е
позовал на обективно съществуващи данни, събрани в хода на приобщеното
административно наказателно дело и считам, че такава експертиза би била
безпредметна, още повече, че не се спори по отношение на обоснованост или
правилност и не са налице нови факти и обстоятелства, които да предполагат
назначаване на такава експертиза.
АДВ. Г.: Аз не оспорвам експертизата, правя искане за допълнителна
такава. Тези показания биха имали значение за становището на вещото лице.
Поддържам искането ни за издаване на съдебно удостоверение, което
да послужи пред НЗОК, направено с отговора на исковата молба.
С оглед показанията на свидетелите, изслушани в днешно съдебно
заседание, искането на ответната страна за допускане на допълнителна
САТЕ се явява относимо към предмета на доказване, както и своевременно,
поради което следва да бъде допуснат допълнителен въпрос към вещото лице.
13
Искането на ответната страна за издаване на съдебно удостоверение е
направено своевременно, в доказателствените искания по т. 4.6 към отговора
на исковата молба, и е във връзка с релевираните възражения, поради следва
да бъде уважено.
С оглед горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА допълнителен въпрос към съдебно автотехническата
експертиза, в следния смисъл: при съобразяване показанията на свидетелите
изслушани в днешно съдебно заседание, дали отговорите на въпроси 7 и 8
биха били различни и в какъв смисъл.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на експерта в
размер на 150 лв., вносими от ответната страна.
Задължава ответника, в едноседмичен срок от днес, да представи
доказателства за внесен депозит за изготвяне на допуснатата експертиза, по
сметка на Окръжен съд-Варна.
Да се уведоми вещо лице АТ. Н. ЯНК. за изготвяне на експертизата
след представяне на доказателства по делото за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, след внасяне на дължимата държавна такса в размер на 5 лв.,
съдебно удостоверение, което да послужи пред НЗОК за снабдяване с
информация за извършените на лицето Д. Г. Н., ЕГН: ********** прегледи,
медико диагностични дейности, болнични пролежавания, предписани и
отпуснати лекарствени продукти за периода от 30.03.2017 г. до 18.03.2021 г.
За изготвяне на допуснатата допълнителна САТЕ и събиране на
доказателства СЪДЪТ намира, че делото следва да бъде отложено за друга
дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 27.10.2021 год. от 11:00 часа, за която дата и час страните се
14
считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
Да се уведоми вещо лице В.Д..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:20
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15